Страници: 1 [2] 3 4 ... 6   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни  (Прочетена 15139 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #15 -: (Сряда) 24 Февруари 2016, 12:17 »

2.

Електричество, роби и "Буна"



https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/99/Bundesarchiv_Bild_146-2007-0057,_IG-Farbenwerke_Auschwitz.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни



"Твърдения, направени от генерал Груувс след войната... вероятно са били със замисъла да отклонят вниманието от германската програма за подготвяне на изотопи. Идеята е, че ако съществуването на германската програма за обогатяване на уран може да се скрие, тогава нещата може да се покрият с историята, че германските усилия за атомна бомба са представлявали единствено провалени опити да се конструира реактор за плутоний."

Картър П. Хидрик: "Критична маса: истинската история на британците за атомната бомба и ядрената ера".
[Carter P. Hydrick: Critical Mass: the Real Story of the Birth of the Atomic Bomb and the Nuclear Age]

Бележка от автора: Изследването на Хидрик е трудоемко и щателно и спекулативните му реконструкции на подробната история за края на войната заслужават голямо внимание. Да се надяваме, че в крайна сметка ще публикува този важен труд под формата на книга.




"Хората, които разпитвали Хайзенберг и други германски учени, които прочели докладите им и които с отворена уста гледали примитивния реакторен съд в една пещера в южна Германия, срещали големи трудности да обяснят какво се е объркало. Германия била започнала войната с всяко предимство: способни учени, материални ресурси, и подкрепата на най-висшите военни лица. Как било възможно, да са постигнали толкова малко?" Това са основните факти и централният въпрос, който мори всеки изследовател на темата германски тайни оръжейни изследвания от края на Втората Световна война насам. Наистина, как е възможно Германия да не е успяла да се сдобие с атомна бомба?

Тезата на тази книга, както и на много други, е радикална, а именно, че Германия действително се е сдобила с атомна бомба по време на войната. Трябва да се обясни, по-скоро, защо Германия явно не е използвала бомбата както и други страховити оръжия, които са й били на разположение, или, ако я е използвала, защо ние не сме чули за това. Но разбира се, за да се поддържа такава радикална теза, трябва първо убедително да докажем, че Германия е имала бомба на разположение.






Това предполага, че трябва да се открие относително лесен комплект допълващи се доказателства. Ако Германия е имала атомна бомба на уранова основа, трябва да потърсим следните неща:

(1) Метод или методи за разделяне и обогатяване на уранов изотоп уран-235, нужният изотоп за уранова атомна бомба, с боеприпасно качество, и в достатъчно количество, за да се натрупа достатъчно материал за критична маса, без употр*ба на работещ атомен реактор.

(2) Действително предприятие или предприятия, където такива технологии да се използват масово; Това от своя страна предполага
(а) огромна консумация на електроенергия;
(б) адекватен достъп до вода и транспорт;
(в) огромен достъп до работници;
(г) физически голям завод или заводи, които са относително защитени от Съюзнически и/или Съветски бомбардировки;

(3) Нужната основна теория за дизайна на уранова бомба;

(4) Достъпни и адекватни доставки на уран за употр*ба при обогатяването;

(5) Полигон или полигони за сглобяване и тестване на бомбата






За късмет, всички тези аспекти от разследването дават на изследователя няколко следи, като всички те потвърждават същестувването, като минимум, на много голяма и успешна германска уранова рафинерия и програма за обогатяване по време на войната.

Ще започнем, като се вгледаме в едно доста необичайно място: Нюрнберг.
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #16 -: (Сряда) 24 Февруари 2016, 21:08 »

На Трибунала за военните престъпления след войната, в списъка с обвиняемите са и няколко бивши елегантно облечени бизнес изпълнители и старши мениджъри на огромния, изключително мощен и доста прославен германски химически картел - I.G. Farben. Тяхното участие в тази ранна "глобална корпорация" се състои във въртене банковите сметки на Нацисткия режим и имали централна роля в неговия "военно-индустриален комплекс", както и централна роля в производството на смъртоносния отровен газ Циклон-Б, използван в лагерите на смъртта.

Йозеф Боркин, "Престъплението и наказанието на I.G.Farben"; Антъни К. Сютън, "Уолстрийт и възкачването на Хитлер"
[Joseph Borkin, The Crime and Punishment of I. G. Farben] ; [Anthony C. Sutton, Wall Street and the Rise of Hitler]










I.G.Farben е бил повече от съучастник в нацистките зверства, като се е занимавал с построяването на голям завод за производство на "Буна", или синтетична гума, при Аушвиц в полската част на Силезия по време на войната, извършвайки зверства спрямо жертвите в концентрационните лагери по време на строежа и оперирането на завода.

За Farben, изборът на Аушвиц като площадка за Буна-фабриката е бил логичен и се е опирал на "основателни бизнес причини". Концентрационният лагер наблизо, избран за място на гигантското предприятие, гарантирал безкраен приток на робски труд за неговото построяване и, удобно, когато робите похарчели себе си в тайното му построяване, можело завинаги да се отърват от тях. Директорът на I.G.Farben Карл Краух (Carl Krauch) назначил един от върховите експерти по синтетичната гума Буна, Ото Амброс (Otto Ambros), да изследва мястото за бъдещото предприятие и да състави препоръка. Мястото, което в крайна сметка било избрано - Аушвиц - било "особено харесано за инсталацията" пред друго място претендент в Норвегия, поради една много важна причина.

"Наблизо имало въглищна мина и три реки се сливали, осигурявайки жизненоважното изискване, да има голям източник на вода. Заедно с тези три реки, железопътната мрежа на Райха и аутобана (магистралите, бел.прев) предоставяли отличен транспорт навън и навътре към зоната. Това не били решителни предимства, обаче, пред Норвежката набелязана зона. Само че Силезийската локация имала едно ключово качество: SS имали планове да направят огромно разширение към един от концентрационните лагери наблизо. Обещанието за неизчерпаем източник на робски труд било фактор, на който не можело да се откаже."

Изборът на мястото бил удобрен от борда на директорите на Farben, след което Краух пише свръх-секретно писмо до Амброс:

"В новата подредба на приоритетите, наредено от фелдмаршал Кайтел, твоят строителен проект е първи по приоритет... При моята молба, (Гьоринг) издаде специални нареждания преди няколко дни към съответните институции на Райха... В тези нареждания, Райхмаршалът задължава съответните звена незабавно да изпълнят изискванията ти за опитни работници и трудоваци, дори и в ущърб на техните собствени строителни проекти или планове, които може да са от съществено значение за военната икономика."



Експертът по синтетичната гума "Буна" на I.G.Farben в Аушвиц, Ото Амброс (Otto Ambros)

Тъй като Вермахтът се готвел скоро ударно да нахлуе в Русия и чувствал огромните печалби от това военно усилие, директорите на Farben решили да финансират огромното предприятие частно, вместо координирано с Нацисткия режим, което частно финансиране възлизало на 900 000 000 райх-марки - близо 250 000 000 долара през 1945г или над 2 милиарда долара в сегашни долари. Това трябвало да бъде заводът за Буна, в сравнение с който всички останали заводи за Буна за приличат на джуджета.













Само че, както разкриват свидетелските показания в следвоенния Трибунал за военните престъпления в Нюрнберг, фабриката за Буна в Аушвиц се оказва една голяма военна мистерия, защото  въпреки огромната сума пари, заделена за построяването й, въпреки личните благословии на Хитлер, Химлер, Гьоринг и Кайтел, и въпреки безкрайния неизчерпаем приток на умели професионални работници както и трудещи се роби от Аушвиц, "проектът постоянно бил спъван от недостици, злополуки и други забавяния... Сякаш някакво злонамерено въздействие вредяло на цялата операция", до такава степен, че от Farben сякаш били изправени пред първия си технически провал в цялата си корпоративна история. До 1942г много директори считали цялото дело не само за провал, а почти за катастрофа.

Въпреки че било катастрофа, огромната рафинерия за синтетична гума и бензин била завършена, след като 300 000 рабонтици роби от концентрационните лагери били смлени в тази мелница. 25 000 от тези роби били преработени до смърт. Самата рафинерия не била нищо по-малко от гигантска. Толкова гигантска, всъщност, че "тя използвала повече електричество отколкото целия Берлин."




По време на Трибунала за военните престъпления обаче, не този страшен каталог с факти притеснявал обвинението от Алианса. Притеснявало ги това, че въпреки тази огромна инвестиция на животи, пари и материал, "нито един килограм Буна не бил произведен"...
« Последна редакция: (Сряда) 24 Февруари 2016, 21:15 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #17 -: (Сряда) 24 Февруари 2016, 23:07 »

Директорите на Farben и складовите мениджъри почти маниакално настоявали на този факт, че никаква Буна не била произведена.

Повече електричество от целия Берлин - осмият най-голям град в света по онова време - за да се произведе абсолютно нищо? Ако това е било вярно, тогава огромните разноски на капитал и труд и огромната консумация на електроенергия по никой начин не допринасяли с нищо значимо за германското военно усилие. Излишно е да се казва, че в тази картина има нещо много сбъркано. Нищо нямало смисъл тогава, нищо от това няма смисъл и сега, освен, разбира се, ако рафинерията за Буна въобще не била рафинерия за Буна...
















Когато I.G. Farben започват строежа на "Буна" плантацията в Аушвиц, едно от по-необичайните събития за начало на дейностите било премахването на 10 000 полски обитатели от домовете им, за да се разчисти място за хилядите германски учени, техници, редовни работници и семействата им, които били преместени в района. Паралелът с проект Манхатън в това отношение е очевиден. Просто е екстремно невероятно, как при такова научно и технологично усилие от страна на корпорацията с най-успешната бизнес история в напредналите технологии и производствени предприятия, и как при плантация консумираща повече електричество от Берлин, може никога да не се произведе каквото и да е.

Един съвременен изследовател, който също е впечатлен от мистификацията на "аферата с Буна плантацията", е Картър П. Хидрик (Carter P. Hydrick). Когато се свързал с Ед Ландри, експерт в полето на производството на синтетична гума от Хюстън, Тексас, и когато го информирал за рафинерията на I.G. Farben, огромната й консумация на електроенергия, и твърденията на директорите й, че въобще не била произвеждала никаква Буна, Ландри отговорил: "Това не е бил завод за Буна - можеш да заложиш всичките си пари на това". Ландри просто не вярва, че основната цел на "завода за Буна" въобще е била да произвежда гума.

Тогава как да се оправдае огромната консумация на електроенергия и следвоенните твърдения на директорите на Farben, че плантацията никога не е произвеждала синтетична гума? Каква друга технология би изисквала такъв огромен технически и неквалифициран трудов персонал и такава голяма близост до изобилен воден източник? По онова време, имало само един технологичен процес, който въобще може да се е нуждаел от всички тези неща. Хидрик го казва по този начин:

"Със сигурност има нещо гнило в тази история. Изпъкват трите централни и най-добре известни факта - електрическа консумация, цените за построяването, и бизнес-историята на I.G.Farben - тези неща първоначално не създават впечатлението, че този проект има общо с изграждането на рафинерия за производство на Буна в Аушвиц. Тези три факта на пръв поглед обрисуват друга картина обаче, картината на един друг важен военновременен производствен процес, въпреки че той е бил тайна по онова време. Този процес е обогатяването на уран."








Защо тогава са го нарекли рафинерия за Буна? И защо са тези толкова яростни протести срещу обвинението от Алианса, че плантацията никога не е произвеждала никаква Буна? Един възможен отговор е, че когато толкова много робски труд е бил осигурен от концентрационния лагер на SS на близо, цялата рафинерия попадала под юрисдикцията за сигурност на SS, и поддържането на едно ефективно "алиби" следователно би било приоритет както за Farben, така и за SS. Ако се случи малшанса, например, някой от обитателите да избяга, идеята че това е завод за Буна би осигурила добро алиби, ако стигне до ушите на Алианса. Тъй като изолирането на изотопи е бил много таен и скъп процес, "ще е трудно човек да си представи, че така наречената фабрика за Буна е каквото и да е друго, освен прикритие за рафинерия за обогатяване на уран". Определено има странно припокриване със стенограмите от Фарм Хол, както ще видим. "Фабриката за Буна" се е установила като прикритието, с което строежът да се обясни на самите работници, за да се отговори на въпросите им - ако въобще някога им се давали обяснения! - както и да се обяснят нещата на някои служители на Farben, които не били "в играта".

По този начин, забавянето в строителните работи и трудностите, които срещали от Farben, също се обясняват най-добре, ако това е било огромно предприятие за изолирането на уранови изотопи, и много прилича на проблемите, които възниквали при проект Манхатън, когато се строяло неговото предприятие с подобна големина в Оук Ридж, Тенеси. Както и при американския вариант на проекта, недостизите и забавянията и техническите трудности възпрепятствали завършването на строежа, и също като американския вариант, тези забавяния се случвали въпреки това, че проектът се радвал на привилегирована позиция в йерархията на нацистките приоритети, точно като Оук Ридж.

Така че странните твърдения и поведението на директорите на Farben по време на процеса срещу тях след войната започва да има смисъл. След като вече имало установена "Легенда на Алианса" относно германската некомпетентност в ядрените въпроси, директорите и мениджърите на Farben може би по индиректен начин са се опитвали "да изправят нещата" по единствения начин, който не би противоречал на Легендата директно. Те са се опитвали, може би, да дадат следа към истинската природа на нещата и към постиженията на германската бомбова програма, които биха се забелязали само след време и след щателно задълбочаване.










Изборът на мястото - близо до концентрационния лагер в Аушвиц и стотиците му хиляди нещастни жертви - също придава стратегически, и ужасен, смисъл. Много подобно на диктаторите в модерно време, явно Нацисткият режим е поставил рафинерията близо до лагера в целенасочен опит да използва "човешки щит", за да защити предприятието от Съюзническите бомбардировки. Ако е така, то решението е било правилно, защото никога Съюзнически бомби не са падали в Аушвиц. Плантацията е била разглобена чак при приближаването на руските армии през 1944г.





http://1.bp.blogspot.com/-2LS4DLpXgng/TlvkyPMuZNI/AAAAAAAAAbg/lk61Z-BcomA/s1600/k25plant1947.JPG
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

Плантацията за изотопно изолиране в Оук Ридж, Тенеси.



За да потвърдим, че "заводът за Буна" най-вероятно е бил рафинерия за изолиране на изотопи, обаче, трябва да докажем, че германците са притежавали технологическите средства за изолиране на изотопи. Освен това, ако такава технология се е употребявала в "завода за Буна", тогава това предполага, че в Германия е имало повече от една програма за атомна бомба, защото "Хайзенберговото" крило на проекта, и всички свързани д*бати, които го заобикалят, са добре известни. Така че в допълнение на въпроса дали Германия е имала технологията да изолира изотопи или не, трябва също така да се опитаме да направим по-всеобхватна възстановка на реалния периметър и взаимовръзките между различните германски проекти за атомна бомба.

Формулирайки проблема по този начин, отномо влизаме в сблъсък със следвоенната Легенда на Алианса:

"В традиционната история на бомбата, (шефът на проект Манхатън генерал Лесли) Груувс представя германското плутониево усилие като единствената ядрена инициатива, която Германия някога е преследвала. И той е увеличил тази дезинформация, обвита в пашкул от полу-истини, до огромни размери - достатъчно големи размери, за да скрие онова, което прилича на огромен германски уранов проект - и по този начин той е скрил от лицето на света факта, че германците почти са били успели."

Бележка от автора: Очевидно, самият Хидрик не изглежда да е готов да стигне до края и да си даде сметка за това, че германците всъщност успешно са тествали атомна бомба преди американския проект Манхатън дори да произведе такава.












Дали Германия е имала на разположение технология за обогатяване на изотопи? И могла ли е да приложи тази технология в достатъчни количества, за да произведе достатъчно обогатен уран за една бомбена програма?

Не може да има и съмнение, че Германия наистина е имала достатъчна наличност на уранова руда, защото регионът на Сюдетенланд (Sudetenland) - анексиран от Германия след скандалната Мюнхенска конференция през 1938г - е регион, известен с богатите си залежи на една от най-висококачествените уранови руди в света. Регионът, по случайност, се намира близо до "Трите ъгъла" в Турингия в южна централна Германия, и следователно е близо до Силезия и различните инсталации, които ще разгледаме в Част Втора и Трета. Така че директорите на Farben може би са имали и още една причина да изберат Аушвиц като място за построяването на обогатителна рафинерия. Аушвиц е близо не само до вода, до адекватна транспортна мрежа, до изобилна работна ръка, но е и в удобна близост до урановите полета на Германско-Чехската Сюдентенланд.
« Последна редакция: (Сряда) 24 Февруари 2016, 23:46 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #18 -: (Четвъртък) 25 Февруари 2016, 22:05 »




Тези факти повдигат една спекулативна възможност. Добре известно е, че обявлението на ядрения химик Ото Хан, че е открил ядреното делене, не се е случило, преди да е свършила Мюнхенската конференция и преди Сюдетенланд да е била предадена на Третия Райх от Чембърлейн и Даладиер. Но възможоно ли е, действителността да е била малко по-различна?  Възможно ли е, всъщност, откритието на ядреното делене да се е случило още преди конференцията, но това да е било премълчано от Райха, докато единственият източник на уран в Европа не бил напълно в нацистки ръце? Може би е значителен фактът, че Адолф Хитлер е бил готов да отиде на война заради въпроса на тази конференция.

Във всеки случай, преди да изследваме въпроса с наличната технология на германците, трябва първо да отговорим на въпроса защо те явно са се концентрирали почти изцяло върху това да се сдобият с уранова бомба в програмата си. В крайна сметка, американският проект Манхатън е избрал да преследва и уранова и плутониева бомба. Теоретичната възможност за плутониева бомба - "елемент 94", както официално се е наричал в германските документи от онова време - със сигурност е била известна на нацистите. И, както става ясно от Heereswaffenamt меморандума (меморандум за войскова оръжейна служба, бел.прев) от началото на 1942г, германците знаели също, че този елемент може да се синтезира единствено в ядрен реактор.

Така че защо са се концентрирали само върху уранова бомба и почти изцяло върху ураново изотопно разделяне и обогатяване? След като командосите на Алианса разрушават норвежката рафинерия за тежка вода при Рюкон (Ryukon) през 1942г, предвид провалите на германците да постигнат достатъчна чистота на графит за употр*бата му като модератор в реактора, единственият друг модератор, който имали на разположение - тежката вода - изпаднал в остър недостиг. По този начин, според Легендата, изработването на функциониращ реактор, който да доведе до натрупване на критична маса от "елемент 94", било непостижимо за тях във времевата рамка на войната.








Само че, нека за момент си представим, че нападението на командосите от Алианса не се е било случило. Провалите на германците с графитно модерираните реактори вече са били отчетени по онова време, и за тях е било очевидно, че са налице значителни технологични и инженерни трудности, които трябвало да бъдат преодолени, преди да може да се изработи реактор. От друга страна, германците вече имали технология за обогатяване на U-235 за бомба, така че за тях обогатяването на уран представлявало най-добрият, най-директният и технологично постижим път до сдобиването с бомба тъкмо във времевите рамки на войната. Повече за тази технология след секунда.

На този етап се срещаме и с още един компонент от Легендата на Алианса. Американският напредък при плутониевата бомба (в онзи момент Ферми (Fermi) успешно бил завършил и изпробвал работещ реактор в салона за скуош (вид спорт, бел.прев) на Университета в Чикаго) изглежда вървял сравнително без проблеми, поне до един момент късно през войната, когато било направено откритието, че за да се направи бомба от плутоний, критичната маса трябвало да се натрупа много по-бързо, отколкото който и да е съществуващ възпламенител на Алианса могъл да се справи. Още повече, че имало толкова малка допустима стойност за грешка, тъй като възпламенителите в едно имплозивно устройство трябвало да се задействат колкото е възможно по-близо до едновременността, че инженерите на Алианса започнали да се отчайват и не вярвали, че могат да направят работеща плутониева бомба.

Така пред нас се разкрива една интересна научна картинка, една картинка, която директно противоречи на традиционната история за атомната бомба.

Ако германците наистина са имали упсешен и мащабен проект за обогатяване на уран между 1941 - 1944г, и ако техният бомбен проект се е развивал почти изцяло в посока сдобиването с уранова атомна бомба, и ако в същото това време инженерите на Алианса са започвали да осъзнават вродените проблеми в дизайна на плутониевата бомба, тогава това означава, че поне в това направление, германците не са прохабили своето време и усилия в нещо, което е признато за по-трудно постижимо, а именно, плутониевата бомба. Както ще видим в следващата глава, този факт повдига сериозни съмнения относно "успеха" на проект Манхатън в края на 1944 и началото на 1945г.







Така че какви са били действителните технологии за обогатяване на изотопи, с които нацистка Германия е разполагала и как изглежда това в сравнение с технологиите, използвани в Оук Ридж с цел ефикасност и добиви?

Колкото и да е трудно да се приеме, фактът е, че нацистка Германия е имала "поне пет, и може би дори седем, сериозни програми за разделяне на изотопи, по които се е работело".






Една от тези, "изотопен шлюз", разработена от д-р Баге (Bagge) и д-р Коршинг (Korsching), двама от учените разпитвани във Фарм Хол, била доведена до такова ниво на ефикасност в средата на 1944г, че само едно преминаване на урана през системата го обогатявало четири пъти повече, отколкото се е обогатявал при едно преминаване през портите за газова дифузия в Оук Ридж!



 

Д-р Ерих Баге (Erich Bagge) и д-р Хорст Коршинг (Horst Korsching)






Сравнете това и вижте контраста с трудностите, които проект Манхатън имал в края на войната. Дори и с огромната плантация за газова дифузия в Оук Ридж, към Март 1945г запасите от разделим уран били страховито недостатъчни за изискванията на критичната маса. Прекарванията през плантацията в Оук Ридж обогатявали урана от приблизително 0.7% до концентрация около 10-12%, и така било взето решението продукцията от Оук Ридж да се използва като суровина за далеч по ефикасните и ефективни "бета калутрони" на Ърнест О. Лоурънс (Earnest O. Lawrence), които по същество били циклотрони с разделителни резервоари, използващи електромагнитни средства, за да обогатят и разделят изотопа чрез масова спектрография. Следователно, можем да предположим, че ако подобни количества масово са били обработвани чрез "изотопните шлюзове" на Баге и Коршинг, резултатът е щял да бъде по-скоростно набиране на запас от обогатен уран. По същия начин, по-ефикасната германска технология може също така да е позволила и по-малки по размер заводи за изотопно разделяне.

Колкото и добро да е било, обаче, изотопният шлюз не било най-ефикасното технологично средство за обогатяване на уран на Германия. Това било центрофугата, и наследилата я - разработена от ядрения химик Пол Хартек - ултра-центрофуга.

Бележка от автора: Същата тази технология била заграбена от Съветският Съюз и приложена в неговата собствена бомбена програма. В след-военна Германия, такива ултра-центрофуги били предлагани от компанията Сименс (Siemens) и от други германски фирми, първо на Южна Африка за нейната собствена бомбена програма (Роджърс и Черневка, "Ядрената ос: Западна Германия и Южна Африка", стр. 299-310) [Rogers and Cervenka, The Nuclear Axis: West Germany and South Africa]. С други думи, технологията не само е изначално немска, но е и достатъчно напреднала, за да се прилага в днешно време. Трябва да се отбележи, че от средата на 70-те години, няколко от германците, замесени в корпоративното разработване и заводите за центрофугично обогатяване на Федералната Република (Западна Германия), са имали връзки с проекта на Третия Райх, сред тях е и професор Карл Винакер (Karl Winnacker), бивш член на борда на I.G.Farben.




Д-р Пол Хартек (Paul Harteck)



Американските инженери, разбира се, са знаели за тази възможност, но те трябвало да се справят със значителна трудност: силно корозивните уранови газове, използвани в тази технология, не разрешавали да се разчита на центрофугите като средство за обогатяване. От германска страна, обаче, това било разрешен проблем. Била разработена специална сплав, наречена Бондур (Bondur), специално за употр*ба в центрофугите. Само че... дори и технологията на центрофугите не била най-добрия метод, с който германците разполагали.















   http://www.radiomuseum.org/forumdata/users/217/Ardenne_Loewe_rm40.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

Барон Манфред фон Ардене (Manfred von Ardenne)



Барон Манфред фон Ардене (Manfred von Ardenne), богат ексцентрик и самоук ядрен физик и изобретател, и неговият близък приятел физик Фриц Хойтерманс (Fritz Heutermanns), правилно изчислили критичната маса за атомна бомба с U-235 през 1941г, и с финансиране от д-р. инж. Онезорге (Ohnesorge) и неговата пълна с пари Deutsche Reichspost (националната пощенска служба в нацистка Германия, бел.прев), построили огромна подземна лаборатория в баронското му имение в Лихтерфелде (Lichterfelde), тъкмо отвън пред източен Берлин. Тази лаборатория разполагала с 2 000 000 волта електростатичен генератор и с единствения друг циклотрон, за който се знае да е съществувал в Третия Райх, освен този на семейство Кюри във Франция. Това е единственият циклотрон, за който следвоенната Легенда на Алианса признава.





И в този критичен момент е нужно да направим пауза, за да изследваме германската бомбена програма по-отблизо...
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #19 -: (Петък) 26 Февруари 2016, 13:44 »

И в този критичен момент е нужно да направим пауза, за да изследваме германската бомбена програма по-отблизо...


... защото сега вече имаме доказателства за поне три различни, и привидно отделни, технически усилия:

(1) Хайзенбергово-Армейската програма, центрирана около самия Хайзенберг и различни други асоциации към институтите Кайзер Вилхелм (Kaiser Wilhelm) и Макс Планк (Max Planck), едно съвсем малко "лабораторно" усилие, концентриращо се, или по-точно, ровещо се в изработването на реактор. Това е "програмата", върху която се фокусира Легендата на Алианса и онази, за която повечето хора се сещат, когато стане дума за усилията на Германия да се сдобие с атомна бомба. Това е програмата, която целенасочено се насажда от Легендата като доказателство за германската некомпетентност и нескопосаност по ядрените въпроси;

Бележка от автора: Отново трябва да се отбележи, че германското армейско Артилерийно бюро всъщност е притежавало правилни изчисления за критичната маса на уранова бомба в началото на 1942г, и че самият Хайзенберг изведнъж отново излязъл начело след войната, като подробно описал конструкцията на бомбата от Хирошима в рамките на правилни научни принципи, и това възоснова, както се твърди, на информация добита от ВВС!

(2) "Заводът за Буна" на I.G.Farben в Аушвиц, чиято връзка с другите програми, и с SS, не е напълно ясна;

(3) Кръгът Баге - Коршинг - фон Ардене - Хойтерман, развиващ цяла поредица напреднали технологии за разделяне, и очевидно, чрез фон Ардене, обвързана към, от всички възможни места, германската пощенска служба!















Но защо Райхспоста? Първо, пощенската служба е осигурявала ефективно прикритие за програмата, която, както американският й вариант, явно е била компартментирана (разделена на отделни части, които не знаели за съществуването една на друга, бел.прев) под чадъра на различни правителствени агенции, много от които не са имали логична връзка с мащабно изледване на тайни оръжия. Второ, което е по-важно, Райхспоста е била гъчкана с пари, и следователно е могла да осигури част от огромното финансиране, нужно за проекта, една истинска "черно-бюджетна" операция във всеки смисъл. И накрая, управителят на Райхспоста е бил, може би не по случайност, един инженер: д-р инж. Онезорге (Ohnesorge). От германска гледна точка, това е логичен избор. Дори фамилното му име, "Онезорге", означава "без печал или съжаление" и придава ироничност на историята.

Какъв е бил методът на разделяне и обогатяване, разработен от фон Ардене и Хойтерман? Много просто, това е бил самият циклотрон. Фон Ардене бил изобретил модификация на циклотрона - електромагнитни разделителни резервоари - много подобно на "бета калутроните" на Ърнст О. Лоурънс в САЩ. Трябва да се отбележи, обаче, че фон Ардене завършил своите модификации през Април 1942г, докато генерал Груувс в проекта Манхатън при Оук Ридж не се бил възползвал от бета калутроните на Лоурънс за още цяла година и половина след това! На всичкото отгоре, източникът на йонна плазма, който Ардене бил конструирал за неговия изотопен разделител, за да облагороди своя уран, бил много по-добър от онова, което се подавало на калутроните. Толкова по-ефикасен, всъщност, е бил вариантът на фон Ардене като източник и излъчвател на лъчи от елементарни частици, че до ден днешен е известен като "източникът на Ардене".

Самият фон Ардене е мистериозна фигура, защото след войната той е бил един от малкото германски учени, които нарочно избрали да сътрудничат на Съветския съюз, вместо на Западния Алианс. Неговият принос за Съветската атомна бомба през 1949г му спечелва "Сталинската награда" през 1955г, Съветският еквивалент на Нобеловата награда. Той е единственият не-руснак и не-съветски поданник, който някога е печелил наградата.






Манфред фон Ардене (Manfred von Ardenne), 1996г




Във всеки случай, работата на фон Ардене, плюс тази на останалите германски учени, работещи върху разделянето и обогатяването - Баге, Коршинг, Хартек и Хойтерманс - посочва едно нещо: че е имало широка и здрава основа за предположенията на Съюзниците относно германския напредък и възможности, защото те наистина, в средата на 1942г, са се надпреварвали рамо до рамо с проект Манхатън, и не са били "много изостанали", както Легендата на Алианса в последствие се опитва да ни убеждава.










Така че какъв е вероятният сценарий, който до сега се разкрива? Какви заключения можем да си направим?

(1) Имало е няколко германски бомбени проекта за обогатяване, компартментизирани с цел да се поддържа сигурността, вероятно са били координирани от някое за сега неизвестно тяло. Във всеки случай, изглежда че една от тези сериозни програми е била поне в основната си част координирана от германската Райхспост (пощенска служба, бел.прев), под управлението на д-р инж. Вилхелм Онезорге;

(2) Най-значителните проекти за разделяне и обогатяване не били провеждани от Хайзенберг или от неговия кръг, нито пък в това число и от "по-висшите" германски учени, освен може би Хартек и Дийбнер. Това подсказва, че може би по-известните учени са били използвани като "фасада" и са били държани "извън играта" на по-сериозните и значителни технологични постижения, в името на сигурността. Ако те са били въвлечени в тези проекти, и в последствие отвлечени или убити от Алианса - мисъл, която със сигурнос те хрумнала на OSS - тогава германската програма би била силно осакатена и разкрита;

Бележка от автора: Самюел Голдшмит в един момент е бил предложен за член на екипа, който да се опита да отвлече или да убие Хайзенберг.

(3) Най-малко три германски технологии били по-ефикасни и технологично по-напреднали от американските си варианти:
(а) "изотопните шлюзове" на Баге и Коршинг;
(б) центрофугите и ултра-центрофугите на Хартек;
(в) модифицираните циклотрони на фон Ардене, "източникът на Ардене";

(4) Поне едно известно предприятие е било достатъчно голямо по физически размер, работна ръка, и електрическа консумация, за да може евентуално да е било използвано като голяма плантация за разделяне, "заводът за Буна" на I.G.Farben в Аушвиц. Тезата е силна, защото:
(а) Там никога не е била произведена никаква Буна, въпреки хилядите учени, техници, инженери, редовни и поробени трудоваци, работещи там;
(б) Инсталацията е близо до урановите полета на Чешката и Немската Сюдентенланд, намираща се в Полска Силезия;
(в) Инсталацията е била близо до изобилен водоизточник, което също е изискване при изотопното обогатяване;
(г) Била е близо до железопътна и пътна транспортна инфраструктура;
(д) Била е близо до изобилен източник на (робски) работна ръка;
(е) И най-накрая - въпреки че все още не сме го обсъждали - била е близо до няколко големи подземни тайни фабрики за производство и разработване на оръжия в долна Силезия, и е била близо до един от двата полигона, на които се твърди, че е била тествана германската атомна бомба по време на войната;

(5) Може логично да се предположи, предвид "завода за Буна", че германците са били построили и по-малки заводи за изотопно разделяне и обогатяване в околността, които евентуално са ползвали суровината от Буна плантацията.

Бележка от автора: Пауърс споменава и друг проблемен факт, относно метода за термална дифузия на Клусиус-Дикел (Clusius-Dickel), който ще срещнем в Глава Седма: "Половин килограм U-235 не било твърде много и Фриш (Frisch) изчислил, че 1 000 000 Клусиус-Дикелови тръби за термална дифузия на уранови изотопи могли да го произведат в рамките на седмици. Такова голяма индустриално усилие не било евтино, но двамата заключили, че "дори и тази рафинерия да струва колкото боен кораб, би си заслужавало да се притежава".










За да обобщим тази неприятна картина, трябва да споменем и още два интересни факта:

Като близък приятел на фон Ардене и негов теоретичен ментор, специалността на д-р Фриц Хойтерманс била термоядрен синтез, и като астрофизик, той е посегнал към славата във физиката, като е дал точно описание на вида на ядрения процес, който се случва в звездите. Много е интересно това, че действително съществува, от 1938г, един австрийски патент за устройство, познато като "Молекулярна бомба", бомба, която при по-близък поглед е ранна версия на водородната бомба. Атомните бомби, разбира се, предоставят нужната топлина, за да накарат водородните атоми да се сблъскат и да доведат до много по-огромните и ужасни енергии на термоядрените водородно синтезни бомби.

Бел.прев: С други думи, именно теоретичният ментор на гениалния барон Ардене е бил човекът, който за първи път описва функционирането на звездите, а самият Ардене е човекът, дал атомната бомба на Русия. Както знаете, именно заради Русия атомните бомби са "забранени" по света, защото световните събрания и световното решение за атомно разоръжаване са предизвикани именно от възмутителния тест на Цар бомбата.




Второ, сега ясно може да се види защо, сред всички германски учени, работещи върху атомната бомба, Манфред фон Ардене е бил единственият ядрен физик, когото Адолф Хитлер лично посещавал най-често.

Бележка от автора: Роуз отбелязва, че фон Ардене му е писал писмо, в което твърди, че никога не е карал нацистите да разработят неговия процес и да го приложат в големи количества. След това отбелязва, че компанията Сименс не го е разработила. Това явно е объркване от страна на фон Ардене, тъй като не Сименс, ами I.G.Farben разработват процеса и го прилагат в големи количества в Аушвиц.




Във всеки случай, всички доказателства сочат към заключението, че е имало голяма, много добре финансирана, и много секретна германска програма за изотопно обогатяване по време на войната, една програма, успешно маскирана от нацистите по време на войната, и покрита след войната чрез Легендата на Алианса. Но това също повдига отделни въпроси. Колко е била близо тази програма до това, да натрупа достатъчни количества уран с боеприпасно качество, за да се изработи бомба (или бомби). И второ, защо Алиансът е отишъл толкова изумително далеч, само за да я покрие?





















Като последна бележка в тази глава, и като измъчващо подозрение за още мистерии, които ще бъдат изследвани по-късно в тази книга, има един доклад, разсекретен от Агенцията за Национална Сигурност чак през 1978г; докладът очевидно е декодирано и прихванат от японското посолство в Стокхолм към Токио. Озаглавен е просто като "Доклад за Атомо-разделящата бомба". Най-добре е да цитираме цялото му удивително съдържание, както е с оригиналните си паузи и когато са направени в текста от съобщението:





Тази бомба е с революционни резултати, и напълно ще разстрои обичайните представи за воюването, установили се до момента. Изпращам ви, в една група, всички онези доклади върху каквото се нарича атомо-разделяща бомба:
В действителност през Юни 1943г германската армия изпробва изцяло нов вид оръжие срещу руснаците, при локация 150 км югоизточно от *урск. Въпреки че това, което било атакувано по този начин, бил целият 19-ти пехотен полк на руснаците, само няколко бомби (всяка не по-тежка от 5 кг) били достатъчни, за да ги затрие до последния човек.

Част 2. Следното е констатация на подполковник УЕ И КЕНЖИ, съветник на аташено в Унгария и бивш (?на длъжност?) в тази държава, който по случайност видял действителната гледка веднага след като се случили гореспоменатите атаки:
"Всички може и хора (?в обсега?) на експлозията на боеприпасите бяха изпепелени до черно, и дори всичките им муниции бяха детонирани. "
Още повече, факт е, че същият тип военен материал е бил изпробван и в Крим. По онова време руснаците твърдяли, че това било отровен газ, и протестирали, че ако Германия някога отново го използва, тогава Русия също използва отровен газ.

Част 3. Има го също така и фактът, че наскоро в Лондон - в периода между Октомври и 15ти Ноември - смъртните случаи и щетите на бизнес сградите поради пожари с неизвестен източник, били многобройни. Ясно е, съдейки особено от статиите относно ново оръжие от този тип, които от време на време се появяват в британските и американските списания - че дори и нашите врагове са започнали да изучават този тип оръжие.
Да обобщя основното от този доклад: убеден съм, че най-важният технологичен напредък в настоящата велика война лежи в реализирането на атомо-делящата бомба. Следователно, централните институции планират, чрез разработване на този вид оръжие, да ускорят въпроса с неговата полева приложимост. И що се отнася до моето мнение, аз съм убеден в нуждата, да се предприемат незабавни крачки в тази посока.

Част 4.
Следното са факти, които съм научил относно техническите му данни:
Наскоро британските институции предупредиха народа си за възможността, че могат да понесат атака с германски атомо-делящи бомби. Американските военни институции по подобен начин предупредиха, че американският източен бряг може да е избран за случайна атака с някакъв вид летяща бомба. Беше наречена Германската V-3. По-точно, това устройство се основава на принципа на експлозията на атомните ядра в тежкия водород, добит от тежка вода. (Германия има голяма рафинерия (?за това?) в околностите на Рюкон, Норвегия, която от време на време е бомбардирана от английски самолети). Естествено, още от преди това има множество примери за успешни опити в детонирането на отделни атоми. Само че,

Част 5.
що се отнася до демонстрирането на някакви практически резултати, явно е, че не са могли да разделят голяма бройка атоми в единна група. Тоест, за разделянето на всеки отделен атом те се нуждаят от сила, която да разруши електронната орбита.
От друга страна, материалът, който германците използват, очевидно има много по-голяма относителна маса от всичко, използвано до сега. В тази връзка, бяха направени намеци за СИРИУС и звездите от групата на "Белите Джуджета". (Тяхната относителна маса е (?6?) 1 хиляди, и тежината на два кубични сантиметра е 1 тон.) Като цяло, атомите не могат да бъдат компресирани до ядрена плътност. Обаче, страхотното налягане и екстремните температури в "Белите Джуджета" предизвиква пръсването на атомите; и

Част 6.
има, освен това, лачения от вътрешността на тези звезди, съставени от онова, което е останало от атомите, тоест само ядрата им, много малки по обем.
Според новините в английските вестници, германското устройство за разделяне на атома е дезинтегратора на НЮМАН. В централната част на атома се насочва огромна енергия и това генерира атомно налягане от няколко десетки хиляди тона за квадратен сантиметър. Това устройство може да раздели относително нестабилните атоми на такива елементи като уран. Още повече, то възпроизвежда заряд от експлозивна атомна енергия.


А-ГЕНШИ ХАКАИ ДАН. Тоест, бомба, дължаща силата си на освобождението на атомна енергия.




В краят на това удивително прихванато съобщение пише "Inter 12 Dec 44 (1,2) Japanese; Rec'd 12 Dec 44; Trans 14 Dec 44 (3020-B)", очевидно запис за това кога е било прихванато от американското разузнаване, оригиналният му език (японски), кога е било получено съобщението, кога е било преведено (14 Декември 1944г), и от кого (3020-B).

...
« Последна редакция: (Петък) 26 Февруари 2016, 13:50 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #20 -: (Петък) 26 Февруари 2016, 17:11 »

Датата на този документ - след онова, което Ханс Зинсер твърдял, че е наблюдавал два дни преди началото на Арденската офанзива -  сигурно е задействало алармите в офисите на разузнаването на Алианса както по време, така и след войната. Докато от една страна е пределно ясно, че японското аташе в Стокхолм е някак си объркан относно природата на ядреното делене, редица поразителни неща изпъкват в документа:



(1) Германците били, според документа, използвали някакъв вид оръжия за масово унищожение на Източния фронт, но поради някаква причина явно са се въздържали да ги използват върху Западния Алианс;
(а) Изрично споменатите области са *урск, някъде в близост до южните клещи на германската офанзива, което се е случило през Юли, а не Юни, през 1943г, и Кримския полуостров;
(б) Времето, което е споменато, е 1943г, но при условие, че единственото голямо събитие, което се е случило в Крим, е било през 1942г, при масивния германски артилерийски обстрел, трябва също така да заключим, че става дума за миналата, 1942г;

Тук си заслужава да спрем за момент, за да разгледаме накратко германската обсада на руската крепост Севастопол, сцена на най-колосалния артилерийски обстрел във войната, защото има директна връзка с това прихванато съобщение.




















Обсадата била водена от генерал-полковник (по-късно фелдмаршал) Ерих фон Манщайн (Erich Von Manstein) и неговата 11-та армия. Фон Манщайн строил 1 300 артилерийски оръдия - най-голямата концентрация на тежка и супер-тежка артилерия, разгърната от коя да е от Силите по време на войната - и удрял Севастопол с този могъщ арсенал 24 часа на ден в първите пет дни от обсадата. Това обаче не били обикновени артилерийски оръдия.








Два артилерийски полка - 1-ви Тежък артилерийски полк и 70-ти артилерийски полк - както и 1-ви и 4-ти Артилерийски батальони, били разгърнати пред крепостта и били под специалното командване на полковник Нийман (Nieman) - общо 21 батареи с 576 оръдия, включително и батареите на 1-ви Тежък артилерийски полк с техните 28 и 32 сантиметрови експлозивни маслено-запалителни муниции...


Дори тези чудовища не били най-големите разгърнати оръдия при Севастопол. Няколко от 42-сантиметровите оръдия на Круп "Голямата Берта" и техните стари австрийски варианти на Шкода били събрани срещу руските позиции, заедно с още по-колосалните "Карл" или "Тор" оръдия, гигантски самодвижещи се оръдия, които изстрелват снаряди, тежащи над два тона.





https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/736x/a7/49/7c/a7497c3951409ce51bf3e567f4f96423.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

"Голямата Берта"





http://i.imgur.com/LCSz1Ke.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

Оръдие "Карл", известно още и като "Тор"




















http://i57.tinypic.com/2db2u7c.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни


Но дори и "Карл" не бил съвсем последната дума при оръдията.





Последната дума била позиционирана в Бахчисарай (Bakhchisary), в "Двореца на градините" в древната резиденция на татарските канове, и била наречена "Дора", или понякога "Тежкият Густав". Той е бил най-тежкото оръдие от последната война. Калиб*рът му бил 80 см. Шестдесет железопътни превоза били нужни, за да се транспортират частите на чудовището. 32-метровата му цев изстрелвала мощни експлозивни снаряди, тежащи 4 800 кг - тоест, близо пет тона - на разстояние 46 км. Можело да изстреля дори и по-тежки бронебойни снаряди, тежащи 7 тона, на разстояние почти 38 км. Снарядът заедно с патрона си бил дълъг 8 метра. В изправено положение, това би било височината на двуетажна къща...






 http://orig06.deviantart.net/d8d2/f/2014/181/7/f/german_dora_railgun_by_doomrider023-d7bvar1.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

Хитлер със свитата си пред "Дора", наричана и "Тежкият Густав"









http://s8.postimg.org/mit8st9yd/image.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

Британски сержант изследва някои от седем-тонните бронебойни снаряди на "Густав"


Тези данни са достатъчни, за да се покаже, че в този случай конвенционалните оръдия са били уголемени до гигантски, почти супер-мащабни размери - наистина, до такава степен, че човек би се замислил за икономическата възвръщаемост от такова оръжие. И все пак, един единствен снаряд от "Дора" унищожил склад за муниции в залив Северная, въпреки че бил разположен на 30 метра под земята.

Бележка от автора: Толкова ужасяваща била бомбардировката от тази струпана тежка и супер-тежка артилерия, че екипът на германския генерал изчислил, че над руските позиции се взривявали 500 снаряда всяка секунда за първите пет дни от артилерийната и въздушна бомбардировка, масивно разходване на муниции. Стоманеният дъжд над руските позиции стрил на прах морала на руснаците и на моменти бил толкова гръмотевичен, че тъпанчетта се пръсвали. В края на битката, градът и околностите на Севастопол били в руини, цели две Съветски армии били заличени, и били взети над 90 000 военнопленници.




Защо са значителни тези подробности? Първо, забележете споменаването на "маслено-запалителни снаряди". Тези снаряди посочват, че германците са ползвали необичайни оръжия при Севастопол и ги изстрелвали през конвенционални - въпреки че били доста големи - артилерийни оръдия. Германската армия наистина притежавала такива снаряди и често ги използвала с добра ефективност на Източния фронт.

Но възможно ли е да е имало дори още по-ужасяващо оръжие? В следващите глави ще разгледаме доказателства, че германците наистина са били разработили ранна версия на модерната "горивно-въздушна" бомба, конвенционален експлозив, но с експлозивната мощ на тактическо ядрено оръжие. Предвид голямата тежест на такива снаряди, и липсата на тежко-товарни самолети, с които да ги реализират, много е възможно германците затова да са ползвали супер-тежки артилерийни оръдия. Това би обяснило и друга любопитност в твърденията на японския военен аташе: германците явно не са използвали оръжия за масово унищожение срещу градове, а само срещу военни цели, които са били в обхвата на такива оръжия. Сега можем да продължим с анализа на японската информация.
















(2) Германците може сериозно да са преследвали водородната бомба, тъй като реакциите на атомните ядра на тежката вода - съдържаща диутерий и тритий - са жизненоважни при реакцията на термоядрения синтез, което е подчертано от японския делегат (въпреки че той бърка тези реакции с делителните реакции на атомните бомби), и това съвпада с пред-военната работа на Фриц Хойтерманс върху процесите на термоядрения синтез в звездите;

(3) Огромните температури на атомните бомби се използват като детонатори в конвенционалните водородни бомби;

(4) В отчаянието си руснаците явно са били готови да прибегнат до употр*бата на отровен газ срещу германците, ако не били "прекратили обстрела".

(5) Руснаците мислят, че оръжията са били някакъв вид "отровен газ", което или е опит да се покрият фактите, или е в следствие на полеви доклади, направени от руски войници, които били невежи относно вида на употребяваното срещу тях оръжие; и най-накрая, и което е най-сензационно,

Бележка от автора: Детайлът относно "овъглените тела" и детонираните амуниции със сигурност сочи към неконвенционално оръжие. Едно горивно-въздушно устройство поне би довело до овъгляването. Огромната жега, създадена от такава бомба, също така може евентуално да детонира амунициите. По същия начин, радиоактивните изгаряния с характерните за тях мехури може много лесно да са били криворазбрани от руските полеви войници и офицери, които най-вероятно не са били запознати с ядрената енергия, и са си помислили, че това са следи от отровен газ.

(6) Според японската телеграма, германците приличало да са се сдобили със специализирано знание чрез някаква връзка със звездната система Сириус и това знание включвало някакъв екзотичен вид много плътна материя, едно твърдение, което подрива достоверността дори и на ден днешен.





Тази последна точка насочва вниманието ни към най-фантастичните и тайнствени ниши на германските секретни военни оръжейни разработки, защото ако твърдението дори отчасти се основава на истина, тогава това означава, че на някое изключително тайно ниво, физиката, и езотериката, са занимавали Нацисткия режим по някои много невероятни начини. В тази връзка е важно да се отбележи, че екстремната плътност на материала, описан от японския посланик, не прилича на нищо друго, освен на модерната след-военна представа на теоретичната физика, наречена "тъмна материя". По всяка вероятност този доклад значително надценява масата на материала - ако е съществувал въобще - но въпреки това е от ключово значение да забележим, че това е материал, който е много отвъд обикновената плътност на материята.

Бележка от автора: За онези от вас, запознати с големите количества материали по въпроса с алтернативните изследвания в комплекса Гиза в Египет, споменаването на Сириус веднага би трябвало да извика във въображението картини от Египетската религия, обсебеността й от смъртта и от мита за Озирис, и картини от Сирианската звездна система.

Странно, но германско-сирианската връзка изниква отново, дълго след войната, в един необичаен контекст. В предишната ми книга, "Звездата на Смъртта от Гиза работи" (The Giza Death Star Deployed), аз споменах изследването на Робърт Темпъл (Robert Temple) относно мистериозното африканско племе Догони, народ от примитивни племена, които въпреки това явно са запазили точно знание за Сирианската звездна система за много поколения, от един период много преди модерната астрономия да е знаела каквото и да е. В тази книга, аз посочих, че

Темпъл също твърди, че съветското КГБ и американските ЦРУ и NSA имат интерес към книгата му... Едно странно твърдение на Темпъл (може би значително в светлината на по-късната ни дискусия относно това, че германците може би са провеждали изследвания в скаларната физика през Втората Световна война и след това) е че барон Йеско фон *уткамер (Jesco von Puttkamer) му написал разобличително писмо от името на НАСА, като по-късно връща думите си назад, и казва, че мнението му не представяло позицията на НАСА. Темпъл вярва, че *уткамер е бил един от германците, внедрени в САЩ по време на прословутата операция Кламер в дните веднага след капитулацията на нацистите.



След като по-натам в онази книга разглеждам, че Карл Йеско *уткамер не е бил обикновен германец, а е бил член на военната свита на Адолф Хитлер през войната като негов военноморски адютант на персонала, започвайки войната с ранг на капитан и приключвайки войната с ранг на адмирал. *уткамер в последствие е назначен в НАСА.

Така че разследването на германската атомна бомба, чрез тази скорошно разсекретена японска телеграма, вече ни е отвело много далеч, в една зона на плашещ потенциал, в света на горивно-въздушните бомби, гигантските артилерийни оръдия, супер-плътната материя, водородната бомба, и нещо, което прилича на любопитна смес от мистичен езотеризъм, египтология и физика.














Имало ли е германска бомба? В горния контекст, въпросът изглежда почти плитък и обикновен. Ако е така, тогава при условие на изключителните доклади, които изтичали от време на време от Източния фронт, какви други дори по-секретни изследвания може да стоят зад нацистките проекти за атомна бомба, понеже очевидно такива изследвания е имало?

Но екзотична супер-плътна материя или не, според някои версии на Легендата на Алианса, германците така и така никога не били имали достатъчно годен за делене уран с боеприпасно качество. Сега следва да погледнем проблема с "липсващия уран".
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #21 -: (Петък) 26 Февруари 2016, 18:45 »

Германците също така развили нови методи за запазване на храната чрез пластмаса и нови, напреднали хладилни техники. Хладилната техника и климатиците на германските U-лодки станали толкова ефикасни, че подводниците можели да пътуват от Германия до Тихия океан, да извършват операции там два месеца, и после да се върнат до Германия, без да презареждат прясна вода за екипажа.

(Бел.прев: У-лодките са легендарните нацистки подводници - първите по рода си подводници, незабавно използвани с военна насоченост. Успехът им срещу допотопния флот на останалия свят дал на нацистите абсолютен морски контрол.)








3.

"U-234", U-235
и странният случай с липсващия уран


"Традиционната история отрича, обаче, че уранът на борда на "U-234" е бил обогатен и следователно лесно използваем в атомна бомба. Приетата теория изтъква, че нямало доказателства, че урановият инвентар на "U-234" бил прехвърлен към проект Манхатън... И традиционната история изтъква, че компонентите за бомба на борда на "U-234" били пристигнали твърде късно, за да бъдат включени в атомните бомби, пуснати над Япония.

Документацията сочи съвсем обратното и в двата случая. "

Картър П. Хидрик, "Критична маса: Истинската история на атомната бомба и зараждането на Ядрената епоха"
[Carter P. Hydrick, Critical Mass: The Real Story of the Atomic Bomb and the Birth of the Nuclear Age.]
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #22 -: (Неделя) 28 Февруари 2016, 00:20 »

През Декември на 1944г едни нещастливи хора получават един нерадостен доклад:










..."Изследването на товара (уран с боеприпасна чистота) в последните три месеца даде следните резултати... : При настоящата скорост ще имаме 10 кг около 7 Февруари и 15 кг около 1 Май."

Това наистина били лоши новини, защото атомна бомба на уранова основа изисквала между 10 и 100 килограма според най-ранните изчисления (от около 1942г), и, до момента в който е било получено това съобщение, по-точните изчисления на нужната критична маса за направата на атомна бомба от уран били 50 кг.

Можем само да си представим смайването и парализата, която това съобщение е предизвикало в централното управление. Вероятно е имало значително викане и крещене и сочене с пръст и друго театралничене, примесено с отчаяни нареждания да се пре-удвоят усилията, на фона на огнено-оцветеното небе във военния Вагнеров Залез на боговете.








Проблемът, обаче, е че това съобщение въобще не е германско. То излиза от вътрешността на проект Манхатън на 28 Декември 1944г, от Ерик Джете (Eric Jette), старши металург в Лос Аламос. Можем да си представим отчаянието, което ще да е отприщило, обаче, понеже проект Манхатън е бил погълнал 2 милиарда долара в опити да постигне плутониева и уранова бомби. До онзи момент, разбира се, е било очевидно, че са били налице значителни и на пръв поглед непреодолими проблеми в конструирането на плутониева бомба, защото наличните на Алианса възпламенители просто били прекалено бавни, за да постигнат униформената компресия на плутониевото ядро в много тесния времеви промеждутък, който бил нужен, за да се задейства неконтролирано атомно делене.

Оставала урановата бомба, като по-бързо постижима алтернатива - както германците били открили още преди години - за функциониращо оръжие в проекто-времето на войната. Само че, след същинско кърваво изтичане на долари все в преследване на тази втора цел, на проект Манхатън далеч не му достигала критична маса за уранова бомба. И при надвисващата неизбежност на японската инвазия, натискът върху генерал Лесли Груувс да произведе някакви резултати бил огромен.

Липсата на достатъчен запас, след години концентриране на всички усилия, отчасти била обяснима, защото две години по-рано Ферми имал успех с конструирането на първия функциониращ атомен реактор. Този успех подтикнал Американския проект да се отдаде по-сериозно на целта за постигане на плутониева бомба. И в резултат, част от ценния и оскъден уран 235, излизащ от бета калутроните на Лоурънс в Оук Ридж, е изтичал в сифона в качеството си на суровина за обогатяване и трансмутиране в плутоний в селекционните реактори за целта в Хандфорд, Вашингтон. Така, част от годния за делене уранов запас нарочно е бил отклонен в посока производството на плутоний. Решението е било логично и онези, които са взимали решенията в проект Манхатън, не може да се винят за това. Причината е проста. При кило суровина към кило суровина с боеприпасно качество, кило плутоний ще произведе повече бомби от кило уран. Така че е имало икономически смисъл обогатеният уран да се превръща в плутоний, защото ще са били възможни повече бомби със същото количество материал.

Но през Декември 1944г, след като е преследвал и двата варианта, генерал Лесли Груувс сега бил на ръба да изгуби и двата залога. И нека не забравяме какво тъкмо се било случило в Европа, което още повече вкиснало настроението на "запознатите" в САЩ...






 

...Там, шест месеца след акустирането на Алианса в Норвегия и стремглавото препускане през Франция, армиите на Алианса се спрели пред границата на Райха. Анализът на Алианското разузнаване категорично уверявал генералите, че вече не били възможни нови военни германски настъпления, и оптимизмът им намирал отражение в общото настроение на гражданите на Франция, Британия и САЩ.

Това настроение било брутално разбито, когато, на 6 Декември 1944г, германската армия и Luftwaffe (военновъздушни сили, бел.прев) се вдигнали на една последна, отчаяна офанзива с тайно стопанисваните резерви в Арденската гора, сцена на триумфа им срещу Франция през 1940г.

В рамките на броени часове, офанзивата разкъсала американските редици, обградила, пленила и въобще опустошила цялата 116-та Американска пехотна дивизия, и дни по-късно, обградила 101-ва въздушно-десантна дивизия при Бастон, и очевидно се канела да премине река Мозел в Намюр. На 28 Декември 1944г, когато било получено съобщението, германската офанзива била задържана, но не и възпряна.








Офицерите от Алианса, които имали достъп до докладите от разузнаването и били "в играта" на проект Манхатън, може би виждали офанзивата като потвърждение на най-големите си страхове: германците били близо до бомба и се опитвали да спечелят време. Ужасната задна мисъл на всеки съюзнически учен и инженер вероятно е била, че след всички военни успехи на Алианса през изминалите години, германците все още можели да спечелят състезанието за бомбата. И ако били в състояние да произведат достатъчно бомби, за да подложат на непоносим натиск който и да е от Западните съюзници, изходът от самата война се поставял под съмнение. Ако, например, германците бомбардирали с атомни бомби британски или френски градове, малко вероятно би било военновременната правителствена коалиция на Чърчил да е в политическо състояние да продължи войната. По всяка вероятност тя е щяла да се срине. Подобен е щял да бъде резултатът и във Франция. А без британските и френските бази да са достъпни за снабдяване и поддържане на чуждо-континенталните операции, американската военна намеса на континента е щяла да стане несъстоятелна, ако не и катастрофална.

Във всеки случай, явно мълва за трудностите на проект Манхатън плъзнала в политическите среди на Вашингтон, защото американският сенатор Джеймс Ф. Байрнс (James F. Byrnes) се светнал за нещата и написал меморандум до президента Франклин Д. Рузвелт, в който потвърждавал, че проект Манхатън е бил считан - поне от някои от "запознатите" - да е в опасност от провал:



СЕКРЕТНО

3 Март, 1945г



МЕМОРАНДУМ ЗА ПРЕЗИДЕНТА
ОТ ДЖЕЙМС Ф. БАЙРНС

Разбирам, че разходите за проект Манхатън наближават 2 милиарда долара, без за сега да има твърдо потвърждение за производствен успех.
Към днешна дата на тайни заседания успяхме да получим сътрудничеството на комитетите на конгреса. Може би ще съумеем да го запазим, докато трае войната.
Само че, ако проектът се окаже провал, ще бъде подложен на безмилостна критика.








Меморандумът на сенатор Байрнс подчертава истинският проблем в проект Манхатън, и истинската, въпреки че със сигурност е била публично неизвестна, военна ситуация в Алианса към късната 1944г и ранната 1945г: че въпреки огромния конвенционален военен успех срещу Третия Райх, Западните съюзници и Съветска Русия можело да се принудят да завършат "наравно", ако Германия въоръжала и използвала атомни бомби в достатъчни количества, за да афектира политическата ситуация в Западния Алианс. След като запасите от обогатен уран вече са били изразходени в решението да се развие повече плутоний за бомба (който, както се оказало, и без това бил недетонируем чрез съществуващите британски и американски запалителни технологии) и далеч не стигали нужното количество за уранова атомна бомба, "цялото предприятие било обречено на провал".


http://thewebfairy.com/911/missilegate/rfz/swaz/images/r-reich.of.the.black.sun_12.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

Меморандумът на сенатор Байрнс от Март 1945г до президента Рузвелт


Не просто на провал, а за "запознатите" в късната 1944 и ранната 1945г, възможният провал означавал едно позорно поражение и ужасно кръвопролитие.



Ако запасите от боеприпасен уран към късната 1944 и ранната 1945г били горе-долу наполовина от онова, което трябвало да бъдат след две години изследвания и производство, и ако това на свой ред било причината за загрижеността на сенатор Байрнс, как тогава проект Манхатън се е сдобил с големите оставащи количества уран 235 в няколкото месеца от Март до пускането на "Малкото момче" над Хирошима през Август, само пет месеца по-късно?

Как е било постигнато това, ако действително след около три години производство била произведена само по-малко от половината критична маса боеприпасен уран? Откъде е дошъл липсващия уран 235? И как така е разрешил критичния проблем с възпламенителите за плутониевата бомба?

Разбира се, отговорът е, че ако проект Манхатън е бил неспособен да произведе достатъчно количество обогатен уран в такова кратко време - месеци, вместо години - тогава запасите му трябва да са били допълнени от външни източници, и има само един годен външен източник с нужната технология да обогати уран в такива мащаби...
« Последна редакция: (Неделя) 28 Февруари 2016, 00:28 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #23 -: (Неделя) 28 Февруари 2016, 01:23 »

Този източник е била Нацистка Германия. Но проект Манхатън не е единственият атомен проект, на който му липсва уран.

Явно Германия също е страдала от "синдрома на липсващия уран" в крайните дни точно преди и веднага след края на войната. Само че, проблемът при Германия е, че не става въпрос за няколко десетки липсващи килограма, а за няколко стотин тона.











На този кръстопът си заслужава просторно да цитирам отличното изследване на Хидрик, за да изпъкнат изцяло последствията от този проблем:


От Юни 1940г до края на войната, Германия е завзела 3 500 тона уранови съединения от Белгия - почти три пъти количеството, което купил Груувс... и го складирала в солени мини в Щрасфурт (Strassfurt), Германия. Груувс се хвали, че на 17 Април 1945г, когато войната вече замира, Алсос (Alsos) прибрал около 1 100 тона уранова руда от Щтрасфурт и още 31 тона от Тулуза, Франция... И той твърди, че прибраното количество било всичко, което Германия някога е имала, изтъквайки, следователно, че Германия никога не била имала достатъчно суровина, за да преработи урана за плутониев реактор, нито пък е имала достатъчно, за да го преработи чрез магнитни техники за разделяне.
Очевидно, ако Щтрасфурт някога е съдържал 3 500 тона и само 1 130 са били прибрани, около 2 370 тона уранова руда били в неизвестност - което отново е два пъти, колкото проект Манхатън е преработил и евентуално е използвал през цялото си военновременно съществуване... Материалът продължава да е в неизвестност до ден днешен...
Още през лятото на 1944г, според историчката Маргарет Гоуинг (Margaret Gowing), Германия вече била рафинирала 600 тона уран до оксидната му форма, това е нужната форма за йонизирането на материала до газ, в която форма вече урановите изотопи могат да се отделят магнитно или термично, или оксидът може да се редуцира до метал, за да се употреби в реактор. Всъщност, професор д-р Рийл (Riehl), който е бил отговорен за целия уран из Германия по време на войната, казва, че цифрата всъщност била много по-голяма...
За създаването на уранова както и на плутониева бомба, в определен момент уранът трябва да бъде редуциран до метал. В случая с плутония, U-238 се метализира; за уранова бомба, U-235 се метализира. Заради трудните характеристики на урана, обаче, този металургичен процес иска чалъм. САЩ се борели с процеса от рано и все още нямали успех в редуцирането на урана до металната му форма в големи производствени количества до късната 1942г. Германските техници, обаче... в края на 1940г, вече били произвели 280.6 кг в метал, над четвърт тон.



Тези наблюдения се нуждаят от допълнителен коментар.

Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #24 -: (Неделя) 28 Февруари 2016, 05:19 »

Първо, трябва да се отбележи, че на Нацистка Германия, според най-добрите налични доказателства, са й липсвали близо две хиляди тона уран от нерафинирана уранова руда в края на войната. Къде е отишла рудата?

Второ, ясно е, че Нацистка Германия е обогатявала уран в големи мащаби, като е рафинирала 600 тона оксидна форма за потенциално метализиране още през 1940г. Това би изисквало голямо и посветено усилие, с хиляди техници и пропорционално голямо предприятие или предприятия, за да се постигне обогатяването. Фигурите, с други думи, съвпадат с хипотезата, изтъкната в миналата глава, че фабриката за "Буна" на I.G.Farben в Аушвиц въобще не е била фабрика за Буна, а е била огромна рафинерия за обогатяване на уран. Само че, датата намеква за друг такъв завод, намиращ се на друго място, понеже инсталацията в Аушвиц в действителност не е започнала производство преди определен момент през 1942г.

И накрая, също така изглежда, че германците притежавали огромен запас от метален уран. Но какъв е бил изотопът? Бил ли е U-238 за по-нататъшно обогатяване и разделяне до U-235, бил ли е считан евентуално за суровина за реактор за производство на плутоний, или вече е бил U-235, именно нужният материал за уранова атомна бомба? Предвид твърденията на японския военен аташе в Стокхолм, цитиран в края на миналата глава - че германците може да са използвали атомно или някакъв вид друго оръжие за масово унищожение на Източния фронт около 1942-43г, и предвид показанията на Зинсер, цитиран в първата глава, относно тест на атомна бомба през Октомври 1944г, не може да се отрече, че част от този огромен запас може да също така да е бил U-235, същественият компонент за атомна бомба.

Във всеки случай, тези фигури силно намекват, че германците, към 1940-1942г са били значително по-напред от Алианса в един много важен аспект от производството на атомна бомба: обогатяването на уран, и следователно, това също така намеква, че те са имали значителна преднина в състезанието за действително функционираща атомна бомба в този период. Но фигурите повдигат и един обезпокоителен въпрос: къде е отишъл този уран?






Един от отговорите се намира в мистериозния случай на U-лодката "U-234", пленена от американците през 1945г.






https://shipwreckology.files.wordpress.com/2013/08/u-boat.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

Плакат от Втората Световна война, призоваващ да се събират дарения за каузата на нацистките U-лодки
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #25 -: (Неделя) 28 Февруари 2016, 05:34 »

Случаят с "U-234" е добре известен в литературата за Нацистката бомба и, разбира се, Легендата на Алианса е, че нищо от въпросния материал на борда на U-лодката не е намерило приложение в американския атомен проект.

Нищо не може да е по-далече от истината.









"U-234" е била много голяма минираща U-лодка, която е била адаптирана като подводен боен съд, който да може да носи големи товари. Вземете предвид тогава следния "товарен опис" на много странния инвентар на "U-234":

(1) Двама японски офицери;

(2) 80 златно-облицовани цилиндъра, съдържащи 560 кг уранов оксид;

(3) Няколко дървени касети или бъчви, пълни с "вода";

(4) Инфрачервени безконтактни възпламенители;

(5) д-р Хайнц Шлике (Heinz Schlicke), изобретател на възпламенителите.


Бележка от автора: Двамата офицери били военновъздушния полковник Гензо Шоши, инженер, и военноморския капитан Хидео Томонага. Когато капитанът на "U-234" оповестил намеренията си да предаде подводницата, която тогава пътувала за Япония след германската капитулация, двамата японски офицери извършили харакири, и били погр*бани в морето с пълни военни почести от германците.
Коментарът на Хидрик относно товарния опис на "U-234" обяснява защо подводницата е била недостъпна за американската преса след капитулацията: "Който и да е прочел първи докладната за тази новина и е разбирал плашещите възможности и потенциалното предназначение на урана, вероятно е бил потресен и е предпочел да замълчи".




Когато товарели "U-234" в Германия преди да се отправи на пътешествието си, радио-операторът на подводницата, Волфганг Хиршфелд (Wolfgang Hirschfeld), наблюдавал как двамата японски офицери изписвали "U-235" върху хартиените обвивки на цилиндрите точно преди да бъдат натоварени на U-лодката. Излишно е да се казва, че това наблюдение е предизвикало всички методи за развенчаване, които скептиците прилагат към свидетелствата за НЛО: ниски ъгли на слънцето, слабо осветяване, разстоянието е било твърде голямо, за да се вижда ясно, и тн и тн. Това не е изненадващо, защото ако Хиршфелд е видял каквото е видял, тогава огромните изводи са очевидни.

Употр*бата на златно облицовани цилиндри се обяснява от факта, че уранът, силно корозивен метал, лесно се замърсява, ако влезе в контакт с други нестабилни елементи. Златото, чиито радиоактивно екраниращи качества са толкова силни, колкото на оловото, също така е и, за разлика от оловото, много чист и стабилен елемент, и следователно е елементът, който се избира, когато се съхранява или транспортира високо обогатен и чист уран за дълги периоди от време, например морско пътешествие. Така, урановият оксид на борда на "U-234" е бил високо обогатен уран, и най-вероятно, високо обогатен U-235, последният етап, вероятно, преди да бъде направен годен за боеприпасна употр*ба или да бъде метализиран за бомба (ако вече е бил с боеприпасна чистота). Действително, ако маркировките върху цилиндрите, направени от японските офицери, са били верни, много е вероятно да е бил в последен етап на чистота преди метализиране.

Товарът на "U-234" е бил толкова чувствителен, всъщност, че когато флотът на САЩ приготвял собствения си товарен опис за германската подводница на 16 Юни 1945г, урановият оксид напълно изчезнал от списъка. Многозначително е, че в първата седмица от оповестяването на версията на САЩ за товарния опис на "U-234", продукцията на обогатен уран от Оук Ридж почти се удвоила. Това само по себе си е силно подозрително, тъй като в късния Март месец на 1945г, както вече видяхме, американският сенатор е притеснен за провала на проект Манхатън, толкова много, че пише меморандум по въпроса на президента Рузвелт, и разбира се, вече видяхме, че старшия металург на Лос-Аламоската раборатория посочва, че запасът от делим U-235 е много недостатъчен за критична маса, и ще остане недостатъчен и през следващите месеци.







Заключението следователно е просто, но плашещо: липсващият уран, използван в проект Манхатън, е бил германски, и това означава, че атомният проект на Нацистка Германия е бил много по-напред, отколкото Легендата на Алианса ни кара да вярваме.
















Но какво да кажем за другите две точки от странния товарен опис на "U-234", възпламенителите и изобретателят им, д-р Хайнц Шлике?

Вече отбелязахме, че до късната 1944 и ранната 1945г проектът за американската плутониева бомба бил прокобен от една доста гадна математика: критичната маса на плутониевата бомба, "имплодирана" или компресирана от заобикалящите я конвенционални експлозиви, трябвало да бъде задействана в рамките на 1/3000-на от секундата, в противен случай бомбата би се провалила, и би произвела само един вид "атомен съскащ фишек", "радиологична" бомба, произвеждаща много малко експлозия, но голяма доза смъртоносна радиация. Това било скорост, която значително надхвърляла възможностите на конвенционалното окабеляване и обикновените възпламенители, които имали инженерите на Алианса.

Известно е, че късно в хронологията на събитията, водещи до теста Триединство (или Тринити, бел.прев) на плутониевата бомба в Ню Мексико, била въведена модификация в дизайна, засягаща имплодиращото устройство, и модификацията представлявала въвеждането "радиационни отходни канали", позволяващи на радиацията от плутониевото ядро да избяга и да се отрази от заобикалящите я отразители при старта на детонацията, за милиарди от секундата след началото на компресията. Няма възможен начин да се обясни тази модификация, освен въвеждането на инфрачервените безконтактни възпламенители на д-р Шлике в дизайна на американската бомба, тъй като те позволявали на възпламенителите да реагират и да се детонират със скоростта на светлината.







В подкрепа на тази историческа реконструция, съществува комуникация от 25 Май 1945г, от началник военноморски операции до Портсмаут (Portsmouth), където била закарана "U-234" след като се предала. В комуникацията се посочва, че д-р Шлике, сега военнопленник, ще бъде съпроводен от трима военноморски офицери, за да обезопасят възпламенителите и да ги занесат във Вашингтон. Там д-р Шлике очевидно трябвало да изнесе лекция върху възпламенителите под покровителството на "г-н Алварез" (Alvarez), който не бил не някой друг, ами добре известния учен от проект Манхатън д-р Луис Алварез (Luis Alvarez), именно човекът, който, според Легендата на Алианса, "решил" проблема с възпламенителите за плутониевата бомба!

Бележка от автора: Както разгледах в миналата си книга, "Звездата на смъртта от Гиза работи" (The Giza Death Star Deployed), на д-р Луис Алварез се приписват и други странни отличия, бидейки един от учените, за който се твърди, че е замесен в НЛО инцидента в Розуел, в последвалия "Списък на Робертсън" на ЦРУ през 1950г за НЛО-тата и правителствената политика, и в последвалите експерименти с космически лъчи във вътрешността на Втората пирамида в Гиза.





Така че изглежда, че предаването на "U-234" на американците през 1945г разрешило двата най-големи изключителни проблема на проект Манхатън: липсата на достатъчно количество боеприпасен уран, и липсата на адекватни възпламенителни технологии за направата на работеща плутониева бомба. И това означава, че крайното заключение на Легендата на Алианса, че германците били "много по-назад" от Съюзниците в състезанието за атомната бомба е просто екстремно грешно в най-добрия случай, или по-точно е преднамерена лъжа в най-лошия случай. Само че възпламенителите извикват друго плашещо привидение: За каква цел германците са разработвали такива сложни възпламенители? Инфра-червени ракети с топлинни сензори, които те били разработили, е един възможен отговор, и разбира се, имплозивно устройство за компресиране на критична маса е друг възможен отговор.







Но какво за останалия липсващ германски уран, споменат по-рано? Мисията на "U-234" и безценният й товар по този начин повдига определени други въпроси, и подчертава други възможности в това отношение. Факт е, че през войната Германия и Япония разменят офицери и технология на дълги разстояния чрез самолети и подводници - като размяната на технология е било като цяло е била едностранно от Германия към Япония. Можем да си представим, че повечето от тези пътувания - точно както в случая с "U-234" - биха представлявали подобен трансфер на уранови запаси и високи технолоии към Япония. Част от липсващия уран следователно трябва да се търси в Далечния Изток, при японската ядрена програма.

По подобен начин, по време на войната и Германия и Италия предприемат полети на дълги полети до Япония, германците ползвали техните специални тежко-товароносими самолети за дълги разстояния като Ju-290 за полярни полети. Можем да си представим, че тези полети и италианските им варианти са включвали размяната на офицери и технологии, ако не и малки количества суровини. Част от липсващия уран вероятно е попаднал и в ръцете на Съветския съюз, когато руските армии щурмували Източна Европа и онова, което накрая щяло да се превърне в Съветската "източна" окупационна зона в Германия.














Но защо, след като са пътували в радио-тишина от Германия, "U-234" в крайна сметка са се предали с безценния си уран, възпламенители, и "вода", когато очевидната дестинация е била Япония? Това е вълнуващ въпрос и е от онези въпроси, които за жалост не могат да намерят отговор тук, освен само накратко. Отново, превъзходното изследване на Картър Хидрик изтъква една много вероятна хипотеза: "U-234" била предадена на институциите на САЩ по нареждане не на кой да е, ами на Мартин Борман (Martin Bormann), под формата на маневра, измислена така, че да осигури неговата свобода и свободата на други след войната и било част от преднамерен план да се продължат кроежите и изследванията на Нацизма задкулисно. В тази гледна точка, първият видим и ключов елемент е появата на операция Кламер, тренсферът на технологии и учени от разпадащия се Трети Райх към САЩ. Там, германските учени и инженери можели и действително продължили *урса на езотеричните си изследвания и разработките на висши технологии и сложни оръжия, с подобен морален и идеологически ефект върху културата като цяло, както се е случило и в Нацистка Германия.



https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/09/Bundesarchiv_Bild_183-R14128A%2C_Martin_Bormann.jpg/401px-Bundesarchiv_Bild_183-R14128A%2C_Martin_Bormann.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

Мартин Борман (Martin Bormann), шеф на партийното нацистко канцлерство и частен секретар на Хитлер



Бел.прев:


Интернационален нацизъм

http://covers2.booksamillion.com/covers2/ebook/ImageType-100/2320-1/%7B8924C8DE-D535-437A-9702-2990A0F9BC63%7DImg100.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

Следвоенният план на нацистите да контролират финансите, конфликтите, физиката и космоса


Джоузеф Фарел
автор на книгите
Райх на Черното слънце
SS Братството на камбаната
Тайните на Единното поле








И накрая, разбира се, както вече видяхме, част от липсващия уран се оказа в самата германска ядрена програма, обогатен, и рафиниран, и вероятно въоръжен и изпробван - ако не употребен - в самите бомби.

Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #26 -: (Неделя) 28 Февруари 2016, 05:39 »

4.

"MEIN HUT ER HAT DREI ECKEN"
[Шапката ми има три ъгъла]

Тестовите полигони


"Все още имаме неща, които трябва да се свършат, и когато са готови, ще обърнат хода на войната".

Адолф Хитлер говори на офицери от германската Девета армия, 13 Март 1945г





А. Необичаен разговор в Нюрнберг

На Трибунала за военните престъпления в Нюрнберг след войната, двама души разменят удивителни реплики - бившият архитект и нацистки Министър на въоръженията Алберт Шпеер (Albert Speer), и г-н Джаксън (Jackson), главният американски про*урор.


...
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #27 -: (Четвъртък) 03 Март 2016, 03:52 »

ДЖАКСЪН : - Сега, имам една информация, която ми я даде друг, относно един експеримент, който е бил проведен при Аушвиц и искам да ви попитам дали сте чували за това или сте знаели за това. Целта на експеримента била да се намери бърз и абсолютен начин за унищожение на хора без забавяне и без досадните работи по разстрела, обгазяването и кремирането, и ми е казано, че такъв експеримент е проведен и ето в какво се състои.
Било издигнато селище, малко макетно селище с временни постройки и в него били сложени 20 000 евреи. Чрез това новоизобретено оръжие за разрушение, тези 20 000 души били заличени почти мигновено и по такъв начин, че от тях нямало и следа; експлозивът развил температури от 400 и 500 градуса Целзий и ги унищожил без да оставят и следа въобще.
Знаете ли за този експеримент?

ШПЕЕР: - Не, и го считам за абсолютно невероятно. Ако сме имали такова оръжие в процес на разработване, аз е трябвало да знам за него. Но ние нямахме такова оръжие. Очевидно е, че по отношение на химическата война са правени двустранни опити за такива разработки и за всички оръжия, за които човек може да си помисли, защото никой не знаеше коя от двете страни първа ще започне химическа война...










Тази размяна на реплики е забележителна в няколко отношения и особено заради факта, че "експлозивното им съдържание" почти изцяло се игнорира в стандартната история на войната и следвоенното време.

Предните глави представиха доказателства, че е имало голяма, и много тайна, програма за обогатяване на уран в Нацистка Германия, стартираща от около 1940г или ранната 1941г и продължаваща, очевидно без да е възпрепятствана - както намеква предаването на подводницата "U-234" - чак до самия край на войната. Свидетелството на Зинсер отива по-далеч и твърди, че е свидетел на действителен атомен тест, описвайки всички подробности на една атомна бомба: облакът като гъба, ефекти от електро-магнитния пулс, и продължително възпламеняване на ядрените материали в облака. Японският военен аташе в Стокхолм още повече задълбочава историята с неоспоримо фантастичните си твърдения за това, че германците употребяват някакъв вид оръжие за масово унищожение на Източния фронт около 1942г (обсадата на Севастопол в Крим) до 1943г, само дни преди масовата германска инвазия при *урск.

Сега, в Нюрнберг, имаме трето споменаване, че нацистите са употребявали някакъв вид оръжие със страховита експлозивна мощ на изток, този път това се твърде не просто от кой да е, ами американския про*урор на Трибунала. И в този случай е явно, че той преразказва информация, събрана от разузнаване. Заслужава си да поспрем, за да си дадем сметка за последствията от тази размяна на реплики между Джаксън и бившия Райхминистър на въоръженията Шпеер







Ще започнем със Шпеер. Албърт Шпеер (Albert Speer) е бил наследник на д-р Фриц Тод (Fritz Todt) като министър на въоръженията и производството за целия Трети Райх. Постиженията на Шпеер не могат да се отрекат, именно заради неговото усилие да организира огромния индустриален капацитет на нацистите и да се направлява неговата ефикасност, военновременното производство на Германия се увеличило драстично под неговия надзор. Всъщност, Шпеер успял да постигне върхови нива на производителност във всички категории на всички области от германското индустриално военно производство, по време точно на същия период, в който бомбардировките от Алианса също били в кулминацията си.

Методите му за постигане на този подвиг били прости и ефективни: германската индустрия била децентрализирана и разбита на по-малки предприятия и, колкото било възможно, била пренесена в подземни бомбо-укрепени фабрики. Винаги, когато било възможно, се използвали "модуларни" строителни техники. Например, германските U-лодки се произвеждали на модуларен принцип, на части, в такива фабрики надълбоко в континента, и били транспортирани до пристанищата чак при крайното сглобяване. Смъртоносния модел U-лодки XXI с техните екзотични и революционни подводни двигателни системи - позволяващи подводен ход с излишни 21 възела, нечувана скорост по онова време - се произвеждали по този начин (модуларно) в края на войната.




https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/736x/ab/da/b1/abdab16403c6e2c6c48cb75f8cad8c62.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни
http://www.libraries.wright.edu/special/ddn_archive/DDNUploads/2012/12/WWII_03.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

Подземна нацистка фабрика за балистичните ракети V-2



http://www.libraries.wright.edu/special/ddn_archive/DDNUploads/2012/12/WWII_04.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

Нацистка подземна база за модуларно производство на реактивните изстребители Хайнкел 162





Но се забелязва, че в коментара на Шпеер отсъства всякаква индикация, че знае за гигантските пропорции на ядрения проект и огромната програма за обогатяване на уран. Колкото и да е била възвишена позицията му в нацистката йерархия, явно Шпеер е бил държан съвсем на тъмно за програмата и не знае абсолютно нищо за какъвто и да е напредък по нея. Причината за невежеството на Шпеер ще бъде адресирана, като му дойде времето (и ще я адресира самият Шпеер!), но за сега е достатъчно да кажем, че германското правителство, както американския си брат, усърдно е компартментизирало ядрения си проект и го е поставило под най-висока секретност (думата идва от английското "compartment", което значи "отделение", компартментизацията е гръбнакът на програмирането на съзнанието, основният принцип във всяко окултно общество, както и основното разбиране за йерархията на учебните заведения, медицинските заведения и правителствените институции, сисоним на термина "фрагментиране", бел.прев)
Но със сигурност, във времето, в което се разиграва тази размяна на реплики мужду него и Джаксън, Шпеер и целият свят вече са чували за атомната бомба. Така явно Шпеер се опитва да замъгли отговора си като пренасочва вниманието към химическата война.





Въпросът за революционен химически експлозива, обаче, не е толкова несвързан с контекста, колкото първоначално изглежда, защото коментарите на Джаксън загатват това, като споменава температури между 400 и 500 Целзий, много по-ниски от температурите, предизвикани от атомна експлозия. Дали Шпеер е замъглявал отговора си, или Джаксън е замъглявал въпроса си?






Въпросът и изказването на про*урора също така подкрепят, общо казано, и още един компонент от нашата развиваща се история, защото той очевидно намеква за употр*бата на някакво оръжие за масово унищожение, притежаващо огромна експлозивна сила, на изток, и по-специално при или във Аушвиц, местоположението на "фабриката за Буна" на I.G.Farben. Трябва да се отбележи, че нацистите явно са стигнали толкова далеч, че да построят цяло макетно селище и да поставят в него роби от концентрационните лагери, очевидна, въпреки че е варварска, маневра да проверят какви ще са ефектите на оръжието върху постройки и хора. Показанията му, заедно с онези на японския военен аташе в Стокхолм, цитирани в предната глава, дават сериозна следа - която често се недоглежда дори и от изследователите на тази "алтернативна история" на войната - относно природата на нацистките тайни оръжейни разработки и употр*ба, защото явно изглежда, че при положение, че Третият Райх е притежавал оръжия за масово унищожение с изключителна сила, атомни или друг вид, те ги тествали и употребявали срещу врагове, които нацистката идеология смята за по расово нисши, и това означава, всъщност, че са ги използвали в театъра на военните събития на Източния фронт.

Така стигаме до един спекулативен отговор на най-важния въпрос: Ако германците са имали бомбата, тогава защо не са я употребили? И отговорът е, че ако са я имали, много по-вероятно е било да я употребят срещу Русия, отколкото срещу Западните Съюзници, тъй като войната на Изток е била схващана и предприета от Хитлер като геноцидна война още от самото начало. И тя със сигурност е била такава: цялата половина от всичките близо 50 милиона жертви на Втората Световна война са от Съветска Русия в следствие ефективната нацистка военна машина.

Употр*бата на такова оръжие на Източния фронт от страна на германците може да обясни защо не се знае много за него, защото е много малко вероятно Сталинова Русия въобще да признае публично такъв факт. Такова публично признание би било пропагандна катастрофа за правителството на Сталин. Изправена пред враг с превъзхождаща тактическа и операционна компетенция в конвенционалните оръжия, Червената армия често е получавала заплахи за екзекуция на собствените войници, само за да се опази реда и дисциплината в редиците й и да се предотврати масовото дезертьорство. Да се признае съществуването на такива оръжия в притежание на смъртния враг на Комунистическа Русия, лесно е щяло да унищожи руския морал и би струвало на Сталин войната, и вероятно дори е щяло да събори правителството му. Напредвайки по-нататък в нашето разследване на германските тайни оръжия, връзката им с нацистката идеология и употр*бата им на Източния фронт, ще се сблъскаме с още и още примери за странни истории и събития.






За сега обаче, само ще отбележим двусмислеността на коментарите на г-н Джаксън. "Сега, имам...", започва той, "една информация, която ми я даде друг, относно един експеримент, който е бил проведен при Аушвиц..." Когато г-н Джаксън е произнасял тези думи, показанията на Ханс Зинсер вече са били на една година, което може да означава, че самите показания на Зинсер може да са били тази "една информация", загатната от Джаксън, който може нарочно да е подменил мястото на случката. В този смисъл е многозначителен коментара на Зинсер, че тестът е бил проведен толкова близо до населена зона. Ако Джаксън нарочно е сменил мястото на теста, то той не е сменил природата на жертвите. Друга възможност е събитието да се е случило там, където казва че се е случило, "близо" до (при) Аушвиц.

...
« Последна редакция: (Четвъртък) 03 Март 2016, 03:58 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #28 -: (Сряда) 09 Март 2016, 19:17 »

Б. Един маршал, Мусолини и първият предполагаем тестов полигон на остров Рюген (Rugen)

Въпросът за локацията на един възможен германски тест на атомна бомба се повдига от пет много необичайни източника: един италиански офицер, преводачът на един руски маршал, и самият Бенито Мусолини, един американски тежък кръстосвач, и един остров близо до брега на северна Германия в Балтийско море.









Преди той и любовницата му Клара Петачи (Clara Petacci) да бъдат убити от комунистите партизани и по-късно трупа му да бъде провесен от куки за месо и замерян с камъни от побесняла тълпа, Бенито Мусолини, към края на войната, вече не бил нищо повече от марионетка на Хитлер, управляваща една "Фашистка република" в контролираната от Германия северна Италия, и често говорел за германските "чудодейни оръжия":

Чудодейните оръжия са надеждата. Смехотворно е и е безсмислено да заплашваме в този момент, без тези заплахи действително да имат основа.
Добре известните бомби за масово унищожение са почти готови. Само след няколко дни, с най-щателна интелигентност, Хитлер вероятно ще осъществи този страховит удар, защото ще има пълната увереност... Изглежда, че има три бомби - и всяка удивително функциониране. Конструкцията на всяка една е страховито сложна и завършването на всяка една отнема доста време.

Лесно би било да заклеймим констатациите на Мусолини като налудничави и побъркани бълнувания на един фашистки диктатор на прага на поражението, който отчаяно се държи за пропаднали надежди и провалени мечти. Лесно би било, освен ако го нямаше странното съвпадение с някой си Пьотр Иванович Титаренко, бивш военен преводач в свитата на маршал Родион Малиновски, който превеждал капитулацията на Япония пред Русия в края на войната. Както се споменава в германското списание Шпигел (Der Spiegel) през 1992г, Титаренко написал писмо до Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз. В това писмо, той докладвал, че в действителност имало три бомби, пуснати над Япония, една от които била пусната над Нагасаки, точно преди действителната бомбардировка, само че не избухнала. Тази бомба била предадена от Япония на Съветския съюз.




















Мусолини и един военен преводач на Съветски маршал не са единствените съвпадения, говорещи за "три бомби", защото в един момент може да се е появила дори и четвърта бомба, и може да е била транспортирана в посока Далечния Изток на борда на тежкия кръстосвач на САЩ "Индианаполис (СА 35)", когато въпросния потънал през 1945г.

Тези странни свидетелства още веднъж поставят под въпрос Легендата на Алианса, защото както видяхме, проект Манхатън в късната 1944 и ранната 1945г бил изправен пред критичен недостиг на уран с боеприпасно качество, и тепърва предстояло да разреши проблема с възпламенителите за плутониевата бомба. Така че въпросът е, ако тези доклади са верни, откъде е дошла излишната бомба (бомби)? Това, че тези три, и вероятно четири, бомби били готови за употр*ба срещу Япония в толкова кратко време, подрива достоверността, освен ако тези бомби не са били военна плячка, заграбена от Европа.





Но най-странното от всички доказателства идва от германския остров Рюген (Rugen) и свидетелството на италианския офицер Луиджи Ромерса (Luigi Romersa), пряк свидетел на теста на германска атомна бомба на острова в нощта на 11-ти срещу 12ти Октомври 1944г, приблизително същата времева рамка, посочена от свидетелството на Зинсер и освен така е приблизително същата област, посочена от Зинсер.

В този контекст е крайно любопитно, че тази времева рамка през 1944г е била отличителен период за пропагандата на Алианса, която постоянно е плашила с атомна бомба. В събота, 11 Август 1945г, в една статия в Лондонския Дейли Телеграф (London Daily Telegraph) се докладва за приготовления от страна на Британия против атомна бомба срещу Лондон от миналата година.



http://www.bibliotecapleyades.net/sociopolitica/reichblacksun/images/blacksun_13.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

Статията на Лондонския Дейли Телеграф (London Daily Tepegraph) от Август 1945г относно наплашване с атомна бомба в Британия през 1944г

Планове на нацистите за атомна бомба
Британия е готова от година насам

Британия се е подготвила срещу възможността за атака  с атомна бомба от страна на Германия през Август 1944г.
Вече може да се каже публично, че подробности относно очакваните ефекти от такава бомба бяха разкрити в свръх-секретен меморандум, пратен това лято до шефовете на Скотланд Ярд, главните полицаи на провинциалните служби и старшите на службите за сигурност.
Министерството на Домашната сигурност състави подробна схема за бързи и адекватни мерки за справяне с обширното опустошение и многобройните жертви, в случай, че германците успеят да ударят страната с атомни бомби.
Доклади, получени по-рано тази година от агентите ни на Континента, посочват, че германските учени са експериментирали с атомна бомба в Норвегия. Според тези доклади бомбата е била изстреляна с катапулт и експлозията й имала радиус повече от 3 км.
С оглед нашия собствен напредък да измайсторим "атомна" бомба правителството обърна сериозно внимание на тези доклади. Хиляди мъже и жени от полицейските и отбранителни служби бяха държани в готовност в продължение на няколко месеца, докато сигурни агенти в Германия не докладваха, че бомбата е била изпробвана и доказано се е провалила.

Тази статия, изготвена в този вид само два дни след бомбардировката в Нагасаки, и почти година след действителната тревога в Британия, заслужава внимателен поглед.

Първо, най-очевидно, тревогата в Британия явно е била вдигната напълно секретно, защото само силите на реда, на отбраната и медицинския персонал са били вдигнати под тревога. Причината за потайността е очевидна, тъй като ако е била сигнализирана публична тревога, това би подсказало на германците, че близо до германската ядрена програма има шпиони на Алианса, които знаят за тестовете.

Второ, мястото на предполагаемия тест - Норвегия - е необичайно с това, че времето на тестовете е чак две години след нападението на британските командоси над завода за тежка вода Норск (Norsk) в Рюкон. Това може да означава две неща:

(1) Може да означава, че интересът на Хитлер да поддържа войски в Норвегия е имало повече общо с германската ядрена програма, отколкото с нещо друго, понеже, ако докладът наистина е верен, това би означавало, че там се е провеждало широкомащабно германско усилие в посока атомна бомба;
(2) Обратното, докладът може да е бил целенасочено неточен, тоест, може наистина да е имало тест, само че да се е случил другаде.

Трето, тази евентуална "тревога" е продължила от Август 1944г за "няколко месеца" напред, тоест, тревогата вероятно може да е била разтеглена до Октомври, тоест, във времевата рамка на атомния тест, споменат в показанията на Зинсер. По този начин, прегледът на новините подсказва нещо друго: разузнаването на Алианса е знаело, и откровено се е страхувало, от тестовете на германската атомна бомба.

Четвърто, статията споменава, че тестът е бил проведен с бомба, изстреляна от "катапулт". "Бръмчащата бомба" V-I, първото поколение на крилатите ракети, е била изстреляна от големи парни катапулти. Събирайки две и две, излиза, че тестът в Норвегия може да е бил тест на системи за изстрелване на атомни бомби, основани на принципа на V-I, или тест на самата атомна бомба, или тест едновременно и на атомната бомба и на системата й за изстрелване.

С тези мисли наум, стигаме до крайния въпрос. Тревогата била отменена, когато се доказал провала на бомбата. Въпросът е, какво се е провалило? Самата бомба ли? Системата на изстрелване ли? Или и двете?

Отговорът се намира, може би, в друга интересна новинарска статия, която се появила в Британската преса почти година по-късно, в сряда, 11 Октомври 1944г, в Лондонския Дейли Мейл (London Daili Mail):




http://www.bibliotecapleyades.net/sociopolitica/reichblacksun/images/blacksun_14.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

Октомврийската статия на Дейли Мейл (Daily Mail) относно смущение в Берлинската Телефонна агенция


БЕРЛИН Е ПРИТИХНАЛ 60 ЧАСА
ВСЕ ОЩЕ НЯМА ТЕЛЕФОНИ
СТОКХОЛМ, вторник

Към нощес Берлин все още е отрязан от останалата част от Европа. 60-часовата тишина започна в неделя сутринта - и все още няма обяснение за задържането, което до сега вече трае по-дълго, отколкото кой да е друг път.
Шведския Форин офис не може да позвъни на легацията си в Берлин.
Според непотвърдени доклади голямата криза между Вермахта и Нацистката партия е дошла до кулминация и "може да се очакват огромни събития".
Днешният самолет от Берлин до Стокхолм пристигна с четири часа закъснение. Превозваше само германци, двама от които приличаха на висши държавници. ИЗглеждаха измъчени и бледи, когато шведските репортери ги приближиха, те гневно си разблъскаха път през шведските въздушно-пътнически офиси, мърморейки: "Нищо не можем да кажем".
Германските вестници, пристигнали тук с днешния самолет изглеждат изключително сподавени, с много малки заглавия.
Изтъква се, обаче, от отговорните управления, че ако прекъсването е чисто технически резултат от бомбени поражения, както твърдят германците, до сега е щяло да бъде поправено.






Разбира се ние знаем, каквото не се е знаело през Октомври 1944г: когато се детонира атомна или термоядрена бомба, екстремният електро-магнитен пулс изважда от строя или се намесва в работата на електрическите апарати в километричен радиус от мястото на детонацията, в зависимост от размера на взрива, близостта на електрическата техника до него, и степента на "екраниране", която техниката има. За нормалните, не-военни телефонни линии на Берлин, странното смущение в телефонната служба е обяснимо именно като резултат от такъв електромагнитен пулс. Но това би означавало, че такъв импулс, ако е резултат от тест на атомна бомба, би трябвало да е много по-близо до Берлин, отколкото е Норвегия. Предполага се, че ако телефонните линии на Берлин са поразени от тест на атомна бомба в Норвегия, подобни смущения е щяло да се случат в големите градове, които са били много по-близо до мястото на теста, като Осло, Копенхаген или Стокхолм. А не са споменати такива смущения; явно само берлин е бил пострадал.


Бележка от автора: Има и друго възможно, въпреки че е крайно невероятно обяснение, за липсата на доклади от други градове. Много просто, това може да отразява липса на разузнаване от онези места.



Така, ако тестът на атомна бомба, споменат в статията на Лондонския Дейли Телеграф от 1945г се е случил, тогава трябва да потърсим място много по-близо до Берлин, отколкото Норвегия. Смущението в телефонната служба от статията на Дейли Мейл очевидно подкрепя вероятния тест на германска атомна бомба някъде през Октомври 1944г, по същото време, което се споменава в показанията на Зинсер, и във времевата рамка от статията на Дейли Телеграф за тайната тревога в Британия през Август 1944г, която е продължила "няколко месеца".

Само че статията на Дейли Мейл за смущението в телефонната служба прави и още нещо: тя предполага защо германците може да са счели теста за провал. По онова време ефектите от ядрените взривове - електромагнитен пулс и смущение на електрическата техника, радиоактивност и дъжд от радиоактивна пепел - все още са били доста неизвестни и не добре разбирани. Берлинската телефонна служба е била една от най-добрите, ако не и най-добрата, в света по онова време.

Бележка от автора: До самия край на войната, например, кабелните линии между Токио и Берлин останали отворени, позволявайки на японците да изпращат съболезнования на Нацисткото правителство дори и докато руските танкове газели по улиците на града. Повечето комуникационни линии в Берлин били положени под земята от Дойче Райхспост още преди войната, с ясната цел да се предотврати прекъсване на телефонната служба по време на бомбардировки. Ако смущението на телефонната служба, следователно, е било от ЕМП от ядрена детонация, тогава размерът на взрива е трябвало да бъде относително голям, за да предизвика това продължително прекъсване на телефонната служба на целия град за толкова дълго време, и то при условие, че линиите са били екранирани, бидейки под земята. Другата алтернатива, втори опит за преврат, може да е възможно обяснение, но в никоя литература не се споменава за подобен опит.

Много е вероятно нацистите да са били шокирани от този любопитен резултат от теста на атомното си "чудодейно оръжие", и следователно са го счели за "провал", докато не били проведени повече тестове и докато електромагнитният пулс не бил разбран по-добре. В крайна сметка, не било от полза, така да се каже, да се употреби "върховното оръжие" и да не може да се получи телефонното обаждане за капитулация след употр*бата му! А за тоталитарната и параноидна Нацистка държава, едно прекъсване на комуникациите от столицата до провинциите, въоръжените сили и окупираните територии, буквално е било невъобразим кошмар, съвършената възможност за държавен преврат.








Накрая, за да завършим лова на вестникарски статии, една интересна верига статии от Лондонския Таймс между 15 Май и 25 Май 1945г описва история за германски военни сили в датския Балтийскои остров Борнхолм (Bornholm), които отказали да се предадат на атакуващите руски сили. Борнхолм се намира на около 150 км от ракетния полигон Пинемунде (Peenemunde), и доста близо до възможния полигон за атомни тестове на малкия остров Рюген близо до Балтийския бряг и пристанищния град Кийл (Kiel).

Тъкмо на този остров италианският офицер Луиджи Ромерса бил гост и пряк свидетел на тест на германското "чудодейно оръжие" в нощта на 11-ти срещу 12-ти Октомври 1944г. След нощно пътуване с кола в дъжда за около два часа от Берлин, Ромерса стигнал до острова с моторна лодка. Според констатациите му пред германските изследователи на атомната бомба Едгар Майер (Edgar Meyer) и Томас Меенер (Thomas Mehner), островът бил охраняван от специален елитен отряд, който само можем да предполагаме, че е бил SS отряд, и че достъпът до острова ставал само чрез специални пропуски, издавани директно от OberKommano Der Wehrmacht (OKW). Тук е най-добре да цитираме думите на самия Ромерса:

Бяхме четирима: двамата ми придружители, човек с работнически дрехи, и аз. "Ще наблюдаваме тест на дезинтегриращата бомба. Това е най-мощният експлозив, която е разработван до сега. Нищо не може да му устои", каза единия от тях. Той едва дишаше. Хвърли бърз поглед на часовника си и изчака до обяд, часът на експеримента. Нашият наблюдателен пост беше на километър от мястото на експлозията. "Трябва да изчакаме тук", нареди човекът с работническите дрехи, "до нощеска. Когато се стъмни, можем да тръгваме. Бомбата излъчва смъртоносни лъчи, от изключителна токсичност. Ефективната й зона е много по-голяма и от най-мощната конвенционална бомба. Около 1.5 километра..."
Около 4:00 следобед, в полумрака, се появиха сенки, идващи към нашия бункер. Това бяха войници, и носеха странен вид "водолазен костюм". Влязоха и бързо затвориха вратата. "Всичко е kaput", каза един от тях, докато сваляше защитното си облекло. В крайна сметка ние също трябваше да облечем бели, груби и влакнести наметала. Не мога да кажа от какъв материал бяха направени, но имам впечатление, че може и да беше азбест, частта за главата имаше слюдено стъкло пред очите.

След като си облякъл облеклото, наблюдаващата група излязла от бункера и отишла до кота нула:

Къщите, които бях видял само час по-рано, бяха изчезнали, бяха натрошени на малки чакълчета и останки, колкото повече приближавахме кота нула, толкова по плашещо ставаше опустошението. Тревата беше със същия цвят на кожата, малкото дървета, които все още стояха изправени, вече нямаха листа.

Има любопитности в показанията на Ромерса, които трябва да споменем, ако това е бил тест на ядрена бомба. Първо, някои от описаните щети са типични за ядрено оръжие: оголването на дърветата, тоталното унищожение на постройките, и тн. Защитното облекло, носено от германските техници, както и поляризираните очила, също са типични. И изглежда, че тестът наистина е бил проведен в "населена зона", с къщи и прочие, подобно на това, което си говорят про*урорът Джаксън и Шпеер, както и коментарите на Зинсер в неговите показания. Само че, Роменса, който очевидно е внимателен наблюдател, пропуска да спомене каквото и да е за синтеза на почвата в силикатни стъклени материали, което също е нормално при ядрен взрив близо до земята.




Но каквото и да е било тествано на Рюген, има достатъчно от характерните белези на атомна бомба, за да може да се каже, че всъщност е било, точно каквото е било. Най-важното е да се отбележи, че съвпада с времевата рамка от показанията на Зинсер и със заглъхването на телефонната служба в Берлин, както и с времето на Британската тревога. Най-накрая, може би е от особено голямо значение, че по време на същата тази времева рамка, Адолф Хитлер най-накрая е подписал заповед за разработването на атомната бомба. В контекста, това може само да означава, че той е дал одобрение да се разработва едно оръжие, което е вече тествано.
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #29 -: (Петък) 11 Март 2016, 05:05 »

В. Трите ъгъла (Dreiecken) и възможния тест на Парадния площад в Ордруф (Ohrdruf)

Едно по-спорно твърдение, обаче, засяга предполагаемия тест на тежка атомна бомба, извършен от SS на Парадния площад и казармите в Ордриф, в южна централна Турингия (Thuringia) през Март 1945г. Както ще видим, тази дата също е значителна. Скоро след Германското обединение през 1989г, отново изплували стари слухове, че SS извършили тест на атомна бомба късно през войната в южна централна Германия, където преди била Източна Германия. Твърди се, че тестът е бил проведен на 4 Март 1945г. Обаче, както скоро ще видим, има още един проблем, свързан с твърдението за този тест близо до Трите Ъгъла.

Частта от историята относно Трите Ъгъла започва с елемент от Легендата на Алианса. Според бившите Последни Германски източници, една от възможните причини за бързото напредване на дивизията на  американския генерал Патън в този регион на Турингия била, че последния генерален щаб на Фюрера (Fuhrerhauptquartier), един комплекс с кодово име "Жасмин" при германците, се намирал в обширните подземни устройства при Йонастал (Jonastal). "Съществува американски документ под номер четири, който ни информира, че последния (Генерален щаб на Фюрера) не е бил при Оберзалцбург (Obersalzburg), а в региона на Ордруф", тоест, в региона на Трите Ъгъла.

Бел.прев: от доста време вече не споменавам анотациите на кой цитат откъде е, всяка една препратка към странична литература и библиография вече е била споменавана поне веднъж в най-първите публикации от тази книга.

Така легендата е създадена: мотивацията на Патън била да пресече пътя на бягство на отстъпващите нацисти и да превземе последния подземен главен щаб на Хитлер, и, предполага се, да залови самия него. Цялата тази постройка била част от обширен комплекс от подземни бази под структурната команда на SS и името й било "S III" - едно наименование, което си има и своите намеци, както ще видим в следващите части на тази книга - и главният щаб на Фюрера бил само една малка част от този комплекс.









http://1.bp.blogspot.com/-q28nH-eZYdY/Tze9k3NhjDI/AAAAAAAAA8A/oIuxCdYLzio/s1600/snf26naz2-380_1298446a.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

Обенгрупенфюрер Ханс Камлер






Проблемът със схващането, че този комплекс е бил просто главен щаб, е че обенгрупенфюрера на SS Ханс Камлер (Obergruppenfuhrer Hans Kammler) - човек, с който ще си имаме много работа по-късно - е бил директно замесен в строежа на всички комплекси в региона още от 1942г, и така е малко вероятно те да са построени просто за главен щаб на Хитлер, защото Камлер е бил директно свързан с най-чувствителните места от изследванията и разработките на тайните оръжия на Райха. Следователно е по-вероятно, че комплексите са били част от огромната империя от тайни оръжейни черни проекти на SS. Тези подземни комплекси не се споменават никъде в оцелелите германски архиви, или дори, както изглежда, не се споменават въобще никъде, и все пак те определено са там и могат да се видят от всички.





http://www.ottens.co.uk/gatehouse/wp-content/uploads/2013/01/Nazi-base-by-Josh-Nizzi.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни






Така че какво са изследвали тези комплекси? Почти нищо не се е знаело за тях, докато свидетели и роднините на свидетели не започнали да говорят след Германското обединение. Един такъв човек бил Адолф Бернд Фрайер (Adolf Bernd Feier), който, преди да умре в Аржентина, писал писмо до германските изследователи Едгар Майер и Томас Майер, в което с подробности изнасял знанието си за комплексите, което добил, когато бил част от строителния персонал. Там имало, както твърди Фрайер, комплекси и инсталации, посветени на специални кръгови летателни апарати (!), на "Amerika Raket", интерконтиненталната балистична ракета, способна да достигне САЩ, и изследователски институти за атомни експерименти под ръководството на д-р *урт Дийбнер (Kurt Diebner), и цяла подзебна фабрика за производство на тежка вода!





http://www.ottens.co.uk/gatehouse/wp-content/uploads/2012/04/Iron-Sky-Nazi-UFO.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни




Но най-важното е, че Фрайер твърди, че "атомното оръжие" е било готово на 2 Юли 1944г!

Бележка от автора: Според твърденията на Фрайер, на 2 Юли 1944г е била готова бомбата, но не и системата й на доставяне, с което вероятно има предвид "Amerikaraket".

Какъв вид атомно оръжие се има предвид? "Мръсна" радиологична бомба, проектирана да разпръска смъртоносен радиоактивен материал върху голяма площ, но далеч не същинска бомба на принципа на ядреното делене? Или самата същинска бомба? Изборът на думи на Фрайер не е ясен. Но едно нещо все пак се откроява, и това е датата 2 Юли 1944г, същият месец, в който е покушението над Адолф Хитлер - много ловко наименовано - "Бомбеният заговор", приблизително две седмици по-късно. Последствието от успешна германска разработка дори и на радиологична бомба може да е една от основните мотивации на анти-Хитлер конспираторите да се опитат да премахнат Фюрера, когато са се опитали, и може да обясни скритата логика в предположението, че Алиансът е преговарял с анти-нацистко (или поне не-нацистко) временно Германско правителство въпреки собствените изисквания на Алианса за безусловна капитулация, защото притежанието на такова оръжие би дало на конспираторите значително предимство в преговорите. И ако конспираторите са знаели за същестувването на оръжието, и за плановете на Хитлер да го доведе до реална употр*ба, това може да е била последната морална принуда за действие, която е преляла чашата.


Бел.прев: Има филм по истинския исторически случай на "Бомбения заговор" - Валкирия. Някои хора не харесват Том Круз, но мисля че филма е хубав.



Линк за Замунда: http://zamunda.net/bananas?search=%E2%E0%EB%EA%E8%F0%E8%FF&incldead=&field=name



Във всеки случай, най-проблемния аспект на предполагаемия тест на атомната бомба проведен от нацистите в Трите Ъгъла при Ордруф в региона Турингия идва от едно някак специфично, някак фрапиращо, твърдение. Според Фрайер, тестът бил проведен на 4 Март 1945г на стария Параден площад в Ордруф. Там било издигнато малко скеле около 6 метра на височина, на върха на което скеле било поставено малко "атомно оръжие". Оръжието, според Фрайер, било "100 грама", някакви си сто грама!

Бележка от автора: "А-Waffe", употр*бата на думите отново не е "Atombombe", а е А-waffe, или "А-оръжие".

Бел.прев: Летящите чинии се нуждаят от специални оръжия, защото скоростта им е изключително висока, което възпрепятства както прицелването и прихващането, така и обикновената балистика. За летящите чинии е трябвало да се разработят специални лазери, и някои от тези лазери ползват муниции, не всички са на електро-магнитен принцип. Мунициите са радиоактивни материали, от които могат да се правят включително и атомни бомби. Някои извънземните също ползват лазери с муниции от радиоактивен кобалт (онези от известния инцидент с подземната база в Дълси в САЩ).



Това е едно от най-значителните, и най-проблематичните, твърдения относно истинската природа на нацисткия ядрен проект, направено от някой, за който се предполага, че е бил замесен в това, защото както веднага става очевидно, 100 грама са много по-малко от 50-те килограма критична маса, която както се твърди е нужна за уранова атомна бомба, както видяхме, и е много по-малко от типичната маса за плутониева бомба. Все пак, Фрайер настоява по този въпрос, и също така твърди, че всичките "роби", нещастните жертви от концентрационните лагери, които били принудени да участват в теста, в кръг от 500-600 метра от кота нула, били убити. Това ни дава площ от приблизително 1 до 1.2 километра поражение от взрива, което е приблизително ефекта от модерна тактическа ядрена бомба. Такъв радиус на взрива би искал огромно количество от тогавашните конвенционални експлозиви и това количество доста би надхвърлило стотината грама, които Фрайер твърди за устройството. Тези забележки показват, че "А-Waffe" или "атомно оръжие" всъщност означава пълноценна атомна бомба. Та как можем да обясним изключително малката атомна маса, особено след като проект Манхатън се е стремял към уранова критична маса от около 50 килограма?

Заслужава си сериозно да се замислим върху този въпрос, защото той ни дава и още една възможна следа - ако трябва да приемем това твърдение за точно - за истинската природа на нацисткия ядрен проект. Вече видяхме, че проектът е бил развиван от няколко различни дискретни групи поради причини, отчасти дължащи се на сигурността, и поради причини, отчасти дължащи се на практичната природа на Германската програма. Относно мотива на сигурността, аз вярвам, че групата "Хайзенберг" и знатните имена, свързани с нея, целенасочено е използвана от нацистите като "фронт" група за публична, а именно Съюзническа, консумация. Отбранителният и разузнавателен апарат на SS без съмнение би заключил, и правилно, че тези именити учени биха били високо приоритетни цели на Съюзническото разузнаване за отвличания и покушения. Следователно, много невероятно е нацистите да са концентрирали истински тайни или развития относно атомната бомба изключително в ръцете на тази група. Самото съществуване на Легендата на Алианса за толкова много години след войната е директно доказателство за успеха на този план. Истинското разработване на атомната бомба се е провеждало далеч от търсещите очи на Съюзническото разузнаване, под покровителството на Райхспоста и по-важното - под покровителството на SS.








Вторият елемент от проекта за германската атомна бомба също вече го срещнахме: наблюгането на онова, което е било постижимо по време на войната. Така че, въпреки че германците са знаели за възможностите на плутония и атомната бомба на основата на плутония, и следователно са знаели, че един функциониращ реактор за производство на плутоний за бомби ще позволи на Германия да произведе повече бомби на цената на същата инвестиция от делим материал, те също така са знаели, че по този път е запречен от значителна техническа спънка: самото разработване на успешен реактор. Така че, както преди обсъждахме, те избрали да разработят само уранова бомба, тъй като уранът можел да се обогати до боеприпасно качество без нуждата да се разработва и реактор, и понеже те вече притежавали нужните технологии да осъществят това, ако се приложи масово. Както противовеса си - американският проект Манхатън - програмата, провеждана от SS, разчитала на масово обогатяване на квоти, от които да се отделят и да се пречистят изотопи.

Сега, нека продължим веригата на тези разсъждения. Германия също така се стремяла да може да достави такива бомби на бойното поле под формата на бойни глави върху ракетите си. И това означавало, предвид ограничените си подемни сили, че тежината на бойните глави трябвало по някакъв начин да се намали няколко пъти, за да може ракетите да ги носят. И има и икономически фактор. Знаейки, че индустриалният им капацитет ще бъде опетнен от усилието, дори и с помощта на десетките хиляди роби работници от лагерите, за германците може да е възникна ли друг проблем, един проблем, осветен от знанието им за възможностите, предлагани от бомбите на плутониева основа: Как човек да получи повече бум за една райхсмарка без употр*бата на плутоний? Има ли начин да се разчита на по-малко уран в пакет критична маса, отколкото е конвенционалното очакване?









И така се връщаме на твърдението на Фрайер за невероятно малкия 100-грамов атомен тест при Ордриф на 4 Март 1945г. Съществува един такъв метод, чрез който много по-малка критична маса от делим материал може да се ползва за направата на атомна бомба: ускорено делене. По същество, ускореното делене просто разчита на въвеждането на някакъв материал, който произвежда неутрони - плутоний, или тежък водород: деутерий, или дори тритий - за да се освободят повече неутрони във верижната реакция, отколкото се освобождават от самата делима критична маса. Това увеличава количеството свободни неутрони, задействайки верижни реакции в критичната маса, и следователно позволява две много важни неща:

(1) Позволява малко по-ниска чистота на делимия материал - който от материална гледна точка не се счита за достатъчно чист, за да бъде с боеприпасно качество без ускорено делене - да се използва в действителна атомна бомба, и,

(2) фактически изисква по-малко делим материал за пакета на критична та маса, за да се направи бомба.









100 грама материал означава възможност за употр*ба в муниции с конвенционални размери. Обстрелвани ли са били руснаците на Източния фронт с ядрени муниции? Подтиснати ли са били тези факти от Съветската пропагандна машина, за да се предотврати масовото дезертьорство и вероятно падането на правителството на Сталин?





Така че, "ускореното делене" би предложило на Германската ядрена програма практичен начин за увеличаване на броя на използваемите бомби, както и проверен метод за постигане на неконтролирана реакция на ядрено делене на обогатен материал с по-ниско качество. Тогава, може би е доста значително, че свидетелството на Фрайер относно подземните оръжейни фабрики при Трите Ъгъла също така споменава и съществуването на подземна плантация за производство на тежка вода в комплексите, защото тежката вода, разбира се, съдържа атоми на деутерий и тритий (тежки водородни атоми съответно с един или два допълнителни неутрона в ядрото).

Във всеки случай, тестването на устройство с ускорено делене на малка критична маса при Ордриф на 4 Март 1945г поне съвпада с параметрите на Германската ядрена програма и практическите й нужди. Но има и интересни, и интригуващо индиректни, потвърждения на теста. Според Фрайер, самият Хитлер действително бил в главния командващ щаб за кратък период в края на Март 1945г. Знае се, че Хитлер наистина лично е посетил и се е обърнал към офицерите на Девета Германска армия, действаща точно в тази област, през Март 1945г, и им заявил, че все още имало неща, които трябвало да се "довършат", интересен коментар, ако се погледне в светлината на твърденията на Фрайер, че Германия се нуждаела не от бомбата, а от системите й на доставяне. Смислено е, че ако е имало такъв тест, Хитлер ще е присъствал като наблюдател, за да види финалния успех на германската наука, връчваща му "върховното оръжие".









Но може би най-убедителното доказателство за това, че има много повече относно Втората Световна война, отколкото ни се казва, може да се открие в два извънредно странни факта, които произлизат от региона Трите Ъгъла в Турингия в южна централна Германия. Според едно свое твърдение, направено на 20 Март 1968г, в края на войната бившият германски генерал Ерих Андрес (Erich Andress) се намирал в региона на Трите Ъгъла, когато изведнъж дошъл още повече американски военен персонал (те вече били окупирали региона) и дошли с джипове и тежък транспорт, и незабавно наредили всички сгради и къщи в местността изцяло да затъмнят прозорците си, от което можем да заключим, че американците са извозвали нещо от зоната, което е било много ценно за тях, нещо, което не са искали никой да вижда. Вторият странен факт е дори по-любопитен, защото е факт, че, от всички райони на модерна Германия, регионът Турингия, именно в зоната на Йонастал и Ордруф, е районът с най-висока концентрация на фонова гама радиация в цяла Германия.

Така че, за кавко наистина става дума в уникалните разменени реплики между бившия Министър на въоръженията Алберт Шпеер и главният американски про*урор Джаксън в Нюрнберг?


http://histclo.com/imagef/date/2013/08/ba146-wfv43s.jpg
Нацистки окултно-технологични и геополитически тайни

Главният архитект и Министър на въоръженията на нацистите Алберт Шпеер (Albert Speer) (най-дясно) в свитата на Хитлер


Това, че Джаксън е наясно с информация, подобна по съдържание на доклади, които едва наскоро бяха разсекретени, става ясно от въпроса му. Това, че тази информация засяга истинската природа на германските ядрени изследвания - които изглежда са били поразителни постижения, напълно в противоречие със следвоенната Легенда на Алианса - сякаш също е ясно. И че Алберт Шпеер изглежда или няма желанието да говори за тези изследвания откровено, или просто въобще не знае за тях, също не може да се отрече. По този начин, въпросът на Джаксън явно намеква за тест, който е в знанието на Шпеер относно програмата и който се отнася до съучастничеството му в двата теста при Рюген и Ордруф. Ако Министърът на въоръженията на целия Трети Райх не е знаел нищо за това, тогава наистина си имаме работа с черен Райх в черния Райх, звяр в корема на звяра, за който дори и висши нацисти като Шпеер са знаели много малко, ако въобще са знаели.









Голямата тайна на Втората Световна война, тайната която тържествуващите Съюзници и Руснаци искат да запазят до ден днешен, е че Нацистка Германия безспорно първа е достигнала атомната бомба и безспорно е била, за кратко време преди края на войната, най-първата ядрена сила в света. Но защо Съюзническата и Руската потайност продължават дори до ден днешен? Отговорът на този обезпокоителен въпрос ще бъде обсъден по цялостно в следващите глави на тази книга, защото отговорът, колкото и да е обезпокоителен, засяга много повече от някакви си атомни оръжия.

Но защо нацистите не са използвали бомбите си, ако са ги имали? Отговорът на този въпрос вече беше отчасти адресиран в тази глава: ако са използвали някакви оръжия за масово унищожение, ядрени или други, много по-вероятно е да са ги използвали по начин, съответстващ на расистката им геноцидна идеология, както и срещу врага, който е бил тяхна най-голяма военна заплаха: на Източния фронт, срещу Съветския съюз, където параноидният Сталински режим с ненавист би признал пред света или пред собствения си опустошен от война народ, че е изправен пред враг със сразяващо технологично превъзходство. Такова признание вероятно е щяло толкова да деморализира руснаците, които вече са били принудени да похарчат реки от собствената си кръв във всяко едно сражение срещу Вермахта, че самият Сталински режим може би е нямало да оцелее от такава искреност. Но защо не са ги използвали срещу Алианса в последните етапи на войната, когато военната ситуация е ставала все по-отчайваща? Съществуват всички индикации, че нацисткото върховенство е обмисляло тъкмо такава операция...







 N B   Бел.прев: Дотук е ясно, че нацистите са разполагали с всякакви видове ядрен арсенал и са имали предостатъчно време да спечелят войната когато си поискат. Имало е и морални задръжки обаче, в собствените им редици.
Авторът не смее да отиде толкова далеч в изследванията си, но моралните задръжки в редиците на нацистите са се засили заради една съществена причина - те не просто са спечелили състезанието за атомната бомба, ами те са били спечелили войната още преди да завърши. Ако целта на цялото възникване на нацизма, тоест на тайните му общества, е била просто да се спечели една война и да се завладее един свят, тогава моралните задръжки е нямало да имат достатъчно сила и всеки е щял да ги пренебрегне.
Фактическото спечелване на войната е станало ненужно, защото нацистите, от един момент нататък, са изпреварили самата инерция на историята. Тоест, те вече са участвали в друго състезание - състезание, за което не е задължително специално тази война да се печели. И това състезание е било космическо състезание.
Защото, когато възможността да се напусне тази планета вече е налице, става толкова по-безсмислено да се избият милиони хора, за да се спечели една вече ненужна война от едно вече спечелено състезание.
Напротив, от ключовия момент нататък нацистите бързо се преориентират - явното им присъствие в света вече е ненужно, то е нужно другаде, на друг свят. Присъствието им тук на Земята би било много по-пълноценно, ако се преориентира в задкулисна форма. Така те се разделят на две крила - едното крило си поставя за задача да създаде успоредна алтернативна човешка цивилизация на друг свят, а другото крило си поставя за цел да оплете Земята в невидима контролираща мрежа, известна като интернационален нацизъм.
« Последна редакция: (Петък) 11 Март 2016, 05:18 от форум » Активен

Страници: 1 [2] 3 4 ... 6   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2018 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални