Страници: 1 [2] 3 4   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Криворазбраната моралност  (Прочетена 3231 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен Tangrata
Hero Member
*****
Публикации: 779

« Отговор #15 -: (Четвъртък) 23 Юли 2015, 04:06 »

Пропускам един постинг през вече едногодишната си, мълчалива  стачка в тоя форум (точно поради описаните причини), за да заявя!
Форум, 100% съм зад всяка дума, която си написал в тая тема!
Активен

"От човешката глупост по-забавно нещо няма. Това комиците са го открили много отдавна."
Неактивен Bobi
Hero Member
*****
Публикации: 666

« Отговор #16 -: (Петък) 24 Юли 2015, 15:30 »

  Истината не е нито обективна, нито субективна.

  Определенията и тълкуванията са субективни.

  Съществуването на каквото и да било предполага наличието на съзнание, което да го легитимира.Съзнание, което като през призма да разложи себе си и да заключи: "Този лъч съм Аз, другият лъч е обекта, който съзнавам".

  Истината е неизменна, статична и абсолютна, и не може да бъде достигната/видяна/чута/изречена/докосната от динамичното съзнание, което се явява неин лъч.Не може да се случи нищо от това, защото самото разделение е илюзорно.

  В тази връзка- смисъла на медитацията не е в това да наблюдаваш една прекрасна феерия от цветове, а да слееш възприеманото от теб "себе" с "обективната реалност" и да бъдеш Истината.


  Истината не е някъде там.

  Ти си Истината.
Активен
Неактивен bg2
Hero Member
*****
Публикации: 766

« Отговор #17 -: (Петък) 24 Юли 2015, 17:40 »

 Истината не е нито обективна, нито субективна.

  Определенията и тълкуванията са субективни.

  Съществуването на каквото и да било предполага наличието на съзнание, което да го легитимира.Съзнание, което като през призма да разложи себе си и да заключи: "Този лъч съм Аз, другият лъч е обекта, който съзнавам".

  Истината е неизменна, статична и абсолютна, и не може да бъде достигната/видяна/чута/изречена/докосната от динамичното съзнание, което се явява неин лъч.Не може да се случи нищо от това, защото самото разделение е илюзорно.

  В тази връзка- смисъла на медитацията не е в това да наблюдаваш една прекрасна феерия от цветове, а да слееш възприеманото от теб "себе" с "обективната реалност" и да бъдеш Истината.


  Истината не е някъде там.

  Ти си Истината.

Цитат на: Bobi
Съществуването на каквото и да било предполага наличието на съзнание, което да го легитимира.Съзнание, което като през призма да разложи себе си и да заключи: "Този лъч съм Аз, другият лъч е обекта, който съзнавам".


Мисля си, че нещата могат да съществуват сами за себе си и без съзнание което да ги легитимира. Например, може да приемем, че  в природата човекът е животното което може да съзнава и разграничава себе си до степен когато може да заяви:  "Този лъч съм Аз, другият лъч е обекта, който съзнавам". Но си мисля, че това в никакъв случай не изключва съществуването на другите природни форми и по-ниските (еволюционни) степени на съзнание. Като се замисли човек, без хората, пак е възможно да съществуват камъни, растения, животни, планетите, космоса и т.н. Просто човекът е стигнал ниво до което може да се разграничава и съзнава, нещо като свързващо звено между маймуната и боговете. Grin

Цитат на: Bobi
Истината е неизменна, статична и абсолютна, и не може да бъде достигната/видяна/чута/изречена/докосната от динамичното съзнание, което се явява неин лъч.Не може да се случи нищо от това, защото самото разделение е илюзорно.

Трудно ми е да си го представя. Ако за база се вземе опростената схема на условно деление - свят на числата (обективната истина/реалност), свят на формите (субективната интерпретация на света на числата) и знанието като трето (информацията която се натрупва от опита придобит от света на формите), може да се предположи, че трите са взаимно свързани и са в постоянно взаимодействие. Ако истината е неизменна и статична, защо тогава съзнанието е динамично? Би се получила не една реалност, а две различни реалности, без връзка помежду им. Реалноста на динамично съзнание и реалноста на статичната, неизменна истина. Каквото и да творим в едната реалност, не би трябвало да има еквивалент в другата реалност. Поради причината че едното е динамично, а другото е статично и неизменно. Получава се някакъв парадокс.
Активен

Което е разумно, съществува, и което съществува, е разумно - Георг Хегел
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #18 -: (Петък) 24 Юли 2015, 17:58 »

Поради причината че едното е динамично, а другото е статично и неизменно. Получава се някакъв парадокс.

И разплитането на парадокса е следния:


Говориш за разнообразието. Разнообразието е факт. Но разнообразието се генерира от един непроменим закон. Едно непроменимо уравнение... което връща множество (разнообразни) корени.

Разнообразието е продукт на истината. Това, че светът е създаден по Непроменими закони, не означава, че същите тези Непроменими закони не генерират вечното разнообразие и самата еволюция.

Познавайки истината, разнообразието става обяснимо.



Повечето хора спират до тук - "има множество малки истини"... и в следващия момент грешат с "има толкова много малки истини, че нито една не е по-добра от друга".

Онзи, който познава Бога, просто ще продължи ОТВЪД това.. и ще разбере, че малките истини са родени от Една единствена, че разнообразието се генерира по Една единствена формула.
Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #19 -: (Петък) 24 Юли 2015, 18:02 »

Аз пък ще обърна внимание на друг, по-истински парадокс.

Очевидно, че след като разнообразието се генерира от Една Единствена формула... това означава именно, че "случайности не съществуват".




Субективистите обаче, за които не съществува обективна истина... ВИНАГИ ще ти се похвалят с това, че не вярват в случайностите - за тях хем няма обективна истина, хем няма случайности.

Една от множеството дупки в разбиранията им, която доказва, че някъде грешат.
Активен

Неактивен bg2
Hero Member
*****
Публикации: 766

« Отговор #20 -: (Петък) 24 Юли 2015, 18:38 »

форум, не знам какво имаш предвид под един непроменим закон. На мен ми звучи като нещо креационистко, отричащо възможноста "непроменимите закони" също да са продукт на еволюция? Един вид отричане на възможноста преди това да е имало стари версии, които в последствие да са заменени с по-нови оптимизирани версии. Какъв е смисълът тогава от всичкото това разнообразие, ако не дава обратна връзка и не служи за развитие (положително или отрицателно) на т.н. вселенски закон?

Някъде из форума Вещичка беше писала нещо за олигофренските светове и като пример имаше една история за свят на тенекиени канчета, или нещо подобно. Предполагам си гледал и това филмче: http://xcombg.net/index.php?topic=1125.0

Е, ако основата на всичко е нещо перфектно, съвършенно и неизменно като замисъл, защо тогава е нужна въобще еволюция?
Активен

Което е разумно, съществува, и което съществува, е разумно - Георг Хегел
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #21 -: (Петък) 24 Юли 2015, 19:28 »

Това, което правиш, се нарича смесване на мащабите. Оттам и главоболията. Ту понижаваш еволюцията в мащаб, ту я издигаш. Не може да си заеме ястото, затова не може да отговори на всички условия.

Еволюцията е продукт, а не висшия закон.
Активен

Неактивен МИТКО
Restricted
*
Публикации: 1892

« Отговор #22 -: (Петък) 24 Юли 2015, 21:57 »

форум, не знам какво имаш предвид под един непроменим закон. На мен ми звучи като нещо креационистко, отричащо възможноста "непроменимите закони" също да са продукт на еволюция? Един вид отричане на възможноста преди това да е имало стари версии, които в последствие да са заменени с по-нови оптимизирани версии. Какъв е смисълът тогава от всичкото това разнообразие, ако не дава обратна връзка и не служи за развитие (положително или отрицателно) на т.н. вселенски закон?

Е, ако основата на всичко е нещо перфектно, съвършенно и неизменно като замисъл, защо тогава е нужна въобще еволюция?

      БГ,  единственият  закон  във  вселената,  а  и  оттатък  нея,  който  не  подлежи  на  корекции,  манипулации  и  даже  на  дискусии  е  закона  за  развитието  (еволюцията)
      Нека  някой  ми  посочи  затворена  система  в  природата.  Ако  еволюцията  е  продукт,  то  трябва  да  се  посочи  на  какво.  Да,  на  какво  е  продукт  еволюцията?? 
      Даже  Абсолюта  се  развива!!!
Активен

Въобръжението  е  по-важно  от  знанието
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #23 -: (Петък) 24 Юли 2015, 23:18 »

      Даже  Абсолюта  се  развива!!!

Това може да е обект на дълъг философски разговор, с някакси отворен край.


Но мисля, че е логически безспорно, че Абсолютът е едната единствена затворена система. Защото той няма околна среда. Както и да се подходи логически, от който и да е ъгъл, резултатът ще е този. След като дефиницята на Абсолюта е да съдържа всичко, значи той Е затворена система, и нищо друго не е, понеже Абсолютът е по дефиниция единствен. Ако се тръгне от другаде... например че ТРЯБВА, все някъде и все някак да съществува затворена система... то вариантът е само един - АКО съществува, то тя може да е само една... за сметка на отворените, които са всичко останало. И тъй като възможността е налична, значи все пак е оползотворена.

Така че Абсолютът Е единствената затворена система. Мисля че е логично от това да следва, че като затворена система, Абсолютът не се развива.
Активен

Неактивен Deusson
Newbie
*
Публикации: 18
Пол: Мъж

« Отговор #24 -: (Събота) 25 Юли 2015, 01:35 »

Всичко в разсъжденията е вярно, само не и извода! Първо абсолюта не е затворена система, но понеже така би се възприел по-трудно, това няма да го вземам под внимание.
Изводът, че затворената система не се развива е порочен и няма много за философстване в това.
 
Затворената система се развива в себе си и просто расте за външния наблюдател!
 
Ако обаче искаме да влезем в философските дебри на тези понятия, тогава ще се наложи да доказваме, че или абсолюта включва всичко в себе си, или че има повече от един абсолют.
Пиша го само за размисъл! Ако някой пак иска да си направи темата "чат за запознанства", нека преди това си прочете аргументите пред огледалото. Това много помага и на софистите и на ораторите, както и на всички, които искат просто да се изпробват.
Активен

DEUS LUX SOLIS
Неактивен Bobi
Hero Member
*****
Публикации: 666

« Отговор #25 -: (Събота) 25 Юли 2015, 09:59 »

  Към Всичкото не може да се добави още нещо.

  Еволюцията е разкриване, проявяване на вече съществуващ потенциал и последващото му развитие. Не е добавяне на още нещо.

  Не би бил Абсолют, ако вече не съдържа всичко.
Активен
Неактивен Bobi
Hero Member
*****
Публикации: 666

« Отговор #26 -: (Събота) 25 Юли 2015, 10:10 »

  Можеш ли да се пресегнеш да хванеш нещо, което вече държиш?

 
Активен
Неактивен meander
Hero Member
*****
Публикации: 1587
Пол: Мъж
"Муха влиза само в отворена уста"

« Отговор #27 -: (Събота) 25 Юли 2015, 11:19 »

 Grin
Струва ми се че сте се хванали кат удавник за сламка, с тоя абсолют.
Какво е абсолют, и има ли място в живота? М? Лапате  излишно мухи.
 Cool
П.с.
Bobi
Цитат
Еволюцията е разкриване, проявяване на вече съществуващ потенциал и последващото му развитие.
А какво е революция?
Активен

Ако кажеш истината, не ти се налага да лъжеш.
Ако не знаеш какво да правиш, ела на себе си.

     „Ползата от книгата за този, който няма собствен ум,
       е като ползата от огледало за слепия.”
Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #28 -: (Събота) 25 Юли 2015, 12:08 »

Bobi
Цитат
Еволюцията е разкриване, проявяване на вече съществуващ потенциал и последващото му развитие.
А какво е революция?

Въртене в кръг. Еволюция - по спирала.


Всичко в разсъжденията е вярно, само не и извода! Първо абсолюта не е затворена система, но понеже така би се възприел по-трудно, това няма да го вземам под внимание.
Изводът, че затворената система не се развива е порочен и няма много за философстване в това.
 
Затворената система се развива в себе си и просто расте за външния наблюдател!
 
Ако обаче искаме да влезем в философските дебри на тези понятия, тогава ще се наложи да доказваме, че или абсолюта включва всичко в себе си, или че има повече от един абсолют.
Пиша го само за размисъл! Ако някой пак иска да си направи темата "чат за запознанства", нека преди това си прочете аргументите пред огледалото. Това много помага и на софистите и на ораторите, както и на всички, които искат просто да се изпробват.

Deusson, това, което правиш, е че се опитваш да НЕ работиш с фактите. Взимаш понятия, и им намираш място в картината на субективното си мнение, абстрахирайки се от значението на думите.

Правиш го, защото ако трябва да изхождаш от и да спазваш дефиницията на понятието "абсолют", в следващия момент се оказва, че тя не ти позволява никакви по-нататъшни разсъждения в предварителното мнение, което вече имаш. Тоест отказваш да приемеш фактите, защото не сочат в твоята посока.

"Абсолют" идва от латинското "absolvō".
Това е глагол, и означава:
- отделям, откъсвам, отвързвам, оттеглям
- преносно: изплащам, завършвам, приключвам
- преносно: обявявам за невинен (несвързан)

Съставен е от ab (от, като взимам от, идващ от, или по-скоро из) и solvō (освободен, разтворен/разтопен/разграден, разглобен).

"Абсолют" идва от ПРИЧАСТИЕТО на глагола "absolvō", което е "absolūtus". То означава:
- приключен, свършен, завършен, доведен до край
- съвършен, чист



Във философията Истината винаги се намира в края на нещата. Така дефиницията за абсолют сама отговаря на въпроса на МИТКО на какво е продукт еволюцията, и дефиницията директно обяснява констатацията ми, че еволюцията е продукт на Истината (тъй като тя се намира там, където е абсолюта). Като се изучи дефиницията на "абсолют", се вижда, че тя се вписва в констатацията ми за мащабите, когато се обърнах към bg2 - че еволюцията се съдържа в абсолюта, и едното е по-малко от другото.


Също така не разглеждаш правилно "затворена система". Можеш да имаш каквото си искаш ВПЕЧАТЛЕНИЕ от затворените системи в различните контексти на науката или философията... но ДЕФИНИЦИЯТА за "затворена система" е - система, която по никакъв начин не взаимодейства с околната си среда.

Науката ни се проваля, защото се опитваме да създадем затворена система. С този опит отново и отново доказваме следното: че околната среда ВИНАГИ ще навлезе и ще се просмуче в онова, което се намира в нея. ТОВА е което доказваме - а не че няма затворени системи.

За да докажеш, че няма затворени системи, трябва да докажеш, че няма момент във Вселената, в който околната среда да отсъства. Ако гледаш на това в малък мащаб, ти ще си много прав - всъщност именно поради това свободната енергия е факт - заради факта на етерния океан.

Само че ако гледаш това в голям мащаб... се оказва, че затворени са всички онези системи, които са ИЗВЪН околната среда. От всички дефиниции до тук следва, че единствената възможност да НЯМА околна среда, е ако говорим за външния периметър на Сътворението. Единствено Сътворението няма околна на себе си среда (което автоматично го прави затворена система по дефиниция).




Но ти не пиремаш това, като подсъзнателна идея. Това неприемане се корени... както винаги... в много широко разпространения комплекс вярвания, който, АЗ лично, условно наричам комплекс-вярвания "Матрицата 5". Наричам го така, защото въпросния материал е най-красноречивото и популярно изразяване на този комплекс вярвания, а не защото адресата на обръщението ми е запознат с материала.
Това е именно комплекса от вярвания, които в основата си се опират вътрешен на парадокс/противоречине - конфликта, че цялостното построение не признава обективността на истината, и би се разградило, в случай, че обективността на истина съществува.

Когато правиш философски построения на база несъществуването на обективна истина... или когато в основата на личните ти убедености все още има парадокс и противоборство между това действителна ли е обекивността на нещата и ли не... рано или късно се стига до момента, в който човек се изправя пред следния въпрос:

Какво означава "безкрай", и Има ли Вселената крайна точка.

Ако вътре в себе си беше разрешил парадокса по единствения истинен начин - че обективната истина просто е неоспорима - този въпрос (дали вселената е крайна или безкрайна) НЯМАШЕ да възниква у теб.



Оттам - нямаше да изпитваш вътрешно съпротивление да приемеш дефиницията на понятието "абсолют". Защото дефиницията за "абсолют" предполага, че Вселената има краен периметър.



П.П.
Не прави грешката да го наричаш "външен периметър", защото Абсолютът няма околна на себе си среда. Което означава, че периметърът на Вселената е краен - но не и външен.
« Последна редакция: (Събота) 25 Юли 2015, 12:13 от форум » Активен

Неактивен форум
Hero Member
*****
Публикации: 3754

« Отговор #29 -: (Събота) 25 Юли 2015, 12:40 »

А и забележи че... забележи как... хората правят рояци от малки божества. Всичко, което не разбират, се превръща в бог. И ако позволиш тази грешка да се случи, ако постоянно подценяваш божествеността, се случва огромен рояк от последващи грешки... от които може и да не се измъкнеш до края на този живот, защото този е кратък.

Първо слънцето е било бог. После нещо друго. Сега МИТКО показва как еволюцията става бог. Следващото нещо, което ще е бог, ще е следващото нещо, което не разбираме.

Това е грешката на припознаване на мащабите. Поражда се именно от представата за "безкрай". Когато имаш "безкрай" пред себе си, автоматично, но несъзнателно, започваш да ТЪРСИШ някакъв край, като опора. Нарочно поставяш божества пред себе си - по периметъра на максималната ти задълбоченост.

Допусни ограничеността на Вселената. Имай смелостта да видиш истината. И многобожието изчезва отсамосебе си.
Активен

Страници: 1 [2] 3 4   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2017 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални