Страници: [1] 2 3 ... 6   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни  (Прочетена 13217 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« -: (Четвъртък) 20 Август 2015, 10:04 »

Като малък, когато бях в първи клас, бях започнал да си продавам играчките и вещите на другите деца. Слагах им етикети с измислена цена, в стотици тогава, защото парите още бяха старите стотици. Директорката привика баща ми, за да говори с него за поведението ми, и той трябваше да ми направи забележка.
Каза ми да не си продавам повече играчките. Затова започнах да правя различни играчки от лего-конструктор, и да ги продавам само за определено време, след което ми ги връщаха, без да връщам парите. Директорката пак извика баща ми, за да му каже, че съм започнал да си давам играчките под наем, но този път той й се развика на нея, за да не го занимава с глупости. Последва разговор, в който ми обясни какво значи финансова пирамида, понеже беше бизнесмен тогава.

Нямам представа откъде бях прихванал тези идеи и откъде беше любопитството към тези неща.

Докато стана достатъчно голям, за да мога да чета книги и да си избирам кои книги да чета, останах удивен от това, което четях от Ницше. Понеже във фантазиите си и в детските си представи, си представях един нацистки свят. Играех си на сюжети, сцени и измислени ситуации, които бяха чисто нацистки по характер. Нямах представа, че такова нещо като нацизма съществуваше, разбрах го чак когато в училище стигнахме до там - бях много въодушевен и едновременно с това много замислен от това странно нещо, което ми се случваше, понеже мислех, че съм първия с това виждане за света - нацисткото виждане - и си мислех, че това е нещо лично мое.

Това не ми помогна по история, защото, въпреки че се чувствах нацист по рождение, поведението им в учебника по история съвсем не съответстваше на онова, което аз изпитвах в сърцето си, ако си представех, че детските ми фантазии бяха истина.
Когато обаче пораснах достатъчно, за да мога да си подбирам сам информацията и за да разбера, че учителката по история не е от значение за живота ми, нещата започнаха да звучат по-смислено. Разбирах това, което четях, защото разбирах мисленето, разбирах мотивациите - сещах се за поставяните цели преди да прочета за тях, просто като следвах вътрешните си желания и като си мислех какво аз бих направил в същата ситуация и на мястото на нацистката политическа партия ИЛИ тайните й окултни организации.

За миналото си, тоест за пред-родилните ми условия, не знам почти нищо, защото никой никога не ми е казвал. Не знам почти нищо за родовите си линии, въпреки че някои неща звучат странно, и че има поне един осиновен елемент в родословието ми, чиито произход е неясен.

Майка ми ми е казвала, че когато била бременна с мен, прочела "Цар Плъх". Книгата толкова й харесала, че поискала в себе си някой ден и аз да я прочета, и си представяла как това се случва.
Като прочетох "Цар Плъх", не я счетох за нещо особено... но имаше едно интересно нещо. Аз сякаш БЯХ книгата. Не някой определен герой, а всички герои - можех да разпозная типични свои поведения в образа на всеки от героите, можех да разпозная сюжета на книгата в типични за мен ситуации, които се повтаряха като матрица.

Това е едно от нещата, които ме навеждат на мисълта, че е възможно да нося някакво програмиране.

Като още по-малък, в детската градина, докато живеех при баба си и дядо си, гледах как дядо ми рисува, понеже е художник. Аз си играех, като рисувах нещо като комикси.
Рисувах заровени под земята военни бази, със съоръжения вътре, входове, изходи, вентилационни системи, всичко каквото можех да си представя. И после рисувах как други човечета идват, навлизат в заровената казарма, и рисувах взривове върху живите човечета.
Не изоставих това забавление, докато не станах достатъчно голям за Нинтендото - където видях същото, което винаги съм си рисувал като малък, само че анимирано на телевизионна игра.

Тези преживявания за мен имаха дълбок магически оттенък. Защото нещо сякаш бъркаше дълбоко в мен и вадеше на бял свят най-съкровените ми представи за живота и онагледяваше готовите позиции и емоционални разположения към нещата, с които сякаш бях роден в самото начало. Играейки игрите, рисувайки и четейки за нацистите от учебника по история и от други места, където можех да ги срещна, ме караше да се чувствам едновременно гол и незащитен, и хипнотизиран от любопитство с чист, по детски окултен характер.



Темата не просто е особена, за мен лично... Ами е най-важния момент от историята на модерния ни свят. Тук се кръстосват всички пътища - нацистка Германия е СЪРЦЕТО на технологичния напредък, конспиративните теории и окултната пропаганда на 21 век, на 22 век, на следващите няколко века...


...и МОЖЕ БИ повратна историческа точка завинаги напред...




Без да знам по какъв точно начин съм свързан с всичко това, изследвам го не само заради себе си, а защото всички следи сочат, че тук в тази тематика се събират краищата на всички конци.








Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

Интернационален нацизъм

Нацистки проекти, експерименти, постижения и открития

и

Илюминати




http://www.da.si/storage/fotografi/projekti/2008/10/06/01-laibach.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни
http://www.mirf.ru/Reviews/27/5581/laibach.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни


Времето напредва, светът продължава да навлиза в 21-вия си век (от рождението на Исус) и всички намерения също се развиват. В Германия периода на нацизма не се изучава по история. Отварям темата, защото информацията за нацизма все повече се потиска в публичното пространство - все повече материали изчезват, все повече символи се премахват, неща които едно време бяха в гугъл вече ги няма.

Качествената информация и факти все по-усилено се заменят с мултимедийна пропаганда и илюминатска символика.

На снимките виждате групата Лайбах [Laibach]. Те са съвременните жреци на нацизма. Онези от вас, които разбират езика и похватите на илюминати, знаят какво означава това - това означава буквално жреци, проповедници. Имат свой огледален образ в лицето на Рамщайн [Rammstein]. По съдържание двете са едно и също, но двете жречески групи имат различна социална насоченост.

Лайбах са творците на озвучаването на последните два филма с нацистка пропаганда от Холивуд: Желязно небе, и Желязно небе 2.


Лайбах промениха логото си специално за втория филм, за да прилича на логото на филма. За първия филм логото им беше почти идентично с това на огледалния им образ Рамщайн.

Фронтменът им се изживява като и проповядва от името на Черния Исус. Тези два дни - 19ти и 20ти август, 2015г, в които символично подготвях публикацията на тази тема, Лайбах стават първата група от рода си, която има разрешението да направи двудневно турне в Северна Корея, по покана на Ким Чен Ун, по случай смяната на часовото им време (за което би трябвало да сте чули).



Но за всичко това ще говорим в последствие, и когато възможностите и позицията ми позволяват.


Сега обаче, в интерес на онези, които тепърва навлизат в тематиката и не са запознати с тези въпроси, избрах за първа уводна публикация на темата следната статия, която да започне да въвежда новобранците в контекста:
« Последна редакция: (Четвъртък) 20 Август 2015, 10:40 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #1 -: (Четвъртък) 20 Август 2015, 10:27 »

НАЦИСТКА ТЕХНОЛОГИЯ
Секретна нацистка военна технология, докладвана в списание Харпър [Harper`s Magazine]

По-долу е пълният текст на една удивителна статия, публикувана в издание на списание Харпър от Октомври 1946г, само малко повече от година след края на Втората Световна война. Тази силно интригуваща статия разкрива, че правителството на САЩ прибрало много тонове секретни документи от нацистите. Тези учудващи документи показват, без никакво съмнение, че нацистите са били много по-далеч от останалия свят в почти всички области на науката - нацистите често са били по-напред от силите на Алианса с поне 10 години.

Как е било възможно това? Със сходни финансови ресурси и сходна мозъчна сила с тази на Алианса, как са направили такива огромни скокове в технологията за такъв кратък период от време? Всичко това наистина не звучи логично, освен ако не разгледаме възможността да са имали достъп до технология от някоя напреднала цивилизация. Възможно ли е да са се сдобили с едно или повече разбили се НЛОта и да са приложили обратно инженерство? Звучи прекалено изхвърлено? Можете ли да измислите по-добро обяснение? За твърди доказателства на тази възможност, кликнете тук. (майната му на тоя линк, води до списание Харпър, бел.прев)







Военни тайни с хиляди
Списание Харпър
Октомври 1946г, страница 329









Тайни с хиляди
от C. Lester Walker


Читателите на Харпър познават статиите на гн. Уолкър [Walker] и вещите машинации на Алианса във войната. Сега, той ни предлага да разгледаме смущаващо ефективните трикове на врага.

Наскоро някой писа до Райт Фийлд [Wright Field] (военновъздушно американско поделение през Първата Световна война, бел.прев) писмо, в което казваше, че доколкото разбира, държавата е събрала доста голяма колекция от военни тайни на врага, много от които в момента са в публична продажба, и дали било възможно, той да получи всичко по темата за немските реактивни двигатели. От отделението за Въздушна документация на Военновъздушните сили му отговорили:

"Съжаляваме - но това означава 50 тона документация."

(Бел.прев: нацистите са изобретателите на реактивния двигател и първите изтребители са техни - легендарните Месершмит 262 , и във връзка с това, нацистите са изобретателите и на балистичните ракети.)


https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/82/Messerschmitt_Me_262_Schwable.jpg/1280px-Messerschmitt_Me_262_Schwable.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни




Още повече, онези 50 тона били само малка част от онова, което днес е най-голямата колекция от пленени вражески тайни, съставяна някога. Ако някога сте си мислели за военните тайни - и кой не е? - че идват по шест-седем на кюп, като няколко документа, наготово предавани като пакет към заинтересуваните институции, може да ви се стори интересно да научите, че военните тайни от тази точно колекция идват като пакет от хиляди, че масата на документите е планинообразна , и че никога преди не е имало нещо сравнимо с този масив.

Цялата колекция в днешно време се съхранява на три места: Райт Фийлд (Охайо), Конгресната Библиотека, и Министерството на Търговията. Райт Фийлд работи с гигантски архив тайни от 1500 тона. Във Вашингтон, Бюрото по техническите услуги (което е погълнало Борда на директорите на публикуването, федералната агенция която отначало се занимаваше с тази колекция) докладва, че става дума за десетки хиляди тона документални материали. Предварителните преценки са, че повече от милион отделни документа трябва да се обработят ръчно, и че те са, най-вероятно, практически всички научни, индустриални и военни тайни на Нацистка Германия.

(Бел.прев: което не е вярно - това е само половината, другата половина се намира в Русия, и тази информация ще бъде разгледана тук в тази тема, от изследователя на интернационалния нацизъм Джоузеф Фарел)


Едно официално лице от Вашингтон нарече архива "най-големия единичен източник на този вид материал в света, първото подредено изследване на умствения капацитет на цяла държава".

Началото на тази колекция се поставя един ден през 1944г, когато началник щаба на обединените сили на Алианса предприема колосално търсене на военни тайни в териториите на окупирана Германия. Създали група от военно-цивилни отряди, кръстили ги Комитет на Съвместното разузнаване, чиято цел била да следва инвазията на армиите в Германия и да разкрива всички военни, научни, и индустриални тайни за навременна употр*ба срещу Япония.

(Бел.прев: и така разбрали от нацистите как се прави атомна бомба)


Тези екипи се състезавали с времето, за да могат да извлекат най-критичната информация преди да бъде унищожена и с нейното изнамиране се занимавали гении на изобретателността и упоритостта.

Например, в една оптическа фирма във Вeстлав, близо до Франкфурт, разследващият там американски полковник бил уверен, че висшето ръководство му спестявали нещо. Но били непреклонни в доклада си: били му предали всичко. На следващия ден се върнал с официален документ и ги помолил всички да подпишат. В документа се твърдяло, че "са предали цялата научна и търговска информация, а ако не, понасят последствията". Два дни по-късно мрачно подписали документа, след това завели полковника до скривалище в един склад. От един сейф там извадили документи относно оптически инструменти, микроскопия и устройства за прицелване.

Друг претърсващ екип от двама души бил в пълна безизходица. Записи, които те трябвало да открият, били напълно изчезнали. Имало слух, че е възможно да са били скрити в планина. Двамата обходили региона с един джип. Нищо. Но бидейки упорити, един ден се натъкнали на малък горски път, и на захода към него имало табела:

"Achtung! Minen!"

Предпазливо и бавно, сантиметър по сантиметър започнали да навлизат с джипа си. Нищо не се случило. Но бетонна землянка, вкопана в хълм, ги поставила пред нов надпис: "Отварянето ще доведе до експлозия".

"Хвърляхме чоп", казал по-късно единия от двамата, "и загубилия закрепи въжето от макарата на джипа за вратата на землянката, пое си дъх! и настъпи газта".

Нямало експлозия. Вратата се откъснала от пантите. Търсените тайни документи били вътре.

Германското патентно бюро пуснало най-секретните си патенти в шахта, дълбока 500 метра, в Херинген. След това върху тях натрупали цилиндри с течен кислород. Когато американското Съвместно разузнаване ги открило, всички се съмнявали, че документите могат да бъдат спасени. Били четливи, но в такова лошо състояние, че пътуването им до повърхността щяло да ги разтвори.

(Бел.прев: от английската уикипедия: Заради криогенните си характеристики течният кислород има свойството да прави материалите, до които се докосне, екстремно чупливи. Течният кислород е също така много мощен оксидиращ агент - органичните материали горят бързо и енергично в течен кислород. И още, някои материали, като например въглищни брикети, когато са напоени с течен кислород, могат да се детонират неочаквано от източници на огън като пламъци, искри или леки удари. Петрохимикалите, тоест от нефто-химическата промишленост, включително асфалта, често демонстрират същото поведение.)




Затова, в шахтата били спуснати снимачни екипи с фото-техника и бил изготвен изчерпателен микрофилм на секретните патенти.

Вероятно едно от най-вълнуващите търсения е и едно от най-мрачните. Това било усилието да се изнамерят скрити тайни документи, които евентуално щели да разкрият, че нацистките учени замразявали живи хора до смърт, за да се опитат след това да ги съживят. Интервюирайки четирима нацистки доктора един ден през юни 1945г, в нацисткия Институт за авиационна медицина, при Gut Hirschau, Бавария, военния медик Лео Александър, бил поразен от осъзнаването, въпреки постоянните отричания, че това се е извършвало.

Подозрението му било възбудено от три неща. Цялата лабораторна техника за малки животни била внимателно изповядана; а цялата лабораторна техника за големи животни - разрушена. Един от лекарите там искал да разформирова изследователския институт и да разпусне екипа си. И никой от учените не могъл въобще да намери каквито и да е данни за човешки същества, дори на такива, извадени от водите на Северно море и спасени от новите медицински техники. Означавало ли това, че всичко от този род било скрито някъде заедно с друга информация, която докторите не искали да покажат?

Понеже не искал да подтиква четиримата немски доктори да унищожат документите си, американецът прикрил подозрението си, и, за момента, прехвърлил вниманието си другаде.

Внезапно шансът му се усмихнал. Една вечер Алианското радио излъчило мрачната история на концентрационния лагер Dachau. Върху затворниците се извършвало изследване на смъртта от и третиране на шока от излагане на екстремен студ. Предаването споменало името на водещия експериментатор, някакъв д-р Рашер [Rascher], и го нарекло член на медицинския екип на SS.

За Александър това било следа. Той тъкмо бил научил, че американската Седма армия била пленила огромно количество особено секретни SS документи. Затова се отправил към Документния център на Седма армия, за да види какво имат там.

Имало повече, отколкото очаквал. Открил дори завършения и финален документ - личното копие на Химлер, с характерните за него анотации със зелен молив - с имената на Рашер и всички други свързани с това, съдържащ всички изобличаващи подробности за този почти невъобразим експеримент.

Жертвите били потапяни голи в ледена вода, докато не загубели съзнание. През цялото време били правени подробни измервания: ректални, кожни, вътрешно-стомашни измервания на температурата, пулс, кръвна захар, кръвни хлориди, брой кръвни телца и кръвни утайки, тестове на урината, гръбначна течност. Апендикс 7, фигура 5 показва, че 7 субекта били замразени до смърт отвъд точката на съживяване за между 53 и 106 минути.

"Тази таблица", коментира Александър в собствения си доклад, "със сигурност е най-лаконичното признание за седем убийства, което съществува".

Била е при останалите документи - в личната пещера на Химлер в планината Халайн [Halein]. Въпреки че това лице на планината било срутено чрез динамит, за да затрупа входа на пещерата, американските претърсващи я открили.

(Бел.прев: американските претърсващи не са могли да си намерят чепа в гащите. В действителност разкриването на нацистките военни тайни е било направено от самите нацисти - по равно между Русия и САЩ - с цел да прикрият следите за единствените си разработки, които били от съществено значение. Ще четем за това от изследователя Джоузеф Фарел. Не забравяйте също така за операция "Кламер" - операцията по интегрирането на най-големите нацистки умове в САЩ, които просто искали да си пренесат разработките от Нацистка Германия в Щатите - ето по този начин "американските претърсвачи" откриват каквото и да е.)

Ранните екипи на Съвместното разузнаване били последвани от други, чиято специфична цел била да изровят индустриални и научни тайни. Комитетът по Индустриално техническо разузнаване бил една от тези групи, състоящ се от 380 цивилни, представляващи 17 американски индустрии. По-късно дошли лично екипите на Бюрото по публикациите и множество групи, представители на частната индустрия. От последните - наречени в Германия Агенции за полево разузнаване, техническо (FIAT, това им е абревиатурата, бел.прев) - имало над 500; от по един до десет члена всяка, действащи по покана и под закрилата на Бюрото по публикациите.
Днес търсенето все още продължава (към 1946г, бел.прев). Бюрото по Техническите услуги има европейски екип от 400 до 500 члена в Hoechst, има 100 резюмиращи, които трескаво се борят да останат начело пред 40те документиращи камери на БТУ, които всеки месец им предават по над 30 000 метра микрофилм.




II

Какво намерихме? Бихте искали няколко отличителни примера от колекцията военни тайни?
Завеждащия комуникационния сектор на Техническото индустриално разузнаване отвори чекмеджето на бюрото си и извади най-миниатюрната вакумна тръбичка, която съм виждал. Беше голяма колкото половин палец.

"Забележете, че това е тежък порцелан - не стъкло - и следователно на практика е неразрушима. Хиляда вата е - и е една десета от размера на подобна американска тръба. Днес нашите производители вече знаят тайната за изработването й
... И има нещо..."

Той дръпна някаква кафява, сякаш хартиена, панделка от една макаричка. Беше широка половин сантиметър, с една матова и една лъскава страна.
"Това е магнетофонна лента", каза той. "Пластмасова е, метализирана от едната страна с железен оксид. В Германия това е изместило фонографските записи. Целия ден на една радио-програма може да се магнетизира на една намотка. Можеш да го демагнетизираш, да го изтриеш и да сложиш нова програма по всяко време. Няма игла; така че няма абсолютно никакъв шум или износване на лентата. Един час дълга лента струва 50 цента."

(Бел.прев: трябва да си дадете сметка, че това е било абсолютно извънземно говорене през 1946г)

След това той ми показа неща, които са били две от най-добре пазените технически тайни на войната: инфрачервеното устройство, което Германците изобретили за виждане в тъмното и удивително малкият генератор, с който работеше. Германските коли можели да карат с каквато и да е скорост в условия на пълен мрак, виждайки предметите ясно като ден 200 метра напред. Танкове с това устройство могли да виждат цели на повече от 3км. Като снайперистки телескоп то позволявало на Германските стрелци да отстрелят човек в тотален мрак.




Имаше и тръба за гледане, и селенов екран пред нея. Екранът улавяше идващата инфрачервена светлина, която провеждаше електрони от селения по протежението на тръбата до друг екран, който беше електрически зареден и флуоресциращ. Видимо изображение се появи на екрана. Чистотата и точността му за целите на прицела бяха феноменални. Вътре в тръбата, изкривяването на потока електрони, причинено от земното магнитно поле, дори беше позволено!

(Бел.прев: разпознахте ли описанието на първия телевизионен монитор?)

Миниатюрният генератор - десетина сантиметра в диаметър - повдигаше електрическия ток на една обикновена батерия за фенерче до 15 000 волта. Имаше мотор с размера на орех, който въртеше ротор с 10 000 rpm (оборота в минута) - толкова бързо, че в началото унищожавал всички лубриканти заради голямото количество озон, което произвеждал. Германците разработили нова грес: хлоринирано парафиново масло. Генераторът след това започнал да работи 3000 часа без да спира!

Апаратът се носел в брезентна торба на гърба на снайпериста. Пушката му имала два спусъка. Натискал единия, за да работи с генератора и телескопа... После другия, за д убие мишената си в тъмното. "Тази пленена тайна", обяви обясняващия, "за първи път използвахме при Окинава - за озадачение на Японците".

Взехме, в добавка на тези върхови тайни, техниката и машината за направата на най-удивителния електрически кондензатор в света. Милиони кондензатори са присъщи за радио и радарната индустрия. Нашите кондензатори винаги бяха направени от метално фолио. Този е направен от хартия, покрит с 1/500 000 част от сантиметъра слой изпарен цинк. 40% по-малък, 20% по-евтин от нашите кондензатори, и също така се самовъзстановява. Тоест, ако се случи срив (например ако гръмне бушон), цинковият филм се изпарява, хартията моментално изолира, и кондензатора отново е жив и здрав. Продължава да работи след многократни сривове - 50% по-висок волтаж от нашите кондензатори! За повечето американски радио-експерти - това е магия, двойно дестилирана.

(Бел.прев: и наистина е било магия. Нацистите са изобретателите на първите миниатюрни електрически елементи и първи прозират, че потенциала и бъдещето на електрониката е в миниатюризацията - посока, която неотлъчно светът следва и до днес, и ще продължава да следва.)


Слюдата е друго нещо. Никаква слюда не се копае в Германия, затова по време на войната Сигналният ни корпус били озадачени. Откъде я взимаха Германците?
Един ден, едно парче слюда беше подадено на един от експертите ни в Американското Бюро на минните дейности за анализ и мнение. "Естествена слюда" , докладва той, "и няма примеси".
Но слюдата беше синтетична. Институтът Кайзер Вилхелм за Силикатни изследвания бил открил как да я прави и - нещо, което винаги убягваше на учените - под формата на големи листове.

Днес вече знаем, благодарение на екипите на FIAT, че съставките на естествената слюда са били стопявани в тигели от въглерод, способни да поемат 1290 градуса Целзий, и след това - това беше истинската тайна - охладени по специален начин. Първото важно условие беше абсолютното отсъствие на вибрации. След това се прилагали две сили, перпендикулярни по насоченост. Едната, вертикално, се изразяваше в контролирането на охлаждането, трябваше да става постепенно. Под прав ъгъл на това, хоризонтално, се въвеждаше магнитно поле. Това предизвикваше формирането на кристалите в голям, ламиниран лист в тази конкретна равнина.

(Бел.прев: Слюдата е минерал, който кристализира на много тънки листове, един върху друг, като сандвич, и има незаменими електрически свойства за цялата електрическа индустрия. Способността да се синтезира синтетична, и на огромни по лице листове на практика означава, че нацистите са имали възможността да правят електрически апарати с невъобразими мащаби и способности в тогавашния технически свят.)

"Виждаш ли това...", ме попита завеждащия отдел Комуникации. Беше метално, и приличаше на усложнена куклена къща без покрив. "Това е шасито или рамката за радио. За да направят същото нещо, американците ще трябва да режат машинно, да издълбават, да оформят, да напасват - дузина различни дейности. Това е направена на преса, чрез единствена операция. Нарича се "студено пресоване". Ние го правим с някои меки метали. Но Германците го прилагат върху студена стомана! Хиляди части, които сега се правят като отливки, или с капково коване, или от ковко желязо, сега вече могат да се правят по този начин. Увеличението на производствената скорост е нищожните 1000%."

Много от стоманените мъже на Америка вярват, че само тази единствена военна тайна ще доведе до революция в дузина металообработващи индустрии.

В текстила колекцията от военни тайни е произвела толкова много откровения, че американските текстилари са леко замаяни. Преди година американският "Тъкачен" екип разкри германска машина за тъкане от коприна, която увеличава продукцията спрямо мястото, което машината заема, със 150%. Техните "Links-Links" тъкачни станове произвеждат безбримчен трикотаж, без засичане. Смята се, че новото германско машинно оборудване за производство на игли ще доведе до революция в този бизнес както в Щатите, така и в Обединеното кралство. Има Германски метод за дърпане на вълната от овчата кожа без нараняване на кожата, нито на влакното, чрез употр*бата на ензим. Опаковащите складове в Америка преди наричаха това "дърпача" - търговска тайна - и се правеше от животински панкреас. По време на войната нацистите го правели от плесен, наречена aspergil paraciticus, която отглеждали в трици. Тя води не само до по-добра вълна, но и до 10% по-голям добив.

Друго откритие е начинът, по който да се вложи къдрица във влакната от вискозна коприна, която им придава вида, топлината, устойчивостта на износване и податливостта на оцветяване, които има вълната. Тайната тук, както открили нашите разследващи, било добавката на 25% рибешки протеин към целулозата.

Но от всички военни тайни на нацистите, може би най-голямата бомба дошла от лабораториите и заводите на Великия германски картел I.G. Farbenindustrie. Никога до сега, както се твърди, не е имало такъв склад със секретна информация. От там идват тайни за течни и твърди горива, металургия, синтетична гума, текстили, химикали, пластмаси, лекарства, оцветители. Един авторитет в германската промишленост на оцветители твърди:

"Този масив покрива информацията за похватите в продукцията и секретните формули за над 50 000 оцветителя. Много от тях са цветове, които никога не сме могли да правим. Американската индустрия в оцветителите ще скочи с поне 10 години напред."

« Последна редакция: (Четвъртък) 20 Август 2015, 10:55 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #2 -: (Четвъртък) 20 Август 2015, 10:40 »

III


По отношение на храната, медицината и разклоненията на военното изкуство откритията на претърсващите екипи въобще не били по-малко впечатляващи. А в аеронавтиката и ракетите с насочване разкритията се доказали направо алармиращи. Една от хранителните тайни, които нацистите разкрили, била, как да стерилизират плодов сок без загряване. Сокът се филтрирал, след това се охлаждал, след това се газирал и се съхранявал под 8 атмосфери въглеродо-диоксидно налягане. По-късно, въглеродният диоксид се премахвал; сокът преминавал през друг филтър - който, този път, го проверявал за микроби - след което го бутилирали. Едно нещо, върху което американските бутилировчици могат да поразмишляват.

Млечната пастьоризация чрез ултравиолетови лъчи винаги се е проваляла в други държави, но германците открили как да го направят, като използват светлинни тръби с голяма дължина, и едновременно с това как да обогатят млякото с витамин Д.

В един завод в Кийл, британски претърсвачи от Комитета по съвместно разузнаване открили, че сирене се правело - "висококачествени Hollander и Tilsiter" (класики в жанра на гастронома, бел.прев) - по нов метод с нечувана бързина. "80 минути от ренетирането до изгребването на изварата", докладват разследващите. Сирищната индустрия по света никога не е могла да покаже нещо равностойно на това.

(Бел.прев: ренетиране означава обработката на млякото с комплекс стомашни ензими от бозайник сукалче (най-често теле), който се казва "ренет", повечето висококачествени запазени марки сирена се правят по този начин).

Маслото (в мандра близо до Хамбург) се произвеждало от нещо, за което американските мандраджии дълго са мечтали: машина за масло, която дава поточна линия продукция. Изобретение на инженерите на млекопроизводителна техника в Щутгард, то отнемало по-малко пространство от американските гюмове и давало продукция 680кг на час. Машината бързо била транспортирана до нашата държава, за да бъде тествана от Американския маслен институт.


Една от другите хранителни иновации на германците бил начин да се произвеждат дрожди в почти неограничени количества. Отпадъчния сулфатен ликьор от буковото дърво, ползвано за производството на целулоза, бил третиран с организъм, познат на бактериолозите като candida arborea, това се вършело в температури, по-високи от когато и да било в практиката на производство на дрожди. Финалният продукт служел както за човешка, така и за животинска храна. Калоричната й стойност е 4 пъти по-висока от червено месо, и съдържа два пъти повече протеин.

(Бел.прев: затова подчертавам в тази тема - пийте и яжте шлаките и плесените, оттам идва протеина за изграждане на мускулна маса при вегетарианците, за което ще пиша по-късно, а не от мазнините).


Германците също така развили нови методи за запазване на храната чрез пластмаса и нови, напреднали хладилни техники. Хладилната техника и климатиците на германските U-лодки станали толкова ефикасни, че подводниците можели да пътуват от Германия до Тихия океан, да извършват операции там два месеца, и после да се върнат до Германия, без да презареждат прясна вода за екипажа.

(Бел.прев: У-лодките са легендарните нацистки подводници - първите по рода си подводници, незабавно използвани с военна насоченост. Успехът им срещу допотопния флот на останалия свят дал на нацистите абсолютен морски контрол.)


Била използвана тайна пластмасова смес (сред съставките й били поливинилов ацетат, т*бешир и талк) с която обличали хляба и сиренето. Филия, прясно извадена от фурната, била потапяна, изсушавана, повторно потапяна, след това загрявана за половин час на 140 градуса Целзий. Осем месеца по-късно няма да е развалена и ще е добра за ядене.

"А колкото до медицинските тайни от тази колекция", отбеляза един армейски хирург, "някои от тях ще спестят на американската медицина години изследвания; някои от тях са революционни - като например германската техника за третиране на пациента след дълго и обикновено фатално излагане на студ." Това откритие - извадено наяве от претърсването на майор Александър, което вече споменахме - обърна наопаки всичко, което медицинската наука мислеше по въпроса. Във всеки един от страховитите експерименти субектите били най-успешно съживени, и временно и постоянно, чрез незабавно потапяне в гореща вода. В два случая на пълно застиване на сърцето и прекратяване на дишането, гореща баня от 50 градуса Целзий върнала и двата субекта към живот. Преди войната ни с Япония да свърши, този метод бил възприет от всички американски спасителни служби Въздух-вода, и като цяло е приет от медицината днес.

Германски медицински научни изследователи открили начин да произведат синтетична кръвна плазма. Наречена капаин, била произвеждана на комерсиално равнище и по резултати била равна на естествената плазма. Друго откритие било перистон, заместител на кръвната течност. Оксидацията на адреналина (адренохром) е произвеждана успешно в големи количества единствено от нацистите и е използвана с добри резултати в борбата срещу високото кръвно налягане (от което 750 000 души умират годишно в САЩ) (към 1946г, бел прев). Днес разполагаме с тайната на това производство и със значителен запас.

Също от такава голяма медицинска важност са някои научни изследвания от д-р Борис Ройевски от института по биофизика Кайзер Вилхелм във Франкфурт. Те били върху йонизирането на въздуха във връзка със здравето. Било открито, че положително йонизирания въздух заличавал благосъстоянието на човека и бил свързан с дискомфорта и депресията, които понякога се появяват със спада в атмосферното налягане. При много хора, било открито, наличността му довеждала до астма, сенна хрема и нервно напрежение. Повишавал високото налягане, понякога до опасната зона. Предизвиквал симптоми, подобни на планинска болест - усилено и учестено дишане, виене на свят, умора, безсъние.

Отрицателно йонизирания въздух, обаче, правел обратното на изброените неща. Бил възбуждащ, създавайки усещане за висок дух и добро здраве. Напълно изтривал умствената депресия.
В патологичните случаи стабилизирал дишането, смъквал повишеното кръвно налягане, предпазвал от алергии и астма. Важността на наличието му навсякъде, където човешки същества живеят, работят и се възстановяват от болести може някой ден да направи производството му една от основните функции на климатиците.




IV


Но от най-голямо значение за бъдещето били нацистките тайни на авиацията и различните видове ракети.

"Ракетите V-2, които бомбардираха Лондон", докладва една публикация от военновъздушните сили, "е била просто играчка в сравнение с онова, което германците пазели като свой коз".


http://www.jirzy.webzdarma.cz/75.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни
образец от легендарните V-2 на известната в цял свят експериментална площадка Пинамунде

Когато войната свършила, сега вече знаем, те имали 138 типа ракети с насочване в различни стадии на производство или развитие, които използвали всеки известен вид дистанционно управление и спусък: радио, радар, жица, продължителна вълна, акустика, инфрачервени, светлинни лъчи, и магнетизми, всичко това са само няколко примера; а за мощност били използвани всички методи на реактивното оттласкване и за подзвукови и свръхзвукови скорости. Реактивното оттласкване било използвано дори при хеликоптерното летене. Горивото било завеждано през тръби до възпламенителни камери при върховете на роторните перки, където експлодирало, завъртайки перките като поливна помпа за градина. Колкото до ракетното оттласкване, техните А-4 ракети, които тъкмо влизаха в масово производство, когато войната приключваше, бяха 14м дълги, тежаха повече от 10 000кг, и летяха 370км. Издигаха се на 96км над земята и имаха максимална скорост от 6010км в час - три пъти скоростта на въртене на Земята при екватора. Тайната на свръхзвуковата им скорост, както днес вече знаем, е в ракетния им мотор, който използвал за гориво течен кислород и алкохол. Контролирали ги или чрез радио или чрез самонасочване към целта им чрез гироскопични средства. Тъй като скоростта им беше свръхзвукова, не можеше да се чуят преди да ударят.

Друга германска ракета, която щяла да дойде скоро, била А-9. Тази била още по-голяма - над 13 000кг - и имала крила, които й давали летателен обсег от близо 5000км. Била произвеждана в прочутата военна експериментална площадка Пинамунде [Peenemunde] и постигала невероятната скорост от 9500км в час.

Един бомбардировач на дълги разстояния с ракетен мотор, както посочват заловените документи, който така и не бил завършен само заради бързия край на войната, щял да бъде способен на полет от Германия до Ню Йорк за 40 минути. Пилотно управляван от пилотна кабина под налягане, щял да тели на височина 250км. Евакуацията щяла да става чрез катапулт със скорост 850км в час, а самолетът щял да достига максималната си височина за не повече от 4 минути. Там, след като изхарчел горивото, щял да лети безмоторно във външната атмосфера, връхлитайки целта си. Със 100 бомбардировача от този тип германците се надявали да разрушат който и да е град на Земята в няколкодневни операции.

Не е учудващо, тогава, че днес експертите от военновъздушните сили публично заявяват, че що се касае до ракетните мощности и ракетите с насочване нацистите са били по-напред от нас с поне 10 години.

(Бел.прев: мисля си обаче... ако ИЗОБРЕТАТЕЛИТЕ на реактивния двигател се оценяват като "10 години по-напред"... то в такъв случай с какви темпове ще да се развива този дял на военната наука? Много странно и интересно. В крайна сметка, днес сме 2015г. Или тази оценка е занижена от благоприличие, или цивилният свят е лъган в невъобразими мащаби.)





Германците дори имали готови устройства, които да се погрижат за пилотите, принудени да катапултират по време на свръхзвуков полет. При нормални обстоятелства, всеки пилот, който си покаже главата навън при такива скорости, ще си я загуби. Парашутът му при отваряне би се пръснал във въздуха. За да избегнат тези пагубни случвания, изобретили евакуационна седалка, който мигновено изхвърляла пилота. Парашутът му бил вече разтворен, тоест направен от решетъчни панделки, и поемал падането му само след като тялото му започнело да тежи директно вертикално надолу, за да затвори дупките.

Нацистка вариация на въздушната ракета с насочване била торпедо за подводна работа, което без грешка достигало целта си, привлечено от звука на витлото на маркирания кораб от разстояние 17км. Ракетата плувала 10м под водата, със 70км в час, без да оставя диря. Когато била директно под целта си, експлодирала.

Всички тези разкрития естествено повдигат въпроса: беше ли Германия толкова напреднала във въздушните, ракетните и торпедните изследвания, че, ако е имала още малко време, е щяла да спечели войната? Военните й тайни, както са разкрити сега, изглежда намекват тази вероятност. И заместник-командващия генерал на Военновъздушното разузнаване, Въздушно-техничесите служби, каза на Обществото на аеронавтските инженери преди няколко месеца:

"Германците са подготвяли ракетни изненади за целия свят като цяло и особено за Англия, което, предполага се, щеше да промени *урса на войната, ако инвазията се беше отложила дори и само с шест месеца."




V


За публикуването и разпространяването на всички тези неповторими тайни беше основано Бюрото по публикациите, с нареждане на президента Труман, 10 дни след капитулацията на Япония. Заповедта гласеше, че не само вражеските военни тайни трябва да бъдат публикувани, но и (с някои изключения) всички американски тайни, научни и технически, по всички правителствени военни таблоиди (Бюрото по Научите изследвания и развитие, Националния съвет за научни изследвания и други подобни). И така беше създадено онова, което сега се определя като най-големия публицистки проблем, с който на държавна агенция й се е налагало да се справя.
Защото военните тайни, които преди се брояха с чертички, ще запълнят три-четвърти от общо милион отделни хартиени документа (две трети от това засяга аеронавтиката) и ще отнеме няколко години и няколко стотици души да ги прегледат и подготвят за широка публична употр*ба.

(Бел.прев: а замисляте ли се за колко години тези документи са били съставени, приведени в употр*ба, и накрая приложени? Втората Световна война трае от 1939г до 1945г - това са 6 години. Не ви ли се струва някак мистериозно? Откривате ли тук място за "еволюция на информацията"?)

( Бел.прев: ДВЕ ТРЕТИ от всичко е посветено на аеронавтиката. "Аеронавтиката".)



Днес преводачи и резюмиращи от Бюрото по техническите услуги, наследник на Бюрото по публикациите, ги обработват със скорост около хиляда седмично. Индексирането и завеждането в каталог на онези части от колекцията, които ще се запазят за постоянно, може да изиска повече от два милиона картички, а при Райт Фийлд заданието е толкова сложно, че ще инсталират електрическа машина за картографиране. Трябваше да се състави цял нов Немско-английски речник за специализирани термини - нещо с около 40 000 думи за нов технически и научен език.

С толкова много документи е било невъзможно до сега, разбира се, заради времеви и парични средства, да се направят нови копия и нов печат на повече от само няколко от тези военни тайни. Следователно, за да се каже на публиката какво е достъпно, БТУ издава библиография всяка седмица. Там се съдържа информация за най-новите военни тайни, издадена до сега - със заглавия, частични копия, налични за момента или предстоящи да са в наличност, и резюме на съдържанието.

Оригиналният документ, или микрофилмното копие, след това се изпраща на Конгресната библиотека, която за сега е най-голямото хранилище. За да бъдат по-лесно достъпни за публиката, Библиотеката изпраща копия, когато достатъчен брой са налични, на около 125 "хранилищни" библиотеки из Щатите.

А публиката прави ли въобще нещо с тези уникални военни тайни? Прави - направо ги изяжда. За месец са извършени повече от 20 хиляди поръчки, а в момента поръчките са нараснали до хиляда дневно. Учените и инженерите обявяват, че информацията "им спестява години посвещение върху проблеми, които вече са научно изследвани ". А американските бизнесмени ...! Бърз преглед на писмата на Бюрото по публикациите показва следното:

Компанията Bendix в Южен Бенд, Индиана, пише за германски патент върху сменянето на магнетофонните записи, нещо за "записи, натрупани един над друг върху въртяща се основа". Мелници Pillsbury иска да да прегледа какво е налично относно германските методи за производство на брашно и хляб. Кендалска Производствена Компания ("Soapine") иска информация за вещества, отблъскващи насекоми. Пионерската царевична компания Hi-Bred, Айова, пита за "разпита на работници-изследователи във висшето земеделско училище в Хоненхайм". Мелници Pacific иска водо-отблъскващото гънко-устойчиво вещество за обработване на въртяна вълна на I.G. Farbenindustrie. Полароидната компания би искала нещо за "положението с експлоатирането на фотографията и оптиката в Германия". (Има, между другото, 10 до 20 000 германски патента, които тепърва предстои да бъдат заснети на микрофилм.)

Най-ненаситния клиент е Amtorg, организацията за чужда търговия на СССР. Един от представителите й влязъл в Бюрото по публикациите с библиографията под ръка и казал, "Искам копия на всичко". Руснаците изпратиха една заявка през Май на стойност $5 594 - военни тайни в 2 000 отделни доклада. Като цяло, те купуват всеки един публикуван доклад. Американците също смятат, че има невероятно добра перспектива в жилката на военните тайни. На прага на Бюрото паркират най-често изпълнителните директори на компании, искайки първи да се доберат до определен доклад на някаква тема. Някои неща са толкова ценни, че за да се доберат ден по-рано пред своя кон*урент, може да им струва хиляди долари. Но Бюрото по техническите услуги взима добри мерки, за да се подсигури, че никой доклад да не е достъпен за някого, преди да бъде достъпен за широката публика.

След като една определена компания за самолети беше поръчала един определен пленен военен документ, беше попитана дали информацията от него й беше донесла или пък спестила някакви пари. Цената на доклада беше няколко долара. Компанията отговори: "Да - поне 100 000 долара".

Един ден, завеждащия научно-изследователския отдел на друга бизнес-компания си водеше бележки три часа в БТУ. "Много благодаря", каза тоя и се изправи да си ходи, "бележките от тези документи струват на компанията ми поне 500 000 долара".

А след като видя пълния доклад върху германската индустрия за синтетични влакна, един американски производител отбеляза:

"Този доклад би струвал на компанията ми 20 милиона долара, ако можехме да имаме изключителни права над него".

Разбира се вие, и всеки друг, можете да ги имате сега, и голямо количество друга до скоро секретна информация, срещу няколко долара. Всички военни тайни в момента се публикуват и са напълно в публичния сектор.


Бележка: Как е възможно нацистката технология да е била толкова далеч по-добра от онази на Съюзниците? За заковаващите свидетелства на множество военни офицери относно обратно инженерство върху НЛО технологии, кликнете тук.
« Последна редакция: (Четвъртък) 20 Август 2015, 11:21 от форум » Активен

Неактивен bojinkata
Hero Member
*****
Публикации: 6929
Пол: Мъж
мислите определят съдбата ти

« Отговор #3 -: (Събота) 22 Август 2015, 19:01 »

В книгата си "Начинанието Алд*баран -  контакти с хора от друга слънчева система" Ян ван Хелсинг споделя много неща за постиженията на Германия и контактите на германците с алд*баранците, оказали огромна помощ в технологиите, най- вече в построяването на летящите дискове/поне на това се набляга в произведението/ и полетите в космическото пространство. Споменава се и колонизирането на Луната и Марс от германците. По-късно идват САЩ и Русия.
        Естествено всичко е разгледано и в аспекта на геополитиката и НСР.
    Въобще не става въпрос за технологии с 10 години напред, а със стотици години напред, но тези постижения ще продължават да се ползват само от определена прослойка, групичка същества/дали са хуманоиди е въпрос/, за да няма свободни хора!
   
Активен

bojinkata
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #4 -: (Събота) 22 Август 2015, 19:41 »

http://www.scifiideas.com/wp-content/uploads/2012/06/Nazi-UFO-Antarctica.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни


Когато бях малък, много често ходех на село с баса си и дядо си. Стоях там за дълги и кратки периоди в месеците, когато нямаше сняг (вилата не е пригодена за обитаване зимно време).

Когато станеше време да си тръгваме, мен ме обземаше много страна възбуда отвътре. Гъделичкащо чувство, сякаш в емоционалното ми тяло. Имах чувството, че времето се разтегляше - хем свършваше, хем винаги имаше още секунди. Моментът се разтегляше, времето просто застиваше, и това чувство на бълбукаща възбуда... което те подтиква да направиш пакост... последната пакост. Последна, неразкрита пакост, за която само ти да знаеш... една тайна, саможива мистерия, която сякаш да провери дали дървото наистина не издава звук, ако няма кой да го чуе че пада.

Наоколо започваше голямо шетане. Всеки малък и голям предмет трябваше да се прибере и да се приготви багажа. Трябваше да се огледа да няма забравени неща. Трябваше да се приготви всичко останало така, че да издържи до другия сезон - всички врати заключени, без отворени прозорци, капаните за мишки заредени, бараките подредени, бушоните отвити, водоснабдяването спряно от крана, чешмите отворени...

Но аз бях зает с друго. Представях си, че поставям бомби навсякъде.
Това беше ритуал на сбогуване за мен. Прекарвах по няколко секунди на всичките си любими места из двора (двора не беше малък). Винаги съм имал интуитивно усещане за фън-шуя на нещата, имаше места из двора, от които къщата изглеждаше много различно, имаше места, които бяха специални за мен просто заради разпределението на обектите и усещането, което обектите и видимостта внушаваше. Може би прекарвах и минути на тези места - колкото време беше нужно, докато не усетя, че съм се сбогувал с мястото.

И си представях как поставям бомби. Представях си как ги настройвам само на няколко минути, и секундите към тях. Въображаемият взрив трябваше да съвпадне с един мистичен момент - онзи мистичен момент в съзнанието на човек, когато се отдалечи на определено разстояние... така че скоростта на пътуването да го хипнотизира... в който момент паметта потъва назад и изпадаш в активната медитация на наблюдаването през прозореца. Взривът на въображаемите бомби трябваше да е точно тогава, а докато се приближавах до този момент... цялото ми същество беше напрегнато от гъдела на очакването, дълбоко вътре.

Това не беше просто сбогуване. АЗ РАЗРУШАВАХ света си, за да се освободя от него, за да няма спомени, за да не се чувствам присъстващ едновременно у дома и на село.

Имах кучешко съзнание. Знаете ли, че кучетата нямат къса памет? Когато стопанина замине надалеч, миризмата в къщата е достатъчна, за да подсеща животното за неговото реално съществуване. Но когато и миризмата изветрее, кучето започва да преживява загубата на господаря си. Преживява СМЪРТТА на господаря си, защото за него няма различно съществуване от това на директното присъствие. Онова, което кучето преживява при завръщането на господаря си не е просто радост, и не е просто нова среща. За него това е ВЪЗКРЕСЕНИЕ на любимия стопанин.


Не можех да приема факта, че мен няма да ме има, а спомените ми и любимите ми места ще останат. Или щяхме да сме на едно и също място, или един от двама ни трябваше да умре... бъдещи срещи не съществуваха.

Това е особено усещане за свобода. Да знаеш, че принадлежностите ти, собствените ти вещи, собствените ти инструменти, живеят чрез теб и съществуват само чрез теб - и по никой друг начин. Да живееш така, че инструментите ти да са неизползваеми без теб - и никога обратното. Че вещите ти служат на теб - и никога обратното. Особен вътрешен, психологически стремеж към свобода, който минава през върховната интеграция на личния свят в едно, и това едно да си ти самия.

Единственият начин да знаеш всичко за смъртта на най-личните си спомени и свързаните с тях предмети, е ако я причиниш самия ти. Единственият спомен, който може да побере и слее всички останали в себе си, е този за смъртта. Да запалиш всичко при заминаването си е единственият начин да останеш цял и пълноценен.





Имах една от първите преведени на български книги "Матрицата 5" - една от първите 10 за България. Беше ми дадена от апокрифния тогава издател, и беше незаконна, защото нямаше нищо по себе си, освен корицата и голия превод. Първият ми прочит беше директно на български, тогава още не беше популярна при нас.

Един ден по-късно книгата изчезна и не можах да я намеря. След ден разбрах, че майка ми беше прегледала какво чета, беше се изплашила, и я беше предала в близкото РПУ в отдела за борба със сектите, без да ми каже нищо. Разбира се, тя не остана в онзи отдел, но не можеха да я върнат, защото беше предадена на Контрабандния отдел, понеже беше нелегално издание.

Тъй като вече имах 18 години, реших, че е време да си тръгвам. Тръгнах си както винаги си бях тръгвал - взривих всичко. Изчезнах в неизвестност - приятели ми помогнаха за това. Приятели ми намериха работа, приятели ми помогнаха да намеря квартира. Когато всичко беше готово, се върнах вкъщи, когато нямаше никой, и си събрах всички вещи. Не само моите вещи... а много вещи. Оставих хола по тапети и ошушках сумати други неща. В същия ден си закрих старата карта и си хвърлих стария телефон - купих си нов телефон и нова карта с нов номер. Бях в неизвестност с месеци. Не че, разбира се, който и да е се е оплаквал, че ме няма или ме е търсел с полиция.

През живота си до сега съм си тръгвал така още няколко пъти.





Когато за първи път прочетох, че нацистите са имали летящи чинии, бях на 15.
Веднага нещо в мен прещрака. Сякаш голям сноп емоции се изопна. Имах чувството, че съм получил заплитане на червата в емоционалното тяло и нещо ми задръстваше подсъзнанието дни наред и не ми позволяваше да мисля трезво. Осъзнах, че някак си се е появила горчивина в мен, която не успявах да преглътна.
Вече бях учил за нацистите, знаех какво се казва в учебниците. И знаех колко неловко звучи цялата история, описвана там. Но този елемент... тази нова информация, че са имали летящи чини... за МЕН... за мен обясни абсолютно всичко. Обясни всичко което вече бях чел, обясни защо е неловко, обясни откъде е смущението.
След като това емоционално задръстване премина... се почувствах... изоставен. Почувствах се едва ли не забравен.

Знаех какво са направили. Знаех го толкова добре, вътре в себе си... разбирах нуждата, решението, неизбежността, съдбата... разбирах всичко толкова добре. Само че не знаех нищо. Отначало ми беше трудно, понеже не ми беше лесно да научавам за онова, което разбирах. И до днес не знам защо е така...

Но вече знаех какво търся - знаех какво искам да прочета, знаех защо завиждах, знаех защо се чувствах толкова дребен, нищожен и изоставен, знаех колко ще бъде горчиво, и знаех къде да го търся...




Б-машина
изпълнител: Лайбах

Само един ден остана, само един ден.
Изоставяме другите, заминаваме.

Днес ние всички крадем, животни сме ние, богатствата са изгубени
Душите ни са от дивото, и са криле да достигнем небето.

Нека слънцето падне в океана,
нека земята изригне в пламък.
Достатъчно е да имаме силата, и знанието,
да издигнем машините на мечтите си в небето.

Нека спят тез що не знаят
финалният ден е тук
най-последният
и напускаме на зазоряване.

Няма сила, няма пари и няма власт,
да ни спрат сега и да изменят съдбата ни.

Сега всеки проблем е унищожен.
Вдигаме ръцете и телата си към върха,
във Вселената - към звездите отиваме.

Машини пращаме в небето
над всички нас,
и изоставяме онез що не знаят
за финалния ден.
Оставяме в сън тез що не знаят,
заминаваме на зазоряване.

Тласка ни Б-машината,
дива Б-машина, която никога не спира.

Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #5 -: (Събота) 22 Август 2015, 19:45 »

РАЙХ
на
ЧЕРНОТО СЛЪНЦЕ



http://s29.postimg.org/r05vkk0bb/jf1.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни


НАЦИСТКИ ТАЙНИ ОРЪЖИЯ
и
СЪЮЗНИЧЕСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА СТУДЕНАТА ВОЙНА



от
Joseph P. Farell



Част Първа:
ЗДРАЧ НА БОГОВЕТЕ

1. Лошо написан финал.

2. Електричество, роби, и "Буна".

3. U-234, U-235 и странният случай на липсващия уран.

4. "Шапката ми има три ъгли": Тестовите полигони.
     А. Необикновена размяна при Нюремберг [Nuremberg]
     Б. Един маршал, Мусолини, и първи предполагаем тестови полигон на остров Рюген [Rugen]
     В. Трите ъгли (Драйекен) и предполагаемия тест на полигона на Парадните войски при Одруфт [Ohdruft]

5. Странни карти, странни полети, и неизвестни товари.
     А. Необикновената карта на обер-командира на Луфтвафе
     Б. Странни полети
     В. Неизвестни товари и едно любопитно летище

6. Странният случай на изчезващите генерали: Обенгрупен-фюрера на SS доктор-инженер Ханс Камлер [Hans Kammler] и генерал Джордж С. Патън [George S, Patton].
     А. Въведение: Преоткриването на зондер-командира на SS, Камлер и четка с "Легендата"
     Б. Четирите умирания на обенгрупен-фюрера на SS доктор-инженер Ханс Камлер
     В. Ироничната смърт на генерал Джордж С. Патън
     Г. Империята от секретни оръжия на зондер-командира на SS

7. Почтеното Арийско братство.
     А. Странни слухове
     Б. Странни индустриални комплекси: повторен преглед на Камлер, в стил Ногучи

8. Меморандумите на Heereswaffenamt (оръжейния офис на Вермахта, бел.прев) и Хойтерманс [Fritz Heutermans].

9. Popenspiel bei Farm Hall и други фарсове.

10. Портал към Черното слънце: Заключения към Първа част.


Част Втора:
МИТЪТ НА ОЦЕЛЯВАНЕТО И РЕАЛНОСТТА НА КЛАМЕР

11. Черният орден: Окултното влияние върху нацистките секретни оръжия.
     А. Някои нужни дефиниции
     Б. В Лабиринта на Звяра
     В. Черното слънце, Небесната свастика, и други връзки с SS
     Г. Волята за власт като парадигма на "окултната наука" и секретните нацистки оръжейни проекти

12. Алхимията на Атлантида: Инвентарът на нацистките тайни оръжия и историческата им проблематичност.
     А. Ракетите
     Б. Прототипни стелт (радаро-поглъщащи) материали
     В. Компютрите (съжалявам, ако гордостта на някой е попарена, но българинът не е измислил компютъра, бел.прев)
     Г. "Супербомбите"
        1. "Молекулната" бомба: водородната бомба?
        2. Горивно-въздушната бомба
     Д. Историческата проблематичност
        1. Студената война
        2. Алхимията на Атлантида: резюмето на мисията, която имал екипът на Камлер
        3. Чии военно-индустриален комплекс?

13. Квантова нумерология и вортексна физика, в нацистки стил.
     А. Гравитация, вортекси, и квантова нумерология
     Б. Дискове, граничния слой, и турбини
     В. Виктор Шаубергер: Ротационна физика и екстремни температурни показатели
     Г. "Лъчи на смъртта": Необичайна инсталация в университета Хайделберг [Heidelberg]
     Д. Индикации за експерименти с енергия от вакума и скаларна физика


Част Трета:
ПОСЛЕДИЦИТЕ

14. Антарктическата Шангри-Ла.
     А. Митът за Антарктическото оцеляване
     Б. Експедицията Neuschwabenland
     В. Шпицберген [Spitzbergen], Гренландия, и Арктическа Канада: Другия полярен нацистки мит за оцеляването

15. Фениксът се въздига: Планът Борман [Bormann].
     А. Специалната евакуационна команда на Борман и връзката с екипа на Камлер
     Б. Кламер, Компартментализация, и Капитализация

16. Розуел: "Извънземния мит" срещу "Нацистката легенда": изследване на някои документи от MJ-12.
     А. Встъпителни забележки
     Б. Приликите в доказателствата за Розуел и "Нацистката легенда", изследване на някой MJ-12 документи
     В. Документите от MJ-12: Извънземния мит срещу Нацистката легенда
            1. "Горещото разузнавателно очакване" на генерал Нейтън Туайнинг [Nathan Twining]
              (а) Странен език от германски характер, описващ НЛО феномена, зоната и видовете му на активност
              (б) Технически език, който описва нещо едновременно много напреднало, и банално
            2. Доклада на генерал Нейтън Туайнинг до генералния щаб от 16 юли 1947г.
     Д. Руснаци, терористи, астероиди и извънземни: Клетвената декларация на Росин
     Е. Малко вероятен източник: Секретната група за изучаване на НЛОта RS/33-Маркони на Бенито Мусолини: оригиналните "MJ-12" документи

17. Кексбургския жълъд бие камбаната.
     А. "Камбаната"
     Б. Падналото НЛО и прибирането му в Кексбург, Пенсилвания, през декември 1965г
     В. Анализ

18. Завършителни мисли.

АПЕНДИКС: Кратка бележка относно Бластера
« Последна редакция: (Събота) 22 Август 2015, 19:52 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #6 -: (Неделя) 23 Август 2015, 00:29 »

SS БРАТСТВОТО НА КАМБАНАТА


http://s13.postimg.org/8n8n5ziwn/jf2.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни


НЕВЕРОЯТНАТА НАЦИСТКА СЕКРЕТНА ТЕХНОЛОГИЯ
Нацистите на НАСА, президентът Кенеди, и MAJIC-12

от
Joseph P. Farell




Част Едно: "На заден план": Състезанието до Луната

Глава 1: "В последния момент"
А. "Все още можем да загубим тази война"
Б. Германският потенциал в късната 1944г и ранната 1945г
     1. Документи за Кламер: Проект Обилен
     2. Смърт под моретата: невероятните способности на У-лодките модел XXI
     3. Смърт във въздуха: И звуковата бариера ли?
     4. Смърт на земята: Оръжия за масово унищожение, използвани от германските армии на Източния фронт през 1941г.
     5. Отвъд ядрените и термо-ядрените бомби: индикации за нова физика.

Глава 2: Проблемът Пинамунде
А. САЩ взима черешката на тортата.
Б. Ранните космически постижения на СССР .
     1. Усилватели и лифтови способности.
     2. Първите ICBM и характерната руска "пакетна" ракета.
В. Какво не е наред в този филм?
Г. Истинският произход на пакетната ракета: "Проект Зосен".
Д. "Евакуацията" на  обенгрупен-фюрера на SS Ханс Камлер от Пинамунде и пристигането на руснаците.
     1. Странни случки на "празен" полигон.
     2. Инцидентът в Урал.
Е. Зад-хоризонтови радари и Amerikaraket.
     1. Германският "прото-транзистор" и телевизорната миниатюризация.
     2. Проблемът с миниатюрната германска Клистрон тръба: Розуел, Митът за извънземните и Нацистката легенда - втори прочит.
     3. Зад-хоризонтови радари.

Глава 3: "От Русия с любов": Хипотезата за двете космически програми
А. хипотезата за двете космически програми.
     1. Документната версия на Торбит [Torbitt]
     2. Скритата планетарна геология, Климатичната и Археологичната версии
          а. Версията на Абсурдистите
          б. Научно и политически вероятна версия: Версията Хугланд (Ричард Хугланд, бел.прев)
     3. Версията "Алтернативните три"
     4. Фантазия в пустинята: версията на Уилям Лайн
           а. Публична консумация срещу окултна Етерна физика              
                (1) Историята на Етерната физика на Лайн
                (2) Версията на Лайн за Тесловата физика
           б. Законът за националната сигурност и потискането на науката
                (1) Странни нацистки паралели
           в. Ролята на нацистите в окултната етерна физика
                (1) Розуел, MJ-12, и дисинформацията
                (2) Вероятния до-военен проект "Р-2"на Фон Браун в Ново Мексико
     5. С двата крака в Атлантида: версията "Ян Ван Хелсинг"
     6. Версията на Тъмната Луна
Б. Заключения и спекулации
     1. Торбит версията
     2. Скритата планетарна геология, Климатичната и Археологичната версии
     3. Версията "Алтернативните три" на Джим Кейт
     4. Версията на Уилям Лайн
     5. Версията на Ян Ван Хелсинг
     6. Версията на Тъмната Луна
     7. Комбиниране на версиите
     8. Възможни обекти и реквизити за координация



Част Две: "Камбаната": Нацистите и окултната физика

Глава 4: “Das Laternenträgerprojekt”: Камбаната и Игор Витковски
А. Игор Витковски по Камбаната
     1. Важността на историята за Камбаната
     2. Очевиден въпрос и не толкова очевиден отговор
     3. Персоналът и нов SS играч на сцената: Изследванията, Развитията, Патентите
          а. SS обенгрупен-фюрер Емил Мазув [Emil Mazuw]
          б. Професор доктор Уолтър Герлах [Walter Gerlach]
          в. Мистериозният доктор Елизабет Адлер [Elizabeth Adler]
          г. Ото Амброс [Otto Ambros] от Аушвиц, фабрика "Буна"
          д. Доктор *урт Дебус [Kurt Debus]
               (1) "от военнорешаващо значение"
     4. Доктор Херман Оберт [Hermann Oberth] отива на разходка с няколко приятели
Б. Оперирането на Камбаната и ефектите й: Реконструкцията на Камбаната от Висковски
     1. Къде се случи всичко
     2. История и кодови имена на проекта
     3. Последният полет на Ju 390
     4. Дизайнът на Камбаната и ефектите й в оперативно действие
     5. Реконструкцията на вероятната й физика от Витковски
     6. История от нео-нацисткия авангард
     7.  Живачно-вортексни мотори... отново

Глава 5: Да се работи в чудовищни полета на физиката като всекидневие
А. Странни твърдения и цитати: индикации за военно времеви германски научни изследвания в скаларните оръжия
     1. Абзацът за "изкуствените рубини" в записа от Фермерската зала
     2. Индикациите в записа от Фермерската зала за германски фото-химичен процес за отделяне и обогатяване на изотопи
     3. Обратно при Розуел и документите от MJ-12: Още едно странно потвърждение на възможно нацистко знание за процесите на студения ядрен синтез
     4. Изказването на английски таен агент относно Чудовищните полета на физиката, изследвани и развивани от екипа на Камлер
Б. Реконструкцията на историята на Скаларната физика от Биърден [Bearden]
     1. Биърден за състоянието на Теорията на електромагнетизма, или Теорията на електродинамиката, и елементите на Скаларните, или Квантовите потенциали във физиката
          а. Класическата теория на електродинамиката като Перпето-мобиле машина
          б. Какво открили руснаците (и нацистите) по време на лова за разбили се НЛО: Уиттейкъровото разлагане на скаларните потенциали в дву-посочни дължинни вълни (известното Whittaker`s decomposition, бел.прев)
     2. Твърдението на Биърден за “Скаларна” физика и милитаризацията й
          а. Опасностите от скаларния резонанс: намеци за “Страшния съд”, които могат да взривят планетата
          б. Скаларната таблица и приложенията й в оръжията
     3. Последствията от възстановката на историята на Скаларната физика от Биърден
          а. Обратно при “Фрея” и “Виж-слона”: Германските зад-хоризонтови радари
          б. Странен Съюзнически доклад относно нацистката употр*ба на скаларни оръжия
     4. Заключения и пост-военен скаларен послепис: Нациите, въоръжени със скаларни оръжия, и Германия

Глава 6: “За кого бие Камбаната”: Скаларна физика, енергия от вакума, и вортикулярния етер: спекулативна възстановка на физиката на Камбаната
А. Разсекретени патенти на САЩ от Студената война и SDI
     1. Навлизане в ефекта Мосбауер [Mossbauer]
Б. Плазми, ротация, пулсирания и енергия от вакума.
     1. Плазми и трансмутация
     2. Четири Мистерии и йонна осцилация
     3. Осцилаторът със светеща плазма на Пол Браун [Paul Brown]
     4. Неравновесна термодинамика и себе-организация
     5.  Плазмена осцилация и ZPE кохерентност
     6. Тръбата за скаларна компресия на Грей
     7. Противоположно въртящи се магнитни полета, ZPE кохерентност, и Контрабари [Kontrabary]
В. Вортикулярната механика на етера: Теориите на O. Х. Хилгенберг [O.C. Hilgenberg] и Карл. Ф. Краф [Carl. F. Kraff]
Г. Обратно при живачните вортексни двигатели
Д. Спекулации: Камбаната като устройство от скаларната физика

Глава 7: “Новата алхимия на Герлах”: Мистериозният серум
А. Статия в нощния вестник
Б. Живачен пиро-антимонат, или Червен живак (живачен антимониев оксид)
     1. Кодово име ГЪЛЪБ
     2. .01-килотонната чисто-синтезна бомба: Логиката на развитието на синтезните оръжия
          а. Оръжия първо поколение
               (1) Радиологични оръжия (“Мръсни бомби”)
               (2) Полу-разцепването, или “Атомно съскаща” бомба
               (3) Чистото разцепване, или Атомната бомба
          б. Оръжия второ поколение
               (1) Усилени разцеплителни оръжия (на принципа на разцепването на атома, бел.прев)
               (2) Разцепление-синтез-разцепление или Пълни водородни бомби
               (3) Неутронната бомба
               (4) “Посолената” или “Бомбата на Страшния съд”
          в. Оръжия трето поколение: Чистия синтез, или Чистата водородна бомба
     3. Легендата за червения живак, рецептата, и “Xerum 525”
          а. Легендата за червения живак
          б. Рецептата и “Xerum 525”
          в. Ядрени изомери, въртене (спин), GRASERS, и Герлах
В. Обратно при нацистката атомна бомба: Втори преглед на препратките към теста при Ордруф.
     1. Твърденията относно Ордруфския тест
     2. Намекът за съществуването на Реакторна технология: “Студените”  реактори на Хартек [Hartek]и Хойтерман [Heutermann] и “Рецептата”
Г. Набързо обратно към Розуел и MAJIC-12: Нов прочит на “Горещото разузнавателно очакване” на генерал Нейтън Туайнинг.
Д. Резюме и заключения.

Част Три: Братството
Нацистите на НАСА, президента Кенеди и MAJIC-12

Глава 8: “Денят след Корсо”: Още документи от MAJIC-12 в светлината на нацистката технология
А. Документален анализ на MAJIC-12
     1. Документ 1:  Секретното мемо на командира на Въздушни Материали до бригадирния генерал Джордж Шулген, септември 1947г, анализ
     2. Документ 2: Аналитичен доклад на Лабораторията за научни изследвания и развитие от 2 септември 1947г, анализ
     3. Документ 3: Писмо от анонимен източник до Тимоти Купър [Timothy Cooper], анализ
     4. Документ 4: Писмо от анонимен източник до Тимоти Купър, относно приватизацията на MJ-12, анализ
     5. Документ 5: Свръх секретно/Йехова прихващане на NSA, анализ (“йехова” е по-висша степен на секретност в американската скала, отколкото е “свръх секретно”, бел.прев)
      6. Документ 6: Анексен фрагмент С, анализ
      7. Документи 7 и 8: Топ-секретното мемо на президента Рузвелт до генерал Маршал (Маршал е фамилията му, бел.прев), 27 февруари 1842г; Писмо с двойна топ-секретност от FDR до генерал Маршал, февруари 22/24, 1944г, анализ
     8. Документ 9: Прибрани, възстановени, и тествани в полет “S” летателни апарати и асистиращ перносал по силата на Кламер, анализ
     9. Документ 10: Подмятането на д-р Едуард Телър към президента Рейгън относно Стратегическата отбрана (SDI), анализ
     10. Документ 12: Боуенската “Енциклопедия на летящите чинии” на MAJIC-12; Екипът на Камлер, нацистките летящи чинии, анализ
Б. Денят след Корсо: Изследване на “Денят след Розуел” на Корсо в светлината на документите Купър-Кантуийл [Cooper-Cantwheel] и германската военновременна технология.
     1. Корсо, по въпроса на интегрираната ел.верига и транзистора
     2. Лазери
     3. Оптични влакна

Глава 9: “Mae Brussellsprouts”: нацисткото оцеляване и президента Кенеди
А. Политиките на Кенеди
Б. Мае Брусел [Mae Brussel] по въпроса за нацистите и Кенеди
    1. Тезата й.
    2. Германците и Ацуги AFB, Япония: връзка с нацистите от Осуалд [Oswald]
    3. Геленската [на Gehlen] и Руската ортодоксална диаспора
          а. Намекване: проникване в разузнаването и отбраната на САЩ
          б. Нацистите и “сепаратисткия елемент” в разузнаването на САЩ
     4. Шахт-Онасис [Schacht-Onassis]
     5. Дулс-МакКлой [Dulles-McCloy] по повод комисията Уорън
     6. Ревю
     7. Южно-Американските Екипи на смъртта: “По-милото и по-нежното Гестапо” под наем
     8. Джордж де Мореншилд [George De Mohrenschildt]
     9. Фамилиите Пайн [Paine], Осуалд [Oswald], и генерал Дорнбергер [Dornberger]
     10. Мартин Борман и Кенеди
     11. “Октоподът” преди “Октопода”: Корпорацията Bunge бие Дани Касоларо с две десетилетия
     12. Още странно поведение и връзки: канцлера на Западна Германия *урт Гьорг Кийсингер [Kurt Georg Kiesinger] и Никсън
Г. Връзката с Кенеди в ранните МAJIC-12 документи
     1. Гай Баинистър [Guy Bannister], НЛОта, и Кенеди
Д. Магусът от Инголщад [Ingolstadt]
     1. Борман и Инголщад: Връзка с Илюминати?
          i. Манипулациите на Борман върху Хитлер
          ii. Борман предава атомната бомба на САЩ: Тезата Хидрик [Hydrick]
          iii. “Специалното евакуационно нареждане” на Борман и Камбаната на Камлер: Тезата на Ник Куук [Nick Cook]
          iv. Продължение на Ултра-Черните проекти и Германската “Независимост” в Уайт Сандс и НАСА
Е. Череп и кости и “Тайна Германия”.
     1. 2004: Черепокостникът Буш срещу черепокостника Кери
     2. Татко и Дубая Буш: RNC и Източно-Европейското емиграционно общество
     3. Тайна Германия
          а. Фамилията Хохензолерн [Hohenzollern] стават Велики Майстори на ордена
          б. Единственото известно посвещение на Хитлер
Ж. Финални мисли.

Глава 10: “Какво е Братството на Камбаната?” Братството на Камбаната в историята и на практика
А. ФБР документите на Ник Редферн [Nick Redfern] по въпроса с нацистите и НЛОтата

Библиография





П.П.
Глава 5, точка Б - Томас Биърден

Биърден е колега на Джон Бедини, и двамата понастоящем имат няколко общи разработки и имат общо кандидатстване за патент на техния Неподвижен електромагнитен генератор. Биърден е напълно наясно с работата на Джон Бедини и двамата са близки приятели и колеги от много години.

С подхода на Джон Бедини можете да се запознаете тук:
Bedini SG - най-популярната КПД>1 машина на планетата

Активно чета трудовете на Томас Биърден (както и на цялата група учени, съврзани с него, като например документите на Аспден) и скоро във форума ще има тема, където ще публикувам преведени извадки от по-дебелите му книги.
« Последна редакция: (Неделя) 23 Август 2015, 00:40 от форум » Активен

Неактивен Antistar
Sr. Member
****
Публикации: 395
Пол: Жена
Ние сме очите на небето.

« Отговор #7 -: (Неделя) 31 Януари 2016, 22:11 »

http://megavselena.bg/ubiystveno-slyntse-ogledaloto-na-tretiya-rayh/
                              Убийствено слънце: Огледалото на Третия райх


 Сред множеството наистина уникални технологии, създадени от немските учени в годините на Втората световна война, се срещат и немалко казуси. По друг не може да не нарече проектът „Слънчево оръдие“ – колосално орбитално огледало, което с лъчите си изгаря цели градове, изпарява реки и топи бронирана техника.
В годините на Втората световна война немското селище Хилерслебен (Hillersleben) било важен полигон, където се разработвало ново и перспективно оръжие. В изследователските центрове работели повече от 150 инженери и физици, създаващи всички видове експериментални средства за водене на война, значителна част от които били приети на въоръжение от Вермахта.
След капитулацията на Германия през май 1945 година повечето работници тук трябвало да се преориентират към по-мирни задачи, оставяйки цяла редица проекти в различни стадии на разработка.
Сред тези проекти може да се назоват ракетният артилерийски снаряд с далекобойност, 1,5 пъти над съществуващите в тези времена аналози; 600-мм оръдие, стрелящо със снаряди с тегло един тон; последна модификация на танка Tiger и така нататък.
Но вероятно най-амбициозният нереализиран проект е циклопският Sonnengewehr – „Слънчевото оръдие“ – орбитално оръжие, или идеалното „оръжие на възмездието“, с което в последните години плашел Хитлер.
Идеята за Sonnengewehr била на „бащата“ на ракетната техника Херман Оберт (Hermann Oberth). Още през 1929 година „Пътят към космическите полети“ (Wege zur Raumschiffahrt) той предложил хипотетична обитаема станция, намираща се на орбита около хиляда километра над повърхността на Земята. Оберт доста детайлно описал възможните начини за нейното сглобяване от предварително подготвени модули, предложил да се използва въртене за създаването на изкуствено гравитационно поле, като цяло проработил концепцията за периодични мисии за поддръжка и доставка на товари и смяна на екипажа.
Хитлер създал атомна бомба и я изпитал върху руски военнопленници
В замисъла на физика нямало нищо особено кръвожадно – той предлагал да се използва такава станция като астрономическа обсерватория и радиоретранслатор, за изследване на Земята, провеждане на спасителни мисии, метеорология и чак след това споменавал военни перспективи. Но именно те заинтересували функционерите на райха.
Предвиждало се на борда на такава орбитална станция да бъде разположено огънато огледало с диаметър 100 метра, което да може да отразява и събира слънчевите лъчи в точка на повърхността на Земята. Оберт смятал, че тази енергия може да нагрява вода и да върти турбините на електростанции, но генералите предпочели да го използват буквално за изгаряне на всичко, което срещне по пътя си този нажежен лъч.
Тази мисъл сама по себе си не е нова. Своеобразна „слънчева пушка“ е използвал още Архимед, според легендата практически унищожила първата вълна на римския флот, който през 212 г. пр.н.е. атакувал родния му град Сиракуза. Според някои свидетелства гениалният учен използвал масив от огънати огледала от полирана мед и подпалил доста вражески кораби.
Притежавал ли е биологично оръжие Третият райх?
Оттогава много пъти учените се опитвали да обосноват (или напротив – да опровергаят) ефективността на подобно оръжие – и с различни резултати. Не толкова отдавна тази легенда е била проверена и от създателите на култовата програма Разрушители на митове (MythBusters). С набор от метални огледала те установили, че принципно с такова устройство може да се подпали дървен кораб, но за тази цел трябва да се задържи лъчът в една точка в продължение на няколко минути, което не е лесно на разстояние и при клатене. С други думи, правдивостта на историята за Архимед остава под голям въпрос. Впрочем да се върнем в ХХ век.
Използвайки скиците, направени от Оберт, физиците на Хилерслебен, работещи по военна поръчка, съществено разширили концепцията на орбиталното огледало. Те провели необходимите изчисления и установили, че за техните цели ще бъде необходимо параболично огледало с площ поне кв. км, разположени на височина 8200 км. За реализация на циклопския проект били предвидени 50 години.
Разглеждайки цяла редица отразяващи материали, бил направен извод, че оптимален ще бъде натрий. Този изключително алкален елемент в чист вид моментално реагира с влагата и се окислява, но учените преценили, че в разредените слоеве на екзосферата това няма значение. Във всеки случай изборът именно на натрий остава доста съмнителен.
За извеждане на модулите на орбита било планирано да се използва Vergeltungswaffe 2 (V-2), доста ненадеждна ракета, с която в последните години на войната се опитали да бомбардират Лондон. Специално модифицирана версия А11 за космически стартове дори разработвал Вернер фон Браун в Пенемюнде – според идеята такава ракета можела да достави през стратосферата заряд до самия американски континент.
Електричеството в самата станция трябвало да се изработва от специални парни генератори, подгрявани от същата слънчева енергия. За облекчаването на работата в безтегловност трябвало да се използват обувки с магнитни подметки, а дишаният въздух да се генерира непрекъснато с използването на бордови оранжерии. В тях можело да се засадят тиква – растение, които доста активно поглъща въглеродния оксид.
Кодът на апокалипсиса: Тайното оръжие на нацистите
За връзка с командването екипажът на Sonnengewehr трябвало да използва шифрован радиосигнал, което в онези времена било нещо обичайно. Освен това „нацинавтите“ можело не само да наказват враговете на райха, но и да ги държат под постоянно наблюдение.
Получавайки сигнал за атака, екипажът трябвало да пуска цял масив от ракетни ускорители, ориентирайки огледалото в нужната посока – така, че слънчевите лъчи да се събират на неголяма площ на повърхността на Земята. Теоретично енергията му трябвало да е достатъчна, за да изгори цели градове, да изпарява езера и да разтопява бронирана техника. Срещу такава мощ не можела да устои нито една страна, която няма ракетно оръжие.
През пролетта на 1945 година, на фона на по-очевидната победа на СССР и неговите съюзници, проектът бил съкратен. Победителите – преди всичко САЩ – успели да завземат цяла редица нови технологии, които толкова впечатлили военните и учените от онова време, че „слънчевият меч“ не изглеждал нещо свръхестествено.
Впрочем немалко специалисти се изказвали и по-скептично. Те показвали сметки на астрономическите разходи, необходими за доставка на стотици тонове товари на орбита, за монтиране и оборудване, да не говорим вече за стойността на самия метал.
Химлер искал да изпрати смъртник в миналото
Има съмнения и в това, че едно-единствено огледало е способно да събере достатъчно разрушителна енергия във фокусна точка, разположена на хиляди километри, освен ако на орбита не се изведе цял арсенал от такива огледала.
Впрочем „огледалото на Архимед“ днес е намерило редица по-мирни приложения. Параболични огледала, улавящи слънчевата светлина, се използват за нагряване на продукти, изработка на електричество, в металообработването и при получаването на водород.
Най-големият от такива обекти е разположен във Френските Пиренеи – 8-етажният масив включва 10 000 неголеми огледала, които заедно създават фокусна точка с температура 3000 градуса по Целзий.
Активен
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #8 -: (Понеделник) 22 Февруари 2016, 22:50 »

Райх на Черното слънце



Част Първа

GOTTERDAMMERUNG
[Залезът на боговете]

"Изчерпателен германски армейски Артилериен доклад от Февруари 1942г по въпроса с германската програма за обогатяване на уран съдържа констатацията, че критичната маса на едно ядрено оръжие е между 10 и 100 килограма уран 235, или елемент 94... Всъщност германската преценка за критична маса от 10 до 100 килограма е била сравнима с тогавашната преценка на Алианса от 2 до 100 килограма... Германските учени, работещи върху урана, нито са отказали да дадат тяхната преценка за критична маса заради морални скрупули, нито пък са дали неправилна преценка поради груба научна грешка."

Марк Уолкър, "Нацистка наука: Мит, истина и Германската атомна бомба", стр. 216
Mark Walker, Nazi Science: Myth, Truth, and the German Atomic Bomb
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #9 -: (Вторник) 23 Февруари 2016, 21:02 »

1.

Зле написан финал

"В южна Германия, междувременно, американската Трета и Седма и френската Първа армии са напредвали решително на изток в така наречения "Национален редут"... Американската Трета армия продължила в Чехословакия и на 6 Май превзела Пилсен и Карлсбад и приближавала Прага."

Ф. Лий Бенс, Европа от 1914г и Световната сцена
F. Lee Benns, Europe Since 1914 In Its World Setting


Краят на Втората Световна война в Европа, поне стандартният й запис, няма никакъв смисъл, защото в стандартния си вариант както се учи в учебниците по история, не прилича на нищо повече от един зле написан финал на някоя мелодраматична Вагнерова опера.

Една вечер през Октомври 1944г, германският пилот и ракетен специалист на име Ханс Зинсер (Hans Zinsser) летял с неговия Хайнкел 111 (Heinkel), бомбардировач с двоен двигател, в здрача над северна Германия, близо до Балтийския бряг в провинция Мекленбург (Mecklenburg). Летял по здрач, за да избегне бойните самолети на Алианса, които по това време имали почти неоспорвано господство над германското небе. Дори не подозирал, че онова, което видял онази вечер, ще бъде заключено в правителствените архиви на САЩ с най-високо ниво на достъп за цели няколко десетилетия след войната. И на него очевидно не би могло да му е ясно, когато показанията му най-накрая били разсекретени към края на хилядолетието, че заради онова, което видял, историята на Втората Световна война трябвало да се пренапише, или най-малкото да бъде сериозно редактирана. Онова, което наблюдавал в онази точно вечер, по време на онзи точно полет, от раз дава отговор на някои от най-належащите въпроси и мистерии относно края на войната.

Видяното от него, освен това, създава много повече мистерии и повдига много повече въпроси, давайки възможност за кратък и плашещ поглед в лабиринта на нацистките тайни оръжейни разработки. Наблюденията му отварят същинска кутия на Пандора, пълна с вледеняващите кръвта изследвания, провеждани от Третия Райх, изследвания, далеч по-ужасяващи по мащаб и потресаващи с потенциала си от жалките атомни бомби. Което е още по-важно - наблюденията му също така повдигат и обезпокоителния въпрос защо правителствата от Алианса - особено това на САЩ - са запазили толкова много неща засекретени за толкова дълго време. Какво, наистина, сме заграбили от нацистите в края на войната?

А какъв по-точно е този зле написан финал?


http://www.bibliotecapleyades.net/sociopolitica/reichblacksun/images/blacksun_21.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

Символът на Черното слънце, използван от обществото Туле
Съвременният германски закон забранява изобразяването му
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #10 -: (Вторник) 23 Февруари 2016, 22:39 »

За да оценим колко лошо наистина е написан този финал, най-добре е да започнем от логичното място: в Берлин, дълбоко под земята, в последните седмици на войната. Там, в странния и сюреалистичен свят на Фюрер-бункера, мегаломанният германски диктатор тайно се съвещава с генералите си, недосегаем за дъжда от съюзнически и съветски бомби, които смилат някога красивия Берлин на купчина чакъл. Адолф Хитлер, канцлер и фюрер на постоянно смаляващия се Германски Райх се намира в конференция. Лявата му ръка се тресе безконтролно и от време на време трябва да спира, за да обира лигата, която постепенно се стича от устата му. Изражението му е сиво и бледо; здравето му е бълна бъркотия от лекарствата, с които докторите му постоянно го инжектират. Очилата са кацнали на носа му и той присвива очи към картата пред него.

Бележка от автора: За да добавят дори още един нюанс към Легендата за края на войната и лудостта на Хитлер, някои хора дори предполагат, че докторите на германския диктатор го били диагностицирали с болно сърце и/или паркинсон, и го били поддържали постоянно дрогиран по желание на госпожа Борман (Bormann), Гьобелс, Химлер и други в отчаян опит да поддържат функционирането му.

Бел.прев: Идиотщините не стихват и до днес, правят се постоянни опити да се изфабрикуват какви ли не доказателства за това, че нямал полови органи, и прочие.

Генерал-полковник Ханрици (Heinrici), командир на много изоставащата по численост армейска група Висла (Vistula), която посреща многобройните армии на маршал Зуков, разположен на по-малко от 100 км от Берлин, умолява лидера си да му отпусне повече бойци. Генералът се съмнява в разположението на силите, които вижда на бойната карта, защото за него е ясно, че някои от най-добрите и малко останали качествени бойни формации на Германия са далеч на юж, посрещащи силите на маршал Коньев в Силезия. По този начин, тези формации били разположени така, че да осигурят добра защита на Бреслау и Прага, а не на Берлин. Генералът умолява Хитлер да му отпусне някои от тези сили и да ги прехвърли на север, но без успех.

"Прага", твърдоглаво отговаря Фюрерът, почти мистично, "е ключът към спечелването на войната". Притиснатите сили на генерал-полковник Хайнрици ще трябва "да се справят с каквото имат на разположение".

Бележка от автора: Те всъщност наистина са се справили с каквото са имали на разположение, и въпреки всичко са успели да откажат лют отпор срещу сразяващите обстоятелства в началните етапи на последния напор на Зуков към Берлин.

Евентуално можем да си представим как Хайнрици и другите участващи генерали може би хвърлят тъжен поглед към Норвегия на бойната карта, където все още са разположени хиляди германски войници, окупиращи страна, която отдавна е престанала да бъде от каквото и да е статегическо и операционно значение за защитата на Райха. Наистина, защо Хитлер е поддържал толкова много германски войници в Норвегия до самия край на войната?

Бележка от автора: Стандартните версии, разбира се, казват, че искал да запази доставната линия на желязна руда от Швеция до Германия, и че искал да продължи да използва страната като база, от който да възпрепятства доставните линии към Русия. Само че, към късната 1944г, при големите загуби на германския Kriegsmarine (морски флот), тези обяснения вече не били издържани от военна гледна точка, и следователно са военно безсмислени. Трябва да се потърсят други причини, ако наистина има такива отвъд налудничавите мисли на Адолф Хитлер.




Тези парадоксални разположения на германските войници са първата мистерия от зле написания финал на войната в Европа. Както генералите от Алианса, така и германските генерали ще се чудят на това след войната и всички те ще го отдадат на лудостта на Хитлер, едно заключение, което ще стане част от "Легендата на Алианса" относно завършека на войната. Тази интерпретация наистина е смислена, защото, ако човек предположи, че Хитлер е имал моментна лудост, когато е заповядвал тези разпределения, то какво друго може да е било, освен лудост? Прага? Норвегия? Не е имало стандартни или конвенционални военни причини за разпределението на войсковите части. С други думи, самите разпределения свидетелстват за това, че е бил напълно откъснат от военните реалности. Той, следователно, ще да е бил доста луд.

Но явно неговата "лудост" не е спряла до там. В повече от един случай по време на тези конференции с генералите му във Фюрер-бункера в края на войната, той се е хвалел, че Германия скоро ще притежава оръжия, които ще измъкнат победата от челюстите на поражението точно "пет минути след полунощ". Всичко, което Вермахтът трябвало да направи, било да издържи малко по-дълго. И преди всичко останало, трябва да задържи Прага и Силезия.












Разбира се, стандартните исторически интерпретации на тези и други изказвания на нацистката върхушка в края на войната се представят - или, по-точно се отхвърлят - чрез една или две стандартни техники.
Едната школа ги разбира като намеци за по-напредналите модели на V-I и V-2, и в редки случаи, интер-континенталните ракети А9/10, реактивните изтребители, противо-самолетните ракети с топлинни сензори, и тн., които германците разработвали. Сър Рой Феден, един от британските специалисти, изпратен в Германия, за да изследва нацистките тайни оръжейни разработки след войната, потвърждава смъртоносния потенциал, който имали тези програми:

"В това отношение (нацистите) не са лъгали. В течение на две скорошни посещения в Германия, като водач на техническа мисия на Министерството по самолетостроене, аз видях достатъчно от техните модели и производствени скици, за да си дам сметка, че ако те са успели да удължат войната само с още няколко месеца, ние щяхме да се изправим срещу цял набор напълно нови и смъртоносни развития във военновъздушното сражение."

Сър Рой Феден, "Нацистките V-оръжия са съзряли твърде късно" (лондон: 1945г)
Sir Roy Fedden, The Nazis' V-Wcapons Matured Too Late (London: 1945), cited in Renato Vesco and David Hatcher Childress, Man-Made UFOs: 1944-1994, p. 98



Другата стандартна школа интерпретира въпросните изказвания на нацисткото ръководство като думи на побъркани хора, отчаяни да продължат войната и следователно животите си, като стягат редиците на изтощените си армии. Например, за да се представи лудостта на Райховото правителство като пълна и завършена, винаги верният и подмазващ се на Хитлер министър на пропагандата, др. Йозеф Гьобелс, също се похвалил в една реч към края на войната, че е виждал "оръжия толкова плашещи, че карали сърцето на човек да спре". Просто още налудничави бръщолевения на побъркани нацисти.



Но от съюзническата страна на Легендата на Алианса, нещата изглеждат също толкова странни...
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #11 -: (Сряда) 24 Февруари 2016, 00:08 »

През Март и Април 1945г, Трета армия на американския генерал Джордж С. Патън (George S. Patton) буквално се състезава през южна Бавария, колкото бързо са позволявали оперативните възможности, вземайки най-късите разстояния за:

(1) огромния завод за муниции на Шкода в Пилсен, един комплекс, който е почти заличен от картата от съюзническите бомбардировачи;
(2) Прага; и
(3) един регион в планините Харц (Harz) в Турингия, познат на германците като Dreiecks или "Трите ъгъла", регион опасан от старите средновековни градове Арнщад, Йонастал, Вехмар и Ордруф.

Бележка от автора: Арнщад е мястото, където големият германски композитор и органист Й. С. Бах започва кариерата си.


Безброй исторически книги ни информират, че Висшето Управление на Съюзническите експедиционни сили (SHEAF) смятало тази маневра за нужна, заради доклади, че нацистите планирали да дадат последен отпор в "Алпийския Национален редут", мрежа от укрепени планини, простиращи се от Алпите до планините Харц. Маневрите на Трета армия, както се разказва в историята, били замислени с цел да пресекат "пътя на бягство" на нацистите, спасяващи се от касапницата в Берлин. В старите учебници по история са създадени карти, в някои случаи в допълнение с разсекретени германски планове - някои датиращи от Ваймарската република! - за тъкмо такъв редут. Случаят е приключен.


Само че, има проблем с това обяснение.


Съюзническото въздушно разузнаване най-вероятно ще да е казало на Айзенхауер и SHAEF, че в "Националния редут" има доста малко на брой фортифицирани точки. Наистина, въздушното разузнаване би им казало, че "Редутът" не е никакъв редут. Генерал Патън и командирите на дивизията му със сигурност са били осведомени поне с част от тази информация. Тогава защо е била тази изключителна скорост и доста безразсъдно бързане, едно бързане, за което Легендата на Алианса ни убеждава, че било за да пресече пътя на бягство на нацистите, напускащи Берлин, които се оказва, че не се били спасявали, към редут който не съществува? Мистерията се задълбочава.

Тогава, удивително, в странно извъртане на съдбата, самият генерал Патън, най-почитаемият генерал на Америка, изведнъж умира, и, някои биха казали, подозрително, като резултат от усложнения при наранявания, които получил при откачен автомобилен инцидент скоро след края на войната и началото на Съюзническата окупация. Много хора смятат, че смъртта на Патън без съмнение е подозрителна. Но какво да кажем за обясненията от онези, които не смятат, че това е било нещастен случай? Някои предполагат, че е бил елиминиран заради коментарите му за това германците да бъдат "обърнати наобратно" и да ги оставят да поведат една Съюзническа инвазия в Русия. Други смятат, че е бил премахнат, защото е знаел, че от Алианса са знаели за това, че руснаците са екзекутирали британски, американски и френски военнопленници и заплашвал, че ще проговори публично. Във всеки случай, докато бодливия език на Патън и изблиците му от време на време са добре известни, неговото чувство за военна вярност и задължение е било прекалено силно, за да се впусне в подобни сценарий. Тези теории могат да минат най-добре в интернет или може би в киното. И нито една не изглежда достатъчен мотив за убийството на най-уважавания американски генерал.

Но тогава, ако е бил убит, кое е било достатъчна мотивация?









Тук също самотният германски пилот Ханс Зинсер и неговите наблюдения предоставят спекулативен ключ към вероятността генерал Патън да е бил убит и към причините, поради които се е налагало заглушаването му. Нека за момент се върнем към едно не толкова публично обяснение за неговите светкавични удари в централна Германия и Бохемия в края на войната:

В Свръх-секретно, Ралф Ингерсол (Ralph Ingersoll), американски офицер за свръзка в S.H.A.E.F. дава една версия относно фактите, която е много повече се вписва в германските намерения: "(Генерал Омар) Брадли имаше пълен контрол над ситуацията... имаше пълната власт над трите армии, които бяха прекосили защитите при река Райн и им оставаше само да постигнат победата си. Анализирайки цялата ситуация, Брадлми сметнал, че да се превземе разнебитения Берлин би било празна военна победа... Германското Военно министерство отдавна се било изнесло, оставяйки зад гърба си само един заден ешелон. Основното тяло на германското Военно министерство, включително и архивите му, се било преместило в Турингийската гора..."


Но какво точно са открили дивизиите на Патън в Пилсен и в горите на Турингия? Чак след скорошното германско обединение и разсекретяването на Източно-Германските, Британските и Американските документи вече се събират достатъчно следи, за да може тази фантастична история - и самата причина за измислянето на следвоенната Легенда на Алианса - да се опише и да се дадат отговори на въпросите й.


Така, най-накрая, стигаме до основната тема на следвоенната Легенда на Алианса. Докато силите на Алианса проникват все по-навътре в самата Германска родина, екипи учени и експерти и техните разузнавателни координатори били пратени намясто, буквално за да ожулят Райха от всички германски патенти, тайни оръжейни разработки, и преди всичко останало, да узнаят състоянието на проекта за германската атомна бомба.

Бележка от автора: Кодовото име за тази операция било "Alsos". "Alsos" е гръцка дума, означаваща "гора", очевидно заиграване с името на генерал Лесли Груувс (Leslie Groves) (Лесли Горски, бел.прев), шеф на проект Манхатън. Това е и името на книгата за проекта Манхатън от датско-еврейския физик Самюел Голдшмит (Samuel Goudsmit).
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #12 -: (Сряда) 24 Февруари 2016, 02:15 »

Буквално изсмуквайки от Райха всяка въобразима техническа разработка, тази операция станала най-голямото техническо придобиване в историята. Дори в този късен етап от войната, докато армиите на Алианса напредвали през западна Европа, у Съюзническата страна имало страх, че германците били пагубно близо до атомна бомба и че всъщност можели да пуснат една в Лондон или някой друг техен град. А д-р Гьобелс и речите му относно спиращи сърцето оръжия с нищо не спомагали за разсейването на тези страхове.


Пол Йозеф Гьобелс, министър на пропагандата в Третия Райх


И тук мистерията на Легендата на Алианса само се задълбочава. Точно тук зле написаният финал би бил наистина комичен, ако с това не беше свързан големия мащаб на човешкото страдание, защото фактите говорят достатъчно ясно, ако човек ги изследва отделно от обясненията, които сме свикнали да ни втълпяват.
Наистина, би трябвало да се зачудим дали не сме кондиционирани да ги разглеждаме само по един точно определен начин, защото докато армиите на Алианса напредвали по-навътре и по-навътре в Райха, известни германски учени и инженери или са били залавяни, или са се предавали сами. Сред тях били първокласни физици, много от тях и Нобелови лауреати. И повечето от тях били замесени, в определена степен, с различните проекти за атомна бомба на нацистка Германия.














Сред тези учени били Вернер Хайсенберг (Werner Heisenberg), един от основателите на квантовата механика, *урт Дийбнер (Kurt Diebner), ядрен физик, Пол Хартек (Paul Hartek), ядрен химик, самият Ото Хан (Otto Hahn), химикът който откри ядреното делене, и любопитно, Уолтър Герлах (Walter Gerlach), чиято специалност не била ядрена, а гравитационна физика. Герлах е писал езотерични статии преди войната върху такива неразбираеми концепции като поляризиране на ъгловия момент и вортикулярна физика, което едва ли е основата на ядрената физика, и със сигурност не е от онзи вид вид учени, от който човек би очаквал да разработват атомни бомби.

Бележка от автора: Ник Кук, "В преследване на свободната енергия", стр. 194 [Nick Cook, The Hunt for Zero Point, p. 194]. Кук отбелязва, че тези области имат малко общо с ядрената физика, още по-малко с дизайна на атомната бомба, но "имат много общо с енигматичните качества на гравитацията. Студент на Герлах от Мунич, О. К. Хилгенберг (O.C. Hilgenberg), публикувал статия през 1931г, озаглавена "Относно гравитацията, вортекси и вълни във въртяща се среда"... И въпреки това, след войната, Герлах, който умира през 1979г, явно така и не се е върнал към тези въпроси, нито пък ги е споменавал по някакъв начин; почти сякаш му е било забранено да го прави. Или това, или нещо, което е видял... го е изплашило до смърт."





За голямо озадачение на Съюзниците, техните научни екипи намерили само груби опити от Хайзенберг да конструира функциониращ атомен реактор, опити които били напълно незадоволителни и неуспешни, и почти невероятно нелепи. Тази "германска нелепост" в основната физика на бомбите станала, и продължава да бъде, централна част от Легендата на Алианса. И все пак, това само по себе си създава още една мистерия на зле написания финал.

Върхови германски учени - Вернер Хайсенберг, Пол Хартек, *урт Дийбнер, Ерик Баге (Erich Bagge), Ото Хан, Карл Фридрих фон Вайсзакер (Carl Friedrich von Weizsacker), Карл Вирц (Karl Wirtz), Хорст Коршинг (Horst Korsching), и Уолтър Герлах - били откарани във Фарм Хол (Farm Hall), Англия, където били поставени в изолация и разговорите им се записвали. Стенограмите, известните "стенограми от Фарм Хол", бяха разсекретени от британското правителство чак през 1992г! Ако германците са били толкова изостанали и толкова некомпетентни, защо да са засекретени толкова дълго? Бюрократично недоглеждане и инерция? Или да не би да са съдържали неща, които Съюзниците не искали да се знаят дори и в тази късна дата?

Бележка от автора: Именно шефът на проект Манхатън генерал Лесли Груувс всъщност разкрива, в книгата си относно бомбата от 1962г, "Сега вече може да се разгласи" (Now It Can Be Told), че разговорите на германските учени са били записвани от британците. Очевидно, обаче, не всичко е можело да се разгласи през 1962г.




Това, което повърхностното прочитане на стенограмите разкрива, само задълбочава мистерията и то значително. В тях, Хайзенберг и компания, след като чуват за атомната бомба, пусната в Хирошима от американците, по BBC, обсъждат безкрайни морални въпроси относно собственото си участие в проектите за атомна бомба на нацистка Германия.


Но това не е всичко.


В стенограмите, Хайзенберг и компания, които страдали от някаква необяснима математическа и научна дислексия по време на целите шест години на войната, същите Хайзенберг и компания, които дори не могли да проектират дизайна и да построят работещ атомен реактор за производство на плутоний за бомба, изведнъж стават Нобелови лауреати и първокласни физици след войната. Наистина, самият Хайзенберг, в рамките на няколко дни след Хирошима, изнася лекция относно принципния дизайн на бомбата пред събранието на германските учени. В тази лекция, той защитава първото си предположение, че бомбата би била с размерите на ананас, а не тежащото един или два тона чудовище, на което държал през повечето време от войната. И както ще открием в стенограмите ядреният химик Пол Хартек е близо - пагубно близо - до правилната критична маса на урана от бомбата при Хирошима.

Бележка от автора: Пол Лоурънс Роуз, "Хайзенберг и нацисткия проект за атомна бомба: Изучаване на немската култура" (Бъркърли: 1998г), стр. 217-221. [Paul Lawrence Rose, Heisenberg and the Nazi Atomic Bomb project: A Study in German Culture (Berkeley: 1998), pp. 217-221]
Томъс Пауърс отбелязва относно лекцията на Хайзенберг, че "това е било нещо като научна проява на сила, след години трудене върху фундаментални грешки" (Томъс Пауърс, "Войната на Хайзенберг: Тайната история на германската бомба", 1993г). Самюел Голдшмит, разбира се, използвал стенограмите, за да състави неговата версия на Легендата на Алианса: че германските учени не били в добри отношения един с друг, че не разбирали физиката на бомбите, и че измислили фалшива история за морални скрупули, с която да обяснят научните си грешки... Източниците на заключенията на Голдшмит са очевидни в стенограмите, но това, което изскача пред читателя сега, са многото реплики, които Голдшмит не е забелязал, забравил е, или нарочно е прескочил.




Тази демонстрация на математическа кадърност повдига пореден въпрос, който директно противоречи на Легендата на Алианса, защото според някои версии на тази Легенда германците така и не започнали агресивно да преследват разработването на бомбата, защото разполагали - заради Хайзенберг - надценена критична маса с цели няколко степени, по този начин правейки проекта непрактичен. Хартек очевидно е бил правил изчисленията преди, така че очакванията на Хайзенберг със сигурност не били единствените изчисления на разположение на германците. А с малката критична маса идва и практическата постижимост на атомната бомба.












В "лекцията" си от 14 Август 1945г пред събранието на германските физици във Фарм Хол, Хайзенберг, според Пол Томас Роуз, използвал тон на говорене и фразеология, които създавали впечатление, че той "чак сега е разбрал", че решението е малка критична маса за бомбата, понеже "другите" докладвали критична маса от около 4 кг. Това също само задълбочава мистерията. Според Роуз, привърженик на Легендата - въпреки че сега е привърженик на силно променената й версия след разсекретяването на Фарм Хол - тези "други" можело да бъдат самите новинарски емисии на Алианса.

В годините незабавно след войната, датско-еврейския физик от проекта Манхатън Самюел Голдшмит обяснява цялата мистерия, както и много други, с това, че Съюзниците били "по-добри" ядрени физици и инженери от самите германци, които изобретили цялата дисциплина на квантовата механика и ядрената физика. Това обяснение, в унисон с ачевидно непохватните опити на Хайзенберг да конструира функциониращ реактор, било достатъчно правдоподобно до преди разсекретяването на стенограмите.

С появата на стенограмите и поразителните им разкрития за реалното знание на Хайзенберг по дизайна на атомните бомби, и за ясното разбиране на някои от останалите учени относно начините за обогатяване на достатъчно използваем уран без нуждата от функциониращ реактор, Легендата трябвало да се "поукраси" малко. Появила се книгата на Томъс Пауърс "Войната на Хайзенберг", която някак си убеждава, че Хайзенберг бил саботирал германската бомбена програма. И почти веднага след като излиза книгата, Лаурънс Роуз контрира с неговата "Хайзенберг и нацисткия проект за атомна бомба", изтъквайки дори още по-убедително, че Хайзенберг бил останал верен германец и не бил саботирал нищо, а просто се трудел над огромни погрешни схващания относно природата на ядреното делене и като последствие надценил критичната маса, нужна за направата на атомна бомба по време на войната. Германците така и не постигнали бомбата, както е според новата версия, защото така и не се сдобили с работещ реактор, с който да обогатят уран до плутоний, за да направя тбомба. Освен това, с голямата грешка в критичната маса, нямали реален мотив да преследват нещо такова. Достатъчно просто, случаят е приключен отново.






Но отново, нито книгите на Пауърс, нито книгите на Роуз фактически стигат до сърцето на мистерията, защото Легендата все още разчита на вярването, че "гениални ядрени физици, включително нобелови лауреати преди войната, явно поразени от някаква странна болест, която ги превърнала в некомпетентни некадърници по време на... Войната", били внезапно и доста необяснимо излекувани от тази болест за няколко дни след бомбардирането на Хирошима! Още повече, че две толкова силно различаващи се съвременни интерпретации за един и същи материал - интерпретацията на Роуз и на Пауърс - само подчертава неяснотата в съдържанието им като цяло, и особено знанието на Хайзенберг или липсата му на такова.

Бел.прев: цитатът към този абзац е от Филип Хеншал, "Ядрената ос: Германия, Япония и състезанието за атомната бомба 1939-45г","Въведение"
[Philip Henshall, The Nuclear Axis: Germany, Japan, and the Atom Bomb Race 1939-45, "Introduction."]








Нещата не били по-добри от другата страна на света на Тихоокеанския театър, защото американските разследващи открили също толкова странни случки и след като войната свършила.

Там, след Нагасаки, императорът Хирохито, пренебрегвайки министрите си, които искали да продължат войната, решил, че Япония ще се предаде без условия. Но защо министрите на Хирохито напъвали за продължаване на войната в лицето на сразяващото превъзходство на конвенционалната армия на Алианса, и, от тяхна гледна точка, в лицето на потенциален дъжд от атомни бомби? В крайна сметка, "две" бомби биха могли също толкова лесно да се окажат и двадесет. Бихме могли, разбира се, да отдадем възраженията на императорските министри на "гордите самурайски традиции" и японското разбиране за "чест" и прочие. И това наистина би било смислено обяснение.


Само че има и друго обяснение, и то е, че министрите на Хирохито са знаели нещо.


Това, което неговите министри вероятно са знаели, било онова, което американското разузнаване скоро разкрило: че японците, "точно преди да се предадат, били разработили и успешно изпробвали атомна бомба. Проектът се провеждал във или близо до Конан (японското име за Хунгнам), Корея, в северната част на полуострова". Била е взривена, така е според историята, един ден след като американската плутониева бомба, "Дебелия", била пусната над Нагасаки, тоест, на 10 Август 1945г. Войната, с други думи, зависеща от решението на Хирохито, е можело да прерасне в ядрена. В онова време, разбира се, Япония е нямало да спечели нищо от продължаването й, защото не е имала средствата да достави атомно оръжие до коя да е стратегическа американска цел. Императорът укротил министрите си.

Бележка от автора: Японците, всъщност, били разработвали големи товароносими подводници, за да транспортират бомба до градовете по Западното Американско крайбрежие и да я детонират там, точно както Айнщайн предупреждавал в известното му писмо до президента Рузвелт, което дало старт на проект Манхатън. Разбира се, Айнщайн се притеснявал повече от това германците да не използват такъв начин за доставяне на бомби, отколкото японците.








Тези твърдения създават още една поредна трудност за Легендата на Алианса, защото откъде се е сдобила Япония с нужния уран за своята (както се твърди) атомна бомба? И още по-важното е, откъде е технологията за неговото обогатяване? Къде Япония е построила и сглобила такова оръжие? Кой е бил отговорен за разработването му? Отговорите, както по-късно ще видим, вероятно обясняват някои събития далеч в бъдещето, и дори може би чак събития от днешния ден.
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #13 -: (Сряда) 24 Февруари 2016, 04:17 »

Но дори и сега, ние тъкмо започваме да проникваме в сърцето на този "зле написан финал". Остава да вземем предвид и "странно малкото, и малко известните подробности".


http://i2.mirror.co.uk/incoming/article5777071.ece/ALTERNATES/s615b/p_00123702.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни








Защо, например, през 1944г, един единствен бомбардировач Джънкърс 390 (Junkers), масивен самолет с шест двигателя, тежко-товаропреносимо превозно средство на свръх-дълги разстояния, способно да извърши интерконтинентален полет от Европа до Северна Америка и обратно, е летял на по-малко от 30 км от Ню Йорк, фотографирал е небесния хоризонт над Манхатън, и се е върнал в Европа?
Германия е извършила няколко такива свръх-секретни полети на дълги разстояния по време на войната, използвайки тези и други тежко-товаропреносими самолети за свръх-дълги разстояния. Но какво е било предназначението им, и още по-важно, предназначението на този уникален полет? Това, че такъв полет е бил екстремно рискован, е пределно ясно. Какво са кроели германците с този масивен самолет, и защо въобще са рискували такава операция, само за да направят снимки, при положение, че през цялото време са имали на разположение само две от тези чудовище с шест двигателя?

Бележка от автора: Италия, в това число, също е провела дълго-полетови мисии до Япония.

Най-накрая, и за да обобщим Легендата, налице са и тези странни подробности за германската капитулация и Военните трибунали в Нюрнберг за военновременните престъпления. Защо бившият Райхсфюрер SS Хайнрих Химлер, масов убиец и един от най-прословутите престъпници в историята на човечеството, се е опитвал да преговаря капитулация пред Западния Алианс? Разбира се, можем да пренебрегнем това като пристъп на лудост, а Химлер със сигурност е имал отклонения. Само че, какво ли си е мислел, че може да предложи на Алианса в замяна на капитулация пред Запада и пощада на собствения нещастен живот?





Какво да кажем за странностите около самите Нюрнбергски трибунали? Легендата е добре известна: очевидните военни престъпници като Райхмаршал Гьоринг, фелдмаршал Вилхелм Кайтел, армейски началник на операциите на службите генерал-полковник Алфред Йодл, са изпратени на бесилото, или, в случая с Гьоринг, който е измамил бесилото и е глътнал цианид. Други нацистки върховници като гранд-адмирал Карл Дониц, геният зад разрушителната кампания на германските U-лодки срещу флота на Алианса, или министърът на снаряжението Алберт Шпеер, или финансовият министър и Райхсбанк президент Хялмар  Хораце Грийли Шахт, били пратени в затвора.

От обвинителните списъци липсвали, разбира се, ракетните учени от Пинамунде, оглавявани от д-р Вернер фон Браун и генерал Уолтър Дорнбергер, които вече пътували за Америка, за да поемат управлението на американските балистично ракетна и космическа програми заедно със свита от учени, инженери и техници, намиращи се под закрилата на тогава супер секретния проект Кламер.

Бележка от автора: Най-добрите източници относно рамките на Операция Кламер са материалите на Марк Аарон и Джон Лофтус "Нечестиво триединство: Ватиканското, нацисткото и съветското разузнаване" (Ню Йорк: издателство Св. Мартин, 1991г), и книгата на Кристофър Симпсън "Обратен ефект: Американското вербуване на нацисти и ефектите му върху Студената война" (Ню Йорк: издателска къща Макмилан, 1988г).
[Mark Aaron, John Loftus, "Unholy Trinity: the Vatican, Nazis, and Soviet Intelligence", (New York: St Martin's Press. 1991)]
[Christopher Simpson, "Blowback: America's Recruitment of Nazis and Its Effects on the Cold War" (New York: Macmillan Publishing Company. 1988)]




Те, както колегите си ядрени физици в Германия, също страдали от подобна "некадърна болест", защото след като произвели първите успешни V-I и V-2 прототипи сравнително рано във войната, започнали да страдат от подобна липса на вдъхновение и гениалност (както е според Легендата) и успели да произведат само "хартиени ракети" и теоретично изследователски проекти след това.





Но може би  най-учудващото е, според съвместното съгласие на Съюзническите и Съветските обвинители в Нюрнберг, че в доказателствата на трибунала липсвала обемистата уличаваща документация, доказваща връзката на Нацисткия режим с окултните системи от вярвания и практики, това е факт, който е породил цяла "митология", която никога не е била изцяло изследвана във връзка с възможното повлияване на развитието на германските тайни оръжия по време на войната.

Бележка от автора:
Жан-Мишел Ангеберт, "Окултното и Третия Райх" (Ню Йорк, МакГрау-Хил, 1974г)
[Jean-Michel Angebert, The Occult and the Third Reich (New York: McGraw-Hill, 1974)]

Николас Гудрик-Кларк, "Окултните корени на нацизма: Тайни арийски култове и тяхното влияние в нацистката идеология" (Ню Йорк: издателство на Ню Йоркския университет, 1992г)
[Nicholas Goodrick-Clarke, The Occult Roots of nazism: Secret Aryan Cults and Their Influence on nazi Ideology (New York: New York University Press. 1992)]

Майкъл Хауард, "Окултната конспирация: Тайните общества - тяхното влияние и власт в Световната история" (Рочестър, Вермонт: Дестини Букс, 1989г)
[Michael Howard, The Occult Conspiracy: Secret Societies- Their Influence and Power in World History (Rochester, Vermont: Destiny Books, 1989)]

Питър Левенда, "Нечестив съюз: История на нацисткото въвличане в окултното" (Ню Йорк: Ейвън Букс, 1995г)
[Peter Levenda, Unholy Alliance: A History of Nazi involvement with the Occult (New York: Avon Books, 1995)]

Луис Пауелс и Жак Бергиер, "Утринта на магьосниците, превод от френски от Роло Майерс" (Ню Йорк: Щайн и Дей, 1964г)
[Louis Pauwels and Jacques Bergier, The Morning of the magicians, trans from the French by Rollo Meyers (new York: Stein and Day, 1964)]

Дъсти Склар, "Нацистите и окултното" (Ню Йорк: Дорсет Прес, 1977г)
[Dusty Sklar, The Nazis and the Occult (New York: Dorset Press, 1977)]

Джеймс Уеб, "Окултното правителство и Окултния подземен свят" (ЛаСале, Илинойс: Оупън Корт, 1988г)
[James Webb, The Occult Establishment and The Occult Underground (LaSalle, Illinois: Open Court, 1988)]

Трябва да се отбележи, че SS Ahnenerbedienst е било разследвано от трибунала.







Най-накрая, един любопитен факт, едно от онези очевидни неща, които човек има навика да не забелязва, освен ако вниманието му не бъде насочено натам: тестът на атомната бомба, който е бил проведен на полигона Тринити в Ново Мексико, е бил тест на американската имплозивно-плутониева бомба и е бил предназначен да се провери дали концепцията всъщност ще проработи. Тя проработила, и то великолепно. Но това, което е изключително важно - един факт, който липсва от почти цялата ортодоксална литература по въпроса още от края на войната - е че урановата бомба заедно с апарата й, представляващ оръдие, поразяващо критичната маса на урана, бомбата която всъщност беше използвана във войната, бомбата пусната над Хирошима, никога не е била тествана. Както отбелязва германският автор Фридрих Георг (Friedrich Georg), това отваря доста зееща дупка в Легендата на Алианса:

"И друг въпрос също е от голяма важност: Защо урановата бомба на САЩ, за разлика от плутониевата бомба, не е била изпробвана преди да бъде хвърлена по Япония? От военна гледна точка това би било екстремно опасно... Дали американците просто са забравили да я тестват, или може би други вече са я били тествали вместо тях?"

Легендата на Алианса покрива този въпрос по различни начини, някои гениални, други не чак толкова гениални, но като цяло се свеждат до твърдението, че никога не е била тествана, защото нямало нужда да бъде, толкова уверени били инженерите от Алианса, че ще проработи. Така че сме помолени да вярваме, от след-военната Съюзническа пирамида, че американските военни са пуснали атомна бомба с непроверен дизайн, основана на концепции от физиката, които били много нови и те самите доста непроверени, върху вражески град и срещу враг, за който е било известно, че също работил в посока на това да се сдобие с атомна бомба!




Това наистина е зле написан, наистина невероятен, финал за най-ужасяващата война на нашия свят.







И така, какво по-точно е видял германският пилот Ханс Зинсер в онази вечер през Октомври 1944г, докато летял с неговия бомбардировач Хайнкел в нощното небе над северна Германия? Нещо което, ако е знаел тогава, е щяло съвсем да преобърне зле написаното Вагнерово либрето.
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #14 -: (Сряда) 24 Февруари 2016, 06:05 »

Писмените му показания се съдържат в доклад на военното разузнаване от 19 Август 1945г, номер на лентата  А1007, филмиран през 1973г във военно-въздушна база Максуел в Алабама. Показанията на Зинсер се намират на последната страница от доклада:


47. Човек на име ЗИНСЕР, експерт по противовъздушни ракети, спомена какво е наблюдавал един ден: В началото на Октомври 1944г летях от Лудвигслуст (южно от Лубек), на около 12 до 15 км от полигон за тестване на атомни бомби, когато забелязах силно, светещо осветяване на цялата атмосфера, което трая около 2 секунди.
48. Ясно видимата ударна вълна избяга от приближаващия и следващия я облак, който се образува от експлозията. Вълната беше с диаметър от около 1 км, когато стана видима, и цветът на облака се променяше често. Стана на точки след кратък период на тъмнина с всякакви светли петна, които бяха, за разлика от нормалните експлозии, с бледо син цвят.
49. След около 10 секунди острите контури на облака от експлозията изчезнаха, тогава облакът започна да се обръща на по-светъл цвят на фона на небето, покрито със сива облачна пелена. Диаметърът на все още видимата ударна вълна беше поне 9000 метра и остана видима за поне 15 секунди.
50. Според личните ми наблюдения на цветовете на облака от експлозията, облакът прие почти синьо-виолетов оттенък. По време на това случване се виждаха и червеникавите му ръбове, променящи се в някак си мръсен оттенък в много бърза последователност.
51. Взривът се усети леко от позицията на самолета ми и беше като придърпване и отбутване.
52. След около един час по-късно излетях с един Не 111 от А/D при Лудвигслуст и летях в източна посок (А/D може да означава "аеродрум", а Не 111 е друг модел Хайнкел, бел.прев). Скоро след излитането преминах през почти цялостната облачна покривка (между 3000 и 4000 метра височина). Облак, оформен като гъба с турбулентни и вълнисти части (на около 7000 метра височина) се извисяваше, без никакви явни връзки, над мястото, където се беше случила експлозията. Установих силни електрически смущения и невъзможност да продължа радио-комуникацията, сякаш като след светкавица.
53. Заради Р-38s, които оперираха в района Витенберг-Мерсбург, трябваше да се отправя на север, но имах по-добра видимост в основата на облака, където се бе случила експлозията. Бележка: Не ми е много ясно защо такива експерименти са се провеждали в толкова населени места

Бележка от автора: Цялата документация на този доклад е както следва: "Разследвания, изследвания, разработки и практическа употр*ба на германската атомна бомба", A.P.I.U. (Девета военно-въздушна база) 96/1945 APO 696, Армия на САЩ, 19 Август 1945г". Докладът е класифициран като секретен. Забележете, че докладът започва по небезизвестен начин: "Следната информация бе добита от германските ни учени: химик, два физични химика, и ракетен специалист. Всичките четирима мъже подадоха кратки истории за това какво знаят за разработването на атомната бомба." (Добавено подчертаване). Забележете също и намекващото наименование на доклада.




С други думи, германски пилот е наблюдавал тест на оръжие, имащо всички белези на ядрена бомба: електромагнитен пулс и като последствие малфункциии в радио-комуникациите му, гъбовиден облак, продължителен огън и възпламеняване на ядрения материал в облака и прочие. И всичко това се случва на територия, която е под очевиден германски контрол, през Октомври 1944г, цели 8 месеца преди първия американски тест на атомна бомба в Ню Мексико! Забележете любопитния факт, че Зинсер постоянно твърди, че тестът е бил проведен в населена зона.

Има и още едно любопитност в твърдението на Зинсер, която неговите американски разпитващи или не са преследвали, или, ако са я преследвали, резултатите продължават да са засекретени: Откъде Зинсер е знаел, че това е било тест? Отговорът е очевиден: Зинсер е знаел, защото някак си е бил замесен, защото очевидно Алиансът не е могъл да има контрол над тестови полигон дълбоко в нацистка Германия.

По-рано в същия доклад има следи, които разбулват мистерията:

14. Когато Германия все още била на този етап от играта, войната избухнала в Европа. Отначало разследванията относно това разпадане на 235U били някак си пренебрегнати, защото практическото приложение изглеждало твърде отдалечено във времето. По-късно, обаче, тези изследвания продължили, особено в посока на това да се синтезират изотопи. Не е нужно да се пояснява, че гравитационният център на военното усилие на Германия по това време се е намирал в други задачи.




http://thewebfairy.com/911/missilegate/rfz/swaz/images/r-reich.of.the.black.sun_3.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

Показания на Ханс Зинсер



15. Въпреки това се очаквало атомната бомба да е готова към края на 1944г, но на това попречили ефективните атаки върху лабораториите, заети с изследванията на урана, особено онази в Рюкон в Норвегия, кодето се произвеждала тежката вода. Основно заради тази причина Германия не успяла да употреби атомна бомба във войната.






Тези два параграфа са доста разобличителни поради няколко причини.









Първо, какъв е източникът на твърдението, че германците очаквали бомбата да е готова в края на 1944г, доста по-напред от проект Манхатън, което е твърдение в директно противоречие със следвоенната Алианска пирамида, че германците всъщност били много изостанали? Действително, по време на войната, оценките за проект Манхатън постоянно поставяли германците по-напред от Алианса, и шефът на проекта генерал Лесни Груувс бил на същото мнение. Само че след войната, всичко изведнъж се променило. Не само, че Америка била напред, но според Легендата, тя била през цялото време по-напред през цялата война.






Шефът на проект Манхатън генерал Лесли Груувс



Показанията на Зинсер разкриват една обезпокоителна възможност - освен че напълно противоречат на Легендата на Алианса - и това е, дали Съюзниците са научили за германските тестове на атомна бомба по време на войната? Ако е така, тогава можем да потърсим за съвпадащи доказателства, тъй като останалите твърдения от след-военния доклад, съдържащ показанията на Зинсер, изглежда намекват, че Легендата на Алианса започва да се развенчава. Разузнавателният доклад съобщава, например, само за лаборатории, представляващи учрежденията, в които се извършват изследвания по изотопно обогатяване и синтезиране. Но само едни лаборатории просто биха били неспособни да доведат до една фактически функционираща атомна бомба. Така че един компонент от Легендата изниква в този доклад: германското усилие е било вяло и ограничено до ниво лаборатории.





Второ, забележете ясното твърдение, че Германия не е успяла "да използва атомна бомба във войната". Езикът на доклада е много ясен. Но също така изглежда е и объркващ в полза на тогава възникващата Легенда на Алианса, понеже твърдението не съобщава, че германците никога не са тествали бомба, а само, че не са употребили такава. Езикът от доклада е съмнително внимателен, целенасочен, и поради тази причина предизвиква толкова повече мисли.




Трето, забележете всъщност колко много - и без да е имало намерение, както изглежда - се разкрива относно германското изследване и разработване на атомна бомба, защото от твърденията е ясно, че германците преследвали атомна бомба на основа на урана. Въобще не се споменава плутониева бомба. Теорията за разработване на плутоний и възможността за атомна бомна на основа плутоний очевидно била известна на германците, понеже свръх-секретен меморандум от Heereswaffenamt (Армейско артилерийно бюро) в ранната 1942г говори кристално ясно.

Бележка от автора: Този меморандум очевидно представлява друго болно място за Легендата на Алианса, която се появила след войната, а именно, че германците никога не били узнали критичната маса на разделящата арана бомба, а вместо това критичната маса била грубо надценена с няколко степени, по този начин правейки проекта "непостижим" във времевия период на войната. Проблемът с HWA меморандума е, че германците имали много добра прогноза за критичната маса още в периода Януари-Февруари 1942г. И ако са знаели, че е толкова малка, тогава "решението" на германската Висша Команда относно непрактичността на тази разработка става доста проблематично. Напротив, заради този меморандум - най-вероятно изготвен от д-р *урт Дийбнер или д-р Фриц Хойтерманс (Fritz Houtermans) - те знаели че това предприятие било не само практично, но и постижимо в рамките на войната.





Така че изобилието на плутоний от този доклад е това, което ни предоставя първата значителна следа за евентуалната истинска природа на германското изследване на атомната бомба. Точно това отсъствие обяснява защо германците така и не придали важност на това да се разработи функциониращ реактор за обогатяване на уран с цел да се направи качествен плутоний за атомна бомба: не е имало нужда да го правят, понеже е имало други методи за обогатяване и разделяне на достатъчно U235 до боеприпасно качество и чистота и за трупане на критична маса. Накратко: Легендата на Алианса относно провала на германците да се сдобият с атомна бомба, защото така и не са направили работещ реактор, просто е пълна фантастична глупост, защото реактор е нужен само в случай, че е необходимо да се произведе плутоний. Било е ненужна и скъпа разработка, ако някой иска да прави уранова атомна бомба. Така че, има значителни причини, според науката за правенето на бомби и според политическите и военни реалности на войната след включването на Америка, германците да са взели решението да развият само уранова бомба, тъй като това предлагало най-добрия, най-директния и технически най-малко сложния път за сдобиване с бомба.


Нека спрем за момент и нека поставим индикациите за Германския проект в контекста на проекта Манхатън, който се е провеждал в САЩ. Там, при производствен капацитет по-голям от германския, и с индустриална база, която не е била бомбардирана от вражески бомбардировачи, Американският проект решил да се концентрира върху развиването на всички възможни начини за произвеждане на работещи атомни бомби, тоест, уранови и плутониеви бомби. Само че създаването на плутоний може да се постигне единствено чрез конструирането на работещ реактор. Няма реактор, няма плутониева бомба.

Но трябва също така да се отбележи, че проект Манхатън конструирал и гигантското предприятие Оук Ридж (Oak Ridge) в Тенеси за обогатяване на уран до боеприпасно качество чрез газова дифузия и масовия спетрометърен процес на Лоурънс, едно предприятие, което в никой момент от своето функциониране не е разчитало на работещ реактор, за да обогатява уран.

Така че, ако германците са преследвали подобен подход на този, възприет в Оук Ридж, тогава трябва да потърсим индикации, които да подкрепят такова нещо. Първо, за да се обогати уран чрез същите или подобни методи, каквито са приети в Тенеси, Райхът ще да е трябвало да построи подобно огромен комплекс, или по-малки предприятия, разпръснати из Германия, като различните нива на опасни уранови изотопи се транспортират от едно място на друго като суровина, докато не се постигне желаното ниво на чистота и обогатеност. Материалът тогава ще е трябвало да се сглоби в бомба и да се тества. Следователно първо трябва да потърсим за предприятие или предприятия. И вземайки предвид функционирането на Оук Ридж и масивния му размер, знаем точно какво да търсим: огромен размер, в близост до вода, адекватна транспортна инфраструктура, огромно консумиране на електроенергия, и най-накрая, два други значителни фактора: огромен набор на работници, и огромна цена.


Второ, за да потвърдим или да подкрепим удивителните показания на Зинсер, трябва да потърсим нужните доказателства. Трябва да потърсим индикации за това, че германците са натрупали достатъчно боеприпасен уран, за да разполагат с критична маса за атомна бомба. И тогава трябва да издирим тестовия полигон или полигони и да видим дали той (или те) носи белега на атомен взрив (или взривове).






За късмет, със скорошното разсекретяване на документи от Великобритания, САЩ и бившия Съветски съюз и с отварянето на архивите на бившата Източна Германия от самото германско правителство, информацията вече постепенно става достъпна. Това ни позволява в подробности да изследваме всяка страна от проблема чак до последните няколко години. Отговорите, както ще видим в останалите глави на Част Първа, са обезпокоителни и ужасяващи.
Активен

Страници: [1] 2 3 ... 6   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2017 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални