Страници: [1] 2   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам  (Прочетена 3907 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« -: (Вторник) 17 Ноември 2015, 19:27 »

Ура!! Наръчникът ми дойде! (ɔ◔‿◔)ɔ ♥



http://s27.postimg.org/b1gmmzkdf/002.jpg
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам


Ако искате, можете да ги подкрепите, с доставката до България излиза 45 евра. Естествено, продават информацията и практичното й оформление, за да могат да продължават с разработването на още неща.

Само че, в моите очи... ако аз, да кажем, снимам всичко и го дигитализирам в PDF формат, и му направя торент, който някой ден да може да се окаже в Пайрът бей или в Замунда... и ако да кажем се хвана да го преведа цялото на български и го публикувам тук страница по страница, ще стигне до много повече хора, отколкото по техния начин. И като стигне до много повече хора, много повече хора ще започнат да се занимават с много повече неща... и те ще пишат по форуми, така че ще се свърши много повече работа и много повече изследване. Само дето ще го е направило колективното множество, а не определена група.

И на мен този втори вариант ми харесва много повече. Само че не мога да кажа кога ще го преведа... в момента нямам време, нищо не ми пречи да започна де.

Ако на някой английския не му пречи, ще го дигитализирам, и ще му го изпратя.


Ето задните страни на книжката, на брошурката, и на DVDто. Аз лично нямам търпение да видя какво пише на стр. 41, където според съдържанието се отговаря на въпроса "Водород (HHO), оксиводород, или Браунов газ?".



http://s27.postimg.org/osgibgjxf/006.jpg
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам
http://s27.postimg.org/59bx23l5v/011.jpg
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам


http://s28.postimg.org/udgf29ayl/008.jpg
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам
http://s27.postimg.org/uusqfoxr7/013.jpg
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #1 -: (Неделя) 06 Декември 2015, 22:32 »

Превод от уводната част - стр. 4





През 1935г Хенри Гарет направил хидролизен карборатор за колата си, която карал на вода, и никой не забеляза. През 1962г Уилям А. Родс по случайност изобретил същото електролизно устройство, каквото било през Първата Световна война. И двете устройства пропаднали в забрава поради различни причини. През това време наследниците на военните техници от Първата Световна занесли това знание в Австралия. Юл Браун чул за това, реконструирал устройството и го продал на азиатски компании през 90те години (поредния тарикат - всъщност, българите не са изобретили нищо в историята, силата на нашия ген е в тарикатлъка, както изглежда, защото не е вярно, че сме откриватели и изобретатели, но благодарение на нас забравени неща оживяват, такива са действителните примери от историята). Странният газ бил голям успех. С него могли да стопят който и да е материал за секунди и дори могли с него да подкарват бензинови мотори и газови турбини. Азиатските компании започнали да произвеждат едра индустриална екипировка за заваряване, докато Европа спяла (отново типично). Военни от САЩ посетили Браун и били учудени от кола, направена така, че да ползва вода вместо гориво. Браун демонстрирал, че радио-изотопите се променяли в радио-неактивни елементи, когато се обработят с окси-водородния пламък. Това бил невъобразимо лесен начин за трансмутация! Светът въобще не забелязал.

В САЩ Боб Бойс използвал това изобретение, заради което лежал десетилетия в затвора. Когато най-накрая го пуснали, докторите открили, че в ръката му имало имплантиран смъртоносен компютърен чип. Можете да намерите снимки на това на интернет страницата му bobboyce.org


Въпросните снимки:

Хирург ползва пинсета, за да извади ВериЧипа от туморното тяло
http://bobboyce.webs.com/IM001967.jpg
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам
http://bobboyce.webs.com/IM001968.jpg
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам



Хирургът показва извадения ВериЧип
http://bobboyce.webs.com/IM001969.jpg
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам
http://bobboyce.webs.com/IM001970.jpg
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам



Мястото, от където е изваден ВериЧипа, образувал тумора
http://bobboyce.webs.com/P1030976.jpg
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам




Патологичната докладна от 20.10.2009г и Радиологичната докладна от 14.12.2009г (на сайта има още няколко страници от тези документи)
http://bobboyce.webs.com/P1030982.jpg
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам
http://bobboyce.webs.com/P1030982.jpg
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам




Междувременно плановете били навсякъде из интернет - при OverUnity.com (един от най-авторитетните сайтове за свободна енергия), Watercar.ch (също един от най-силните сайтове) и много други сайтове. Печките и и двигателите били разработвани тихомълком. Интернационалната гарантна организация PanaceaTech.org публикува основните принципи, за да се подсигури, че това знание ще остане свободно, защото което веднъж е било публикувано, вече не може да бъде патентовано и скрито.
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #2 -: (Сряда) 09 Декември 2015, 11:46 »

Продължение от същото място и останалото от уводната част:

...

Междувременно плановете били навсякъде из интернет - при OverUnity.com (един от най-авторитетните сайтове за свободна енергия), Watercar.ch (също един от най-силните сайтове) и много други сайтове. Печките и и двигателите били разработвани тихомълком. Интернационалната гарантна организация PanaceaTech.org публикува основните принципи, за да се подсигури, че това знание ще остане свободно, защото което веднъж е било публикувано, вече не може да бъде патентовано и скрито.

Изобретението е свободно изобретение, свободно от патенти; дори е Open Source! (отворено за вмешателство от хобисти, бел.прев) Всеки може да се присъедини, да репликира и да развива тази технология без да плаща нищо. Няма повече потайност. Устройството се нарича "Суха клетка", за да се разграничи от изобретението на Фарадей "Водна клетка", което консумира прекалено много вода.

Но все пак това си оставаше вътрешно знание, известно само на малцина. Тогава изведнъж започнаха да се случват странни неща. Като с магическа пръчка, орди от критици се появиха и започнаха да пишат в интернет с мисионерски устрем, че всичко това било невъзможо - дори и при дадените факти, снимки и покани за коопериране. Много от тях звучаха като експерти, а някои от тях звучаха като автоматични ботове. Но всички те имаха силни предразсъдъци и често бяха много язвителни. На фона на нарастващите заплахи, които бяха започнали да стават наистина опасни и започнаха да се изваждат компромати с лична информация за различни хора, централната група на изобретателите в Европа реши да разпростре дейността отвъд интернет.

При някои наистина приключенски условия, първата работна среща "Суха клетка" беше организирана в началото на лятото през 2010г, в отдалечена ферма в провинцията на Австрия. Заснехме всичко на видео и веднага го публикувахме в YouTube, защото което веднъж се публикува в YouTube вече много трудно може да бъде скрито отново. Свободното знание трябва да остане свободно.

Получи се. Много скоро започнахме да окриваме YouTube-клипове на успешни хобисти, показващи нагревателните си системи, старите си фолцвагени и тревокосачки, преправени да работят само на вода. Всичко това беше свободно от патенти и направено с материали от железарията. Материалите излитат между 300-400 долара. (за България през 2015г, аз се съмнявам, че всичко описано в този наръчник ще излезе над 200лв, стига да няма глезотии, бел.прев).



Едно сравнение, за да покажем колко повече енергия има в чистата вода в сравнение с петрола:

1кг петрол                                                                                                 = приблизително 35 мега-джаула енергия
1кг водороден газ (H2) (а горелката работи на окси-водород, бел. прев)  = приблизително 120 мега-джаула енергия

Не, това не е "Свободна Енергия"! Енергията вече се съхранява вътре във водата. Електролизата е просто стимул като искрата на запалката, ръчката на стартера или платната на платноходката. Тези неща просто отприщтват други (по-мощни) природни сили. Същото правим и ние. Повече за това на стр. 63.

Водата е пълна с енергия! Затова и я пием. Натуралистът Виктор Шаубергер все още е прав: Не знаем почти нищо за водата. Тя е пълна с живот, и мистерии, и тайни.

Със сигурност това малко изобретение вече не е тайна. Свободоно е. Всеки може да се присъедини, да го бъзика, да го развие по-натам. Но бъдете наясно, че за да се ползваме от свободно знание, са ни нужни свободни хора в свободен свят! Дотогава ще трябва да работим за постигането на този по-добър свят за децата си - с любов, с всяка дума, всяка мисъл, с всичко което правим. Любовта е единствената свободна енергия, която ни е известна. Повече за това на стр. 64.




Защо просто не изкараме това малко изобретение на пазара? Защото сме свободни духом. Мислим, че свръх-консумацията ни прави тъпи. Знанието, обаче, ни прави свободни и себедостатъчни.



Интересно е, че масмедиите ни игнорират. Междувременно, немалко журналисти си поръчаха видеото с инструкциите (скоро ще кача торент, бел.прев). И все още Сухата клетка никога не е била официално анализирана, въпреки че вече я показахме на много енстусиазирани университетски професори, точно пред обектива на камерата ни. Ако в нещо грешахме, с лекота можеха да ни опровергаят, нали? Спящата красавица е спяла 100 години, но университетите спят от времето на Фарадей насам. Така че нека оставим спящите кучета да си лежат. Повече на стр. 64.

През това време водещи европейски енергийни дружества взеха малкото изобретение много по-насериозно и ни пратиха заплашителни писма от адвокатите си, игнорирайки факта, че изобретението е материал от тип Отворено начинание (Open Source). Това да не би да е тяхната "реклама" на ефикасните технологии?

Затова, благодарим на всички хобисти, професионалисти и доброволни Open Source разработчици, които инвестираха толкова много време, пари и усилия на доброволни начала в името на един по-добър свят. И ти благодарим, Питър, че ни позволяваш да те снимаме толкова често. За това се иска значителна смелост.

Благодарим на всички ви! Всеки един от нас променя света. Много сме доволни от множеството нови идеи и поправки, които ни давате всеки ден! Простете ни грешките от време на време. Все още се учим. И ако този наръчник някой ден остарее и излезе от настояща употр*ба, значи работата ни е била успешна! Ще откриете всички последни новини, подобрения и развития безплатно тук:

FreeFromFuel.com/customer-area
Парола: WeAreFree - чувствителна на главни букви (означава Ние Сме Свободни, бел.прев)

Свободно знание за свободен свят!
Забавлявайте се с наръчника "Направи си сам" и ви желаем всичко добро!




На сайта са всичките небходими схеми в PDF-формат, целия списък с части и инструкциите за сглобяване, описани и с много картинки. Само DVDто, на което скоро ще направя торент за форума, и книжката, която е този наръчник, не се откриват безплатно. Въпреки че май филма го има в ютуб. В книжката просто има по-рачточени и пространни обяснения, и подробности. Но най-вече - има важни подробности, като например всички особености по захранването и вида на тока, който консумира, колко, кога, как и какви условия и прочие. Но, стига да има интерес, ще преведа всичко тук, така че на практика форумната аудитория разполага с всичко това.
« Последна редакция: (Сряда) 09 Декември 2015, 11:54 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #3 -: (Четвъртък) 10 Декември 2015, 22:19 »

В отговор на проявен интерес от читатели, ето главата относно захранването и консумацията:



ЗАХРАНВАНЕ



http://s17.postimg.org/lb64wf9gv/002.jpg
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам





Сухата клетка разкъсва водните молекули чрез електричество. Така че за да работи, се нуждае от източник на мощност. Само че електричеството само по себе си не е целия енергиен източник - то е само стимула за раделянето на молекулата!


Най-доброто: самостоятелни фотоволтаици
Просто ползвайте наличните си слънчеви батерии като източник на мощност. Сухата клетка е проектирана за ниски волтажи. Винаги стойте под 60V за безопасна работа.

Използване на ел. мрежата - превключващ се енергоизточник
Всички енергоизточници са неефективни. Препоръчваме превключващите се енергоизточници, които автоматично превключват волтажа си. Или използвайте тороиден трансформатор с контролна електроника.

Мобилна употр*ба: Батерии
Ако захранвате Сухата си клетка от батерия, добавете й PWM-контролер (модулатор на широчината на пулса, pulse width modulation), в последователно свързване между Сухата клетка и батерията. Той ограничава амперите, в противен случай батерията се изцежда прекалено бързо. Може да потърсите в Ebay например за "PWM 40A (20-30USD)".

Използвайте защита от разреждане. Това е едно малко и евтино нещо, което наистина удължава живота на батерията. То изключва всякакъв енергообмен, веднага щом волтажа на батерията спадне под (примерно) 12.8V.



Не препоръчваме:
Инвертори за електро-заваряване


Крайно неефикасни, непрецизно настройване, и ви дава тотално разстроени отчитания на високочестотните пулсове при мерене с мултицет. Въпреки че е възможно да се провеждат експериментални тестове, няма никаква ефикасност.


Не препоръчваме:
Зарядни за акумулатори


По принцип работи, но не може да се ограничат амперите. Веднага щом Сухата ви клетка загрее, зареждачката ще й даде толкова ампери, колкото може, докато не се получи електрически котлон.


НИКОГА не захранвайте Сухата клетка директно в мрежата! Смъртна опасност!



http://s17.postimg.org/ygln2j3cf/005.jpg
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам

Свързване на Сухата клетка:

Най-първата плоча (с конектор) се свързва посредством захранваща щипка към ПОЛОЖИТЕЛНИЯ ТЕРМИНАЛ на захранването, а последната плоча (с другия конектор) към ОТРИЦАТЕЛНИЯ ТЕРМИНАЛ. Няма значение коя плоча е (+) и коя е (-). Ако имате повече от две плочи с конектор, продължете на стр. 39.
Между другото: множеството контакти (+-+-+-) не ни донесе по-добри резултати.

Големите токове се нуждаят от добър контакт!  Пробийте дупка в конекторите на плочите (вижте изображението), и ако нямате захранваща щипка или кабелна обувка, прикрепете жицата между две шайби и затегнете всичко с винт и гайка от двете страни.




Колко плочи ми трябват?

Това зависи от енергоизточника ви. Колкото повече волтаж има, толкова повече камери можете да имате в Сухата клетка:

Сухата клетка консумира:    2.4V на камера, докато клетката е студена
                                              1.76V на камера, при идеална функционална температура (45-60 Целзий)

Примерно волтажно изчисление за автомобилна акумулаторна батерия 12-15V:

7 плочи = 6 камери = 6х  2.4V / камера    = 14.4V (докато клетката е студена)
9 плочи = 8 камери = 8x  1.76V / камера  = 14.08V (при работна температура 45-60 Целзий)

Типична консумация на ампери:

3-5A - повечето експерименти, ползващи малко газ: пясъчен нагревател, заваряване, осветление, ННО като добавка...
5-15А - докато Сухата клетка е студена при стартиране, или при работа с голям пламък (до 30А макс)
30А - Амперажен лимит. По-високи ампери просто ще доведат до вряща вода.


ВНИМАНИЕ! След като я изключите, Сухата клетка е все още електрически заредена, като автомобилен акумулатор. Изчакайте няколко минути, след което дайте на късо терминалите й няколко пъти, преди да я барате!





Полезно: Правилна полярност
Повечето захранвания работят по-ефикасно, когато са правилно свързани към енергопреносната мрежа. Европейските стенни контакти "Schuko" трябва линията (L) им да се намира отляво, а неутралната (N) да е отдясно. Кабела на ъглов конектор тогава трябва да сочи навътре.

Тест 1 Определяне фазата на контакта
Боцнете фазомер (от железарията) в една от дупките на контакта. Леко докоснете задната му страна (както е показано на снимката вляво). Когато намерите Линията, лампичката просто ще светне. ОТбележете тази дупка с лепенка или маркер.

Тест 2: Определяне на енергийното снабдяване
За да можете да измерите потенциалната разлика, трябва да покриете заземяването при щепсела на вашето превключващо се захранване. НЕ ПИПАЙТЕ корпуса след като го направите! Сега включете захранването си, но без други свързани кабели. Включете захранването. Свържете мултицет (настроен на АС) към неутралното на мрежата и някоя непокрита част на захранването си. Прочетете мерките. Обърнете щепсела и прочетете пак. По-ниската стойност е правилната полярност. Отбележете го с надпис. Премахнете всички други маркери или табели, и най-вече покритието на електрическото заземяване при щепсела на захранването.

Полезно: Поддържайте функционална температура
Вашата Суха клетка работи най-добре на 45-60 Целзий. Под това, иска повече волтаж на камера (в противен случай просто няма да запали), а над 60 Целзий започва да произвежда водна пара.

Полезно: Смяната на полярността предпазва от ръжда
Смяната на полярността от време на време предотвратява едностранната корозия на плочите. Дори я обелва.

Полезно: Пулсираното подаване на DC ток спестява енергия
Тъй като Сухата клетка съхранява електричество подобно на кондензатор (на химически език, тя е заредена батерия), Сухата клетка все още е заредена и продължава да прави газ, дори и когато прекъснем захранването. Това означава, че можем да спестим енергия, като й подаваме пулсиран прав ток (DC) без да търпим много загуби в производителността, например 2 секунди on/off, или на отношение 1:2, 2:3, е, Фи, сребърно сечение, златно сечение, Фибоначи спирала...

Полезно: Кондициониране за по-добра продуктивност
Вашата Суха клетка се нуждае от кондициониране. Започнете с кратко работно време, ниски ампери и много почивки. Бавно повишете след няколко дни. Тогава ще произвежда повече газ.

Полезно: Други начини за повишаване на ефикасността
- Дисковите плочи имат по-добро разпределение на температурата. Вижте картинка на стр. 36
- Къси и тесни маркучи. Ще имате повече високоенергиен атомен оксиводород. Вижте стр. 41
- Поддържайте Сухата клетка на 45-60 Целзий. Това е най-добрата й функционална температура.
- Добавете малък процент алкохол в съда за мехурчета, вижте стр. 51
- Ревитализирайте водата. Тогава можете да подадете на клетката повече ампери. Вижте стр. 40. Дори емоциите и качеството на мястото, където се намирате, могат да повлияят производителността. При нас работи. Вие не е нужно да вярвате на това.

Полезно: Допълнителен положителен терминал ускорява стартирането
Студена Суха клетка се нуждае от повече волтаж (2.4V на камера) отколкото топлата (1.7V). Така че или трябва да надуете волтажа в началото, или стартирате с по-малко плочи. Нуждаете се просто от втора плоча с положителен терминал някъде вътре. Вижте изображението долу.

Като пример: За 14.4V (= стандартен 12V автомобилен акумулатор) стартирате само със 7 плочи, оставете я да загрее, и после превключете вече на 9 плочи. Вижте примерното изчисление на страницата вляво за подробности.
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #4 -: (Петък) 11 Декември 2015, 13:08 »

Приложение: Премахване на радиация



http://s17.postimg.org/4pyigricv/006.jpg
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам



//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Знаехте ли че...?

1. Ядрените електроцентрали се строят единствено за производство на радио изотопи за армията. Генерирането на електричество чрез старомодните газови турбини (!) е просто алиби за пред обществото. Всъщност, електричеството е толкова малък страничен ефект, точно както е и при алтернатора на колата.

2. Ядрените електроцентрали обикновено са частна собственост. Въпреки това, всички правителства по света плащат за разходите по функционирането им! В противен случай ядрените електроцентрали никога не биха били положителен финансов баланс. Но познайте какво - всички печалби отиват в частния собственик! Представете си това положение с колата ви или дома ви.

3. Никога ядрена електроцентрала на този свят не е имала застраховка. Няма застрахователна компания, която би се съгласила да покрие такава застраховка. Така че, ако собственикът (теоретично) реши да взриви централата, вместо да извърши ремонт, правителството доброволно плаща за всички поражения, всички разноски по контролираното взривяване и всички последващи загуби.

\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\



Абсолютно безумие: В ядрена електроцентрала можете да превърнете златото в мер*урий единствено чрез радиация! Процесът се нарича трансмутация. Това е превръщането на един елемент в друг чрез радиация. Всъщност, нещата тук се случват по съвсем грешен начин.

Можем да го вършим много по-добре. И можем да го вършим по правилния начин:

Експлозията е разрушение.
Имплозията е изграждане, синтез.
Оксиводородът се разширява в пара, и незабавно се свива отново в чиста вода.






Из SS БРАТСТВОТО НА КАМБАНАТА


7
"Новата Алхимия на Герлах"
Мистериозният Серум 525

...

А. Статия във вечерния вестник

В петък, 18 юли 1924г, физикът и нобелов лауреат, професор доктор Уолтър Герлах (Walther Gerlach), публикува интересна статия във вечерното издание на вестник Frankfurter Zeitung, озаглавена "Трансмутацията на живак в злато" (виж снимката на стр. 274). Статията, въпреки че е кратка, отваря Кутията на Пандора за възможности и спекулации, почернели от Адски потенциал. Въведението на редактора започва достатъъчон невинно:

В допълнение на вчерашното телеграфско съобщение "Модерна Алхимия", представяме на вниманието ви следният доклад като чудесен коментар и допълнение.

"Новата Алхимия на Герлах"
http://s18.postimg.org/n8vaqjji1/Frankfurter_Zeitung_Gerlach.jpg
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам
Вестникарската статия на Герлах от 1924г във вестник Frankfurter Zeitung, относно трансмутацията на живак в злато


И с този кратък увод, следва основният текст от Герлах в цялата му значителна съзнателност:


Под No.29 в седмичното списание "Физична наука", професор А. Майте (A. Meithe) от Висшето Техническо училище в Шарлотенбург (Charlottenburg) заедно с доктор Щаумрайх (Staumreich) ни уведомява за факта, че е възможно чрез относително прости физични методи да се индуцира дезинтеграцията на живака и ясно да се идентифицира златото като един от химическите и физически продукти на дезинтеграцията. До сега ни бяха известни два вида атомно свързване: спонтанно разлагане, което се случва без никакви външни влияния, и онова, което се случва чрез външни радиоактивни дезинтеграционни процеси, като онези, които за първи път бяха проведени от английския физик Ръдърфорд (Rutherford), и които скоро след това бяха повторени във Виенския Радиум Институт чрез дезинтегриране на по-леки атоми (например литий, борон, силикон, алуминий и тн.) чрез "бомбардиране с лъчения".

Ето ви датировката от кога дефакто се извършва гео-инженерното пръскане, известно като кем-трейли. Експериментите с нано-начстици на борон и алуминий датират от този период 1900г и нататък, и оттогава им е известна възможната им употр*ба в гео-инженерството (бел.прев).

Общата вероятност за правдоподобност на "алхимията" вече не се нуждае от доказателство, тъй като ядрените изследвания демонстрираха, че всички атоми са изградени от много прости строителни тухлички, от водород и хелий, най-леките неща...; оттук-насетне, спрямо броя на компонентите могат да се разграничат множество различни химични елементи, вероятно и спрямо видовете атоми, с които те (най-вероятно) се свързват.
Изследването на А. Майте е подбудено от наблюдението, че живачните лампи ... чрез средствата на много мощно и и бързо бомбардиране формираха тъмно вкоравяване по вътрешните си намотки. Изследването се сдоби с по-големи количества такива кори от живачните лампи - беше подсигурено, че въпросните живачни лампи не съдържат абсолютно никакво злато - за период от 70-200 часа с потенциал от 70 волта и захранвани с 400-2000 вата, това водеше до измеримо количество злато!... Количествата са малки, но винаги са между 1/10 и 1/100 милиграма, но са физически измерими и реално материални и подлежащи на анализи... Надяваме се на по-голямо научно изследване, защото са налични всички индикации, че тези автори са направили единичен и изчерпателен пробив, особено когато човек вземе предвид невероятно ниската стабилност на живака, когато е под стрес.



На пръв прочит, статията прилича на множество подобни научни статии от онзи период, когато ядрената физика беше на ръба да открие разделянето на атома (от Ото Хаан (Otto Hahn) 14 години по-късно през 1938г): пълни с потенциал, и все пак наивно невежи за сложностите на квантовата механика, които се спотайваха точно зад ъгъла. Някой физик от съвремието най-вероятно ще отхвърли статията като онзи тип "пожелателно мислене", което толкова често съпровожда научните открития. преди да се установи реалността от повторното наблюдение.
Но с тази гледна точка също има проблеми, и един от големите такива проблеми е, че статията е от Герлах, че тя е ПРЕДИ откритието на разделянето на атома. Казано с прости думи, трансмутацията, наблюдавана от професорите Майте и Щаумрайх, изглежда да е индуцирана именно по "електролитни" методи, тъй като "бомбардирането", което се споменава, е изразено с конвенционалните понятия за "волтове" и "вата". И все пак, контекстът също подсказва, че се има предвид и радиоактивно бомбардиране - най-вероятно чрез електрически генерирани рентгенови лъчи.
Има и други любопитности в тази статия, които не бива да се пропускат, и това е името на професора, който се предполага, че е направил откритието: А. Майте (А. Meithe). Читателите, които са запознати с "Нацистката легенда за НЛО" (една от другите книги на Джоузеф Фарел, бел.прев) ще разпознаят името на Майте като един от онези, които се твърди, че са замесени със Шрийвър (Schriever), Хабермол (Habermol), Еп (Epp), Шаубергер (Schauberger), и Белонцо (Belonzo) в разработването на летящи чинии за нацистите. Възможно ли е това да е същият Майте, или дори някой роднина?
И най-накрая, дали призивът на Герлах за "по-голямо усилие" за научни изследвания на този феномен не е фактическата основа за твърденията на Ян Ван Хелзинг, че действителните разработки по радикалното тягово-полево задвижване на превозни средства са стартирали в средите на стеклите се в Германия тайни общества много преди нацистите да дойдат на власт?
...






През 70те години Юл Браун (наричан и Илия Вълков, 1922-1998г) за първи път показа колата си, която се движи на вода, пред Австралийски телевизии. Той също така обяснил на представителите на САЩ как да спрат радиоактивността на радиоизотопа америций:

Той просто го подържал малко америций и стомана пред окси-водородния пламък. След няколко минути се получило силно гръмотевично изригване, и радиацията изчезнала. Спаднала от 16 000 кюри/минута, до под 100 кюри. Радиоактивността била преобразувана в светлина по време на окси-водородната имплозия. Цялото представление не отнело и 5мин.

Реципрочната система: Радиоактивност, бел.прев...


Значи, окси-водородният пламък трансмутира химични елементи. Много по-лесно и в правилната посока, от нестабилни към стабилни.

Опитайте това сами: Нагрейте домашна пепел от дървесина с окси-водородния пламък няколко пъти, след това я тествайте с магнит. Намагнетизирана е. Или в пепелта има значително количество железни частици всеки път, когато се намагнетизира от топлината, или е трансмутация.

Добре де, разбрахте. Ако сме прави, можем да спрем радиационното излъчване на изотопите. Да накараме всички радио-нуклеотиди да се върнат към стабилни (не-радиоактивни) елементи. Всичко, което ни трябва, е окси-водороден пламък и няколко минути време. Без повече ядрени отпадъци. Без повече ядрени оръжия.

Грешка в Системата: Периодичната таблица на елементите също е изобразена погрешно. Препоръчваме спираловидните периодични таблици, като тази:

http://www.walter-russell.de/Illustrationen/Diagramme/Bilder/Russell_069.gif
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам
http://www.walter-russell.de/Illustrationen/Diagramme/Bilder/Russell_072.gif
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам





За ваша информация:

Сега някои от вас може би изпитват внезапната подбуда да кажат на света какво се случва. Моля ви, имайте предвид, че ние, добрите граждани, обикновено сме най-последните да се информират.

Най-вероятно сме закъснели твърде много. Дори трансмутационната де-радиация чрез окси-водороден пламък е известна от научните експерименти още поне от 1880г насам. Които и да са онези, които знаят всичко това, не са ни казали. Изглежда ние тъкмо преоткрихме колелото, докато други вече летят до луната. Повече на стр. 64.


Какво знаем: Днешният принцип вече е бил открит през Първата Световна Война и скоро след това пропада в мрака, както се е случило с много други военни тайни. През 70те е бил преоткрит от Юл Браун, който радостно го показал на официални лица от САЩ и технически лица от Китай. От това време нататък те знаят как да трансмутират радионуклеотиди, да заваряват, да нагряват и дори да захранват автомобили. В онова време устройствата им били далече от това да са ефикасни, но индустрията и военните не ги е много грижа за ефикщасността, те искат добиви. От 90те години насам големи азиатски компании строят мощни окси-водородни енергоцентрали за индустриална употр*ба. Предполагаме, че оттогава насам тази технология е еволюирала много. Сранно, но съвременните учени отказват да обсъждат това, въпреки че им показахме работещи пред камера устройства.Това се още ли е военна тайна?

А ние защо не сме били информирани? Защо официално не го прилагат с цел човешкото добруване? Защото е твърде евтино и лесно ли? Защото всеки един от нас не само може да де-радиира ядрени отпадъци, но също така и ядрени оръжия в рамките на минути ли? Повече на стр. 64.


Де-радииране чрез скаларно поле:
http://xcombg.net/index.php?topic=55.msg30627#msg30627

Има и друг прост начин и без окси-водород: Пускане на ток по бифилярна намотка ("кадуцеус намотка", "Смит-намотка") ще намали индуктивността й, но, разбира се, електрическото съпротивление остава. Намотката създава скаларно поле без Херцово или електромагнитно поле. Това скаларно поле е трудно за измерване, но вътре в него можете почти изцяло да понижите радиацията от радионуклеотидите, и това вече е измеримо.

"Хората, които никога не са виждали обезформено бебе, никога не са чували
скимтенето му, никога не са съзирали ужасът на горката майка,
само онези без сърце могат да подкрепят безумието на ядреното делене."

Алберт Швайцер (Albert Schweitzer) (1875-1965)



П.П.

Кадуцеус-намотка:


http://www.n-atlantis.com/caduceuscoil.htm



Именно. Това са репликирани устройства, на база споменатите принципи:

http://s18.postimg.org/nb57brpnd/014.jpg
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам
http://s18.postimg.org/clrijiduh/009.jpg
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам
« Последна редакция: (Петък) 11 Декември 2015, 13:45 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #5 -: (Неделя) 20 Декември 2015, 16:03 »




Ето например наши производители. Всичко е на български, град Варна. Можете да подкрепите както тях, така и собствения си жизнен стандарт, и едновременно с това с постъпката си да допринесете за по-добър свят.
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #6 -: (Понеделник) 21 Декември 2015, 03:09 »

Приложение: Заваряване с оксиводород


http://s1.postimg.org/6g67uob0f/jrkekd_urie_rkd_002.jpg
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам



Картинката вляво:
Един от популярните експерименти: "Пирон в камъка". Оксиводородният пламък с лекота напълно слива стоманата с камъка.


Температурата на оксиводородния пламък е е само 140 C, това е около една десета от пламъчето на една свещ.

Оксиводородният пламък е строен и тесен, съвсем различен от пламъка на обикновените заваръчни пламъци от бутан, пропан или ацетилен. Причината е, че тук имаме имплозия на оксиводороден газ във вода. ОТ приблизително 1860 литра гас получаваме един литър чиста вода и много жега.

Можем да използваме тази водна аномалия (една от много!) изцяло, защото пламъкът моментално повишава температурата си, когато влезе в контакт с кое да е твърдо тяло. Защо? Както знаете, когато оксиводородът гори, той стана на жега и пара. Нововъзникналата вода (от парата) докосва твърдото тяло, и докато е прикрепена за него, молекулата й отново се разделя заради жегата от пламъка, отново изгаря, докосва се до тялото, и отново се разпада, и тн.

Този цикъл се повтаря много пъти. Можете дори да го наблюдавате. Вгледайте се отблизо в пламъка, ще видите въртящо се цветно поле вътре в пламъка. И разбира се, ще забележите, че твърдото тяло, което заварявате, ще се намокри, когато го докоснете с пламъка. Това е вторичната вода, която е част от цикъла. Това се случва без каквато и да е допълнителан енергия. Цялата енергия предварително се съдържа във водата. Сега знаете защо с лекота можем да стопим стомана, огнеопорна глина, гранит и други материали за секунди. Волфрамът дори ще се изпари, а точката му на кипене е 5 930 C.

Недостатък: Огромната енергия променя структурата на материала при заваряване. Носещият заварката материал дори може да изври. Заваръчните шевове ще бъдат много порести, особено при тънки повърхности. По принцип се чупят лесно.

Бел.прев: но от друга страна, това отваря възмоност за репликиране на редица порести материали, които се произвеждат по сложе ниндустриален път.


Варова светлина

Бел.прев: в английския изразът "lime light", буквално значещ светлина от вар, отговаря на българския фразеологизъм "в светлината на прожекторите", "в центъра на вниманието".


Нагряването и подпалването на парче вар с оксиводородния пламък създава невероятна топлина и светлина, до 2 572 C (4 662 F). Варовата светлина е била масово употребяваната сценична светлина преди 200 години (известна е също и като калциева светлина, бел.прев). Варта почти не гори и заприличва на гъба. Използвахме парчета гасена вар (калциев хидроксид) от железарията. Докато горихме вар за 400 секунди от всеки час, ползвайки 300W, можехме да отопляваме стая 20 кв.м. през зимата, въпреки външните ледовити температури. 400 секунди/час при 300W се равнява само на 45 киловатчаса. Това беше захранено и измерено от инспектирана и калибрована домашна фотоволтаична система. Но не ни питайте за обяснението, ние сме просто хобисти.

Не препоръчваме това за всекидневноотопление. Ще ви трябва постоянно наглеждане на пламъка, множество контролни ел.вериги и очила за заваряване. По-добър вариант: безпламъковия Пясъчен Нагревател. Вижте стр. 49.




Приложение: Подводен пламък


Разбира се, оксиводородният пламък също така гори и под вода. Той вече съдържа всичко необходимо за самостоятелно независимо горене. Така че, ако случайно имате подръка ултра-силен вакуум или празно планетарно пространство, можете и там да пробвате, за да видите че гори.

Но не ви е нужен вакуум: пламъкът също гори и под вода. Без майтап. Това е важно доказателство, че това, което прави, не са просто "някакви мехурчета".

Как да направите така, че пламъкът да гори под вода: Завинтете или заварете метална капачка пред заваръчната дюза. Това ще създаде въздушен буфер (вижте картинката горе) (най-горе вляво на втората страница, бел.прев). Това ще попречи на водата да се влее в маркуча при непостоянно налягане на газта. После стартирайте Сухата клетка, запалете пламъка и го потопете под вода. Пламъкът ще продължи да гори. Вижте картинките долу.

Само че водата няма да се нагрее! Не, разбира се че няма. Оксиводородът вече е съвършена горяща смес и не се нуждае от никакви външни молекули.  Така че пламъкът почти не реагира с водата, по същия начин, по който не реагира и с атмосферата.

Бел.прев: обърнете внимание на това - важно е. Означава, че на оксиводородния пламък не можете да си сгреете ръцете.

Представете си: Имаме вода, горяща под вода, и дори не реагира със самата себе си! Очевидно все още знаем твърде малко за водата и природата.

Така че какво да направим, за да загреем водата? Какво ви казахме преди? Пламъкът става по-горещ, когато срещне твърдо тяло. Това, разбира се, е така и под водата! Всичко, което трябва да направите, е да поставите камък във водата близо до пламъка. Сега пламъкът нагрява камъка и водата като с магическа пръчка.

Бъдете внимателни и правете това само заради експеримента: Камъкът ви ще се стопи, както и всеки друг материал, стомана, волфрам, злато,... дори и стъклената ви чаша. По-късно като част от този експеримент опитахме и с магнезий. Той се взриви след секунди. Под водата.



На долните картинке вляво:
Не прилича, но това е оксиводородният пламък под вода. Поне докато не среща никакво твърдо тяло, с което да реагира.

На долните картинки вдясно:
Същият експеримент, но този път с шепа стоманена вълна пред пламъка. Тя незабавно реагира с оксиводородния пламък и започва ярко да свети. Сега водата започва да се загрява много по-бързо.

Изображенията са добити в Университета по Естествени и Живи науки, Виена, 28.03.2012г.
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #7 -: (Понеделник) 21 Декември 2015, 03:34 »

Ранни експерименти: Топлообменници и Каталитично горене


http://s8.postimg.org/9sx2tkd0l/jrkekd_urie_rkd_008.jpg
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам


Много от вас им се иска да модифицират вече наличните маслени или газови отоплителни тела. Силно изразяваме несъгласието си! Ще ви покажем кои неща се объркаха, просто защото много от вас продължават да питат.

На картинката вдясно горе:
2 входа за вода в медна тръба 8мм
пристрастяващ наркотик за мащабно сравнение
2 изхода за вода в медна тръба 8мм
Това е първият топлообменник от филма (от DVDто, който скоро ще пусна тук, бел.прев). Скапан дизайн, няма функционалност.


Първият ни топлообменник (вижте картинката) беше стоманена тръба, увита с две по-малки медни тръби. Вътре в голямата тръба беше оксиводородният пламък. Водата минаваше през двете по-малки медни тръби. Само че този първи моде ледва работеше:

1. Пламъкът не срещаше твърдо тяло, с което да реагира (вижте стр. 46). Така че не преминахме 140 C.

2. Между стоманената тръба и медните тръби нямаше достатъчно контактна повърхност, по която да се разпредели топлината.



На картинката вдясно, в средата:
Един от саморазрушаващите се топлоомбенници, които се стопиха от само себе си.


Следващите ни топлообменници бяха стоманени тръби с двойни стени. Вътре имаше парче огнеопорна глина, с което пламъкът да реагира. Водата минаваше между стените на двояната тръба, за да се нагрява. Но в рамките на часове пламъкът беше стопил огнеопорната глина и дори стоманата се беше стопила. Каквото и да опитвахме, дори и чистият волфрам се стопяваше в рамките на дни. Точката му на кипене е невероятните 5 930C.



На картинката вдясно, долу:
Отровен каталитиченен преобразувател от мотоциклет, нагрят безпламъково с чист оксиводород.


Така че започнахме да експериментираме с каталитичните конвертори, каквито ги има в автомобилите. Там се доизгарят всички недоизгорени горивни остатъци. Горивни остатъци? Да, автомобилните двигатели далеч не са ефикасни. Те прахосват енергия. Но за нас е идеално. Няма пламък, само чиста топлина. Много по-безопасно е от нагряването с пламък. Започнахме с каталитичните конвертори от магазина за авто-аксесоари и открихме, че са отровни и неефикасни с оксиводорода! Просто не са за този тип газ. Постоянно ще ви се налага да добавяте чист въздух, за да предотвратите припламванията, само че това води до образуването на отровни азотни оксиди (NOx)! И вътрешното покритие често съдържа токсични материали. По-добро решение: Пясъчният нагервател, вижте следващата страница.


=========================================================================================
НЕ МОДИФИЦИРАЙТЕ маслен или газов нагревател да работи с оксиводород:
- Оксиводородният пламък буквално стопява всеки материал! Огнеопорната глина се стапя за часове, волфрамът се стапя за дни. Самата горивна камера се стапя, дори и с постоянно охлаждане.
- Сухата клетка е все още експериментална и се нуждае от постоянно наглеждане. Не може просто да я зарежете, както например конвенционален нагревател. Дори не смейте да си помисляте такова нещо.
- Топлообменниците са неефикасни при работа с оксиводородни пламъци.
=========================================================================================


Ние препоръчваме:
1. "Пясъчният нагревател"
2. Постройте си самоотопляваща се къща, по Милкович, стр. 68
3. Използвайте конвенционална топлинна помпа, а през зимата - допълнителна земна пещ от торна купчина, това е много ефикасно и е доказано. Вижте стр. 71





Безпламъковия Пясъчен нагревател


Изглежда много просто, и наистина е евтино и ефективно: Самоделен безпламъков каталитичен нагревател - без никои от страничните ефекти на конвенционалните газови нагреватели или каталитичните преобразуватели.

Чист оксиводород се вкарва в метална тръба, изцяло напълнена с пясък. Най-горе на тръбата има малък слой пясък, който е покрит с платина. Платината преобразува газта във водна пара и голямо количество топлина. Останалото голямо количество пясък в тръбата играе ролята на филтър против припламвания и също така съхранява натрупаната топлина.


Бел.прев:
Безпламъковото каталитично горене при платината е открито от някой си там сравнително отдавна... и представлява това, че когато платината е нагрята до определена температура (около 60тина градуса), тогава, при наличие на горивни пари, топлината й нараства и платината продължава да се нагрява, но без да се образуват пламъци.
Това работи с почти всички горивни пари - за първи път е открито с метанол, работи и с пропан, и с бутан, и други. Както и - оксиводород.
Ето документ, от който можете да се запознаето подробно с всички показатели, ако ви интересува.
Ето запалка на този принцип от 1930г.
Ето как изглежда научният експеримент. Платинова жица с платиново топче на нея се нагрява, и се слага при метанолови изпарения.
Както виждате, от време на време се случват припламвания. Това се случва, когато жицата стане достатъчно гореща, за да възпламени парите. Разбирате обаче... че ако това припламване се случи на горелката, горелката ще се запали - оттам насетне следва тотален апокалипсис на всичко живо и неживо пред нея. Затова цялата тръба надолу е пълна с фин пясък - за да блокира такива припламвания. Описано е по-натам.
Обърнете внимание - на горния експеримент припламването се случва тогава, когато в епруветката влезе достатъчно кислород за пламък. Само че при оксиводорода кислородът е вече наличен, както бе обяснено (поради което гори във вода).



Превод на картинката, по правилото отгоре-надолу и отдясно-наляво:

Диагонално висяща метална плоча, по която да кондензира водната пара, и евентуално да се събира в съд. Използвайте я отново в Сухата клетка (защото е дестилирана, бел.прев).

Смесете шепа много фин пясък (0,2 - 0,6 мм) с платиново фолио. Тази смес представлява най-горния пясъчен слой в стоманената тръба.
Алтернатива: Облицовайте пясъка със слой платина, вижте следващата страница за подробности.

Запълнете стоманетата тръба с много фин пясък (0,2 - 0,6 мм)

Вътре в стоманената тръба: много фин пясък (0,2 - 0,6 мм)

Метална тръба, дъното й трябва да е херметизирано със стената.

Оксиводороден маркуч от Сехата клетка, вкарващ газ в тръбата (дюзата трябва е херметизирана за входния отвор).







http://s15.postimg.org/c1kkp0zgb/jrkekd_urie_rkd_007.jpg
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам


Материали:


- 1 метална тръба, използваната тук: 60х8х8 см, може също да е и от алуминий, мед, или желязо. Измеренията са само ориентировъчни. Квадратните стоманени тръби са по-евтини от кръглите.

- Топлоустойчива плоча при основата

- Стоманен панел или тава за мечене, за събиране и кондензиране на парата

- 1-2 платинови листа (8х8, например от dukatshop.de, немски език).

- Топлоустойчиво лепило за затваряне на тръбата

- 1 лопата много фин пясък за детски пясъчник. Размерът на песъчинките трябва да е 0.2 - 0.6 мм. По-едър пясък от това няма да сработи. Можете например да ползвате детски пясък за игра. Обърнете внимание на размера на песъчинките, обозначен на опаковката!

- Няколко медни тръби, поместени вертикално в пясъка, могат да допринесат за разпределянето на температурата, ако пясъчния нагревател не ще да се загрее.



Сглобяване:

1. Тръбата

Заварете (или залепете) подлежащата плоча за стоманената тръба. Това трябва да се се направи абсолютно херметически, в противен случай получавате припламвания.. В основната плоча, правите дупка за оксиводородната дюза, тя също трябва да пасне абсолютно херметически. Горния край на тръбата трябва да се остави отворен, за да излита въздуха и парата. Окачете наклонена метална повърхност над стоманената тръба, по нея кондензира водната пара и може да се събира в отделен съд.

На картинката горе, вдясно:
Връзката на газовия маркуч с тръбата. Както виждате, навсякъде по тръбата е използвано голямо количество топлоустойчиво лепило, за да може всичко да е херметически залепено.

На картинката долу, вляво:
Близък план на наклонената повърхност, която обикновено покрива Пясъчния нагревател, докато работи. След като се нагрее пясъка, слагате тази повърхност над нагревмателя, за да съберете парата. Това е дестилирана вода, с която можете да допълните Сухата клетка. Малката дупка отгоре е, за да може неизгорелия газ да напуска, ако има такъв.

На картинката долу, вдясно:
Изглед вътре в Пясъчния нагревател без горната наклонена повърхност. Както ясно се вижда, горният слоя на сместа от пясък и платина все още липсва.



2. Пясъчния пълнеж

Напълнете стоманената тръба с много фин и сух пясък (размер на песъчинките 0.2 - 0.6 мм, например пясък за детски пясъчник, вижте размера на песъчинките на опаковката!). Ако пясъкът е твърде едър, или ако не сте напълнили тръбата изцяло, ще получавате припламвания. Така че напълнете тръбата добре. Оставете най-горния сантиметър за сместа платина-пясък.


3. Сместа платина-пясък

Смесете една шепа пясък с 1-2 платинени листа. Бъдете внимателни: платиненото фолио се разкъсва и от погледа ви. Смесете ги добре, после излейте сместа отгоре върху останалия пясък в нагревателя.


=========================================================================================
=========================================================================================

Алтернатива: Обличане на пясъка с платина (прави малко повече топлина)

Безопасността на първо място: Ако не сте опитни химици, помолете местната ви аптека да покрие част от пясъка ви с хлороплатинена киселина (Cl6Pt).

Направете го сами. Само за химици:
Опасност! Токсични материали! Моля боравете внимателно!
Смесете 15 мл концентрирана азотна киселина 38% с 5 мл солна киселина 60%. Сместа е известна като "аква региа" (азотно-солна киселина).

Бел.прев: реакция на платина в Aqua Regia

Загрейте я до 60 C, после пуснете две платинени листа (или 6 г платинена жица) да се разтворят. Така получавате хлороплатинена киселина (Cl6Pt). Ползвайте хартиен филтър, положен във фино сито, после сипете в него една шепа от вашия пясък. Изсипете Cl6Pt върху пясъка, за да го емайлирате изцяло с платина. Повторете процедурата, докато пясъкът подгизне. Изсушете пясъка с Бунсенова горелка (това е лабораторен инструмент, вижте тук, бел.прев), за да го калите, в противен случай няма да реагира на ННО. Така вече разполагате с платинено емайлиран пясък за най-горния слой.

На картинката вдясно:
Платинени листа се разтварят в Аква Регия. Картинка от уикипедия.
=========================================================================================
=========================================================================================



Резултат:

Пясъчният нагревател директно нагрява въздуха. Употребява газ 0.5 - 3 л/мин за отоплението на помещение 8 - 30 кв.м (в зависимост от външната температура).

Как се работи с него:

1. Връхния слой от платинен пясък трябва предварително да се загрее до поне 60 C, за да се получи каталитичната реакция. Загрейте го предварително, преди да се пуснали Сухата клетка. Предварителното загряване чрез оксиводороден пламък създава припламвания. Така че по-добре използвайте факла, или монтирайте нагревателна намотка в платиновия слой, която да можете безопасно да включите само с цел предварителното нагряване (предполагаме, че имате фотоволтаици).

2. Веднага щом емайлирания с платина пясък достигне 60 С, можте да стартирате Сухата клетка и внимателно да подадете много малко оксиводороден газ в затоплената тръба. Ако подадете газ направо на студения платинен пясък, ще има припламвания.

3. Започнете с много малко газ (<5.5 л/мин), за да избегнете припламвания. Максимум 3л в минута. Пясъчният нагревател е различен от конвенционалните каталитични конвертори, затова винаги използвайте единствено чист оксиводороден газ. Смесването с въздух ще ви докара азотни оксиди (NОх) и много слаб ефект.

Какво се случва вътре? Платината преобразува оксиводорода във водна пара и голямо количество топлина. Пясъкът отдолу действа като филтър против припламвания и съхранява топлината. На наклонената повърхност точно над тръбата позволявате на изходящата пара да кондензира и да се стече в отделен съд. Това е дестилирана вода, с която можете да допълните Сухата клетка.

Правилно работещ Пясъчен нагревател винаги работи тихо!

Съвет: Винаги проверявайте дали отгоре излиза неизползван оксиводород. Приближете джобна запалка или факла над стоманената тръба. Ако гръмне, внимателно размешайте платинения слой отново, ползвайте отверка. Може и да добавите малко платина.

Съвет: Никога не смесвайте платинения слой с пясъка отдолу! Пясъкът веднага ще се измокри и ще се степка. Излизащият отдолу газ ще създаде кухини, пясъкът ще загуби филтърната си функционалност и ще получите хиляди припламвания.



http://s4.postimg.org/xzrai6259/jrkekd_urie_rkd_009.jpg
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам


Употр*ба:

Пясъчният нагревател е измислен единствено с цел да нагрява въздуха.

Нагряването на вода не сработва добре. Не можете да позволите на конвенционален топлообменник или какви да е водни тръбидиректно да се докосват до Пясъчния нагревател. Това незабавно би охладило платината под 60 С. Ще трябва да оставите малък проветрив процеп около Пясъчния нагревател, но тогава топлината няма да се разпредели както трябва във водата.

Други алтернативни начини за загряване на вода:

Подводен пламък, вижте стр. 47.

Ракетна фурна, соларна печка, земен изкоп в торна купчина... Вижте интернет линковете на стр. 70-72.


За експериментални цели, този Пясъчен нагревател поддържа 20 кв.м офисна стая на постоянна температура 20 С. Външнат температура варира между 0 - 9 С (зима) до 9 - 15 (лято). Снимката показва цялата инсталация. Тези отчитания върху захранването показват реалните стойности при стартиране на студената Суха клетка. Пясъчният нагревател се включва, само когато стаята се ползва и има някой, за да се съблядава безопасността.

Нетна консумация на енергия от фотоволтаиците:
10 часа употр*ба на 240W средно = 2.4 kWh на ден.

Сравнение:
1кг от сухо буково дърво = нагревателна стойност приблизително 4.2 kW.
Това означава, че можем да поддържаме тази офисна стая 20 кв.м за 24 часа с еквивалент буково дърво 600 грама дневно.
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #8 -: (Понеделник) 25 Януари 2016, 19:23 »

Функционален принцип на Сухата клетка


http://s14.postimg.org/7y10va90x/001.jpg
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам


1.
Връзка с източника на захранване (не е показан)
Например фотоволтаични панели, оловно-киселинни батерии или друг вид превключващо се захранване

2.
Суха клетка
Това е електролизното тяло, където водата се превръща във възпламеним газ. Вътре има много на брой метални плочи с малки разстояния помежду им, пълни с леко сапунена вода. Когато плочите получат захранване със слаб ток (например 12 V), се генерира високо-енергиен оксиводород. 1 литър дестилирана вода дава приблизително 1860 литра газ.

3.
Воден контейнер с мерител за налягане.
Временен съхранител за пяна, докато Сухата клетка работи.

4.
Съд за мехурчета
Този съд разделя газа от сапунената пяна. Също така действа и като допълнителна защита против връщане на пламъка.

5.
Дръжка с механизъм провив ръщане на пламъка и заваровъчна дюза
ННО струи през заваровъчната дюза. Дръжката е плътно натъпкана с фина стоманена вълна (или метален прах), което да действа като превантивна мярка против връщане на пламъка в маркуча, когато налягането на газа падне.



Това е начина, по който така наречената Суха клетка работи (наречена е "сухо" тяло за електролиза, защото консумира много малко количество вода). С тази проста техника ще можете да преобразувате вода във оксиводороден газ (Газ на Браун, ННО). Електролизата на водата е старо изобретение и е толкова просто, че работи дори и с материали от железарията. Газът е евтин за произвеждане и е безопасен за околната среда. Запалим е и съдържа повече енергия от суровия петрол или природен газ.

Принципът е толкова гениален, колкото е и прост: Всичко, от което се нуждаете, е леко сапунена вода и електричество за електролизата (най-добре от фотоволтаици или вярътна сила). Множеството тесни стоманени плочи имат висока ефикасност. Между плоите има много леко сапунен разтвор (3% сапун в дестилирана вода). Когато се приложи напрежение в плочите се произвежда голямо количество запалим газ.

Принципно енергията просто идва от самата вода. Електролизата е просто стимул, както е едно парче кремък, дръжка за ръчно стартиране на мотор или платната на платноходката. Всички тези примери просто отприщтват други (и много по-мощни) енергии. Газът може да бъде запален веднага и да се използва за заваряване (стр. 46) или за топлинна енергия (стр. 48-52), или като добавка къв двигател с вътрешно горене (стр. 53-59) с цел пестене на гориво.

1 кг суров петрол = приблизително 35 мегаджаула
1кг Н2                  = приблизително 120 мегаджаула



Бел.прев: При картинката е важна анотацията към двете зелени връзки:
"тефлонови маркучи, издръжливи на топлина и пламък с изплетени свързващи части"
На няколко места в наръчника се споменава, че здравината на маркучите е важна.


1. Източник на захранване
Превключващо се захранване или оловно-киселинна батерия. Използвайте 1.7 - 2.4 V за камера (в зависимост от работните температури), <30 А максимум.

2. Електролизно тяло "Суха клетка"
Вътре: Стоманени плочи (1.4571, V4а) с 1мм пространство момежду им, за запушалки се ползва 1 мм EPDM облицовка за басейн (това е водонепропусклива материя, която се полага на дъното на изкуствени басейни и е гумена, бел.прев). В тези тесни камери се произвежда ННО газа. Първата плоча (+), последната плоча (-). Смяната на този поляритет удължава живота на камерите. Най-добрата оперативна ефикасност е на 45-60 градуса Целзий. Преди първата употр*ба, почистете стоманените плочи с 3% разтвор NaOH, след това погасете, за да предотвратите ръжда (загреите до 60 Целзий за 20 минути във вода с 20% цитрусова киселина). Покриващи плочи: 15 мм акрилна пластмаса, РЕ или HD PVC.

3. Воден съд
с мерител на налягане (<400 милибара). Допълвайте само с дестилирана вода. Електролитът (КОН) се добавя само веднъж директно в Сухата клетка преди първата употр*ба: 0.5-3% КОН за всеки милиметър разстояние между стоманените плочи на Сухата клетка.

4. Тяло за мехурчета
пълен с вода и предпазна мярка против връщане на огъня. Това е еднопосочен клапан и разделя ННО от пяната.

5. Дръжка със заваровъчна дюза
Вътре в дръжката: метален прах или плътно натъпкана фина стоманена вълна, за да действа като арестор за върнатия пламък.
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #9 -: (Сряда) 27 Януари 2016, 04:01 »

http://s14.postimg.org/y3s9xtpgx/002.jpg
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам


Сравнение на размера

Правим Сухите си клетки в два размера (20 см и 30 см). Ефикасността е еднаква, и двата смучат ток 130-160 W на литър (в зависимост от индивидуалната направа, сръчност и други фактори). Просто се различават по размер, тегло, цена и производителност. И разбира се, същото се отнася и за другите части на системата. Ето сравнение, което ще ви помогне да решите коя Суха клетка е най-добра за вас:



Малка клетка
както е показано на стр. 6
сглобяване: страници 9 - 23

Направена с цел да е малка по форма.
Достатъчна за повечето приложения.
За добавка към мобилни двигатели.



12 V система (разширима)

Източник на захранване:
автомобилен акумулатор, превклячващо се захранване, самостоятелни фотоволтаични системи...

Възможни приложения:
Заваръчна горелка стр. 46
Подводен пламък стр. 47
Безпламъков пясъчен нагревател стр. 49 - 52
Осветление с вар стр. 46

Двигателни експерименти:
4-тактови двигатели, употребявайки оксиводород като добавка, самоделни двигатели, употребяващи  чист оксиводород

Нагревателни експерименти:
до 8 квадратни метра стая




Голяма клетка
както е показана на филма
сглобяване: стр. 28-33

Направена за максимално производство на газ.
За големи нагревателни експерименти и двигатели, работещи на чист оксиводород



12 - 48 V система (разширима)

Източник на захранване:
акумулатор за камион (12 - 24 V), превключващо се захранване (12 - 48 V), големи фотоволтаични системи...

Възможни приложения:
Заваръчна горелка стр. 46
Подводен пламък стр. 47
Безпламъков пясъчен нагревател стр. 49 - 52
Светлина с вар стр. 46

Двигателни експерименти:
Газови турбини и 4-тактови двигатели, ползващи оксиводород като добавка или работещи на чист оксиводород

Нагревателни експерименти:
12 V: 6 - 10 кв.м. стая
24 V: 10 - 15 кв.м. стая
48 V: 15 - 20 кв.м. стая



Този наръчник ви учи как да направите моделите сами от нулата и с материали от железарията. Ако не сте на ти с тези работи, съберете се с приятели за подпомагане! Като алтернатива, скоро ще предложим точон същите Сухи клетки като ръчно направени комплекти за сглобяване.





Малка клетка
Сглобяване на малка 12 V Суха клетка


Чалката 12 V суха клетка е съставена от следните части:

* отляво-надясно, отгоре-надолу


- 5 стоманени плочи, 160х160х1 мм, без терминал за захранване, виж стр. 13
- 2 стоманени плочи, 160х160х1 мм, с терминал за захранване (+ 50х20 мм), виж стр. 12
- 2 големи покривни плочи, HD PVC, 195х195х15 мм, виж стр.10

- 2 прави съединителя за маркуч, 6.35 мм резба за 10/18 мм маркуч
- 8 EPDM гумени уплътнители, дебелина 1 мм, вътре 140х140, отвън 160х160 мм
- маркуч, диаметър 6/8 мм, дължина 150 мм
- 8 резбовани болта М6х60 мм, 8 гайки М6, 16 шайби М6



П.П.
EPDM означава "етилен пропилен диен мономерна (клас М) гума" - https://en.wikipedia.org/wiki/EPDM_rubber

Вид синтетична гума, еластомер, характеризиращ се с широко приложение. Ползва се навсякъде в градината и на много места в техниката.
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #10 -: (Сряда) 27 Януари 2016, 04:29 »

Малка клетка
Сглобяване на малка 12 V Суха клетка


http://s14.postimg.org/6k9dzz9rl/003.jpg
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам



2 покривни плочи

Количество - 2 броя

Материал - акрилна пластмаса, PE или HD PVC, топлинно устойчива до 90 Целзий

Мерки - 195х195х15 мм (достатъчно дебело, за да се завие винт в него)

Дупка - пробита дупка 1х12 мм (=13.2 мм с резба за 6.35 мм маркучен съединител); разстояние на центъра от ръба е 36 мм

Дупки за винтове - 8 х диаметър 6.5 мм (за М6 болтове); разстояние на центъра от ръба е 13 мм



Мащаб на изображението 1:2
Пълномащабен PDF файл може да се свали от FreeFromFuel.com (парола за клиенти: "WeAreFree")




EPDM гумен уплътнител

Количество - 8 парчета (за 12 V работа), броя плочи и уплътнители зависи от захранването ви. Вижте стр. 37

Материал - уплътнител за езерца и басейни EPDM (етилен-пропилен-диен-мономерна-гума). Да, уплътнител за басейни! Смешното е, че EPDM издържа на налягане и температури много по-добре от нормалното гумено фолио. Можете да го намерите в почти всяка железария. Отрежете го с остър нож. Матрица за наслагване ще ви спести време.

Мерки - отвън 160х160, отвътре 140х140

Дебелина - 1 мм (дебелината може леко да варира)



Мащаб на изображението 1:2
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #11 -: (Сряда) 27 Януари 2016, 04:51 »

Малка клетка
Сглобяване на малка 12 V Суха клетка


http://s14.postimg.org/nuzss01f5/004.jpg
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам


2 стоманени плочи с терминал за ток

Количество - 2 плочи

Материал
- неръждаема стомана, V4A, материал No. 1.4571 (или подобен). Всяка стомана става, защото всичките ръждясват рано или късно. Бъдете внимателни с алтернативите: медта прави зелена ръжда, алуминият корозира незабавно, титанът трябва да бъде с покритие от рядкоземни съставки. Така че, стоманата става.

Мерки - 160х160 мм (без терминалния придатък)

Дебелина - 1 мм или по-малко (колкото по-тънки, толкова по-добре. Стоманата се продава на килограм!)

Терминали - 50х20 мм ръб с 6 мм дупка


Дупка диаметър = 6 мм
Разстояние на центъра от ръба: 10 мм





5 стоманени плочи без терминали

Количество - 5 парчета (за 12 V работа). Броя на плочите и уплътнителите зависи от захранването ви. Вижте стр. 37

Отрязани като предните стоманени плочи, само че просто без придатъците.
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #12 -: (Сряда) 27 Януари 2016, 05:23 »

Малка клетка
Сглобяване на малка 12 V Суха клетка


http://s21.postimg.org/q1cdob7o7/005.jpg
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам


1.
Отрежете всички стоманени плочи и покривните плочи според формата (за размери вижте стр. 9 - 23). Ако нямате машина, ползвайте ъглошлайф.

2.
Пробийте дупките за винтовете и по-голямата дупка в двете покривни плочи. Ще ви е от полза стойка за точно пробиване. Картинката изобразява плочите от голяма клетка. За правилни размери на малката клетка вижте стр. 9 - 23

След това пробийте 155 милиметровата дупка във всяка от стоманените плочи (за размери - стр. 9 -23)


3.
Завинтете 6.35 мм резба в 12 милиметровата дупка на всяка плоча.

4.
Отрежете EPDM-то за басейни във формата на уплътнители. Използвайте остър нож. Матрица (от дърво или каквото имате под ръка) ще ви спести време.


Съвет: Нагрейте акрилните плочи!

Ако използвате акрилна пластмаса, може да се появят малки като косъмчета пукнатини в акрила в следствие от работата върху него, което ще доведе до течове. Така че, след стъпка 3., можете да разглабите акрила с топлина: Бавно го затоплете до 70 Целзий (в сауна или пълен с вода тиган), и оставете така за няколко часа на 70 Целзий. Продължителност = дебелината на материала / 3. Това означава: 20 мм = 6 часа, или 25 мм = 8 часа. Изстудете бавно, максимум 15 градуса на час. Продължителност = дебелината на материала / 4. За 20 мм = 5 часа, 25 мм = 6 часа. Алтернатива: Топлоустойчивото PE или HD PVC се къса по-трудно.


5.
Покажете 8-те болта с къса резба през 8-те дупки на покривната плоча.

Всеки път слагайте шайба от външната страна.


6.
Нарежете 6/10 милиметровия маркуч в 8 парчета точно по 13 мм. Нанижете ги върху резбованите болтове колкото се може повече. Те ще предпазват от късо съединение между плочите.

7.
Почистете и пасивирайте стоманените плочи преди да сглобявате:

Почистете всички стоманени плочи с ацетон (лакочистител) и мек плат. Изплакнете добре.

Отсега нататък пипайте с ръкавици, само за да пазите плочите чисти. Петната и омазняването ще намалят ефикасността.

Пасивирайте прави Сухата ви клетка по-ефикасна и по-устойчива на ръжда.

Смесете вода с 20% цитрусова киселина (например нишестетата за правене на сладко, използвайте 200 гр на 1 литър вода), после вземете голяма тенджера и нагрейте стоманените плочи в нея до 60 Целзий за 20 минути. Изплакнете добре. Използвайте ръкавици.
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #13 -: (Сряда) 27 Януари 2016, 05:40 »

Малка клетка
Сглобяване на малка 12 V Суха клетка


http://s21.postimg.org/yttcbzst3/006.jpg
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам


8.
Приложете към покривната плоча:


1 - първият гумен уплътнител
2 - първата стоманена плоча с терминал на нея
3 - вторият гумен уплътнител
4 - първата нормална стоманена плоча
15 - последната стоманена плоча има терминал на нея. Покрейте я с последния гумен уплътнител.

Продължете да подреждате 1 гумен уплътнител, 1 стоманена плоча и така нататък (това е съкратено).

Последната плоча е втората стоманена плоча с терминал на нея (вижте картинката). Покрийте я с последния гумен уплътнител.


Важно:

Всички покривни плочи и стоманени плочи имат голяма дупка. Тези големи дупки трябва да са точно една върху друга! Това е газовия изход.



9.
Сложете втората покривна плоча. Завинтете Сухата клетка плътно с останалите шайби и гайки.


И двете покривни плочи: Не затягайте винта в ъгъла до голямата дупка все още. Това ще ви е от полза, когато монтирате връзките за маркуча и така ще бъде по-лесно.

10.
Завинтете двата преходника за маркуча в големите дупки на покривните плочи:


2 конектора за маркуч

Уплътнете резбите с тефлонно тиксо:

Увийте резбата на всеки преходник с няколко слоя тефлонно тиксо, преди да го завинтите.

Сега стегнете ъгловите болтове до преходниците. Затегнете всички гайки!

Потопете Сухата клетка под вода (без прикачени жици!), духнете в единия маркуч, докато другия е запушен/ Сухата клетка трябва да бъде абсолютно херметически уплътнена.

Това е!

Сухата ви клетка е вече готова за употр*ба. Но нека да сглобим другите части първо. Така че четете по-нататък...
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #14 -: (Четвъртък) 28 Януари 2016, 03:56 »

Малък съд за вода


http://s21.postimg.org/fng58tcbb/007.jpg
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам


"Малък съд за вода"

Малкият съд за вода е всъщност временен резервоар, който, по време на работа, съдържа цялата пяна, която се разширява навън от клетката. Когато изключите Сухата клетка, пяната се отлива обратно в клетката, и съдът е малко или повече отново празен.

Малкият съд за вода се състои от следните части:


*отляво-надясно и отгоре-надолу

1 брой акрилна тръба, 150х150 мм, 4 мм дебелина на стената

2 броя малки покривни плочи, 60х60х15 мм HD PVC

4 броя резбовани шпилки М5, 195 мм
8 шайби М5 (или повече)
8 крайни гайки М5


2 броя кръгли гумени уплътнители, 55 мм външен диаметър, 1 мм дебелина, EPDM

2 броя пружинни щипки






1 брой ВиК резбована запушалка за тръби 6.35 мм
по-добре: мерител за налягане, 6.35 мм, < 400 милибара


1 брой Т-образна ВиК преходник, 3 х 6.35 мм

1 лрой двоен преходник за маркуч 6.35 мм за 10/18 мм маркуч

1 брой ъглов преходник за маркуч 6.35 мм за 4/8 мм маркуч





Малък воден съд + малък съд за мехурчета:

Покривни плочи

Количество - 4 броя (2 за водния съд, 2 за мехурчетата, защото малкият воден съд и малкият съд за мехурчета са направени с едни и същи покривни плочи)

Материал - HD PVC, сив

Размери - 60х60х15 мм


Мащаб на изображението 1:1


Бел.прев:
Четирите дупки по ъглите са с фи 5.5 мм
Дупката в средата е с фи 12 мм и е резбована на 6.35 мм (13.2 мм)
Външният пунктиран кръг е периметъра на гумения уплътнител от EPDM с дебелина около 1 мм
Вътрешният пунктиран кръг е периметърът на тръбата и е с фи 50 мм, дължина 150 мм и дебелина на стената 4 мм





Сглобяване на малкия съд за вода

http://s21.postimg.org/qctu12o47/008.jpg
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам


1.
Пробийте 5.5 мм дупките за шпилките и 12 мм централната дупка в двете покривни плочи. Ще ви е от полза, ако имате пробивна стойка. Процедурата е същата като при плочите за Сухата клетка (вижте стр. 14).

Съвет: Пригответе и другите две покривни плочи, за малкия съд за мехурчета. Те са идентични с тези за съда за вода. Спестявате си време.


2.
Завийте 6.35 мм резба в 12 мм централна дупка
на всяка от плочите.

3.
Ако не сте си купили предварително отрязани уплътнители, отрежете 2 уплътнителя от EPDM-то, просто както е показано горе. Ползвайте остър нож. Ако имате матрица (от дърво или каквото имате под ръка), ще си спестите време.

4.
Пъхнете 4-те дълги резбовани шпилки през дупките на покривната плоча. Сложете им шайби и гайки.

5.
Обърнете го наобратно, сложете уплътнителя и го центрирайте на дупката.
Сложете акрилната тръба върху гумения уплътнител.
Сложете втория гумен уплътнител върху тръбата. Сложете отгоре втората покривна плоча.

6.
Затегнете с 4-те оставащи шайби и 4-те оставащи гайки. Ако е нужно, добавете шайби.
Увийте тефлонова лента върху резбата на двойния преходник за маркуч. Завийте го в средната дупка.

7.
Отрежете дебелия маркуч (от комплекта са аксесоари) на две. Стегнете го с пружинните щипки за двойния преходник.

8.
Обърнете наобратно.
Увийте Т-образния ВиК преходник с тефлонна лента. Завийте го в средната дупка. Увийте тефлонна лента върху външната резба на ъгловия преходник за маркуч. Завийте го в страничния изход на Т-образния ВиК преходник.

9.
Ако не ви се намира мерител на налягане: Завийте ВиК резбованата зъпушалка в горния изход (не забравяйте гумения му пръстен).

Препоръчително:

Сложете мерител за налягане (например WIKA 6.35 мм, 600 милибара), вместо запушалка.

10.

Готово!

По-късно, съдът за вода ще бъде съединен със Сухата клетка по този начин: (на картинката)





Сглобяване на малкия съд за мехурчета

http://s9.postimg.org/fug7qw92n/009.jpg
Браунова (окси-водородна) горелка - направи си сам


"Малък съд за мехурчета"

Малкият съд за мехурчета е прост сифон, точно като капана за миризми в тоалетната ви. Той разделя сапунената пяна и газа. Съдът е 3/4 пълен с чешмяна вода. Сместа от пяна и газ се въвежда във водата отдолу, и излиза само газа. Много просто.

Ние никога не пълним съдът за мехурчета догоре с вода. Ако в изходящия маркуч попадне вода, незабавно ще задави стоманената вълна вътре в арестора.


Малкият съд за мехурчета се състои от следните части:


*отляво-надясно и отгоре-надолу

2 броя малки покривни плочи, 60х60х15 мм HD PVC

1 брой акрилна тръба, 150х150 мм, 4 мм дебелина на стената

2 броя кръгли гумени уплътнители, 55 мм външен диаметър, 1 мм дебелина, EPDM



4 броя резбовани шпилки М5, 195 мм
8 шайби М5 (или повече)
8 крайни гайки М5


2 броя ъглови преходници 6.35 мм за 4/8 мм маркуч




1. - 3.
Вижте Сглобяване на малкия съд за вода, стр. 18 - 21


4.
Промушете 4-те резбовани шпилки през дупките на покривната плоча. Закрепете ги с шайби и гайки.

5.
Обърнете съда наобратно.
Сложете гумения уплътнител и центрирайте дупката.

6.
Сложете акрилната тръба върху гумения уплътнител.

7.
Сложете втория гумен уплътнител върху тръбата. Сложете втората покривна плоча отгоре.

8.
Затегнете с 4-те оставащи шайби и 4-те оставащи гайки.
Ако е необходимо, добавете шайби.

9.

Увийте тефлонова лента около резбата на един от преходниците за маркуч. Завийте го в централната дупка.

10.
Обърнете наобратно отново.
Увийте тефлонова лента около резбата на другия преходник. Завийте го в централната дупка.


Готово!

На стр. 6 можете да видите как малкият съд за мехурчета е свързан към цялата постановка.
Активен

Страници: [1] 2   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2017 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални