Страници: 1 [2] 3 4 5   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Домашна ферментация  (Прочетена 19906 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #15 -: (Четвъртък) 13 Август 2015, 16:45 »

БРАШНОТО


http://s28.postimg.org/4esg8vz7h/007.jpg
Домашна ферментация


Не бива да чистите житото.

Това жито го взех за 50ст килото от рентата на едни познати, в чувал, общо 25 кила. НАРОЧНО оставих голямата сламка на снимката, защото НАИСТИНА я пуснах в мелницата и я смелих заедно с всичко останало.

Снимката не е на фокус... но все пак можете да видите главите на треви, семенниците на разни плевели... можете да видите черни твърди топчета, които са трилицеви семенца на кой знае какво, растяло насред житото. Всичко това ОСТАВА ВЪТРЕ. Дори и да е дървесна кора.

Житото се чисти единствено от
КАМЪНИ и КАЛНИ БУЧКИ
нищо друго

http://s21.postimg.org/4fmmneddj/008.jpg
Домашна ферментация
http://s30.postimg.org/kn1f7h8wh/010.jpg
Домашна ферментация

меля брашно късно вечер, оттам и жълтеникавата светлина на снимките - това е ел.крушка от добрите стари неканцерогенни стъклени балони с жичка, които не ми съкращават живота... горната снимка на житото е направена на дневна светлина

Брашното трябва е с такава консистенция накрая, каквато виждате на снимката. И точо с такъв цвят.

Проблемът при купешкото брашно е:
- смляно е много отдавна, когато корпусът на зрънцето е нарушен, то е уязвимо, кислородът го напада и окислява, ензимите в него се разпадат, белтъците (витамините) и амино-киселините му "ръждясват" и преминават в различни съединения
- свръх-пречистено е преди смилането
- свръх-фино е след като се смели... идеята не е такава... разберете, че няма такова нещо като "фибри", ако са на прах... за прочистването на червата е нужен ТАЛАШ, истински талаш, а така както го смилат в индустрята, по-фино и от канела, няма никакви "фибри" и простотии... и няма никакъв подобен ефект на прочистване... има, обаче, ефект на затлачване с пясъци
- в брашната се добавят гадории след смилането, за да консервират брашното за вечни времена



Има и една тайна... и ето ме мен, да ви я разкрия =) Който го прочете това някъде другаде в нета, ще му пратя левче по PayPal.

Знаете ли как се прави боза?

По-находчивите от вас, които слушат тази тема и внимават в написаните тук думи, вече са наясно, че съм НАПИСАЛ как се прави боза. Онези от вас, които си направят труда да опитат киселата оризова каша от публикация #9 от тази тема ПРЕДИ 5-тия ден на ферментиране, ще открият, че за кратко време разполгат с цяло гърне истинска боза от ориз със съвсем същия вкус като бозата от ръж. Оцетът просто се получава чак след 5тия ден, когато тази (първоначално) боза вкисне до там.

От ориз е лесно - вари се в тенджера, както знаете. Но знаете ли защо от ръж или от жито брашното първо се запича в тиган? Не е заради вкуса - вкусът идва от културата, не от запичането на брашното =)
Запиша че в тиган много леко, защото температурата РАЗПАДА НИШЕСТЕТО в брашното. БЕЗ да активира глутена. А ако брашно от ръж или жито се свари в тенджера като ориза, глутенът ще се активира, и ще стане лепило за тапети... което доста трудно ще придобие консистенцията на бозата после. Затова вътрешните химически връзки между простите захари в нишестето се разрушават със запичане в тиган, на сухо.

Защо се прави това? Защото - както казах - закваската за боза не може да изяде нишестето - прекалено е голямо и сложно. Трябва да се разпадне първо.


Е...

Когато брашното се мели на каменна мелница - каквато е онази, дето съм линкнал в горните публикации - камъните много бързо загряват. След 5 минути мелене вече са толкова врели, че не мога да си задържа пръстите на тях.
Това е ТОПЛИННА ПРЕСА за житото. Брашното, което се застоява между камъните, когато спрете да мелите, умира. Ензимите се разпадат от високата топлина. Само че, докато брашното тече, и камъните се въртят, потока на брашното отнема топлина от камъните постоянно, а микро-шлюпките не се задържат достатъчно дълго между камъните, че да се изпържат и да умрат.

Само че топлината е достатъчна, за да разгради НИШЕСТЕТО в житото. Тоест, всяко брашно, излязло от каменна мелница, е ГРЕЯНО БРАШНО. Което много лесно хваща култури.




ЗАКВАСКАТА
както вече трябва да знаете, микроорганизмите се намират отгоре върху зърната
отгоре върху клечките
и отгоре върху сламките


Това означава, че цялото брашно е невероятно заразено с живот. Нужна е само вода, за да вкисне. Само че, както вече трябва да знаете, закваската за квасения хляб е КВАСЕНА закваска, а не млечно-кисела закваска. Има разлика между двете, и ако направите уж "квасен" хляб, подквасен със суроватка, той НЯМА да мирише на баница после.

И, както вече трябва да знаете - квасената закваска МРАЗИ сол. В никакъв случай не слагайте сол в закваската. Просто няма да се хване.

http://s9.postimg.org/f9zrww9e7/013.jpg
Домашна ферментация
http://s11.postimg.org/jx8sy88ur/014.jpg
Домашна ферментация



Брашно. В стъклен съд. Стъкленият съд после се затваря с капак.

Сипете МИНЕРАЛНА ВОДА ЗА ПИЕНЕ, и разбъркайте до каша с консистенцията, показана горе вдясно.


http://s14.postimg.org/y02wwkaf5/007.jpg
Домашна ферментация



Стъпка 1:
- след като се утаи, ще прилича на това - водата отгоре, оцветена, брашното отдолу
- СЛОЖЕТЕ КАПАКА (аеробно, не херметически)
- ще го оставете за общо 24 часа на стайна температура и на ТЪМНО, но преди това ще направите една проверка...


http://s30.postimg.org/ls54npr2p/001.jpg
Домашна ферментация
http://s17.postimg.org/lw1uareov/015.jpg
Домашна ферментация


Стъпка 2:
- след първите 12 часа ще проверите закваската. Тя ще изглежда като снимката горе вляво, СЪС или БЕЗ мехурчетата, това зависи от друго...
- ще РАЗБЪРКАТЕ закваската, докато не стане ОТНОВО с консистенцията, показана на снимката горе вдясно... това е, защото бактериите са се хванали със сигурност, но трябва да ги раздвижите, защото те са долу в утаената маса, трябва да се смесят с водата отгоре, за да живнат
- след това разбъркване, ще оставите на ТЪМНО, с капака, за ОСТАНАЛИТЕ 12 часа.


http://s15.postimg.org/pdmgd9bvf/009.jpg
Домашна ферментация


Стъпка 3:
- честито! след 24 часа, гадорийката ви е готова
- забележете, че когато кваста е готова, водата е по средата (това очевидно е снимка от друга партида, тази е в буркан, това няма значение)
- забележете - всички срокове са условни, и са за ЛЕТНИЯ сезон... зимата ще отнеме повече време, но на вас срокове не ви трябват, защото ще следите за едно нещо и единствено за едно нещо:      дали водата е по средата, или не.. ако да - готови сте.. ако не - ще се чака още, и ще се разбърква още




ТЕСТОТО


ЦЯЛАТА гадорийка от горната снимка трябва да се омеси с брашното, което сте намлели. Не е проблем, ако е намляно преди 1-2, максимум 3 дни.

Не мога да ви дам количества, защото не броя количества. Просто зареждам и меля, зареждам и меля, докато не ми се стори достатъчно. Затова, на долните снимки съм си снимал и ръката, за оразмеряване на количеството, което трябва да се получи.

http://s10.postimg.org/gnjecjq5l/010.jpg
Домашна ферментация
http://s10.postimg.org/tqf0vtgdl/011.jpg
Домашна ферментация



  • Закваската от горната снимка беше МАЛКО за омесването на този размер питка. В този случай допълвате МИНЕРАЛНА ВОДА ЗА ПИЕНЕ като изплаквате в мръсния буркан от кваста, и много внимателно добавяте количества вода, докато не омесите всичко с ТОВА ниво на влажнос, което вижадте на снимките. Сипвате мъничко - месите дълго. Ако трябва още, сипвате още мъничко, после отново месите дълго. И ако трябва още - пак. Никога не сипвайте много, защото водата овлажнява много повече, отколкото на пръв поглед ви изглежда, и е сигурно, че ако добавите много наведнъж, за да си спестите месене, ще прекалите.
  • Месенето е важно, защото тестото поема от енергията ви. Този "метафизичен" въпрос твърде се отклонява от темата. Но запомнете - не си спестявайте месене.
  • Това, което ще се получи, ще е МНОГО твърдо и МНОГО яко. Месенето не е лесна работа... освен ако не ползвате инструменти като точилка например. На горните снимки едва се справих с това количество, повдигам се на него - издържа цялата ми тежест, концентрирана в лицето на двете ми длани, и се деформира само леко, а моите крака са във въздуха.
  • Затворете го с капак (аеробно, не херметически) и го оставете на стайна температура. След 12 часа ще го приберете в хладилника за 12 часа.

Защо? Защото това влияе на вкуса, както вече трябва да знаете. В хладилника бактериите се хранят по-бавно, и секретират по-наситени ензими, което влияе на скоростта на ферментиране и оттам - и на вкуса.

http://s4.postimg.org/tztm7r7kt/003.jpg
Домашна ферментация
http://s4.postimg.org/cb1vg4vtp/005.jpg
Домашна ферментация


Снимките са от друга, по-малка партида, но в същия стадии


  • След 12те часа в хладилника ще го извадите и ще го оставите да се опомни за един-два часа на стайна температура (да се събудят бактериите).
  • Като го отворите, ще видите, че е много по-влажно от преди... НЕ Е видимо надуто... но е ПО-МЕКО, отколкото сте го оставили.
  • Ще видите - по ръба - вода. Каква е тази вода? Казва се, че "са му изтекли водите". Това е ново-образувана вода - резултат от това, че бактериите са изяли въглехидратите (захарта) от нишестето (с разхлабените химически връзки, което обясних) и от предишните захарни съединения са останали чисти водни молекули.


Етново напомням:

Цитат на: форум
И така, какво се случва, когато от батерията се взима електричество? Отговорът е изразен по-горе от уравнение (с). Две молекули киселина от електролита се комбинират с оловния материал на положителната и отрицателната плочи, за да създадат две молекули вода и две молекули оловен сулфат.

Така че, електричеството става годно за външна употр*ба, когато в батерията възникне водна молекула. Това е "малката тайна" на акумулаторната индустрия. Олово-киселинните батерии са един вид обратима "водно-горивна" клетка. Въпросът е, колко на брой пъти може да се пресъздаде този процес? (тоест, колко на брой пъти може да се рециклират химическите връзки, бел.прев) Отговорът ще ви удиви.

Когато водите на питката изтекат, това е знак за какво? - Знак за свършена работа. Знак за случили се химически промени вътре. АЛХИМИЧЕН ЗНАК, че енергийният потенциал на това тесто е напълно различен от преди, защото енергийният потенциал не е нищо друго от ХИМИЧЕСКИ потенциал.

Водата в тялото на здравите хора НЕ ИДВА ОТВЪН. Тя е резултат от метаболизирането на КИСЕЛИНИТЕ в организма, защото тонусът на тялото е химическо състояние.
Затова, когато здравите хора демонстрират енергичност, това е свързано с ПОКАЧВАНЕ НА ВОДНОТО СЪДЪРЖАНИЕ В ТЯЛОТО, и тази вода НЕ ИДВА ОТВЪН.



ГОТВЕНЕ


Моят касен хляб, който мирише на баница, го правя на пара. Уредът ми за готвене на пара е този:


Разделям тестото на няколко парчета, и го варя на пара за 20мин.





ЗАБЕЛЕЖКИ и НАБЛЮДЕНИЯ

  • Вкусът на хляба е кисел. След като се сдъвче добре, преди гълтане, се появява мимолетен послевкус на баница. След това отново се появява специфично квасен кисело-сладък послевкус.
  • Забележителното е, че изкарвам от системата си един комат такъв хляб (едно сготвено парче) за 10 часа. И това е забележително за зърнена храна, сравнявам с рецептата за ориза с тахан, описана по-нагоре в публикациите, която си я изкарвам от системата за 24 часа. Диетата единствено на квасен хляб и тук-таме плодове следователно дава повече свобода в ежедневието.
  • Сготвените така комати ще станат много много сухи отвън, но ЩЕ ПРОДЪЛЖАТ да ферментират отвътре, където ще останат меки и влажни. Ще издържат много, много дълго време без да мухлясат, и вкусът им се подобрява колкото повече време минава. Става по-наситен и по-плътен. И мисля, че самите комати стават по-хранителни с времето.
  • Заради горната забележка, това са ИДЕАЛНИ провизии за планина и походи, дълги повече от седмица. А паричната им себестойност е нищожна.
  • На мене най ми харесва:
                  - с тахан
                  - с шарена сол (розова сол, червен пипер, шарен черен пипер, чубрица и кимион)
                  - със стафиди или пресни фурми
                  -  с домати и други воднисти зеленчуци
                  - но любимото ми е да ръфам ЛЮТА ЧУШКА и дърт квасен комат с шарена сол =)



И най ми харесва и с нещо за пиене... Какво е квасения хляб без нещо ферментирало за пиене? Затова после ще говорим и за някоя рецепта за нещо за пиене.


П.П.
Така че, електричеството става годно за външна употр*ба, когато в батерията възникне водна молекула. Оттам е по-високата енергийна хранителност на домашно направеня квасен хляб, описан тук. Който ви удължава живота.
« Последна редакция: (Четвъртък) 13 Август 2015, 17:01 от форум » Активен

Неактивен mike76
Newbie
*
Публикации: 44
Пол: Мъж

« Отговор #16 -: (Четвъртък) 13 Август 2015, 19:11 »

Браво форуме,страхотна статия,аз хляб не ям от близо година и нещо от както прочетох за термофилните дрожди сигурно статията е същата защото беше руска,мисля че може да и се вярва,успях да откажа маѝка и една позната.Наскоро баща ми вика яж хляб,че ще хванеш язва,как да му обясня на стария човек,
че е доказано,че язвата се причинява от пилор бактериѝ.
Щях да питам за машината на пара,но ти си ме изпреварил и си я показал,имам обаче друг въпрос,одеве по новините казаха,че поради снижаването на нивата на калциѝ при децата трябвало да пият по 300-400мл прясно мляко,аз твърдя обратното млякото извлича калция от костите защото създава кисела среда и трупа слуз в червата любима храна на паразитите,има един биволски хормон от коѝто децата затапяват,та какво мислиш по въпроса.Това не е всичко млякото нанася поражения по целия организам.
Намерих интересна статия за ориза ще ти я пиша на лични,бил пълен с арсен.
Активен
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #17 -: (Четвъртък) 13 Август 2015, 20:08 »

...одеве по новините казаха,че поради снижаването на нивата на калциѝ при децата трябвало да пият по 300-400мл прясно мляко,аз твърдя обратното млякото извлича калция от костите защото създава кисела среда и трупа слуз в червата любима храна на паразитите,има един биволски хормон от коѝто децата затапяват,та какво мислиш по въпроса.Това не е всичко млякото нанася поражения по целия организам.

Пропагандата не може да се пребори с противоречене. Ако пък човек се подведе да намира решения на проблема, дори и да не са решенията, предлагани от пропагандата, ще падне в капана. Трябва да ПОПРАВИШ проблема, който Те са създали, за да не се налага търсенето на каквито и да е решения.

Затова дай въобще да не говорим за млякото, могат до края на живота ни да ти изтощават с излишна полемика. Млякото няма място тука, така че няма никакво значение дали е полезно или вредно - на кой му пука, след като въобще не ни е нужно?


Проблемът с калция е изследван от Уестън Прайс, но книгата я няма на български, до колкото ми е известно, само откъслечни извадки тук-таме на някой блогър.
Калцият е навсякъде. Тялото е претъпкано с калции, защото това е ОСНОВНИЯТ му начин да алкализира кесилинните среди, когато се наложи. Проблемът е РЕАБСОРБАЦИЯТА на вложения (употребения) калций.
За да може упетребения калций да се рециклира и да бъде върнат там, откъдето е бил взет, са нужни витамини.

Тези Витамини са Д, А, и К.

Въпросните три витамина са агентите на механизма, който обвързва калция в биологичната структура. Без тези витамини калция, който е в теб, кристализира в шипове, образува алкални шлаки, пясъци, и задръства ставите. Защото ги няма активните агенти, които да го вложат обратно в костите, обратно в зъбите и обратно в ставите.

Тези витамини се срещат единствено в живите същества. Растенията не боравят с тях. Колкото по-живо е нещото, толкова повече има от тях, като почнеш от гъбите по стълбицата нагоре.
Намират се обаче само в органите на животните - суров черен дроб, сурови бъбреци, суров мозък, сурови очи и жлези. НЕ СЕ съдържат в червеното месо и мазнината.

И ги НЯМА в което и да е мляко. Така че няма никакъв смисъл да се пие мляко за калции, на кой му дреме оттам насетне дали е вредно и полезно, след като не е решението?


Твърди се, че тези витамини не можем да ги синтезираме и че трябва да ядем животински органи, за да си ги набавим. Което е очевидно малоумно твърдение. Въпреки че Прайс е излекувал всяко едно нещо, възникващо от липса на калции с диета от сурови животински органи... и въпреки че това работи... това не е поправка на причината.

Въпросът е - защо ги НЯМА витамините? Кое ги хаби?

ВСИЧКО ги хаби. И затова никога не ни стигат.

Ако не искаш да ядеш сурови животински органи... тогава ще трябва да изоставиш живота на обикновен човек.

Трябва да се различаваш колкото се може повече от останалите хора, и трябва да компенсираш с нещо друго за всяко едно нещо, по което още си приличаш с тях.

И трябва да се различаваш по ПРАВИЛНИЯ начин.

Тогава няма да имаш липси на тези витамини на първо време... и цялата пирамида на проблема отпада, както и въпроса с млякото.



А проблемите при малките деца и недостиците им не е в тях самите, а е в майките им, които са били бременни с тях, без да са били достатъчно кадърни да носят плод.


Намерих интересна статия за ориза ще ти я пиша на лични,бил пълен с арсен.

АКО оризът беше пълен с арсен, никога нямаше да ферментира.

Така че, виждаш, това отново не ме засяга. Защото не ям храни, които не са ферментирали. Да му мислят онези, които не ферментират храната си, защото на тях им трябва много информация за това, което ядат.

Ако моя ориз не ферментира... просто го подминавам. И не ми трябва да знам какво е имало вътре.

А ако предлага достатъчни условия за живота и размножаването на култури в себе си, значи предлага достатъчно условия и на моя организъм да живее.
Активен

Неактивен mike76
Newbie
*
Публикации: 44
Пол: Мъж

« Отговор #18 -: (Четвъртък) 13 Август 2015, 20:56 »

Тука ми липсва магнезия,цялата група върви заедно калциѝ,магнезиѝ,витК2 и вит.Д ,това което знам,че за да се вгради калция е нужно движение.Значи казваш тези витамини няма как да си ги набавим освен с сурови животински органи и в мен възниква въпроса откъде тогава животните си ги набавят,не оспорвам тезата ти само питам.Единственото което мога да направя за да се отличавам от другите е да спра да ям повечето боклуци,коѝто те ядат.Ще пробвам да си направя медовината,другите неща са ми сложни,като пуснеш рецепти за напитки и тях ще пробвам да си направя,иначе ние си правим дом.ябълков оцет,но маѝ не трябва да го държа в пластмасови шишета нали.Спирам да не ти разводнявам темата.
Активен
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #19 -: (Четвъртък) 13 Август 2015, 21:13 »

Значи казваш тези витамини няма как да си ги набавим освен с сурови животински органи и в мен възниква въпроса откъде тогава животните си ги набавят,не оспорвам тезата ти само питам.

Не четеш какво съм написал. Нито е моята теза, нито съм съгласен с нея. Казах, макар и не с чак толкова директни думи, че въпроса не е в набавянето им, а в разхода им.

Единственото което мога да направя за да се отличавам от другите е да спра да ям повечето боклуци,коѝто те ядат.

Това е ПЪРВОТО от десетки неща, които можеш да направиш. Сам каза, че е нужно движение за нормалното метаболизиране на калция. Почни да се движиш тогава - хората не се движат.



ние си правим дом.ябълков оцет,но маѝ не трябва да го държа в пластмасови шишета нали.

Ако това до тук ти е сложно, значи и следващите рецепти няма да са по-прости... но разбира се, че не бива да е в пластмаса. Защо бе човек, защо в пластмаса? Нима стъклото е вече недостъпно? По времето на Библейския Соломон се е правело стъкло! Толкова ли се върнахме назад, че не се намира стъкло?
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #20 -: (Събота) 15 Август 2015, 22:18 »

Току що получих вкус, идентичен с този на течен шоколад нутела  Smiley Получава се от студено пресован пълнозърнест тахан + кисела оризова каша (дълбоко вкислена, месец+), количества 50 на 50.

Абсолютно същия е. Което за мен означава чисто и просто, че в нутела шоколада слагат някаква киселина. Кашата от техана и няколко лъжици оцетена оризова каша коагулира тахана, и се получи суха, гъста и плътна смес. Не го очаквах. Изведнъж замириса на позната миризма от детството - нунела. Опитах го, и беше нутела. Не е ли странно?

Убеден съм, че ако сложите какао, ще имате истински течен шоколад, а не просто заместител. И всичко това - без захар. Може да пробвате, аз няма да пробвам, защото от какаото ми се замърсява лицето и се изприщтвам.


Ето ви го шоколада за диабетици.
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #21 -: (Сряда) 19 Август 2015, 14:02 »

Осъзнах нещо важно в следствие от горните експерименти - чисто нова информация, но за това ще пиша после.
Казах също така, че следва да пиша за напитките... само че отново се получава така, че не си харесвам наличния снимков материал, затова ще изчакам да дойде време за следващата партида, за да фотографирам процеса малко по-кадърно, и тогава ще пиша за това.

А понеже meander в тази тема насочва разговора към много правилна посока... сега ще пиша за друго.




КИМЧИ-ЛЮТЕНИЦА
побългарено корейско хрумване


Причината да се ориентирам към ферментациите, а не към покълването, както Страшкоу отбелязва в същата тази тема е комплексна, и най-важните й точки са следните:
  • -  По отношение на новосъздадените вещества, на новите химически връзки и на тоталното преструктуриране на материала, ферментацията не отстъпва на покълването. Енергията е различна - при кълна енергията е онази на "новороденото", която има по-... как да кажа... повече личност в себе си, по-чиста целеустременост, невинност и сила едновременно. Енергията на фермента е друга - тя е енергията на "смъртта" и енергията на "хаоса"... тя носи повече стихийност в себе си, тя е като див и побеснял кон. Първата е лесна за овладяване, но трудна за насочване, защото следва своята си съдба. Втората е трудна за овладяване, но лесна за насочване, защото тя не планира за себе си, а разчита на грешката и случайността. И двете са по равно потентни, с плюсове и минуси.
  • -  Ферментирането иска по-малко грижи от покълването, по-малко наглеждане. Гафовете са поправими, ако се хванат навреме, докато при покълването всяко нещо остава в историята и след като се случи веднъж, не може да се промени нататък.
  • -  Ферментирането разчита на мръсна среда. Покълването разчита на чиста среда. Там, където аз живея, животът е нещо мръсно, и ферментирането (енергията на смъртта) е по-достъпно.
  • -  Кълна има живот, изразяващ се в цикъл (кълн - бурканче - саксия - кълн). Фермента няма живот - той е материал, който умира. Неговите метаморфози са пасивни, неговият цикъл (прехода на онаследяващите се култури) се случва в един и същи съд. И двете са безкрайни, но покълването изисква общение, както казва meander. Цикълът на покълването е ограничен, ако няма общение, защото рано или късно цялата пръст ще се изтощи, и вече няма да може да подхранва нови растения, които да дават нови семена. За да не се изтощи пръстта, е нужно общението - трябва да събираш кълновете, които изсираш, и на отделно място да ги правиш на тор, и после на пръст. Ако садиш кълновете в тази СВОЯ пръст, цикълът няма да има край, и с времето ще имаш все повече и повече нови семена от всяка партида (защото общението създава условия на КПД>1, личната енергия в изпражненинята, която човек взима от космоса и околното пространство, влиза в тази нова пръст, и затова цикълът може да се затвори с нетен +). Но това ще е възможно само, ако имаш условията. Условията са пространство - чисто пространство - къща с двор, далече от мръсотията. Ферментът не иска общение с теб - неговото общение е с културите, твоето също е с културите - те са медиатор в отношенията ти с материала.
  • -  Кълнът прокарва ново начало - и е уместен там, където миналото е добро, наследството е добро, и нещата трябва да продължат. Ферментът довежда всичко до залез, прекъсва продължението - и е уместен там, къедто миналото е лошо, наследството е пошло, и всичко трябва да спре. Това са различни измерения, които са уместни в различни среди, където човек живее. ИМА и начин на живот, който комбинира двете, но този начин на живот изисква много мъдрост и познаниние, защото изисква да познаваш какво трябва да продължи и какво трябва да спре. Защото единственият истински живот е поколението (зародиша), а единствената истинска смърт е преобразуването (метаморфозата).




В стремежа си към оптимална ефикасност, търсех неща, които да са валидни през всички сезони - да са колкото се може по-независими от сезоните. Защото глобализацията е нещо, което не може да се спре, тя ще стане до край. Новият световен ред е нещо, което също не може да се спре - защото всички страни в конфликта го искат еднакво силно. Ние живеем в различна ситуация от предците си - те никога не са си представяли, че ще има ягоди зимата, или крастевици целогодишно. Те никога не са си представяли, че ананаса и кокосовия орех ще са също толкова достъпни, колкото ябълките.

АКО предците ни живееха в нашите условия... какво биха измислили? За какво биха се сетили? Какви НОВИ традиции биха започнали? Така се опитвах да разсъждавам.

В крайна сметка се ориентирах към идеята за всесезонна, безсмъртна салата (такава, която да е вечна - като оцетената оризова каша). Това ми търсене ме отведе до Корея, и до едно тяхно традиционно ядене, наречено [Ким-Чи].



- китайското зеле се нарязва на ленти и обработва по показания начин - мие се и се осолява, абсолютно идентична процедура с правене на нарязано кисело зеле за анаеробна ферментация (+)
- какъв късмет! оказва се, че има сварена оризова каша, точно както оризовата оцетена каша, която ползвам за много неща (+)
- лук
- чесън
- рибешки сос... оттук идва голяма част за закваската на цялата работа, защото рибешкият сос, който се продава по магазините в корея, е качествен и наистина жив фермент... (-)
- много подправки, и много люто
- някаква гнусна океанска мърша (-)
- още лесно достъпни всесезонни зеленчуци

И това е! Много ми хареса как всичко се омешва, и колко вечно става. Първо заради ферментиращото зеле... после заради ферментиращия рибешки сос. Може да стои с години на студена и с месеци на топло. Трябваше обаче да внеса модификации... и трябваше да заменя животинските продукти по някакъв начин, запазвайки ефекта.

И така се роди идеята и процедурата. В един момент си казах, "знаеш ли, брато, ти май въобще не правиш кимчи в момента... но пък е много вероятно точно така да се прави традиционна лютеница".

И оттам и наименованието
Кимчи-лютеница





Ползвам тази машинка:

http://www.zoya.bg/public/upload/productimage/1575-11952-4.jpg
Домашна ферментация


Важното е, че тази сокоизстисквачка е ВИНТОВА, което означава, че е ПРЕСА, която може да обработва твърди неща, например корени. Центрофугичните сокоизстисквачки унищожават финната енергия, и не стават за никакъв чеп. Останалите преси са цитрусови, и не могат да обработват нищо друго. Това НЕ Е най-евтиното място, откъдето можете да си намерите такава... но линквам откъде АЗ я взех, защото я ползвам нон-стоп от близо 4 години.

Това е цялото ми кухненско оборудване - ръчната каменна мелница, ръчната винтова преса, и уреда за готвене на пара.
Но за оризовата оцетена каша се налага и котлон.






Първо, трябваше ми повече течност, защото исках да заменя рибешкия сос.
Реших да извлека течността на продуктите на повърхността. Затова прекарвам всички продукти през сокоизстисквачката. Тя плюе талаша отпред, а сока го пълни в една чаша. След като прекарам всикия материал през нея, СМЕСВАМ сока и талаша отново, за да стане много добре и ситно смачкана каша.


Реших да ползвам предимно корени. Корени, първо защото корените мога да си ги отгледам вкъщи, в кофи с пръст, и второ защото корените са така напрамени от ПРИРОДАТА, че да съхраняват енергията и химията си с години, без твърде голяма зависимост от околите условия.

Корените обаче са някакси сухи, а на мен ми трябваше повече течност. Така че включих и зеле и червени чушки (защото глобализацията осигурява и двете целогодишно).


Така че продуктите са следните:
  • -  половин до цяла глава ЦЕЛИНА, от нитратните вносни холандски големи глави целина
  • -  моркови, много моркови, свикнал съм да ги знам на око, може би са две или три кила
  • -  червени чушки, кило-две
  • -  една голяма зелка ИЛИ две големи глави китайско зеле (има го целогодишно в суперите)
  • -  една стандартна партида (една голяма тенджера) оцетена оризова каша... но прясно сварена и направена БЕЗ МУСКОВАДО ЗАХАР (това ще рече 500гр кафяв ориз, смлян на брашно и сварен по описания начин в публикациите по-горе)
  • -  повече подправки, отколкото някога сте ползвали на едно място през живота си


http://s11.postimg.org/roqt7qfnn/002.jpg
Домашна ферментация
http://s11.postimg.org/ygh8al4n7/003.jpg
Домашна ферментация


Снимката вляво:
- в зелената купа виждате нарязана на парчета, предварително обелена, целина. Вдясно от нея съм снимал за коя целина говоря, тя е излишна за тази партида, и ще отиде за по-добри времена в хладилника.
- в машинката в момента прекарвам целината. Виждате как излиза от машинката като талаш. На снимката вдясно се вижда сока от целината при машинката (само заради това я качвам).
- в голямата кутия виждате как смесвам талаша от целината със сока от целината, когато каничката ми за сок се напълни до горе.
- морковите и чушките нямат нужда от обяснения.
- в жълтата куждате китайско зеле, нарязано на парчета. То беше изключително трудно да се прекара през машинката, понеже е прекалено сочно, прекалено фино и прекалено леко. С времето се научих, че най-лесно се прокарва, без машинката постоянно да се задръства, е като се се омеша заедон с парчетата твърда и суха целина, и двете се прокарат едновременно.




http://s2.postimg.org/nuh3ogn95/007.jpg
Домашна ферментация
http://s4.postimg.org/aqpkf09wd/008.jpg
Домашна ферментация


Когато свършите с ЦЕЛИНАТА, слагате подправките. Те трябва хубаво да се разтворят от зеленчуковите сокове, и това иска време.

Затова, ПРЕДИ да продължите с морковите и чушките (ако, да кажем, сте направили целината и зелето заедно) добавяте подправките.

Меря всичко на око, затова съм снимал под ъгъл, за да се види каква купчина трябва да се образува. Това са горе-долу:
- чубрица, по половин шепа на кутия
- кимион, смлян, по половин шепа на кутия
- червен пипер, сладък, по половин шепа на кутия
- чили, едро, по четвърт шепа на кутия
- черен пипер, от шарения вид (аромата му е друг от на чисто черния), доволно количество на кутия
- сол, розова, "хималайска", по четвърт шепа на кутия




http://s11.postimg.org/g2q1fuw8z/004.jpg
Домашна ферментация
http://s11.postimg.org/va6107o3n/011.jpg
Домашна ферментация


Това е количеството брашно, което ще ви трябва - една пълна йенска стъклена купа. Сварява се на каша бе здобавки на каквото и да е - само брашно от КАФЯВ ОРИЗ и вода, на котлона.

Забележете колко са червени кутиите отзад. И забележете, че са по-пълни. Това е понеже и морковите и чушките също са вътре вече.

През това време, заедно с чушките и морковите, съм пуснал ДВЕ И САМО ДВЕ скилидки чесън в пресата. Това овкусява всичко доста силно на чесън. Имайте предвид, че миризмата на всичко това е плътна и силна, идва на големи талази, и е трудно да се проветри заради количествата, в които се излъчва. Хладилникът ще се осмърди, да. както и кухнята.



Следва смесването! ...Може да имате нужда от няколко съда, за да смесвате постепенно, с прехвърляне, понеже очевидно двете кутии не могат да поемат обема на тенджерата с ориз.

Тенджерата трябва да изстине до хладка температура.






Искате ли да видите как изглежда боза от ориз? Когато сте добавили МУСКОВАДО захар в ориза преди сваряването, и когато кашата е била заквасена с медовина, и ферментирала 2-3 дни?

http://s21.postimg.org/i61p59sbr/018.jpg
Домашна ферментация


Тази боза, за жалост, няма да се пие. Затова е в гърне. Тя ще става на оцет.







http://s29.postimg.org/ncthaig5z/015.jpg
Домашна ферментация
http://s29.postimg.org/3tow15hef/017.jpg
Домашна ферментация


Ако гърба още не ви е заболял от цялото пресоване и мелене на брашно, и ако до сега не сте се изморили, в което се съмнявам, то процедурата по смесването ще ви довърши силите. Последният трудоемък процес. На двете снимки виждате какво количество допълнителен обем възниква, така че е добре да имате съдове под ръка.

Обърнете внимание, че оризовата каша трябва да изстине до хладка температура, за да навредите с високата й топлина на съставките и енергиите вътре в кутиите.



http://s30.postimg.org/foiwwzn01/021.jpg
Домашна ферментация

Всичко това отнема цял ден. Започвам в 12 на обяд, и приключвам към 19 часа, нон-стоп бачкане. За да произведа количеството, което виждате на снимката (гърнето е пълно с партида боза, която междувременно направих, тя беше предварително смляна в друг ден, така че не влиза в сметките).




Трябва да разберете, че когато изкарате сока от нещата с пресоване, по време на динамиката на тази работа, бактериите по повърхността на продуктите СЕ ОТМИВАТ и отиват в сока. Ферментацията е много силна, много бурна, защото всички хранителни вещества и финни енергии са били освободени, и са оголени за достъп и отворени към разпадане. Онова, което на парчета ферментира за дни, смачкано на каша ще ферментира за броени часове. Към това се добавя РАЗПАДНАТОТО НИШЕСТЕ от оризовата каша, което е допълнително захар... и ТОПЛИНАТА от оризовата сварена каша, която възбужда микроорганизмите, и колониите се превръщат в цели цивилизации за минути по геометрична прогресия.

Затова е много важно да оставите място в съдовете, както аз съм оставил. Надигането ще е голямо, а затворените съдове гърмят (затворен с винтова капачка буркан ми се взриви 4 часа след напълването и затварянето). Забележете, че навсякъде съм поставил и съдове за преливане, в случай че нещо изкипи преди да се събудя и да го разбъркам.





http://s11.postimg.org/u8m15zyrn/001.jpg
Домашна ферментация
http://s11.postimg.org/l23qiptj7/002.jpg
Домашна ферментация


Тези снимки са направени рано сутринта, само след 6-7 часа. Виждате колко много газ се отделя и какво надигане има.



Ще е готово за ядене след 7 дни. След 7 дни го преместете в хладилник, където ще може да седи до Армагедон. Ако искате, разбърквайте от време на време, за да се хомогенизират по-ферментиралите области с по-малко развитите.

След като мине много време, две седмици, отгоре ще се образува дебел слой от бяла плесен. Тя изглежда ужасно, но е много хранителна. Тя образува слуз под себе си - мазно-изглеждаща слуз, която се влачи като воднист сопол и образува лиги, когато се вдига с лъжица нагоре. Тя е НАЙ-ВКУСНОТО нещо от цялата работа, защото придава сладникавост на цялото това нещо. Между другото, това са сащите неща, които създават сладникавата миризма в контейнерите за боклук.
Отделно от слузта, останалия обем ще бъде МНОГО кисел - това ще рече с много висока киселинност, а не прекалено кисел на вкус, киселинността и вкусът са различни неща (както кока-колата доказва). Затова, най-доброто, което можете да направите, е да ползвате пластмаса, направена за микровълнови фурни - тя е най-устойчивата. НИКАКВИ МЕТАЛНИ СЪДОВЕ И ПРЕДМЕТИ. Глината е най-добре, но нямам такъв обем в глинени съдове, и е скъпа инвестиция (гърнето, което видяхте, струва 75лв).

Защо зеле? - Заради млечно-киселите култури.
Защо корени? - Защото са много непреходни, и съхраняват финните енергии в себе си и хранителните си вещества на сигурно място, на фона на мръсното ежедевие, и защото са евтини.
Защо чушките? - За повече водно съдържание, за хубав цвят, и защото имат монго захари в себе си (основа за културите).
Защо оризовата каша? - Защото придава консистенция, защото осигурява огромен обем захар, с който ферментацията може да отиде до много дълбоки състояния (много храна - много дълъг живот на цивилизациите вътре, и много голямо разнообразие метаболитни продукти), и защото той е основното, което ще се обърне на оцет - по този начин наподобявайки усещането от рибешкия сос, който е животински оцет.
Защо толкова дълго време? - За да се хване и бялата плесен, която е много хранителна, с много живот в себе си, и чието разпадане на веществата като в кофа за боклук ги прави толкова достъпни, че сладнят.
Защо чесъна? - Защото е естествен антибиотик, и предазва материала от нежеланите култури. Солта е по-скоро само за вкус, и заради ефекта на осмозата, за да извлече и малкото останали в целулозата водни съставки. Основната защита от нежеланите култури е чесъна. Също така, плесента, която после се развива, НЕ Е болестотворна, защото болестотворната не може да се развие, именно заради чесъна. На всичкото отгоре, поради малкото, в действителност, съдържание на чесън, дъха ви после не смърди на чесън, нито тялото, въпреки че се радвате на вкуса. Вкусът просто се засилва заради процесите и процудерата.
Защо не се ползва лук? - Защото ако обработите лук по този начин, лютивостта му ще ескалира до непоносими остроти. Всички вкусови характеристики на въвлечените продукти са особено подчертани накрая.


Изключително хранително е. Един голям черпак за супа се равнява на почти едно нахранване за човек среден ръст и тегло.






Цялото това нещо струва 25лв общо, и е достатъчно за цял месец. Приготвя се за един цял ден.

Ако го смесите с квасения хляб от горната публикация така, че всеки един ден да имате по едино квасено хлебче и един голям черпак от този бъркоч тук, ще имате по едно пълно наяждане дневно. Не просто това... а съм убеден, че ще се удивите на усещането от това наяждане... просто се усеща различно, човек се усеща ЕМОЦИОНАЛНО пълен след това нахранване.

Тъй като квасеният хляб ви излиза 2.50лв месечно (ако сте си намерили жито по 40ст килограма от рентата на някой), това означава, че за сега се вписвате в 30лв месечен разход за храна.

Това оставя 20лв до прага от 50лв, които можете да инвестирате в материали за пиене. За което ще пиша после.
« Последна редакция: (Сряда) 19 Август 2015, 14:14 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #22 -: (Четвъртък) 20 Август 2015, 18:50 »

Случи се огромно откритие!!!



Ако НЕ приберете квасеното тесто в хладилник за следващите 12 часа (както съм описал в тази тема), ами оставите на стайна температура и ДОБАВИТЕ още 12 часа престой в плътно затворена купа без проветрине... тестото започва да мирише на колендро.

Когато го сложите в уреда за готвене на пара, миризмата на колендро изпълва кухнята.



Колендро е кориандър на селски диалект. Старите хора казват, че мирише на колендро, когато се появи миризма на ОЗОН точно преди гръмотевична буря и особено преди или след градушка.


Направих много бързо търсене... в плиткия гугъл интернет... Търсих за "производство на озон чрез ферментация/микроорганизми". веднага разбрах, че белите кръвни телца в кръвта на човек произвеждат озон - това им е основна функция.


Ето изречения от първите няколко документа, които намерих:

"Ниво на производителността на етанол от озонно-третирано таниново брашно от сурго: ... Докладвано е, че озонът е способен да деградира макромолекули като целулоза, нишесте, лигнини и танини в текстилната, талашната и водо-третиращата индустрии..."

"...Развихме хипотезата, че третирането с озон може да деактивира танините и да повиши ферментационната активност на соргото..." Оказва се, че сорго е вид житна култура. Може да е от Африка. Кой знае.

"Изследванията показаха, че добивът на етанол от пълнозърнесто сорго, третирано с озон, са значително по-големи от нетретираното брашно..."


И документа продължава да описва данните от изследването им.

Това един вид ЕВЕНТУАЛНО може да означава, че някаква култура в квасения хляб, появяваща се във времевия период, който споменах, озонира тестото, евентуално за да разпадне макромолекули на целулозата или нещо друго. И това също така означава, че квсеното тесто става АЛКОХОЛНО в този период.



В гугъл също така пише, че когато се комбинират 4 точно определени амино-киселини, сместа им започва да отделя озон. Това също е възможно - възможно е точно тези 4 аминокиселини да изпълват тестото в този момент.



За мен това е просто скандално за момента =p


В друг документ пише следното, което пък прави връзка с последната публикация:

"За контрол над микроорганизмената среда на кимчито се ползваше озонно газово третиране, както и озонно-третирана вода..."

"...Пропорцията на оцеляването на биологичната микрофлора беше 6 към 20...  След третирането, материалът беше заквасен със стартова култура Lac. acidophilus" Това са лактобацили.

"...Озонно-третираното кимчи, подквасено с Lac. acidophilus стимулира по-високото синтезиране на витамин B и С..."

"Бяха изучени и стартовите култури... еди кои си, гаден за преписване списък... за кимчи-ферментацията в условията на чеснова паста"

"... резултататите от изледването на авторите показват, че ферментирането на озонно-третирано кимчи в условията на чеснова паста с въпросните култури води до повече..." И тук ми свършва достъпа, защото документа е платен, мога само да прегледам резюмето.



Сърфирането ще продължи, - за сега това е следа за всеки интересуващ се.
Активен

Неактивен Страшкоу
Administrator
*****
Публикации: 1586
Пол: Мъж
САМО НУ ПАГАДИ!

« Отговор #23 -: (Четвъртък) 20 Август 2015, 22:11 »

Случи се огромно откритие!!!



Ако НЕ приберете квасеното тесто в хладилник за следващите 12 часа (както съм описал в тази тема), ами оставите на стайна температура и ДОБАВИТЕ още 12 часа престой в плътно затворена купа без проветрине... тестото започва да мирише на колендро.

Когато го сложите в уреда за готвене на пара, миризмата на колендро изпълва кухнята.

Cool Приятно е, когато човек се радва на експериментите си с които се занимава.

Дори самите откриватели, когато са правели изследвания в науката, споделят че се е случило защото са забравили нещо на масата, объркали са епруветката, объркали са количеството и т.н.
Активен
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #24 -: (Петък) 21 Август 2015, 10:34 »

ДЖИНДЖИФИЛОВА БИРА
и
ВОДЕН КЕФИР

ферментация чрез по-сложни симбиотични организми


http://www.crossfitpacificcoast.com/wp-content/uploads/2015/01/mg1874-ginger-root-square-web.jpg
Домашна ферментация
джинджифилов корен


Интересът ми към джинджифиловата бира се засили, когато за първи път реших да си я правя в непрекъснат процес и достатъчни количества. До тогава си правех само джинджифилова закваска понякога. Това на английски се нарича "GINGER BUG". Представлява просто особен вид бактерии, които се прихващат от джинджифиловия корен с особена постепенно захранваща процедура, за да се подквасят други неща с тях.

GINGER BUG - това се прави, когато се настърже пресен джинджифил, и се разбърка във вода с малко захар. В продължение на няколко дни, към това се добавя всеки ден по още една лъжичка рендосан джинджифил и лъжичка захар, така докато не се хване (отделяне на газ).

Това обаче води само до лимонада. В интернет преобладава мнението, че ферментиралата вода със захар и рендосан джинджифил вътре, която става кисела и газирана, с освежаващия вкус на джинджифила, е "джинджифилова бира".

Това НЕ Е така.

Джинджифиловата бира погрешно се идентифицира с джинджифиловата лимонада, а някои даже го бъркат и с джинджифиловия бъг. Историята е следната:




В средновековието, бирата от джинджифил си е била истинска алкохолна бира. Ако рецептата се изпълнява правилно, алкохолното й съдържание може да се доближи до виното, достигайки 10-13%. Това обаче не се е правело с елементарна въздушна закваска.
Всъщност се е правело с по-сложни организми - наречени "симбионтни организми". Симбионтните организми, в която група спадат млечния кефир, водния кефир, и камбучата, приличат на желатинови топчета или на медузи. По нашите балкански земи това понякога се наблюдава в оцета - в чистия оцет, тоест който се прави с вода и нарязани плодове, понякога възниква една лигава медуза. Това е симбионтен организъм.

организмът, който произвежда чая "камбуча"

Симбионтните организми са съставени от две групи организми. Единият организъм е нещо като гъба. Той представлява МНОГОКЛЕТЪЧНА лигава слузеста микро-мрежа, която се храни с алкохол, и като метаболитни продукти дава амино-киселини и ензими. Другата група организми са МНОГОКЛЕТЪЧНИ бактерии, които живеят ВЪТРЕ в порестата микро-мрежа на слузестото тяло. То им осигурява заземяване, стабилна околна среда за размножаване, и ги помещавайки ги по този начин, всички заедно стават по-устойчиви на промени. Културите, които слузестото тяло помещава, са ДЕСЕТКИ. Не само един вид едноклетъчна култура, а десетки култури, които са в симбиоза помежду си, като едноклетъчни, и после са в симбиоза ВСИЧКИ ЗАЕДНО, като група, с многоклетъчната слузеста гъба.

Симбиозата им се състои в това, че въпросните едноклетъчни култури се хранят със захар, и метаболитните им продукти са амино-киселини, ензими и алкохол. Само че те не могат да живеят във високо алкохола среда. То е както човек да си живее в изпражненията. Колкото повече изяждат захарта от средата, толкова повече я насищат с алкохол. И след като алкохолното съдържание достигне едно равнище - те измират. Унаследяват ги оцетните култури, които се хранят именно с алкохол.

Ако вече сте си направили медовина, и оризова боза, и оризов оцет, знаете тези неща.

Гъбата обаче, слузестото тяло, се храни предимно с алкохол. По този начин тя постоянно намаля алкохолното съдържание на средата (защитавайки културите в себе си). Комбинацията между бактериите и гъбата е такава, че целия материал може да ферментира много по-дълго, и да бъде доведен до много по-дълбоки нива на разлагане и вътре-химични метаморфози, защото гъбата удължава живота на бактериалните култури, а те хранят гъбата.


http://www.enhancedliving.ca/files/health/kefir/kefir02.jpg
Домашна ферментация

снимката вляво: воден кефир
снимката вдясно: джинджифилово растение



Водният кефир и организма, който произвежда истинската джинджифилова бира, са от един и същи вид симбиотични организми, и на глед почти не се различават помежду си. В интернет, организмът за бирата се нарича "GINGER BEER PLANT" - джинджифилово бирено растение.






Никой не знае как за първи път е възникнало джинджифиловото растение. Не се среща естествено в природата. ПРЕДПОЛАГА СЕ, че рано или късно е възникнало в бъчвата на някой беден европеец, който от немотия се е опитвал да си направи бира от каквото е имал на разположение - джинджифил. Открих в интернет твърдения, че някои хора са успели да завъдят растение по естествения начин, като случайно природно случване, оригинална еволюция и демонстрация на магията на симбиозата - магията на това как група едноклетъчни видове се събират с многоклетъчен организъм, за да се превърнат в нещо трето.

Но това става много трудно и много рядко. Стане ли ВЕДНЪЖ обаче, този организъм започва да расте. Също като млечния кефир и водния кефир (които са по-далечни родственици, отколкото хората си мислят) джинджифиловото растение също се умножава. За разлика от камбучата, те не приличат на медуза, ами приличат на едро сдъвкан желатин. С течение на времето тези топчета стават все повече и все повече, и следователно човек може да произвежда повече количества течност за пиене за по-кратко време.

Тези организми също така са и ядивни. Ядат се. И са много хранителни - чист протеин. Само че, когато ги отгледате почти от нищото, и полагате всекидневни грижи да имат правилните условия, за да се развиват добре и да поддържате живота им... от един момент нататък ви стават като деца. Бих изял своите само ако станат толкова много, че да не са ми необходими повече от определено количество, и да няма съвсем никой наоколо, на който мога да ги дам да се грижи за тях.





Станало така обаче, че в един момент на средновековието, хората спрели да правят джинджифилова бира. Растението на джинджифиловата бира започнало да изчезва - и понеже това е култура, която живее сред хората, а не в природата - се загубило почти напълно, и може би завинаги. Единственият човек, който някога го е изучавал научно, за да го опише поне какво е, горе-долу, бил един французин, ако не се лъжа, в средновековието.
В крайна сметка, от разпространена европейска традиция, единственото останало растение било замразено в Световната банка с бактериални култури (която се намира в Германия).

През 2001ва година, ако не се лъжа, група ентусиасти, май от Лондон, тръгнали да издирват джинджифиловото растение, което прави истинска джинджифилова бира... но не открили нищо из целия ЕС. Най-накрая разбрали, че единствената култура е замразена в Световната банка, и поръчали малко от нея.

И добре че го направили, защото точно след една година - през 2002ра или беше 2001ва - срокът на годност изтекъл, и Баката обявила, че вече не разполага с тази култура. Всяко нещо, все пак, колкото и дълбоко да е замразено, се разлага.


Осъзнавайки, че държат в себе си един истински изчезнал вид, групата от няколко био-еко-ентусиасти се погрижили да направят всичко възможно да размножат организма и да укрепнат състоянието му, защото току-що бил излязъл от много десетилетия дълбоко замразяване.

Почувствали се длъжни към културното наследство на този свят... не ИЗМИСЛЕНОТО "културно" наследство, което е само в главите, въображението и преходното възпитание на хората, а ИСТИНСКОТО културно наследство - БИОЛОГИЧНИЯТ ДНК ЩАМ на този малък, последен от вида си организъм. Затова регистрирали фирма, и си поставили за морален дълг да популяризират старата традиция, защото единственото място, на което това животинче може да оцелее, е в домовете на хората.


За изминалите 15 години са се образували три места, откъдето можете да намерите този организъм. Оригиналната фирма на тези ентусиасти, която е в Лондон... От една друга фирма, която е в САЩ, основана от един напуснал техен член... И от една Ирландска фирма - също основана от същата група приятели, раздалечил се от останалите и регистрирал своя фирма.

ИЛИ от тях... ИЛИ от стотиците хора, които вече правят джинджифилова бира в домовете си и могат да ви подарят или да ви продадат малко култура, с която да започнете и която да си отгледате.




В България никой сякаш не знае за това. В интернет няма нищо. Още когато сърфирах за информация за джинджифиловото растение обаче, за да разбера какво представлява, намирах потребители в английски форуми - от европейски и американски - които питаха дали някой може да им прати до адрес в България. така че знаех, че все пак има едни двама-трима човека, които се интересуват то това. И някой от тях може би беше успял да си вземе.

Единственото, което намерих, беше потребител във форума на BG-MAMA, който твърдеше, че има култура, и в момента я отглежда. Регистрирах се, писах му, но никакъв отговор в следващия месец. Така че се отказах да я взимам от човек, и направо си поръчах една доза растение за джинджифилова бира от ирландската фирма. Видях, че продават и воден кефир - понеже никога не бях пил воден кефир, поръчах си и една доза от него.


http://s7.postimg.org/as7pfgex7/003_1.jpg
Домашна ферментация
писмото дойде от Ирландия за 2 седмици, по Български пощи
културите бяха изсушени в дехидратор
съдържаше две пакетчета, и две указания за събуждането им
по едното пакетче имаше много лек белег от натискано отгоре с химикалка, и разпознах думите "воден кефир", само така разбрах кое какво беше, въпреки че процедурите за активация са почти еднакви, а вкусовете са различни, така че щях да разбера и по-късно
сайтът на фирмата е този - KENMARE Living Foods



Вече съм пускал тези снимки, но ще ги пусна пак:

http://s16.postimg.org/lnsvuuisl/001.jpg
Домашна ферментация
http://s16.postimg.org/6t4ago97p/002.jpg
Домашна ферментация



Преди да започна всичко това, вече се бях подковал с информация. Вече бях разследвал, че повсеместните твърдения и практика да се покриват съдовете с кърпа или марля или салфетка с ластик, са грешни. Истинската джинджифилова бира се е правела с анаеробна ферментация, в традиционни дървени бъчви (а малко хора знаят, че ферментирането в дървена бъчва е анаеробно).
Организмите не са непроменими - те са ВИСОКО адаптивни, и едновременно с това са много устойчиви. Това означава, че те издържат дълго време в различни условия (без храна, нова храна, неблагоприятна температура и тн). Най-накрая, когато организмът се убеди, че ситуацията няма да се промени, той с лекота мутира така, че да се настрои на-добре към нея.
Настройките към различната среда се получават чрез синхронизиране на вътрешната симбиоза между едноклетъчните култури в гъбата. Ако организмът е свикнал да живее в аеробна среда (както правят почти всички в интернет), той ще има кислородно дишане. При кислородното дишане метаболитните продукти са СЪВСЕЕЕЕЕМ различни от метаболитните резултати, когато организмът живее на алкохолно дишане (анаеробно). За да превключва от единия на другия режим, организмът селектира едноклетъчните култури, с които влиза в симбиоза - ако диша кислородно, в гъбата се загнездват един екип култури. Ако диша анаеробно - гъбата спира да поддържа стария екип, и постепенно, за кратко време, той е заменен от чисто нов екип бактерии, дишащи предимно алкохолно, които се загнездват в гъбата.

За да мога още при самото му събуждане да му посоча с какви бактерии искам да влезе в симбиоза, веднага го пуснах в анаеробна ферментация. За целта направих горните капачки, от маркуче от железарията, можете да намерите такова и в някои зоомагазини при рибките, понеже се слагат на помпичките за рибки. Пробих на ръка с бургия дупка, и отгоре и отдолу запечатах с пчелен восък. След това приложих воден клапан - чаша с вода.

http://s4.postimg.org/4ozkfhua5/005.jpg
Домашна ферментация


Сега ме мързи да превеждам инструкциите, но те и без това са условни, така че ще ги преразкажа.

Що се касае до водния кефир:
За да се събуди, има нужда от много пълноценна захар, много богата на минерали и странични вещества. Както казах, МУСКОВАДО захарта е идеална - обожава я! И расте като див. Може да се храни с каквато и да е захар, след като веднъж се събуди, но аз в никакъв случай не бих ползвал някакви синтетични боклуци, за да храня жив организъм. Ползвам МУСКОВАДО за всичко. Заради нея бурканите са толкова черни. След като ферментацията замре, и течността е готова за пиене, леко изсветлява.

Що се касае до джинджифиловото растение:
За събуждането си то има нужда единствено от МУСКОВАДО захар.
След като се събуди и свикне с географската ширина на дома ви (плътност на магнитосферата, цикличността на климата, цикличността на температурите, местните микробиални видове и плесените във въздуха) и започне да живее на пълни обороти, ще иска малко по-комплексна храна. Има нужда от джинджифил.
Но не бива да рендосвате джинджифил вътре. Културата трябва да се пази чиста - без външни частици, които да навлязат в слузестия организъм и да загният там. Ако ще го стържете, трябва да направите нещо като чаено пакетче от марля. Някои сваряват джинджифилови трици, за да им извлекът сока (като унищожават качествата му и фината енергия, о която гъбата също има нужда). Повечето глупаци из нета ползват сушен джинджифил на прах.

Аз просто правя сок от джинджифил на винтовата преса, която съм линкнал в предната публикация. И Воала.

Смесвам много мъничко - един пръст от джинджифилов сок от буркана, който виждате. Меря и захарта така - един пръст и половина от дъното. И доливам МИНЕРАЛНА ВОДА ЗА ПИЕНЕ. Не си и помисляйте за чешмяна.



Има разни хитрини и техники, но не съм се светнал на тях, и нямам какво да напиша. По-късно ще преведа инструкциите тук, когато имам време... и ще прочетете подробностите от там.

Понеже проблемът е, че джинджифиловото ми растение не се размножава и не расте... нямам представа защо. По принцип то расте доста по-трудно от водния кефир, като условия, и по-бавно като време. Това предстои да разкривам и да си доизяснявам.

Но пък мога да се похваля с водния кефир, който си расте доста бурно.


http://s28.postimg.org/kpyy1d2h9/004.jpg
Домашна ферментация
воден кефир: вече имам количество, с което за седмица ферментирам до дълбок стадий 5л кефирена вода
стъклена 5л дамаджана
тапа от пчелен восък с воден филтър (4.50лв струва от домашните потреби)

Това е воден кефир. Виждате тук как течността е някак матова, и някак кафява. На бурканите горе е по-лъскава, и по-черна. Разликата е, защото това ще е готово след... два дни мисля. Захарта и нещата, които го правят лъскаво, ги няма. Изпълва се с киселини и всякакви работи, които го правят по-непрозрачно.



http://s7.postimg.org/95tzakubv/001.jpg
Домашна ферментация
http://s7.postimg.org/kjgils4uj/002.jpg
Домашна ферментация


Това е снимка на ситна ПЛАСТМАСОВА цедка, със и без светкавица. Снимал съм как изглежда едно топче воден кефир (от моите). На долните снимки ще обясня за размера.

На лявата снимка можете да видите малко от бутилките, в които го складирам за пиене през седмицата, как изглежда.

На лявата снимка в горен десен ъгъл можете да видите какъв е цвета и отблясъка на прясната захарна вода, готова за пресипване при кефира.


http://s24.postimg.org/cl5lnsjxx/003.jpg
Домашна ферментация
http://s24.postimg.org/doppzr4l1/005.jpg
Домашна ферментация



На снимката вляво се вижда дамаджанката ми от 2л. Снимката е от по-ранен период, когато кефира ми беше по-малко. Ясно можете да видите колко са едни оригиналните гъби, които получих от пратката. Останалото, което прилича на някаква шлака, са НОВИТЕ зрънца.

Знаете ли защо са толкова малки и толкова фини? ...И аз не знам. Знам обаче, че това зависи от температурата, и от концентрацията на храната във водата. Възможно е да слагам прекалено много захар. Когато има много ядене, те се опитват да стават по-малки, защото по-малките зрънца, като са много, имат ПО-ГОЛЯМА ПОВЪРХНОСТ, и следователно работят много по-бързо и по-мощно. Ако захарта е по-малко и е по-студено - зърната ще са големи като тези, които получих.



Но това означава, че трябва да сте внимателни.

Когато си пресипвате кефирната вода в друг съд, откъдето да пиете, внимавайте да не прелеете шлаката - това НЕ Е шлака, това са кефирените ви зърна, ако са ситни колкото моите. Като започвате да преливате, не ги размътвайте, внимателно прелейте, и през ситна цедка, за да не ги загубите. Оставете например половин литър в дамаджаната, за да не ги рискувате. Сипете прясната захарна вода, и ще започнат да дерзаят.



http://s29.postimg.org/vosodjrl3/008.jpg
Домашна ферментация
http://s29.postimg.org/cz0owsyuf/009.jpg
Домашна ферментация



По някое време, когато ферментацията навлезе в дълбокия период, разбърквам. Слагам повече захар на нещата, защото съм екстремист - обичам концентрирани вкусове, ако ще е гарга, да е рошава. Затова слагам повечко захар, и държа ферментацията до по-дълбоки стадии. Предполагам, че това е и причината зърната ми да са толкова ситни, опитват се да увеличат повърхността си повече, за да могат да направят екстремната напитка, която искам да направят.

И когато ферментацията навлезе много дълбоко - например след 7ми ден - и започне да замира... да кажем едно мехурче на 30 секунди от този обем и тази водна повърхност... развъртам дамаджаната.

Това праща зърната "във въздуха", размества всички слоеве, и опреснява най-близкия им обем, дава им възможност да метаболизират малкото оставаща захар от по-далечните слоеве на течността.

На снимките виждате дамаджаната след като съм я развъртял. Едната от далечен план, другата отблизо. Можете да видите как се разлитат зрънцата.

НЕ ГО ПРАВЕТЕ ПРЕДИ ДА ПРЕЛИВАТЕ - преди да си берете реколтата за пиене, искате всичко да е спокойно, за да си оставите добитъка на дъното, а не да го изпиете или хвърлите.





За тази дамаджана воден кефир отива един пакет МУСКОВАДО захар. Цената му е 3лв (<3лв).
Пет литра кефир ги пия за пет дни. Два дни не пия, понеже си чакам новата партида да си концентрира вкуса. Когато организмите ми се размножат още, ще мога да правя повече литра наведнъж, и няма да имам "дупка".

Месеца има четири седмици, по 3лв, прави 12лв.



Така че... ако комбинираме горните публикации... може да излезе, че ако имате 50лв в джоба, ще можете:
- да ядете по едно тежко хлебче на ден
- по една хранителна туршия на ден (кимчи-лютеницата)
- да изпивате по един литър воден кефир на ден (който може да се алкохолизира значително, но това е тайна за друга публикация)
- да ви останат 8лв, които да изхарчите както пожелаете, например за някоя и друга праскова, някоя и друга ябълка...

И от улицата да ги преджобите тия 50лв, пак ще е веднъж в месеца.

Пенсионерите охранители на най-ниското ниво в стълбицата на този сектор, на които им плащат по 260лв месечно (толкова взимат портиерите на Здравната каса в провинцията например), които не плащат наем, могат да живеят като бели хора с тези 60лв и да имат 18лв за непредвидени хранителни харчове. Да спестяват по 100лв за черни дни, и по 100лв за сезонните нужди като дрехи и домашни консумативи. БЕЗ да се брои ПЕНСИЯТА, която взимат всеки месец - с нея могат да си платят сметките (и половината от нея ще остане).

Така че вместо Сульо и Пульо да реве пред журналистите и обществото, просто може да преустанови вредните си навици, и вместо тях да започне добредетелно да се информира. Тоест просто да бъде добър хриситянин, мюсюлманин или каквото и да е там, защото информирането е добродетел във всяка една религия - дори и монетарната религия.
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #25 -: (Сряда) 26 Август 2015, 19:06 »

Вчера събрах реколта "август-седмица 4" и прибрах за допълнителна седмица остаряване в бутилки.

Току що страничен човек, който като цяло употребява алкохол много рядко, го опита. Не давам на други да опитват, понеже на повечето хора вкусът се струва прекалено кисел и на "вкиснало".

Реакцията на този човек (жена) беше "Ама ти да не се напиваш?" Казвам не, защо? Тя казва "Ми в това има алкохол, не се ли напиваш с него?" Наистина ми става кеф, и в повечето случай го пия преди лягане вечер, понякога обаче пък го пия рано сутрин на събуждане, преди работа, понеже ме събужда и ме подготвя да си имам вземане-даване с обикновени излишни делнични хора за следващите 12 часа (успокоява ми яда). Само че не забелязвам да е алкохолно. По принцип... искам да е ПО-алкохолно, затова го състарявам и му правя други допълнителни (казват се вторични) ферментации.

Това, което й дадох да опита, понеже беше любопитна, беше прясно събрана реколта. Питах я дали наистина мисли, че има някакво алкохолно съдържание. Тя каза, че имало алкохолен дъх. След по-малко от минута добави "Оф, и главата ми се завъртя".



Такаче ... явно моите сетива специално по тоя въпрос са притъпени. Или пък е възможно да съм свикнал, понеже се свиквам бързо с нещата, а с това се занимавам и от много време.


http://s18.postimg.org/wpuuj6vs9/006.jpg
Домашна ферментация
реколта август - седмица 4

Виждате бутилираните 4л за състаряване (химическите метаморфози в тях не включват отделяне на газ, така че няма нужда от специфично затапване) и новите 5л (с по-тъмен цвят) които тябва да са готови след следващите 5 дена. Както вече сте наясно, около 1л от предната реколта трябва да остане в дамаджаната (което включва и симбиотичните организми).

Себестойността на тези 4л в лева е 2лв.
« Последна редакция: (Сряда) 26 Август 2015, 19:16 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #26 -: (Понеделник) 26 Октомври 2015, 12:15 »

Разработих ново ядене! И съм много доволен. Най-ценното е, че става и за б*бешка храна! Ето какво е:



Представлява варена каша, от брашно, със зехтин, и подправки.


Брашното:
- 1кг жито, смляно на брашно (с мелницата, която съм описал в горните публикации, същото жито)
- 1кг кафяв ориз, смлян на брашно (също описано в горните публикации)

Става общо 2кг брашно, омешано заедно, смесено брашно.

Слагам го в голямо глинено гърне, за професионална кухня, глиджосано отвътре със смес, в която няма алуминий и разни токсични метали и неща, чужди на здравословния кулинарен занаят (поне така беше описано гърнето, като го купувах).

Наливам вода толкова, че да стане на каша, с консистенция на боза. Няма значение дали ще се получат бучки при добавянето на водата, те ще разпаднат и всичко ще се хомогенизира, защото ще ферментира.

Ферментира три дни. Утаява се, и отгоре се получава чиста жълтеникава вода (чиста от шлака). Затова разбърквам с дървена лъжица два пъти дневно, до постигане на непрозрачна течност (боза).



На четвъртия ден започва да мирише на КИСЕЛО МЛЯКО. Когато давам на хора да помиришат бъркоча, всеки пита да не би да е разредено кисело мляко с мюсли.

Не е - това е защото се хващат същите бактерии вътре.





Три или четири черпака от това, сипвам в съд. Този съд, който е отворен отгоре, го варя на пара.
Значи - представяте си малка тенджерка, или по-голямо канче, поставено в голяма тенджера и повдигнато на някаква поставка, за да няма досег с врящата вода отдолу. Голямата тенджера е захлупена, с мнооого малко отворче за парата да излиза - мнооого малко.

ИЛИ - всеки уред за готвене на пара се продава заедно с един такъв съд, за варене на ориз и други неща.



Преди да "варите", добавете още малко вода.



ТОВА Е ВАЖНО, ЗАЩОТО:
1 - Когато се използва пара за стопляне на храната, това не се нарича варене. Не се нарича варене, защото парата прехвърля топлина на водата в храната по друг начин, по друг начин като физичен процес, и няма общо с топлинния трансфер на топлина от котлон към вода. Процесът е различен.
2 - Когато се "вари" на пара, съдържанието в съда е невъзможно да достигне тепмература на кипене, той не преминава едни 90-94% от температурата на кипене. Това е МНОГО ВАЖНО, защото това е максималния температурен праг на определени ензими и други активни органични съединения, както и на някои микроорганизми.

Какво се случва, докато се вари:
При достигане на максималния температурен праг на ензимната активност, ензимите започват усилено и много върло да реагират с хранителните продукти. Не забравяйте, че тази боза е ферментирала три дни (минимум) преди това, и тя е пълна с редица ензими и храносмилащи активни вещества, отделени от множество различни култури вътре. Когато ферментиралата боза се загрее максимално ПОД прага на кипене, се случва "химическо сготвяне", тоест, случва се едно "термално храносмилане".

Тези неща са различни от стандартния процес на варене.




"Варя" го 25мин.

Като го извадя, е пресечено - отгоре има прозрачна оцветена вода, а отдолу има тиня от лигаво, глетаво бозо-тесто. Това се събира с лъжица, и се разбърква до хомогенна каша в съда, от който ще се яде. (На дъното тестото е по-нелигаво и наподобява плътна, сурова, глетава баница - събира се с лъжица и се смесва с пресечената вода.)


Това нещо, ще забележите, има доста висока киселинност. Ако пробвате, ще усетите сякаш присъствие на топъл оцет.

Слагам:
червен пипер
шарен черен пипер
розова сол
чубрица (чубрицата реагира особено добре)

Докато разбъркам до хомогенност, докато добавя подправките, и докато ги разбъркам до хомогенност, кашата е достатъчно поизстинала, за да мога да добавя зехтина, без да му навредя.

Разбърквам и зехтина до хомогенност.



Съвети:
С чесън се е отепало, много чесън може да отиде.
Много добро с нарязана на ситно люта чушка, преди "варенето".
Много добро с гъби, нарязани преди "варенето".
Много добро с домати, тиквички и други меки неща, преди "варенето".
Особено добро с кромид лук, преди "варенето!

За мен, най си падам по глава кромид лук и гъби, добавени преди варенето в четири черпака боза, с добавен чесън по време на ядене.





Ям изключително само тази манджа за последните седмици, и имам някои наблюдения.

Наблюдения:

- Дава изключителна енергия! Действа ободряващо! Ако го ям след 18 часа, наблюдавам превъзбуда, трудно заспиване, и засилени сексуални нагони.

- Чувствам се концентриран след ядене. Тъй като съзнателно се помещавам предимно в интелектуално-интуитивно състояние, струва ми се, че умът ми работи по-добре и мислите са изчистени.

- Дава много физически сили, занимаващите се с тежки усилия, вдигане на тежести, физически и/или интелектуален труд, ще усетят ефект.

- Много е трудно на стомаха да му стане тежко от големи количества след хранене (ако това е единствената консумирана манджа).

- Имам смътното подозрение, че влияе пречистващо на кръвта.



Всичко това ме кара да си мисля, че е много подходящо за бебета (без подправките). Естествено, тук е нужно някоя смела майка индиректно да ми предостави детето си за експериментални цели. Не забравяйте - ако наблюденията са положителни, ще спечелят всички, ако детето се повреди - проблемът си е ваш, и най-вече негов.


Мисля, че е добро за бебета, защото нещо подобно го има в Африка. Там правят каша от просо (брашно).
Първо го покриват с вода, докато вкисне, след това отделят водата. Варят го на каша с друга вода. Като изстине добре, връщат вкиснатата вода от преди готвенето, и го оставят да вкисне още веднъж.
И го дават на бебета, И на кърмачета. Традиционна каша при негрите в Африка, казва се "оги"(ogi).
Естестевно, не забравяйте, че просото няма глутен - житото има глутен, оризът няма. Не е ясно как бебе ще реагира на глутена.

Така че тук има нещо, което си заслужава изследването.



- Мисля, че това е изключително полезно за старци - особено болни старци, старци без зъби, които не могат да дъвчат, ракоболни също, хора с язви, и прочие.





- Изключително полезно е и за бедни:
   - едно кило жито струва 40ст от човек
   - едно кило кафяв ориз е около 1лв (описано е на предната страница)
   - една голяма бутилка зехтин е 20лв и ще стигне за повече от месец

Едно гърне с боза от 2кг брашно ми стига за 6 дена. 30 на 6 е 5, значи множител 5 за цена на месец.
1.40лв х 5 = 7лв за брашно
<20лв за зехтин
+5лв за подправки
+5лв за минерална вода (ако купувате)
+10лв за добавени зеленчуци с цел вкусови вариации

Всичките сметки са с умишлено завишение, и са ПОД 50лв за храна на месец. Поредниата хранителна програма, която се вписва в тези разходи.

Това означава, че вече съм описал 3 режима на хранене, всеки от които се вписва в 50лв на месец за хранене, с което доказвам, че за 50лв човек получава И разнообразие на всичкото отгоре.

Значи със социални помощи можете да се храните разнообразно и здравословно, и да ви остават предостатъчно пари за останалите неща.

Можете да се замислите, оттук насетне, защо продължавате да работите нещо, което не ви харесва?




ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ:

- ако се храните и с други неща наред с това, няма да го изхождате своевременно, а със забавяне, поради особеностите на консистенцията му спрямо другите, по-твърди и по-тежки храни.
Но ако поддържате чист чревен трафик, и обръщате внимание и се грижите за тези неща (препоръчвам публикацията на Ключаря за образование в тези въпроси), всичко ще е своевременно.

- забелязвам, че кашата, по някакъв начин, е доста корозивна. Откривам, че когато ям сурови слънчогледови семки след кашата, зъбите ми са чувствителни на места. Това НЕ Е така, ако ям слънчогледови семки преди да съм ял кашата.
От опита ми до сега, това говори за много завишена киселинност, и най-вече - за наличие на стомашни сокове в кашата (те идват от процеса на ферментиране преди "варенето" на пара, и поради специфичния процес на загряване се свръх-активизират, не се разграждат, и оцеляват до хранителния прием... подозирам, че има високо съдържание на трипсин).
Това означава, че:
- стомахът не трябва да върши почти нищо, и далака не трябва да върши почти нищо
- ще има усещане за прилив на енергия
- ще има пълно химическо почистване на всички вътрешни лигавици
- но ще се отрази на зъбния емайл, така че бъдете бдителни
« Последна редакция: (Понеделник) 26 Октомври 2015, 12:34 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #27 -: (Вторник) 10 Ноември 2015, 12:28 »

ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ:
...
- но ще се отрази на зъбния емайл, така че бъдете бдителни




Както си и знаех.

В момента чета един наръчник за как да си направим горелка на Браунов газ (оксиводородна горелка) сами вкъщи.

При сглобяването на самата клетка пише, че стоманените плочи (които се ползват в този модел за една определена функция) трябва да се почистят, като:
- се почистят с ацетон и памук
- след това се сготвят на 60 Целзий в 20% (200мл от всеки 1л) разтвор на ЦИТРУСОВА киселина

За почистване на стомана.



ЯВНО, 80% разтвор на вкиснато пълнозърнесто брашно, загрян до 90-95 Целзий и после изстуден до към 60 Целзий, "почиства" (тоест сваля) и ЕМАЙЛА от зъбите.

Така че, това може да е много добра идея за вътрешно прочистване, ако се пие - с минимален и бърз контакт със зъбите, за изчистване на шлаки от кухините на хранопроводящите канали.



П.П.
Между другото, възнамерявам да преведа този наръчник. Все още пътува към мен, хартиено издание е. Ще дойде и с DVD, ако ми е в капацитета, ще му направя и български субтитри, и ще го направя на торент.

Някой ако иска да помогне...


П.П.1
За да си направите ацетон:

Намачкайте три едри връзки банани.
Сипете му 3л вода.
Съберете едра плюнка и се изплюйте вътре.

Ще имате близо 4л ацетон след 3 седмици.
« Последна редакция: (Вторник) 10 Ноември 2015, 12:39 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #28 -: (Вторник) 01 Декември 2015, 14:19 »

Соев сос

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6e/Soy_sauce_with_wasabi.jpg/1280px-Soy_sauce_with_wasabi.jpg
Домашна ферментация
снимката е от wikipedia


Хахаааааааааа... (>‿◠) Нали езотеричният илит в българското интернет пространство все много люби китайците. Аз винаги съм ги недолюбвал, не мога да ги дишам (японците поне са ми симпатични, дори и да не ги уважавам). Но хайде да видим тогава, кой по-добре им разбира технологията!



От уикипедия:


Производство
Соевият сос се прави от соеви бобчета /не изключително/. Соевият сос се прави или чрез ферментация, или чрез хидролиза. Някои комерсиални сосове съдържат едновременно и ферментирали и химически сосове /презираме ги!/.

Вариациите обикновено се постигат чрез различната методология и времетраене на ферментацията, различни пропорции между вода, сол и ферментирала соя, или чрез добавка на други съставки.


Традиционен метод:

Традиционните соеви сосове се правят чрез смесването на соеви сосове и зърно с мухълни култури, такива като Аспергилус оризае (Aspergillus oryzae) и други сродни микроорганизми и мая (получената смес се нарича "коджи" в Япония, терминът "коджи" се ползва както за сместа от соеви бобчета, пшеница и мухъл, така и за самия мухъл). Както историята помни, сместа била ферментирана по естествен път в големи урни и под слънцето, като се вярвало, че това придава допълнителни вкусове. Днес, сместа се поставя в инкубационна камера с контрол на влажността и температурата.

По традиция, производството на соеви сосове отнема месеци:

Киснене и готвене: Соевите бобчета се киснат във вода, след това се варят докато не се сготвят. Пшеницата се препича, и после се стрива. /не е нужно/
Културизиране с коджи: Еднакво количество сварени соеви бобчета и препечена пшеница се смесват до хомогенна маса. Добавя се култура от Аспергилови спори и се разбърква, или /в моя вариант/ се позволява сместа да ги прихване от самата околна среда.

Културите включват:
   Аспергилус: род гъби, използвани за ферментация на различни съставки (културите се наричат "коджи" на японски). Три вида се използват за приготовление на соеви сосове:
         А. оризае: Ползват се породи с висок протеолитен потенциал(*)
         А. соджае: Тази гъба също има висок протеолитен потенциал
         А. тамари: Тази гъба се ползва за приготвяне на тамари, вид соев сос.
   Вишневочервени сахаромити (Saccharomyces cerevisiae): маята в културата преобразува част от захарите в етанол, който може да премине през вторични реакции и да доведе до други вещества
   Други микроби, съдържащи се в културата:
         Bacillus spp. (род): Този организъм явно води до възникванета на някои от съставките в соевия сос, които водят до генерирането на аромати и амоняк /по преценка на носа ми съм хванал този бацил/
         Видове Лактобацили: Този организъм прави млечна киселина, която повишава киселинността в хранителната среда.


(*) Протеаза - Протеазата е ензим, който извършва протеолиза, което означава, че инициализира протеиновия катаболизъм на пептидните връзки, които свързват амино-киселините една за друга в полипептидна верига... Функция и механизъм: протеазите участват в храносмилането на дългите протеинови вериги в по-къси сегменти, като разделят пептидните връзки, свързващи амино-киселинните утайки...


И така! (̶◉͛‿◉̶) Ето моят соев сос:




http://s2.postimg.org/n8kbn72l5/001.jpg
Домашна ферментация
http://s2.postimg.org/hlnypq02h/002.jpg
Домашна ферментация




Само че аз не съм ползвал никакви соеви зърна. Ползвах смес от ДОМАШНО СМЛЯНО оризово брашно от кафяв ориз, и ДОМАШНО СМЛЯНО брашно от пшеница (ОТ РЕНТА). Това е важно, защото купешките брашна са стерилизирани - в тях няма спорите и микробите, които са необходими. Също така е важно ВСИЧКО ДА БЪДЕ ПЪЛНОЗЪРНЕСТО, и МРЪСНО - описал съм го няколко мнения по-нагоре в темата. В противен случай ще промиете нужните култури.

Нищо не е готвено, всичко е сурово. Просто смес от оризово и пшеничено брашно, в равни части, и вода. Важна е пропорцията на водата. Водата трябва да е точно толкова, колкото да не се образува утайка. Водата трябва да е само един пръст над твърдата маса, след като се уталожи и улегне от разбъркването. Работете много, много бавно, защото при добавянето на вода отначало става тесто. След като стане тесто, продължете да добавяте вода много бавно, по много малко, и разбърквайте, за да не пропуснете правилния момент. Тестото постепенно ще се разрежда до каша. Спрете с добавянето на вода, когато има само един пръст вода над уталожената маса от кашата.

Знайте, че водното съдържание ще се увеличи само, защото от хранителните вещества на масата ще се освободи допълнително вода - тя ще се освободи от самите аминокиселини, а някои хранителни вещества, които са кристални, като например захарите и нишестето, когато бъдат храносмелени до оцет и етаноли, също ще станат течни. В този смисъл, колкото по-малко вода има отначало - толкова по-наситен ще стане соса. Но водата трябва да отговаря и на един минимум, защото трябва да се осигури среда, в която микробите и спорите да могат свободно да се предвижват, също и достатчно вода, за да се случат някои разтваряния на вещества.
Така че водата има минимум - един прсъст над твърдата маса. Оттам насетне колкото повече - толкова по-БАВНО ще се получи, толкова ПО-РИСКОВАНО ще е (защото след като всички микроби секретират ензимите си, тези ензими ще предпазват цялата гняс от външни вмешателства, и колкото повече вода, толкова по-трудно ще се получи високо ензимно съдържание), и колкото е повече, толкова по-разреден ще е сосът накрая.


След това затворете В ГЛИНЕН СЪД (в уикипедия си е написано - ако искате традиционния вариант, тогава се прави в урни. урните са глинени). Аз ползвах глиненото гърне, което виждате (глиджосано е отвътре). Затворене капака С ПАРЦАЛ между гърнето и капака.
Това е важно, защото трябва да диша, а пък не бива да допускате винарки ва влязат. Ако винарките влязат, ще започнат да ближат оцета, и ензимите, които ще плюят вътре, ще извършат преждевременна протеаза, и соевият сос няма да стане.

Време за ферментация: два месеца и половина


Важно: осигурете покой и никога не разбърквайте.
Важно: не на пода! - нека ферментира на метър, метър и половина от пода, например на някоя маса, на стайна температура. Важно е, защото въздуха на пода е друг, не забравяйте, че диша.


Сега отивам да проветрявам... целия апартамент смърди на китайски ресторант.
« Последна редакция: (Вторник) 01 Декември 2015, 14:30 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #29 -: (Вторник) 01 Декември 2015, 14:23 »

Цената на тези ДА ЛИТРА соев сос, се равнява на цената на кило ориз (1.20) плюс кило жито (0.40), тоест 1.60лв.


Искам да кажа, че човек, който живее с 50лв за храна на месец, има свободен достъп до соев сос.

В комбинация с нещата, които обяснявам в тази тем, човекът с бюджет от 50лв храна за месец, има достъп до редица японски и китайски ястия. Както и някои китайски и японски десерти.
« Последна редакция: (Вторник) 01 Декември 2015, 14:37 от форум » Активен

Страници: 1 [2] 3 4 5   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2018 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални