Страници: 1 ... 23 24 [25]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Херметизъм  (Прочетена 19212 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #360 -: (Петък) 10 Февруари 2017, 10:11 »

"Както е известно, в 1095 година папа Урбан II призовал христолюбивото рицарство в Европа и Азия в кръстоносен поход за освобождение на Гроба Господен от неверниците-мюсюлмани. "
Повод за похода от 1095 година се явява " освобождението на Гроба Господен от неверниците-мюсюлмани".
 http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Polit/Article/smol_prav.php


... Реалното обстоятелство обаче, поради което е организиран този кръстоносен поход, е че Властта над Божия град Йерусалим ще осигури на папата надмощие в битката за върховенството на Римо-католическата църква. За да затвърди властта на римо-католическата църква, чиито устои са светски, следователно имперско завоевателни, папата се обръща към рицарското войнство. Логично е, че тези интереси са в противовес на Апостолското Православно Източно Християнство, чийто мистицизъм отстоява нетленно Царство Небесно, а не концентрирана в ръцете на църквата упадъчна светска власт, кореняща се в съмнителни, земни, човешки интереси от преходно естество, в които следователно нищо божествено няма.

...

"Тридесет хиляди рицари и стотици хиляди пеши воини, ремесленников*, маркитантов*, пилигрими и други взели участие в това безподобно движение към Близкия Изток. Рицарите се придвижвали в три основни колони*, две - през земите на Византия (Раймонд IV, граф Тулузски, Годфрид Булонски, неговите братя Евстасий и Болдуин), една - по море (Богемунд I Тарантский с племянником Танкредом и Робертом II, Фландрским).
Повод за похода било обращението на византийския император Алексис Комнин с призив за помощ против селджукските турци **, воинственно държавно обединение, възникнало в  Мала Азия и предствляващо заплаха за самата империя."

И така папата "се притичва" самоотвержено само защото тази акция ще го обогати, а рицарите ще вземат отплатата си грабейки и плячкосвайки, докато "изпълняват дълга си".

Както е отбелязано (виж http://sparotok.blogspot.com.es/2013/10/blog-post_29.html ) Византия "приема"  християнството, доколкото се ползва от него.
 цитат:
" Смята се даже, че един кръстоносен поход е организиран специално срещу нашите богомили  (Н.Овчаров, Победите на Калоян).


За да разберем жестокото отношение на гърци и др. към богомилите, ние трябва да обърнем поглед към ранното християнство. В Европа то е въведено от Апостол Павел (и неговият помощник Сила) първо в земите обитавани от дедите ни. Това става някъде към 46-49 година, по времето на император Клавдий. Новата религия се разпространява в земите ни със смайваща бързина. Във Филипопол – старият Пловив е имало владика още през I век. Става дума за Св. Ерм, който е споменат от едно от обръщенията на Апостол Павел (Римляни 16-14).


Eрм е тракийско лично име, което между другото съотвества на старобългарското родово име Ерми. Свети Ерм е бил глава на няколко раннохристиянски църкви, а това означава, че доста траки живеещи в и край Филипопол са прегърнали новата вяра.


Причината за това се крие в близостта на тракийската религия и християнството.Траките са вярвали, че душата е безсмъртна, вярвали са в новият живот, който е проповядван и от Божия син. Не е никак случайно, че един от ранните отци на църквата – Св. Климент Александрийски нарича Христос – вторият Орфей (Best, von Reden).


Явно в учението на Спасителя е разпозната доктрината на благородния тракиец. Нейни аспекти откриваме в писанията на Страбон, който разказва за ктистите. Тяхното учение, а и начин на живот са съвпадали с принципите на ранното християнство.


За него ние знаем твърде малко защото доста важни неща са скрити от нас. През I век гърците са били едни от най-фанатичните гонители на християните. Гърците са преследвали апостолите на вярата, клеветели са ги, предавали са ги на властите. По-късно, усетили потенциала на новата религия, южните ни съседи решават да я използват за свои цели.


За жалост те успяват да направят това. Само за няколко века от гонители на християнството, гърците се превръщат ...в “християни”. Малко по малко южните ни съседи получават все повече влияние в църквата, като през IV век те вече са в състояние да елиминират своите идеологически противници...наричайки ги еретици.


Доминираната от гърци християнска църква вече не е това, което е била по времето на апостолите.
Учението на Христос е извратено и използвано за други цели. Покварата засяга и църквата в Рим...Спасителят е предаден, а тези, които следват предано завета му са обявени за еретици и биват преследвани, изтезавани и избивани без милост."


Де факто истинните последователи на ранното учение на Христос биват третирани като еретици през цялото време от четвърти век насам, да не кажа от самото начало.

...

** селджуки:

КАК СЕМЕЙСТВАТА СЕЛДЖУК И ОСМАН УСПЯВАТ ДА ПРЕВЗЕМАТ ВИЗАНТИЯ
Причините за големите обществени промени обикновено са социални.

Ромейската империя започва да заема феодалните порядки на Западна Европа и в края си  е една феодализирана държава. Тя е почти единственото изключение в Източна Европа (другата става Русия, която също се заразява  от западния феодализъм). Бремето върху населението става все по-тежко. Селджуките и Османците предлагат алтернатива - по-приемлив социален ред. В това е и причината за големите им  победи. РЕЛИГИЯТА

 Особеното при Ромейската и Османската империя е осланянето на държавата върху една държавна религия, която обединява разнородното население. Тя обаче е твърде формална, външна и показна - или става такава с времето. Това до  голяма степен обяснява смяната на религията на анатолийските жители


Д-р Асен Чилингиров: "Разделението на църквата е утвърдено (от  православната партия) на Втория църковен събор през 381 година – седем века преди окончателното й разделение. През следващите десетилетия от православната църква са отлъчени и повечето от църквите в Мала Азия, обвинени за привърженици на монофизитската ерес, а много от техните членове в течение на VІІ век приемат исляма."

И за да е съвсем ясно:

"След продължителни гонения над обявените за "еретически" църкви в  Мала Азия, голяма част от тях преминават в исляма. Други - като арменците - и до  днес се считат от православието за еретици." - "Готи и гети", стр. 78

(Какво представляват  гоненията на православната партия.)
https://bgistoria.jimdo.com/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5/


« Последна редакция: (Петък) 10 Февруари 2017, 10:19 от Мила » Активен
Неактивен teodordt
Full Member
***
Публикации: 151
Пол: Мъж
"Защото няма от какво (да се страхува)."

« Отговор #361 -: (Петък) 10 Февруари 2017, 10:27 »

Не е съвсем по темата и ако администратор/модератор решат, могат да го преместят или изтрият.
Интересуваше ме (в минало време, защото според сегашното ми състояние смятам, че и двете са средство за контрол) каква е разликата между Православие и Католицизъм и попаднах на това:
Ето петте категорични различия: 1) Разбирането на римокатолиците за папството; 2) Филиоквето; 3) Учението за чистилището и индулгенциите; 4) Новите догми за непорочното зачатие на св. Дева Мария, папската непогрешимост и приемането на св. Богородица с тяло и душа на небесата, и 5) Различията в практиката на причащението, разделянето на кръщението от миропомазанието и принудителното свещеническо безбрачие.

1. Римокатолическото разбиране за папството

Нека да сме наясно! До отпадането на Римския епископ от единната Църква в 1054 г. Православието по принцип не е отричало първосветителството на Римския епископ-папа в Рим като “пръв между равни”. Но се е разграничавало от разбирането на Римската църква за специалния статут на нейния предстоятел като “епископ на епископите”. С други думи, никой епископ в Православието няма право да отстранява свой събрат-епископ и да налага волята си в неговата територия. Коя позиция тогава е правилна? Тая на древната Църква, т. е. православното разбиране. Вярно, църковни историци признават, че при организирането си древната Църква е следвала “принципа на приспособяването”, т.е. градовете от по-голямо значение в Римската империя тя превърнала в патриаршески престоли: Рим, Цариград, Александрия, Антиохия и Йерусалим. Но Рим е влияел повече, не че църквата там е била основана от апостол Петър (защото апостол Петър е бил епископ на църквата в Антиохия преди да види Рим), но поради обстоятелството, че църквата в Рим е била столична. В същия дух и Цариград е заел почетната втора позиция през IV век като нова имперска столица. Но докато Цариград, Александрия, Антиохия и Йерусалим на Изток поддържали системата на проверка и баланс помежду си, Рим останал в изолация на Запад. Бидейки единствен, той добре се постарал да създаде привилегии за себе си, опитвайки се дори да разшири папската юрисдикция на Изток, в противовес на древната Църква, много пъти с помощта на политическата власт.

Така че днес разделението между Изтока и Запада е в резултат не толкоз на православния инат и отричането на папската власт, но в римокатолическите неоснователни папски претенции.

2. Филиоквето

Какво пък е това? ­ ме попита благочестива православна християнка веднъж на село. В превод от латински това означава: “и от Сина”. Израз, който Римокатолическата църква едностранно е добавила към текста на нашето Верую, съставено от св. Отци на Първия (325 г.) и на Втория (381 г.) вселенски събори в Никея и Цариград. Оригиналният текст, както си го знаем, гласи: “Вярвам... И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда”. Точно както Господ Иисус Христос е мислил, когато е казал: “А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене” (Йоан 15:26). Римокатолическият текст обаче гласи другояче. Там четем: “И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца и Сина изхожда”. Според което Св. Дух изхожда не само от Отца, но и от Сина. Нововъведение, което е било вмъкнато в текста на Символа на вярата в 589 г. в Толедо, Испания, и е било разпространено във Франция и Испания. Папа Адриан I го въвел официално в Римокатолическата църква.

Разбира се, Изтокът реагирал веднага на това западно нововъведение и от богословска гледна точка го определил като неточно. През IX век св. Фотий, Патриарх Цариградски, писмено осъдил всички нововъведения на римокатолиците, включително и Филиоквето и осъдил папа Николай като еретик с отлъчване от Църквата.

3. Чистилище и индулгенции

Тези понятия са влезли в историята по време на разпрата между римокатолиците и протестантите през XVI в. Разпродажбата на индулгенциите дори се счита като повод за избухването на Реформацията. Всъщност есенцията на тези думи се състои в следното: Знаем, че римокатолиците се молят за умрелите. В тази тяхна практика обаче те внесли следното нововъведение: дори прегрешилият да се е изповядал и да е опростен за прегрешението му, “временното наказание” остава, тъй като грехът не е изплатен (изкупен). И ако прегрешилият умре, след като е бил опростен и е изплатил (откупил) “временното наказание”, небесната радост му е подсигурена! Преди обаче да влезе в нея, той трябва да прекара известно време в чистилището за прочистване.

Заради извършения грях обаче “временното наказание” може да бъде изкупено не само чрез разкаяние, но още и с “дара” на църквата

indulg.JPG

Ето това е модерният вид на една папска индулгенция. Приликата й с кредитна карта я доближава до съвременните разплащателни средства, но съдържанието си остава в старото противоречие с православното учение...

Този дар се нарича “индулгенция”. Така че, щом си изплатил (изкупил този документ-индулгенция, даден от църквата, ти се освобождаваш от “временното наказание” за греха ти и чрез ходатайствената молитва за “страдащата душа” в чистилището, ти влизаш безпроблемно в пълнотата на небесното блаженство. Нещо, което е съвсем механично и чуждо на св. Православие и на духа на св. Евангелие. Вярно, ние православните също вярваме в съществуването на място, където душите на покойните прекарват времето от смъртта до изгрева на Последния ден, но това място за почивка е напълно различно от чистилището на римокатолическата доктрина. И това римокатолическо учение, базирано по-скоро на съдебното земно право, че душата трябва да плати това, което притежава, ни изкушава и смущава, защото спасението не е правнически термин. Защото Господ Иисус Христос пострада за нас и нашето спасение и ни изкупи от греха. Няма нужда от изплащане на “остатъчни необяснени дългове”, които “остават”, след като човекът е опростен. Поради тази причина св. Православие реагира срещу цялата идея за временното наказание на греха. Няма преживяване на “пълната радост и блаженство” на небесата до Последния ден. “Междинната държава”, така да се каже, е място за почивка, където всички души ще пребъдват в очакване на пришествието Господне (1 Сол. 4:13-17). По време на тая почивка те ще предвкусват тяхната вечна награда или наказание, което ще бъде уточнено в Последния ден. Православната църква учи, че през това време душите на покойните благоденстват по молитвите на вярващите. Тези молитви в израз на обич утешават душите на мъртвите и по-добре ги подготвят да стоят уверени в Божията благодат и милост и в подготовката им да дадат добър отговор на страшния Христов съд в Последния ден (2 Тим. 1:18).

4. Новите догми: Непорочното зачатие на св. Дева Мария; Папската непогрешимост и Приемането на св. Богородица с тяло и душа на небесата

Догматът за непорочното зачатие на св. Дева Мария е почти на 150 години. Въвел го е папа Пий IХ в 1854 г. Определението му е следното: от първия момент на нейното зачатие, чрез извънредната благодат и благоволение на Всемогъщия Бог и предвид заслугите на Иисус Христос, Спасителя на човечеството, св. Дева Мария е запазена чиста от петната на първородния грях.

Разбира се, Православната църква не оспорва чистотата на св. Дева Мария, защото и ние я възпяваме като “пречиста”, “по чиста от херувимите” и “пресвета”, но реагира срещу неправилното разбиране на първородния грях спрямо нея. Разликата е в това, че Православната църква счита първородния грях за наследствен, а римокатолиците игнорират това учение на древната Църква и виждат в първородния грях не наследствена вина, но наследствено проклятие, поради което човеците се отчуждили от превъзходния живот и станали поданици на греха и смъртта. И понеже първородният грях предизвикал Божието проклятие спрямо прародителите, които станали смъртни, папа Пий IХ провъзгласил догмата, отстоявайки чрез него безсмъртието на св. Богородица. Според неговата логика щом св. Дева Мария е чиста от първородния грях, тя не може да бъде смъртна. Тя не е като останалите човеци. Нещо, което православното християнство не може да приеме. Защото св. Православие счита св. Дева Мария като първия човек, удостоил се с голямата благодат на спасението, което е приготвено пред лицето на всички народи.

Привикнали вече към нововъведения във вярата, за римокатолиците не било трудно 16 години по-късно на I Ватикански събор в 1870 г. да формулират и догмата за непогрешимостта на папата. Това означава, че когато папата говори от трона си, или официално, по въпросите на вярата и морала, той е непогрешим. Тогава цялата Църква се задължава чрез неговото учение. Нововъведение, което няма връзка с древното християнско разбиране за ролята на Римския престол в едната, света, вселенска и апостолска Църква, в резултат на което св. Православие го отрича.

Св. Православие реагира отрицателно и срещу догмата на римокатолиците за приемането на св. Богородица с тяло и душа на небесата, формулиран от папа Пий ХII през 1950 г. Този догмат гласи, че след като извървяла земния си път, св. Дева Мария била приета телом и духом в небесната слава.

Ние, православните, приемаме традиционното предание на древната източноправославна Църква, че след смъртта на св. Богородица нейният Син и наш Бог Иисус Христос я взел на небесата, където пребъдва и сега (Пс. 45:9).

5. Различия в практиката

За разлика от православните, римокатолиците причащават миряните само с осветен хляб, при това безквасен (хостия). Независимо, че II Ватикански събор препоръчва възстановяването на причащението от св. чаша, досега това не се прави. Така, нововъведението продължава да се практикува в римокатолическите църкви.

Друго различие от древната наша традиция е, че римокатолиците отделят тайнството кръщение от миропомазанието и причащението и ги извършват поотделно. Т.е., докато древната Църква е извършвала кръщението и миропомазанието ведно, след което кръстените и миропомазаните се причащават, римокатолиците разделят тайнствата едно от друго. Някъде дори дават причастие след кръщението, макар кръстените да не са още миропомазани.

Следвайки практиката на древната Църква, св. Православие не изисква задължителното безбрачие на свещенството. Римокатолиците и тук са въвели промяна. За тях безбрачието е задължително още от Средновековието. Разбира се, предизвикателствата са големи и опущенията са явни, но въпреки това официалното становище на Римокатолическата църква за целибата се поддържа и е закон.

Източник: https://www.kaldata.com/forums/topic/25010-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B5-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/
Постът е 11 отгоре-надолу. Накрая има препратка към източник, но когато сега го проверих - не работеше.
Активен

В нашата история (а и в историите на други страни) от XVIII в. до сега няма нищо по-задушаващо от "братската любов" на една голяма европейско-азиатска страна с имперски амбиции и нейните "освободителни" напъни.
Неактивен bg2
Hero Member
*****
Публикации: 766

« Отговор #362 -: (Неделя) 12 Февруари 2017, 21:00 »

"Както е известно, в 1095 година папа Урбан II призовал христолюбивото рицарство в Европа и Азия в кръстоносен поход за освобождение на Гроба Господен от неверниците-мюсюлмани. "
Повод за похода от 1095 година се явява " освобождението на Гроба Господен от неверниците-мюсюлмани".
 http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Polit/Article/smol_prav.php


... Реалното обстоятелство обаче, поради което е организиран този кръстоносен поход, е че Властта над Божия град Йерусалим ще осигури на папата надмощие в битката за върховенството на Римо-католическата църква. За да затвърди властта на римо-католическата църква, чиито устои са светски, следователно имперско завоевателни, папата се обръща към рицарското войнство. Логично е, че тези интереси са в противовес на Апостолското Православно Източно Християнство, чийто мистицизъм отстоява нетленно Царство Небесно, а не концентрирана в ръцете на църквата упадъчна светска власт, кореняща се в съмнителни, земни, човешки интереси от преходно естество, в които следователно нищо божествено няма.

...

"Тридесет хиляди рицари и стотици хиляди пеши воини, ремесленников*, маркитантов*, пилигрими и други взели участие в това безподобно движение към Близкия Изток. Рицарите се придвижвали в три основни колони*, две - през земите на Византия (Раймонд IV, граф Тулузски, Годфрид Булонски, неговите братя Евстасий и Болдуин), една - по море (Богемунд I Тарантский с племянником Танкредом и Робертом II, Фландрским).
Повод за похода било обращението на византийския император Алексис Комнин с призив за помощ против селджукските турци **, воинственно държавно обединение, възникнало в  Мала Азия и предствляващо заплаха за самата империя."

И така папата "се притичва" самоотвержено само защото тази акция ще го обогати, а рицарите ще вземат отплатата си грабейки и плячкосвайки, докато "изпълняват дълга си".

Както е отбелязано (виж http://sparotok.blogspot.com.es/2013/10/blog-post_29.html ) Византия "приема"  християнството, доколкото се ползва от него.
 цитат:
" Смята се даже, че един кръстоносен поход е организиран специално срещу нашите богомили  (Н.Овчаров, Победите на Калоян).


За да разберем жестокото отношение на гърци и др. към богомилите, ние трябва да обърнем поглед към ранното християнство. В Европа то е въведено от Апостол Павел (и неговият помощник Сила) първо в земите обитавани от дедите ни. Това става някъде към 46-49 година, по времето на император Клавдий. Новата религия се разпространява в земите ни със смайваща бързина. Във Филипопол – старият Пловив е имало владика още през I век. Става дума за Св. Ерм, който е споменат от едно от обръщенията на Апостол Павел (Римляни 16-14).


Eрм е тракийско лично име, което между другото съотвества на старобългарското родово име Ерми. Свети Ерм е бил глава на няколко раннохристиянски църкви, а това означава, че доста траки живеещи в и край Филипопол са прегърнали новата вяра.


Причината за това се крие в близостта на тракийската религия и християнството.Траките са вярвали, че душата е безсмъртна, вярвали са в новият живот, който е проповядван и от Божия син. Не е никак случайно, че един от ранните отци на църквата – Св. Климент Александрийски нарича Христос – вторият Орфей (Best, von Reden).


Явно в учението на Спасителя е разпозната доктрината на благородния тракиец. Нейни аспекти откриваме в писанията на Страбон, който разказва за ктистите. Тяхното учение, а и начин на живот са съвпадали с принципите на ранното християнство.


За него ние знаем твърде малко защото доста важни неща са скрити от нас. През I век гърците са били едни от най-фанатичните гонители на християните. Гърците са преследвали апостолите на вярата, клеветели са ги, предавали са ги на властите. По-късно, усетили потенциала на новата религия, южните ни съседи решават да я използват за свои цели.


За жалост те успяват да направят това. Само за няколко века от гонители на християнството, гърците се превръщат ...в “християни”. Малко по малко южните ни съседи получават все повече влияние в църквата, като през IV век те вече са в състояние да елиминират своите идеологически противници...наричайки ги еретици.


Доминираната от гърци християнска църква вече не е това, което е била по времето на апостолите.
Учението на Христос е извратено и използвано за други цели. Покварата засяга и църквата в Рим...Спасителят е предаден, а тези, които следват предано завета му са обявени за еретици и биват преследвани, изтезавани и избивани без милост."


Де факто истинните последователи на ранното учение на Христос биват третирани като еретици през цялото време от четвърти век насам, да не кажа от самото начало.

...

** селджуки:

КАК СЕМЕЙСТВАТА СЕЛДЖУК И ОСМАН УСПЯВАТ ДА ПРЕВЗЕМАТ ВИЗАНТИЯ
Причините за големите обществени промени обикновено са социални.

Ромейската империя започва да заема феодалните порядки на Западна Европа и в края си  е една феодализирана държава. Тя е почти единственото изключение в Източна Европа (другата става Русия, която също се заразява  от западния феодализъм). Бремето върху населението става все по-тежко. Селджуките и Османците предлагат алтернатива - по-приемлив социален ред. В това е и причината за големите им  победи. РЕЛИГИЯТА

 Особеното при Ромейската и Османската империя е осланянето на държавата върху една държавна религия, която обединява разнородното население. Тя обаче е твърде формална, външна и показна - или става такава с времето. Това до  голяма степен обяснява смяната на религията на анатолийските жители


Д-р Асен Чилингиров: "Разделението на църквата е утвърдено (от  православната партия) на Втория църковен събор през 381 година – седем века преди окончателното й разделение. През следващите десетилетия от православната църква са отлъчени и повечето от църквите в Мала Азия, обвинени за привърженици на монофизитската ерес, а много от техните членове в течение на VІІ век приемат исляма."

И за да е съвсем ясно:

"След продължителни гонения над обявените за "еретически" църкви в  Мала Азия, голяма част от тях преминават в исляма. Други - като арменците - и до  днес се считат от православието за еретици." - "Готи и гети", стр. 78

(Какво представляват  гоненията на православната партия.)
https://bgistoria.jimdo.com/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5/




Интересно е как се съвместяват езическите и мистерийни религии/култове с християнските учения?

1. Месиянство и първороден грях. Митът за месията Исус Христос и митът за грехопадението на Адам и Ева - срещу древната митология и космология. Какъв е Орфей, какъв е Исус Христос?

2. Спасение чрез вяра както учат всички евангелия и новозаветни писания при християнството, или посвещаване в мистерии и ученията за панпсихизъм и метемпсихоза при предхристиянските религии и култове.

3. Монотеизъм срещу политеизъм. Вярванията в един бог при аврамическите религии (част от които е християнството) или вярвания в множество богове при езичеството/паганизма.

4. Връзката на образа на Исус Христос със старозаветните писания. Митът за Адам и Ева с тяхното грехопадение и въпроса кой е Отеца в писанията за Исус Христос? Според някои е старозаветния бог Йехова/Яхве, според други не е.

Също за Исус Христос може да се прочете какво ли не:

Господар на кармата в антропософията на Рудолф Щайнер и ню-ейдж;

Месия за вярващите християни и някои други секти;

Дух вселил се в едно от двете деца Исус в антропософията на Рудолф Щайнер;

Исус като Колобър в тангризма на Спас Мавров;

Пророк Иса

и прочие и т.н.  

Всяко смесване на християнство и езичество (примерно писанията от цитата за Орфей - Христос) не означава ли, че се засяга самата същност на християнството в горните точки? Месиянство, спасение чрез вяра, монотеизъм, религия с корени в старозаветните писания.

Ако се изследват всичките представи за Исус Христос и християнството, май няма да има отговор на въпроса кои са истинските християни, кои са еретиците и на какво учат различните църкви, секти и деноминации.

В крайна сметка защо е цялата тази шарания и защо са се водели всичките религиозни войни за налагане на догми и вярвания?          
Активен

Което е разумно, съществува, и което съществува, е разумно - Георг Хегел
Неактивен teodordt
Full Member
***
Публикации: 151
Пол: Мъж
"Защото няма от какво (да се страхува)."

« Отговор #363 -: (Понеделник) 13 Февруари 2017, 08:52 »

В крайна сметка защо е цялата тази шарания и защо са се водели всичките религиозни войни за налагане на догми и вярвания?          

Лично мнение: Заради егоистичното желание за влияние и контрол.

Ще си позволя да цитирам Франц Хартман:
"If a man knows the truth, it matters little by what name he may call it, or under what form he may attempt to express that which cannot be made into form."


Ако човек знае истината, няма голямо значение под какво име я нарича, или под каква форма е избрал да изрази онова, което не може да бъде представено във форма.
Активен

В нашата история (а и в историите на други страни) от XVIII в. до сега няма нищо по-задушаващо от "братската любов" на една голяма европейско-азиатска страна с имперски амбиции и нейните "освободителни" напъни.
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #364 -: (Вторник) 14 Февруари 2017, 17:35 »

етикет:Тамплиери - Византия




В своята знаменита книга "Морал и Догма", явяваща се и до ден днешен същинска библия и практическо пособие за масоните на Шотландския устав, Великия магистър А.Пайк (1809-1891) пише: "В 1118 година, девет рицари - кръстоносци на Изток, а сред тях Жофруа де Сент-Омер* и Хуго де Пайен, се посветили на религията и приели обет (took an oath) от ръцете на Патриарха в Константинопол..."


Преди да продължим с връзката Тамплиери - Византия да си припомним  близките историческите факти, предшестващи тяхната поява в световната история.

...

И така, помним, че папа Урбан II призовал франкските барони в поход срещу неверниците през 1095 година. Това последвало, в отговор от страна на папата, в следствие обръщението на византийския император Алексис Комнин, молещ Запада за военна поддръжка поради настъплението на селджуките. 
Многохилядни колони рицари със слугите, челядта, клирици, пехота,... и т.н. преминали през Илирия, Сърбия, Тракия, други краища на Византия, опустошавайки много региони, предизвиквайки бунт сред местните жители. На територията на днешна Унгария и България против пришълците се разразили локални войни. Много благородници, барони и графове оставили там своите глави още преди да встъпят в битка със сарацините за слава на Господа. 
Като цяло, за империята тази покана на  рицарите била политическа грешка.(!) Съединени в Константинопол, двете колони образували мощна армия, неподчиняваща се никому, освен на своите военни началници и Римския папа. Отношенията между Алексис Комнин и "освободителите" се изострили. Местните власти получили заповед от императорския двор нищо да не продават на рицарите. Рицарите отвърнали с грабежи. Случили се няколко бойни сблъсъци между рицарите на Годфрид Булонски и гърците. Пожари се разразили в самия Константинопол. Стигнало се до там, че императора отдал своя син Иоан, бъдещия император Иоан II, като заложник, с обещание да прекрати нападенията срещу войнствените пришълци. В замяна той изискал да се сложи в ред пребиваването на европейските рицари в неховите земи и да се ускори продължението на похода срещу селджуките. 
Константинополски Патриарх в това време бил знаменития богослов Николай III Граматик (1084-1111), който почти през целия срок от своето църковно водителство бил много зает с борбата с богомилите и богомилството. 
Богомилите, както е видно от самата дума, с явно славянски произход - това са българи , тракийци, сърби и македонци, изповядващи мистико-религиозното учение за своята принадлежност в Бога на небесата и не признаващи поради това, в тази или онази степен, земната власт над тях. Можем, очевидно да определим богомилството като логическо развитие на думите на Иисус за царство на небесата и в противовес да се търси Царство Небесно на земята. 
Възникнало в IX век, това учение широко се разпространило в европейските части на Византийската империя, особенно на Балканите.
През 1087 година богомилите повдигнали въстание против Византия. Император Алексис Комнин изпратил огромна армия срещу тях. В битката на Дристър богомили, траки и българи разгромили имперската армия. 
Богомилите започнали да разпространяват своето учение по другите провинции на империята, пращайки своите проповедници далеч за нейните предели. Официалната православна църква неочаквано намерила в тяхно лице опасен и умел противник. Богомилите никога не се отказвали от публични д*бати и по-често от всеки побеждавали в тях. Стотици хиляди вчерашни ортодоксални християни започнали да намират правота в доктрината на бродещите тълкуватели на Св.Писания. 
За Константинополската Патриархия движението на богомилите, изглежда, било даже по-опасно, отколкото нашествието на селджуките. Църквата хвърлила всичките си сили за унищожаването му. Военно-административния апарат на империята работел за унищожението на тази, както тогава официално признали, ерес. Хиляди и хиляди богомили били изгонени в изгнание от родните места. Техните тълпи продължили през Балкана на север, в земите на Славяни и Руси, на юг -  до Африки, на запад - чрез готските племена по Дунав и Рейн. Средневековните хроники свидетелстват за това, че богомилите се преселвали до юга на Франция и Пиренеите, в Испания, Португалия, а някои на Британските острови. 
Незадълго до своята смърт Алексий Комнин в 1118 година осъдил лидера на богомилите Василий, предавайки го на изгаряне като еретик. Но и в обятията на огъня Василий не само не се отказва от своето учение, но продължил да проповядва, печелейки уважението на самата дъщеря на императора, Анна Комнина. Това свое уважение и възхищение от духовната сила на богомилския духовен лидер Анна отбелязва в своите записи: "огъня не смегчи неговата желязна воля, не го измениха и императорските послания към него". 
Няколко месеца по-късно, император Алексис умира - съвършено любопитен паралел с това, което се случва след почти двеста години, когато Жак де Моле**, бидейки на кладата, проклиня(?!) папа Климент V и крал Филип Хубави, и те след по-малко от година също напускат този свят.
(!) Изгарянето на Василий и смъртта на император Алексис Комнин странно съвпадат с... датата на смъртта на "йерусалимския патриарх" Арнулф, римския папа Паскал II, и създаването на Ордена на Храма - 1118 год. Странна година - богата на смърт и на неочаквано възникване на нещо ново! 
В това време Константинополски Патриарх бил Иоан IX Агапет (1111-1134), за който се съобщава съвсем мимоходом в хрониките и трудовете на историците. Ако приемем на вяра твърдението на Алберт Пайк, то Йоан Агапет е и този патриарх на Константинопол, който благословил създаването на Ордена на Храма. Именно пред него следва да са дали обет Хуго де Пайен, Годфруа де Сент-Омер и другите бъдещи тамплиери. 
Какъв е източникът на Великия Магистър Алберт Пайк, ние не знаем. Самия той в предисловие към своите "Морал и Догма" признава, че "добрата половина от съдържанието на книгата той заимствал от трудовете на най-добрите автори и най вече философи и красноречиви мислители ". Но както и да се отнасяме към масонството и към тази, в частност, масонска библия, трябва да признаем, че фактически материала, на който Пайк се позовава, в голямата си част е проверен. 
В тази светлина, на наше разположение са две противоречиви хипотези. Първата, идваща из-под перото на Гийом, архиепископ Тирски, историк, закъснял да се роди с трийсет години, за да бъде пряк свидетел на самото раждане на Ордена. Архиепископ Тирски утвърждава, че това е  Йерусалимския патриарх, който дал благословение на храмовниците. Тази хипотеза поддържа в настояще време сериозния масонски авторитет Жак Хугеберт*, говорейки за "латински патриарх", какъвто през 1118 година бил Арнулф Шокеский, доколкото през 1119 година поста е зает от Хармонд Пикиниский*. 
Втората хипотеза е на един от най-известните масонски лидери - Великия Магистър Алберт Пайк: Константинополския патриарх (Иоанн Агапет) благословил Хуго де Пайен, Годфруа де Сент-Омер и техните съратници при създаването на Ордена на Храма през 1118 година. 


Из Смоленцев-Соболь Н. Православие и Орден Храма



** Жак де Моле - последен Велик Магистър на Ордена на Тамплиерите
.....
   Виж религията на Балканите преди Византийското християнство, статията на Спароток:
http://sparotok.blogspot.com.es/2013/10/blog-post_29.html
Цитат:
"Причината за това се крие в близостта на тракийската религия и християнството.Траките са вярвали, че душата е безсмъртна, вярвали са в новият живот, който е проповядван и от Божия син. Не е никак случайно, че един от ранните отци на църквата – Св. Климент Александрийски нарича Христос – вторият Орфей (Best, von Reden)
Явно в учението на Спасителя е разпозната доктрината на благородния тракиец.
... "
Битката не е стихвала никога. Чрез религия, Византия стреми да подчини България. В последствие върхушката на Византийската власт, в лицето на неколцина управляващи прехвърлят единствено религиозната принадлежност от християнство в мюсюлманство, като при това запазва властта си.
Последствията могат да бъдат исторически проследени.
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #365 -: (Вторник) 14 Февруари 2017, 17:42 »

bg2, Ще ти отговоря на този въпрос:
"Ако се изследват всичките представи за Исус Христос и християнството, май няма да има отговор на въпроса кои са истинските християни, кои са еретиците и на какво учат различните църкви, секти и деноминации.

В крайна сметка защо е цялата тази шарания и защо са се водели всичките религиозни войни за налагане на догми и вярвания?"  
Ето отговора ми:
Защо изтребват истинските християни?!
Виж:
    
Асирийците (асир.: Assūrāju; Assyrer) - произлизат от Асур, син на Сим, син на Ной. В днешно време са етническа група в пределите на Ирак, Иран,Турция и Сирия. С това наименование са познати и членовете на Асирийската източна църква.
По време на завоеванията на тюркско-монголския военачалник Тимурповечето от асирийците, отказали да приемат исляма са били убити, оцеляла само малка част от хората, укривала се в планините наКюрдистан. Между 1914-1918 година в Османската империя са били избити около 275 000 асирийци, заедно с голям брой не-мюсюлманско население, повечето арменци (около 1 500 000 души) и гърци (около 150 000 души), като мнозина други са били принудени да избягат в други страни.

В древността асирийците говорят на акадски език, който е официалния език на древната Асирийска империя. През 8 век пр. Хр. обаче започва разпространението на арамейския език в региона, и до 1 век сл. Хр. арамейският напълно измества акадския език, тоест, протича пълна езикова смяна сред асирийците. Арамейският език навремето е езикът и на много други народи, включително на евреите (староеврейският език се превръща в литургичен език, но не се изполва във всекидневния живот). Това значи, че именно арамейският е майчиния език и на Исус Христос и апостолите. След ислямското завоевание обаче арамейският постепенно е изтласкан и изчезва от употр*ба, като е изместен главно от арабския език. Днешните миафизити в Сирия използват арамейския само като богослужебен език, но говорят на арабски като майчин език. Единствено асирийците са запазили арамейския език като майчин език.

Днешните асирийци говорят на новосирийски език (на асирийски: ܣܘܪܬ,сурет, което означава „сирийски”), който на практика е съвременна версия на арамейския език. Повечето днешни асирийци освен родния си асирийски език владеят и втори език: арабски, персийски, турски, кюрдски или английски, в зависимост от това в каква среда се намират.

99 % от асирийците са християни. Те приндлежат към четири различни клона на християнството: миафизитсво, униатски католицизъм, несторианство, протестантизъм. Най-големите вероизповедания са: униатско-католическата Халдейска католическа църква и несторианската Асирийска източна църква.



https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%86%D0%B8

... Този цитат от Wikipedia го поставих в отговор на въпроса, зададен от bg2:
" В крайна сметка защо е цялата тази шарания и защо са се водели всичките религиозни войни за налагане на догми и вярвания? "
Може би ще стане ясно, че същинското християнство бърка в очите на управляващите, на тези в чиито ръце е поставена властта. Предвид световните събития ще се види кои са власт имащи и кои потърпевши.  
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #366 -: (Четвъртък) 16 Февруари 2017, 10:24 »

Всъщност, молбата ми за аргументация се отнасяше до твърдението, че тамплиерите били подчинени на Константинопол. Стори ми се странно и не мога да се съглася с тази теза. Написах съображенията си в другата тема.
 
Мила, относно останалото, не мога да обсъждам нищо. Нямам никакви знания по темата.

Относно тамплиери-Константинопол отговорих тук:
http://xcombg.net/index.php?topic=1363.msg45197#msg45197
Има и други аргументи, но струва ми се ще бъде отегчително. По интересен би бил извода от наличието на тази връзка и други исторически детайли.
Активен
Неактивен Мила
Hero Member
*****
Публикации: 828

« Отговор #367 -: (Петък) 31 Март 2017, 09:19 »

https://books.google.bg/books?id=Aq7JvbRecgQC&pg=PT11&lpg=PT11&dq=Kurios+Mercurius&source=bl&ots=fH40_ZB_PU&sig=BPaZHSudVXioEBHXSLeN4l2PSO4&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjbm5GQ1PjSAhUFeSYKHdYaB0oQ6AEIIjAC#v=onepage&q=Kurios%20Mercurius&f=false
Активен
Страници: 1 ... 23 24 [25]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2017 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални