Страници: 1 ... 18 19 [20] 21 22 ... 25   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Херметизъм  (Прочетена 18849 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #285 -: (Неделя) 12 Юни 2016, 01:45 »


       Докато писах последните си отговори в тази тема за "Осмата Сфера" и асоциациата ми за нея с понятието "Примка на времето"  се сетих нещо, което бях отбелязала по-назад.
За значението на Кръста и разликата му с Кръста Анкх:

... Анкх е наречен ключ на живота*. Бих казала, че това е по-точно кръст на въплъщението, според което примката представлява животинския кръг на дванадесетте(зодиакалните съзвездия), в който душата при идването си в плът бива прихваната. Това е точно този кръг на матрицата, който се е очаквало да бъде разкъсан от родения сред човеците Жив бог. Кръста е символ на проявения живот, а кръга символ на вечността... Мъж-Жена...  Дух и плът. Ала докато  египетската душа е закотвила представата в материята, чрез овековечаването на този съюз, отразено в мумифицирането, и вечната представа за това съществуващи отражение в символа на кръга, също змията, захапала опашката си. То от един момент насетна душата зачева нов импулс из духовните селения и това е отразено в представата за змията повдигната на кръста, отново образ срещан из доста предхристиянски събития. И разбира се този символ има доста форми, според преданието и мястото на появата му. И така до появата на Сина Човешки биват посяти семената на очакването в Неговите предобрази. И всички те са истинни и съществували тук, на тази Земя, носещи посланието, че ще дойде Онзи, който в кръстна смърт ще разкъса онзи матричен животински кръг, който в изначалието е впримчил творението на Духа в обрача на непрекъснатостта като в затвор, в служба на силите, на които бе дадено седем дни, за да свършат, каквото вършат с човеците. " http://xcombg.net/index.php?topic=1363.msg36291#msg36291


  Докато поставях изображението на "Примката на времето"у мен възникна представата за кръста" Анкх"

Днес отговора на galaxsis отново ме наведе в посока размислите за Анкх като Примка на времето.  Разглеждах понятието "Примка на времето" в контекста на "Осмата сфера".
 
galaxsis:
  Има един "Дух", който  е влял и вдъхнал живот в човека.
 
И когато издъхне човека, се връща при вдъхналия му пневма/живот.

 Египтяните примерно са отклонявали  и пренасочвали  този "Дух"  към различни съзвездия.

Отклонява ли са естестественото разлагане на телата, като са ги мумифицирали и култ към тях издигали.

Така задържали "душата".

http://xcombg.net/index.php?topic=969.msg36988#msg36988


           Ето нещо свързано с всичко това:
   Как е изглеждала Земята, погледната духовно, преди идването на Христос? Тук си спомняме за чудесните думи на Платон, взети от Мистериите, че Мировата Душа е разпъната на Кръста на Мировото Тяло. Духовният изследовател е виждал как нашата планета приема земната форма на човека, разпъната на кръст, и че този човек е едновременно мъж-жена. Това е бил пророческият образ на бъдещата Голгота, благодарение на която Земята от чиста форма - САМО форма - бе оживена от Христовия принцип. Във формата настъпи ЖИВОТ! Роди се Третият Принцип. Нищо не е предизвестило идването на Спасителя както този образ, изправен пред духовния поглед на Посветените. Още в древна Индия мъдреците са говорили, че дълбоко под планините на Земята виждат Кръст и върху него окачен един човек - мъж-жена, с изобразени от дясната страна символа на Слънцето, от лявата символа на Луната, а върху останалата част на тялото - държавите и отделните форми на моретата и сушата по Земята. Тази форма чакаше да бъде оживена от Христовия Принцип.
Зад външната майа на сетивния свят хората в древността откриваха горните Богове, а зад вътрешната майа на душевния живот - долните Богове. За проникване при вторите обаче пред учениците в Мистериите са били поставени особено високи изисквания, защото, ако си покварил собствения си живот и създал противни на разума чувства и морални съждения, тогава прониквайки през булото, което душата разпростира върху духовния живот, ти покваряваш този живот, а това води до създаването на карикатури, на погрешни представи и сили.
Д. Мангуров http://liternet.bg/publish5/dmangurov/lucifer.htm
 


Мировата Душа е разпъната на Кръста на Мировото Тяло - Това силнонми напомня... Етера като Петия елемент -  Квинтесенция... , ето едно изображение на Хилдегард от Бинген*:

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/2e/Hildegard_von_Bingen_Liber_Divinorum_Operum.jpg
Херметизъм


Емпедокъл създава учение за четирите стихийни елемента - вода, земя, огън и въздух. Аристотел добавя "най-тънката" пета стихия - ефир, противопоставен на останалите четири.

Четирите стихии, които съставят подлунния свят, извършват движение по хоризонтала и вертикала и могат да се преобразуват една в друга. Небесните тела, които се намират в космоса на нивото на Луната и над (надлунния свят), се състоят от ефир(квинтесенция), който е вечен и не се "превръща" в други стихии.
- wiki

    Петия елемент следва да е представляван от Човека, който обединява в себе си четирите стихийни елемента - вода, земя, огън и въздух.
   
     Ето отново символите на Петия елемент:
   философския камък - Елексир на живота. Безсмъртието. Символи:
хермафродита = ( краля ( сяра) + кралицата (живак)  = алхимичен брак)  , змията, захапала упашката си, лъв, поглъщащ слънце

Кабала:
...  Творецът, намиращ се на най-високото духовно ниво, създава творението противоположно на СЕБЕ СИ. И изцяло го напълва със светлина...
...
 При това в творението трябва да има сили и възможности свободно да избира между своя егоизъм и Твореца, самостоятелно да избира своя път и да върви по него.

За това, Творецът е създал следните условия:

- напълно отделя творението от Себе си.

- дава му възможност за развитие и достигане до Вселената.

- дава му възможност за свободни действия.

Творецът създава постепенно тези условия за творението. Първоначалното творение, усещащо Твореца, но не е самостоятелно. То напълно е зависимо от светлината и тя диктува условията на творението и му придава свойствата си.
...
"В началото Творецът създал небето и земята". Небето е сфира  Бина с нейните алтруистични свойства, а земята е сфира Малхут с нейните земни, егоистични свойства. Между тези две полярни свойства действа всяка система във вселената, в това състояние се намира и душата на човека. **
...
В своето крайно състояние творението, душата или Адам, както искате го наричайте, не е поправено. То само трябва да се поправи и да достигне състоянието "Край на Поправянето".
...
Във времето на това поправяне човека се намира между два свята - висшия и нисшия. Неговата душа е в процес на поправяне и придобива необходими навици, знания, опит, а най-главно е, че в човека се появяват нови усещания, нови свойства.
...
"В началото Твореца създал небето и земята**...", две свойства: егоистичното и алтруистичното. С помощта на алтруистичното свойство "небе" се поправя егоистичното свойство "земя" - душите. Всички тези поправки стават в следствие на седемте действия на Твореца наричани "седемте дни на сътворението".


" Биде вечер, биде утро - ден пети. ... И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание ..."


*   https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%BB%D0%B4%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B4_%D1%84%D0%BE%D0%BD_%D0%91%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BD

** В древността винаги е имало двоица богове, две страни на Едно цяло - Ан(у) / небе + Ин(ана) = Ян + Ин

*** следва ***
Активен
Неактивен bg2
Hero Member
*****
Публикации: 765

« Отговор #286 -: (Неделя) 12 Юни 2016, 08:34 »


       Докато писах последните си отговори в тази тема за "Осмата Сфера" и асоциациата ми за нея с понятието "Примка на времето"  се сетих нещо, което бях отбелязала по-назад.
За значението на Кръста и разликата му с Кръста Анкх:

... Анкх е наречен ключ на живота*. Бих казала, че това е по-точно кръст на въплъщението, според което примката представлява животинския кръг на дванадесетте(зодиакалните съзвездия), в който душата при идването си в плът бива прихваната. Това е точно този кръг на матрицата, който се е очаквало да бъде разкъсан от родения сред човеците Жив бог. Кръста е символ на проявения живот, а кръга символ на вечността... Мъж-Жена...  Дух и плът. Ала докато  египетската душа е закотвила представата в материята, чрез овековечаването на този съюз, отразено в мумифицирането, и вечната представа за това съществуващи отражение в символа на кръга, също змията, захапала опашката си. То от един момент насетна душата зачева нов импулс из духовните селения и това е отразено в представата за змията повдигната на кръста, отново образ срещан из доста предхристиянски събития. И разбира се този символ има доста форми, според преданието и мястото на появата му. И така до появата на Сина Човешки биват посяти семената на очакването в Неговите предобрази. И всички те са истинни и съществували тук, на тази Земя, носещи посланието, че ще дойде Онзи, който в кръстна смърт ще разкъса онзи матричен животински кръг, който в изначалието е впримчил творението на Духа в обрача на непрекъснатостта като в затвор, в служба на силите, на които бе дадено седем дни, за да свършат, каквото вършат с човеците. " http://xcombg.net/index.php?topic=1363.msg36291#msg36291


  Докато поставях изображението на "Примката на времето"у мен възникна представата за кръста" Анкх"

Днес отговора на galaxsis отново ме наведе в посока размислите за Анкх като Примка на времето.  Разглеждах понятието "Примка на времето" в контекста на "Осмата сфера".
 
galaxsis:
  Има един "Дух", който  е влял и вдъхнал живот в човека.
 
И когато издъхне човека, се връща при вдъхналия му пневма/живот.

 Египтяните примерно са отклонявали  и пренасочвали  този "Дух"  към различни съзвездия.

Отклонява ли са естестественото разлагане на телата, като са ги мумифицирали и култ към тях издигали.

Така задържали "душата".

http://xcombg.net/index.php?topic=969.msg36988#msg36988


           Ето нещо свързано с всичко това:
   Как е изглеждала Земята, погледната духовно, преди идването на Христос? Тук си спомняме за чудесните думи на Платон, взети от Мистериите, че Мировата Душа е разпъната на Кръста на Мировото Тяло. Духовният изследовател е виждал как нашата планета приема земната форма на човека, разпъната на кръст, и че този човек е едновременно мъж-жена. Това е бил пророческият образ на бъдещата Голгота, благодарение на която Земята от чиста форма - САМО форма - бе оживена от Христовия принцип. Във формата настъпи ЖИВОТ! Роди се Третият Принцип. Нищо не е предизвестило идването на Спасителя както този образ, изправен пред духовния поглед на Посветените. Още в древна Индия мъдреците са говорили, че дълбоко под планините на Земята виждат Кръст и върху него окачен един човек - мъж-жена, с изобразени от дясната страна символа на Слънцето, от лявата символа на Луната, а върху останалата част на тялото - държавите и отделните форми на моретата и сушата по Земята. Тази форма чакаше да бъде оживена от Христовия Принцип.
Зад външната майа на сетивния свят хората в древността откриваха горните Богове, а зад вътрешната майа на душевния живот - долните Богове. За проникване при вторите обаче пред учениците в Мистериите са били поставени особено високи изисквания, защото, ако си покварил собствения си живот и създал противни на разума чувства и морални съждения, тогава прониквайки през булото, което душата разпростира върху духовния живот, ти покваряваш този живот, а това води до създаването на карикатури, на погрешни представи и сили.
Д. Мангуров http://liternet.bg/publish5/dmangurov/lucifer.htm
 


Мировата Душа е разпъната на Кръста на Мировото Тяло - Това силнонми напомня... Етера като Петия елемент -  Квинтесенция... , ето едно изображение на Хилдегард от Бинген*:

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/2e/Hildegard_von_Bingen_Liber_Divinorum_Operum.jpg
Херметизъм


Емпедокъл създава учение за четирите стихийни елемента - вода, земя, огън и въздух. Аристотел добавя "най-тънката" пета стихия - ефир, противопоставен на останалите четири.

Четирите стихии, които съставят подлунния свят, извършват движение по хоризонтала и вертикала и могат да се преобразуват една в друга. Небесните тела, които се намират в космоса на нивото на Луната и над (надлунния свят), се състоят от ефир(квинтесенция), който е вечен и не се "превръща" в други стихии.
- wiki

    Петия елемент следва да е представляван от Човека, който обединява в себе си четирите стихийни елемента - вода, земя, огън и въздух.
   
     Ето отново символите на Петия елемент:
   философския камък - Елексир на живота. Безсмъртието. Символи:
хермафродита = ( краля ( сяра) + кралицата (живак)  = алхимичен брак)  , змията, захапала упашката си, лъв, поглъщащ слънце

Кабала:
...  Творецът, намиращ се на най-високото духовно ниво, създава творението противоположно на СЕБЕ СИ. И изцяло го напълва със светлина...
...
 При това в творението трябва да има сили и възможности свободно да избира между своя егоизъм и Твореца, самостоятелно да избира своя път и да върви по него.

За това, Творецът е създал следните условия:

- напълно отделя творението от Себе си.

- дава му възможност за развитие и достигане до Вселената.

- дава му възможност за свободни действия.

Творецът създава постепенно тези условия за творението. Първоначалното творение, усещащо Твореца, но не е самостоятелно. То напълно е зависимо от светлината и тя диктува условията на творението и му придава свойствата си.
...
"В началото Творецът създал небето и земята". Небето е сфира  Бина с нейните алтруистични свойства, а земята е сфира Малхут с нейните земни, егоистични свойства. Между тези две полярни свойства действа всяка система във вселената, в това състояние се намира и душата на човека. **
...
В своето крайно състояние творението, душата или Адам, както искате го наричайте, не е поправено. То само трябва да се поправи и да достигне състоянието "Край на Поправянето".
...
Във времето на това поправяне човека се намира между два свята - висшия и нисшия. Неговата душа е в процес на поправяне и придобива необходими навици, знания, опит, а най-главно е, че в човека се появяват нови усещания, нови свойства.
...
"В началото Твореца създал небето и земята**...", две свойства: егоистичното и алтруистичното. С помощта на алтруистичното свойство "небе" се поправя егоистичното свойство "земя" - душите. Всички тези поправки стават в следствие на седемте действия на Твореца наричани "седемте дни на сътворението".


" Биде вечер, биде утро - ден пети. ... И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание ..."


*   https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%BB%D0%B4%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B4_%D1%84%D0%BE%D0%BD_%D0%91%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BD

** В древността винаги е имало двоица богове, две страни на Едно цяло - Ан(у) / небе + Ин(ана) = Ян + Ин

*** следва ***

В общи линии тезата на антропософите е за незаменимост на Христос. Важен въпрос за който преди време мислех да пиша в отделна тема за така нареченото "езотерично християнство", но в крайна сметка как е възможно да се провери коя теза е вярна?

Старите предхристиянски митове и легенди са предобраз на "езотеричното християство" или чисто и просто християнството е съчинена религия взаимствала от езичеството и юдеизма?

Истинността на антропософското "езотеричното християнство" (Димитър Мангуров, Рудолф Щайнер) се крепи на фантазии, което явно предразполага етикирането като християнско на какво ли не, като учения и практики. Христос Господар на Кармата, масони, розенкройцери и какво ли още не. Всичкото това добре омесено и над него поставен Христос за да придаде смисъл на неща които е очевидно, че си съществуват сами по себе си. Например нужно ли му е на масонството Димитър Мангуров да го обяснява? Повече от ясно, е че не е масон.

Под фантазии имам предвид самото ясновидство - Вижда се каквото се вижда и на база това се съчиняват истории - както и да го погледнем не се излиза от сферата на интерпретациите (фантазиите). Каквото е измислил (ясновиждане + мислене = фантазия) Рудолф Щайнер - това достига до читателите.

Също, не е ли възможно и "оплитане"? Нещо като влизане в "матрицата" на даден автор. Един вид, че дори и така нареченото "ясновиждане" е повлияно от конкретната "матрицата", а намеси ли се и интерпретацията на мисленето (като коректив към "единствената", "правилна", "непогрешима" и.т.н. посока - нещата стават съвсем субективни.

Все едно да се тълкуват сънища - някакъв вид имагинации + призмата на мисленето = фантазия.           
Активен

Което е разумно, съществува, и което съществува, е разумно - Георг Хегел
Неактивен meander
Hero Member
*****
Публикации: 1579
Пол: Мъж
"Муха влиза само в отворена уста"

« Отговор #287 -: (Неделя) 12 Юни 2016, 08:59 »

 Grin
Ето ви още една гледна точка-
http://budha2.blog.bg/drugi/2016/06/11/kakvo-bi-se-sluchilo-ako-govorite-samo-istinata.1457303
И ще ви обърна внимание на две неща.Защо е променено летоброението на преди и след.След като времето е линейно-123....
И ако христос е божи син,що при жив бог/баща налага нов ред(световен).Се едно във къщата на баща си аз да са перя и да съм стопанина при жив баща и негова къща.
 Cool
П.п. И още нещо.Ако обърнете внимание на разпятието би трябвало да видите едно нещо и то със просто око.Тялото на всички е еднакво/едно.Но майките кръщават всяко тяло което родят със някакво име.Така че на разпятието е разпънато тялото а името е за насочване на енергията на вярващите към някого.И няма как сина да се бърка във делата на баща си хеле да изкупува греховете на който и да е във неговия дом. да не споменаваме и индулгенциите.
И друго защо е разпнато само мъжкото тяло,и то със вуду изпълнение.Според мен със един *уршум два заека,щото от мъжкото/духа се пръква жената,или както казват във един филм ,умре ли ездача умира и дракона.Т.е. могат да прецакат женското без да влизат във пряк сблъсък,явно ги е страх от женското и има защо.
« Последна редакция: (Неделя) 12 Юни 2016, 09:13 от meander » Активен

Ако кажеш истината, не ти се налага да лъжеш.
Ако не знаеш какво да правиш, ела на себе си.

     „Ползата от книгата за този, който няма собствен ум,
       е като ползата от огледало за слепия.”
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #288 -: (Неделя) 12 Юни 2016, 12:43 »


       Докато писах последните си отговори в тази тема за "Осмата Сфера" и асоциациата ми за нея с понятието "Примка на времето"  се сетих нещо, което бях отбелязала по-назад.
За значението на Кръста и разликата му с Кръста Анкх:

... Анкх е наречен ключ на живота*. Бих казала, че това е по-точно кръст на въплъщението, според което примката представлява животинския кръг на дванадесетте(зодиакалните съзвездия), в който душата при идването си в плът бива прихваната. Това е точно този кръг на матрицата, който се е очаквало да бъде разкъсан от родения сред човеците Жив бог. Кръста е символ на проявения живот, а кръга символ на вечността... Мъж-Жена...  Дух и плът. Ала докато  египетската душа е закотвила представата в материята, чрез овековечаването на този съюз, отразено в мумифицирането, и вечната представа за това съществуващи отражение в символа на кръга, също змията, захапала опашката си. То от един момент насетна душата зачева нов импулс из духовните селения и това е отразено в представата за змията повдигната на кръста, отново образ срещан из доста предхристиянски събития. И разбира се този символ има доста форми, според преданието и мястото на появата му. И така до появата на Сина Човешки биват посяти семената на очакването в Неговите предобрази. И всички те са истинни и съществували тук, на тази Земя, носещи посланието, че ще дойде Онзи, който в кръстна смърт ще разкъса онзи матричен животински кръг, който в изначалието е впримчил творението на Духа в обрача на непрекъснатостта като в затвор, в служба на силите, на които бе дадено седем дни, за да свършат, каквото вършат с човеците. " http://xcombg.net/index.php?topic=1363.msg36291#msg36291


   Докато поставях изображението на "Примката на времето"у мен възникна представата за кръста" Анкх"

Днес отговора на galaxsis отново ме наведе в посока размислите за Анкх като Примка на времето.  Разглеждах понятието "Примка на времето" в контекста на "Осмата сфера".
 
galaxsis:
 Има един "Дух", който  е влял и вдъхнал живот в човека.
 
И когато издъхне човека, се връща при вдъхналия му пневма/живот.

 Египтяните примерно са отклонявали  и пренасочвали  този "Дух"  към различни съзвездия.

Отклонява ли са естестественото разлагане на телата, като са ги мумифицирали и култ към тях издигали.

Така задържали "душата".

http://xcombg.net/index.php?topic=969.msg36988#msg36988


           Ето нещо свързано с всичко това:
  Как е изглеждала Земята, погледната духовно, преди идването на Христос? Тук си спомняме за чудесните думи на Платон, взети от Мистериите, че Мировата Душа е разпъната на Кръста на Мировото Тяло. Духовният изследовател е виждал как нашата планета приема земната форма на човека, разпъната на кръст, и че този човек е едновременно мъж-жена. Това е бил пророческият образ на бъдещата Голгота, благодарение на която Земята от чиста форма - САМО форма - бе оживена от Христовия принцип. Във формата настъпи ЖИВОТ! Роди се Третият Принцип. Нищо не е предизвестило идването на Спасителя както този образ, изправен пред духовния поглед на Посветените. Още в древна Индия мъдреците са говорили, че дълбоко под планините на Земята виждат Кръст и върху него окачен един човек - мъж-жена, с изобразени от дясната страна символа на Слънцето, от лявата символа на Луната, а върху останалата част на тялото - държавите и отделните форми на моретата и сушата по Земята. Тази форма чакаше да бъде оживена от Христовия Принцип.
Зад външната майа на сетивния свят хората в древността откриваха горните Богове, а зад вътрешната майа на душевния живот - долните Богове. За проникване при вторите обаче пред учениците в Мистериите са били поставени особено високи изисквания, защото, ако си покварил собствения си живот и създал противни на разума чувства и морални съждения, тогава прониквайки през булото, което душата разпростира върху духовния живот, ти покваряваш този живот, а това води до създаването на карикатури, на погрешни представи и сили.
Д. Мангуров http://liternet.bg/publish5/dmangurov/lucifer.htm
  


Мировата Душа е разпъната на Кръста на Мировото Тяло - Това силнонми напомня... Етера като Петия елемент -  Квинтесенция... , ето едно изображение на Хилдегард от Бинген*:

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/2e/Hildegard_von_Bingen_Liber_Divinorum_Operum.jpg
Херметизъм


Емпедокъл създава учение за четирите стихийни елемента - вода, земя, огън и въздух. Аристотел добавя "най-тънката" пета стихия - ефир, противопоставен на останалите четири.

Четирите стихии, които съставят подлунния свят, извършват движение по хоризонтала и вертикала и могат да се преобразуват една в друга. Небесните тела, които се намират в космоса на нивото на Луната и над (надлунния свят), се състоят от ефир(квинтесенция), който е вечен и не се "превръща" в други стихии.
- wiki

    Петия елемент следва да е представляван от Човека, който обединява в себе си четирите стихийни елемента - вода, земя, огън и въздух.
    
     Ето отново символите на Петия елемент:
   философския камък - Елексир на живота. Безсмъртието. Символи:
хермафродита = ( краля ( сяра) + кралицата (живак)  = алхимичен брак)  , змията, захапала упашката си, лъв, поглъщащ слънце

Кабала:
...  Творецът, намиращ се на най-високото духовно ниво, създава творението противоположно на СЕБЕ СИ. И изцяло го напълва със светлина...
...
 При това в творението трябва да има сили и възможности свободно да избира между своя егоизъм и Твореца, самостоятелно да избира своя път и да върви по него.

За това, Творецът е създал следните условия:

- напълно отделя творението от Себе си.

- дава му възможност за развитие и достигане до Вселената.

- дава му възможност за свободни действия.

Творецът създава постепенно тези условия за творението. Първоначалното творение, усещащо Твореца, но не е самостоятелно. То напълно е зависимо от светлината и тя диктува условията на творението и му придава свойствата си.
...
"В началото Творецът създал небето и земята". Небето е сфира  Бина с нейните алтруистични свойства, а земята е сфира Малхут с нейните земни, егоистични свойства. Между тези две полярни свойства действа всяка система във вселената, в това състояние се намира и душата на човека. **
...
В своето крайно състояние творението, душата или Адам, както искате го наричайте, не е поправено. То само трябва да се поправи и да достигне състоянието "Край на Поправянето".
...
Във времето на това поправяне човека се намира между два свята - висшия и нисшия. Неговата душа е в процес на поправяне и придобива необходими навици, знания, опит, а най-главно е, че в човека се появяват нови усещания, нови свойства.
...
"В началото Твореца създал небето и земята**...", две свойства: егоистичното и алтруистичното. С помощта на алтруистичното свойство "небе" се поправя егоистичното свойство "земя" - душите. Всички тези поправки стават в следствие на седемте действия на Твореца наричани "седемте дни на сътворението".


" Биде вечер, биде утро - ден пети. ... И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание ..."


*   https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%BB%D0%B4%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B4_%D1%84%D0%BE%D0%BD_%D0%91%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BD

** В древността винаги е имало двоица богове, две страни на Едно цяло - Ан(у) / небе + Ин(ана) = Ян + Ин

*** следва ***

В общи линии тезата на антропософите е за незаменимост на Христос. Важен въпрос за който преди време мислех да пиша в отделна тема за така нареченото "езотерично християнство", но в крайна сметка как е възможно да се провери коя теза е вярна?

Старите предхристиянски митове и легенди са предобраз на "езотеричното християство" или чисто и просто християнството е съчинена религия взаимствала от езичеството и юдеизма?

Истинността на антропософското "езотеричното християнство" (Димитър Мангуров, Рудолф Щайнер) се крепи на фантазии, което явно предразполага етикирането като християнско на какво ли не, като учения и практики. Христос Господар на Кармата, масони, розенкройцери и какво ли още не. Всичкото това добре омесено и над него поставен Христос за да придаде смисъл на неща които е очевидно, че си съществуват сами по себе си. Например нужно ли му е на масонството Димитър Мангуров да го обяснява? Повече от ясно, е че не е масон.

Под фантазии имам предвид самото ясновидство - Вижда се каквото се вижда и на база това се съчиняват истории - както и да го погледнем не се излиза от сферата на интерпретациите (фантазиите). Каквото е измислил (ясновиждане + мислене = фантазия) Рудолф Щайнер - това достига до читателите.

Също, не е ли възможно и "оплитане"? Нещо като влизане в "матрицата" на даден автор. Един вид, че дори и така нареченото "ясновиждане" е повлияно от конкретната "матрицата", а намеси ли се и интерпретацията на мисленето (като коректив към "единствената", "правилна", "непогрешима" и.т.н. посока - нещата стават съвсем субективни.

Все едно да се тълкуват сънища - някакъв вид имагинации + призмата на мисленето = фантазия.          

 едно да се тълкуват сънища - някакъв вид имагинации + призмата на мисленето = фантазия.        

Да. Вярно е. Същото е да пишеш музика. Чуваш я в себе си, но за да я  напишеш, ти трябват знаци, които да изразяват адекватно, ясно и изчерпателно  "чутото", за да може да бъде то осезаемо.  Нужна е система, разработена според звуците, които осезаваме посредством сетивото - слух.
И тази  система трябва да е такава, че да изчерпва чрез изразните си средства цялата хармония от звукови интерпретации. И все пак ако някой не е развил слуха си, не би могъл да свърже a+b =c, в случая ще бъде: a (звук)  + b (знак за изписване на звука) = c (отразена йармония). Защото ако човека няма развит слух не може изобщо да свърже нотния знак със звука. Нито ще разчете нотите, нито ще приведе звуците на нотния лист. Е същото е и да обясняваш една имагинация, видение, т. е послание от "ирационалното". Индианците за да изразят 'сънуваното' са изграждали стълб на съня. Както някои ирационални окултни сомволи са вплитани в килими, плетки... и т. н. Това е език, който се учи. Пример Карл Юнг е изследвал този вътрешен свят и неговия език от гледна точка на човешкото възприятие. Споменах тези дни и пак се сещам за дон Хуан, (индианец от племето Яки, описан в книгите на Карлос Кастанеда). Дон Хуан е нагуал, виждащ, войн, човек на силата, който разказва, че всеки един виждащ има свои средства за описание на Непознаваемото. Въпреки, че описа на елементите и тяхното систематизиране е започнало далеч назад във времето след старите виждащи, толтеките. Понеже старите виждащи имали способности в пъти повече да обитават фините светове, те не систематизирали това, което виждали, но се ползвали изключително от него. Тяхната енергийна структра била такава, че благодарение на удължените си фини тела, те прониквали далеч зад пределите на "видимото", което за сегашните виждащи е невъзможно. В резултат на тези свои практики те си навредили, казва дон Хуан, заради което техните наследници в сегашни дни не развиват толкова в посока безогледното ползване на свръхсетивното, колкото неговото осъзнаване. Защото според тях,  старите толтеки поради силата, която развили, вследствие на своите свръхвъзможности загубили свободата си. Те предавали своите знания от баща на син, което в последствие се променило и линията на познанието не следвала наследствеността, а знака на Силата. Разбира се това, което пиша звучи като приказка, макар и Рудолф Щайнер да говори за същото, за което говори дон Хуан... А те двамата едва ли са го обсъждали приживе.. ..

 Когато се помисли, какво можеха
да правят атлантците чрез владеенето на жизнената сила, ще се разбере, че
тази злоупотр*ба трябваше да има мощни последствия. Една широка власт
над природата можа да бъде поставена в служба на личното себелюбие. ...
...
Докато логическата мисловна способност липсваше още на
атлантците (именно на първите атлантци), те имаха във високо развитата
паметова способност нещо, което придаваше особен характер на тяхната
дейност. Но със същността на една човешка способност винаги са свързани
други способности. Паметта стои по-близо до по-дълбоката природа на
човека отколкото умствените способности и във връзка с нея бяха развити
други сили, които много повече приличаха на силите на тогавашните по-
низши природни същества, отколкото на съвременните човешки
инстинктивни способности. Така атлантците можеха да владеят това, което
се нарича жизнена сила.
Из "Хрониката Акаша"  - Рудолф Щайнер


     По същия начин дон Хуан разказва  за древните толтекски виждащи как прекалили, ползвайки съюзничеството на елементалите.
...
* толтеките са атлантска подраса.
  Ако се върнем в миналото, в първите
времена на атлантското човечество, ние ще намерим духовни способности,
които са напълно различни от нашите. Логическият ум, комбинативното
мислене, върху които почива всичко, което днес се създава, напълно
липсваха на първите атлантци. В замяна на това те имаха високо развита
памет.
...
Сега хората мислят в понятия: Атлантецът
мислеше в образи. И когато пред неговата душа изникваше някакъв образ,
той си спомняше за много други подобни образи, които вече беше
изживял.
...
Из "Хрониката Акаша"  - Рудолф Щайнер


  И двамата - индианеца дон Хуан и философа-антропософ Рудолф Щайнер  категорично твърдят, че за човека е по-ценно да си изгради едно познание, което да не е просто свръхсетивно преживяване, а да следва процесите в настоящата еволюция, превеждайки възприетото в една друга реалност. Независимо от факта, че има отделни индивиди, които могат и да имат по-развити свръхсетив. органи, то за тях още повече важи правилото да се научат да стъпват здраво на Земята, т. е да превеждат ирационалното си преживяване. Защото целия този процес на опит следва да бъде трансформиран в едно собствено осъзнаване, а не безогледно провокиран.  Както едните се учат да израстват сетивно, така другите да определят границите на едно свръхсетивно  преживяване, за да може то да бъде класифицирано и да рабти градивно, а не просто да отнася индивида в небитието. Развивайки едно сетиво, забравяме, че сме имали преди това друго, но идеята на развитието е постоянно да връща един и същ опит, преведен от различна гледна точка. Видян по много начини. Веднъж през погледа ма ясновидението, после преживян чувствено и мисловно, докато стане напълно осъзнат елемент от нашата цялостна същност, а не странен ирационален фрагмент със съмнителен произход, който се губи като сянка, изтласкан  в дебрите на подсъзнанието.

    Това, което древната мъдрост можеше да каже за света, имаше своите корени във "вътрешния" човек, в неговите органи.

Обаче в строгия смисъл на думата не би могло да се твърди, че това беше едно истинско човешко познание. Истинското човешко познание е немислимо без интелигентността, която е нещо различно от така разпространения днес абстрактен и чист интелектуализъм. Обаче древната мъдрост съвсем не беше извоювана с участието на интелигентността и следователно не би могла да се отнесе към истинското човешко познание.
- Рудолф Щайнер, "Човекът като арена на борбата между Луцифер и Ариман"
« Последна редакция: (Неделя) 12 Юни 2016, 12:53 от Мила » Активен
Неактивен bg2
Hero Member
*****
Публикации: 765

« Отговор #289 -: (Неделя) 12 Юни 2016, 15:43 »

Според мен има съществена разлика. При антропософията се забелязва една особена претенциозност за учение носител на правилното и истинното. Отделянето на Р. Щайнер от теософите не е ли точно заради някакви истини (свързани с Христос и Яхве) от които се е отклонила Е. Блаватска?  Ако антропософията е единствения правилен път, тогава какво да кажем за Дон Хуан на К. Кастанеда и всички други които не споделят от идеите на антропософите, на чиято страна обаче е истината на духовната наука, истината на Христос и христовия дух!

Тезата за истинност и правилност на антропософията/духовната наука очевидно поставя К. Кастанеда в грешка, а последователите му в опасна заблуда! Няма Христос, няма Блаватска, няма теософи, няма антропософи. Има само някакво окултно учение инспирирано кой знае от кой (може би от черната ложа облъчваща човечеството от центъра на кухата земя?), базирано на индиански шаманизъм.

За антропософията - от една страна се проповядва незаменимост на Христос и хората се водят в посока - чрез Христос към кармизъм (от карма в източните религии). От друга страна последователите с пълни шепи черпят от паганизъм, окултизъм, вещерство и тем подобни. Каква е ролята на Христос и каква е ролята на всичкото останало в цялата картинка? И в крайна сметка до къде води всичката тази окултно-езотерийна "наука"?
Активен

Което е разумно, съществува, и което съществува, е разумно - Георг Хегел
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #290 -: (Неделя) 12 Юни 2016, 21:36 »

Grin
Ето ви още една гледна точка-
http://budha2.blog.bg/drugi/2016/06/11/kakvo-bi-se-sluchilo-ako-govorite-samo-istinata.1457303
И ще ви обърна внимание на две неща.Защо е променено летоброението на преди и след.След като времето е линейно-123....
И ако христос е божи син,що при жив бог/баща налага нов ред(световен).Се едно във къщата на баща си аз да са перя и да съм стопанина при жив баща и негова къща.
 Cool
П.п. И още нещо.Ако обърнете внимание на разпятието би трябвало да видите едно нещо и то със просто око.Тялото на всички е еднакво/едно.Но майките кръщават всяко тяло което родят със някакво име.Така че на разпятието е разпънато тялото а името е за насочване на енергията на вярващите към някого.И няма как сина да се бърка във делата на баща си хеле да изкупува греховете на който и да е във неговия дом. да не споменаваме и индулгенциите.
И друго защо е разпнато само мъжкото тяло,и то със вуду изпълнение.Според мен със един *уршум два заека,щото от мъжкото/духа се пръква жената,или както казват във един филм ,умре ли ездача умира и дракона.Т.е. могат да прецакат женското без да влизат във пряк сблъсък,явно ги е страх от женското и има защо.

meandre,
Беше ми трудно да схвана ясно материала от линка, затова ето това ли имаш предвид?!
http://budha2.blog.bg/drugi/2016/01/01/quot-pesoglavci-quot-ili-ricari-na-abog-ra-1ch.1419135
Иконата на песоглавеца бе просто поставена и защо не бе ясно, ето този линк се води някаква част от информацията, която подаваш.
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #291 -: (Понеделник) 13 Юни 2016, 23:40 »

Според мен има съществена разлика. При антропософията се забелязва една особена претенциозност за учение носител на правилното и истинното. Отделянето на Р. Щайнер от теософите не е ли точно заради някакви истини (свързани с Христос и Яхве) от които се е отклонила Е. Блаватска?  Ако антропософията е единствения правилен път, тогава какво да кажем за Дон Хуан на К. Кастанеда и всички други които не споделят от идеите на антропософите, на чиято страна обаче е истината на духовната наука, истината на Христос и христовия дух!

Тезата за истинност и правилност на антропософията/духовната наука очевидно поставя К. Кастанеда в грешка, а последователите му в опасна заблуда! Няма Христос, няма Блаватска, няма теософи, няма антропософи. Има само някакво окултно учение инспирирано кой знае от кой (може би от черната ложа облъчваща човечеството от центъра на кухата земя?), базирано на индиански шаманизъм.

За антропософията - от една страна се проповядва незаменимост на Христос и хората се водят в посока - чрез Христос към кармизъм (от карма в източните религии). От друга страна последователите с пълни шепи черпят от паганизъм, окултизъм, вещерство и тем подобни. Каква е ролята на Христос и каква е ролята на всичкото останало в цялата картинка? И в крайна сметка до къде води всичката тази окултно-езотерийна "наука"?

bg2,
При всичко сравнено с друго има разлика. Аз пиша за приликите. Защото знам, че всичко идва от Едно." Кармизъм", "паганизъм" и пр. не променят нищо. Те са допирателни до това Едно. Писах, че и дон Хуан и Р. Щайнер говорят едно и също за древните, в частност атланти и този факт е неоспорим. Какви бесове витаят помежду отделните окултни групи мен не ме бърка. Те предпочитат естествения подбор, да си му берят плодовете. Каквото основанието, такова и следствието. Аз имам сетива да видя кое какво е. Ако някой  е облъчен да не стои там, където е лъчението. Да пие лимонов сок!  
Теософите ревностно отстояват  индуските практики, в един  определен техен смисъл,  който се стремят да обосноват с будизма, като неглижират  Иисус Христос, точно както Исляма го прави, без при това да го отричат!! Какво собствено прави Юдаизма... Същото! Имаме рави Йешуа (Йехошуа), който е... учител, но не е Син Божи, което както казва Елифас Леви Го поставя в позицията на лъжец, а това е едно огромно противоречие, понеже един истински рави не лъже!
  И до сега имам чувството, че се бърка Луцифер и Христос. Светлината прикована върху скалата. Светлината, проникнала дълбоко в минералното  царство. Светлината разпната в Ядрото.Това е Луцифер. Той тръгва преди Христос, казват бил както мъж-жена, а също Утринната Звезда Венера... На едно място е отбелязано, че се бърка позицията на Мерkурий (Хермес) и Венера...!!
  
*******
http://megavselena.bg/mars-i-merkuriy-se-obrazuvali-ot-ostankite-na-zemyata-i-venera/
Инфо за планетите

П. П: "Мерkурий" е изписано с англ.  "k", получи се няма звездичка! Благодаря, bg2!  hi
« Последна редакция: (Вторник) 14 Юни 2016, 00:00 от Мила » Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #292 -: (Събота) 18 Юни 2016, 01:00 »

   В « Отговор #60 -: (Понеделник) 25 Април 2016, 08:18 » отворих дума за участието на дедите ни в развитието на Окултните учения. Богомилството е едно от тях. Преди малко ми попадна един материал за "Богомилската мисия", някои извадки:

Симеон Антипа в „Теория на Милостта Божия“:

,,Аз искам да запазя като скъп спомен на поколенията онова, което извършиха някои (той говори за богомилите); аз искам да дам назидание там, дето смътната памет ще си спомни само метеж и позорно деяние; когато говорят: ,,те бяха съблазнители и духовни лихсимци“ - аз искам младите да дадат правдивия ответ: „НИЕ ЗНАЕМ КАКВИ БЯХА ТЕ - НИЕ ЗНАЕМ ЗА КАКВО УМРЯХА ТЕ“!

Като пазим жива паметта за богомилите и техните идеали, ние още по-ревностно ще пазим и своя език, защото той е Богу-вдъхновен, и своята азбука, която е носител на Най-висшите кодове и вибрации, и ще знаем и ще ценим факта, че българското знаме - бяло, зелено, червено е вдъхновено точно от богомилите. Тъй като този факт е много малко известен, ще си позволя на края да го разкажа. Българският трибагреник е свързан с една друга крайно недооценявана личност в нашата история - Раковски. Той също е изкушен от езотеричните познания, член е на езотеричен орден и се интересува живо от богомилите и специално от Боян Мага. Раковски знае за четирите състояния на материята - твърдо, течно, въздухообразно и светлина! Разбрал е, че Боян Мага е из­ползвал магическата трансформираща сила на т.нар. „светлини на саламандъра“ - бялата, зелената и червената...и тогава през 1861- 62 година в Българската легия в Белград той за пръв път развява трибагреник с цветовете зелено, бяло и червено. После те стават цветовете на националния ни флаг. Скептиците тук ще възразят, че тези три цвята се срещат във флагове и на други страни. Да, това е абсолютно вярно, но САМО в българския флаг те са поста­вени хоризонтално и точно в този ред - бяло, зелено, червено - в енергийно най-силната комбинация. И сега - колкото и невероят­но да звучи, но българският трибагреник е връзката ни днес с бо­гомилите от Монсегюр*, защото, когато там те правят своите пос­вещения (Consolamentum) по време на пролетното равноденствие, използват три вида светлина - бяла, зелена и червена.

Така нашият трибагреник е носител на богомилския Код. Остава ни само да следваме и най-висшето послание на бо­гомилите, вдъхновено от „Второто послание на апостол Петър“ - техния

СЕДМОРЕН ПЪТ НА ПОСВЕЩЕНИЕ:

ПОЛОЖЕТЕ ВСЯКО СТАРАНИЕ И ПРИБАВЕТЕ НА ВЯРАТА СИ ДОБРОДЕТЕЛ,

НА ДОБРОДЕТЕЛТА СИ - ПОЗНАНИЕ,

НА ПОЗНАНИЕТО СИ - СЕБЕВЛАДЕЕНЕ,

НА СЕБЕВЛАДЕЕНЕТО СИ - ПОСТОЯНСТВО,

НА ПОСТОЯНСТВОТО СИ - БЛАЖЕНСТВО,

НА БЛАЖЕНСТВОТО СИ - БРАТОЛЮБИЕ,

НА БРАТОЛЮБИЕТО СИ - ЛЮБОВ“. 

http://www.spiralata.net/kratce/index.php/predst-kniga/1519-za-bogomilite-ot-usta-na-uho


* http://patepis.com/wp-content/uploads/2015/08/Rennes-le-Chateau-20-680x404.jpg
Херметизъм

      крепостта Монсегюр
  Които са гледали филма „Богомилите и Светият граал” на Максим Караджов, Цветан Томчев и Валентин Гоневски от Франция, са чули от записаните в него френски изследователи, че строежът на замъка е бил ръководен от посветени българи и по тяхно внушение той е била изграден като петостен със специални отверствия. Според задълбочените изследвания на проф. Фернан Ниел в „Монсегюр – вдъхновената планина”, архитектурният план на крепостта се основавал върху различните положения на слънцето през деня и четирите годишни времена, а процепите, оставени в нейните стени, били съобразени с обхода на Слънцето по небесния свод така, че през отворите на прозорците и бойниците, разположени на различни равнища и под различни ъгли, проникналите вътре лъчи през целия ден да освет­яват знакови места. Той е убеден, че така архитектурата въплъщавала богомилско-катарската идея за Слънцето като център на видимия свят и че тя е свързана и мистичната практика на посветените вътре в крепостта.
 http://bukovski.blog.bg/history/2015/08/31/bogomilite-imali-kliuchove-za-nevidimi-portali.1387928

И:
извадка от книгата" За богомилите от „уста на ухо“"
Дамян Попхристов

 
Пророчеството на катарите:

 

Те казват, че в 1986 година ще бъде провъзгласена Църквата на Любовта. Катарското пророчество е само редакция с няколко допълнения на богомилското „Верую“. Част от това пророчество вече се сбъдна, защото от 1987 започна да се спуска на Земята новата енергия и промените не закъсняха. За останалата част всеки може да отсъди сам:

 

„Църквата на Любовта няма да има структура или сграда, а е само разбиране.

Няма членство, освен онези, които знаят, че й принадлежат.

Няма противници, защото не съперничи.

Няма амбиции, защото се стреми само да служи.

Не е затворена в себе си, защото се стреми да обогати всички групи и религии.

Признава всички велики учители, от всички епохи,които са показвали Истината на Любовта.

Тези, които участват в нея, практикуват истината на Лю­бовта с цялото си същество.

Тези, които СА, знаят.

Тя се стреми не да учи, а да бъде, и като бъде, да обогатява.

Разбира, че както сме ние, така са и тези около нас, защото ние сме като тях.

Осъзнава цялата планета като Същество, от което ние сме част.

Смята, че е дошло времето за върховната трансмутация, за върховния алхимичен акт - съзнателната промяна на егото в съзнателно завръщане към Цялото.

Тя не провъзгласява себе си на висок глас, а във финото царство на Любовта.

Приветства всички тези от миналото, които са осветили пътя, но са платили и цената.

Не приема никаква йерархия или структура, защото никой не е по-голям от другите.

Членовете й се разпознават един друг по делата и същ­ността си, и по очите, и по никакви други външни белези, освен братската прегръдка.

Всеки от нас ще посвети живота си на мълчаливата обич към своя ближен и околната среда, и планетата,

и ще провежда своята задача, независимо дали величава или скромна.

Тя признава върховенството на Великата идея, която може да бъде осъществена, само ако човешката раса практикува вър­ховенството на Любовта.

Не предлага награда нито тук, нито в отвъдното, освен неизразимото щастие да съществуваш и обичаш.

Всеки трябва да се стреми към познанието, като прави до­бро мълчаливо и учи чрез примера си.

Трябва да изцелява своя ближен, своето общество и на­шата планета.
  http://www.spiralata.net/kratce/index.php/predst-kniga/1519-za-bogomilite-ot-usta-na-uho
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #293 -: (Четвъртък) 23 Юни 2016, 01:04 »

В предишния си отговор цитирах, че дължим трибагреника си (бяло, зелено, червено), нашия национален флаг на Г. Сава Раковски *.


*
български революционер, публицист и възрожденец
Роден 2 април 1821 г. Котел, Османска империя
Починал 9 октомври 1867 (на 46 г.) Бу*урещ, Румъния

Георги Стойков Раковски (по рождение Съби Стойков Попович, известен и като Георги Сава Раковски) е български революционер и възрожденец. Раковски е основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождаването на България, революционен демократ, публицист, журналист, историк и етнограф.
- Wikipedia

Тези три цвята (бяло, зелено, червено) били използвани от богомилите в техните пос­вещения (Consolamentum) по време на пролетното равноденствие. Това разбираме било правено в Монсегюр, крепостта обитавана от катарите и мястото, където намерили смъртта си след дългомесечна удържана обсада. Последното, което са извоювали било петнайсет дневна отсрочка, за да изпълнят посвещението по време на пролетното равноденствие, което тогава, в далечната 1244 твърдят се падало на 15 март. Историята разказва, че нощта срещу 16 март, четирима избрани, сред които един българин, се спуснали с въжета по западната стена, изнасяйки сакрално за катарите съкровище. Не се знае на къде е отнесено, нито какво точно е било неговото съдържание, а само, че добре е скрито, въпреки обсадата на крепостта от огромната армия по време на т. н Първи Албигойски Кръстоносен Поход. Предполага се, че са отбранявали крепостта, за да скрият именно това безценно за тях съдържание, а също, че им е било необходимо в тайнството свързано с посвещението по време на пролетното равноденствие. Знаем за богомилите, катари и албигойци, че по никакъв начин не са ценяли нищо с чисто предметна стойност, не са робували на материята, нито са ползвали каквото и да е в техните тайнства, имащо земен произход и от това произлиза странността, за какво именно са били готови да отидат на кладите, само и само да запазят ценността му. Предположенията варират: Светия Греал, тайни артефакти, свързани с християнството, включително документи разобличаващи Църквата, апокрифни книги, дори фантастичното предположение, че там е бил скрит космически кораб, а също и Плащеницата с неръкотворния Христов образ.


Крепостта Монсегюр

Насетне ще цитирам някои сведения, свързани с историята на катарите по-подробно, тъй като може да се наложи да се върна към тях в изложението. 
От древни времена това място е смятано за свещено. В началото Монсегюр бил светилище на богинята Белисена, келтърбърския аналог на Астарта-Артемида-Диана.
Областта Лангедок в днешна югозападна Франция винаги се е славила като място на размирни и свободолюбиви по дух хора. И до днес няма еднозначен отговор на въпроса: откъде в Южна Франция е дошла катарската ерес? Първите ѝ следи по тези места се появяват в края на XI век. В онова време областта влиза в границите на Лангедокското графство, което е независимо от френските крале. Начело на тези земи бил Реймонд VI, граф на Тулуза. Формално той е васал на френския и арагонския крал, както и на императора на Свещената  римска империя, но на практика даже превишавал по сила и богатство своите сюзерени.
 


  Двадесет години след началото на албигойския кръстоносен поход, през 1229 година, графът на Тулуза подписва Парижкият трактат, според който започва преминаването на Лангедок под властта на френската корона. Това принуждава църквата на катарите да премине в нелегалност. През 1232 година Монсегюр се превръща в “твърдина и престол” на еретичната църква – епископите на Тулуза и Разес намират убежище под закрилата на сеньора на тези земи, Раймонд де Перейла. Крепостта Монсегюр, извисяваща се на самотно стърчащата скална структура, става щаб-квартира за радикално настроените, предани на интересите на графа на Тулуза рицари, които твърдо се противопоставят на Инквизицията.


  През лятото на 1243 година около 10-хилядна армия на кръстоносците, водени от кралския сенешел на Каркасон, обсажда Монсегюр. Крепостта обаче е добре защитена от самото си положение, извисяваща се над околния пейзаж върху непристъпните склонове на скалите. Петнадесетина рицари и 50-100 воини успяват почти цяла година да отблъскват атаките на многократно превъзхождащият ги противник. Все пак, многобройните кръстоносци и баските наемници, служещи в техните редици, успяват през март 1244 година да превземат барбикана на крепостта. В отчаян щурм защитниците на Монсегюр опитват да изтласкат противника от укрепената част, защитаваща портата на съоръжението. Опитът е неуспешен.




Обсадените са без никакви шансове, затова вдигат белия флаг. Договорено е двуседмично примирие, както и условията, при които могат да бъдат пощадени. Условието всъщност е само едно – всеки, съгласил се да се отрече от катарската си вяра е свободен да напусне крепостта.

Монсегюр пада на 16 март 1244 година. Катарските монаси и монахини (по сведения от  очевидци – над 200 човека), прекарват последните две седмици от живота си в пост и молитви. На 16 март, предвождани от епископ Бертран Марти, катарите, решили да не се отричат от вярата си, излизат от крепостта и поемат доброволно към огромната клада, която кръстоносците са струпали в подножието на скалата, върху която се издига Монсегюр. Сами се качват върху купищата дърва и посрещат смъртта.

Мястото днес се нарича “Prat dels Cremats”, или Полето на Изгорените. Други 25 от защитниците на крепостта се самоубиват. Раймонд VII де Перейла е сред малцината, пуснати от кръстоносците да се оттеглят от Монсегюр. По-късно обаче Инквизицията отново се заема с графа на Тулуза.   


                                                                                   *** следва ***
   
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #294 -: (Четвъртък) 23 Юни 2016, 02:33 »

***
Казано е още, че Боян Мага владеел тайната на елементите и способността да се трансформира физически. Доколкото това е магическа практика то за да я разберем ще е нужно да осветим учението му, посредством съвременните ни разбирания, проследявайки тънката нишка във времето, оставена от богомилите като енигматични знаци.
Каква би могла да бъде "трансформираща сила на т.нар. „светлини на саламандъра**“ - бялата, зелената и червената" ?
Преди да се върна на този въпрос ще поставя за размисъл един цитат, свързан с природата на огъня и светлината:

Огънят по своята природа е подобен на огледало и отразява лъчите от първи порядък на субективните прояви, които, както предполагат, се хвърлят на екрана на първите очертания на сътворената вселена; в своя по-нисък аспект те по същество са творения на Огъня.
В най-грубия аспект на своята същност огънят е първата форма и отразява низшите форми на първите субективни същества, които се намират във вселената. Първите божествени хаотични мисли са Огнените Елементали. Намирайки се на Земята, те приемат форма и пърхат в пламъка във вид на саламандри, или низшите елементали на Огъня. Във въздуха има милиони живи и съзнателни същества, освен нашите мисли, които те подхващат. Елементалите на Огъня са свързани с чувството зрение и поглъщат елементалите на всички останали чувства. Така чрез зрението вие можете да имате съзнание за осезание, слух, вкус и т.н., тъй като всички те се съдържат в чувството зрение.
Е. Блаватска "Тайната доктрина"

** Саламандър - елементали огън. Саламандер е митично същество, животно, на което приписват способността да обитава в огън.
Правя асоциации с огнените жертви, за които стана дума по назад в темата и легендарните способности на богомилите, за които се разказва, че могли да изчезват всред пламъците. А също с древни ритуали, свързани с преминаване през огън, памет за които е нестинарството, при което се прави *урбан, така както някога в чест на Изида се е принасял в жертва бял бик.
Каква е легендата за Изида знаем повечето. След като Сет чрез хитрост подмамил Озирис да влезе в ковчег, изготвен по негова мярка, Сет заковал ковчега и го хвърлил в Нил. Ковчега бил повлечен от реката и накрая достигнал  далеч, чак до финикийските брегове, където се заплел в корените на един тамариск и дървото постепенно обгърнало ковчега*. Израстнало огромно дърво, което се харесало на царя и той заповядал да го отсекат. Изградили от дървото колона и я поставили в двореца. Изида се скитала в търсене на любимия си и така стигнала до града. Постепенно се сближила с царското семейство и я наели да гледа сина на царя. Изида се привързала към детето като към свое. Решила да го дари с безсмъртие. За целта, когато всички спели тя взимала детето и с пелените го поставяла в разровената жарава на огнището. Нямало следи от изгаряне. Всяка нощ Изида повтаряла своите действия, а по насетне махнала пелените и го поставяла и съвсем голо. Изида го оставяла така в жарта, докато летяла наоколо под формата на лястовица, близо до колоната със своя любим. Веднъж се случило слугите да издадат тайните и действия, майката връхлетяла, и побесняла се хвърлила да извади детето от огнището. Изида и разкрила коя е и че е развалила усилията и да дари безсмъртие на детето, което обикнала и което съответно щяло да бъде родоначалник на велик род. Казала, че детето ще бъде надарено с необикновени способности, при все, че няма да успее да достигне безсмъртие, както предвиждала Изида за него.  
    Огъня, в който горяла къпината в разказа за срещата на Мойсей с Йехова, представлявал огън, който не изгаря. Подобно астралния огън. Светлинното ни тяло е с този божествен огнен, нетленен произход.

* в една друга митична сказка е изведен подобен мотив за отсичането на дърво и поставянето му в храма на цар Соломон, по негова заповед:
ПОВЕСТ ЗА КРЪСТНОТО ДЪРВО ОТ ПОП ЙЕРЕМИЯ
http://macedonia.kroraina.com/bg_ap/dp_41.html
  
                                                                                         *** следва ***
« Последна редакция: (Четвъртък) 23 Юни 2016, 03:29 от Мила » Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #295 -: (Четвъртък) 23 Юни 2016, 10:57 »

Каква би могла да бъде "трансформираща сила на т.нар. „светлини на саламандъра**“ - бялата, зелената и червената" ?

Някои бележки относно светлината
:

I.    Формиране на изображение

Продуктите на компютърната графика се наричат изображения.
    Важно значение за качеството на изображението има мониторът. Екранът на монитора е разделен на миниатюрни фигурки (с приблизително квадратна форма), наречени пиксели - pixels (picture element – елемент на изображение). Разделителната способност (resolution) на екрана се определя от плътността на разположение на пикселите и се измерва в пиксели на инч – ppi (pixels per inch).
    Цялостното изображение се получава като на всеки пиксел се задава съответен цвят.
    Както всяка друга информация и цветовете се съхраняват в компютъра в двоична бройна система – с 0 и 1. За съхраняване на цвета на всеки пиксел се използват един или няколко бита. За черно-бяло изображение цветът на всеки пиксел се записва в 1 бит (1bit) – 0 за черен цвят и 1 за бял. За кодиране на  16 цвята  са необходими  4 бита, за 256 цвята – 8 бита, а в 24 бита могат да се кодират над 16 милиона цвята.
    Системи с реални цветове се наричат системите, способни да възпроизвеждат 16 милиона цвята. В такива системи се използват 24 бита, разделени на три компонента по 8 бита. Тези три компонента задават интензитета (наситеността) на червения (Red), зеления (Green) и синия (Blue) цвят (наречени компоненти RGB). Наситеността на всеки от тези цветове се представя чрез стойност от 0 до 255. При стойност 0 за трите цвята се получава черен цвят.
http://www1.znam.bg/zmonres/edu/IT%209/lessons/graphics/index.htm


 из: " Как работи... компютърният монитор?" - Владимир Георгиев
Картината, която се появява на монитора, идва от видеокартата в компютъра, а работата на видеокартата е да рендерира изображението в подходящо за монитора.
 Видеокартата и мониторът трябва да отговарят на един и същ набор спецификации, за да могат безпроблемно да комуникират помежду си.

CRT мониторите
 На теория дисплеите с електроннолъчева тръба (Cathode Ray Tube) са минало.  
CRT-тата получават картината чрез аналогов кабел, като този сигнал се декодира от контролера на екрана (мислете за него като за минипроцесор), който се отнася към вътрешните компоненти на монитора.  Формата на CRT мониторите е силно издължена в задната част заради електроннолъчевата тръба. Тази тръба изстрелва електрони напред през вакуумно пространство. Често можете да я срещнете и като "катод" - следователно изстрелваните напред електрони се наричат катодни лъчи (Cathode Rays). Лъчите отговарят на червения, зеления и сините канали на дисплея и видеокартата.
В горната и долната части на CRT монитора се намира анод, който е намагнетизиран според инструкциите на контролера на дисплея. При преминаването на електроните през анода те се шунтират (маневрират) от една посока в друга в зависимост от това, доколко намагнетизиран е анодът. Това мести електроните срещу правилната част на екрана. Самите електрони преминават през решетка, която дефинира индивидуалните пиксели и резолюцията на екрана. Електроните, които преминават през решетката, се удрят във фосфора, който се намира от вътрешната страна на стъклото. Когато частиците достигнат фосфора, те моментално се осветяват - причинявайки светлината, която се излъчва от предната част на монитора, - и възпроизвеждат картината на екрана. Съществуват три различно оцветени фосфора за всеки пиксел - които можете да срещнете с наименованието "фосфорни триади" или "фосфорни тройки", - и в зависимост от това, кой фосфор удря електрона, това е цветът, в който пиксела ще се освети.
 LCD мониторите
Тайната на LCD технологията се крие в самото й име - става въпрос за кристали в течна форма.
Бидейки в течна форма, те лесно се манипулират, а това ни позволява да си играем с начина, по който светлината си взаимодейства с тях.
Сигналът идва и както е при CRT-тата, се декодира от видеоконтролера, а след това се поема от дисплей контролера на самия монитор. Контролерът следи две неща - електричеството на пикселите и светлинния източник.  Самото изображение на екрана се състои от матрица от пиксели. В случая е важно да се отбележи, че пикселът се състои от три субпиксела, които имат червен, зелен и син филтри пред тях, също както всеки пиксел на CRT монитор има RGB фосфори. Самите субпиксели се състоят от група течнокристални молекули. Тези молекули са позиционирани между прозрачни електроди и са смесени между два поляризиращи филтъра. Двата филтъра са точно един срещу друг. При влизане на светлина зад първия филтър, тя трябва ефективно да го освети в бяло - което означава, че ако преминава през течни кристали с липса на взаимодействие, от другата страна ще поляризира филтъра обратно към черно, изоставяйки излъчването на какъвто и да било цвят. С други думи, ако кристалите не се движат, тогава на екрана излиза черна картина. Ако обаче електродите се приложат към течните кристали, те променят начина, по който светлината преминава, изменят поляризацията си, а това води до правилния цвят, излизащ от втория поляризиращ филтър - появява се изображение. Самата задна светлина е студен катод, като в зависимост от цената на дисплея може да има повече от един катод в горната и долната части на монитора. Това води до оптимално осветено и ясно изображение. Тези катоди се разсейват по слой от пластмаса, а след това през няколко слоя от дифузиращ материал.
http://m.pcworld.bg/17607_kak_raboti_kompyutarniyat_monitor&page=2  



    

*******

http://www.computers.bg/piksel_megapiksel_i_gigapiksel.html
*******
http://www.nationalgeographic.bg/?cid=120&article=4038
Астронавтът Скот Кели е уловил любопитен момент по време на 340-дневния си престой в Космоса - на една от заснетите от него фотографии на Земята се вижда Северното сияние, наподобяващо българския държавен флаг.


« Последна редакция: (Четвъртък) 23 Юни 2016, 11:25 от Мила » Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #296 -: (Четвъртък) 23 Юни 2016, 14:51 »

Каква би могла да бъде "трансформираща сила на т.нар. „светлини на саламандъра**“ - бялата, зелената и червената" ?

Някои бележки относно светлината:

II. Природата на цветовете
( в случая става дума за печатни технологии, но природата на светлината е една, а приложенията много)
http://printguide.info/pomoshtnik/prirodata-na-tsvetovete,47.html
Говорейки за цветовете, един от най-важните моменти, които не трябва да се забравят се състои в следното: някои предмети се виждат, защото излъчват светлина, а другите - защото я отразяват. Когато предметите излъчват светлина, те придобиват цвета, който наблюдателят вижда. Когато отразяват светлината (например хартията), техният цвят се определя от цвета на падащата върху тях светлина и от цвета, който тези обекти отразяват. - See more at: http://printguide.info/pomoshtnik/prirodata-na-tsvetovete,47.html#sthash.PKU4523U.dpuf


Адитивни и субтрактивни цветове. 
   Адитивен цвят (от англ.add -добавям) се получава при съединяване на лъчи с различен цвят. В тази система при отсъствието на всички цветове се получава черен цвят, а присъствието на всички - бял.     Системата на адитивните цветове работи със светлина, Която се излъчва, например, от монитора на компютъра. В тази система се използват три основни цвята: червен, зелен и син (РОВ). Ако те бъдат смесени в равни пропорции, образуват бял цвят, при смесването им в различни пропорции се получават всички останали цветове.     В системата на субтрактивните цветове (от англ. subtract- изваждам) протичат обратните процеси. Oтделяйки останалите цветове от общия лъч отразена светлина, може да се получи който и да е друг цвят. В тази система белият цвят се получава при отсъствие на всички цветове, докато присъствието им дава черен цвят. Системата на субтрактивните цветове работи с отразената светлина (например от лист хартия). Бялата хартия отразява всички цветове, ако тя бъде оцветена - част от лъчите ще пог­лъща, а останалите ще отразява.     В системата на субтрактивните цветове основни са светло синкавият циан, пурпурният и жълтият цвят (СМY) - противоположни на червения, зеления и синия. Когато тези цветове се смесят в равни пропорции върху бяла хартия, се получава черен цвят. - See more at: http://printguide.info/pomoshtnik/prirodata-na-tsvetovete,47.html#sthash.PKU4523U.dpuf


Природата на излъчваната и отразената светлина най-общо могат да бъдат представени посредством:


Ин Ян



Слънце и Луна

По назад разглеждахме култа към слънчевите и лунните божества и тяхното почитане, съответно по високи хълмове - слънчевите, Бога и в долините - женските, лунни божества, Богинята. Ето как е представено в "различна" светлина:



*******
 Чакри (колела) *:
Коренната чакра, опора - червен цвят
Първите три чакри са т. н "животински", имат ги и животните. Животински инстинкти.

Междинна чакра, Сърдечна. Тази е първата чакра от втората душевна триада. - зелен цвят[/b].
Интересното за тази чакра е, че е свързана със сърдечността, както и с безсърдечието, а също и с Биологичния ни часовник.

И така до седма чакра, колкото са основните цветове на светлината, които събрани дават белия цвят, отразяващ хармония и баланс. Цялост. Ако преобладава  един от цветовете има доминираща активна/пасивна чакра.

Обобщено: Белия, зеления и червения цвят изобразяват всички основни низходящи степени на Цялостта/Светлината, представляващи природата на нашето тяло.

*
Чекрък - Чекръкът е устройство с въртящо се колело, предназначено за предене на прежда от изкуствени или естествени влакна.
Чакрак - Чакрак (на турски: Çakrak, на гръцки: Τσαγκράκ) е село в Източна Тракия, Турция, община Алукра, вилает Гиресун.


И в световните митологии се разказва за Богинята - предачка... И в приказките девойката преде със златна нишка, която насетне изприда дрехата и, тялото ...
Ние сме изградени/изпредени от нишки светлина. Или енергия-материя. Енергията/ светлината е една, но според начина по който се завихря и се разпределя съответно нашите тела са в хармония или дисбаланс. Щом белия цвят отразява равномерно разпределената светлина/ енергия, то когато човек боледува  значи някъде има излишък от вложено внимание, докато в друга част се усеща дефицит. Ние имаме на разположение светлината, но сами рисуваме формата си, изображението си, посредством нашите чувства, мисли, действия. Те определят представите ни и порядъка на нашето здраве и излъчване.
Стана дума за изповедта, в друга тема. За мен това е равностойно на изчистване на определени застоели зони в мен, освобождение. Допускане на потока Светлина да потече в мен свободно. Хармонизиране, възвръщане на цялостта. Вменяването на вина, нежеланието да се погледне истината действа като възел, светлинното тяло помръчава и търси да компенсира. Прав е Христос, когато лекувайки някой казва :"Простени са ти греховете"или "Стани и ходи". Това действа освобождаващо за искрения. За съжаление не всеки иска да проходи, предпочита патериците. Рано или късно всеки ги хвърля и прохожда сам, достигайки Цялостта си, която е негово рожденно призвание.
                                                                               *** следва ***
« Последна редакция: (Четвъртък) 23 Юни 2016, 14:56 от Мила » Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #297 -: (Петък) 24 Юни 2016, 12:55 »

Продължение:

Каква би могла да бъде "трансформираща сила на т.нар. „светлини на саламандъра**“ - бялата, зелената и червената" ?

Някои бележки относно светлината:




Идея защо крилата са изобразени в бяло, зелено, червено?

Ето какво пише Елица Димова (историк):
  Черният цвят заедно с червеният присъстват във всички тракийски тробници и комплекси. Те са свещени изразители на връзката между душата и отвъдния свят, живота и смъртта, кръвта божия и безсмъртието, както и на връзката с паралелните светове.* Червеното е познато добре в египетската култура и се знае, че и двата цвята са свързани с Изида или с българското й име Аста. Астите са тракийското племе охранявали магичните територии на нейното присъствие в Странджа. Червеното е цвят и на Ищар, а на едно керамично изображение крилата на Ищар са в бяло зелено и червено.

* това с паралелните светове няма да го коментирам. Поставям цитата, заради основните факти.

Черно и червено - аспекта на Богинята.
Червено, бяло, черно - цветове на защитата. Астрални битки.
Изображението - "демоничния" аспект, астралната същност, Лилит.
Светлината и крилете имат една същност/символно изображение - Бяло - Зелено - Червено = синтеза на спектъра в низходящ ред. Горе - долу.
 Мария Магдалена е изобразявана винаги в зелено и червено:


******
III. Карл фон Райхенбах
Karl Ludwig Freiherr von Reichenbach

Изследвайки сомнамбулизмът, дотогава смятан за окултно зло, Райхенбах открива Лъчиста енергия, пронизваща всичко, т. н от него Одинова сила (Odic force, по името на германския бог Один)."
Ето част от изседванията му, разгледани в книгата "Изгубените открития" - Джери Василатос:

Свръхчувствителните хора

И така, имало огромен брой случаи, при които у малки деца започвали да се появяват нощни страхове и ходене насън, без да е налице каквато и да било предварително заложена "провокираща атмосфера" или религиозни страхове. Проявите били спонтанни и се случвали толкова ранно в детството, че не биха могли да се обяснят с внушение.
...
Всички тези странни заболявания били ужасни тайни, които се пазели в семейството и за тях никога не се говорело открито.
 В по-стари времена цели семейства били изгаряни на кладите само защото в тях имало един-единствен ходещ насън член.
***
Лунна светлина

В изолирана от светлина стая баронът пускал тесен лъч лунна светлина върху определени части от лицето, ръцете и дланите на пациента. Първото усещане, за което споменавали пациентите, било за неприятно затопляне и безпокойство, което изпълвало цялото им същество. Обхващала ги клаустрофобия и ставали неспокойни. А това бил първият симптом на сомнамбулизма.

При по-дълго излагане на лъча постепенно започвали схващанията и неприятните мускулни спазми, обхващащи цялото им тяло. Баронът с изумление открил, че при прекъсване на лунния лъч ефектът продължавал. Пациентите оставали в състояние на възбуда дори и да са били изложени на лъча в продължение само на една-две минути! И макар че ефектът постепенно изчезвал, той бил достатъчен, за да се изкаже хипотезата за евентуална алергична реакция. Отразената от огледала лунна светлина водела до подобни, макар и по-слабо изразени резултати.

Изумително! Значи действително става въпрос за всепроникваща и непозната сила, съдържаща се в самата лунна светлина. Освен болезнените ефекти, фон Райхенбах забелязал, че пациентите били силно привлечени от лунната светлина. Всеки един от тях проявявал желание да се докосне до лъчите и да се остави колкото се може повече на въздействието им. Възможно ли е това психологическо привличане да обясни защо те толкова често и напълно несъзнателно излизат навън, докато се намират в състояние на транс?

Това било голямо попадение. Лунната светлина действително предизвиквала "алергични" реакции у някои свръхчувствителни хора. Това неочаквано откритие било от изключителна важност. Фон Райхенбах публикувал първите резултати едва след като наблюдавал още неколкостотин подобни случая. Може би алергичната реакция към лунната светлина у тези странни свръхчувствителни хора се дължала на факта, че спектърът й съдържа някои елементарни дразнители. Това предположение лесно можело да се провери. Баронът поставил голяма стъклена призма пред лунния лъч и го разложил на дъга. Лунният спектър съдържал цветовете, действащи като дразнител на сомнамбулите. Червената лунна светлина предизвиквала усещането за затопляне, а зелената - мускулните спазми! По-дълготрайното излагане на лунна светлина водело до частична парализа и присъщата загуба на съзнание. Следователно някои от елементите на сомнамбулизма действително били предизвиквани от външен дразнител.
Това била истинската причина за сомнамбулизма и спазмите, смятана навремето за окултен или спиритически феномен.

По време на отделните сесии Фон Райхенбах давал на пациентите стъклена пръчка и ги карал да докоснат с нея минаващия през добре изолираната стая сноп лунна светлина. Това довеждало до прилошаване, а в някои случаи - и до повръщане. Повече от сигурно било, че стъклото било проводник не само на светлина, но и на нещо друго. След това баронът давал на пациентите метална плоча, която те също трябвало да поставят на пътя на светлината. Резултатът бил спазми. Лунните лъчения прониквали през метала направо в телата на пациентите.

                                                               *** следва ***
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #298 -: (Петък) 24 Юни 2016, 14:10 »

Продължение:

Каква би могла да бъде "трансформираща сила на т.нар. „светлини на саламандъра**“ - бялата, зелената и червената" ?

Някои бележки относно светлината:


III. Карл фон Райхенбах
 "Изгубените открития" - Джери Василатос:
С помощта на голямата стъклена призма Райхенбах открил, че слънчевата светлина също притежава специфични спектрални компоненти, в които като че ли била най-силно концентрирана мистериозната енергия. Неприятната и дразнеща "жега" се проявявала в червения спектър и проявявала "зловещо клаустрофобично" усещане, но не и мускулни спазми.

Живителната сила била открита във виолетовия спектър. Пациентите се чувствали изпълнени с повече сили и жизненост, когато докосвали проводник, изложен на виолетова светлина. Освен това, те можели да различават "виолетовите стимулатори" и "червените дразнители" в метални предмети, които са били изложени на слънчева светлина само за няколко минути! Това важно откритие отворило нова врата пред Фон Райхенбах
.


Од-eнергия

 Енергията (од) не е светлина, но се пренася чрез светлинните лъчи. 


Според показанията също така се оказвало, че мъгливото или облачно време спирало очакваните пристъпи на сомнамбулизъм. Когато пълнолунието се случвало в облачно време, нямало случаи на ходене насън.

Освен това се оказало, че чувствителните хора можели да усетят въздействието на лунната и слънчевата светлина дори през стени и тавани! Непрекъснатите и повтаряни отново и отново експерименти на барона показали, че мистериозните токове се спират от вълнени дрехи - колкото по-дебели, толкова по-добре. Значи вече било възможно да се помогне на страдащите от сомнамбулизъм! 

Од е в състояние да изпълни проводник с голяма дължина, без това да даде някакви отклонения в температурата му.

Независимо че в някои случаи дължината на проводника е изключително голяма, новите пациенти на Райхенбах продължавали точно и независимо един от друг да различават "жегата" на лунната светлина и "хладината" на слънчевата.
 

Светлината од се появявала без никаква специална предварителна стимулация или подготовка и се различавали напълно от светлините, получавани от статичното електричество. Оказало се, че од е естествена фосфоресценция, свързваща в едно всички неща.

Станало ясно, че дори "нечувствителни" хора са в състояние да видят светлината од. С вземането на мерки за изолиране на външната светлина, това рядко сияние се виждало как пулсира и струи от всичко. Од представлявала поток от светлина. По терминологията на Райхенбах тя била "самосветеща". Но докато наблюдавал как прекрасното сияние изпълва затъмнената стая, Райхенбах усещал нещо, което събуждало най-дълбока възхита. Трудно било да се направи разграничаване между експериментално предизвиканите усещания и самите светлинни пулсации. Силата од не била инертна, а персонална - влиянието й се отразявало и върху наблюдателите. С промените в од се променяли и усещанията им. 

                      *** следва ***
« Последна редакция: (Петък) 24 Юни 2016, 14:33 от Мила » Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #299 -: (Събота) 25 Юни 2016, 01:23 »

Продължение:

Каква би могла да бъде "трансформираща сила на т.нар. „светлини на саламандъра**“ - бялата, зелената и червената" ?

Някои бележки относно светлината:

III. Карл фон Райхенбах
 "Изгубените открития" - Джери Василатос:
Небесна од 
  Райхенбах наблюдавал потоците на земната од, като следял измененията в кристалната од през определени сезони. Оказало се, че непрекъснатите потоци небесна од зареждали както атмосферата, така и самата земя. Небесните потоци прониквали през земната повърхност в търсене на определени корита. Концентрацията на од в определени точки на земята се свързва с многобройните "призрачни светлини" на повърхността, забелязвани от местните жители.           
Явно од не отслабвала, когато се намирала в лъчиста форма. Защо тогава да отслабва при прекосяването на пространства? Силата достигала Земята направо от космоса. Това вече било доказано с лунната светлина, а след това - и със слънчевата. Но откритието, че звездната светлина също може да променя предмети по подобен начин, се оказало особено важно - ставало дума за енергия, преодоляваща огромните междузвездни пространства.

Никола Тесла разширил познанията за слънчевата од, като успял да извърши истинска трансформация на од в електричество. В един от прочутите си патенти (685.958) той описва мощните преобразователни резултати, които се получавали когато слънчевата светлина се пропусне през специална метална плоча, поставена вертикално във висока вертикална вакуумна лампа. Устройството, заземено чрез тежък кондензатор от слюда, произвеждало огромни количества електричество, когато било осветявано от силни слънчеви лъчи.
Баронът наблюдавал ежедневните пулсации на од от различни физиологични центрове, като си отбелязвал техния естествен цикъл. Той забелязал тясната връзка между физиологичната од с нервните възли. Концентрацията на од била особено висока в слънчевия сплит. Пулсациите на енергията в тялото следвали пулсациите в заобикалящата природа в един забележителен и напълно неподозиран досега ритъм. В най-чувствителните части на тялото имало най-високи концентрации на од - устни, лице, върхове на пръсти, ерогенни зони, стъпала и пръсти на краката. Всяка от тези енергийни части следвали ритъма на соларната од. Силата на од се увеличавала по изгрев слънце и намалявала с настъпването на вечерта. . Почва, минерали, езера, дървета, животни и хора реагирали в синхрон със слънчевите енергии од. Од започнала да се схваща като обща сила, обединяваща света - факт, известен още на учените от древността.
Тъмносиньото нощно небе разкривало най-разнообразни од-течения. Неколцина от пациентите му проявили силно привличане към определени сектори в небето. Подобни на спирали места в космоса посочвали од-потоци с различна полярност. Движенията им между планетите и звездите били нанесени на карта. Пациентите отбелязали точки на повърхността, в които небесните течения прониквали в земята. В тях баронът зърнал нещо от забравените технологии, известни на древните. Сега ставало ясно защо прадедите ни са полагали толкова труд, за да отбележат определени места с високи изправени камъни.

Някои от пациентите винаги споменавали, че отделни части от нощното небе са особено привлекателни, докато други будели неприятни усещания. Положението оставало едно и също през различните сезони и се влияело единствено от движенията на Луната и планетите. Когато проучил показанията по-внимателно, баронът открил, че определени части от небето на запад излъчват живителна "хладина" непосредствено след залез. В девет вечерта тази хладина се измествала на северозапад, а по същото време небето на юг и югозапад било топло. В полунощ небето на север ставало студено, а на юг - топло. В четири сутринта хладината се премествала на север и североизток, а топлината - на юг и югоизток. И накрая, непосредствено преди изгрева, най-студено било небето на изток. Най-озадачаващо било аномалното постоянство на слънчевата хладина на запад, внезапното й изчезване и повторно появяване на изток. Тези од-пулсации в небето дълбоко го озадачавали.

Дори със завързани очи, пациентите безпогрешно откривали магнитния меридиан и север, когато били помолени да открият постоянния източник на студа. Най-приятни усещания предизвиквал Млечният път, а Плеядите очаровали с успокояващото си въздействие. Планетите пораждали странна и неприятна топлина независимо от общия хлад на звездния купол. Райхенбах и пациентите му отбелязали главните од-течения между звездите и от звездите до Земята. Всичко сякаш било обляно в од - течащата живителна светлина, свързваща в едно целия космос.

Райхенбах оставил звездни лъчи да попаднат върху медна плоча, за която бил закрепен дълъг проводник, чийто край се държал от пациент. От края на жицата се появил тънък сноп бяла светлина с дължина 60 см, изключително студена и освежаваща. Тънкият сноп светлина се издигал и спадал, когато баронът отмествал плочата от звездната светлина и я връщал на мястото й. Абсолютно същите резултати, но с намален интензитет, били получени и при използването на цинкова плоча. Освен това звездите като цяло действали на пациентите подобно на слаб магнит и предизвиквали характерните усещания в главата и гръбнака.

Случайно баронът открил, че светлината дори и от една-единствена планета напълно поглъщала ободряващото въздействие на звездите. За някои от пациентите Юпитер бил почти непоносим. Уловената върху медна плоча планетарна светлина неутрализирала напълно од-усещанията. В подобни случаи пациентите не били в състояние да държат края на проводника. Очевидно планетите имали противоположна од-полярност в сравнение с тази на звездите. Неутрализиращият ефект бил доста неприятен и много наподобявал електрошок. По някакъв неизвестен начин планетите поглъщали хладната и ободряваща светлина на звездите.

В най-забележителното си изказване по този въпрос баронът загатва за истинската енергия, криеща се зад астрологичните конфигурации: "Ние сме свързани с вселената с нова и непозната досега реципрочност... Следователно, звездите оказват влияние върху нашия подлунен (и може би) практичен свят, както и върху работата на не един ум."


Някога Гьоте описвал света като "процес", протичащ под въздействието на тайнствена световна сила. Тази жизнена сила карала всички същества да претърпяват своите разнообразни "метаморфози". Целта на всяка отделна промяна била в странно и загадъчно съответствие с "върховните форми", съществуващи в метафизическото пространство. Този "световен процес" предизвиквал промените в пространството, минералите, растенията и животните, докато всяко нещо не заприлича на онова, от което е пресъздадено.

Младият Карл Райхенбах бил страстен почитател на Гьоте. Новите му проучвания му напомнили думите на великия писател за световния процес. Разбирайки, че од е основна световна сила, той внезапно съзрял далечните хоризонти на "светещия свят". Според този възглед заобикалящият ни свят се разглежда като естествена жива система, в която од е "кръв" и "жизнена течност". Най-сетне баронът открил физическо доказателство за "световния процес" на Гьоте! Од била най-близкото съответствие на "жизнена сила", постигано някога с научни средства.

   

Активен
Страници: 1 ... 18 19 [20] 21 22 ... 25   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2017 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални