Страници: 1 [2]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Bedini SG - Наръчник за напреднали  (Прочетена 4972 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #15 -: (Събота) 24 Октомври 2015, 05:36 »

Глава Девет

2




Шани Боугман направи моторчето за научния си проект през учебната 1999-2000 година и Джон публикува плановете на тази верига на сайта Keelynet през март 2000г. Всички електроинженери и предполагаеми "умници", които често посещаваха сайта, отхвърлиха плановете, смятайки ги за "нищожни". Понеже никой от тях не се напъна да си направи свой модел, всичко това беше класически случай на "осъждане без разследване".

Джон 20 години правеше работещи модели в работилницата си! Той просто не можеше да разбере защо никой не искаше дори да погледне тази технология.

Стартира SG проекта (2004г)

През лятото на 2004г, Стърлин Алан (Sterling Allan) посети Джон в работилницата му. Всичко, което беше там, му беше показано. Понеже Стърлинг искаше да бъде онзи, който да разгласи новината за "Свободната Енергия" на широкия свят, попита Джон дали може да публикува определени планове и списъци с части, за да могат хората да си направят свои собствени модели. Понеже Джон вече беше правил това на Keelynet сайта, той се съгласи да издаде и обнови някои планове и да ги даде на Стърлинг.


Ето рисунка на схемата и списък с части, които бяха дадени на Стърлинг за направата на верига с един транзистор, през септември 2004г.

Тези нови планове има няколко разлики спрямо онези от Keelynet. Първо, той го нарече "Мотор Ученичка" нарочно, за да обиди онези умници (от мъжки пол), които пренебрегнаха технологията първия път, и второ, използва варианта на системата с две батерии, когато мотора работи с една батерия, за да зарежда другата директно с възвърнатата енергия. Стърлинг също така отвори и форум за дискусии по Yahoo Groups, така че хората, правещи собствени модели, да могат да комуникират един с друг.


Стърлинг дори построи свой модел, който работеше доста добре като за първи опит, можеше да презареди втората си батерия за около 90% от времето за изтощаване на захранващата батерия.

Въпреки това, Стърлинг след време обяви, че технологията беше "измама" и че това не беше машина за свободна енергия, тъй като не работеше безкрайно дълго време без батериите да се изтощят.

Но всичко това вече беше публично, и хора от цял свят започнаха да докладват добри резултати и искаха да научат повече. Към 2005г форумните дискусии вече се модерираха от Рик Фридрих (Rick Friedrich), докато в края на краищата не ги пое Джон, през 2011г.

Дискусионните теми бяха голям напредък в сравнение с предходния "не публичен" период, но от тях се създаде много объркване, защото прекалено много хора публикуваха свои собствени предположения за това как работеше веригата. Най-накрая беше предприето начинанието работата на Джон да се обясни в серия дефиниращи материали, озаглавени Наръчниците на Бедини за SG, от които това е третата част.

Виенско колело на Бедини (2010)

От август 1984г до ноември 2010г "Джим-Уотсъновата машина" беше най-големият модел, демонстриращ технологията на Джон, който е показван пред публика. Това се промени на 13 ноември 2010г, когато Джон разкри "Виенското си колело" пред публика от повече от 400 човека на първата Конференция по технологията на Бедини в Coeur d`Alene, Айдахо. Тази снимка беше направена от един от присъстващите от задната част на залата. Виенското колело с 4-те си метра диаметър (4,26м) може да се види в далечината.


Построяването на машината отне месеци и струваше над 20 000 долара. Беше проектирано с цел да демонстрира технологията на Джон публично по драматичен начин. От друга страна обаче, животът й беше относително прозаичен. Отново беше показана на конференцията през 2011г, след което така и не беше напълно сглобена отново. Проблемът е, че когато е напълно сглобена, машината е с 15см по-висока от големите двукрили врати на работилницата на Джон.Много работа е да се сглоби отново горната част на колелото, и тъй като нямаше повече тестове за провеждане с нея, така и си остана разглобена. Остана частично разглобена в работилницата на Джон до 2012г, и най-накрая беше прибрана в склада, когато Джон си преустрои работилницата към по-малки размери  през 2013г. Днес остава частично разглобена, но потенциално работеща.


Машината имаше три големи намотки отдолу и работеше в режим "пълна мощност" с "Бедини-Кол ключа" като показаната на страница 82. Единствената разлика беше, че компонентите на ключа бяха модифицирани да работят с електрическа верига с много ниско съпротивление. Вложението беше 36 волта (три 12-волтови батерии в серия) и изходната енергия беше същата. Батериите вряха продължително докато работеше, и Джон никога не я пускаше за повече от 30 минути наведнъж на пълна мощност. Батериите бяха прекалено малки, за да се зареждат толкова яко.


Въпреки че Джон не е разкрил цялата схема за Виенското колело, за машината има доста данни в интернет. Ето една рисунка, публикувана в една форумна тема, посветена на нея. Показва как магнитите на колелото взаимодействат с трите намотки и веригата, която си е "Бедини-Кол ключ". Машината имаше и "главинен мотор" 600см в диаметър, който работеше като мотор в "нормален режим" и като генератор в режим "пълна мощност". Използвана при него верига също беше модифициран Бедини-Кол ключ, който възстановяваше енергия към системата за зареждане на батериите.


За повече информация върху техническите детайли на Виенското колело, отидете тук:
http://www.energeticforum.com/john-bedini/6786-bedini-ferris-wheel-egauging-motor.html

Една батерия, две батерии, три батерии, четири...

Тази книга няма да е завършена, ако не се спомене значимостта на батериите във всичките системи на Джон. Към днешна дата, Джон е направил и демонстрирал машини и вериги, които се "самозадвижват", използвайки една батерия, две батерии, три батерии, и четири батерии. Всички системи, които е демонстрирал, имат поне една батерия. Батерията е централен компонент в цялата работа на Джон.

В книгата му от 1984г Генераторът на Бедини за свободна енергия, той показва метод за построяване на самозадвижваща се машина само с една батерия. Този процес извлича енергия от батерията, за да задвижва обикновен (директна индукция) DC мотор, за да произведе механична енергия. Тази механична енергия е използвана, за да поддържа въртенето на маховик (съхранена инерция) и на Енергетизатор (генератор с ниско съпротивление), който е използван за зареждане на кондензатор (съхранен електричен заряд), позволявайки много малко от механичната енергия да се разсее.

Обикновените мотори с DC тяга от този тип използват вътрешно генерираната "обратна ЕМС", за да ограничат консумираното от мотора електричество в директна пропорционалност към скоростта. Това означава, че колкото по-бързо се движи, толкова по-малко ток смуче. Така че, системата работи по-добре, когато моторът приближи "максималната си скорост". Скоростта също така е добра и за Енергетизатора, тъй като колкото по-бързо се движи, толкова повече "високоволтови импулсни моменти" в секунда ще произвежда, за да зарежда кондензатора.

Ключовият момент при тази машина е механизмът, осигуряващ много ниско триене! В механичен смисъл, тя трябва да е идеално подравнена и снабдена със свободно въртящи се лагери, за да може да достигне възможно най-високата си скорост на цената на нисък разход на механична енергия. С покачването на скоростта, моторът смуче по-малко и по-малко енергия от батерията, докато Енергетизаторът връща в нея повече и повече, чрез разтоварванията на кондензатора.

При критична скорост, машината започва да слага повече енергия в батерията, отколкото смуче, и така влиза в "самозадвижващ се" режим. Машината има три компонента, които съхраняват енергия. Това са Маховика, Кондензатора, и Батерията.

По време на "самозадвижващ се" режим, всичките три енерго-съхранителни компонента достигат максимален капацитет. Маховикът поддържа максимална скорост, независимо дали моторът работи в този момент или не. Кондензаторът постоянно е зареждан с импулси от Енергетизатора по начин, който почти не отнема никаква инерция от Маховика. При работна скорост, електрическият мотор смуче минимално електричество от батерията около 50% от времето, докато 100% от производителността на Енергетизатора или се събира в Кондензатора, или се доставя обратно в батерията през останалите 50% от времето.

Батерията е главният енергиен резервоар на системата. Тя има енергията да стартира системата и да я изкачи до работни скорости, и има капацитета да поеме цялата допълнителна енергия, произвеждана от системата. За да се направи домашна електрическа станция от система като тази, просто слагайте повече и повече батерии успоредно на първата, и използвайте превключвателен режим, който няма да се самоизгори. След това, "просто я пуснете да бяга"... както Джон винаги казва.

Колкото и праволинейно да изглежда, Джон е открил, че повечето хора не могат да накарат машината да сработи. В повечето случаи не е тяхна вина. Проблемът обикновено е в батерията. Истината е, че батериите не обичат да се "зареждат и разреждат" едновременно или последователно, много бързо едно след друго. Това е свързано с енергията, която е нужна, за да може постоянно да се преодолява инерционният момент, съхранен в големите оловни йони, когато се движат напред и назад в електролита.

За да се заобиколи тази този механизъм за загуба на "инерционна маса" на молекулярно ниво, Джон разработи системите си с две батерии, където едната захранва машината, а другата се зарежда за няколко часа, след което си сменят местата само веднъж или два пъти дневно. Това сработваше много по-добре, но все пак повечето хора не можеха да го постигнат. Повечето причини, заради които експериментаторите имат лоши резултати със системите с две батерии са разгледани подробно в Наръчника за средно напреднали.

И това ни подтиква да разгледаме системите с три батерии. Като цяло, системата с три батерии беше представена като метод, чрез който да се обясни защо системата с четири батерии работи. В последните няколко години обаче, някои умели експериментатори са открили, че има редица специфични ползи, сама по себе си.


Тази диаграма е на сайта на Джон от 1996г и показва метод, по който мъртва батерия може да бъде заредена, докато някакъв "консуматор с ниско съпротивление" работи, както електромотор върти Енергетизатор например! Този метод позволява обикновен електрически мотор да функционира, докато през това време електрическият ток се запазва, за да захрани батерия в същото време.

Джон показва, че въртейки батериите през всяка от позициите, всички те подобряват състоянието на заряда си, докато през цялото време консуматорът функционира. Това е моментът, в който повечето "себеуважаващи се" учени губят интерес. Докато вярвате в "Закона за запазване на енергията", НЯМА да си помислите да изследвате този феномен. Докато вярвате, че натоварването "консумира" електричество, няма да изследвате доклади, споменаващи, че електричеството всъщност се "съхранява" в същото време, в което се и използва.

За да научите повече за тези развития, посетете тази дискусионна тема с повече от 300 публикации:
http://www.energeticforum.com/renewable-energy/10610-3-battery-generating-system.html


Но става още по-зле при системите с четири батерии! Тази рисунка е на сайта на Джон от 1996г, а работата му с вериги като тази може да се проследи чак до 1983г. За първи път с това го запознава Роналд Брант (Ronald Brandt), Джон нарича топологията на тази верига "Тесла ключ".

Тази верига показва как едно натоварване функционира между Отрицателните терминали на две батерии, които се редуват да са свързани в серия и успоредно с други две батерии, създавайки по този начин флуктуации от електрически ток между две точки с "еднакъв" потенциал.

Когато рязко се превключат между тези две състояния, натоварването функционира на база "студена форма" на електричеството, без да се разреждат батериите. Джон се интересуваше от този феномен, защото приличаше на същия вид "модифицирано електричество", което той толкова ясно демонстрира с проведените тестове с генератора на Кромри.

В исторически план, веригата може да се проследи не до Никола Тесла, ами до патент, издаден през 1915г на името на Карлос Бенитез (Carlos F. Benitez), строителен инженер, живял в Гуадаладжара, Мексико.

http://s8.postimg.org/kmjx3oaut/g9_22.jpg
Bedini SG - Наръчник за напреднали

Ето основната картинка от този патент. Показва четири батерии, свързани последователно в серии или успоредно, и натоварвания, които функционират от флуктуациите на електрическия ток между Отрицателните терминали.

Описанията в патента на Бенитез ясно посочват метода, но патентът не споменава промяната в "качеството" на електричеството.

Роналд Брант беше първият, който ясно констатира, че тоците, протичащи в тази система, имат "необичайни свойства" и Джон Бедини е, абсолютно, първият човек в историята, който да направи така, че такава система да работи изцяло на твърдо превключване (без движещи се части).

Ето снимка на Джон, показващ първия си уред, демонстриращ липсата на движещи се части, на Тесловия симпозиум през 1984г.


Дали Роналд Брант е преоткрил този метод чрез експериментиране, или някак си предварително е знаел за работата на Бенитез, не е известно. Това, което е известно, е че Брант въведе Джон в това поле.

Всяка система, която Джон е показал, ползва батерии. Докато на пръв поглед системите с една и с две батерии сякаш са зависими от безсъпротивителното действие на генератора в Енергетизаторен стил, Джон НЕ СЕ интересуваше от това!!! Джон се интересуваше от разните методи, чрез които да се проявят модифицираните качества на електричеството, и ефектите от тези изменени качества върху батериите.

Веднъж щом успеете да възприемете значимостта на "студената форма" на електрическите потоци, които просташки се появяват при генератора на Кромри и при "Четирибатерийния ключ", по-лесно ще можете да проумеете защо Том Биърден теоретизира идеи като "Фи-точковия поток" и идеята, че "батерията зарежда сама себе си". Това е точно, което са виждали!

В онези ранни дни, експериментите имаха голяма преднина пред обясненията. Те се опитваха да се домогнат до език, чрез който да се опишат тези открития, и Том Биърден беше единственият, който беше доброволец да приеме предизвикателството. Но извън техния вътрешен кръг, в който доказателствата за тези реалности бяха твърдо установени, имаше почти единодушно отхвърляне на тези идеи!

[За повече информация относно метода на "Четирибатерийния ключ", прегледайте това, и други дискусионни теми в Energetic Forum:
http://www.energeticforum.com/renewable-energy/5227-carlos-f-benitez.html ]

Ситуация...#1

Ето какво показваха всички експериментални доказателства. Волтажът и самия електрически поток са две отделни и различни проявления на "електричеството". Могат да се появяват индивидуално, или заедно. Когато волтажът се появява без поток, се проявява "студена форма" електричество, най-ярко изразено чрез иглата (високоволтовия импулс), създавана при разтоварването на индуктор в посока натоварване с високо съпротивление. Това е така наречената "Лъчиста енергия", създавана от SG веригите.

Когато се появява поток без волтаж, това също изразява себе си като "студено форма" електричество, най-ярко изразено като енергията, която е способна да задвижва натоварвания между два отрицателни терминала при "Четирибатерийния ключ".

Волтажът без поток се генерира от свободния разпадане на магнитното поле, когато токът бъде прекъснат рязко, и енергията се разтоварва в натоварване, което има високо съпротивление. Поток без волтаж се генерира от флуктуацията на потенциали във верига с ниско съпротивление, когато токът е прекъснат рязко и отражението на тази флуктуация се появява през натоварване, което има много ниско съпротивление и е между два отрицателни терминала.

И двете форми на "студеното електричество" протичат през обикновените жици при стайна температура БЕЗ СЪПРОТИВЛЕНИЕ. Законът на Ом не описва тяхното поведение в дадена верига. Класическите измервания на тези модифицирани форми на електричеството са рутинно неточни. Въпреки тези проблеми с измерванията, тези форми на електричество могат и се представят като истинска РАБОТА във външните вериги.

Само когато волтажът и потокът се появяват заедно имаме стандартно проявление на електричеството, което неправилно са ни казали, че е "единственото". Така че, нормалното "горещо електричество" се появява в средата на спектрума, където волтажът и потока се проявяват заедно. В контраст на това, ефектите на "студеното електричество" се появяват в двата края на спектрума, където или волтажът или потокът се появява без другото. Ако има такова нещо, ТОВА е една от истинските тайни на свободната енергия. Ако една верига или машина позволява на тези условия да се проявят, тя ще демонстрира положителни резултати в истинския свят, които са трудни за измерване чрез приетите от стандартната наука измервателни методи!

Ситуация... #2

В електро-механичните машини, появата на тези студени форми на електричеството са директно свързани със структурите, съдържащи магнитните полета. В онези дизайни, които затварят магнитните полета в затворени кръгове, е възможно да се произведе повече механична енергия (по-силни моторни ефекти) и каквото изглежда като генератори с по-висока "ефикасност", но появата на модифицираните форми на електричеството е силно намалена.


Като стана дума, когато магнитните полета се създават в структури, които имат големи въздушни процепи при пътя за връщане, като например намотка, възбудена от постоянен магнит само от единия край, това стимулира максимално количество от модифицираните форми на електричеството да се проявят, особено когато това се комбинира с техники за рязко превключване. От гледна точка на класическата наука, тези структури се смятат за "много неефикасни" и имат "много ниско" съотношение "мощност към маса", и са отписани сякаш са безполезни и архаични. От гледна точка на Джон, те са най-простият начин да се извлече тази енергия в "студена форма" от околната среда, или както Кромри казал в началото, от гравитационното поле.

Следващите големи напредъци

Джон е плодовит изобретател, така че няма начин човек да е рамо до рамо с неговата креативност. На конференцията по Енергийна наука и технологии през 2014г, Джон разкри последния си Линеен усилвателни/регулаторни вериги, които могат да се ползват за отклоняване на ток от зареждащата се батерия обратно към захранващата батерия, без да има нужда от размяна на батериите. Въпреки че не възнамерява да публикува тази верига в скоро бъдеще, все пак можете да закупите неин модел от teslachargers.com.

Следващия наистина голям "напредък" трябва да дойде от хиляди хора навсякъде по света, които да започнат да експериментират с тези технологии, да научат науката, и да построят свои собствени работещи системи. През 1984г тази технология стана "публична" чрез публикацията на книгата на Джон Генераторът за свободна енергия на Бедини. През 2004г тази технология отново стана "публична", този път заради хиляди самозадвижващи се модели, появяващи се навсякъде по света.
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #16 -: (Събота) 24 Октомври 2015, 05:38 »

Глава Десет

Обобщение и заключение

До тук, проектът Бедини SG разкри поне дузина машини с различен дизайн, чрез което Джон вече демонстрира система, и вие можете да се научите да я правите, която произвежда достатъчно енергия, за да задвижва самата се бе си и отгоре.

Тези машини включват следното:

1. Обикновен DC мотор с четка, въртящ маховик и генератор с ниско съпротивление, задвижван от и зареждащ една батерия.
2. Обикновен DC мотор с четка, въртящ маховик и генератор с ниско съпротивление, задвижван от една батерия и зареждащ втора батерия.
3. Обикновен DC мотор с четка, въртящ маховик и генератор с ниско съпротивление, задвижван от три батерии и зареждащ допълнителна банка с батерии, с цел захранване на външни натоварвания.
4. Обикновен DC мотор с четка, работещ на пулсиращ режим, с индуктивно възвръщане, въртящ маховик и генератор с ниско съпротивление, задвижван от една и зареждащ втора система батерии.
5. Обикновен DC мотор с четка, работещ на пулсиращ режим, с индуктивно възвръщане, въртящ маховик и генератор с ниско съпротивление, задвижван от три батерии и зареждащ допълнителна банка с батерии, с цел захранване на външни натоварвания.
6. Стандартен SG Енергетизатор, задвижван от една батерия  и зареждащ втора батерия.
7. Стандартен SG Енергетизатор, задвижван от три батерии и зареждащ допълнителна система батерии.
8. SG Енергетизатор с много намотки, въртящ допълнителен генератор с ниско съпротивление, задвижван от три батерии и зареждащ допълнителна банка батерии, за захранване на външни натоварвания.
9. И много други вариации!!!

Като цяло, всички тези системи спадат в два главни класа машини. Първият е "мотор/генератор" комбинацията, чрез което се добиват следните характеристики.

Електрически мотори, които:
1. се основават на стандартните принципи на индукцията, но работят на минимален ток заради функционирането на "максимална скорост", подкрепени от маховик.
2. се основават на променливите моторни принципи, използвайки или привличане или отблъскване, но ползвайки пулсов метод, така че да се създава процес на индукционен колапс, който да позволява част от електричеството да се възвръща, докато се произвежда механична енергия.

Електрически генератори, които:
1. се основават на принципен дизайн, включващ намотки, намотани около железни сърцевини, които се намагнетизират от движещи се магнити, и при който пътят на връщане на магнетизма минава през голям въздушен процеп поне част от времето.
2. се основават на принципи в дизайна, които позволяват Законът на Ленц да неутрализира или частично да неутрализира всякакви обратни торсии, когато се прилагат натоварвания с ниско съпротивление в тях.

Вторият генерален клас машини са онези, които използват конфигурации от батерии и/или методи за рязко превключване, за да проявят характеристики на "студеното електричество", които, когато се приложат обратно върху батериите, повишават ефективността на зареждането с 200-300%. Когато редица такива принципи се използват заедно, постигането на КПД>2 става все по-лесно.

Въпреки че развиваше и двата метода, Джон се интересуваше повече от ефектите на студеното електричество, защото добивите винаги бяха по-високи.

Нищо гарантирано

Всичко, докладвано в тази поредица книги е истинно и фактологично. Но това не гарантира, че който и да е може да повтори тези резултати. Всеки от тези феномени се намира в тесен "прозорец на възможността", който машината или улавя или не, в зависимост от прецизността си.

За да накарате подобна машина да сработи, е нужно:

1. значително познание и разбиране на устройството
2. генерално познаване на математиката и инженерните протоколи
3. минимално ниво на уменията по прецизно моделиране

Ако не разбирате науката, ако не разбирате математиката, които стоят в основата на електроинженерството, или ако нямате нужните инструменти и умения в правенето на модели, тогава не е разумно да вярвате, че можете да направите някоя от тези машини, отвъд модела, описан в Наръчника за начинаещи.

Тази технология все още не е търговска марка. Точно в този момент, тя съществува само в авангарда на човешкото разбиране. Световният икономически модел ще премине през труден период на пренастройване, когато тази технология бъде широко приета. Но този процес точно сега започва.

Заключение

С това поредицата Наръчници за Бедини SG завършва. Приключва докладната и анализа на работата на Джон към днешна дата, 2 ноември 2014г.

Написването на тези книги отне две години и половина. Благодарим ви за търпението и интереса ви към този материал. Беше чест и привилегия да работим с Джон през последните 10 години, и да ви помогнем да разберете работата на живота му.

Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #17 -: (Понеделник) 09 Януари 2017, 22:55 »

Заключвам темата по политически причини и в знак на протест срещу нерешителността на администрацията и отсъствието на модераторски екип.

Който иска да коментира, може да ми пише Лично съобщение.
Активен

Страници: 1 [2]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2017 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални