Страници: 1 2 [3] 4 5 6   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни  (Прочетена 16349 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #30 -: (Петък) 11 Март 2016, 05:22 »

5.

Странни карти, странни полети и неизвестни товари



"Герлах продължава с обясненето си, че нацистката партия явно смятала, че работят върху бомба, и разказва, как партийните хора в Мюних (Munich) ходели от врата на врата на 27ми или 28ми миналия Април, казвайки на всички, че на следващия ден атомната бомба щяла да се употреби."

Джереми Бернщайн (Jeremy Bernstein), "Урановият клуб на Хитлер: Тайните записи от Фарм Хол"
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #31 -: (Неделя) 13 Март 2016, 17:59 »

САЩ са били в най-уникалната позиция сред всички сили, замесени във Втората Световна война. За последен път в историята САЩ са могли да предприемат военни операции в глобален мащаб относително без страх от ответна реакция спрямо тях. Градовете и фабриките им са били доста отвъд обхвата на който и да е известен вражески бомбардировач. Още повече, че по-голямата част от индустриалния капацитет е бил съсредоточен във вътрешността на континента, далеч от североизточните Атлантически щати както и от Тихоокеанския бряг. Според конвенционалното знание, което се преразказва безброй пъти в множеството стандартни истории на войната, САЩ не се били страхували от абсолютно нищо от Нацистка Германия, нито от "тактическата ориентация на Луфтвафе", нито от мижавия й флот. До ден днешен много американци, дори и онези, които са като цяло запознати с операционните подробности на Втората Световна война, вярват, че Германия не е имала въздухоплавателни средства, способни да достигнат САЩ и да се върнат в Европа, камо ли да носят достатъчно тежко снаряжение, или пък да са достатъчно на брой, за да имат някакво военно значение.

Всичко това се променя, обаче, ако Германия е притежавала атомната бомба и ако е притежавала въздушно средство, способно да я достави и да се върне в Европа. В този случай е нужен само един бомбардировач, който да нанесе значителен военен и психологически удар срещу САЩ. Била ли е постижима такава операция? Имала ли е Германия такъв въздушен транспорт, поне с възможност да бъде модифициран да носи атомна бомба? Има ли индикации, че такива разработки и операции са били планирани от нацистите?


 http://i62.tinypic.com/1427a4j.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

Бел.прев: А как ви звучи атомна бомба, хвърлена от нацистко НЛО? Да, това е съвсем реален самолет - нацисткият Horten 229, бил е все още в разработка и не е успял да влезе в употр*ба преди войната да приключи. Напомня ли ви на нещо? Наистина ли мислите, че американците могат сами да измислят своя Stealth? Повече за "Стелт" по-долу.











https://ankushtiwari.files.wordpress.com/2015/09/hitlers-stealth-flying-wing-bombers.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни


А. Необикновената карта на Оберкомандването на нацистките военновъздушни сили (Oberkommando der Luftwaffe)




През 1943г Върховното командване на Луфтвафе (Oberkommando der Luftwaffe) извършило твърде необичайно проучване. Проучването представлявало една карта, карта на остров долен Манхатън. На картата са отбелязани концентрични кръгове, описващи радиусите на взрива и на топлинната вълна от атомна бомба, детонирана над Ню Йорк. Но най-необичайната черта на това "проучване" е, че показва детонирането на атомна бомба от калиб*р 15-17 килотона, приблизително същия калиб*р като урановата бомба "Малкото момче", пусната над Хирошима, една странна "случайност" от поредицата "странни случайности", която от известно време разглеждаме.

Намеренията на Луфтвафе са доста очевидни и ясни. Унищожението на финансовия и бизнес център на Ню Йорк само по себе си би било безпрецедентен военен и психологически удар срещу Американската военна кампания. Още повече, че при положение, че Ню Йорк е бил важна точка на отпътуване на американските стоки и войници, както и военноморска база, и транспортен възел за целия Американски североизток, щетите от такъв удар биха били отвъд всяко изчисление.

За нацисткото командване такъв удар би имал военен и политически смисъл. Това категорично би демонстрирало на САЩ, че Германия е имала възможност да разгърне значителни военни операции срещу основния Американски континент, и то с такива нива на разрушителна възможност, които биха били военно, икономически и психологически опустошителни. От тяхна гледна точка, на такъв удар вероятно се е гледало като на отслабване на американската решителност и може би, след поредица от подобни удари срещу забележителни цели като Бостън, Филаделфия, Вашингтон или Норфолк, би довело до излизането на Америка от войната, след което Британия щяла скоро да я последва. Тогава войната срещу Съветския съюз можело или да се продължи безмилостно до неминуемата Съветска капитулация, или като минимум, поне да се договори мир, силно облагодетелстващ Райха.

Следователно, през Октомври 1943г такова едно проучване било изкушаваща перспектива. Но има ли някакви индикации "проучвателната карта" на OKL да е била нещо повече от проучване? От доказателствата, представени до сега, отговорът очевидно е, че Луфтвафе не е извършвало просто типичните кадрови обучения, които всички сили извършват, дори по време на война. За Луфтвафе, проучването е била практическа и свойствена постижимост.



http://www.bibliotecapleyades.net/sociopolitica/reichblacksun/images/blacksun_15.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

"Предпроектното проучване" на OKL за атомен взрив с размерите на Хирошима над остров Манхатън в Ню Йорк


Само че какво да кажем за твърденията на Фрайер, че бомбата е била готова, но системите за доставянето й не били? Без система за доставяне Германският Вермахт можел да има всичките бомби, които поиска, но те биха били безкрайно безполезни, скъпи играчки, без реален начин да се доставят до най-значимите военно и икономически силни противници.







Ранна скица на Хайнкел "Т" (Тайфун) (Heinkel "T"), ползващ за двигател вортексния мотор "Репулсин" на Виктор Шаубергер











Б. Странни полети


Имали ли са германците някакви стратегически бомбардировачи или самолети, способни да достигнат Северния Американски континент със значително снаряжение, след което да се върнат в Европа? Освен сравнително добре известния Месершмид 264 (Messerschmitt 264), бомбардировач с четири двигателя, който изглежда прекалено подобен на американския B-29, за да е случайност, Германия е имала малка бройка тежко-товароносими въздушни транспортни средства на супер-дълги разстояния, включително и четири двигателния Джънкърс 290 (Junkers 290) и масивния му братовчед с шест двигателя, Джънкърс 390.





Бомбардировача Джънкърс 390 (Junkers 390)







Само два от тези масивни самолета са построявани някога. Джънкърс 390 представлява една странна случайност тук (и по-късно) в нашата история, защото през 1944г, един такъв Ju 390 излита от Бордо (Bordeaux), Франция, и прелява на 18 км от Ню Йорк, фотографира небето над Манхатън, и се връща обратно, един нон-стоп полет за 32 часа. В контекста на ядрения проект на SS, този полет е бил нещо повече от предпроектово проучване. Фото-разузнаването е можело да служи единствено за идентифициране на мишените. А самият полет, до 18 км от града, лесно може да е бил с цел проверка на американската въздушна защита и реакции. Във всеки случай, фактът, че такъв полет се е прибрал благополучно, може само да посочи, че Американските военновъздушни сили просто въобще не са очаквали посещение от Луфтвафе, нито под формата на разузнаване, предпроектово проучване, или нещо друго.






http://thewebfairy.com/911/missilegate/rfz/swaz/images/r-reich.of.the.black.sun_17.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни


"Amerikabomber" Месершмид 264 (Messerschmitt 264) на дълги разстояния. Забележете любопитната прилика с Бойнг В-29 Суперфортрес (Boeing B-29 Superfortress)







В. Неизвестни товари и едно любопитно летище


Ju 390 и по-малкият му четири двигателен братовчед Ju 290 ще изиграят друга важна роля в следващите части на тази книга. Но може би са имали роля, предвиждана за тях, в контекста на друг малко известен, но въпреки това важен, факт. През 1945г Луфтвафе завършва построяването на едно огромно летище близо до Осло, Норвегия, способно да борави с големи самолети като Ме 264, Не 177 и Ju 290 и 390. В една статия от Юнското издание на Вашингтон Пост (Washington Post) от 1945г, доклад, идващ от главния щаб на 21-ва Армейска група, подчертава плашещото откритие, което очаквало военния персонал на Алианса, дошъл да окупира Норвегия след като германските сили се предали:

Офицерите от R.A.F (военновъздушните сили на Британия, бел.прев) казаха днес, че германците почти били завършили приготовленията да бомбардират Ню Йорк от "колосално летище" близо до Осло, когато войната приключила.
"Четиридесет гигантски бомбардировача с обхват 10 500 км били открити в тази база - най-голямото летище на Луфтвафе, което съм виждал", казал един офицер.
"Те бяха нов вид бомбардировач, разработен от Хайнкел. В момента се разглабят за изучаване. Германските наземни екипи казали, че самолетите били държани в готовност за мисия до Ню Йорк."

Добре известно е, че Хайнкел предприел специални модификации на своя Не 177 тежък бомбардировач с четири двигателя късно през войната, адаптирайки го да носи големи атомни бомби, радиологични бомби, и биологични и химически бомби. В контекста на ядрената програма на SS и по-ранни полет на Ju 390 от Франция през 1944г, обаче, една цел веднага става явна. Загубата на Франция към силите на Алианса през 1944г лишило Луфтвафе от големите френски летища. норвегия, обаче, както вече казахме, останала в ръцете на германците чак до фактическата им капитулация, и така е представлявала единствената останала операционна база на германците за всякакъв вид офанзиви срещу Северния Американски континент.






Бел.прев: препоръчвам внимателно четене оттук-насетне...






Наличието на такова летище и преднамереното му построяване толкова късно през войната също така подсказва връзка с ядрената програма на SS по един напълно различен начин, тъй като постояването му най-вероятно би попаднало под юрисдикцията на Строително-работната катедра на SS, която е била под управлението не на кой да е, ами на SS Обенгрупенфюрер Ханс Камлер. Също така е значително, че юрисдикцията над всички самолети за дълги разстояния също е била в ръцете на Камлер към края на войната, което също свързва безценните бомбардировачи на дълги разстояния на летището до Осло с Камлер. Още повече, че Майер и Меенер (Mayer, Mehner) спекулират, че поне две атомни бомби са били построени и вероятно транспортирани на борда на "U-234". Според тях, предаването на U-лодката на американските власти по този начин не само снабдило проект Манхатън с много необходимите му наличности обогатен уран, но е твърде възможно също така да го е снабдило и с две напълно функциониращи атомни бомби.

Професор Фридрих Лахнер (Friedrich Lachner) 20 години е бил асистент на професор Махе (Mache) в Катедрата по Техническа физика на Техническия университет във Виена. Запознат с аспектите на германската ядрена програма, Лахнер се разтоварил от бремето на знанието си пред изследователите Майер и Меер. Сред неговите твърдения били и такива, че SS транспортирали поне една завършена бомба от Турингия до Залцбург към края на войната.

Бележка от автора: [Mayer and Mehner, "Das Geheimnis"], стр. 81. Лахер също така негласно твърди, в писмото си до Майер и Меер, че бомбата, пусната над Хирошима, била германска (стр. 82). Лахер констатира, че имало не по-малко от петнадесет атомни бомби в германски ръце в края на войната. Отново, на пръв поглед, това прилича на развихрена фантазия, освен ако те вече не били усъвършенствали техниката на ускореното делене. Историята за бомбата от Залцбург може да не е фантазия, защото американските танкови части оперирали в областта в края на войната, подкрепяйки стремежа на Патън към Пилсен и Прага.

Писмото на Лахер е интригуващо поради две причини. Първо, защото потвърждава съществуването на голяма атомна бомбена програма в региона на Трите Ъгъла, и потвърждава твърденията на Фрайер за успешен тест през Март 1945г. Споменавайки транспортирането на такива оръжия навън от района, той придава малко достоверност на идеята, че "U-234" може да е била използвана за транспортирането на поне едно такова оръжие до Норвегия.

Бележка от автора: Италианският офицер Луиджи Ромерса също така споменава, че руснаците пленили две такива бомби ("Das Geheimnis", стр. 105)












Но в писмото на Лахнер до Майер и Меер се съдържа и едно още по-любопитно твърдение, и с него, започваме да се приближаваме до дори още по-ужасяващите потенциали на военновременните тайни нацистки оръжейни изследвания. Цитирайки писмото на британски шпионин зад граница, който е бил добре осведомен за многопластовата природа на германската ядрена програма, и който е бил наясно с "третия екип, който търсел друг начин" за направата на бомба (ускорено делене), той след това споменава и "четвърти екип":

Бележка от автора: [Mayer and Mehner, "Das Geheimnis"], стр. 89. Трябва да се отбележи, обаче, че името на този "добре известен" британски шпионин така и не се споменава.

Да, и освен това го имаше и четвъртия екип, за който чухме слухове по време на последната фаза на войната. Това със сигурност беше толкова сенчесто и фантастично, че човек можеше само да го тълкува като някаква маневра. Но след войната стана ясно, че светът на косъм е избегнал колосална катастрофа... Този четвърти екип целодневно работел в едно чудовищно поле. И като казвам това, искам да кажа, че експериментирали с неща, които една добре информирана публика на ден днешен би сметнала за немислими и невероятни, и следователно въображаеми. Опитвам се да подчертая, че тези специалисти работели с концепции, които напълно изоставили конвенционалните закони на физиката.

Бележка от автора: След това агентът споменава, че не е сигурен в ръцете на коя от Великите сили е попаднала тази технология.



 N B   Бел.прев: Става дума за експериментиране в полето на телепортацията и трансмутацията. Първото нещо, което нацисткият ум мисли, когато открие телепортацията, е как да я милитаризира. Светът не е избегнал на косъм колосалната катастрофа - просто са решили да не я предизвикват. След ключовия момент, който споменах в миналото си по-важно отклонение, една такава колосална световна катастрофа спира да обслужва каквато и да е цел, става безсмислена или по-скоро се превръща в самоцел. Следователно те се отказват от нея (отказват се от реализиране на плана да телепортират атомни бомби директно над избраните мишени), и насочват вниманието си към новото състезание - как в най-кратки срокове да изградят надеждна телепортационна инфраструктура между Земното интернационално нацистко крило и космическото Марсианско нацистко крило.









Майер и Меер след това посочват последствията от забележките на шпионина в една ера, която отдавна е свикнала да мисли в контекста на разрушителната сила на водородните бомби:

Това, че германците са работели върху атомна бомба, никой вече не може да поставя под съмнение, но това, че също така са имали и екип, който е работел върху унищожението на света, е невероятна мисъл. Това може само да означава, че е съществувала оръжейна система, която е имала огромен обхват и степен на ефикасност, която е далеч отвъд технологията на ядрените оръжия. Дали Третият Райх наистина са подготвяли Апокалиптичното оръжие? И ако е така, къде е тази технология днес? Била ли е открита от Алианса или се спотайва дълбоко под земята, чакайки да бъде преоткрита? Ако такова Върховно Оръжие вече съществува от повече от петдесет години, тогава е уместно да се запитаме с какво, действително, разполагат военните днес?

Бележка от автора: Също е адекватен въпрос да се запитаме чии военни го притежават, или пък друго - дали е притежание на някаква като цяло неизвестна група?










Истинността на тези потресаващи твърдения изглежда, че се потвърждава от кратък коментар, произнесен от Адолф Хитлер, на събрание на елита на Оста през АПрил 1944г. Отново според италианския офицер Луиджи Ромерса, който е присъствал, когато Хитлер направил тези коментари, Фюрерът

се резходи из залата и каза, "Имаме невидими летателни апарати, подводници, колосални танкове и оръдия, невъобразимо мощни ракети, и бомба, чиято функция ще удиви целия свят. Врагът знае това, и ни обсажда и се опитва да ни унищожи. Но ние ще отговорим на това разрушение с буря и това ще извършим без да отприщим бактериологична война, за която също сме подготвени... Всички мои думи са най-чистата истина. Това вие ще видите! "
















Бактериологична война? Бомби с невероятна функция? Екипи от специалисти, работещи в области, които отричат конвенционалните закони на физиката, заплашващи с глобална катастрофа?

Това не е онази картинка, в която Германия си играе с V-I жужащи бомби, V-2 с ограничен обхват и стратегическа стойност, непохватни и закъснели опити за построяване на работещ атомен реактор и олюляваща се на ръба на тоталния срив, в която сме накарани да вярваме. Всички представени до този момент доказателства навеждат на обратното заключение, че като минимум, Третият Райх е притежавал функциониращи атомни бомби и се е готвел да ги използва срещу Запада, освен ако вече не ги е използвал срещу Русия.

Така че товарите, предназначени да излетят от Норвежкото летище, може не само да са били ядрени, ами нещо много по-ужасяващи. Пътят през ядрените програми на Нацистка Германия вече ни отведе до някои много неочаквани места и развития, развития възможни единствено поради скорошното Германско обединение и декласифицирането на германски, британски и американски архиви, което предизвика, подсказвайки, че зад ядрената програма се спотайва нещо много по-голямо и много по-чудовищно.








Бел.прев: Ако помните и ако сте внимавали в пропагандата от Холивуд, в горния клип офицерът от станцията изтъква, че "Тази бойна станция сега е най-голямата сила във Вселаната. Предлагам да я използваме." Вейдър му напомня, че "Не бъдете толкова горди от това технологичното чудовище, което сте построили. Способността да се разруши планета е незначителна в сравнение със Силата."
По късно ще стане дума и за "Лорд Вейдър", или "Ярл Видар".






Във всеки случай, сега изглежда ясно защо, въпреки констатацията на Опенхаймер (Oppenheimer) в средата на Май 1945г, че най-ранната възможна атомна бомба е била през Ноември 1945, Америка е успяла да преодолее всички проблеми с възпламенителите и недостига на делим материал само за два месеца след Германската капитулация.

Бележка от автора: Многозначително е, че Опенхаймер прави тези констатации преди пленяването на "U-234".









http://www.bibliotecapleyades.net/sociopolitica/reichblacksun/images/blacksun_18.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

Статията във Вашингтон Пост от 29 Юни 1945г относно летището на Луфтвафе в Осло и четиридесетте бомбардировача на големи разстояния.
« Последна редакция: (Неделя) 13 Март 2016, 18:04 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #32 -: (Неделя) 13 Март 2016, 18:09 »

6.
Странният случай с изчезващите генерали:
SS Обенгрупенфюрер д-р инж. Ханс Камлер и генерал Джордж С. Патън



"Пилсен и фабриката на Шкода бяха превзети от Бойна команда Б Трета бронирана дивизия, същият отряд, който превзе уникалния метрополис на Камлер, със съкровищницата му от ракети и реактивни двигатели, на 11 Април в Нордхаусен (Nordhausen) в Саксония."

Том Ейгъстън, "Грешка! Как САЩ издадоха нацистки супер-тайни на Русия" [Tom Agoston, "Blunder! How the U.S. Gave Away Nazi Supersecrets to Russia"]
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #33 -: (Вторник) 15 Март 2016, 06:06 »

Втората Световна война свършва в Европа, когато бронираните дивизии на Трета армия и американския генерал Джордж С. Патън се гмуркат дълбоко в клатещия се Трети Райх и се втурват към Арнщад (Arnstadt) в Турингия и към грамадната фабрика за муниции на Шкода при Пилсен, Чехословакия. Този факт, на който се обръща малко внимание, свързва двамата най-известни и силни генерали на цялата Война и може би предоставя основа за спекулации относно истинските причини за мистериозната смърт на единия и за еднакво мистериозната "смърт" на другия.



Легендарната фабрика на Шкода в Пилсен
"Предприятието Шкода било един от най-големите европейски индустриални конгломерати на 20ти век..."
"Във фабриката на Шкода в Пилсен всичко се правело в огромни мащаби - всички площи били покрити, механичните чукове тежали по сто тона всеки, 30 000 човека се трудели и потели за добри заплати; въртял се огромен капитал..."


Въпросните генерали са генерал Патън, добре известен във военната история и най-известният и кадърен полеви командир на Америка по време на войната в Европа, и SS Обенгрупенфюрер д-р инж. (доктор на инженерството) Ханс Камлер, днес малко известен на ортодоксалната история, архитект на презрените лагери на смъртта в Аушвиц, отговорен за взривяването на Варшавското гето и, до края на войната, пълномощникът за всички тайни оръжейни изследвания на Третия Райх, отговорен пряко пред Райхсфюрер SS Хайнрих Химлер и пред самия Адолф Хитлер.




Генерал Джордж Патън (George S. Patton) и SS Обенгрупенфюрер Ханс Камлер (Hans Kammler)




Камлер (на заден план) и Химлер (най-дясно)







А. Въведение: Преоткриването на SS Сондеркомандосите (SS-Sonderkommando), Камлер, и едно засичане с "Легендата"


Започвайки през 1938г и през цялата Втора Световна война, SS стартира процедура, при която офиси и екипи на SS могат да сформират по-малки под-екипи, познати като SS-Сондеркомандоси, за изпълнение на специални задачи и действия, което включвало и изпращане на въоръжени сили в полеви условия за извършване на широкомащабни екзекуции. Употр*бата на Сондеркомандосите била широко разпространена и според бившия SS Щурмбанфюрер Вилхелм Хьотл (Wilhelm Höttl), дори командването на SS не знаело колко точно Сондеркомандоси постоянно се формирали, разформировали и пре-формировали за различни задания във всеки един момент, особено на Източния фронт.

Уикипедия











Както се посочва в миналите глави, има някакво тяло в Третия Райх, което явно е координирало изключително чувствителните и тайни оръжейни разработки и проекти, и което включително е надзиравало и голямата програма за обогатяване на уран на Германия. Само че това тяло, както в последствие ще видим, е било отговорно за доста повече от това. В този момент е нужно да споменем нещо за него, обаче, защото сега то директно излиза на сцената в спекулативната възстановка на странната смърт на единия и на изчезването на другия от тези двама много важни генерали.




Това тяло за първи път излезе на светло по време на отзвука от Втората Световна война, през 1950г, в серия публикации в Западна Германия, и в книга на бившия германски майор Рудолф Лусар (Rudolf Lusar). Тези публикации твърдяха, че Нацистка Германия била създала и успешно изпробвала "необикновени" летателни апарати, включително летящи дискове или чинии. Така се роди "Нацистката легенда" за "истинския произход" на НЛО-тата. В следващите части на книгата ще говорим повече за тази Легенда. Тук е достатъчно да отбележим, че Нацистката легенда поддържа вярването, че тази тайна разработка се е случила под директния надзор на SS.








Твърденията за ултра-свръхсекретно тяло, координиращо и контролиращо нацистките тайни оръжейни изследвания във финалните години на войната обичайно се отхвърляха, заедно с по-сензационния компонент на самите "летящи чинии". Освен това, беше лесно да се отхвърлят тези твърдения, защото се основаваха на изолираните показания на един разочарован германски майор с явни нацистки симпатии (Лусар) и показанията на един или двама "очевидеца", които се появяваха, за да потвърдят историята, като всеки си имаше своите сенчести асоциации.

Всичко това постепенно започна да се променя, обаче, от поредица събития, обхващаща публикуването на една книга от бившия британски офицер от разузнаването Том Ейгъстън (Tom Agoston), през 1985г, и самото Германско обединение през 1989г, което направи камара архиви от бившата Източна Германия достъпни за изследователите. Редица книги се появиха в Германия, откакто Обединението даде достъп до тези архиви, и освен всичко това, недостъпните преди секретни подземни инсталации и комплекси на SS най-накрая бяха отворени за публиката. Подпомогнати и подстрекани в усилията си от декласифицирането на няколко документа в САЩ, извършено от администрацията на Клинтън, германските изследователи започнаха да сондират информацията, да сглобяват пъзела и да предлагат една вледеняваща картина на реалното състояние на нацистките военновременни изследвания и огромното несъответствие със следвоенната Легенда на Алианса. Това огромно количество свършена работа е почти изцяло игнорирано в Северна Америка.

Бележка от автора: Най-видните германски източници на тази история след Обединението са поредицата на Фридрих Георг (Friedrich Georg) за тайните оръжия, поредицата "Обсадните оръжия на Хитлер" ("Hitler's Siegeswaffen") в три тома; и изследванията на Едгар Майер (Edgar Mayer) и Томас Меенер (Thomas Mehner), "Мистерията на германската атомна бомба" ("Das Geheimnis der Deutschen Atombombe"); "Атомната бомба и Третият Райх" ("Die Atombombe und das Dritte Reich"); "Хитлер и "бомбата" ("Hitler un die ,,Bombe"); "Harald Fath's 1945 -Tthuringens Manhattan Projekt ami Geheime Kommandosache - S III Jonastal und die Seigeswaffenproduktion" на Харалд Фат (Harald Fath).
Също не бива да се пренебрегва и "Тайната война на Япония: Състезаването с времето за построяването на японска атомна бомба" на Робърт Уилкокс (Robert K. Wilcox, "Japan's Secret War: Japan's Race against Time to Build its Own Atomic Bomb"), защото последната книга недвусмислено повдига въпроса откъде Япония се е сдобила със способността си да обогатява уран и със запасите си от уран (вижте Глава 7 от тази книга). Също е важна и "Тайни технологии, Чудотворните оръжия и земния аспект на НЛО феномените" на Карл Хайнс Цунек (Karl Heinz Zunneck, "Geheimtechnologien, Wunderwaffen und die irdischen Facetten des UFO-Phanomens").







Работата на Ейгъстън беше първата индикация от "мейнстрийма", че може да е имало някаква истина в Нацистката легенда. Ейгъстън разкри историята си за първи път след като източникът му, не друг, ами близък познат на Камлер във фабриката на Шкода, д-р Вилхелм Вос (Wilhelm Voss), умря. Както твърди Ейгъстън, историята, която Вос му разказва в края на войната, му е била доверена като тайна.

Както Ейгъстън някак саркастично отбелязва, Камлер се надувал с почти перфектната си "корпоративна автобиография" и с документираната си тапия за "всестранен управленец" и "лоялен колега":

Един модерен мениджър-консултант, търсещ талантливи хора и "абсолютни професионалисти с пълна отдаденост", със сигурност би се впечатлил от необичайната автобиография, която Камлер би могъл да подаде. Той могъл да предложи "опитно досие" за "много висши назначения" и показвал умения в налагането на "планове за агресивно развитие"...

В Третия Райх, в рамките на няколко години, броя на позициите, на които бил последователно назначаван, бил феноменален.

Сред тези "висши постове", на които Камлер бил назначаван, са:

(1) Операционен контрол на тероризиращите бомбардировки с V-I и V-2 над Лондон, Лиеж, Брюксел, Антверпен и Париж;
(2) Операционен контрол на всички изследвания и на цялото производство на ракети, включително на V-2 и на интерконтиненталните балистични ракети A9/10;
(3) Надзор на дизайна и построяването на "първите в света бомбо-защитени подземни фабрики за самолети и ракети", включително фабриките за производство на реактивните двигатели и на Месершмит 262;
(4) управление на SS Катедрата по изграждане и благоустройство, катедрата която се занимавала с всички големи строителни проекти за Райха, включително лагерите на смъртта, "фабриките за Буна", и снабдителните пътища за германските инвазионни легиони в Русия;
(5) Дизайн и построяване на първия в света подземен тестови полигон за ракети;
(6) Командване, контрол и координация на всички тайни оръжейни изследвания на Третия Райх до края на войната.

Този изкривен и усукан административен гений за първи път влиза в полезрението на Химлер и Хитлер с "блестящ ръчно оцветен дизайн за концентрационния лагер в Аушвиц, който той в последствие построил. По-късно бил привикан за съветник по увеличаването на дневната резултатност на газовите камери от 10 000 до 60 000".

Всичко това показва не само, че Камлер е касапин, но и че към края на войната Хитлер определено бил "концентрирал повече власт в ръцете на Камлер, отколкото някога е поверявал на един единствен човек". Ако трябва да се сравнява позицията на Камлер със сходна хипотетична позиция в бившия Съветски съюз,

такава позиция би означавала, че генералът, който командвал ракетите SS-20 в Европа и Азия (главният командир на Стратегическите ракетни сили) също би оглавявал изследването, разработването и произвеждането на ракети. Освен това, той би оглавявал производството на всички модерни самолети за Червените военновъздушни сили и би имал върховно управление над мамутските цивилни инженерни проекти или производствени центрове в минусовия климат на Сиберия. Накрая, но не на много последно място, той би управлявал националната мрежа от гулаци. За да опонира на позицията на Камлер в SS, Съветският генерал, държащ всички тези пъстри управления, също така би трябвало да бъде трети в йерархията на КГБ.

Действително, трябва да добавим и списъка на Ейгъстън, защото такъв Съветски генерал също би трябвало да бъде начело на координацията на всички най пост-ядрени и супер секретни постижения и научни изследвания и черни проекти в целия Съветски съюз. Така всички линии на нашето разследване се кръстосват в персоната на SS Обенгрупенфюрер Ханк Камлер: фабриката за Буна и поробените работници от лагерите, експлоатирани в чудовищни медицински експерименти и труд в секретните подземни лаборатории и производствени предприятия, ядрения проект, и както ще се види в следващите части от тази книга, дори и по-ужасните и чудовищни разработки при летателните апарати и оръжията.
Ако е имало златна мина за информация, то тя е била в чертежите и папките, заключени в трезорите на Камлер, или дори на още по-сигурно място в мозъка му. Именно този факт и изключителното досие на Камлер правят след-военната му съдба още по-проблематична.







Но какво да кажем за самата структура "Специална SS команда" (Sonderkommando) на Камлер? Кое е било толкова революционно, че д-р Вос да е изискал от Ейгъстън да запази конфиденциалност до смъртта му?









Вос се присъединява към Шкода през 1938г, когато заводът е отстъпен на Райха по силата на Мюнхенския пакт - Хитлер, Чемръблейн, Мусолини и Даладиер, разпределящи Южно-Германските области от Чехословакия към Германия - и става съдружник на Круп - основния производител на оръжие за Хитлер. Заради страстта си към тихата дипломация, Вос бил изключително популярен сред чешките мениджъри, които останали на управленски постове по време на превземането на Шкода от германците. Вос дори уредил на чешките работници, на които се плащало спрямо местните, а не спрямо Райховите заплати, да им се плащат повече пари.

Друго важно нещо за отношенията между SS и Шкода е факта, че цялата Бохемска Чехословакия станала "протекторат на Райха", дефакто прехвърляйки целия политически, административен и военен контрол от Бохемия на SS. В този контекст се развили специалните отношения между Вос и Камлер.

По приумица на съдбата, кариерите на Камлер и на Вос се препокрили в Шкода, където заедно установили и управлявали онова, което като цяло посветените лица считали за най-напредналия високо-технологичен военен изследователски център на Райха. Работещ като напълно независимо тяло на SS под прикритие, центърът бил под специалния надзор на Хитлер и Химлер. Излизайки извън обхвата и полето на общите интернационални изследвания на Шкода, центърът работил в близко сътрудничество с Круп и основно се занимавал с анализиране на пленената техника, включително летателни апарати, и с копирането и подобряването на последните технически характеристики. Чрез тази си дейност групата на SS трябвало да отиде отвъд първото поколение на секретните оръжия.

Така се сдобиваме с първия компонент на Специалната SS команда: анализирането, копирането и подобрението на пленената чужда и вражеска технология. Това само по себе си не е изненадващо, тъй като всички главни участници във войната поддържали такива изследователски центрове.





Нацистка база на Луната - от Греъм Дейвис (Graeme Davis, Nazi Moonbase) (книгата е художествена)
В последните дни на Втората Световна война, Нацистка Германия посвещава все по-голяма част от отслабващата й производствена сила, за да създаде малка флота летящи чинии, способни да пътуват отвъд атмосферата. Въпреки че тези чинии били твърде малко на брой, за да обърнат евентуалния изход от войната, те успели да позволят на малка, но фанатична нацистка група на избяга от Германия, първо до Антарктида и след това на Луната.




Второто нещо, което трябва да отбележим, е внимателния и целенасочен камуфлаж на Специалната SS команда вътре насред нормалните инженерни подразделения на предприятието Шкода. Но истинските операционни цели на тази Специална команда били много повече от простото анализиране на превзета вражеска екипировка, както Вос с подробности обяснил на Ейгънсън.

Целта й била да прокара пътя за построяването на летящи апарати с ядрено гориво, работещи на принципа на прилагането на ядрената енергия за задвижване на ракети и летателни апарати; лазерни лъчове, тогава все още наричани "лъчи на смъртта"; разнообразие от самонасочващи се ракети и да търси други потенциални ниши за високо-технологични пробиви. На модерен високо-технологичен жаргон, операцията вероятно би трябвало да се нарече "изследователски SS мозъчен тръст" ("think tank", бел.прев). Някои разработки върху второ поколение тайни оръжия, включително прилагането на ядреното задвижване за самолетните ракети, вече били доста напреднали.

Ядреното задвижване на летателни апарати би изисквало разработването и миниатюризирането на функциониращи атомни реактори, нещо което германците не би трябвало, според Легендата на Алинса, да са постигнали. И въпреки че споменаването на лазери опъва доверчивостта отвъд всички предели, има достоверни доказателства, че германците са се занимавали точно с това, и с още неща, между другото.





Аненербе - паранормалната катедра на Третия Райх

















Но най-забележителното нещо относно този "SS мозъчен тръст" е това, че бил установен изцяло без знанието на Гьоринг, Шпеер или кой да е друг големец или изследователски център в Райха. Това не само може да обясни почудата на Шпеер от въпроса на Джаксън, с което се занимахме по-рано, но също би обяснило явната липса на информация що се касае до това, за което разговаряли пленените учени във Фарм Хол в Англия след войната. Тези два факта са достатъчна индикация, че Специалната SS команда, с главен щаб в завода на Шкода в Пилсен, била нещо повече от един таен оръжеен проект, провеждан по стандартните канали. За разлика дори от своя противовес - проект Манхатън - този проект нямал връзки до стандартните разклонения на германската военна йерархия, Германската държава или дори Нацистката партия; той абсолютно отсъствал от документацията. Той е, по всички начини, по които сме свикнали да го разбираме, един Черен проект, координиращ всички черни проекти в Нацистка Германия. На тази група бил даден толкова широкообхватен мандат, че ако е имало голяма действаща програма за обогатяване на уран в Германия с цел произвеждане на атомни бомби, тогава това е тялото, което най-вероятно я е координирало.

Бележка от автора: Ейгъстън загатва за съществуването на връзка между програмата за обогатяване на уран и персонала на Камлер, когато констатира "Дори делимият уран-235 се твърди, че е бил предоставен на основния Осев съюзник на Берлин" (стр. 32). Докато огромните намеци на това изказване са очевидни, в своята книга Ейгъстън не цели елемента на атомната бомба като част от екипа на Камлер, въпреки че със сигурност трябва да го е подозирал. Връзката на "фабриката за Буна" в Аушвиц към SS през лагерите на смъртта там вече дава връзка към Камлер, понеже "фабриката за Буна" попадала под юрисдикцията на SS чрез самия лагер, и поради това връзката с Камлер е директна.

На всичкото отгоре, не само че "открито функциониращата Катедра за изследвания и развитие" на Шкода работела в близко сътрудничество с SS върху някои по-малко чувствителни проекти, но тя "предоставяла удобно прикритие за Екипа от специалисти на Камлер, обвивайки ги в голяма потайност спрямо изследователските институти на Германия, по този начин помагайки на вътрешните експерти. Всички бяха специално подбрани заради ноу-хауто си, а не заради партийната им история, каза Вос. Всички трябваше да умеят да се занимават с визионерски проекти". Екипът на Специалното командване на Камлер дори въртяло свръх-секретни документи и бележки между различните учени вътре в самата групата чрез централен офис или научни доклади. Тогава някои от тези доклади се използвали като основание за вербуване на върхови учени.







Така че какъв е бил Екипът на Камлер, или "Kammlerstab", в разказа на Ейгъстън, както го описва Вос?

Първо, това е било продължението на "нормалната" наука, свободно от задръжките на Нацистката партийна идеология, но под контрола на SS! Но е било и мвого повече. Не само, че е било "мозъчен тръст", но е било и централна сцена за идеи, за планиране на точните технологични дървета за добиването на второ и трето поколение оръжия. Но е било и още, било е и обилно финансиран координационен център за изследователски Черни програми със своя собствена "неизчерпаема" и похарчима работна ръка.

Цялото това нещо е било координирано от SS генерала Ханс Камлер.

Цялото това нещо имало генерален щаб в гигантския завод Шкода в Пилсен.

И още едно нещо. Към края на войната, Камлер също така имал контрол и върху тежко-товароносимите транспортни самолети за дълги разстояния на Райха, което означава няколко Ju 290 и двата огромни Ju 390, един от който, според Ейгъстън, направил полярен полет до Япония на 28 Март 1945г.

Бележка от автора: Този факт просто е докладван от Ейгъстън без представянето на доказателства, което ни води до заключението, че източникът на информацията може да е бил д-р Вос. Заслужава да се отбележи, че според Ник Куук (Nick Cook) Камлер е имал контрол над двата Ju 390 като част от друга специална SS Евакуационна команда, която е била рожба не на кой да е, а на Мартин Борман. Целта на тази специална команда била да евакуира... нещо. Куук докладва, че един от тези огромни Ju 390 просто изчезнал в края на войната.









Б. Четирите умирания на SS Обенгрупенфюрер д-р инж. Ханс Камлер

...







П.П.

Замисляли ли сте се, ако Хитлер наистина е умрял (а той наистина е умрял), кой би могъл да е неговия наследник? Все пак подземните бази на Земята и базите на Луната и най-вече на Марс трябва да се управляват от някого?
« Последна редакция: (Вторник) 15 Март 2016, 06:17 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #34 -: (Сряда) 16 Март 2016, 13:05 »

Някои хора може би наистина са прави, че е крайно време и за няколко думи от преводача.



Както виждате, невъзможно е съвремието да се обясни, без изоснови да се познават нацистите и театъра на Втората Световна война. Няколко пъти съм казвал, че на ден днешен живеем в един нацистки свят - всичко, което виждаме около себе си, е продукт на нацистката мисъл и нацисткото разбиране за нещата. Всичко. Дори пропагандата, с която сме захранвани. Втората Световна война е Библейски прелом в историята, надявам се, че по-будните от вас малко по малко осъзнават това. Когато в Биббията се казва, че всички тайни ще станат явни и че всичко скрито ще стане открито, тогава и ще настъпи Апокалипсис. "Апокалипсис" означава "разкриване на скрито знание", "провидение в небесни тайни, които осмислят земните реалности".

Втората Световна война Е Апокалипсис. Каквото и да е означавало "езотерика" и "окултизъм" преди това, след Втората Световна война езотерика и окултизъм имат съвсем друго значение.

Днес живеем в Пост-Апокалиптични времена и в Пред-Армагедонни дни. Армагедон - "мястото, на което ще се съберат множество армии за битка, по време на Крайните времена", по време на Апокалипсис.



Широката аудитория читатели обикновено имат навика да забравят дълговременните и далечни цели на нещата и обикновено не умее да се концентрира и да се вглъбява, същевременно запазвайки на ум предварителните намерения. Затова може би е уместно да обърна внимание на това какво ВСЪЩНОСТ означава всичко прочетено тук до сега.










Поставете се на мястото на Адолф Хитлер.

Имате връзки с всички теи тайни общества, и това следователно ви носи голямо самочувствие и увереност. Вие знаете, че одно авторитетно задкулисие инвестира голямо доверие и надежди във вас, следователно вие не страдате от онази липса на самочувствие и от чумата на съмнението в себе си и ограничаването проявленията на собствената личност, която върлува сред обикновените хора, които са не-сами със себе си.
Вашият ум ражда национал-социалистическата идея. Вашият ум провежда тази мащабна интелектуална еволюция на база труда на множество философи и мислители. Вие сте начело на нацистката партия и начело на цяла Германия.

Мисълта ви се простира години, може би дори столетия напред в бъдещето. Всичките ви действия в настоящето, всако едно, нямат незабавни резултати, но нагнитат потенциал в бъдещето. Всяка една мярка, всяко една начинание, голямо или малко, цели да нагнете потенциал в бъдещето, който да експлодира изведнъж. Блиц-крийг. Не живеете толкова в настоящето, колкото в собствената си визия за бъдещето - цялото ви същество е в бъдещето.

Вие не направлявате света от настоящето към бъдещето. Вие се намирате в бъдещето, и притегляте света към себе си от настоящето, в което се намира.

Разбирате ли това? Ако го разбирате, щое осъзнаете и следното - във вътрешното си светоусещане, Хитлер през цялото време е изживявал КРАЯ на нацизма.








Защо Камлер?

И защо Химлер?



Разберете как работи едно разузнаване. Разберете как работи едно ДС. Поставете се на мястото на едно SS.

ВИЕ сте задкулисието. ВИЕ сте сянката на обществото. И като сенки, движещи се навсякъде из театъра на настоящето, под и над сцената, във и извън самите обикновени хора, вие знаете едно - знаете как се пораждат сенките. Вие знаете, че най-силната светлина поражда най-острите сенки.
Вие знаете, следователно, че силната светлина е само средството за вашето съществуване. Вие отлично разбирате, че една силна светлина не е по-добра от друга силна светлина, защото всяка светлина поражда сенки. Задайте си тогава въпроса - отдаден национал-социалист ли е бил Химлер?

Разбира се че не. Химлер е бил един ДС-джия. Шефът на службите не може да си позволи такива пристрастия, защото това мигновено би компломентирало професионализма на цялата служба, която оглавява. Защо Хитлер е харесал Химлер за поста върховен на SS? - Именно защото Химлер не е демонстрирал визионерско мислене, нито отдаденост и съпричастност към философски идеи. Това, което прави Химлер идеален за заемания от него пост, са именно очилата му. Именно това, че е сляп за определени неща, а "далече от очите - далече от сърцето", следователно той не е взимал присърце самата национал-социалистическа идея. Поради което SS са били толкова безупречни.


Какво, тогава, виждат Хитлер и Химлер, когато на тяхното внимание се появява Камлер? Точно така - и двамата виждат КРАЯ на нацизма.





Хитлер дава в ръцете на Камлер не само повече власт, отколкото някога е давал на който и да е, но Камлер получава ОГРОМНА власт - повече от който и да е някога в историята. Защо е такова мнението ми? Защото никога в историята изключително рядко се е случвало още напълно жизнеспособния цар да предаде царството си изцяло в ръцете на още невръстния си наследник.
И Химлер отлично е разбирал какво се случва и отлично е разбирал мотивите, които стоят зад това решение.

На практика, Хитлер става зависим от наследника си много рано. Камлер за кратко време се превръща в абсолютно незаменим. Тайната прави един човек незаменим. Колкото повече тайни знае един човек, толкова по-невъзможно става да бъде заменен от друго, защото наследникът му вероятно би похарчил цялата си младост само докато се запознае с всичко онова, което трябва да наследи и да развърти сле дтова, но и никога през живота си не би имал увереността, че е разкрил всички дела и кроежи на предшественика си. Винаги ще остане нещо в сянката. Така че един самознав наследник никога не може да бъде пълноценен. Непълноценен наследник се нарича онзи, когото самия Баща не е избирал, не е посочвал и не е подготвял за свой наследник.
Така че след като е направил избора си, Хитлер не би могъл да замени Камлер повече след този момент, в който му поверява цялата тази власт.





Помните ли това?

Ето нов линк - https://www.youtube.com/watch?v=b_-pBR2lTHE. Клипа няма много достойнства, но единствената ценна полза от него е, че може да накара човек да посърфира по този въпрос.
Малко хора са чували, че в битката при *урск всъщност НЛО са се намесили на страната на руснаците. Очевидци от онова време твърдят в свои лични мемоари (под различни форми, дневници, писма до близките или бележки), че НЛО-та стопили цяла колона от нацистките танкове "Тигър", а точно Тигър са били чудовищата за времето си, и ако не се лъжа, са чудовища и до ден днешен. Твърди се, че офицер Генади Залагинов (Gennady Zhalaginov) написал, че е бил свидетел на НЛО по време на битката. Това също така било докладвано на руснаците и от нацистки военнопленници, които също били свидетели. Имало дори официална позиция на СССР за инцидента, според която позиция точно върху нацистките танкове бил паднал метеорит.
Твърди се, че източниците за този клип са взети от "архиви на СМЕРШ" и от "Руското НЛО географско общество".

Останалото е прекалено съмнително, за да се занимаваме с него сега. Този клип не означава нищо сам по себе си, но все пак, ако човек реши да сърфира по тази линия, ще попадне на немалко линкове, в които се обсъжда именно това събитие - НЛО участието в битката при *урск между нацистите и руснаците.


Да кажем, че има нещо такова. АКО има нещо такова, то със сигурност именно това е обърнало резултата от цялата битка, защото НЛО икога до сега не са се намесвали безрезултатно в историята на кое да е събитие. А от самата битка при *урск е зависела цялата развръзка на Източния фронт - всеки един историк твърди това.









Ако вие сте на мястото на Хитлер, и до вас достигнат такива сведения (а със сигурност, ако е имало събитие, то това е щяло да стигне до вас по най-бързия начин), тогава какво ще си помислите? какво е първото, което ще си помислите?

Точно така, ще си помислите: "Камлер..."
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #35 -: (Сряда) 16 Март 2016, 13:52 »

Кой друг е имал летящи чинии? - Никой.

Всички модели "Hanebu I - IV" са паркирани и разработвани в подземните комплекси на SS в Турингия. И именно Камлер ги управлява директно. Именно Камлер, който не се впечатлява много от философско-политическата страна на нацизма - именно затова сте създали "звяра в корема на звяра", онова ядро в Третия Райх, което е координирало и лявата и дясната ръка на на Райха, и за което ядро абсолютно никой не е знаел, освен шепа хора. И цялата тази шепа хора са именно онези, които не се впечатляват от философско-политическата страна на нацизма - самите вие (Хитлер), Химлер, Камлер... политически-неангажирания екип от супер-специалисти на Камлер, и SS Сондеркомандосите на Камлер, които по същия начин и в същата степен са политически неангажирани с пристрастията на системата на SS. Дотолкова всъщност, че самата управа на SS (тоест Химлер) не е знаела колко точно екипа Сондеркомандоси съществуват във всеки един момент, поради динамичната природа на структурата им - сиреч, ХОЛОГРАФСКАТА природа на структурата им, която "не се оглавявала от никой", а била на "самооглавление" един вид.

И защо сте дали всичко това в ръцете на Камлер? - Именно за да го готвите като ваш наследник. Именно за да го готвите като онзи, който да изведе нацизма на следващото ниво. Именно за да го готвите като онзи, който да продължи щафетата отвъд постигнатото бъдеще.

Така че вие (Хитлер) сте създали Камлер именно за да може той да генерира СВОИ СОБСТВЕНИ ТАЙНИ, за които дори вие (Хитлер) да не знаете. Защо? - Защото спрямо Камлер, вие сте управленец от миналото. И искате да породите бъдещето. Искате да породите своя НОВА версия. Старото не може да има пръст в новото - то може само да предостави условията и почвата, след което да изиграе ролята на тор за новото.






И в онзи момент, когато са ви докладвали, че битката при *урск е била обърната от Неидентифицирани Летящи Обекти и германците са в пълно отстъпление... на вас (Хитлер) ви е било напълно ясно какво се случва.





Мислите ли, че Хитлер е имал пълната власт в края на войната?

Мислите ли, че Камлер не е бил в позицията да взима решения и да издава заповеди абсолютно независимо от Хитлер? Той е бил в позиция да оперира абсолютно независимо от цялата нацистка върхушка - никой от тях не е знаел, че Камлер е нещо повече от архитекта на Аушвиц. Защо тогава да не е могъл да прескочи и самия Хитлер?

Не само това, но той е можел и да неутрализира заповед на Хитлер. Не е могъл да отмени заповед на Хитлер - защото всеки е познавал Хитлер, дори и новородените бебета в Германия са познавали Хитлер - но е могъл да неутрализира негови заповеди, защото Камлер е държал в ръцете си най-секретното Ядро на Райха - онова, което има ФИНАЛНАТА изпълнителна власт.

Камлер е трябвало единствено да издаде обратна заповед на заповедта на Хитлер, или пък да даде нареждане за бездействие, за да не се случи нещо, което Хитлер е наредил. И никой е нямало да разбере къде се прекъсва връзката, защото никой не е знаел за истинската позиция на Камлер в йерархията.



Или още по-добре казано - никой освен самия Хитлер и освен Химлер не е знаел, че има повече секретни нива на достъп от нивото на Хитлер.

Откъде мислите е идеята американският президент да не седи на върха на държавните тайни на САЩ?
Кога мислите, че в САЩ възниква "Правителството в сянка" и така-наречените Black-Ops, "Черните операции"?
Това се случва СЛЕД операция Кламер - СЛЕД като САЩ абсорбират и интегрират целия значим нацистки елит в себе си.

Дори държавния модел на САЩ е измислен от нацистите и води началото си от Втората Световна война.








Така че най-вероятно Хитлер въобще не е имал възможността да ръководи края на войната с двете си ръце - защото едната му ръка е била вързана зад гърба. Коя ръка е била вързана зад гърба му?

Именно - супер-оръжията от трето поколение. Хитлер не е могъл свободно да се разпорежда със супер-оръжията трето поколение, защото те са били изцяло в ръцете на Камлер. Хитлер дори едва ли е знаел за съществуването на трето поколение, нито пък дали има и четвърто поколение.

Можел ли е да каже на някой? - Разбира се, че не. На кой ще каже? Единствено Химлер знае какъв човек са разработили той и Хитлер в лицето на Камлер, и никой друг. И нито един от двамата не знае за Тайната империя на Камлер, а са могли само да предполагат за нея.








Така че, когато научавате (от позицията на Хитлер), че битката при *урск е обърната срещу Германия от собствените ви Ханебу апарати... тогава ви става ясно, че Наследникът е взел решението си за действие, и че това е моментът, който е избрал, за да разгърне потенциала си.

Веднага разбирате, в онзи момент, че краят на нацизма вече е в ход. Изиграли сте ролята си до край и наследникът, който сте подготвяли, е решил да обладае своя исторически момент.

Оттам насетне всичко, което е било, се превръща в торна купчина, която да подхрани новото.








Защото нацизмът е просто политическо-философска платформа. И той е непълноценна платформа - назицмът не може да породи и да поддържа цяла една нова цивилизация. Нацизмът не може да отгледа нова човешка раса. Той е недостатъчен, концепцията няма нужния капацитет за това.

И кой друг осъзнава това по-добре от самия фронтмен (ако не истински баща) на нацизма, тоест Хитлер? Хитлер никога не си е мислил, че нацизмът е достатъчен да завладее света и да го поддържа като единно цяло. Но нацизмът е бил средство за постигане на каквото си поискаш - бързо, ефикасно и изключително безскрупулно. Така че е бил само нужното стъпало.

Именно нужното стъпало за онова, което Камлер е бил целенасочено подготвен да бъде.







И това е истинската причина, поради която Райхът не е използвал тайните си оръжия ,за да завладее света - завладяването на света никога не е била целта. (Всъщност това е лъжа, насаждана от следвоенната пропаганда на "победителите"). Райхът не е използвал тайните си оръжия, за да победи света, защото тези тайни оръжия никога не са били в ръцете Райха - те са били в ръцете на Камлер.

А Камлер не е бил Райха. Нито пък екипите му от супер-специалисти и супер-командоси са били част от SS или кое да е нацистко-политическо тяло в Райха.







Това, което отива на Луната, и което в последствие отива на Марс, не са нацисти. (И именно онази част от масмедийната пропаганда, която ги изобразява като нацисти, е най-голямата манипулация.)

Това, което се устаноява на Марс (и вероятно и на други планети) е нещо много по-ужасяващо. Или поне мнението му за човечеството на Земята е това, което е ужасяващото. А страшното идва от това, че силните на деня на Земята най-вероятно са доста безпомощни пред алтернативната човешка цивилизация. Така че мнението й за Земята става още по-важно.

След което интегрираните нацисти (интернационалния нацизъм) започват да манипулират света в една посока на "заплаха от космоса", която заплаха всъщност не е нищо друго от техния (нацисткия) свръх-еволюирал екстремизъм.




Но това (galaxsis) не означава, че "няма извънземни". Означава просто, че нещата съвсем не са толкова прости и не подлежат на генерализирането, което виждаме на конспиративната и езотерична сцена.

Най-малкото имаме три страни - Земните нацисти, Космическите нацисти и Илюминати, които са три отделни интереса, които имаме навика да обединяваме в един образ, просто защото и трите интереса смятат човечеството за някакъв вид животни, които трябва да се консумират и експлоатират.

И ОСВЕН ТОВА, ги има и истинските извънземни. Които сами по себе си представляват можество и нтереси, защото те самите са голяма група същества и цивилизации, така че никога не можем да сме съвсем сигурни дали тяхната позиция въобще е единна или не.



Единственият начин да се откъснем от обобщаването и генерализирането, тоест от произвеждането на два Макрообраза - "извънземни" (истински извънземни, изразяващи мулти-интерес и мулти-мотивация) и "не-извънземни" (Земни нацисти, Космически нацисти и Илюминати, не истински извънземни, изразяващи три интереса и три мотивации) - е като се информираме повече. Повече четене и повече мислене.



Така че... нека продължим по същество с материала.
« Последна редакция: (Сряда) 16 Март 2016, 14:05 от форум » Активен

Неактивен bojinkata
Hero Member
*****
Публикации: 7220
Пол: Мъж
мислите определят съдбата ти

« Отговор #36 -: (Сряда) 16 Март 2016, 15:07 »

Последният пост много ми хареса! Напълно съгласен съм  с него! Интересно Камлер сега на колко години е и въобще дали е жив? Но след като владее такива технологии едва ли е проблем да бъде жив и сега! hi
Активен

bojinkata
Неактивен big mama
Full Member
***
Публикации: 220

« Отговор #37 -: (Четвъртък) 17 Март 2016, 11:28 »

Поздравявам потребителя "Форум" !!! Изключителен анализ! Браво!
Винаги съм се чудил как така американците бомбардират Хирошима, без да са тествали бомбата предварително. Полигонът в Лос Аламос е създаден след войната. А тя каква била работата! И въобще американския и руския технологичен напредък след войната се дължи именно на постиженията на германската инженерна мисъл.
Наистина, жалко, че името на Ханс Камлер се свързва единствено с Аушвиц и SS.
Но на него нацизма му е бил потребен само до толкова, колкото да си осигури онази оперативна власт, която му е била необходима за реализация на проектите му. Никаква идеология и фанатизъм. Или както казват англичаните: "За да направиш омлет, трябва да счупиш яйцата."
То и сега не е ли така ?! Я вижте нашите управници, политици, бизнесмени, и "евродемократи" ! Кой от тях не е бил в БКП, ДС или агент ?! Нищо ново под слънцето !
И на мен ми е интересно каква е съдбата на Камлер, жив ли е и въобще дали е на тази планета.
Активен
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #38 -: (Четвъртък) 17 Март 2016, 15:48 »

Б. Четирите умирания на SS Обенгрупенфюрер д-р инж. Ханс Камлер


Генерал Камлер, в допълнение към "постиженията си" - оптимизирането на поточната линия през лагерите на смъртта, методологичното му и ефикасно заравняване на унищоженото Варшавско гето и щателното описание на всяка премахната тухла и камък, координирането на най-секретните, и вероятно най-големите, черни програми за тайни оръжия в човешката история - има също така и друго странно отличие към имиджа си. Единствено той, сред всички висши и именити нацисти, обвинени и съдени на процеса в Нюрнберг или задочно, или посмъртно, никога не е бил формално обвинен, нито пък е бил привикван на процеса. Той изцяло липсва от документацията, и въобще липсва отвсякъде другаде - изчезнал е.



http://www.igeektrooper.com/wp-content/uploads/2009/12/091201blackwedding02.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни











Камлер има дори още една отличителна черта. Не само, че е бил абсолютен вестител на смъртта за другите, но изглежда е осъществил поразителното постижение сам самия да умре не по-малко от четири пъти, винаги в различни обстоятелства. Ейгъстън подробно коментира странния асортимент "факти" около съдбата на Камлер:

Анализите на многотомната документация показват груби несъответствия, чиято противоречивост нараства с всяка нова добавка към мозайката на информацията. Като цяло изпъкват три основни факта:
1. За почти четири десетилетия, официалните записи не показват положително потвърждение за смъртта на Камлер. Никое съдилище и никой медиен редактор няма да приеме непотвърденото твърдение на "незнайните другари", които продължават да се наричат така в официалните записи и това продължава да се счита за достатъчно доказателство за смърт, особено ако "незнайните другари" твърдят, че смъртта е настъпила някъде в хаоса на сриващата се Германия.
2. Записите не показват никакво потвърждаващо свидетелство, дадено под клетва. Такова заклето свидетелство автоматично би се вписало в Червения Кръст и други досиета по Камлер.
3. Нито един от хората, докладващи четирите версии за смъртта на генерала, не е бил писмено отговорен за длъжността на всички военнослужещи да изпратят едната половина от платежната книжка (не съм съвсем сигурен какъв е термина за това на български, бел.прев) на един мъртъв войник или пък документа за самоличност на загиналия в най-близката дивизия, съответно архивно бюро, Червения Кръст или местната власт, или ако оцелелият военнослужещ е станал военнопленник, за да се спомогне известяването на роднините. Германците са подробни и изчерпателни по традиция и най-малкото са силно сантиментални по тези въпроси.

Така, въпреки "разпространението на непотвърдените доказателства, които изпълват всичките четири версии за смъртта на Камлер, обвивката на случая съдържа достатъчно факти, за да опише един повече от случаен тертип на очевидно целенасочена и организирана дезинформация". Произходът на тази дезинформация, според Ейгъстън, вероятно идва от самата SS, една програма, чието изпълнение се е налагало поради неговото изчезване и вероятната му измяна към някоя от победилите Съюзнически сили.

"Първата смърт на генерал Ханс Камлер" се помни от самия Алберт Шпеер, записал я е в последната си книга. В тази най-проста версия, Камлер наредил на адютанта си да го застреля. Твърди се, че "самоубийството" е било извършено в Прага, защото Камлер осъзнал, че войната е загубена и, според Шпеер, "действал с елитарна SS-овска лоялност". Както Ейгъстън отбелязва, "дори и най-пламенният боготворител на Тевтонското кредо не би могъл да твърди, че елитарната SS-овска лоялност може да се демонстрира три пъти, на три различни места, и то в един и същи ден."
Втората версия на историята, разказана на Ейгъстън от цивилния приятел на Камлер д-р Вилхелм Вос, е че генералът взел цианид някъде "по пътя между Пилсен и Прага на 9 Май". Като му дойде времето, ще кажем повече за връзките на Вос с тайния оръжеен SS мозъчен тръст на Камлер.
Третата версия за смъртта на Камлер е смотолевена от ракетния експерт по V-2, генерал Валтер Дорнбергер (Walter Dornberger), в последствие нает от американската фирма "Bell Aerospace". Според Дорнбергер, менталното и емоционалното състояние на Камлер бързо се влошили в последните дни на войната, и генералът подочул от Камлер да нарежда на помощника си да го застреля, ако нещата станели "безнадеждни".
Само че това не се засича с близкия познат на Дорнбергер, д-р Вернер Фон Браун (Werner Von Braun), който има свой собствен спомен за един дочут разговор между Камлер и помощникът му Щарк (Starck), проведен цели две седмици по-късно. Според Фон Браун, Камлер и Щарк обсъждали възможността "да минат ъндърграунд" преди да пристигнат американците, дегизирайки се като монаси в едно близко абатство. Това показание, ако е вярно, е може би най-интересното, защото посочва, че Камлер не е имал намерения да се предаде на никоя от Съюзническите сили, а вместо това е възнамерявал да оцелее, може би по независим начин да продължи с надзора си върху развитието на секретните оръжия.

Според друга версия за смъртта на Камлер, той дава реч пред събранието на адютантите си в Прага рано през Май 1945г, освобождавайки ги от задълженията им и съветвайки ги да се върнат вкъщи, след което отишъл в гората и се застрелял.
И най-накрая, има и версия за смъртта му, според която умира като типичен герой на SS, борещ се и погиващ в пламъка на "славата" в лицето на въставащите чехи.






От всичко това става ясно, че никъде никой не може да се сдобие с неопровержима дата, място и време, или дори метод за смъртта на Камлер. Първо е самоубийство с отрова, после е самоубийство с изстрел, самоубийство с даване на команда, борбена смърт, или изчезване в римо-католически манастир. Сега е в Прага, после не е; сега е сред хора, после не е; сега страда от ментален и емоционален срив, после не.

Най-вероятно е, следователно, Камлер въобще да не е умирал; той е изчезнал. Важният въпрос е - къде?
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #39 -: (Четвъртък) 17 Март 2016, 18:42 »

В. Ироничната смърт на генерал Джордж С. Патън


Докато Обенгрупефюрер Камлер бил зает да умира четири пъти на различни места по различни начини, друг генерал бил зает с това да впуска въоръжените си сили с хирургическа прецизност в нервните центрове на Камлеровата империя от черни проекти: генерал Джордж С. Патън. Войската му формирала върха на Съюзническото копие, която войска, за голяма почуда на нацистите, Съветците и на самите Съюзнически полеви командири, изведнъж направила завой от победоносния си марш към Берлин и се ориентирала към една операция с въпросителна военна важност, целяща да превземе "Нацисткия редут".








Допреди пролетта на 1945г, Редутът се бил издул като балон, превръщайки се в основна военна грижа на висшето командване на Алианса, "въпреки протестите на британското и американското военни разузнавания". Ейгъстън проследява произхода на въпроса за "редута", част от следвоенната Легенда на Алианса, до американското Управление на стратегическите служби, или OSS (Office of Strategic Services), предшественикът на днешното ЦРУ. OSS явно не го било грижа, според Ейгъстън, да провери източниците си на оперативна информация или истинността около "редута". Финалното решение Берлин да бъде изоставен като военна цел и да се поеме *урс на юг към Турингия, било взето от Ейзенхауер на 11 Април 1945г.

Бележка от автора: Една от възможностите е Камлер да е уредил да предаде съкровищницата си от тайни оръжия на OSS в замяна на живота си. Това може да е било уредено от другаря му от SS генерал Волф (Wolff), който вече преговарял с Алън Дълс (Allen Dulles), началник на офиса на OSS в Цюрих. Ако е така, тогава внезапната промяна на Съюзническите цели в посока южна централна Германия може да произлиза в следствие на разузнавателни маневри, коренящи се в самия Kammlerstab (експертния му екип, бел.прев). Такива разузнавателни маневри лесно биха могли да се потвърдят от Съюзниците, които естествено биха искали да проверят достоверността чрез въздушно разузнаване на инсталациите, което евентуално са им били издадени от някой от Kammlerstab.





Датата на решението на генерал Айзенхауер е ключова, защото това означава, че военната цел се е изменила от Берлин в посока южна централна Германия след вероятния тест на атомна бомба в Ордриф на 4 Март 1945г. Следователно е възможно, че OSS е получило екстремно секретна оперативна информация относно тази оръжейна програма и центровете й, защото Патън насочва войниците си с непогрешима точност право към супер-секретните инсталации, много от които са под земята и то внимателно замаскирани.

Предвид чувствителността на проект Манхатън в структурата на Съюзническото командване, също така е възможно OSS да са решили да не споделят тази информация с Върховното командване на Алианса и да са държали на "Редута" и на "бягащите нацисти" и на прехвърлени германски военни архиви като един вид алиби, което да продадат на Върховното командване, за да изместят стремежите от Берлин.

Бел.прев: Нека не забравяме, че на това може да са ги подучили и самите бивши нацисти от отсятата група спец-мозъци на Камлер, което да е зората на сенчестите властови структури в модерните Щати.
Защото - не забравяйте - че с невижданата "магическа" технология, която Камлер е могъл да предложи на предшествениците на ЦРУ, човек е могъл да се превърне в напълно отделна и независима единица, свободна от кое да е правителство на лицето на Земята... защото самата мощ на тези технологии създава и разваля държави, въздига или поробва народи, строи или унищожава цивилизации. Какви са онези от Върховното командване на Алианса в светлината на тази технологична сила? Който е имал всичките тези неща, не е имал повече нужда от народ или от държава, които да го подкрепят. Именно това е осъзнал Камлер още докато е бил под опеката на Хитлер, и именно с тази безценна разменна монета е имал властта завинаги да преобрази света в онзи исторически момент.







Ако действително докладите на OSS за "Редута" са били компонент от психологическа операция на OSS, насочена против самата командна структура на Алианса, целяща да отклони Съюзническите военни операции в посоката на една златна мина от военни технологии и изследвания, тогава един и само един генерал е бил в позицията да знае истинската и цялата история за Редута, и за това какво в действителност е било пленено в Турингия, Пилсен и Прага, и това е бил генерал Джордж С. Патън. Патън, когато силите му са влезли в завода Шкода в Пилсен и в подземните фабрики и лаборатории в района на Трите Ъгъла в Турингия, би се осведомил за свръх-секретните доклади на дивизионните си командири, щурмуващи тези супер-секретни инсталации на Райха. По този начин Патън би имал изчерпателно знание от първа ръка за пълния инвентар на най-чувствителните черни програми на нацистите.

Както Ейгъстън сам отбелязва, явно без да осъзнава важността на наблюденията си в светлината на след-военните събития, "внезапната промяна в Съюзническите планове... довело до поне едно благополучие. Стремглавото препускане на изток на американската Трета армия я довело до тайния метрополис на Камлер много преди руснаците, в чиито отредени зони се намирало всичко това." Светият Граал на всички тези изследвания били папките и чертежите в централния координационен офис на Камлеровия мозъчен тръст за черни проекти в сърцевината на завода Шкода в Пилсен. И следователно е много вероятно генерал Патън да е бил добре запознат с общите размери на тази съкровищница и какво е значела за бъдещето на тайните оръжейни разработки. По този начин се създава незабавна и пряка връзка между генерал Джордж С. Патън, генерал Ханс Камлер, и малко известния свят на топ-секретните оръжейни изследвания, които Камлер оглавявал.












И по този начин това придава малко достоверност на онези, които гледат на ироничната смърт на генерал Патън след войната като на нещо повече от ироничен инцидент. Фактическите обстоятелства на смъртта на Патън са достатъчно очевидни. Докато той със шофьора си и майор генерал Хобарт Грей (Hobart Gray) отиват на инспекция на 9 Декември 1945г, колата на Патън завила, за да избегне сблъсък с тежък транспортен камион на американската армия, който се обърнал пред тях. Шофьорът на Патън, чието внимание за момент било отклонено от пътя от подхвърляне, което самият Патън направил, твърде късно забелязал камиона пред тях, така че извил волана на генералската кола, за да избегне челен сблъсък.

Никой от останалите участници в катастрофата не бил ранен, и всички могли да се отдалечат от местопроизшествието на двата си крака. За разлика от генерал Патън. Той счупил врат и прогнозата била парализа от врата надолу. От този момент генералът оздравявал с бързи темпове във военната болница във Франкфурт, отбелязвайки толкова добро възстановяване, че до следобеда на 19 Декември докторите му вече сериозно се замисляли дали да не го преместят в Бостън. Но онзи следобед дихателните му затруднение се влошили силно и внезапно. На 20 Декември той страдал от задушаване и бил блед, и Патън, който в миналото страдал от емболия, умрял в съня си на 21 Декември в 17:50 часа.

Самият факт, че единствено Патън от всички потърпевши в автомобилната катастрофа получил сериозни наранявания, плюс факта на възстановяването му и последвалото го рязко влошаване във военна болница, са подхранили различни конспиративни теории. Една от тези, че Патън е знаел, че руснаците екзекутирали американски, канадски и британски военнопленници и че заплашвал да разобличи знанието на Алианса и замазването на аферата, е разкрита от един украински дезертьор с близки връзки в Съветското КГБ, който твърдял, че инцидентът на Патън не бил инцидент, и че било работа на КГБ. Друга една версия е подобна, но според нея "инцидентът" и последвалите "медицински усложнения" било работа на OSS или на друго Съюзническо тяло.

Ако има някаква истина в идеята за конспирация зад ироничната смърт на най-награждавания и уважаван американски генерал от Втората Световна война, то обяснението най-вероятно се намира в по-езотеричните и и окултни тайни, които той и разузнаващите му офицери изровили в Турингия и в завода Шкода в Пилсен. След като извършили предварителна оценка на въоръжението от второ и трето поколение, което учените на Камлер били разработили, специалистите на OSS, които пристигнали намясто, ще да са осъзнали, че материалът изисква най-плътната охрана и възможно най-високата степен секретност, дори отвъд тази на проект Манхатън, най-малкото защото откритото там би развалило възникващата Легенда на Алианса за ядрено и технологично превъзходство. Патън е бил потенциална заплаха за сигурността на тази операция и представлявал риск за тайното продължение на разработките на Камлер от американска страна в унисон с операция Кламер.

Бележка от автора: В този смисъл е многозначително това, което Майер и Меер твърдят в "Das Geheimnis" (стр. 187), че всички документи относно въоръжените сили на Патън в Ордруф са все още запечатани и засекретени.










Ако има истина в конспиративните теории за нелепата смърт на Патън, тогава измежду всички всички теории, тази ще да е най-вероятната мотивация и най-достоверното обяснение за убийството на най-известния генерал в Америка.

Патън, с известната си уста, трябвало да бъде заглушен.






П.П.

Нарочно съм оцветил в червено споменаванията за Хитлер в съдържанието на книгите от Шаубергер - с това искам да обърна внимание, че нацистите са знаели как да тераформират Марс още през 1936г, и са се сдобили с техническите възможности да го осъществят към края на войната през 1945г (нещо, с което може би единствено Камлер е бил напълно в час).
« Последна редакция: (Четвъртък) 17 Март 2016, 18:51 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #40 -: (Събота) 19 Март 2016, 10:13 »

Публикувано на: 18 Март 2016г, 14: 27 GMT
Репортери: Алън Хол от Берлин (Allan Hall) и Бен Туфт (Ben Tufft) за MailOnline





Германският SS шеф натрупал 13 000 тома върху окултизма
Вярвал, че мистицизмът е доказателство за върховенството на арийската раса
Някои книги са част от библиотеката на Норвежкия фримасонски орден




Хайнрих Химлер, шефа на SS при Хитлер, бил обсебен от окултното и мистичното




Библиотеката с редки книги относно вещиците и окулизма била съставена от нацисткия шеф на SS Хайнрих Химлер по време на войната. Открита е в Република Чехия.

Химлер бил обсебен от окулта и мистицизма и вярвал, че фокус-бокусите в книгите съдържали ключа за арийското превъзходство в света.

Книгите - общо над 13 000 в колекцията му - били открити в склад на Националната библиотека на Чешката Република блидо до Прага, в който никой не бил влизал от 50те години.

Норвежкия изследовател на масоните Бьорн Хелге Хорисланд (Bjørn Helge Horrisland) казал за норвежкия вестник Verdens Gang, че някои от книгите били от библиотеката на Норвежкия фримасонски орден в Осло, заграбен по време на нацистката окупация.

През 1935г Химлер основал "Х Сондеркомандо" (H Sonderkommando) като Х идва от Хексе, германската дума за вещица (Hexe) - целта им била да съберат колкото се може повече материали за вещерството, окултизма и свръхестественото.

По-голямата част от колекцията била наречена "Библиотеката на вещиците" (Witches Library) и акцентирала върху вещиците и преследванията срещу тях в средновековна Германия.

Една от шарлатанските теории на Химлер била, че Римо-католическата църква се опитала да унищожи германската раса чрез лова на вещици.

Той също така открил, че една от собствените му предшественички е била изгорена като вещица.







Библиотеката с 13 000 тома била открита в склад на Чешката Национална библиотека (на картинката горе) близо до Прага









Химлер (на картинката с Хитлер в Berchtesgaden) добил някои от книгите си от Норвежкия фримасонски орден, когато нацистите окупирали страната през 1940г


Книгите трябвало да се занесат в замъка Вевелсбург (Wewelsburg Castle) в западан Германия - "Черният Камелот" на нацизма, където Химлер създал рицарски SS орден по модел на легендата за крал Артур и Рицарите от кръглата маса.

Днес замъкът е музей и паметно място. Окрасеният със свастики таван на стаята, в която заседавал със злите си рицари, е центърът на изложението.

Следва историците да анализират Библиотеката на вещиците и се очаква норвежка телевизионна компания да направи документален филм за откритието.




Книгите трябвало да се занесат в замъка Вевелсбург (Wewelsburg Castle) в западан Германия - "Черният Камелот" на нацизма, където Химлер създал рицарски SS орден по модел на легендата за крал Артур и Рицарите от кръглата маса
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #41 -: (Събота) 19 Март 2016, 19:34 »

Г. Тайната Камлерова SS Сондеркомандо империя  от тайни оръжия



Дали тайните на Камлеровата SS империя са си заслужавали промяната на целия Съюзнически операционен план в края на войната, и дали са си заслужавали евентуалното предумишлено убийство на един от най-известните генерали от войната? "Пилсен и завода Шкода били превзети от Бойна команда Б, Трета бронирана дивизия, същите сили, които превзеха и уникалния метрополис на Камлер със съкровищницата му от ракети и реактивни двигатели в Нордхаузен в Саксония на 11 Април". Подозрително е, че петицията на Ейгъстън, с която се позовава на Закона за свободата на информацията, и с която изисква да получи информацията от дневниците на бронираната дивизия на Патън, която превзела SS комплексите в Пилсен и Прага, понастоящем не може да се открие в Националните архиви на САЩ.

Само че, Ейгъстън представя доказателство, че Сюъзническото разузнаване, поне от британска гледна точка, не е имало почти никакво знание за Групата на Камлер. Британският подполковник Джеймс Брайърли (James Brierly), командващ първата британска разузнавателна група, която пристигнала в Пилсен след превземането му, констатирал, че самите работници и инженери в плантацията Шкода докладвали, че всичко било снето на микро-филм, че сградите, в които се намирали чертежите и разработваните проекти, били съборени и унищожени, и също че документите били изнесени вън от Пилсен.

Унищожени от кого? И изнесени от Пилсен от кого? Предполага се, че от самата SS. Може би е уместна идеята, че множеството доклади за смъртта на Камлер го свързват с тази област не защото е негово лобно място, а защото е бил там, за да премахне най-чувствителната информация и да подсигури секретността й.




http://img.rp.vhd.me/4813929_l2.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

Лендкрузър Р. 1000 Ratte
Концепцията за най-големия танк в света е нацистко дело, разработвано от шефа на Круп Едуард Гроте. Това чудовище не успява да види бял свят, защото до края на войната проектът така и не успява да преодолее важни технически трудности и изпълнението му е спряно от Алберт Шпеер през 1943г.
Естествено, от скопените ВВС и National Geographic не можете да очаквате да научите за нещо по-необичайно от един гигантски танк (въпреки е един негов снаряд би бил достатъчен да събори сграда или да смели някой бункер на чакъл).







В този момент е нужно да споменем нещо за собствената теза на Ейгъстън относно изчезването на документите от Екипа "Камлер". Цялата теза в книгата на Ейгъстън е очевидна от заглавието, тоест, че в бъркотията по прехвърлянето на завода Шкода от американска към руска военна окупация, целият секретен инвентар на Групата "Камлер" бил предаден на Съветския съюз. Поне това е разказал Вос на Ейгъстън. Обаче, ако Камлер предварително е бил премахнал, или дори фалшифицирал, най-чувствителните документи, чертежи и хартии и ги е бил скрил на друго място, както става ясно от чехските доклади до британското разузнаване, тогава е по-вероятно всичко онова, което Съветския съюз е получил, да са били трохите от масата.

Бел прев: http://xcombg.net/index.php?topic=170.msg34515#msg34515

Камлер предварително е бил покрил най-чувствителната интелектуална собственост, а хората на Патън, и предполага се и OSS в това число, вероятно изцяло са замели всичко останало.











По този начин изниква и друга "конспиративна" гледна точка за смъртта на Патън. Възможно ли е да е бил убит, защото на самия него било наредено да намери Камлер, тайните му и неговите техници и учени и да ги включи във възникващата операция "Кламер"? Може би никога няма да знаем със сигурност, но е интересно да се отбележи, че когато д-р Вос разказва "пълната история за изтичането на информация от Пилсен и потъването на Камлер във водите на американското разузнаване в Западна Германия", на него му било казано "от най-високо ниво да си мълчи по въпроса, както и да си мълчи за разпита, на който бил подложен от американското разузнаване за областите, в които се извършвали изследванията на SS в Пилсен".

Бележка от автора: Ейгъстън отбелязва, че заради заповедта за секретност, която изпълнявал Вос, не е дал публичност на тези неща преди смъртта на Вос.

Кой е бил разпитващия на Вос пред американското военно разузнаване? Не друг, а именно офицерския му колега генерал-лейтенант Лушъс Д. Клей (Lucius D. Clay), човек, който Патън добре познавал.

Какво се случило с д-р Вос след войната? Може би не е толкова необичайно, че взел участие в едно съвместно начинание на ЦРУ и германското BND (Bundesnachrichtendienst, Западно-Германската версия на ЦРУ) за изграждане на оръжейни фабрики за втория президент на Египет Гамел Абдул Насер (Gamel Abdul Nasser), и за обучаване на войската му. Вос станал върховния координатор на начинанието по снабдяване на Египет с бивши офицери от Вермахта и с последните ракетни технологии. В това бил замесен и президента на Райхсбанк Хялмар Шахт (Hjalmar Schacht), тъст на известния SS командос, и по-късно координатор на отявлените ODESSA ("Organization der Ehemalige SS Angehdriger" или Организация на бившите SS членове) Ото Скорчени (Otto Skorzeny). Това начинание било част от много по-широко следвоенно предприятие на правителството на Западна Германия да разшири пазарите си за високо-технологична военна екипировка в посока Арабско-Мюсюлманския свят, един стремеж, който има продължаващи политически последствия чак до наши дни. В тази следвоенна арабска връзка има повече, отколкото се вижда на пръв поглед, и ще изследваме въпроса в следващите глави на книгата.

Бел.прев: Читателят може би би искал повторно да си зададе въпроса "Защо бежанците, и защо Германия", но този път в по-друга светлина.





http://static.comicvine.com/uploads/scale_small/10/100757/1878294-388px_skorzenyotto.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

Хялмар Шахт (Hjalmar Schacht), президент на Райхсбанк и Министър на икономиката при Хитлер, и Ото Скорчени (Otto Skorzeny), SS командос и координатор на следвоенната ODESSA (Организация на бившите членове на SS)









Във всеки случай, когато вземем предвид следвоенното поведение и връзки на д-р Вилхелм Вос, множеството "умирания" на Обенгрупенфюрер Камлер, по-вероятното му поредно изчезване в друга чернопроектна империя, и ироничната, ако не подозрителна, смърт на генерал Джордж Патън, то тогава излиза, че Нацисткият Райх действително се е занимавал с много повече от V-I и V-2. Имал е прототипни технологии и военни способности с такава екстремна мощ и техническа софистикация, че много от тези тайни са все още засекретени. Преди да можем да се занимаем с това какви може да са били тези тайни и на какъв тип физика може да се основават, трябва, обаче, да направим едно лирическо отклонение до другата Осева сила и нейния собствен път към атомната бомба на другия край на света.







http://i.kinja-img.com/gawker-media/image/upload/s--huqWkqsV--/c_scale,fl_progressive,q_80,w_800/18vcd18358qt6jpg.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

В неофициалните обществени среди на Япония и до днес обичат нацистите, но винаги ли Япония е била водеща в света на напредналите технологии? В кой момент се сдобива с тази съвременна преднина?









7.

Почетното Арийско братство

"Противно на широко разпространеното мнение, САЩ може да са знаели за Японския проект преди края на войната, и тази информация може да е повлияла на президента Хари Трюмън да вземе решението за бомбардиране на Япония.
...когато силите на ООН били в Хунгнам (Hungnam) във връзка с отстъплението от Чосин (Chosin), една мистериозна инсталация била открита в околните планини."


Робърт К. Уилкокс (Robert K. Wilcox): "Тайната война на Япония"
« Последна редакция: (Събота) 19 Март 2016, 19:40 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #42 -: (Сряда) 23 Март 2016, 02:51 »

Според една древна японска легенда, японците произлизат от русокоса синеока раса, която дошла от звездите, легенда, която е забележително подобна на доктрините, идващи от тайните общества, излъчили и отгледали Нацистката партия в Германия между Световните войни. Тази легенда е изиграла немалка роля  в историята на Втората Световна война, понеже отчасти заради самото й съществуване Хитлер могъл да обяви японците за "почитаеми арийци", с което затвърдил приемането на Япония в Оста Рим-Берлин-Токио, без да противоречи на расистката идеология на Нацистката партия. Немалка роля в това изиграли и дипломатическите умения на японския посланик в Берлин, който посочил на германците този малко известен факт в японските легенди. Разбира се, имало наложителни военни и политически причини Италия и Германия да влязат в съюз с Япония, но за Нацисткото правителство, обсебено от расовата и идеологическата принадлежност, ако Япония имала някакъв вид нордическо-арийска връзка - без значение колко слаба би била - толкова по-добре.

Един рано появил се и продължителен проблем за тримата партньори в Оста било уреждането на трансфера на технологии и суровини от Европа до Далечния Изток. Повечето трансфери се осъществявали през U-лодки или японски подводници, въпреки че и Германия и Италия предприемали доста рисковани от военна гледна точка полети на дълги разстояния до Япония. Италианците, например осъществили такъв полет с един Savoia Marchetti S 75 GA през 1942г, уж с целта да снабдят Италианското посолство в Япония с копия на новите италианските кодови книги, понеже Commando Supermo били заключили, че Съюзниците били разбили италианските кодове.

Бележка от автора: Д-р Публио Магини (Publio Magini) тримесечно издание на "Военна истария" ("Military History"), Лято 1993г. Много съм благодарен на Франк Джоузеф (Frank Joseph) за разкриването и споделянето на тази информация с мен. Обновяването на италианските кодови книги би било достатъчно основателна причина за италианците, за да поемат такъв полет.

С напредването на войната германците все повече търгували напредналите си технологии срещу много малко в замяна, тоест единствено с цел надъхването на японската съпротива и може би в опит да привлекат американските военни сили към Тихия океан, за да облекчат натиска върху Райха. А японците, чиято индустрия постоянно била пришпорвана да бъде в крак с американските и британските технологични развития, винаги били много нетърпеливи, и много конкретни в исканията си за напреднали технологии от Арийските си братя.










Дори и конвенционалните военни трансфери от Германия до Япония са достатъчно смайващ. До 1944г Япония е поискала и е получила или работещи модели, или изчерпателни производствени схеми за следното:

- германски техники за производство на стомана за патрони за подплатата на цеви на големи оръдия

- готови изработени артилерийни единици

- 105 мм и 128 мм калиб*р тежки противовъздушни оръдия (FLAK)

- готово изработени полеви оръдия 75 мм и 88 мм и противотанкови оръдия

- радарната система Вюцбург (Wurzburg)

- корпуси за високо налягане на подводници клас 750 тона

- танкът PzKw през танка Тигър I (танковете модел "Panzerkampfwagen VI Tiger Ausf", съкратено PzKw, са по-късен модел на серията Тигър I, бел.прев)

- бойния самолет Focke Wulfe 190

- противотанковия самолет Henschel 129

Бележка от автора: Този някак странно изглеждащ двумоторен самолет имал издаден външен балон под носа на основния фюзелаж (корпуса на самолета, бел.прев), в който било монтирано автоматично презареждащо се високоскоростно противотанково оръдие с цев 75 мм. Бил смъртоносен и ефикасен противотанков самолет, използван с голям успех на Източния фронт и е любопитно, че много прилича на подобен самолет за приземни нападения в модерния американски арсенал, А-10 "Warthog".



http://www.davidduke.com/images/HS129B3.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

http://img2.goodfon.ru/original/1920x1200/d/4c/henschel-hs-129-b3.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

Прославилия се на Източния фронт противотанков самолет Хеншел 129 (Henschel)


- тежкият бомбардировач Хайнкел He 177 (Heinkel He)

- "Amerikabomber" за далечни разстояния Месершмит 264

- реактивния изтребител Месершмит 262 (първия в историята, бел.прев)

- ракето-тяговия боен самолет Месершмит 163

- бомбо-пускателна система "Lorenz 7H2 bombsight" (системата, която пилота ползва, за да прицелва бомбардировката, бел.прев)

- въздушните радари B/3 и FUG 10; и може би особено забележително,

- двадесет и пет килограма "бомбени възпламенители" (5)

Бележка от автора: 5. Джоузеф Марк Скалиа, "Последната мисия на Германия до Япония: Проваленото пътуване на U-234", стр. 7-9 [Joseph Mark Scalia, Germany's Last Mission to Japan: The Failed Voyage of the U-234, pp. 7-9]

За късмет на американските и федерални сили в Тихоокеанския театър на войната, тези оръжия така и не стигнали до пълномащабно производство при японците. Любопитното е последната точка. Защо възпламенители за бомби? Със сигурност японците, които сипели бомби над Китай, Индокитай, Бурма и Пасифика, са знаели как да възпламенят конвенционална бомба. Искането предполага, че тези възпламенители били със сложност, която е била отвъд способностите на японската индустрия. И защо искане за тежки бомбардировачи толкова близо до края на войната, и то като поне един от тях е бил способен на полет на свръх-дълго разстояние и то с тежък товар?


















А. Странни слухове

Както при края на войната в Европа, края на Тихоокеанската война също носела един-два странни слуха, някои от които успели да се появят в кратки статии в Western Press, преди завесата на Легендата на Алианса да се тръшне и да скрие подозренията, които навяват. Робърт К. Уилкокс (Robert K. Wilcox) в една своя книга, която, погледнато в ретроспекция, може и да е първата книга относно германския ядрен проект, "Тайната война на Япония", отново вади на бял свят тези статии и слухове:

Скоро след като Втората Световна война приключила, американското разузнаване в Пасифика получило кратка докладна: японците, тъкмо допреди капитулацията си, били развили и успешно изпробвали атомна бомба. Проектът бил помещаван във или близо до Конан (японското име за Хунгнам), Корея, в северната част на полуострова.

Бел.прев: Читателят може би би се поинтересувал, дали има нещо около съвременна Северна Корея, което на ден днешен се премълчава? Нещо, което води началото си от Втората Световна война и нацистките технологии?

Войната свършила преди това оръжие да може да бъде използвано, и фабриката, в която било изработено, сега била в ръцете на Русия.
До лятото на 1946г този доклад бил обществено достояние. Дейвид Снел (David Snell), агент от Двадесет и четвърта криминално разследващ отряд в Корея... писал по въпроса във вестник "Atlanta Constitution" след като се уволнил.







Източникът за това твърдение на Снел бил един японски офицер, връщащ се в Япония. Офицерът го информирал, че бил шеф на сигурността на проекта. Снел, перефразирайки офицера в статията си, пише:

В една пещера в планина близо до Конан, работели хора, състезаващи се с времето, в последния етап от сглобяването на "гензай бакудан", японското име на атомната бомба. Било 10 Август 1945г (японско време), само четири дни, след като атомна бомба блеснала в небето на Хирошима и пет дни преди Япония да се предаде.
На север, руски орди се изсипвали в Манчурия. Скоро след полунощ същия ден, покрай бдителните часови един конвой от японски камиони се изнизал от входа на пещерата. Конвоят се виел през долини, минавайки покрай спящи села... В хладината прези зазоряване, японските учени и инженери натоварили гензай бакудан на борда на кораб в Конан.
Недалеч от брега, близо до малък остров в Японско море, кипели по-бурни приготовления. През целия онзи ден и нощ, древни кораби, джонки и риболовни съдове пуснали котва.
Преди зазоряване на 12 Август, автоматизирана лодка изпухтяло измежду закотвените кораби и се паркирала на брега на малкия остров.* Пътникът й била гензай бакудан. Часовник тиктакал.
Наблюдателите били отдалечени на 30 км. Чакането било трудно и странно за онези хора, които безмилостно се трудели толкова дълго време и който знаели, че свършили с работата си прекалено късно.
Светлината на изток, където била Япония, се усилвала. В момента, когато слънцето се показало над морето, при пусналите котва кораби се произвел изблик на светлина, заслепявайки наблюдателите, които носели заваровъчни очила. Огнената топка, според преценките, била с диаметър 1 км. Многоцветен облак от различни изпарения изврял към небесата, след което образувал гъба в атмосферата.
Мазалото от вода и пара замъглило корабите точно под взрива. Корабите и джонките във външния диаметър агресивно пламнали.
Когато атмосферата леко се поизчистила, наблюдателите могли да забележат, че няколко съда били изчезнали.
Гензай бакудан в онзи момент била сравнима с яркостта на изгряващото слънце на изток.
Япония успешно била построила и изпробвала атомна бомба, също толкова катаклизмена, колкото и онези, които затрили Хирошима и Нагасаки.

* не съм сигурен в превода, странен за мен изказ, личи че е стара статия










Има няколко неща, които правят впечатление в този доклад.

Как така Япония, подложена под силен натиск дори и за конвенционалната военна технология, е успяла да мине с номера на това постижение да тества атомна бомба със същите приблизителен калиб*р като онези от Хирошима и Нагасаки? Откъде са взели обогатения уран за оръжието? Още повече, японците били тествали  тяхната бомба само три дни след като плутониевия "Дебелак" ударил и унищожил Нагасаки. Нищо чудно, в такъв случай, че японското правителство обмисляло дали да се предаде или не. Този важен факт, заедно със смайващите разкрития на Уилкокс, ще ни послужат за основа на нова спекулация само след секунда. И последно, самият тест предполага, че японците си представяли как употребяват това оръжие срещу морски мишени. Какви ли мисли са се обсъждали на правителствения д*бат по въпроса за капитулацията? Възможни следи могат да се открият в самата японска програма и значителната й зависимост от техническите трансфери от Германия.

Главният физик, замесен в японския проект, бил Йошио Нишина (Yoshio Nishina), "колега на Нийлс Бор" (според Януарското издание на списание Наука от 1978г). Именно Нишина всъщност водел японския военен екип, който разследвал Хирошима след бомбардировката на града. Докладите за японския тест при Конан били сносен източник на смайване и мистерии за американските разузнавателни екипи в окупирана Япония след войната, защото за разлика от обсебването си с германския ядрен проект, Съюзническото разузнаване постоянно поставяло Япония на по-задно място, смятайки, че там извършват само теоретични проучвания, и твърдели, че японците "нямали нито таланта, нито ресурсите да направят бомба". На Япония ресурси може и да й липсвали, но не й липсвали талантливи учени, разбиращи физиката на бомбите. Във всеки случай, докладите достатъчно притеснили американските окупационни сили, за да разпратят няколко разузнавателни екипа из Япония, които да разрушат циклотроните, от които имало не по-малко от пет, предполага се и повече! Този любопитен факт повдига един въпрос. Какво са правели японците с толкова много циклотрони? Дали са им били издадени тайните на метода на барон Манфред Фон Ардене за масово спектрографско делене и обогатяване на уран 235? Или японските физици, като германските си и американски колеги, са стигнали до осъзнаването, че циклотронът осигурява метод за обогатяване на изотопи? И двете са възможни, а последното е вероятно.
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #43 -: (Петък) 25 Март 2016, 17:55 »

Б. Странни индустриални комплески: отново Камлер, в стил Ногучи

Още едно потвърждение за японски ядрен тест накарало Уилкокс да свърже Нишина с един японски индустриалист на име Ногучи. Търсейки из американските разсекретени архиви, Уилкокс бързо заключил, че "последващи директиви от 1947г и 1948г в същите кутии нареждали за нови разследвания на японските ядрени изследвания, което означава, че американското разузнаване все още не било знаело точно какво се е било случило. Всъщност, то постоянно нареждало нови разследвания на японските военновременни ядрени изследвания и и постоянно откривало нови факти, поне до 1949г, според документи, които намерих". Тогава Уилкокс ударил кьоравото:




Кутия 3, вписване 224 се оказа голямо попадение през двудневния ми престой в Суитленд (Suitland) (Суитленд е прякора, която Уилкокс използва за Националните архиви на САЩ, бел.автора): един разпит на бивш инженер от комплекса на Ногучи в Конан, Отогоро Нацуме (Otogoro Natsume), извършен на 31 Октомври 1946г. "Темата" на разпита бил описана като "По-нататъшно разпитване за вестникарската история относно ятомната експлозия в Корея".

Присъствали завеждащия Отдела за наука и технологии д-р Хари Кели (Harry Kelly); един интерпретатор, "T/4 Мацуда", и някакъв "г-н Донли" (Donnelly), идентифициран само като "5259 TIC". Той явно е бил нещо като офицер от разузнаването и, съдейки по въпросите им, разпитващите са имали повече информация за историята Конан-Хунгнам, отколкото се споменава във вестника.

Нацуме, инженер химик, според разпита, първо бил пленен и пратен в затвора от руснаците и после бил пуснат, за да управлява една плантация при Конан, докато не успял да избяга "на малка плавателна лодка" през Декември 1945г. Той казал на разследващите, че чул слуховете за експлозията на атомна бомба близо до Конан, но не знаел нищо за това. Според стенограмата, бил проведен следния разговор:




Кели: На някоя от фабриките имаше ли инциденти по време на войната?

Донъли: Всъщност не сме намерили нищо конкретно.  Последните няколко дни разговаряхме с хора във и около Токио и ги питахме дали са чували за разлагане на водороден пероксид и ги питахме дали въобще са чували за нещо такова и в коя фабрика се е случило.

Кели: Някоя фабрика имала ли е нещастни случаи по време на войната?

(Натсуме през Матсуда): Нямаше инциденти.

Донъли: Питай го дали знае нещо за завода NZ, който правел водороден пероксид.

Матсуда: Той казва, че е чувал за фабриката, но тя била под контрола на флота и била много секретна. Никога не е бил в нея.

Кели: Как се е казвала фабриката?

Матсуда: Той качва, че просто фабрика NZ.

Донъли: Питай го какво е произвеждала NZ и какво означава NZ?

Матсуда: Казва, че не знае.





Още няколко въпроса относно кой притежава фабриката и къде се намира тя, след което:




Кели: Горе-долу колко химика са работели там?

Матсуда: Той казва, че има много класове химици. Имате предвид завършили университет?

Кели: Да.

Матсуда: Той казва, че под управлението на тази компания има две фабрики - една в Конан и една в Хонбу (Honbu). Има около 700 химика общо (приблизително 300 в Конан).





В последвалата продължителна размяна на реплики, Нацуме уточнява, че повечето учени, инженери и работници в Конан били арестувани и после били освободени да се върнат обратно на работа. Но шест ключови човека от техническия състав на NZ, които по-късно наименувал, не били освободени, и "нямал представа" какво правели с тях руснаците, освен, че били задържали в секретната фабрика.





Кели: Той има ли някаква представа как можем да стигнем до тези секретни фабрики?

Матсуда: Шестте споменати човека са единствените, които знаели много за секретната фабрика.






Както ще видим след момент, може би най-значителното нещо от този разпит е датата, 31 Октомври 1946г. Също така е значително, че повечето от замесените учени са били химици. И най-накрая, както е явно от разпита, фабриката или фабриките при Конан са били със значителни размери.

И така, какво е представлявал Конанския комплекс? За да го реконструираме, е нужен подобен процес на онзи, чрез който изследвахме германската програма за обогатяване на уран. Стенограмата обвързва Конанския комплекс с японския индустриалист Ногучи.








Юн Ногучи (Jun Noguchi) бил построил японския комплекс от фабрики, сгушени между реките Ялу (Yalu), Чосин (Chosin) и Фусен (Fusen). На последните две реки Ногучи изградил язовири, за да задоволи огромните електрически нужди на заводите. "Заедно, трите реки доставяли повече от 1 милион киловата електричество" към комплекса. За времето си това е било изумително количество електричество, особено в светлината на факта, че цялата Япония не произвеждала повече от 3. Започната през 1926г чрез една сделка, сключена с японската армия, Конанската империя на Ногучи се разширявала съвместно с японските имперски апетити.

Така, подобно на завода за "Буна" на I.G. Farben, вече можем да отбележим наличието на две ключови съставки при Конан: инфраструктура за производство на големи количества електричество, и близост до големи количества вода. Конан всъщност бил най-големия индустриален комплекс в цяла Азия, и относително подслонен и дори неизвестен на Съюзническите бомбардировачи и на разузнавателните комитети, които изготвяли списъците с техните мишени.

Но има и още.

Декласифицирани документи посочват, че Конан също така бил близо и до уранови залежи. "Това било логичното място за закъснял ядрен проект". Още повече, както открил Уилкокс, "Колкото повече човек се рови... толкова повече набъбва резюмето". В документа с дата 21 Май 1946г, идващ от началник кабинета на персонала на американската армия в Южна Корея, пише:



Увеличава се интереса към скорошни доклади, явно отнасящи се до изследователска лаборатория под прикритие, ползвана от японците при... Хунгнам... Всички доклади споменават, че са се извършвали изследвания и експерименти на с ядрена енергия... Двамата водещи учени били Рикизо Такахаши (Rikizo Takahashi) и Тадаширо Вакабаяши (Tadashiro Wakabayashi)... Настоящото местонахождение на тези две лица не е известно, освен че са задържани от руснаците. Само че, преди да бъдат пленени, се твърди, че са изгорили документите си и са разрушили лабораторната си техника... Някои доклади... споменават... че руснаците успели да пренесат част от машинариите. Други източници твърдят, че действителните експерименти били извършени в Япония, а Нунгнамския комплекс бил открит с цел разработването на практически приложения за ядрена енергия, за атомна бомба или други военни приложения. Тази част от... комплекса... винаги била тежко охранявана... Тези доклади, получени отделно един от друг, са учудващо съвпадащи си по съдържание. Цари усещането, че тези доклади трябва да се приемат като достоверни.




Вече можем да спекулираме относно истинската значителност на тези разузнавателни доклади от американската армия в светлината на последващите събития.

Очевидно е, че американската армия взима насериозно твърденията за японски ядрен проект, провеждан на Корейския полуостров, много близо, всъщност, до държавната граница с Китай, и сцена на една от най-кървавите битки от Корейската война. При Чосинския язовир генерал Дъглас МакАртур (Douglas MacArthur) претърпял тежко поражение и бил принуден да отстъпи. Наистина, след успешното стъпване на суша при Инчон (Inchon), МакАртур безмисолстно напредвал със силите си на север в класически стил "блицкрийг" (blitzkrieg е военен термин, идващ от типичния начин, по който Хитлер извършвал първите си военни инвазии - много бързо, много изненадващо и много решително, без да дава възможност за ответна реакция, бел.прев), като целта му отчасти била да завземе подстъпите през река Ялу, които били ключови за всякакви бъдещи операции в Китай, както и за защита срещу всякакви инвазии от китайска страна в полуострова. И Чосинския резервоар, и оттам големия Конански комплекс на Ногучи, също били основни военни цели. След неподчинението на МакАртур и последвалото Китайско влизане във войната, Трюмън уволнил МакАртур. Поне такава е стандартната история.

Но възможно ли е светкавичното впускане на МакАртур нагоре в полуострова към Чосин след стъпването в Инчон всъщност да се е основавало на много различен, и много секретен, дневен ред от военни цели? В светлината на собствения разузнавателен меморандум на американската армия относно Конанския комплекс и действията на руснаците, това изглежда твърде вероятно. А това на свой ред може да означава, че истинската мотивация за последвалото му уволнение от Трюмън може също да е свързана с онова, което е било разкрито там: определено знание за мащаба, възможностите и действителните постижения на японските учени и инженери, работещи върху гензай бакудан.

Но какво може да е било толкова чувствително относно японския проект за атомна бомба, освен действителните му постижения? За да отговорим на този въпрос, трябва отново да спекулираме. Какви методи за изотопно отделяне и обогатяване са били известни на японците? На какво в крайна сметка са разчитали физикът Нишина и екипът му от учени? Както германските си колеги, японците са знаели, че ултра-центрофугата е била най-простия път, поне на теория, към урановата бомба. Но японските учени изчислили, че нужните обороти в минута на това устройство трябвало да са между 100 000 и 150 000 rpms. Самите САЩ, заради трудностите в дизайна на турбина с такава скорост на въртене, решили да се откажат от този начин на обогатяване.











В този момент реконструкцията на Уилкокс започва да среща известни трудности, защото японците, както твърди той, били в състояние да проектират, и явно да изработят, голяма ултра-центрофуга. Единственият им проблем, според Уилкокс, било достатъчно голямото снабдяване с уран. Само че, в тази подредба на нещата има една значителна слабост, защото японците, ако помните, трябвало да измолват германско съдействие в проектирането и изработването на реактивни двигатели, молба която довела до размяната не само на чертежи за Месершмит 262, първият в света функционален реактивен изтребител, но и на техници, които да покажат на японците нужните производствени методи и толеранси, за да се конструират такива бързо-скоростни турбини, работещи в условията на огромния топлинен стрес. С други думи, въпреки че теоретичните възможности на японците били достатъчни по онова време, на тях им липсвал определен индустриален финес, с който само германците разполагали. Още повече, както вече видяхме, че идеята за центрофугата възниква при германците и е разработвана именно от тях. Така че, ако японците са проектирали и построили голяма ултра-центрофуга, вероятно това не е минало без помощта на германците в даден момент.

Онова, върху което групата на Нишина най-накрая се спрели, бил един процес, наречен топлинна дифузия. Това бил един от първите измислени процеси за изотопно разделяне. Но до преди да бъде усъвършенстван от двама германски учени, Клаус Клусиус (Klaus Clusius) и Герхард Дикел (Gerhard Dickel), през 1938г, не е бил практичен. По-просто казано, топлинната дифузия разчитала на факта, че лек газ се движел към топлината. Клусиус и Дикел построили просто устройство, състоящо се главно от две метални тръби, поставени една в друга. Вътрешната тръба била нагрявана; външната била изстудявана. Когато апаратът се включел, по-лекият U-235 се предвижвал към топлата стена; U-238 - към студената стена. Конвексните (изпъкнали, обратното на вдлъбнати, бел.прев) потоци, създадени от това движение, изпутвали U-235 нагоре; а U-238 - надолу... В даден момент U-235 в горната част можело да се събере и на негово място да се вкара нов газ. това бил прост и бърз начин да се добият относително големи концентрации U-235. Както Уилкокс отбелязва, процесът, както бил разработен в Германия, дал на японците достъп до последните развития в тази проста и необичайна технология.





Топлинна дифузия на газ или течност. Обогатеният уран се добива в горната точка, а обеднения се премахва от долната точка. Нов газ се вкарва в централната точка. Студената стена е вляво, топлата е вдясно.




И както вече видяхме, германците също така нарочно разработили и една сплав - Бондур (Bondur) - за да предпазят устройството от ефекта на силно корозивния уранов газ.

Използвана в големи размери и в достатъчни количества - при Аушвиц и Конан - и може би съвместно с други технологии за обогатяване, масово спектрографските адаптации на Фон Ардене за циклоктроните, напълно възможно е японците също да са имали свръх секретнен проект за обогатяване на уран, провеждан в Конанския комплекс.

Така че можем да продължим спекулацията по-нататък: вземайки предвид предаването на "U-234" и натоварените на нея инфрачервени безконтактни възпламенители и изобретателя им, Хайнц Шилке, и молбата на Япония за "възпламенители" и планове за германски тежки стратегически бомбардировачи, силите на МакАртур при Чосинския резервоар може да са разкрили не само доказателства за напредъка на японците и евентуалните им тестове на уранови атомни бомби, но може да са открили и още доказателства за успеха на програмата, която стои зад всичко това: именно програмата на Нацистка Германия. Наистина възпламенителите сочат към възможността и двете държави да са били предприели проекти за плутониева бомба.













И така, връщаме се към решението на японския кабинет, и спекулираме по-нататък. Ако японското правителство е знаело за германската програма, може да са знаели и за мащабите на успехите й. Две бомби са били пуснати, и според преводача на маршал Родион Малиновски (Rodion Malinovsky), още една е паднала, но не се е взривила. Във всеки случай, японците навярно са били наясно, че въпреки че американския проект за една единствена бомба може да не е бил в състояние да произведе повече бомби в кратък срок от време, не е имало можело да се предполага колко бомби са били завзети като военна плячка от Германия. И от провала на мисията на "U-234" би им било ясно, че като минимум, възпламенителите, годни да се приложат в плутониева бомба, както и голямата доставка обогатен уран, са попаднали в Съюзнически ръце. До 12 Август 1945г, когато е успешния тест на японската бомба, и германския тест през Октомври 1944г, войната вече се е превърнала в ядрена.

Затова, ако японците са били информирани за успешните тестове на германската атомна бомба през Октомври 1944г, тогава д*батите в Императорския кабинет в Токио са разбираеми. Япония е била изправена пред потенциален дъжд от атомни бомби "с германски произход", отново цитирам любопитния израз на Опенхаймер (Oppenheimer). Капитулацията, въпреки ганзай бакудан, е била очевидния избор, дори и за нация, която е толкова известна с "гордата самурайска традиция на честта".



http://s35.podbean.com/pb/ce30fb4e6831beb56be3e99caad8007a/56f558a6/data2/blogs60/729318/uploads/last-samurai-frontnew.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

Филмът "Последният самурай"
Технологиите всеки път унищожават самураите. Веднъж визически, с разпространението на барута и прототипите на картечницата. Може би и втори път - идеологически и духовно - при Втората Световна или по-скоро Първата ядрена война?







Може би е значително, в светлината на съвременните проблеми с ядрената Северна Корея, че японското правителство отправи остро предупреждение към Северна Корея, че Япония може да се въоръжи до зъби с атомни и термо-ядрени оръжия за един миг време, и че няма да се покол*бае да го направи, ако се налага.

В светлината на това, може би най-значителният факт, разкрит от Уилкокс, е, че "противно на конвенционалната военна история, че японските ядрени усилия са били завинаги потъпкани с бомбардировките от 1945г... проектът е продължил и дори е бил засилен след и въпреки Императорската капитулация от 15 Август". Уилкокс не спекулира по-нататък, но това изказване повдига един вледеняващ кръвта въпрос:






Как е могъл един японски проект да оцелее точно под носовете на американските окупационни сили?

... ами ако не само японският проект е оцелял?






http://www.bibliotecapleyades.net/sociopolitica/reichblacksun/images/blacksun_19.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

Конанския (Чосинов) регион на Северна Корея













8.

Heereswaffenamt (Оръжейната агенция на германската армия - HWA) и Меморандума на Хойтерман


"И ето още нещо интересно: Ървин К. Опенхаймер (Erwin K. Oppenheimer) твърдял, че бомбата, която била пусната над Япония, била с германски произход."

Едгар Майер и Томас Меенер, "Тайната на Германската атомна бомба"
[Edgar Mayer and Thomas Mehner, "Das Geheimnis der deutschen Atombombe"]
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #44 -: (Неделя) 27 Март 2016, 05:12 »

http://www.nonstopsystems.com/radio/img-hell/waffenamt-jbnstr-brln.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

Сградата на Оръжейната агенция на германската армия (Heereswaffenamt)




Един от най-проблемните за обяснение документи от гледна точка на следвоенната Легенда на Алианса е свръх-секретният меморандум относно разработването на атомна бомба, анонимно подаден в Оръжейната агенция на германската армия (Heereswaffenamt) в ранната 1942г. Този документ не само, че точно посочва нужната критична маса за атомна бомба от уран-235, но също така посочва и възможността за трансмутацията на уран в плутоний - наречен "Елемент 94" в меморандума - и употр*бата му в бомба. Произходът и авторството на меморандума се приписват на различни учени, задържани във Фарм Хол (мястото, където англичаните държат пленения екип германски учени след войната, бел.прев), включително д-р *урт Дийбнер (Kurt Diebner). Но авторството е неизвестно, а проблемът със съществуването на документа остава: Как може германската армия, като е знаела, че нужното количество уран за ядрена бомба е относително малко и следователно технически постижимо, да не е преследвала разработването й? И как е възможно да са се стремели към такива смехотворни и жалки опити за работещ реактор? Мистерията само се задълбочава, когато вземем предвид произхода на една друга бележка, постъпила в Херсвафенамт (Heereswaffenamt), написана черно на бяло предната година.







През 1941г барон Манфред Фон Ардене решил да разпрати един необичаен документ от своя колега д-р Фриц Хойтерманс (Fritz Heutermans). Цялото заглавие на документа било "По въпроса за освобождаването на ядрени верижни реакции, от Фриц Г. Хойтерманс: Комюнике от лабораторията на Манфред Фон Ардене, Берлин-Лихтерфелде-Ост".

Документът е забележителен по няколко начина, дори и по описанието на съдържанието си:

I. Основна гледна точка

II. Кон*уриращи се процеси

III. Верижните реакции чрез ядрено делене с бързи неутрони

IV. Ядрено делене чрез термални неутрони

    1. Разделяне на изотопи
    2. Избиране на тежко модераторно вещество като например водород, тежка вода
    3. Относителен напредък във възможността за процес 1/v чрез прилагане на ниски температури
    4. Саморегулираща се реакция и значимостта на Доплеровия ефект при ниски температури

V. Верижни реакции при финални изпитателни обеми

VI. Важността на една верижна реакция при ниски температури като източник за неутрони и като апарат на трансформиране на изотопи




Общото описание навежда на мисълта, че Хойтерманс вече е премислил процеса, не само инициализирането на експлозии чрез бързи неутрони, но и трансформирането на U-235 в по-висши елементи, които химически нямат общо с него. Това е първата крачка към плутония и към употр*бата на плутоний, вместо U 235, като експлозивно гориво за бомба.

Съдържанието на документа потвърждава, че именно това е измислил Хойтерманс:

Тук ние сме способни да си представим един апарат, който би позволил... определено количество U-235 да претърпи ядрена реакция, едновременно като апарат за трансформиране на изотопи. Предимството на такъв апарат в сравнение с апарат за изотопно обогатяване е, че новосъздаденият продукт, който би имал атомно число 93 или повече, не е химически идентичен с урана и следователно е делим чрез химически методи. Сега, след като са налични много повече количества U-238, тъкмо 139 пъти повече, количеството, което би било конвертируемо в гориво за верижна реакция е, от гледна точка на контекста, много по-важно от едно изотопно разделяне, водещо до повече U-235.


С други думи, преди меморандума в Херсвафенамт от 1942г (който не само дава критична маса за бомба с U-235 като експлозивно гориво, която е във верните рамки, но който също така посочва и трансформацията на уран в плутоний в реактор като алтернативно гориво, значещо повече "бум" срещу една райхсмарка) Хойтерманс ясно е виждал и друг път до атомната бомба. Следователно той може да бъде считан и за един от водещите кандидати, ако не и самия водещ кандидат, за авторство на анонимния меморандум в Херсвафенамт. Еврейското му потекло би обяснило защо меморандумът е подаден анонимно.








И така, след като в миналите страници спекулирахме, че Нацистка Германия всъщност е преследвала уранова основа като основен компонент на бомбата си, и е провеждала мащабен и много таен проект по обогатяване на уран, за да се сдобие с нея, сега стигаме до възможността за съществуването и на проект за плутониева бомба, отново провеждан секретно и далеч от "общественото" лабораторно балтаене на учените, задържани във Фарм Хол. По тази линия вече имаше една индикация: твърдението за втори ядрен тест на бомба с много малка критична маса чрез процеса на ускореното делене, близо до региона Трите Ъгъла в Турингия, зоната с най-голяма фонова гама радиация в цяла Германия.

Има ли още подкрепящи индикации, че германците може успешно да са разработили атомен реактор и, следователно, плутоний в тайните дълбини на Камлеровата SS империя от черни програми и тайни оръжия? Хенри Пикър (Henry Picker), в книгата си "Разговори на една маса с Хитлер" ("Hitler's Table Talk"), прави една значима констатация. Той не само твърди, че Райхспоста (пощенската служба на Третия Райх, бел.прев) е бил замесен с проекта за атомна бомба, но дава и повече подробности. Бомбата трябвало да бъде построена в завод "в една подземна SS фабрика в южните планини Харц (Harz), която имала производствен капацитет от 30 000 работници". Още веднъж следата води обратно до SS, до южните части на планината Харц в Турингия и до големи подземни фабрики. Тази инсталация, според Пикер, "била върната на СССР от Червената армия" след германската капитулация. Според Пикер, тъкмо поради тази причина Сталин реагирал с такова безпристрастие, когато президентът Трюмън го информирал за успешния тест на плутониевата бомба на полигона Триединство (Trinity) в Ню Мексико, защото Сталин вече се бил сдобил с нужната технология да направи своя собствена атомна бомба. Освен това, Сталин наградил Манфред Фон Ардене със "Съветската "Нобелова награда" - Сталинската награда". Майер и Меер коментират истинската значимост на тази поредица от признания:

Всичко ясно ли е? По този начин руснаците се сдобили с някакви производствени методи - които от тогава до днес остават неизвестни - и се отплатили на Манфред Фон Ардене, определено най-добрия консултант по тези въпроси, който трябва да им е изяснил нещата, които руснаците открили там.





https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/ea/bb/3b/eabb3b1b7bf37ed9b88a9e18d9997dfd.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни
http://www.goethe.de/mmo/priv/14960486-STANDARD.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни


Барон Манфред Фон Ардене (Manfred Von Ardenne)
Когато е на 15 години, разработва тройно-системна електронна тръба за безжична телеграфия.
Няколко години по-късно изобретява първия сканиращ електронен микроскоп.
През 1931г дава публична демонстрация на първата в света телевизия. До 1935г Берлин вече разполага с електронно сканирана телевизионна услуга, а до 1936г вече можело Олимпийските игри да се излъчват по телевизията.
По време на войната Фон Ардене се занимава с ядрени изследвания. След поражението на Германия отива да работи за Съветска Русия.






Това е интригуваща идея, защото ние вече открихме една възможна детонация на плутониева бомба близо до Ордруф (Ohrdruf) късно през войната. Това по наложителност навежда на мисълта, че германците са се сдобили с успешен атомен реактор, въпросът е, откъде? Във всеки случай, причината да липсва знание за този проект е очевидна: бил е под контрола на SS, и следователно, се е намирал в портфолиото на обсебения от сигурността генерал Камлер.

Бележка от автора: Разбира се, може да се е ползвал и уран в някакво устройство за ускорено делене, но процесът е по-добър с плутоний, а плутоният е по-вероятно да се свърже с толкова малка критична маса, както се твърди, а именно - 100 грама, понеже за една уранова бомба ще е нужно повече от това, дори и с ускорено делене.



Във всеки случай, концепцията за реактор на Хойтерманс била значително по-различна от тази на Хайзенберг, и всъщност, по-различна и от атомната купчина на Енрико Ферми (Enrico Fermi) в Чикагския университет, понеже целта й била не производството на енергия, а производството на радиоактивни изотопи. Поради тази причина, реакторът могъл да работи при ниски температури, ползвайки течен метан като модератор, вместо тежка вода или графит. Това значело, че щял да бъде ефикасен производител на "елемент 93 или повече", който щял да бъде химически делим и използваем като ядрен експлозив.

Това е важно, защото разграничава усилията на Фон Ардене - Хойтерманс както от усилията на Хайзенберг да проектира и изработи работеща атомна купчина, така и от успеха на Енрико Ферми в същото начинание.

Бележка от автора: Изследователят Франк Джоузеф (Frank Joseph) е открил друг източник за реактор и счита информацията си за толкова ключова за тази история, и толкова сензационна, че не е добросъвестно от моя страна да я спомена в настоящия труд. Според мен това е история, която е най-добре той самият да разкаже, тъй като това е негово откритие. Той беше така добър да го сподели с мен, докато пишех тази книга.

Бел.прев: Франк Джоузеф преди е бил известен като Франк Колин (Frank Collin) и става известен през 70те, като става водач на Американската нацистка партия, заради което участва в съдебно дело на "Национал-социалистическата американска партия" срещу градчето Скоки (Skokie), което дело дава правото на "нацистите" да провеждат маршировки и да демонстрират емблемата на свастиката. В последствие се разбира за еврейското му потекло, защото баща му е оцелял от холокоста, но Колин остава водач на тази Национал-социалистическа американска партия, докато не го арестуват за секс с деца.
Определено става дума за отявлен ексцентрик, но определено става дума и за много мотивиран и отдаден изследовател на историята на Втората Световна война, така че има голяма вероятност "сензационната му информация" действително да е попадение. Със сигурност обаче става дума и за доста покриване и замазване на информация. Секса с деца открай време е инструмент за прибиране в затвора на неудобните, като единственото устойчиво изключение, разбира се, е католическата институция - именно понеже от тях осъдени няма, защото са традиционно удобни и на всичкото отгоре не са невинни, за да ги прибират в затвора.
Може би онова, което Франк Джоузеф все пак има да каже, е много интересно. А може би Джоузеф Фарел просто не иска да свързва труда на книгата си с противоречива личност като Колин и с това умело включване едновременно хем уважава взаимната им комуникация, хем остава в зоната на по-твърдите факти и по-добрата обществена светлина.









Така в края на войната, около 1945г, намираме твърдения за тествано оръжие с малка критична маса, което, ако е вярно, най-вероятно ще да е плутониева бомба, използваща процеса на ускореното делене, а в началото на войната, около 1941г, намираме един документ, описващ проект за постигането на реактор за производство на експлозивно гориво за такава бомба. Има едно странно съвпадащо сведение, че германците може би са били опасно близо до, ако не и в действително притежание на, плутониева атомна бомба, от Техоокеанския театър на японската програма. Робърт Уилкокс (Robert Wilcox), в книгата си "Тайната война на Япония", си спомня как Испанското Националистическо правителство успешно е поддържало кръг от шпиони както за германците, така и за японците, една задгранична шпионска програма, която имала немалък успех при проникването в проект Манхатън, дори през 1943г шпионите успели да се сдобият с най-ранните Съюзнически проекти за детонатора на такава бомба. Като интервюира Ейнджъл Алказар де Веласко (Angel Alcazar de Velasco), соченият за шеф на шпионския кръг, Уилкокс цитира една доста удивителна реплика:

Информацията беше, че американската работа по ядрено оръжие била доста напреднала, но им оставало още много. Дори имало бележки относно детонатора. Бил нещо подобно на онзи, който германците вече използвали.

Сложен детонатор - може би за употр*ба при плутониева бомба, тъй като детонаторният механизъм за уранова бомба е много по-проста техника - вече употребяван от германците през 1943г!? Защо германците са имали нуждата да ползват такъв сложен детонатор? Времето на това твърдение също е обезпокоително, тъй като съвпада с твърденията, които разгледахме по-рано, на японския военен аташе в Стокхолм, че германците били ползвали някакъв вид оръжие за масово унищожение на Източния фронт приблизително през 1943г, в района на *урск.

Бележка от автора: Аташето, ако си спомняте, всъщност беше убеден, че оръжията - каквито и да са били - също били ползвани и в "Крим", което най-вероятно означава по времето на обсадата на руската крепост Севастопол през 1942г. По този начин това твърдение противоречи на възможността въпросното оръжие да е било атомна бомба. Но ако не е било, какво друго оръжие би причинило такова унищожение? Това е въпрос, на който по-адекватно ще се спрем в следващите части на книгата. Пауърс (Powers) отбелязва, че на Алън Дълс (Allen Dulles) в Цюрих му било докладвано за германски проект в "обширни подземни фабрики", които се занимавали "с раждането на нов експлозив за въздушните бомби. Дори го чули да споменава, че контейнера за бомбата бил сферичен". Сферичен детонатор, разбира се, е от онзи тип имплозивно-компресорни детонатори, използвани при сглобяването на критичната маса на плутониева бомба.




http://www.viewzone.com/enough.bomb.gif
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

Отляво-надясно, отгоре-надолу: Бърз експлозив; Бавен експлозив; Вмешател/бутач; Неутронен инициализатор; Плутониево ядро; Компресиращо ударната вълна ядро




Ляво: плутониево ядро; Дясно: "Отверката"

"Експериментът, който Слотин (Slotin) трябвало да проведе с берилиевите полусфери се състоял в това, да вкара върха на обикновена отверка (да, отверка) под ръба на берилиевата шапка, да я повдигне и да я свали, като мери с гайгеров брояч какво количество верижна реакция се създава. Той също трябвало да използва предпазни клинове, които биха подсигурили берилиевата шапка, така че ако отверката се изплъзне, шапката да не падне и да не покрие ядрото. Но Слотин не използвал клиновете... и отверката се изплъзнала.
Берилиевата шапка паднала, ядрото било напълно затворено, и веднага станало свръхкритично. Дори по-зле: имало седем други човека, стоящи около масата, наблюдавайки как работи Слотин. Както и при инцидента с Дъглиан, имало синьо приблясване и гайгеровия брояч лудо започнал да пука. (Хората в стаята по-късно казали, че почувствали и топлинна вълна.) Голяма заслуга на Слотин е, че веднага се изложил на огромен риск като разделил двете сфери - с голи ръце - и така спрял реакцията. По този начин получил няколко пъти по-голяма доза радиация от Дъглиан. Ефектът се проявил почти веднага; вече повръщал, когато напускал лабораторията. Девет дни по-късно, след нещо, което само може да се опише като период на ужасно страдание, Слотин умрял. "Демонското ядро", както учените от Лос Аламос по-късно го нарекли, убило втората си жертва."






Но Хойтерманс се интересувал от нещо повече от атомни бомби. Дори Пол Лоурънс Роуз (Paul Lawrence Rose) признава, че ролята на Хойтерманс в нацистките изследвания на атомната бомба "остава енигматична". Причините за това, обаче, са достатъчно очевидни, след като се проумеят огромните последствия, понеже истинската специалност на Хойтерманс се съдържа в първото теоретично описание на процеса на термоядрения синтез на атомите на тежкия водород (диутерий и тритий) чрез висока температура в звездите, именно онази топлина, създавана от неконтролираната верижна реакция. С това се приближаваме една крачка по-близо към разгадаването на загадката върху какви точно видове оръжия е работел "мозъчният тръст" на Камлер, защото ако идеята на Хойтерманс се грабне, тогава водородните бомби биха били следващата логическа стъпка в "технологичното дърво" след атомната бомба, точно както е било за американците и руснаците след войната. Има ли каквато и да е индикация, че това това всъщност е било истинската крайна цел на тайната германска ядрена програма на SS? С други думи, всичко това било ли е програма за атомна бомба въобще? Или е било програма за водородна бомба?





http://i92.photobucket.com/albums/l3/kharn1989/NukeCompa2.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

Атомна бомба в сравнение с водородна бомба - Н-бомба (ляво); Руската Цар-бомба е водородна (дясно)







Колкото и да е фантастично да се повярва, тази вероятност изглежда е самата истина. Писмото на професор Лахнер (Lachner), което преди споменахме, също хвърля светлина върху целта на SS Сондеркомандата на Камлер:


Работено е и върху водородната бомба. Фабрика за производство на тежък водород била построена в Норвегия, но разбира се, е била разрушена от врага. Малките уранови бомби били предимно предназначени за детонатори за водородните бомби, така че директната им употр*ба не се предвиждала.



Друго потвърждение за това удивително твърдение може да се открие в пред-военния австрийски патент за "молекулярна бомба", ранна версия на водородната бомба, от 1938г. Във всеки случай, професор Лахнер негласно твърди, че истинската цел на проекта била оръжие, по-ужасяващо и разрушително от атомната бомба.

В тази връзка си заслужава да се спомене и друг фактор. Преследването на водородната бомба също би обяснило защо нацистите се интересували от малки атомни бомби, смалени благодарение на ускореното делене, защото една водородна бомба, поне спрямо наличната по онова време технология, би била един огромен и изключително тежък предмет. Стремежът към "миниатюризация" следователно е бил още една практична цел: всяка една такава бомба трябвало да бъде достатъчно смалена, за да могат да я носят германските бомбардировачи и ракети, и дори и тогава, само най-големите бомбардировачи или ракети са щели да се справят със задачата, ако въобще могли да се справят.


Бележка от автора: Трябва да си спомним, че първата водородна бомба, американската "Майк" ("Mike"), тежала няколко тона и била непрактична като буквално оръжие. Първата функционална водородна бомба на Америка всъщност тежала няколко тона. Трудно е да си представим как което и да е от съществуващите летателни средства в арсенала на германците, дори и огромните Ju 390, може да се справи със задачата да достави една водородна бомба, а спецификациите на А 9/10 "Amerikdrdket" са доста под нужното за такава бомба. Единственият практичен метод за доставяне на водородна бомба, поне на мен ми изглежда, е било чрез голяма подводница или кораб до някой пристанищен град, което е много рискована военна мисия, и то такава, че за участващите германски екипажи би била еднопосочно пътуване.





Но за да се произвеждат водородни бомби, трябва да е налично адекватно снабдяване с тежки водородни изотопи диутерий и тритий. Тук отново, обаче, се намесва Легендата на Алианса, която твърди, че след успеха на Съюзниците в разрушаването на норвежката фабрика за тежка вода при Рюкон, германското производство на безценното разрушително вещество никога повече не се съвзело, и, като последствие, тежката вода, която да послужи за модератор в реакторите (какво остава за водородна бомба!) никога не била достатъчно. Другото последствие от това твърдение е, разбира се, че опитите на Хайзенберг и на другите учени да създадат реактор на базата на тежка вода като модератор били обречени на провал заради липсата на достатъчни количества.

Но отново, действителността е била доста различна. Д-р Дийбнер, в една комуникация с д-р Вирц (Wirtz) - и двамата по-късно са пленени и държани във Фарм Хол (Farm Hall) - посочва, че към края на 1943г в Германия била построена функционираща фабрика за тежка вода. Само че, разкрития, направени в края на войната, били дори по-важни за оценката на действително значителното германско производство на тежка вода: голяма фабрика за тежка вода, напълно неизвестна преди това, била открита от Съюзниците в Кийл (Kiel) в северна Германия. Но най-важното е, че след Германското обединение през 1989г, когато обширните подземни заводи на SS в района на Харц в Турингия и в бившата източна зона били преоткрити, много от тези заводи съдържали по няколко големи електрически генератора, достатъчни да снабдят с електроенергия няколко малки града!

Такова голямо производство на електроенергия със сигурност не е било нужно за последния главен щаб на Фюрера, но определено би било нужно за фабрики, които разделят уранови изотопи (особено ако са използвали циклотронния процес на Фон Ардене), и които произвеждат тежка вода. Била ли е водородната бомба истинската цел? Това обяснява ли обстоятелството, че ако Германия е разполагала с атомната бомба, тя (или те) рядко е била използвана, ако въобще е била използвана, а на нея се е гледало като на детонатор за нещо много по-мощно? Това обяснява ли също така, отчасти, истинската причина за потайността, в която бил обвит специалния SS "мозъчен тръст" на Камлеровата командна структура?

Една индикация, че това може да е така, са едни подхвърляния на д-р Джоузеф Гьобелс към италианския офицер Луиджи Ромерса, който бил свидетел на теста на атомна бомба при Рюген. Гьобелс и Ромерса се срещнали преди този тест. Според Ромерса, Гьобелс му казал "Тежката вода е важен материал в произвеждането на дезитеграционната бомба. Още преди войната набрахме малко преднина в тази посока...". Преднина и то каква, ако през 1938г австрийския патент за прототипа вече е бил издаден!

Бележка от автора: Подобен патент незабавно би бил класифициран като "Geheime Reichsache" или "таен държавен въпрос", тоест, въпрос касаещ националната сигурност, както сега бихме казали. Като такъв, той със сигурност ще е стигнал директно до "мозъчния тръст" на Камлер, както ще видим в следващите части на тази книга.











Това че крайната цел на германската ядрена програма е била водородната бомба, а съвсем не атомната бомба, в ретроспекция изглежда доста логично и доста смущаващо. Както ще открием в следващите части от книгата, обаче, дори и водородните бомби бледнеят в сравнение не само с "хартиените проекти", изучавани от Камреската SS сондеркоманда, но и в сравнение с много реалните проекти и експерименти със сили от дори по-голям разрушителен потенциал от водородните бомби. Предвидили термоядреното бъдеще, SS вече планирали и експериментирали с контра-мерки, и с второ и трето поколение нападателни стратегически оръжия, още по-ужасяващи.






http://www.bibliotecapleyades.net/sociopolitica/reichblacksun/images/blacksun_20.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

Съюзниците откриват плантацията за тежка вода в Кийл (Kiel) в края на войната

« Последна редакция: (Неделя) 27 Март 2016, 05:58 от форум » Активен

Страници: 1 2 [3] 4 5 6   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2018 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални