Страници: [1] 2 3 ... 5   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Домашна ферментация  (Прочетена 17286 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« -: (Събота) 25 Юли 2015, 17:46 »

Кулинарна тема!
на народен език.

Рецепти, идеи, обяснение на процеси и принципи, полезна и ориентировъчна информация, кулинарни идеи




Ферментация означава, когато в някакъв хранителен продукт живеят бактерии... и когато тези бактерии в малка или голяма степен видоеизменят хранитления порудкт. Промяната на нещото за ядене понякога е незабележима, а понякога е доста фрапираща.

Метаболитен процес означава как живеят въпросните бактерии. Те трябва с нещо да се хранят - подбират хранителни вещества от хранителния продукт... Но бактериите също така серат. Трябва да изсерат това, което са изяли. Това сране се нарича метаболитен продукт.
Не се притеснявайте - метаболитните продукти на повечето бактерии са различни витамини, от които можем да извлечем полза.

Но ЕНЗИМИТЕ на бактериите също се наричат метаболитни продукти. Чували сте, че мухата, преди да изяде нещо, плюе върху него. Тя оплюва нещото с храносмилателни сокове. Храносмилателните сокове на мухата разтварят нещото и го превръщат в храносмелена гнус, ПРЕДИ тя да го погълне.
Стомашшните ни сокове - чиято цел е да разградят погълната от нас храна - са именно ензимни концентрати.
ЕНЗИМЪТ - това е химическо вещество за еднократна употр*ба. То е направено така, че да се свърже с някакво СПЕЦИФИЧНО хранително вещество. Въпросното хранително вещество може да участва в готова химическа връзка - например захарта от плодовете много често е в химическа връзка с водна молекула, да кажем. Ензимът е така направена молекула, че тя да се обвърже със захарта ПО-СИЛНО, отколкото захарта е обвързана с водата.
Така езнимът един вид изтръгва захарта от хватката на водата... и след като захапе захарната молекула, ензимът, заедно с плячката му, се поглъща обратно от организма. Оттам плячката му попада в кръвта, и е разпределена по предназначение.


Или поне това е, което ортодоксалната наука иска вие да си мислите.
Независимо дали това е действителният процес, чрез който се извлича енергия от храната в стомаха (а той не е), това няма отношение към кулинарните подходи, които ще се обсъждат тук.

Важното нещо, което трябва да запомните, е:

...че ензимите, които бактериите плюят (секретират) във ферментиращия хранителен продукт, с цел да го разградят, често е ОБЕКТА на цялата ферментация. Хранителните продукти се ферментират не само заради онова, което бактериите серат, но и заради онова, което бактериите повръщат в храната (храносмилателните си сокове).



Работата е там, че има бактерии на този свят, които използват СЪЩИТЕ ензими, които ние използваме в стомасите си. Това означава, че колкото повече сме поели от въпросния идентичен ензим, толкова по-малко натоварване има за задстомашата жлеза (далака), защото в такъв случай той трябва да секретира по-малко ензим от себе си, за да приключи храносмилателния процес успешно.

Това пести сили на организма. Това удължава живота също така. Икономично е - в енергиен И душевен план.

СИМБИОНТИ
- онези микроорганизми, които секретират идентични вещества, които самите ние използваме в нашия собствен метаболитен процес.. се наричат наши симбионти.
Това означава, че те живеят в СИМБИОЗА с нас. Те имат полза от нас... и ние имаме полза от тях. Те живеят ВЪТРЕ в нас.

Ако от цялото човешко тяло се съберат всички симбионти, живеещи в него... ще се събере една биологична маса, която прилича на утайка/шлака, с обща маса между 2-3кг. Масата на всички наши симбионти, живеещи в нас, е 1-3% от телесното тегло.

За да си представите мащабите на това... правили ли сте някога домашно вино? Виждали ли сте колко шлака се събира на дъното на бъчва от 100л например? Ако съберете шлаката и я измерите (не става дума за джибрито) тя НЯМА да има 2кг. По никой начин.

Можете сами да си представите с какво количество микроорганизми работим съвместно във всеки един момент, когато осъзнаете, че общото водно съдържание на човешкото тяло е мнооого далеч от 100л.


ГЪБИ
- симбионтите на организма ни не са само елементарни едноклетъчни. Много от симбионтните ни микроорганизми са гъби... или дрожди, както се наричат. Това са микроскопични МНОГОКЛЕТЪЧНИ организми, които живеят в кръвта ни, в плътта ни, и изпълват телесните ни кухини. В кръвта ни живеят и огромно разнообразие СПОРИ също така, защото плесените също са наши симбионти.


Не всички обаче.


Ако в тялото се случи некроза - умряла плът, това не остава незабелязано. В природата нищо не остава незабелязано. Умрялата плът е храна за ГНИЛОСТНИТЕ бактерии, дрожди, и плесени. Следователно - те се развиват върху случилата се некроза, и от една страна помагат на тялото, като изяждат мъртвата плът от него.
Има лечителски прийоми, при които се пускат ларви на трупни червеи в раната. Например, когато след инцидент някой от крайниците е за ампутация... или пък има огромна некротизирала част от плътта на тялото, която е опасно да се отстрани чрез операция... се прави разрез, и в тялото се пускат ларвите на трупните бели червеи, които гъмжат във всеки прясно заровен ковчег. Те ще изядат ЕДИНСТВЕНО некротизиралата тъкан - защото само с това се хранят. След което ще напуснат тялото сами.

Нещо такова се случва и с дрождите, бактериите и плесените, образуващи се върху некрозите в устата, стомаха, ушите, влагалището, *ъза... и всички останали телесни кухини. Медицината винаги се нахвърля върху тях... защото ги мисли за причинителите на некрозата.
Което е абсолютно невярно.

Все пак, тези ГНИЛОСТНИ, както се наричат, микроорганизми също имат своите метаболитни пордукти. За разлика от по-пълноценните ни симбионти, метаболитните продукти на гнилостните организми са токсини за нас - вещества, които само натоварват отделителната система на тялото и не ни помагат по никой градивен начин.



Така че... когато приготвяме ферментациите и храната си вкъщи, първата ни грижа е КУЛТУРАТА.

Първата ни грижа е да осигурим правилните условия на развалящия се, мутиращ хранителен продукт... така че в него да се развият нашите симбионти, а не гнилостни микроорганизми, които да секретират токсини и отровни за нас вещества.


В обобщение:

- ферментация
- метаболитен процес
- метаболитен продукт
- ензими
- симбионти
- гнилостни организми


Това е цялата нужна теория, която отваря пътя ви към старите... понякога древни... манджи и рецепти за готвене! Оттук насетне следва кулинарията.


П.П.
Меджудругото, ферментацията се използва и в други звена от живота, не само кулинарията. Знаете ли например, че всички патенти за произвоство на петрол от хранителни остатъци се държат от илюминати и в света е забранено производството на петрол по контролиран био-микробиален път? Надявам се темата да е всестранно информативна.
« Последна редакция: (Събота) 25 Юли 2015, 17:53 от форум » Активен

Неактивен meander
Hero Member
*****
Публикации: 1633
Пол: Мъж
"Муха влиза само в отворена уста"

« Отговор #1 -: (Събота) 25 Юли 2015, 18:03 »

 Grin
Не може ли по просто.
В нас живеят милирди живинки които поглъщаме с храната си.И те са които ни хранят с любимата си храна като я правят годна за нас. Като ни хранят преработвайки я,и ние радвайки се и благодарейки за храната им и даваме от нашата енергия и те са щастливи.Или угаждайте на душичката си,е пряко насочена към тях.
А Ако се държим неподобаващо с храната и с тях, имаме стомашни проблеми.ЕВРИКАААА
 Cool
Активен

Ако кажеш истината, не ти се налага да лъжеш.
Ако не знаеш какво да правиш, ела на себе си.

     „Ползата от книгата за този, който няма собствен ум,
       е като ползата от огледало за слепия.”
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #2 -: (Събота) 25 Юли 2015, 20:06 »

МЕДОВИНА
Нещо изключително просто - ферментирал мед


[Ако искате да прескочите теорията, отидете на края на публикацията]





В 4л вода се разтваря 1л мед. Това прави горе-долу 5л питие.

След като разтворите меда във водата, е важно да захлупите съда така, че в него да не попада домашна прах. Причината е, че ще се образува плесен отгоре в последствие. Когато правите кисело зеле зимата, плесента отгоре се нарича "цъфтеж". Няма никакъв здравословен проблем от нея... въпросът е, че придава гнусен вкус, и като отпиете веднъж, се разхвърча на малки парцали из цялата медовина, което естетически и текстурно разваля преживяването.

Можете да ползвате закваска.

Най-добрата закваска е, ако се изплюете вътре в 5те литра, и разбъркате добре. Ще почне да бълбука веднага (това означава до няколко часа). Ако ползвате плюнката си като закваска, това означава, че ще заквасите 5те литра с три основни бактерии, които са ни симбионти, и живеят в устната кухина. Подчертавам три основни, защото едва ли някой е успял да преброи точно колко вида бактерии живеят симбиотично в устите ни... но само три ще останат в 5те литра след време.

Това е така, защото само тези три се хранят изключително със захар. Единият вид се храни със захароза. Другият се храни само с фруктоза. Третият вид се храни само с глюкоза.
В меда с плюнката ще попаднат и лактобацили от устата. Те обаче няма да се задържат поради две причини - първо защото предпочитат лактоза, а не другите видове захар... и второ защото медът има антибактериални свойства - само някои бактерии не го намират за смъртоносен.

С времето на дъното на съда ще се образува шлака. Тя е много финна... държи се като мазна, но всъщност не е. Само прилича на мазна, защото е съставена от трупове на бактерии, чиито жизнен цикъл е загаснал. Нещо като каша от домашна прах... или нещо като каша от кир, това е по-точно. На цвят прилича на бял пчелен восък.

Сещате ли се какво е това?

Даааа... това е дентална плака, на дъното на вашия съд. Същото, което измивате от зъбите си. Добрата новина е, че това е едно от нещата с най-висока концентрация на витамини от групата В, което можете на дамерите наоколо. Препоръчвам ви преди да пиете, да развъртите добре, за да се вдигне шлаката нагоре, а не да я хвърляте.



Има и нещо, което не го пише навсякъде... но всъщност тази плака е богата и на витамин Д - незаменим за костите и здравето на зъбите.
Както знаете, витамин Д уж се набавя само по два начина - животински продукти и слънце. Ако не ядете такива неща (като мен) и сте стриктни в това си решение, бързо ще усетите липсата на витамин Д (и други неща). Така че, ако се храните по начина, по който аз се храня, ще трябва да стоите на слънце повече от останалите хора, за да се ситнезира витамин Д в кожата ви. Не какво да е слънце - витамин Д се синтезира само от "опасните", "изключително вредни", "ракообразуващи" UV лъчи. Така че говорим за стоене на слънце БЕЗ UV-кремове, и НЕ зад стъкло (зад стъкло не се изгаря... защото не пуска UV).

А ако сте пещерняци (като мен), и за вас това не е решение... тогава ви трябват алтернативни, нестандартни и неизвестни решения.

Например, че витамин Д се съдържа във високи концентрации във всеки ПЛАНКТОН. А денталната плака, която ще се образува на дъното на медовината, е точно това - нещо съвсем НЕвегетарианско, бактериална, витаминозна мърша.


Така че - джуркайте преди пиене - само ще спечелите.




Оттук насетне бъдещето на този кипящ с живот казан има две направления. Кислородно и Некислородно (аеробно и анаеробно).

Аеробно:
Когато оставите 5-те литра да ферментират с отворено гърло (покрито с кърпа или марля, за да не падат вътре неща и да не се давят мухи и паяци, и за да не снесе някой комар ларви лятото), първоначално ще получите лимонада.
Бактериите ще започнат "аеробно дишане". Това означава, с прости думи, че ще започнат да ядат захарта по един начин... изпълвайки 5-те литра с един вид ензими, и с един набор органични киселини. (Огромно разнообразие от органични киселини, амино- и неамино-).

През това време ще се отделя ОГРОМНО количество въглероден диоксид (и други газове) - мехурите, които ще виждате. Пяната, която ще се образува, ще е диоксидна пяна. И ще е едра, едри мехури, като сапунени.

Когато захарта свърши обаче... бактериите ще започнат да измират. Медовината ви ще е доста, доста кисела. ТОГАВА... ще започнат да се развиват оцетните бактерии. Първоначално, те ще се хванат за миниатюрното алкохолно съдържание в 5-те ви литра, ще го изядат, и от него ще серат оцетна киселина.

Това е обратен момент.
Дойдат ли оцетните бактерии, цялата ви медовина започва бавно (или бързо, зависи от условията, дали е на светло или тъмно и дали е лято или не) да се превръща в оцет. Заедно с това цялата палитра от разнообразни киселини, които сте развили до сега... ЩЕ СЕ СМЕНИ... с друга, също толкова разнообразна палитра от киселини.

Накрая ще имате отличен меден оцет. Много ароматен. Ползвайте го както си знаете, че се ползва оцет. Става и за пиене, ако ви стиска. Отличен за прочистване на организма също така, за отслабване (помага за метаболизирането на натрупаните в тялото мазни запаси) и за пиене на гладно. Отличен и за възбуждане на апетита.




Анаеробно:
При не-въздушното ферментиране бактериите няма да дишат кислород. Онези, които не могат да не дишат кислород, ще измрат. Онези, които могат да превключат на не-кислородно дишане за метаболизирането на захарта, ще превключат. Онези, които се развиват само в безвъздушна среда, ще се разгъмжат.

Анаеробното ферментиране ще направи ситна, много нежна пяна. Каквато виждате при бирата.

Безвъздушното ферментиране се прави чрез нещо, наречено "воден клапан". Струва около 5 кинта и изглежда така:


Ако сте екстремно бедни, или имате невъзможност да отидете до домашните потреби, можете да направите воден клапан така (ползвам маркуч от железарията и пчелен восък)

http://s2.postimg.org/lmsr5burt/001.jpg
Домашна ферментация
http://s14.postimg.org/6v4tuiogh/004.jpg
Домашна ферментация


* това в бурканите не е медовина




По този начин ще имате леко различен вкус на медовината. Това е защото разнообразието от органични киселини вътре е различо. Защото развилото се вътре бактериално множество ще е различно.

По този начин НЯМА да постигнете оцет, и медовината ще може да ферментира доста дълго време. Имайте предвид обаче, че тя ще става прогресивно кисела... и заедно с това ще се увеличава и алкохолното й съдържание. Алкохолното й съдържание обаче НЯМА да надмине кирливите 2-3%.



За да направите нещо наистина осезаемо алкохолно, трябва да направите следното.

Нужна ви е чепка грозде (това е най-добре). Ако нямате чепка грозде, тогава ви е нужно малко домашно вино. То обаче трябва да е правено от човек, който не го е загрявал, не е ползвал бензоат и не е прекъсвал ферментацията по никой начин. То също така трябва да е младо.. защото ако е старо, в него ще има повече оцетни бактерии, целящи да разпространят господството на империята си... отколкото алкохолни дрожди.

Тези особености са важни, защото вашата цел е да изолирате специфичната алкохолна култура от виното.

Най-добре става обаче с чепка грозде. Защо? Защото алкохолните дрожди живеят ОТГОРЕ на гроздето. Те приличат на нещо като мъх, който не може да се измие и не се мокри. Някои хора си мислят, че това по гроздето е син камък... защото ако вземете салфетка, и избършете едно зрънце о ттази прах, по салфетката ще остане небесно синя ивица.

Това не е син камък обаче - а е био-филм. Точно тази плесен (всъщност дрожди, само прилича на плесен) прави вино от гроздовия сок. Сиреч - джибрито (смачканите чепки) са онова, което прави вино от сока. Защото бактериите са там.



Купувате една чепка, и хубаво я правите на каша - с голи ръце. Друга добра идея е да я прекарате през сокоизсквачка ПРЕСА (не центрофуга, центрофугата всъщност ще осмърти закваската ви). Може да е и винтова сокоизстиквачка. Или както казах просто с голи ръце.


Пуснете сока от намачканото грозде и джибрето в 5-те литра медовина.

Осигурете анаеробна ферментация чрез воден клапан.

Ще имате хубаво вино след месец-два  drinks Но вкусът му все пак ще е на мед - медено вино. Няма да прилича на виното, с което сте свикнали - само ще се усеща алкохола. И ще му е нужно повечко време, заради ограничената закваска.





ФИНАЛНА РЕЦЕПТА

4л вода
1л/кг мед
закваска: плюнка за лимонада, чепка грозде* за вино
без закваска: ще хване от въздуха, и ще стане на лимонада, но на цената на повече време, и трябва да е аеробна ферментация

аеробна ферментация: лимонада, и в последствие - оцет
анаеробна ферментация: лимонада, или напитка с високо алкохолно съдържание, ако закваската е била правилна

ВРЕМЕ
две седмици за непретенциозна лимонада
месец за гурме
два месеца + за оцет (при аеробна ферментация)

месец за алкохолна медовина (само при анаеробна ферментация)


Можете да овкусите с пръчки канела, и други простотии, например няколко смачкани смокини, или една звезда анасон. Внимавайте обаче все пак с какво овкусявате, защото анасонът например е силен антибиотик и ще повлияе на вкуса не само като овкусител, но и ограничавайки био-разнообразието и следователно метаболитното разнообразие в дамаджаната.

!пластмасови и метални съдове НИКОГА не се препоръчват!


Цена - 10лв за 5л, към цената е включено закупуването на водата от магазина и евентуалната чепка грозде.

П.П.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ:
Традиционната ферментация в бъчва е анаеробна ферментация? Отначало ферментацията е кислородна. Но след като бъчвата се затвори много добре, налягаето в нея се увеличава заради кипенето на въглеродния диоксид. Газовете напускат бъчвата през дървото... но не и течността. Течността остава в бъчвата заради това, че ако я напусне, това ще създаде вакуум. Газовете обаче преминават през дървото по-лесно, отколкото течността, и излизат навън през материала, подобно на водния клапан.
« Последна редакция: (Събота) 25 Юли 2015, 20:23 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #3 -: (Понеделник) 27 Юли 2015, 14:56 »

ФЕРМЕНТИРАНЕ НА ЗЕЛЕНЧУЦИ
Това е основната теория и основният подход за ферментиране на зеленчуци (може да се приложи и към плодове, тогава се нарича "чътни", произходът на това кулинарно название е Южна Азия).

За примерно обяснение ще ползвам класическия метод за кисело зеле. По-нататък в темата тези умения (ферментиране на захар (медовината) и ферментирането на зеленчуци (като киселото зеле) и ферментирането на месо (следващата публикация)) ще са ви необходими, за да постигнете някои от по-сложните ястия.
Тези умения ще са ви необходими също така, за да експериментирате по-свободно, и да създавате неща по лично усмотрение.



КИСЕЛО ЗЕЛЕ

[Ако искате да прескочите теорията, отидете на края на публикацията]


Ферментацията на зеле у нас е класически пример за млечно-кисела ферментация. Този вид се нарича така, защото се извършва от семейство бактерии, наречено Лактобацили. Това е много голямо микробиално семейство, в него влизат всякакви бактерии. Има лактобацили, които се развиват в аеробна среда, и такива, които се развиват в анаеробна среда. Метаболитните им продукти имат различни качества, но най-вече различен вкус.

Приличат си обаче по едно - основният им метаболитен продукт е млечната киселина. Млечната киселина се казва така, не само, защото се съдържа в суроватката... а и защото лактобацили за първи път са били изследвани в млякото, където, за да секретират метаболитните си продукти, се хранят с лактоза. Лактоза се нарича млечната захар. Оттам и семейството - Лактобацили, и основният им метаболитен продукт - млечна киселина.

МЛЕЧНАТА КИСЕЛИНА: Това е много важно вещество, което ползваме в организма си. Всички, родени до 90та година, сте чували, че мускулната треска се причинява от натрупване на млечна киселина между мускулните влакна. Белите престилки на ден днешен се отказаха от това си твърдение... че млечната киселина предизвиква болката в мускулите... но не и от това, че се натрупва между мускулните влакна.


------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
ВАЖНО ЗА АУДИТОРИЯТА НА ФОРУМА:
Ще разберете колко важна за нас е всъщност млечната киселина, когато научите... че тя участва в енергийното рециклиране на организма. Какво означава това...

Вишистите по медицина и биология сред вас навярно са учили, че в тялото има два основни енергийни цикъла - метаболизираето на цитрусовата киселина, норечено Кръга на Кребс... и метаболизирането на млечната киселина, наречено Кръга на Кори.
Това са два метаболитни цикъла. В първия, цитрусовата киселина в тялото претърпява няколко разпадания в организма, всяко разпадане на други вещества освобождава енергия, която организма ползва. Накрая, всичките тези съставни вещества се използват за повторното синтезиране на цитрусова киселина.
Във втория, млечната киселина търпи серия разпадания на други вещества, и при всяко разпадане се освобождава енергия, която тялото използва. Накрая, отломките й отново се синтезират в млечна киселина.

Заради това, при превъзбуждането на мускулите, там се натрупва неразпаднало се "гориво" - млечна киселина. Както когато давате повече газ, отколкото свещите могат да възпламенят, ауспуха отзад прави голямо бум, и пръска прясно гориво. Или нещо такова. Мразя двигатели с вътрешно горене и не разбирам.

Това обаче са ДВЕ ГОЛЕМИ ЗЪБНИ КОЛЕЛА. Защото по време на изпълняването на тези цикли, млечната киселина има възможност да се пренасочи. Тя участва и в първия, без да му е акцент, и участва главно във втория, където е акцента. Така че млечната киселина е онова, което свързва двата големи цикъла по рециклиране на енергията в тялото.

Читателят би трябвало да се радва да научи... ...че това е свързано с инедията. ВЪЗМОЖНО Е тези два химически цикъла в тялото да влязат в идеално равновесие... и тогава ще работят с КПД > 1. Това означава Коефициент на Полезно Действие > 1. В полето на свободната енергия се нарича "свръх-единство". Означава, че тялото ще произвежда повече енергия, отколкото ще приема по конвенционалните методи.

Това означава, че вкарвайки Цикъла на Кребс и Цикъла на Кори в съвършено равновесие С ОКОЛНАТА СРЕДА НА ТЯЛОТО... тогава онази цитрусова и млечна киселина, които се РЕ-СИНТЕЗИРАТ в тялото, ще отдадат ПОВЕЧЕ енергия при разпадането си, отколкото е било нужно като вложение за ре-синтезирането им.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Поради горната причина Лактобацили са наши симбионти, които се развиват в устната кухина, в синусите, в очите, в белите дробове, в червата, в кръвта, и върху кожата ни.
Затова, знанието за това как да произвеждате млечна киселина, оцет и цутрусова киселина в домашни условия и за собственото си благо, ще ви бъде много полезно в живота. Две са най-тонизиращите напитки на този свят - пресният сок от портокали, и сокът от кисело зеле. По-горе обясних защо.







Лактобацили живеят в латентно, заспало състояние, на повърхността на всички познати зеленчуци. Немалко количество от тях има и вътре в плътта на зеленчуците, но по-малко, отколкото на повърхността. Лактобацили също така се съдържат в големи количества във въздуха.
Лактобацили подквасват тестото за хляба, когато не сте сложили мая (това се нарича квас).

Те обаче имат кон*уренция. Не можеш да се намираш на повърхността на всичко, както и във въздуха, без да имаш кон*уренция от всякакви други спори, плесени, гъби и други бактерии. Така че основният проблем за развитието на лактобацили е, че другите култури често ги изпреварват, развиват се по-бързо от тях, и изяждат храната им. Това задушава лактобацилната култура, и тя изчезва от фермента.


Отдавна са открити методи, чрез които да се осигури силния старт и господството на лактобацилната група, така че да доминират в бидона.


СОЛ

Семейството Лактобацили няма нищо против солта. ГНИЛОСТНИТЕ бактерии обаче не издържат на сол - загиват заради осмозата. Така че, когато потопите зелето в солената вода, това на практика погубва кон*уренцията на Лактобацилите, и им зава на разположение целия бидон, както Господ едно време е дал на хората цялата земя.
МОЖЕТЕ да направите кисело зеле и без сол, но е много трудно. Трябва изключително внимателно да контролирате всички фактори и условия за развитието на целевата микробиална група, и да работите при санитарни условия. В продължение на месеци. А вкусът накрая... ще е някакси непривлекателен, защото киселото зеле си иска сол.

Грешки, които се правят:
- твърде много сол: Лактобацили ВСЕ ПАК са микроби, и колкото повече сол има, толкова по-трудно им е да се развият. Те в крайна сметка ще се развият обаче, защото солта не ги убива, само ги забавя. Тази грешка обаче се смесва често с останалите.
- усърдно измиване на зелето - колкото по-усърдно измиете зелето, толкова повече от закваската ще свалите от листата. Това много ще забави развитието на динамично множество микроорганизми.
- миене с чешмяна, нежели топла вода - чешмяната вода, поне в София, е АДСКИ хлолирана. Топлата вода пък е непрогледно бяла от хлор. Ако нещо избива всичко живо - то това е хлора. Ще *бете майката на цялата закваска, и ще разчитате на малки групи и отделни единици бактерии, които все пак ще оцелеят. Може да ви трябват месеци, докато ферментацията дори започне.
- много студена зима - колкото е по-студено, толкова повече ферментацията се забавя, и колкото е по-топло, толкова повече се ускорява.

Ако не източите водата, преди да измиете зелето, ако го измиете усърдно и с хлориран вода, ако прекалите със солта в бидона, и ако вън е по-студена зима... Успех. Очаквайте зелето ви да стане напролет.


- Източвайте водата, преди да измиете зелките. Мийте ги съ сстудена вода.
- Само ги изплакнете от калта и пясъка, не се опитвайте да измиете мръсните ръце на тираджията, дето ги е носил. Млечната киселина и оцета ще свършат тая работа после.
- Не прекалявайте със солта.


КОЛКО СОЛ?

Аз не вървя по рецепта за сол. Просто познавам вкуса. Разтварям сол в петлитрова дамаджана, и я пробвам на вкус. На вкус... водата трябва да е МАЛКО ПО-НЕСОЛЕНА ОТ МОРСКАТА ВОДА.
И сипвам дамаджаната в бидона. После правя още едни пет литра, пак ги пробвам на вкус, и така докато не напълня бидона. Ако едната дамаджана ми е солена като морска вода, правя другата осезаемо по-несолена. И така докато не напълня бидона.

Колкото повече сол използвате, толкова повече можете да нехаете за условията и за цялостната процедура. Майстора се познава по солеността - когато зелето е по-несолено, но е хубаво, значи човека познава процеса по-добре, и се е грижил за него по-добре. Затова не е имал нужда солта да върши работата вместо него.

Както казах по-горе - ферментацията протича с различна бързина в зависимост от температурата. Но вкусът е също различен. Знаете, че ако ви се досере бързо, лайното изглежда и смърди по един начин. Но ако ви се досере след дни, лайното е различно и смърди различно. Е... с лайната на бактериите е същото. Големите майстори вадят навън на студено и прибират бидона вътре на топло по няколко пъти на зима... защото имат просветление как да управляват вкуса по този начин.
Аз не съм толкова просветлен в това, и не мога да ви посъветвам. Екстремист съм - или го правя само на топло, или само на студено. Кой както реши, но в това отношение има повече мъдрост за откриване. Има си майстори, които може да питате.



ПРЕТАКАНЕ. КАКВО Е ТОВА?

Претакането, е метод за АЕРИРАНЕ на бидона. Метод да се обогати с въздух. Претакането се прави само, когато се прави кисело зеле с аеробни лактобацили (виж митодите по-долу).

Класическото претакане се прави, когато целия обем на бидона се прехвърли в нов съд - в нов бидон. После отново се връща в стария бидон. И е бая зор, ако не се ползва маркуш или ако бидона няма канелка. Прави се поради следните причини:

Египтяните са правели амфорите с остри дъна - така че те не могат да стоят изправени отсамосебе си. Ортодоксалното схващане в момента е, че тази идея е, за да се забиват и да стоят изправени в пясъка... Без да се отчита факта, че никой себеуважаващ се египтянин няма да живее върху пясъка или да ходи по непавиран път.

Тази форма на делвата насърчава вътрешната циркулация на водата. От всички страни, на дъното, водата тежи повече, отколкото в центъра. Защото обема на водата в периметъра е повече, отколкото в централната зона (това е идеята на конуса - разлика в потенциалите между външния и вътрешния периметър, за да има движение).
Този факт прави така, че водата от периметъра постоянно да потъва надолу, а водата в центъра на делвата постоянно да се избутва нагоре... И когато стигне повърхността, да бъде изтласкана към периметъра, и да почне да потъва надолу.

Този КРЪГОВРАТ вътре в делвата позволява на водата да ДИША. Възможността на водата да диша първо намаля изпарението от общия обем (застоялата вода се изпарява по-бързо от течащата/дишащата) и второ не позволява на водата да блатяса (да развие анаеробни микроорганизми в дълбините си и да стане болестотворна).

Нещо повече. Когато не е вода, ами е вино, това го състарява по-бързо, защото насърчава метаболизма на газовете от ферментацията.

И нещо повече. Когато съществува такава вътрешна циркулация на водата, тя не се опитва да напусне делвата. Сиреч - делвата не е нужно да се глиджосва. Когато не се глиджоса, глината диша. Това означава, че и водата ще диша. И понеже НЕ ИСКА, няма да се просмуче през глината и да избяга през нея.


Когато обаче се направи съд с плоско дъно и остри ръбове (правоъгълно сечение на цилиндричен съд), вътрешната циркулация на водата не се случва. Водата се разслоява на множество слоеве, отличаващи се един от друг по кислородното си съдържание. Това позволява развитиието на МНОЖЕСТВО микробиални колонии - всяка в най-удобния й слой от обема вода. Това увеличава изпарението (водата умира и се възнася) и капакът прави конденз отвътре... който конденз развъжда нови организми и ПЛЕСЕНИ.

Виното в такъв съд обръща наобратно алкохолното си съдържание, и става на оцет с времето. Освен ако не му се добави антибиотик (бензоат) или не се превари.

Естествено... понеже водата преминава през такива съдове, в опита си да избяга, те трябва да се глиджосат. Това допълнително я задушава.

Когато водата е неподвижна и солена, тя силно се разслоява. Най-солена е на дъното, най-сладка е отгоре. Това се случва също така и заради студеното време. Водата се разделя на слоеве спрямо повърхностното си налягане (вискозитета й въобще). И всеки отделен слой има различно съдържание на кислород.

Оттам насетне - всеки различен слой развива различна група лактобацили, според кислородната/безкислородната им толерантност. Това не само, че силно влияе на вкуса, но излага ферментацията на опасност от замърсяване с чужди култури. Например образува се "цъфтеж" отгоре, развива се плесенен слой, който също много влияе на вкуса (но не прави нещата вредни по никой начин).

Пресипването е метод да не се позволи на водата в бидона да се разслои прекалено. И пресипването дава възможност на съдържанието на бидона да си поеме въздух - движещата се вода сама се обогатява на въздух, слабо ако е по този начин, но го прави.
« Последна редакция: (Понеделник) 27 Юли 2015, 16:02 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #4 -: (Понеделник) 27 Юли 2015, 15:16 »

...


Другият вид претакане представлява духането на мехурчета вътре в бидона през маркуч, поставен на дъното.

Това силно аерира водата (помпичките за рибки също аерират аквариумите, за да не измре рибата в застоялата вода), и по-слабо хомогенизира разслоеността й. Издигащите се мехурчета в известна степен развижват водните слоеве, но по-слабо.

Аз предпочитам този метод. На дълъг прът завързвам един маркуч, с канап, здраво, но без да му прекъсвам проводимостта. Забивам пръта с маркуча до дъно по стената на бидона, и правя мехурчета известно време. Правя това в периметър на бидона, примерно от шест или четири ъгъла. Духам около пет минути... ВСЕКИ ДЕН.

Имайте предвид обаче, че трябва да внимавате. Не си мислете, че е лесно да правиш мехурчета на 70л бидон от дъното. Ако го правите неправилно, можете да си докарате херния (познавам хора с такива случаи), да си навредите на очите, или да припаднете заради натоварването в кръвното (и такива случаи познавам). Не си мислете, че да правиш мехурчета е детска работа! Дръжте се като възрастни.



Двата вида претакане постигат различен вкус накрая. Така че е въпрос до предпочитание, и възможности - кой колко време иска да отдели за това от деня си.






МЕТОДИ ЗА ФЕРМЕНТИРАНЕ НА ЗЕЛЕ

Аеробно:

Аеробният начин за ферментиране на зеле е следния.

- нарязвате зеленчуците/зелето

- правите солен разтвор на минерална, питейна вода... на вкус трябва да е малко по-несолена от морската вода, или ако сте по-неуверени в преценките и разбирането си - малко по-солена

- трябва да залеете зеленчуците/зелето така, че нищо да не се показва на повърхността. Това е лесон да се направи с цели или четвъртити зелки - лесно зелките в бидон се затискат с тежест, или обърната чиния, която опира в капака. Но какво да правим, когато зеленчуците са нарязани? Аз правя решетка, ето така:

http://s27.postimg.org/59yikmko3/007.jpg
Домашна ферментация
http://s15.postimg.org/pf61hmh57/010.jpg
Домашна ферментация


http://s7.postimg.org/tstzpyebf/008.jpg
Домашна ферментация
http://s9.postimg.org/xrnixp3q7/009.jpg
Домашна ферментация


http://s17.postimg.org/tv98bovnj/016.jpg
Домашна ферментация



Показвам, че решетката е по-голяма от гърлото на гърнето.

Показвам, че мога да я стисна, за да влезе.

Показвам с ръка как като се налее водата, съдържанието ще я избута, и тя ще запъне на гърлото.

Показвам как слагам листо над нарязаното зеле/зеленчуци, за да не минават парчетата през решетката.



- претакате всеки ден по пет минути... чрез маркуч и мехурчета, в случая няма да стане пресипване, както е очевидно

- ферментира на топло или в хладилник (както повече харесвате вкуса) за месец. ако е на топло, може да стане и за седмица, зависи от топлото.
« Последна редакция: (Понеделник) 27 Юли 2015, 15:58 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #5 -: (Понеделник) 27 Юли 2015, 15:47 »

МЕТОДИ ЗА ФЕРМЕНТИРАНЕ НА ЗЕЛЕ

Анаеробно:

Безвъздушното ферментиране се прави в херметически затворен съд, който има воден клапан, за да отпуска въглеродния диоксид от ферментацията.

Прави се в ей такива гърнета. В този ръб, който имат отгоре, се налива вода... така че гърнето да може да се оригва, но да не може да си поема външен въздух.

Виждате обаче и цените... които са някакъв абсурд. Затова, има друг начин.



Хващате хубаво глинено гърне. ПРОИЗВЕДЕНО ЗА ПРОФЕСИОНАЛНИ ГОТВАЧИ И КУХНИ - тоест с оглед на химикалите, които са слагали в глиджосването. Повечето глиджосвания се правят с лак, който е натъпкан с отровни вещества, алуминий и олово. Професионалните гърнета поне съблюдават с какъв лак го правят, за да отговарят на някакви безопасни стандарти. Имайте предвид, че млечната киселина и оцета са много мощни разтворители и извличат отровите от пластмасовите съдове (ако пластмасата не е като онази на бутилките от кока-кола, оцетените или бирените бутилки, те се правят от специална устойчива пластмаса... пластмасата от кофичките за кисело мляко е силно канцерогенна), и извличат много отровни неща от металните съдове (не само никел).

Хващате капака на гърнето... и една малка пила за метал с остър връх. Малка. С остър връх.

Започвате да я въртите отгоре, както индианците въртят пръчка между двете си ръце, за да запалят огън. Ще си поиграете малко, и има-няма час, ще направите дупка в керамиката. Така пробивах саксии, когато исках да пробвам онзи начин да се топлиш съ ссаксии и свещи дали работи.
Или... ако имате някой дремел, или бургия, подходяща за керамика - действайте.


Когато затваряте гърнето, запечатайте добре целия му ръб с пчелен восък. Сложете си водния клапан отгоре на капака, и хубаво го запечатайте намясто с пчелен восък (отвътре и отвънка).

И готово. Българска работа.


Колко време? ...При анаеробното ферментиране не можете да пробвате. Аз бих го правил за месец-две в хладилник.




Обърнете внимание, че в днешно време не се правят туршии. Много домакини правят туршия с оцет. И после варят бурканите, за да ги запечатат. Това не е туршия, а са лайна. Туршията Е кисело зеле - просто от палитра от зеленчуци, вместо само зеле.


Прави се така на ден днешен, защото се налага културата на капитализма, печалбата, и минималния труд при отсъствието на грижа и отговорност. Киселинността от ферментацията някой си е помислил, че може да се замени с оцет. Това се нарича МАРИНОВАНЕ. И няма нищо общо с ферментацията. Бурканите после се варят за да НЕ ФЕРМЕНТИРАТ... защото така стоката не може да седи, понеже бурканът рано или късно ще гръмне.

Въобще - това е една перверзия. На всичкото отгоре онова, което повечето домакини купуват като оцет, не е оцет. А е оцетна киселина - и се получава в лаборатория, синтезира се в епруветка, и наименованието й е "хранителна добавна Е260".


Не купувайте туршии и кисело зеле от магазините. И научете жената/мъжа да ги прави като хората - без Е260, и без варене, а по истинския начин.





Някои хора обичат МЕКИ кисели зеленчуци (и зеле), а други обичат ХРУПКАВИ. Как се постига?


За хрупкави:
Зеленчуците се заливат със солена вода.


За меки:
Зеленчуците се нарязват. Обсипват се със сол обилно, и се намачкват хубаво с ръце.
Оставят се половин-един час така. Солта ще извлече сока на намачканите очукани парчета, и те ще потънат в собствен сос.
След половин-един час се върнете, и ги намачкайте отново.
НЕ ДОБАВЯЙТЕ ВОДА! те ще пуснат достатъчно сок, така че да се покрият.

Затворете съда и проведете анаеробна ферментация.

Забележете две неща:
- ако го правите по този втория начин, вкусът ще бъде много наситен и богат.
- но задължително трябва да го направите анаеробно, защото иначе ще стане плесенна бомба.
- трябва да имате представа колко сол да сложите, защото по този начи ннямате контрол над солеността... и трябва предварително да знаете колко, за да не пресолите.



П.П.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ:

В момента се развиват бактериални култури за производство на електричество? Бактериите, които първо са били използвани за целта в началото на 20ти век, са небезизвестните Escherichia coli (Ешерехия коли) - в следствие метаболитния им цикъл, отделят електрони по външната си клетъчна мембрана. Когато електроните по външната им клетъчна мембрана станат много, това започва да йонизира околната им среда (хранителния захарен разтвор). Батерията, разработена на този принцип, се казва "Microbial fuel cell" (микробиална горивна клетка), а принципът се нарича микробиално електропроизводство.

Има и други микробиални горивни клетки (от които идва и названието за електрическите ферментационни батерии), които ползват ферментация за производство на водород, метан, и други горива. С разликата, че вместо големи количества ток за електролиза на водата, ти трябват само няколко големи бидона, и един диван.
« Последна редакция: (Понеделник) 27 Юли 2015, 15:54 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #6 -: (Понеделник) 27 Юли 2015, 16:25 »

ОТНОСНО ОНЕЗИ, КОИТО ИСКАТ ДА СТАНАТ СОКОПИЙЦИ или се намират на транзитния път вегани - сокопийци - бретарианци.

Най-лесният начин да преминете изцяло на водно-сокова диета, не са фрешовете. Най-лесният начин са ферментните сокове. Това е така, защото е много по-лесно да манипулирате циклите на Кребс и Кори, за които писах по-горе. Много по-лесно е, защото тялото по-лесно може да свикне на този нов режим, и това ще позволи на психиката ви да се настрои много по-плавно към сокопийство, без да се създават излишни психически търкания.


За да започнете, са ви необходими количества. В началото, когато спрете с храната с твърд остатък, са ви необходими по няколко литра на ден.
Ще са ви необходими по 2л млечна киселина на ден, и 2л плодови оцетни (ацетатни) ферменти (ще ги обсъдим тук по-нататък).
Това не е малко. За да си го набавите, ви е необходима добре организирана домашна индустрия, и е необходимо да организирате производството на хартия, така че да засичате периодите, и да разполагате с готови 2л от едното и другото всеки ден.

Имайте предвид, че трябва да сте готови за така-нареченото "одиране". Общата ви телесна мазнина ще падне доста под приетите за норма 20%. Това значи, че кожата ви ще "изтънее", и релефът на тялото ще стане много подчертан. Трябва да предвидите инвестиции в гардероба си.
Много добре се отразява на психиката, ако успеете горе-долу да предвидите нещата, и си купите по-малки дрехи вкъщи ПРЕДИ да започнете да отслабвате.
По-натам ще отворя тема за физическата култура, и как да капитализирате върху предимството на фрапиращо засиления си релеф на тялото... за да не отпаднете от обществото и за да не трябва да се излагате на риск от психическо рухване заради факторите на социалния натиск и изолация.


За да контролирате фрапиращия релеф на тялото, можете да включите към менюто си и 2л алкохол. ДОМАШЕН, за бога. Ще говорим за това тук по-нататък, как се прави.
Работата е, че когато тялото разгради алкохола, той се разпада на две - ацетат, и мазнина. Мазнината директно ще отиде в общата телесна мазнина, защото ацетатът е възможно най-енергийното гориво, което тялото може да използва. Когато му подадете ацетат, то ще изостави както въглехидратите, така и мазнините, и ще ползва него винаги с предимство.

Точно затова на киселини е най-лесно. А фрешовете са бедни на киселини, в сравнение с ферментите. В домашните ферментирали сокове сигурно има цели тефтери с киселини, които се съдържат. А киселините от самия фреш няма да си отидат - те ще останат до края, ще си отиде само захарта, която ще бъде метаболизирана в амино- и кой знае какви киселини. Повечето от тях са непознати и неизследвани, знаехте ли?



Когато организирате домашно производство с целта да станете сокопиец, внимавайте за:
- захарните ферменти трябва да са максимално приключили и потентни. Колкото по-малко неметаболизирана захар и въглехидрати - толкова по-добре. Повече оцет в съдържанието - по-добре. Цялата идея е тялото да се ориентира към киселини като основно гориво, преди... да кажем... бретарианството... ако въобще искате да ходите там.
- колкото по-малко сол - толкова по-добре. Намалете солта в зеленчуковите ферменти, и увеличете грижата за правилните условия на ферментацията.



П.П.
След като ацетатът е възможно най-енергийното хранително гориво... и след като всичко за ядене в крайна сметка стига до оцет, отсамосебе си, при правилните условия... тогава какво бихте казали за ортодоксалната Теория на световната ентропия?
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #7 -: (Сряда) 29 Юли 2015, 17:08 »

ФЕРМЕНТАЦИЯ НА МЕСО И МЪРША

Акцент върху рибата, но можете да приложите всичко това и върху червено месо



Никога не бих посъветвал когото и да е да яде месо. Мога да приема, че някой евентуално може да яде яйца... или млечни продукти (които са голяма част от миналото ми и познавам много добре)... Но ми е трудно да приема без вътрешни резерви някой, който яде месо.
Когато спя с жена, за мен винаги се познава дали яде месо в менюто си или не. Вкусът на плътта й е специфичен, вкусът на всички телесни секреции, миризмата на плътта на месоядката също е специфична. Естествено, това е така и с цигарите, кафето и алкохола, но нещата са толкова явни в техния случай, че не ми трябва да съм в леглото с някой, за да усетя смрадта на тези три неща, просмукани в тялото.

Казвам всичко това, за да ви обърна внимание, че на каквото мирише тялото, на това мирише и психиката. Моят ум поне (и моята интуиция) винаги засича шаблонните нюанси в излъчването на някой. Не мога да ви кажа как, защото аз самия не съм сигурен - доколкото съм чел за виждане на аури (нещо което аз не мога да правя), има няколко начина, като един от тези начини е емпатния... тоест просто "интуитивното знаене" за аурата на другия, като тип "виждане".

Така че не мога да ви дам нещо твърдо като доказателство... но просто ви предлагам да се замислите в тази посока. Аз твърдя, че менюто на човек е възможно да се засече почти на 100% чрез анализ на характера, мисленето и поведението, защото аз го правя и свидетелствам за себе си. Много е сходно с покера. Ако някой от вас играе, знае, че при достатъчно добро познаване на играта можете да определите ръката на противника с голяма точност.

При телесните въпроси е същото. ИМА РАЗЛИКА между онези, консумиращи месо, и вегетарианците. Оттам насетне, наличието на разлика означава, че има и ЗНАЧЕНИЕ.





Никога не съм имал сърцето да отнема живота на жива дишаща риба, или каквото и да е, което кърви, дори и да е мекотело. Единствената умишлено причинена смърт, която не активира размишления в ума ми, е тази на дребните видове насекоми и паякообразни.

Винаги съм вярвал, че ако не можете да убиете нещото, чиято мърша ви интересува, без реакция на съвестта ви... тогава НЕ СТЕ СЪВМЕСТИМИ с консумирането на месо в менюто си.




Но все пак разбирам процеса на ферментиране. Затова често ме търсят познати, или пък съседите, за да им направя зимните чирози или сушеници. Както нямам сърце да отнема живота на това, което искат от мен да обработя... по същия начин нямам сърце да ги върна... за да си го сготвят пържено в тиган, варено в тенджера, или пък да го дадат на някой ОТРОВИТЕЛ да го обработи с кой знае какво. Така че ако въпросните на всяка цена са решили да ядат мършата, то нека поне АЗ да я приведа в най-подходящия вид, отколкото някой друг. Не искам с отказа си да спомогна за задълбочаване на социалната деволюция.




ЕДИНСТВЕНИЯТ ПРАВИЛЕН НАЧИН ДА СЕ КОНСУМИРА МЕСО
Е В СУРОВ ВИД

АКО НЕ СТЕ ОТ ТОЗИ ВИД СУРОВОЯДЦИ
ТО ТОГАВА НАЙ-ПРАВИЛНИЯТ НАЧИН ДА СЕ КОНСУМИРА МЕСО
Е ПОД ФОРМАТА НА МЪРША




Най-лесният традиционен метод за консумиране на малки птици, на който съм попадал, е следния:
- Уловената птица се беси на връв, без да й се нанасят рани или охлузвания по тялото.
- Връвта с обесената на нея птица се връзва за ниския клон на някое по-сенчесто дърво, с проветриво подкороние, и се оставя така.
- Обесеният труп се наглежда колкото е нужно. Факторите, които участват във външното и вътрешното случване на птицата, са много, и е сложно да се направи предвиждане.
- Когато моментът е правилен и птицата е готова за ядене, тя сама ще падне на земята (главата ще се отдели от тялото сама).
- Тогава се скубе и се яде с пръсти.


Не ви хареса? Може би... но такъв е традиционният ловджийски начин да се приготвят малки птици в Азия.

Традиционният начин за консумиране на морски дарове в околностите на Сингапур, е следния:
- В плажния пясък се рови дупка, метър дълбока.
- Дупката се облича с едри листа, палмови или други, отвътре.
- Морските дарове се смесват с водорасли (това е важно, защото в случая закваската за фермента се развива върху водораслите) и се сипват в дупката.
- Пълната на половина дупка се завива с още листа, и се заравя с пясък. Периодът даровете да станат готови е три месеца.
- След три месеца се изравят. Тогава даровете са в състояние на пюре, с консистенцията на лютеница.
- Прибира се в глинени гърнета, държи се на студено по мазета, и се консумира с оцет.


Рецептата за риба на ескимосите е проста:
- Копае се дупка в замръзнала почва или лед (ако е лед, облича се отвътре с кожа или нещо подобно под ръка, контрол на влагата).
- Рибата се заравя вътре.
- Яде се догодина.



Когато ферментирате месо, КАЧЕСТВОТО на суровината трябва да е 100%. Това е НАЙ-ВАЖНОТО УСЛОВИЕ при ферментирането на месо. Обърнете много внимание на това, защото докато е много лесно да намерите растителна суровина за всичките си нужди... то на ден днешен месната суровина е възможно най-некачественият хранителен продуст на пазара.

Помислете добре дали можете да си набавите 100% качествена суровина, преди да ферментирате месо. Ако не можете - просто не се захващайте с това начинание.




Когато ми носят наденици, за да ги направя на сушеници, не ми се налага да правя каквото и да е. Надениците, приготвени за сушене, ги правят точно с толкова сол, колкото трябва, и с подходящите подправки вътре, така че от мен се иска просто да ги наблюдавам, докато висят на въжето. Затова не мога да ви кажа какво точно се прави, за да се приготви това месо за сушене. Знам само, че има огромна вкусово-качествена разлика да си намерите снабдител на такава суровина - наденици за сушене. Очевидно, купешките от магазина не стават за чеп.

Но мога да ви кажа за какво се следи докато се суши. Трябва да ги душите всеки ден. Целта е върху тях да се развие една особена бяла плесен. Прилича на сух бял скален лишеи... и много прилича на брашно, паднало върху тях. Всъщност, в магазините, когато продават ФАЛШИВИ СУШЕНИЦИ, ги поръсват с брашно.

Това бяло нещо, което се появава върху естественото черво отвън, са СПОРИТЕ на плесента, която ферментира наденицата. Плесента е налична в месото много преди спорите й да се появят отвън - спорите се появяват, когато плесента е готова да се размножи към нова хранителна среда.

Плесента, която ви е нужна за добра сушеница... всъщност живее по кожата на кучетата.

За да познаете, че надениците ви не загниват, и не се развалят, ами ферментират, трябва да ПОДУШИТЕ плесента в нея много преди да стане видима. Само тогава ще можете да реагирате, ако нещата не отиват в правилна посока - например да осолите допълнително, да приберете на по-студено, или да преместите на по-проветриво.

Можете да се запознаете с тази миризма, като подушите домашния си любимец (говорим за куче) по лапите отдолу (табаните) и зад ушите. Трябва да откриете същата миризма в надениците си - това е доказателството, че не загниват, а се сушат добре.
След време, когато плесента стане видима и развие бели спори отвън, сушеницата е готова. Увийте я в готварска рециклирана хартия (като за евтини банички, БЕЗ найлонов слой по нея) и я приберете в плетен кош, заровена във вестници.


(Отварям скоба, че когато гледах куче... никога не съм го водил на ветеринар, никога не съм го гледал с препарати, и никога не съм го къпал със сапун и не съм му давал хапове. Ако домашното ви куче е СВРЪХ-САНИТАРИЗИРАНО и свръх-дезифекцирано, то НЯМА да има здравословна микро-фауна върху кожата си, и няма да мирише на хубава сушеница при лапите и зад ушите)





РИБА
базов метод


Трябва ви прясна риба.

Знам, че във Варна и Бургас не се намира прясна риба, което означава, че в цялата България не се намира прясна риба. И знам, че Дунав е отдавна замърсен и отровен. Но все пак това не е мой проблем... Аз не ям риба.

Проблемът е, че процесите в месото не могат да се спрат - месото или расте, или старее, докато е живо... и или гние, или ферментира, като е умряло. То не може просто да седи и да чака.
След като се убие улова, той започва да гние. Колкото по-дълго време рибата е била умряла, толкова повече преднина имат гнилостните култури в плътта й (прочетете за кон*уренцията между културите при зеленчуковата ферментация). От това следват няколко неща:
- Първо, променя се вкуса, и дори рибата да става за ферментиране, гурметчиите могат да познаят колко е била стара рибата преди да бъде изсушена.
- Второ, цялото начинание се излага на риск, защото винаги има риск, че гнилостните култури имат прекалено много преднина пред млечно-киселите култури, и ферментацията ви ще се провали, а вие ще изхабите време и ресурси в неуспешния опит.
- Трето, забавянето на гниенето се извършва с химикали и антибиотици, които така ще се намесят във вкуса (защото мутират цялата ситуация и млечно-киселите култури няма да имат здравословно развитие) че най-накрая сушената ви риба може дори да не прилича на домашна.

- Четвърто, замразяването е проблем. Когато тъканта се замрази, кристалите разпукват клетките и унищожават клетъчната стена. После, когато рибата се размрази, тя е като прегазена от валяк - плътта е нежна, замразяването я прави на пихтия. Важно е плътта да е здрава, защото, когато ферментацията започне, естественото устройство на организма на рибата влияе на разпространението на бактериите и плесените. Вътрешните ципи осигуряват поетапното ферментиране на областите на рибата, на което се дължи част от добрия вкус. Различните тъкани също така имат различна пропускливост на микроорганизми, микробите се разпространяват с различна лекота в различно плътните мускули, ципи, кожа и тн. Ако рибата е била замразявана, и плътта е направена на пихтия от водните кристали, образували се в клетките... всичката тая динамика на процеса отива по дяволите.


Но! Ако сте рибар! Ловджия! Или познавате такива... това няма да ви е проблем, и можем да пристъпим към принципа. Въпреки че ако познавате ловджии и рибари, то те могат да се справят с месата много по-добре от мене.



СОЛ

МОРСКА/РОЗОВА СОЛ

Някои хора твърдят, че кръвта трябвало до се източи от рибата, и затова първоначално я държат в студена солена вода.

Това са суеверия. Кръвта ферментира заедно с всичко останало... НО! може да не харесате вкуса. Вкусът си е силен и специфичен. Със сигурност сте чували за рибен сос? Това е китайски сос. Представлява ферментилара кръв от риба. Прави се точно по този начин - в една бъчва се слагат мъртви риби, докато напълнят половината бъчва, и се допълва със студена солена вода. Всичко това се зарязва за много месеци... рибата се вади по някое време, и остава само солената кървава вода да бълбука. С рибешки сос се правят някои от нещата, които ще пусна по-късно като рецепти (разбира се съм заменил тази съставка).

Искам да кажа, че това е ваше предпочитание.

Големите риби, някои хора казват, че се "чистят" от карантията, защото за тях това е нещо "мръсно".

Аз съм точно на обратното мнение. Всъщност най-ценните органи от живите същества са органите им, а най-долнопробната суровина е червеното месо. Но това е дълга тема само по себе си и не му е мястото да го говорим точно сега. Да кажем, че го карате стандартно за западната кухня, и изчистите рибата от кръвта и карантията.

Аз предпочитам да режа скумрията на пръстени, и да ги подреждам. Други предпочитат да я разтварят на две, но без да разделят двете половини една от друга.



В някакъв съд, който може и да е пластмасов (но не метален), заравяте рибата в сол. МНОГО СОЛ. МОРСКА или РОЗОВА СОЛ. На дъното трябва да има сол - рибата не трябва да се докосва отникъде до съда. Върху тази сол редите суровината си така, че да има максимално допирателна повърхност със солта. Затрупвате този ред със сол, да не се вижда. Редите нов ред риба, и заравяте и него в сол.

Най-отгоре на съда трябва да има само сол. Не бива да се вижда нищо от рибата.

Не затваряйте съда и не го покривайте с нищо - няма нужда, а идеята е да има възможно най-безпрепятствено изпарение. Това, за което трябва да внимавате, е да не пада вода отгоре - нищо да не капе и да не пръска вътре. Правил съм това както на студено, така и на топло. Не съм забелязал да влияе на успеха по някакъв начин.



Така погр*бана със сол, можете да сте сигурни, че рибата ви е доста вечна. Може да стои много дълго време, докато решите какво да правите с нея.
Казвам го, защото оттук-насетне единственият въпрос за решаване е вкуса.


Колкото повече стои в солта - толкова по-убийствено солена ще става.

Някои хора обичат да ядат само сушена риба, самосотятелно, или с някаква гадост като купешка бира. В този случай, нямате интерес да става много солена. Ако обаче ще я ползвате в други ястия - например САЛАТИ със сурова (ферментирала) риба, или като мезе към супи и други неща... тогава можете да ползвате рибата ВМЕСТО осоляване, и имате интерес да е солена. (все пак ако е твърде солена - измийте я с питейна вода преди консумация)

АКО Е ЗИМА и ако няма да я правите солена, след две седмици я изровете от солта, и я окачете с кламери през опашната перка и връв за простора, и я оставете така за един месец.
Рибата ще започне да капе. Това не е вода - това е рибешка мазнина. Ако ме послушате, ще я съберете по някакъв начин, защото ферментиралата рибешка мазнина е едно от най-ценните неща, които можете да вземете от рибата, освен ферментиралата й кръв (ако въобще ще ядете месо). Ако няма да ме слушате, тогава сложете някакви вестници отдолу, и гледайте да не капе по шкафове, и други предмети, които евентуално държите на балкона.

Ако е лято - това трябва да се случва в по-засилен хладилник.


Аз предпочитам... или по-скоро поръчителите ми предпочитат... да изровя скумриените пръстени след две седмици от солта... да ги овъргалям в черен пипер, чили и чубрица... и да ги увия в пакети с готварска хартия, и да прибера пакетите като сушеница в плетен кош, заровени във вестници.

По същия начин можете да ферментирате и дребни риби, като цаца например.


П.П.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ:
Традиционна рецепта в Азия са кокошите/пилешките яйца, ферментирали в конска урина? Яйцата се държат покрити с конска урина в не-плътно затворени бурета и гърнета, като конска урина се долива с времето, заради изпарението. С годините, това постепенно концентрира урината (намаля се пропорционалното водно съдържание в нея), което влияе на вкуса. Някои от тези яйца се консумират след две години, други - след 10 години, но традиционната рецепта е яйцата да се изчакат 100 години. Оттам и името им - "вековни яйца". Когато се извадят за консумация, жълтъкът вътре е зелено-сив, а белтъкът е лилаво-черен.

В Корея има рецепта "момчешки яйца"? В някои училища урината на малките момчета се събира, и се праща на ресторанти. В урината на учениците се варят яйца по нормален начин за консумация.
« Последна редакция: (Сряда) 29 Юли 2015, 17:29 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #8 -: (Вторник) 04 Август 2015, 11:47 »

Почти всичко за

ОРИЗА



Оризът е зърнено. Зърнените храни не могат да се ядат в готов вид от човека, казвам го от опит. Вярно е - ние сме фрапиращо различни един от друг, но хиляди, хиляди години наблюдения са установили ОБЩИ ПРАВИЛА при причинно-следствените връзки между нас, и все пак има утвърдени общи положения. Това, че някой някъде по света може да консумира зърнени в първичната им форма, не означава, че човекът по принцип може да го прави. Читателите, които обикновено слушат какво говоря, знаят добре, че между това, което човека е (е измислен да бъде и е бил в миналото) и това, което човекът е на ден днешен, има голяма пропаст. По въпроса със зърнените обаче нещата са непроменени - нито преди сме могли нито сега можем да консумираме зърнени в сурова форма.
Експерименталният ми опит е сносен и разнообразен, опитвал съм всякакви неща - мотивацията ми, както винаги, и в този случай беше, че исках определени неща за себе си, определени придобивки и свободи за себе си, и не се отказах, докато не направих всичко възможно да получа каквото исках. Отказването от това, което искаш, винаги е много трудно... но след като веднъж го направиш, поне знаеш точната, сигурна и уважителна причина, поради която си се отказал, и си добавил много важно нещо в арсенала си - ознал си какво НЕ работи.
Ако някой иска да повтори експерименталния ми опит, може да обходи книгата за суровоядци на Атерхов. Може да пробва всички дадени рецепти там за "СЯБ" - така-нареченото от него силно ядково брашно, или каквото и да е брашно. Опитвал съм се да живея по този начин... а да живееш по някакъв начин, означава, да възприемеш дадения стандарт на живот за месеци наред, и да видиш до къде ще доведе - ще работи ли, или не.



Зърнените са ценен ресурс, който е затворен зад множество врати... или като съкровище, скрито в матрьошка от сандъци. В зависимост от това колко прегради до съкровището са били премахнати, се получава различен по качества, преживяване и последствия хранителен продукт. Тук ще говорим за ориза.


Всички зърнени се опират на нишестето, инвестицията в зърнени означава инвестиция в нишесте (въглехидрати - с други думи, вещества на база въглен и вода). Така че нужното познание тук е как човек да се отнася с нишестето. Оризът е подходящ избор за онези, които поради някаква причина не желаят да работят или да се хранят с глутен, защото от всички зърнени, единствено оризът и просото нямат глутен. Тъй като просо не се отглежда повече (смята се за икономически неизгодна култура, в сравнение с останалите налични зърнени култури) разумният избор остава единствено оризът.
Все пак можете да намерите просо в зоо-магазините, питайте при храните за папагали. Малкото просо, което се отглежда като храна за птици, идва от Африка и Русия. Но в повечето случаи го продават неизчистено от сламки и боклуци. (има много хубава каша, която съм правил от просо за папагали, нарича се Оги, и е традиционно ядене в Африка, където се яде всеки ден)


Първата преграда пред консумацията на ориз е обелката му.

За ориз, препоръчвам АГРОМИЛ БЪЛГАРИЯ - Пловдивско.
оризът им става, ям го нон-стоп от година, цената му е точно 2 пъти по-ниска от на Крина



http://s3.postimg.org/a7pouy45v/016.jpg
Домашна ферментация




Белият ориз не става за ядене. Единствено - кафяв. Кафяв ориз означава много неща. В Япония оризът почти навсякъде се продава на много степени. Има поне десет степени кафяв ориз, като на повечето сергии в Япония имат машина на място - поръчвате си КОЛКО кафяв го искате, настройват машината, и в нея пускат арпа (ориз с 0% обработка) или някой по-кафяв вид от желанието ви, и машината го жули до степента на кафявост, която сте си избрали.

В България нямаме такъв избор - каквото ни предлагат като кафяв ориз - това е. Би било хубаво да има повече степени кафяв ориз, но все пак - щом е кафяв, по принцип става. Само да не е бял. Когато обикаляте щандовете, просто се абстрахирайте от това, че белия ориз съществува - не става за абсолютно нищо (и буквално технически, и преносно) и повече няма да го повтарям.


През хилядолетията е било ясно как се работи със зърнени. Но след ерата на индустриализацията през последните 200 години, се появява идеята за печалба, и бизнес. Това означава, че най-важното вече не е храната да се приготви, ами да се продаде. А да се продаде - това означава не да се приготвя храната, а да се докарва вкусът й.

От тази повратна точка насетне, всичко се променя.

Например сушито. Традиционното суши се прави, когато оризът известно време се ферментира самостоятелно, от сурово състояние. След това суровата риба се заравя в него, и се оставя да вкисва вътре в суровия ориз с месеци, в някои случаи и с години (когато става дума за изисканите сушита). След месеци съвместно вкисване на суровата риба (заедно с кръвта й - ако рибата е била обезкървена, се добавя рибен сос, ферментирала рибешка кръв, както казах, който да служи и като закваска) суровият ориз в крайна сметка постига мека, кашеста консистенция. По това се познава, че сушите е готово.
Въпреки че в Япония суши е могло да се намери навсякъде - било е като нашата баница - дори страна като Япония, с всички тези великолепно запазени дълбоки традиции, се поддава на индустриализацията и последствията от това. За да може да има суши на всеки ъгъл, и за да може сергиите да са малки, и за да може да не се държи много храна наведнъж (понеже им се разваля), и за да може да има дюкян навсякъде (при ферментирането просто не всяко място е подходящо)... се е налагало всичко да бъде изфабрикувано.

На ден днешен, сушито се прави от току-що сварен пресен ориз, и сурова риба, маринована в оцет.

Разбира те, че сушито, което днес се яде масово в Япония, и това, което някоя пишман-домакиня си мисли, че прави вкъщи... не е суши. Това е просто варен ориз със сурова риба. Истинско суши може да се намери в специализираните ресторанти за суши в Япония. Но вкусът му е много силен, и не вярвам някой от нас да може да го изяде от първия път.




С това исках да обясня защо зърнените винаги се киснат 20-тина минути преди варене. Или така поне знаят професионалните готвачи. Това... не може да е по-далече от истината.
Произходът на този СЛУХ е, че в старите времена зърнените са се киснели ПОНЕ няколко дни.



РЕДЖУВЕЛАК
или
КВАС

По повърхността на зърнените живеят различни видове дрожди и бактерии. Това е тяхната естествена закваска, както винените дрожди са естествената микро-фауна, живееща върху люспата на всяко отделно зрънце грозде. Развиването на тези повърхностни култури в напитка за пиене се нарича РЕДЖУВЕЛАК (rejuvelac) на запад, идва от английското "rejuvenate", което значи "подмладявам, обновявам". От източна страна, това е известно като КВАС в Русия, оттук следва, че квас е по-популярната дума за това и у нас.

Напитката е проста. Просто пускате шепа от зърнената култура в една дълбока чаша, и допълвате чашата до горе с вода. Похлупвате нещо, за да не пада прах. Културите върху зърнената култура ще направят хубав квас на втория-третия ден, това ще рече между 42-68 часа.

  • Важно е да покриете с нещо отгоре, защото това са РАЗЛИЧНИ култури от млечно-киселите. Млечната киселина, веднъж след като достигне определена концентрация и количество, е една от най-добре познатите защитни среди, тя е най-естествения консервант за живата храна. В този случай обаче, микро-фауната на зърнените са на друг принцип, и техният метаболитен продукт НЕ Е млечна киселина. Поради това, през цялото време на процеса има постоянен риск от заразяване на средата - голямо множество гнилостни бактерии могат във всеки един момент да ПРЕВЗЕМАТ света на вашата чаша с вода, и да го извратят в нещо... ужасно. Трябва да се внимава да няма примеси, дошли от домашна прах и прочие, но не е нужно чак анаеробна среда.
  • За разлика от млечно-киселите, ТОЗИ вид култури са изключително чувствителни към сол. Всяка употр*ба на сол ше ги унищожи тотално, и дори при малка щипка сол, след 68 часа просто ще получите една обикновена чаша вода със съдържание на сол и шепа зърна вътре.
  • ВАЖНО: Реджувелакът или дълбокият квас миришат и имат вкус на повърнато. След като отпиете една голяма глътка и оставите чашата обратно на масата, много бързо ще усетите онзи специфичен послевкус в гърлото си, сякаш току що сте се опитали да повърнете, но сте го глътнали обратно. Това е така, чащото метаболитният продукт на този вид култури е идентичен с един от основните стомашни ензими, който придава повърнатия вкус на стомашния ни сок. Стомахът секретира въпросния ензим за почти всеки вид храна. Оттам вкусът и миризмата. Поради това, тази напитка се пие без да дишате, и се пие наведнъж. Освен ако нещо в нея не ви харесва.
  • ВАЖНО: Дълбоката ферментация на кваса/реджувелака започва да мирише на изсрани лайна. Това е така, защото културите вътре се сменят. Естественият наследник на началната култура бактерии, които секретират нашия стомашен ензим, са друга група бактерии, чиито храносмилателни ензими и метаболитни продукти са същите, с които нашите лайна са наситени. Сещате ли се защо? Защото този втори вид култура, който наследява първата, е ИДЕНТИЧЕН с естествената флора и фауна на чревната ни сестема. Виждате ли висшата логика в реда на нещата?
  • ВАЖНО: Колкото по-дълбока става ферментацията на кваса/реджувелака, толкова по-отвратително започа да изглежда. Цветът на течността обикновено е зеленикав отначало, след това става жълтеникав. Почти винаги отгоре се образува цъфтеж от бяла плесен, която добива особена текстура заради това, че задържа идващите отдолу мехури газ.


При пракшалана (индийската практика за прочистване на червата чрез предизвикване на естествено прокарване със солена вода в комбинация с упражнения за коремната кухина) трябва минимум един-два дни (или най-добре седмица) да се пази строга диета от варен ориз. Причината е, че след солената баня на червата и обилното прокарване на съдържимото им, чревната флора и фауна са доста унищожени, а понякога страда и лигавицата. Диетата на варен ориз помага да се възстанови естествения бактериален ред в храносмилателната система.

При някои сериозни болести на червата се извършва "донорска операция" между двама човека. Бърка се в *ъза на човека със здрави черва, и неговите лайна се поставят надълбоко в червата на човека с болна чревна система. Това действа като закваска з авъзстановяване на естествената здравословна чревна фауна, когато инфекциозното заболяване в червата започне да става животозастрашаващо.

Всичко това се прави от идиотщина, както вече се досещате. Това е последствие на научното медицинско невежество - и дори невежеството в индийските практики, защото там има немалко невежество - и тотално забравените традиции на ферментирането. Всичко това може лесно да се постигне с квас/реджувелак, за много по-кратки срокове и много по-лесни процедури (просто пиене).
Понеже всичко това е забравено обаче (а знанието дори не е загубено - то е навсякъде) се налага бъркане по *ъзовете, или диета от ориз, която може да се замени с изпиването на един-два литра.




Реджувелакът/квасът обаче, въпреки гнусните си качества, е много хранителен. Био-химията и планктонът, които съдържа, са нещо, доближаващо се до алхимията. Ако се опитвате да станете сокопийци, то реджувелакът/квасът може да замести всяка храна с твърд остатък. Просто съвет от някой, който го е правил за дълго време и знае, че работи. Както казах в горните публикации обаче - трябва да си осигурите количества.






В древността, това се е пиело. Но последващото варене е ставало по следния начин:
- зърнената култура е била накисната 5-7 дни
- когато се е слагала на огъня да се вари, не се е добавяла вода - зърнената култура се е варяла ВЪВ тази ензимна баня, вари се ВЪВ собствения си квас
- водата никога не е трябвало да кипва, тоест никога не бива да се вдига до 100 градуса, или да ги приближава на повече от 90
- варяло се е от 40 до 60 минути, в зависимост от зърнената култура


В днешно време готвачите киснат зърната 20тина минути, после ги кипват за не знам си колко време. Разбирате ли разликата?

Разликата е, че когато водата започне да преминава 90те градуса, най-важните ензими и сложни съединения в нея не издържат и се разпадат на въглени. Зърненото ви ядене не бива никога да кипва. Древните народи са открили ИДЕАЛНИТЕ условия на варене и идеалния температурен диапазон - варенето на пара. Когато съд, пълен с вода, не се нагрява посредством пламъци под него, а посредством гореща парна баня, в която е поставен, водата в съда е невъзможно да кипне, и по някаква случайност не може да напусне оптималния температурен диапазон.

Какво означава "оптимален температурен диапазон"?
Опитвали ли сте се някога да чистите котлен камък с оцет? Действа. Но действа много повече, ако ползватя ЗАГРЯТ оцет. Действа още повече, ако сварите предмета с котления камък вътре в оцета.
Ензимите, които чревните култури секретират в кваста, имат за цел да разядат зърната и да извлекат от тях хранителната им стойност, отлагайки я в чашата с вода. Когато температурата започне да се покачва, въпросните ензими стават все по-силни, тоест все по-активни и способни. Когато температурата се покачи до точно определена степен, ензимите полудяват! Стават като изгладнели лъвове! Буквално се опитват химически да разкъсат материала. АКО тепмературата се покачи още повече... въпросните ензими се разпадат, защото не издържат на натиска - сложната молекула се пръска.

Така че, това, което древният човек е правил... Той всъщност обработва зърната ХИМИЧЕСКИ. А не топлинно.

Древните първо създавали агресивен химически разтвор, който да разтвори зърнената култура. Всичко това е измислено от природата, защото древните не са имали епруветки и лабораторна техника и прочие - затова природата им е дала нано-технология. Био-нанотехнология.

След като естествените микробиални култури са правели достатъчон наситен агресивен разтвор (на същата основа, на каквато е собствения ни стомашен сок), древните са използвали тепмература, за да засилят максимално реактивните способности на казана. Температурата обаче трябвало да бъде в точно определени граници, за да се осигури едно ПЛАТО - едно продължително време, през което агресивният разтвор продължително да дава най-доброто от себе си, за да разкъса зърната вътре.


ТОВА е истинският процес на приготвяне на зърнена култура.
« Последна редакция: (Вторник) 04 Август 2015, 11:59 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #9 -: (Вторник) 04 Август 2015, 13:29 »

ОЦЕТЕНА ОРИЗОВА КАША

Това е добавка.

Ползва се за застрояване на разни неща... и е основа за домашни сосове.

Ползва се и вместо оцет - първо защото става много потентен домашен оцет, който е по-силен от онова, което можете да направите като домашен оцет по другите методи... и второ за това, че отнема много кратко време, за разлика от стандартния метод за винен или ябълков оцет.



Трябва да си смелите ориза на брашно.
И това може да е проблем. Защото не можете да намерите хубаво брашно от ориз - повярвайте ми. Минаха две години, преди да се реша да си купя домашна мелница за брашно. Преди това си мелих ориза на брашно с мелничка за черен пипер - сядах пред компютъра и започвах да чета належащата книга, документи или каквото и да е, или пък си пусках належащата лекция или документален филм... и през цялото време мелих в една купа. Резултатът от това беше, че счупих множество мелници от по 10лв всяка, защото само тези дървените на Факелман имаха керамични, а не метални колела. Смилането на брашно за една порция ядене отнемаше цял ден, и много труд.

А аз мразя нещата, които са с КПД<1.

Така че в крайна сметка се реших, и си купих ето тази мелница, точно от този сайт.




Струва 335 кинта, и е ръчна. Всъщност ми хареса това, че е ръчна, защото умните хора винаги ще изберат онова нещо, което изисква грижа от тяхна страна и тяхното директно участие пред автоматиката. В дългосрочен план избори като този имат очевидно значение.

Мога да кажа, че машинката ми върна МНОГО, МНОГО пъти себестойността си!!
Заставам зад идеята, че нещо такова е нужно във всяка кухня




Та, чрез този уред мелите ориза си на брашно. Не е задължително да е най-финното, защото ще го сварите в тенджера, на котлона, на силен огън. Добавяйки му захар.

Препоръчвам ви да ползвате само тази - и никоя друга - захар.

http://s13.postimg.org/nt4q1e5if/003.jpg
Домашна ферментация

Оставете марката, марката няма значение. Оставате от кой остров била. Важното е да запомните, че е MUSCOVADO.
Кафявата захарта се дели на няколко типа - Мусковадо, Демерара, Турбинадо, и други. Всяка една е различна, и всяка една има различна дълбочина на рафиниране. Най-нерафинираната захар се нарича меласа - това е току що извлечена захар, която още дори не е нагрявана, за да се изпари водното съдържание.

Мусковадо е най-тъмния тип кафява захар, и е най-богата на меласа. Има и по-нерафиринани захари от нея, но това е най-доброто, което се намира в България и сравнително лесно. Но АЗ го препоръчвам заради това, че микроорганизмите я обожават, ще разкажа в следващи публикации по тази тема.



Процедирате по следния начин:

- смилате ориза на брашно
- добавяте толкова вода на брашното, че да стане с консистенцията на рядка супа... гледате да няма топчета, но това не е проблем предвид онова, което ще последва
- разтваряте Мусковадо захар в тази супа, докато не стане със светло-кафяв цвят
- сипвате два пръста вода в тенджера
- кипвате тенджерата с два пръста вода на котлона
- когато кипне, изсипете супата от захар и брашно наведнъж в тенджерата
- бъркайте постоянно с дървена лъжица или дървена кухненска шпатулка за разбъркване... или за отлепяне на палачинки или нещо такова

- с времето ще става все по-гъсто и по-трудно, вашата задача е да бъркате, за да не загори дъното (което ще стане веднага ако спрете да бъркате)
- само след 15 минути вече ще го месите по-скоро, отколкото ще го бъркате... ще стане много трудно и много тежко, защото ще стане много гъсто
- жегата отдолу ще започне да излиза под формата на експлозии, ако не бъркате така, че да освобождавате газовете до дъно

- вече можете да спирате на този етап...
- но аз предпочитам да изключа котлона и да продължа да бъркам още 5мин

- оставяте това да изстине

- когато е хладко, прехвърлете в друг съд - ЗАДЪЛЖИТЕЛНО В ПРОФЕСИОНАЛНО ГЛИНЕНО ГЪРНЕ, или СТЪКЛЕН СЪД, защото оттук насетне ще стане нещо дооооооооста корозивно

- след като го прехвърлите в друг съд, сипете чашка медовина (публикация #2 от тази тема)

- разбъркайте добре докато е още хладко

- затворете гърнето/стъкления съд с капак, няма нужда да е анаеробно

- трябва да го разбърквате с лъжица всеки ден (идеята зад това е, че трябва да помогнете на бактериите да се разпространяват, защото, тъй като е под формата на каша, те ще са затруднени, и колкото по-често разбърквате, толкова по-бързи и цялостни и задоволителни ще са резултатите)

- от ден на ден водното съдържание ще се увеличава, и ще става все по-рядка и по-рядка каша (вижте послеписа)




След 5 дни ще имате сериозен ацетон.

Внимавайте при отваряне на капака, защото ще ви удари в очите, и най-вече в носа. Не е изключено да ви мирише силно на лакочистител. Това нещо е НЕВЪЗМОЖНО да се развали, и може да остарявате заедно. Тъй като се ползва само по няколко лъжици в различни неща, ще ви стигне за доста време.



Една проста рецепта са сосовете. Аз си правя нещо като кетчуп от него, като му добавя червен пипер и кимион - ще видите, че вкусът става съвсем същия като на кетчуп от Макдоналдс.

Прибавям го към много неща и го ползвам по всякакви начини. Ще го споменавам оттук-насетне.


П.П.
Защо именно по този начин?

Защото микробите от медовината не могат да се хранят с нишесте. Нишестето е твърде сложна и тежка захар за тях, и те не го разпознават. Силният огън в тенджерата разпада нишестето - когато нишестето се разпадне на прости захари, тогава нещата започват да лепнат, и затова става на каша.

След този етап имате гърне, пълно с много прости захари. Закваската от медовината подивява.

Простите захари имат много вода в себе си. От ден на ден микробите ще ядат простите захари, освобождавайки водата от молекулите им. Затова кашата ще става по-рядка от ден на ден.


П.П.1

Ако случайно се образува тънък филм от бяла плесен отгоре - не се притиснявайте. Просто разбъркайте. Плесента няма да промени нищо.
« Последна редакция: (Вторник) 04 Август 2015, 13:42 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #10 -: (Вторник) 04 Август 2015, 13:43 »

Това е принципа и зад родното жито/пшеница, естествено. Каквото се отнася до ориза по въпроса с варенето - отнася се и до пшеницата. Предстои ми да си направя варено жито по ИСТИНСКИЯ начин обаче... така че ще споделя това, след като експериментирам. Исках да публикувам как да се направи хубав квасен хляб... само че се оказа, че не разполагам със снимков материал. За да набавя снимков материал, трябва да направя квасен хляб, а това отнема няколко дни.
Затова, сега ще опиша друга рецепта:


мистериозно ядене от
ВАРЕН ОРИЗ
измислено от форум


Ям това нещо всеки божи ден от три месеца насам. Тоест, ям го в дните, в които се храня нормално... понеже разделям месеца на 3 - 1/3 се храня с въпросната измислена от мен рецепта, 1/3 приемам единствено течности (храни без твърд остатък, които не са диня или пъпеш), и 1/3 не приемам нещо.
Тъй като вдигам тежести всеки ден без прекъсване (по-натам ще направя и тема за физическа култура), това ми налага да се съобразявам с времето, когато приемам храна (когато ще го правя). Тъй като правя упражнения винаги на празен стомах И празни черва... за да изпълня това условие, трябва да планирам храненето си така, че И стомахът ми И червата ми да бъдат празни по точно определено време на другия ден. Към всичко това се прибавя и ежедневието ми... защото двойният живот, който водя, допълнителон усложнява нещата. Работейки като охранител на смени, който не може да си позволи сън на работа, трябва да се съобразявам с промените в телесния метаболизъм в различните части на деня, а работейки като търсач/четец/преразказвач/преводач/сглобител и мислител на информация поне по 12 часа всеки ден... трябва да се съобразява ми с това, че нямам свободно време за нищо друго, освен за двата си живота - светския, за парите, и усамотения, защото съм си продал душата за знание.

Обяснявам всичко това, за да хвърля повече светлина ЗАЩО съм измислил рецептата, както е измислена и ЗАЩО в тези количества. Всичко това е нужно, защото се храня само веднъж дневно (в дните когато се храня с твърд остатък). Това пък е следствие от горното.




Съдържание:
- ориз (оризът е кафяв по правило, няма повече да го повтарям)
- тахан (пълнозърнест, суровопресован)
- глава лук
- скилидка чесън
- оцетена оризова каша (публикация #9 от темата)

Подправки:
- чубрица
- кимион
- шарен черен пипер (черен, зелен и червен черен пипер)
- червен пипер
- розова ("хималайска") сол


Количества:
- 1/3кг ориз
- 1/6кг тахан
- една едра глава лук, или две малки глави
- 7-8 супени лъжици от оцетена оризова каша (публикация #9 от темата)
- половин шепа от всяка една подправка (освен солта - равна супена лъжица, и "черния" пипер - равна чаена лъжичка)


Процес:

- Оризът е покрид с доста вода, и кисне 4 дни в затворен, дишащ съд. Моят съд е професионално глинено гърне за готвене, купено преди години от Метро. В този случай трябва да се гледа дали на описанието или етикета пише химическото съдържание на глиджоската отвътре и дали производителя обръща внимание на безопасността й. Най-достъпните съдове, ако няма да е хубаво гърне, са стъклениет. НЕ бива да е пластмасов, и НЕ бива да е метален - разберете, че при дълбокото ферментиране на тлкова натоварващи сетивата неща, от материалите се извличат много отвори, които дори могат да се усетят във вкуса после.

- Кисналият 4 дни ориз се сварява в уред за готвене на пара. Винаги уредите се продават с включена тавичка за варене на зърнени. Има и "бабешки методи" за варене на пара, но всеки може да се информира за тях и сам, няма да ги разглеждам тук.
Не забравяйте: трябва да сте предвидили достатъчно вода, в която ориза да кисне, така че да е тъкмо достатъчна и след варенето, защото оризът ще се раздуе и ще я поеме. Не бива да е сух - по-добре е да остане вода, отколкото оризът да е сух след варенето на пара.

- ВАЖНО: по време на варенето ЩЕ засмърди на фашкии. Отначало ще се чудите, дали мирише на каквито и да е лайна... но ако послушате носа си и оставите мозъка си да се рее, той ще познае, че смърди на пресни шакии от нещо, като на полето. И все пак, ще има нещо интересно около тази миризма. Нещо различно.
Знаете ли кое е? Истината е... че ви мирише на зоопарк! Когато започнете да варите ориза, ще засмърди по същия начин, по който смърди при слона или носорога в зоопарка! Сещате ли се защо? - Да, защото не ви мирише на ПРЕСНИ фашкии... а на ФЕРМЕНТИРАЛИ фашкии. Прочетете послеписа.
Но не се бойте!  Smiley Имайте ми, за бога, поне капка доверие. Има щастлив край.

- Всичко останално се добавя, когато извадите сварения ориз от уреда за готвене на пара. Просто го хвърлете вътре.. и нарязания лук, и подправките, и тахана,  и оцетената оризова каша... и разбъркайте, докато всичко не се смеси.
Трябва да спомена обаче, че е важно кашата да оцелее. Кашата е едното живо нещо, от гледна точка на бактерии и ензими (и лукът, разбира се, попарването няма да се отрази на онова, скрито навътре в целулозата). Така че, аз първо изчаквам извадения ориз малко да поизстине, до хладка температура, преди да смеся нещата... защото ДИЕЯТА Е кашата да остане жива и активна. А не да я попарите и да избиете микробите.


И това е. Ще ви хареса =p


П.П.
ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ: В Индия, Тайланд, и региона се прави много специфично, ферментирало кафе-гурме? Неповторимият и рядък вкус идва от особеният начин на ферментиране на зърната. Преди от тях да се направи кафе по стандартния начин... зърната трябва да са били изядени и изсрани от слон или носорог. За целта, някои слонове в Тайланд са хранени само със зърна от кафе и с малко зеленина, за да ги прокарат. След това зърната се събират едно по едно от фашкиите им, и от тях се вари кафе.
На ден днешен това е най-скъпото кафе в света.
« Последна редакция: (Вторник) 04 Август 2015, 13:49 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #11 -: (Понеделник) 10 Август 2015, 16:09 »

Преди да говорим за невероятното културно кулинарно откритие - добре познатия ни КВАСЕН ХЛЯБ - трябва първо да обсъдим някои неща за метаболизма.


МЕТАБОЛИЗЪМ
що е то
най-важните моменти от отделянето


Едно време, в древността, животът е бил различен. На първо място, столовете, диваните, фотьойлите и шезлонгите не са били известни на масовия крепостен селянин, защото в древността човек повече е бил прав, отколкото седнал. Будната част от денонощния цикъл се е изразявала предимно във вършене на нещо с тялото си, най-вече в изправена или прегърбена позиция. Дори РАЗВЛЕЧЕНИЯТА са били под формата на много натоварващи и физически изискващи хора, танци... гоненици, състезания, борби... децата са имали динамични игри... дори включете и баловете в тази група.

И това е било изключително важно, защото Леонардо Да Винчи не си измисля всички онези тела, които е рисувал и дисектирал. Изобразени са така, както са били. В неговите скици няма да откриете телата, които сме свикнали да виждаме в нашето ежедневие.

Средата на живот е понятие, с което като цяло никой не е запознат. В днешно време ние живеем в информационна среда на живот. Онези естествени за дивите животни и непринудения живот в природата фактори, от които зависи оцеляването... тук не важат. Ако поведението сред ставо диви животни е от изключителна важност за оцеляването (приемане или отлъчване от групата, снушение или не, достъп до уловената плячка или не, протекция на потомството или не), то тук, в информационната среда, нещата са съвсем различни.

Средата, в която живеем, застрашава живота ни по множество начини. Създали сме уникални опасности около себе си, каквито не се срещат в други среди. Светофари и транспорт, пунктове с високо напрежение, опасни предмети, уреди и височини, отровни вещества. Именно в тези опасности животните се погубват (всеизвестно е, че местата с високо напрежение и пътната инфраструктура избиват повече животни, отколкото който и да е ловен сезон).
Но всички вие сте виждали какво се случва с животно, което се приспособи към нова среда на живот. Всички вие сте виждали как куче изчаква зелена светлина, за да пресече, виждали сте как куче изминава голямо разстояние, само за да мине върху пешеходна пътека. Какво ви говори това?

Това трябва да ви говори, че поведението, което не забелязваме от нашата позиция, е КЛЮЧОВО за оцеляването ни в нашата среда на живот, и тази среда на живот се нарича информационна среда. Ние сме толкова пригодени към съществуването в информационна среда, че не я забелязваме - както рибата е напълно невежа за водата, ОСВЕН ако не се е хващала на кука, или не изскача често отгоре.

Поради същите причини, само човек, който е напускал информационната среда, може цялостно да забележи всичкото онова поведение, което за нас е даденост и "естественост".



С какво се характеризира нашият живот в информационна среда и какви са последствията?

Със заседналост. Нивото ни на цивилизованост върши огромна част от физическото натоварване ВМЕСТО нас, и по този начин ни ограбва от възможността за телесна еволюция. Нивото ни на цивилизованост ни поставя в такава позиция, че ако НЕ вземем в ръце собствената еволюция на цялото си, в такъв случай се качваме на влакчето на деградацията. А взимането на собствената еволюция в ръце е ОГРОМНО занимание, защото има стотици фактори, намесени в това. Вместо те да се управляват от природата, НИЕ САМИТЕ трябва да ги опознаем и прилагаме върху себе си.

Дегенерирането на тялото води до дегенерация в мозъка. Колкото по-малко се употребява тялото, толкова по-малко се употребява и мозъка, оттам насетне мозъкът се справя по-зле с всяко едно нещо - учи по-бавно, усвоява по-бавно, променя се по-бавно, изненадва се по-лесно... и се стресира по-лесно, защото се изморява по-бързо.

Мозъкът е най-важното нещо за нас, за да оцелеем в информационна околна среда. Следователно, виждате как най-успешните сред нас индивиди са онези, които поемат еволюцията на тялото си в ръце, ПОНЕ колкото да противодействат и неутрализират дегенерацията на тялото. Тялото е инструментът на мозъка, и колкото по-обучен е мозъкът да борави с инструменти, толкова по-усрешно се справяме в информационната околна среда, която е типична за нас.


В какво се изразява телесното дегенериране и как изглежда?

Телесното дегенериране означава смъкване ан КАЧЕСТВОТО на общото поведение на тялото. Тялото започва да се държи зле. Започва, да не е фективно, да се справя със задачите едновременно бавно и непълно. Спира да произвежда тонус. Спира да реагира на външната си среда с ответни реакции, и започва да се ВОДИ по околната среда... тоест конформизъм спрямо външните стимули.

Неупотребяването на тялото води унищожаване на дисциплината на вътрешниту му функции. Тоест неупотребявнето на тялото го кара да спре да се грижи за себе си. Това води натрупване на шлаки. Прегледайте Глава Седем в този материал, посветена на химията на стандартната батерия.


Цитат на: форум
...Това е друга "малка тайна" на акумулаторната индустрия. Като ограничават волтажа, който повечето зарядни устройства предоставят, до 14.8 V, те знаят, че батериите ще оживеят само един определен брой цикъла, защото малко количество сулфатни йони нарочно се оставят върху плочите в края на всяко зареждане.

...

...Първото нещо, което трябва да знаете, е, че "състоянието на заряда" в батерията е ХИМИЧЕСКО състояние, а не ЕНЕРГИЙНО състояние. Напълно мъртва батерия има същия брой електрони в себе си като напълно заредената батерия!

Всеки човек има горе долу еднакво количество вложена в него енергия с останалите. ИМА разлики, но те не са толкова големи, колкото се изтъква. Излъчването на човека и силата и ефикасността, с която прилага себе си екстровертно, е ХИМИЧЕСКО състояние на тялото, а не ЕНЕРГИЙНО състояние. Установените понятия в бутиковата езотерика от книжния пазар, които обясняват нещата с "количества енергия", са ЦЕЛЕНАСОЧЕНО ЗАБЛУДНИ.

Двама души ВИНАГИ имат съизмерими количества енергия. Разликата в потенциалите на различните хора е разлика в ХИМИЧЕСКИЯ потенциал - не енергийния.



Едните хора имат шлаки в себе си. Имат мазни утайки и калциеви кристализации. Утайките са ВИНАГИ мазни, защото мазнината е механизмът на тялото, с който утаява определени вещества, а кристализациите са ВИНАГИ калциеви, защото всички кристални структури, които тялото образува, са калциеви.

Тъй като мазнините и кристализациите се натрупват в началния и в изходния край на всяка енергийна поточна линия... химическите потенциали в краищата на енергийната поточна линия/цикъл се изравняват. Следователно енергията не се инвестира в екстровертна или интровертна посока, а се СКЛАДИРА в неутрална посока, образувайки още химически мазни утайки и още химически калциеви кристализации.
Защо е започнала да извършва този порочен кръг в самото налачо? Заради това, че тялото не се използва.


Това е най-лесно забележимо при аборигените, попаднали в процеса на ускорено цивилизоване. Поради това, че не са минали твърде много поколения между аборигенското им състояние и цивилиованото им състояние, телесните разлики са остро изразени и нерафинирани.


Истински аборигени:

http://www.primalbody-primalmind.com/wp-content/uploads/2014/11/Aboriginal-hunter.png
Домашна ферментация
 http://press.anu.edu.au/aborig_history/transgressions/images/fig0507.jpg
Домашна ферментация



Тъпаци:

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/ff/Australia_Aboriginal_Culture_011.jpg
Домашна ферментация



Разликата е в утайките на единия и другия организъм. Оригиналните аборигени нямат такива - и функционират като напълно заредени акумулатори през цялото време. Тъпаците са торби с мазна утайка - и функционират като бракувани акумулатори с изтекъл жизнен цикъл (не могат да бъдат повече зареждани). Думата за това е "клеясали".



ЗАДЪРЖАНЕТО НА ХРАНА


Цитат на: форум
...Това е друга "малка тайна" на акумулаторната индустрия. Като ограничават волтажа, който повечето зарядни устройства предоставят, до 14.8 V, те знаят, че батериите ще оживеят само един определен брой цикъла, защото малко количество сулфатни йони нарочно се оставят върху плочите в края на всяко зареждане.

Метаболизмът е голямо начинание да се осъвършенства и изисква много знание и посвещение. Но най-големият проблем, и то на най-много от хората, е задържането на храна. НЕПЪЛНОТО ИЗХОЖДАНЕ.

Както в индустрията на електрониката, където умишлено се произвеждат зарядни, които не позволяват захранването на зареждащата се батерия да се покачи тогава, когато има нужда да рециклира последните химически шлаки от анодите и катодите си... така и в хранителната индустрия на масовото население се продават храни, които ДА НЕ МОГАТ да бъдат напълно изходени.
Както в първия случай целта е батериите да имат по-скорошна амортизация, за да се печели от продажбата на нови, така и във втория случай целта е хората да имат по-кратък живот, за да се печели от създаването на нови (непълно изхождане + секс-пропаганда).

Защо? Това е за друга тема.

В тази тема разглеждаме храни, които ОБРЪЩАТ ПРОЦЕСА на задържането на храна.

Защо го обръщат? Знам защо, но е дълго да се отклоняваме сега с това. Така че ще кажа... че знам, че го обръщат, защото АЗ живея по този начин и знам за всяко едно ядене, за което пиша тук.



Нека разгледаме признаците на задържане на храна. Тези снимки са от резултатите на гугъл при сърфиране със "selfie".

Вежте го тоя боклук. Реших да ползвам него за модел:

http://s21.postimg.org/psvdtvo3b/blogger5.jpg
Домашна ферментация


Анатомията на тяло, което не задържа храна в себе си, има ДВЕ вталявания - както е според червените стрелки. Горното вталяване е веднага след края на гръдния кош. От едната страна е стомаха, а от другата е черния дроб, отнемащ почти цялата дясна страна на коремната кухина. АКО тялото има СЕРИОЗЕН проблем, тези две места ще са надути и ще бъдат болезнени, ако някой ги натисне силно, но плавно отвън. Ако правите дишания като например бандхите от йога, или наули-дишане от йога, докато чувствате тези места подути, те ще са болезнени, когато създавате вакуум в коремната кухина.

При тоя са много добре. Точно така трябва да изглежда вталяването на тяло, което няма разширен стомах, няма подут черен дроб, на което далакът не се преуморява, и което има празни черва. Ако червата бяха пълни, щяха да избутат стомаха нагоре, а той щеше да избута сърцето нагоре и мускулатурата над пъпа НЯМАШЕ да има отсечени черти, защото органите отзад щяха да я бутат и обтягат навън.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/62/Blausen_0603_LargeIntestine_Anatomy.png
Домашна ферментация

Второто вталяване е точно при началото на тазната кост. Тазната кост при тоя се вижда - което е много добре. Тя БИ ТРЯБВАЛО да се вижда. От дясната страна при тазната кост е апендикса на дебелото черво. Там тънките храната тъкмо е излязла от тънките черва и е навлязла в дебелото черво. То прави ЗАВОЙ НАГОРЕ, достигайки до ниво тъкмо под СТОМАХА, и преминава напречно на цялата коремна кухина. После прави ЗАВОЙ НАДОЛУ, спускайки се СТРАНИЧНО на тялото - малко зад тънките черва (затова, когато дебелото черво е натъпкано с храна, понякога се усеща и опиране отзад отляво и отдясно над бъбреците).

Най-много лайна се събират в "ректума" - това е нещо като транзитна зона, всяко лайно се застоява в ректума, преди да бъде изхвърлено. Точно на онзи завой, между Rectum и Sigmoid colon има свинктер, който не подлежи на съзнателен контрол. При сране, той се отпуска и мускулатурата там леко се напъва, за да стане така, че Rectum и Sigmoid colon да образуват по-прав, отворен канал... нещо като водна пързалка. Това се случва при цялостното изхождане.

И вие можете да бръкнете до там - не е толкова далече. Ако отидете на доктор заради запек, като си сложи ръкавицата, той ще бръкне с пръст точно до този вътрешен свинктер. Вие няма да усетите нищо обаче... за да "огледате наживо" анатомията там, ще трябва да го направите с рецепторите на собствените си пръсти - червото няма рецептори за такова осезание и няма да върне картина в мозъка.

Когато серете клекнали, на кенеф за клечане - както се прави в природата - тазната кост и позиционирнето на краката (>150 градуса ъгъл спрямо тялото) ОПЪВАТ И РАЗТВАРЯТ този свинктер, като същевременно свиването на цялата коремна кухина упражнява силен натиск върху червото, ИЗЦЕЖДАЙКИ ГО по този начин.

Когато серете седнали, на тоалетна чиния за седене - както е в цивилизацията - тазната кост и позиционирането на краката (90 градуса ъгъл спрямо тялото) създават СВИВАНЕ в областта на този свинктер, като го ЗАТВАРЯТ. Колкото и да се напъвате с въздух и мускули - не правите нищо, единствено си покачвате кръвното налягане, НИЩО ПОВЕЧЕ. Получава се НЕПЪЛНО ИЗХООЖДАНЕ.
В този случай се изпразва само Ректума (и то не съвсем пълно). След като станете и се поразходите малко, останалите лайна от червото се свличат надолу (позиция на краката спрямо тазната кост е 0 градуса) и ректумът ви отново се напълва с лайна. Не получавате позивна обаче, защото вътрешното напрежение току що е било леко намалено. А и в повечето случай гворим за човек с ленива перисталтика. Да не говорим, че повечето хора често се стискат скоро след като току що са срали.
Характерното за хора с ТОТАЛ ЩЕТА в отделителната система, е че серат най-вече след хранене. Това е, понеже никъде в тях няма място, и обикновеното нахранване и изпълване на стомаха създава достатъчно побутване върху дебелото черво, че да се опита да изкара нещо от залежалите фашкии.


На по-горната картинка, онзи е добре. Четвъртата му област не е подута. Ако се вгледате добре, ще видите, че точно след сухожилията на тазната кост, има плитки сенки от двете страни, преди да се стигне осевата линия на тялото. Това също означава, че е пикал скоро - ако не беше пикал, тези плитки сенки нямаше да са там. А и като гледам, май си е пред кенефа.


Когато легнете по гръб, ако тялото ви не задържа храна, тазната кост трябва да е ПО-ВИСОКО от коремната кухина - точно като при тая. Забележете, че плаващите й ребра СЪЩО са над коремната кухина. Ако онзи от горната картинка легне по корем, коремната му кухина ще хлътне по същия начин, което е правилно. Тялото не задържа храна.



Да разгледаме обаче дегенерирали тела - тела с ИЗРАВНЕН ХИМИЧЕСКИ ПОТЕНЦИАЛ - сиреч тела, които не могат да се заредят с повече енергия по никой начин, и живеят от онази жизнена енергия, която се ползав за определяне продължителността на живота, а не от енергията, която поемат отвън (те НЕ МОГАТ да приемат енергия отвън).


http://s9.postimg.org/3nhwesr5b/blogger2.jpg
Домашна ферментация

Червените стрелки привличат вниманието към допирателната на корема и оста на бедрената кост. Вижте как са застанали черните шорти върху гащите. Това е, защото има хълм в ниския корем. Онзи от горната картинка не може да си нагласи гащите да застанат толкова убедително. Нито пък онази с бикините, дето е легнала. Защото техният долен корем не е подут, и тазната кост винаги ще разваля опитите им да си задържат така ластиците на дрехите.

Тези белези показват, че този е торба с лайна. Аз лично бих преценил, че в него има лайна на стойност между 5-8кг. Говорим само в коремната кухина. Вътрешната му телесна мазнина гони 40%, по моя преценка - това се определя най-добре от лицето, вижте брадичката, бузите, врата, гушата, и областта зад ухото между ухото и тила.

Индикации за много сериозно замърсяване.


http://s22.postimg.org/9sco1eudt/blogger_image_2026405716.jpg
Домашна ферментация

Така трябва да изглежда трупа ви поне в първите 12 часа от всяко денонощие.



http://s18.postimg.org/8shjnvgfd/blogger1.png
Домашна ферментация

Този е тотал-щета. ЦЯЛОТО му дебело черво е натъпкано с лайна. Горното и долното вталявания му липсват, защото дебелото черво минава ЛЕКО ЗАД тънките черва, и създава опиране в бъбреците. Когато то се подуе, трупът става тип "бичме" - тоест тип "пън", точно както е при този.
На този тип хора им се досира, когато започнат да правят гимнастика с обръч, или когато се навеждат често.


http://s23.postimg.org/o4oil1eq3/blogger4.jpg
Домашна ферментация

Червената линия отбелязва долната допирателна на стомаха. Снимката е направена около 10-12 часа след обилно хранене, или сутрин, преди сутрешното изсиране.

http://s11.postimg.org/4nsesrbrn/blogger3.jpg
Домашна ферментация



http://s15.postimg.org/l6he93s0r/fat2.jpg
Домашна ферментация

Разликата между корем от лайна и мазнини е очевидна. Коремът от мазнини е мек и отпуснат, държи се на кожата, не е подут. Коремът от лайна е твър и стегнат, държи се от мускулната стена и хернията, защото подуването идва от вътре - от червата, коремът е подут в горната си част при сърцето, защото оттам минава дебелото черво. На лайната им се вика "квадратен корем", защото дебелото черво описва квадрат.
Стойността на лайната от горната снимка, на всеки един от тримата, с лекота може да е 30-40кг. САМО в лайна. Това означава, че ако някой претърпи операция на дебелото черво, за да му извадят лайната, ще загуби 30-40кг от личното си тегло.




Всичко това са просто неща, на които може да се наложи читателят да се върне с напредването на кулинарната тема. Просто като допълнително знание, намалящо отклоняването в отделните публикаци с рецепти и препоръки.
« Последна редакция: (Понеделник) 10 Август 2015, 16:23 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #12 -: (Понеделник) 10 Август 2015, 17:03 »

Цитат на: форум
И така, какво се случва, когато от батерията се взима електричество? Отговорът е изразен по-горе от уравнение (с). Две молекули киселина от електролита се комбинират с оловния материал на положителната и отрицателната плочи, за да създадат две молекули вода и две молекули оловен сулфат.

Така че, електричеството става годно за външна употр*ба, когато в батерията възникне водна молекула. Това е "малката тайна" на акумулаторната индустрия. Олово-киселинните батерии са един вид обратима "водно-горивна" клетка. Въпросът е, колко на брой пъти може да се пресъздаде този процес? (тоест, колко на брой пъти може да се рециклират химическите връзки, бел.прев) Отговорът ще ви удиви.

От Глава Седем на Наръчника за начинаещи за Бедини SG.



Мисля, вече е ясна лъжата на "диетолозите" и "лекарите", че пиенето на много вода има каквато и да е полза.

Когато белите престилки изследват здрави хора, забелязват, че енергичните им състояния са свързани с наличие на вода в организма.

И те си правят заключението, че, явно, "трябва да се пият по два литра вода на ден". - МАЛОУМНО


Водата в тялото на здравите хора НЕ ИДВА ОТВЪН. Тя е резултат от метаболизирането на КИСЕЛИНИТЕ в организма, защото тонусът на тялото е химическо състояние.
Затова, когато здравите хора демонстрират енергичност, това е свързано с ПОКАЧВАНЕ НА ВОДНОТО СЪДЪРЖАНИЕ В ТЯЛОТО, и тази вода НЕ ИДВА ОТВЪН.



Спрете да затормозявате тялото като се наливате с вода, която то трябва да изхвърля после. Всъщност, ако прочетете Глава Седем внимателно, ще разберете защо всъщност наливането с вода ОТНЕМА от енергичността - защото тя "наводнява" електролитите в тялото, разрежда ги.

Тялото има нужда от ЕЛЕКТРОЛИТИ - не от вода.


Както казах в коментар #6 от тази тема:

ОТНОСНО ОНЕЗИ, КОИТО ИСКАТ ДА СТАНАТ СОКОПИЙЦИ или се намират на транзитния път вегани - сокопийци - бретарианци.

Най-лесният начин да преминете изцяло на водно-сокова диета, не са фрешовете. Най-лесният начин са ферментните сокове. Това е така, защото е много по-лесно да манипулирате циклите на Кребс и Кори, за които писах по-горе. Много по-лесно е, защото тялото по-лесно може да свикне на този нов режим, и това ще позволи на психиката ви да се настрои много по-плавно към сокопийство, без да се създават излишни психически търкания.

Точно затова на киселини е най-лесно. А фрешовете са бедни на киселини, в сравнение с ферментите. В домашните ферментирали сокове сигурно има цели тефтери с киселини, които се съдържат. А киселините от самия фреш няма да си отидат - те ще останат до края, ще си отиде само захарта, която ще бъде метаболизирана в амино- и кой знае какви киселини.
Активен

Неактивен bojinkata
Hero Member
*****
Публикации: 6987
Пол: Мъж
мислите определят съдбата ти

« Отговор #13 -: (Вторник) 11 Август 2015, 16:17 »

Дебелото черво се почиства чрез хидроколонотерапия. Има и тема по въпроса, пусната от Хаско. Тази терапия е табу за 99% от лекарите, защото ще останат без работа! Всъщност в колона, с годините се натрупват екстременти, които се превръщат в субстанция, така наречени - фекални камъни. Това си е естествен процес при много голяма част от хората и за да се изчистят трябва да се вкара вода в червото, която да ги размие и изхвърли. Терапията е много популярна всред звездите от Холивуд. Подробности - по-долу:
http://xcombg.net/index.php?topic=826.msg16718#msg16718
А остатъците в ректума, неминуемо оставащи, както е посочил форум, се изчистват ежедневно чрез обикновена клизма - помпа.
Със здраве!
Активен

bojinkata
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #14 -: (Четвъртък) 13 Август 2015, 14:03 »

КВАСЕН ХЛЯБ
хлябът такъв, какъвто трябва да бъде
хлябът какъвто е бил
само от жито


Бях чел много неща за белия магазинен хляб, за квасения хляб, и за разни видове хлябове. Но разбрах най-важното, чак когато си направих квасен хляб за първи път с двете ръце (meander ще се размаже, ако прочете това... но истината е такава, каквато е). Не можете да си представите учудването ми, когато направих първия си малък, експериментален комат квасен хляб... без нищо друго, освен смляно жито... и когато установих, че мирише на баница.
Миришеше на домашна баница. Както си му е редът, точно както се прави баница с извара, все едно съм си купил мазна баничка от баничарницата до основното ми училище едно време като бях малък. Тук, в София, едно време имаше нещо, наречено "софийска баница" - особено по Бай-Тошово мисля, но аз също хванах малко от залеза на тази традиция, преди да започнат да я правят с маргарин когато бях вече тинейджър. Така че си спомням как миришеха тези баници.

Е... миризмата не беше кой знае колко силна. Беше просто НЮАНС вътре в миризмата му, но не можеше да се сбърка - имаше жилка в миризмата му, която миришеше на баница. И изведнъж всичко ми стана ясно. Първо обаче, преди да напиша какво правя, нека първо напиша какво съм чел.



МАЯТА


"Доста пъти сме обсъждали с екипа въпроса защо много суровояди отричат консумацията на хлебна мая. Неведнъж сме получавали мнения и от Вас – потребителите, за което сме Ви изключително благодарни. Не е много лесно да се намери достоверна информация, която да бъде проверена от няколко различни източника, сортирана и представена в удобна за вас форма. И за нас самите е интересно да узнаем какво причиняваме на организма, дори не подозирайки…

Нашите прадеди са казвали: “Хлябът е дар Божи”. Но със сигурност не са месили тестото си с термофилни дрожди. Този вид набухвател се е появил още преди войната. Учени, занимаващи се със изучаването на този въпрос са попаднали на документи от Хитлеристка Германия в Ленинската библиотека, където се споменава, че тези бактерии са се отглеждали върху човешки кости и ако Германия не успее да превземе Русия, тогава тя ще бъде унищожена от този вид мая. Както винаги става в секретните документи на учените, е било забранено да се публикува информация за оригиналния документ, както и те да бъдат фотокопирани. Още на другия ден документите са изчезнали, а информацията е била засекретена и класифицирана…

И така, ако термофилните дрожди са се появили наскоро, то с какво се е приготвял квасеният хляб в дълбоката древност и преди това? Добре познатите селски закваски са се приготвяли от ръжено брашно, овес, ечемик и пшеница. И до наши дни се е съхранила традицията в много селца, изолирани от съвременното кулинарно влияние. Именно тези видове природни закваски обогатявали организма с органични киселини, витамини, минерални вещества, ферменти, пектинови вещества и биостимулатори.

Изпичането на хляба в народната кухня е бил своеобразен ритуал. Тайната рецепта на неговото приготвяне се е предавала от поколение на поколение. На практика всяко семейство е имало своя рецепта за хляба насъщни. Обикновено се е пекло хляб веднъж на седмица, за което са били използвани различни живи закваски: ръжена, овесена, ечемичена и т.н. Макар хляба да е бил по-груб, използването на пълнозърнести и неизбелвани брашна е способствало съхраняването на всички полезни вещества, съдържащи се в зърнените култури. А при изпичането му в традиционните руски пещи хляба е имал незабравим вкус и аромат. Такъв хляб не е мухлясвал с месеци и дори години.

Но ето че вече няколко десетилетия хлябът се пече по друг начин. Използват се за това не природни закваски а изкуствено създадени за целта термофилни дрожди (захаромицети). Технологията на завъждането им може да се нарече направо чудовищна и неприродна. Производството на хлебните дрожди се основава на размножаването им в течни хранителни среди. За целта меласата се разрежда с вода, обработва се с хлорна вар, окислява се със сярна киселина и т.н. Странни методи, трябва да си признаем, се използват за приготвянето на хранителен продукт, още повече когато в природата си съществува естествена закваска от полезни дрожди като хмелевите и др.

Отдавна вече е забравена тревогата на учените от цял свят. Разкрити са механизмите на негативното въздействие на термофилните дрожди. Нека да се опитаме да внесем яснота какво представляват тези дрожди-захаромицети и каква роля играят те във влошаването на здравето на консуматорите на продукти, които ги съдържат.

Дрождите-захаромицети (термофилни дрожди), които се използват в спиртоварната промишленост, биреното производство и хлебопекарството не могат да се срещнат в природни условия. За голямо съжаление захаромицетите са много по-устойчиви от клетките на тъканите. Те не се разрушават нито в процеса на приготвяне, нито от слюнката и стомашните сокове в организма. Дрождите клетко-убийци унищожават чувствителните и по-малко защитени клетки на организма чрез отделяне на отровни вещества с малка молекулярна маса.

Токсичният белтък действа на плазмените мембрани, увеличавайки тяхната проницаемост към патогенни микроорганизми и вируси. Дрождите попадат първоначално в клетките на хранопровода, след което и в кръвта. Попаднали в благоприятна среда, те се размножават в геометрична прогресия и позволяват на патогенната микрофлора активно да живее и да се размножава, тровейки нормалната такава, благодарение на която в стомаха могат се изработват витамини от групата B и незаменими аминокиселини при правилно хранене. Под въздействието на хлебните дрожди по най-груб начин се нарушава дейността на всички органи на храносмилането:  стомаха, задстомашната жлеза, жлъчката, черния дроб и червата.

Стените на човешкия стомах са покрити със специфична лигавица, която е устойчива към киселините, използвани за преработката на храната. Обаче, ако човек злоупотребява с консумацията на кулинарни продукти, съдържащи хлебни дрожди и киселинообразуващи храни, тогава стомаха не може дълго да се противопоставя на този тормоз. Едно такова изгаряне на стените ще доведе до образуването на гастрит (прерастващ в язва), което ще доведе до силен дискомфорт в коремната област и нарушено храносмилане.

Консумацията на продукти, съдържащи термофилни дрожди, способства образуването на твърди съединения, които на по-късен етап се превръщат в камъни в бъбреците, жлъчката, черния дроб и задстомашната жлеза (панкреас). В стомаха нарастват процесите на гниене, в следствие на което се развива патогенна микрофлора, травмираща ресничните ивици. Забавя се изхвърлянето на токсичните маси от организма, образуват се газови джобове, където се залежават твърди образования (камъни). Постепенно те нарастват в слузести и подслузести слоеве на стомаха. Секретите на храносмилателните органи загубват своята защитна функция и снижават храносмилането. Усвояването и синтезирането на витамини е в недостатъчни количества, нарушава се усвояването на микроелементи в необходимите количества (най-важния от които е калция.)

Съвременната медицина с огромно съжаление отбелязва критично понижаване на нивото на калций в кръвта на децата. Ако по-рано той е бил 9-12 единици (в нормалните граници), то сега той не достига и 3 единици! Патогенните микроорганизми проникват чрез стените на стомаха и попадат в кръвоносните съдове. Микробната, гъбична, вирусна и паразитна флора лесно се внедрява в организма. Нарушават се обменните процеси на клетъчно ниво. Изменя се биохимичният състав на кръвта. В плазмата на кръвта се появява своеобразна тиня. Забавя се движението на кръвта по кръвоносните съдове, образуват се микротромби. Износва се лимфната система. Нервните тъкани претърпяват всевъзможни дистрофични изменения.

Още едно сериозно заболяване – ацидоза (нарушение на киселинно-алкалния баланс). Нараства умората, раздразнителността, появява се бърза физическа и умствена умора, гадене, парене в гърлото, сив налеп по езика, гастрит, тъмни кръгове под очите, болки в мускулите и загубата на тяхната еластичност (в следствие на повишената киселинност). Организмът се бори с ацидозата, губейки огромни количества енергия за възстановяване на баланса за сметка на собствените нужди. При такъв опит за възстановяване организмът започва масово разграждане на редица жизненоважни елементи – калций, магнезий, желязо, калий, натрий. Изземването на тези минерални елементи от костите на човека неизбежно води до тяхната болезнена чупливост, която се явява една от главните причини за остеопороза в произволна възраст.

Естествено всички по-горе споменати промени водят и до анатомични нарушения. При нормално функциониране на организма сърцето, белите дробове и всички по-ниско разположени органи получават мощен масов енергиен стимул от диафрагмата, която се явява главния дихателен мускул, издигащ се до 4то и 5то ребро. При развитието на дрождите в стомаха диафрагмата променя своя ход и не достига до нормалния си ход, тъй като заема принудителна друга позиция в следствие на надутия стомах. Сърцето се разполага хоризонтално, долните дялове на белите дробове и всички органи на храносмилането са силно притиснати от стомаха, който постепенно се деформира под влиянието на газообразуването. Не са редки случаите, в които жлъчката излиза от своето “легло” и дори изменя формата си. В нормално състояние диафрагмата извършва колебливи движения, способстващи появата на всмукващо налягане в гръдния кош, което притяга кръвта от долните и горните крайници, главата за да може тя да се пречисти в белите дробове. При ограничаване на нормалното функциониране на диафрагмата се намалява и ефективността на този процес на пречистване.

Всичко това довежда до подуване на долните крайници, малкия таз, главата и довежда в крайна сметка към варикозно разширяване на вените, тромбообразования, трофически язви и понижаване на имунитета.

Интересен и достоен за внимание опит е провел френският учен Етиен Волф. Той в продължение на 37 месеца е култивирал злокачествен тумор в епруветка с разтвор, в който се е съдържал екстракт от хлебни ферментиращи дрожди. В същото време 16 месеца е култивирал при същите условия стомашно-туморни клетки. В резултат на този експеримент е станало ясно, че в такъв разтвор размерът на тумора се е удвоявал и утроявал в течение на една седмица. Обаче, ако от средата се премахнел екстракта от хлебните дрожди, туморните клетки умирали. От там бил и направен извода, че в бактериалния екстракт се съдържа вещество, стимулиращо растежа им.

Не бива да се пренебрегва и отговора на въпроса: “Къде изчезна пълнозърнестото брашно, от което са пекли хляб нашите деди?”. Само пълнозърнестите брашна съдържат витамини от групата B, микро- и макроелементи, както и зародиш, който има фантастични лечебни свойства. Рафинираното брашно не съдържа зародиша и обвивката на зърното. Тези природни “лечители” се заменят с всевъзможни хранителни добавки и изкуствено синтезирани техни подобия, които никога няма да успеят да изпълнят това, което е създадено от самата природа в процеса на милиони години еволюция.

Рафинираното брашно се превръща в слузообразуващ продукт, който се натрупва на дъното на стомаха и затлачва нашия организъм. Рафинирането е скъп и необратим процес, при което се убива живата сила на зърното. Рафинирането на брашното е измислено единствено, за да се удължи неговия срок на съхранение. Пълнозърнестото брашно не може да се съхранява толкова дълго. Съхраняването на брашно изобщо не е наложително, тъй като много по-лесно, евтино и ефективно е да се съхранява зърното, което при нужда да се смели.

За да се възстанови здравето на идните поколения, трябва да се върнем към изпичането на хляб с помощта на естествени природни дрожди. Хлябът с хмелна закваска съдържа всички необходими аминокиселини, въглероди, витамини B1, B7, PP; минерални вещества: натриеви соли, калий, фосфор, желязо, калций, както и микроелементи: злато, кобалт, мед, които участват в образуването на уникални дихателни ферменти.

Хлябът с хмелна закваска активно извлича от панкреаса, черния дроб и жлъчката ферментите и другите необходими за пълноценното храносмилане вещества, подобряващи моториката на стомаха. Човек, употребяващ такъв хляб се зарежда с енергия, престава да боледува от простудни заболявания и грипове, възстановява си деформираната осанка и имунитета.

Все повече и повече хората осъзнават грешката на поколенията да игнорират старите рецепти за сметка на новата мода и се завръщат към традиционния вкусен и благоухаен домашен хляб от пълнозърнести брашна и природни закваски. В заключение искаме да се върнем към поговорката: “Всичко ново е добре забравено старо!” – с това може да се обясни защо в наши дни черния хляб, пълнозърнестите брашна и техните производни са доста по-скъпи от белия хляб, белите теста и всички останали кулинарни творения, съдържащи хлебни дрожди, независимо от факта, че за рафинирането на брашното вече са били направени редица разходи.

Не е никак трудно да си набавим зърно (най-добре е ако то е био), да си го смелим в домашни условия, да си приготвим домашна закваска и да си изпечете (ако консумирате) хляб. А ако не Ви се занимава, можете да погледнете тук (линкът вече не съществува, бел.форум) за алтернативни предложения за различни видове крекери и сурови сушени пълнозърнести хлябове и теста.


Тази статия не е “скалъпена” от екипа а се явява превод от руски. Оригиналната статия можете да прочетете тук.

Бъдете здрави и ако все още Ви е трудно да се откажете от хляба, поне се опитайте да си го печете в къщи с домашни закваски. Така ще можете винаги да имате прясно изпечен хляб и да сте наясно какво се съдържа в него."





Приемам статията за вярна, защото съм експериментирал надълго и нашироко с култури и продукти. Личният ми опит се състои в следното:

- малка проба фино, ръчно смляно от мен оризово брашно, оставено да прихване култура от въздуха
- малка проба фино, ръчно смляно от мен оризово брашно, заквасено с домашно отгледан от мен оцет от сушени на слънце фурми (без сироп в тях), купени насипно от борсата в Дружба, София
- малка проба фино, ръчно смляно от мен оризово брашно, заквасено с домашно отгледана от мен медовина (описана в коментар #2 от тази тема) с мед, купен от доверен едноличен производител
- малка проба фино, ръчно смляно от мен оризово брашно, заквасено с кубче стандартна мая за хляб, купена от "магазин 345"

Ефектът беше, че се поболях само от един от тези резултати.

Всичките ферментирали каши бяха сравнително отвратителни, или в най-слабия случая (с медовината) - безлични. Консумирах всяка една в различен ден. Изядох кашата с купената мая ВТОРА, първа беше медовината.
Още същия ден ми стана гадно от купешката мая. Състоянието се изразяваше в неприятни оригни на развалено (приличащо на яйца и сяра). Най-важно за мен обаче беше ефекта, който си почувствах в паласките. Винаги, когато ям модифицирано нишесте, като например от купешка лютеница, плътта над ръба на тазовата ми кост изтръпва. Имам чувството, че подпухва, леко се подува, и губя осезаемост там. Същото се случва и с гърдите ми (не целите, а само жлезите... както знаете, мъжете също имат млечни жлези на гърдите си, просто не функционират заради различната им хормонална картина в сравнение с жените).
Също така нещо много отчетливо се случи с мисленето ми... по-точно, сякаш със себе усещането ми. Това ми се е случвало само веднъж до сега - когато преди години (2,5 години) бях решил да си купя пакет разноцветни сушени плодове на DETELINAS. Установих в последствие, че бяха много тежко захаросани. Установих също така, че ПОВЕЧЕТО от няколкото вида сушени плодове на кубчета вътре, бяха ананас с различно оцветяване.

Почувствах се много дискомфортно след това. "Дискомфортно" ще рече ПСИХИЧЕСКИ дискомфорт. Настроението ми загуби оцветяване. Не мога да го опиша добре, дори в апатията си усещам характера си - цвета на характера си... дори в депресия и безразличие, в мислите има нюанси, които усещам. В този дискомфорт именно това се загуби - почувствах се като бамбукова кухненска дъска за рязане. Квадратен, непроменим и елементарен. Имах чувството, че просто някаква шапка ми се нахлузи на главата, и сякаш бях изваден от интуицията си и хвърлен на сухо. Никога не се бях чувствал така преди, така много подробно разсърфирах съдържанието на пакета.

Резултатът от сърфирането беше, че се запознах с конкретиката относно кулинарните оцветители. Ако не сте чували - най-грубия майндконтрол чрез хранителната индустрия се прави през оцветителите. Просто влияят на мозъка. Темата обаче не е за това...



Почувствах И ДВЕТЕ НЕЩА - и подпухването на плътта, и психическия дискомфорт - от кашата, ферментирана с купешката мая за хляб. Резултатът върху населението е, че тестените продукти, на база мая за хляб, правят така, че отделната социална единица да не е способна да взима правилни решения в живота си в дългосрочен план.

На следващия ден пръднята ми започна да смърди на пръдня. Моята пръдня или не мирише, или не мирише на пръдня, когато се случи. С други думи - този нов ефект ме приближи още една крачка до обикновените хора. А за мен това ВИНАГИ е лош знак.

"Ако се смееш, когато другите се смеят и плачеш, когато другите плачат, тогава трябва да се приготвиш да умреш, когато те умират, и да живееш, когато те живеят."
Розенкройцерът Уилям Шекспир




Но НАЙ-ВЕЧЕ... знаете ли кое беше най-особеното?

Най-особеното беше, че ОРИЗОВАТА каша, смляна от мен и ферментирана от купешката мая...
миришеше на хляб.

Миришеше като хляб, сякаш беше хляб, но не беше хляб.


Осъзнавате и какво значи това? - Това означава, че хората не ядат хляб. Те ядат мая.





Което ни връща в началото на публикацията. Чак когато за първи път си направих мой собствен квасен хляб, разбрах...

Квасеният хляб отнема около 3 дни през лятото, за да се направи в неголямо количество. Някой глупак е искал хем да прави много, хем да става бързо. Пробвал е различни начини, но е започнал да иска хем да прави много, хем да става ДНЕС. Още по-добре, ако може да стане ВЧЕРА! А най-добре, ако му дадат мангизите без нищо да прави.

Пробвал е да пече хляба веднага, без да ферментира, но не се е получавало. Първо е бил като тухла, и второ е бил тотално безвкусен и много сух.

Първо е измислил содената питка, за да не е като тухла. Опитал е да надуе хляба без ферментация, ами мигновено, химически, със содата. Получило се е, но още е бил сух. После е почнал да добавя мляко към нея, заради мазнината, за да не излиза толкова сух. Но това след време е започнало да става все по-скъпо.

Затова в един момент си е казал - абе я да туря масло, както си му е реда, и да шибна едно яйце, че консистенцията не ми харесва (защото глутенът му вътре не се е развивал и е пробвал да сложи някакъв белтък, тоест някакъв протеин).

След като това е започнало да става скъпо, е започнал да слага олио, а после - маргарин (пластмаса). Яйцето е било заменено от протеин на прах. Вкусът на тези неща обаче е като на подметка, така че е нужна сол, хубава, кристалнобяла трапезна сол, която убива всичко от муха до кон. И емулгатор, за да поправи ефектите, които солта внася в консистенцията.


И народа почнал да мре от анемии, диабети, ракове, остеопорози, астми, язви, гастрити, и кой знае какво, и средната продължителност на живота паднала до 65 и надолу.


Само че важното е друго - някой си дал сметка, че ако сложи повече от ОСТАНАЛИТЕ неща, и по-малко от БРАШНОТО, вкусът започва да се приближава до хляба от едно време. И... с времето... естествения мирис на квасения хляб е започнал да се приписва на баницата... понеже кой за бога прави още квасен хляб, нали?



Но не. Всъщност, мирисът на баница е естественият мирис на традиционния квасен хляб.

И сега ще видим как точно се прави.
Активен

Страници: [1] 2 3 ... 5   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2017 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални