Страници: 1 [2] 3 4 ... 12   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Стихове  (Прочетена 15070 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен ironia
Hero Member
*****
Публикации: 523

« Отговор #15 -: (Вторник) 19 Март 2013, 12:03 »

Понякога


Понякога те няма, но какво от това

ако нежността ти е останала по кожата ми.

 

Понякога те искам, когато си далече

а ти ми връщаш спомен по-красив от вечността.

 

Понякога копнея за целувка, като онази

неочаквана, но спираща дъха.

 

Понякога се сгушвам в ... себе си и

чувствам онзи порив и вълна

които ме обгръщат с жажда

запалват всяка търсеща звезда

а после тихичко притихват

очакващи и молещи Луна.

 

Понякога не искам да съм тук

ако застигне ме забрава

за пръстите докосващи капчук

когато шепотът ми стигне океана.

 

Веднъж. Единствено. Сама

ще тръгна смело през бодлите

ръцете си ще пазя, за да с тях

да галя всяка твоя мисъл.
Активен

"Няма радост на света, която да замени радостта, която ти е отнета" Байрон
Неактивен Psyhea
Restricted
*
Публикации: 3138
Дата на регистрация 2012-12-12!

« Отговор #16 -: (Четвъртък) 04 Април 2013, 17:06 »

На Другите..

Заглъхнал стон..Потиснат вик..  
Думи неизречени.. Мисли неизказани..
Замряло време във изтръпнал миг..
Затворник без окови..Дърво от корена прерязано.    
Съществувам! За да Ви има..
О,горко ми!!!      
 И прокуден и блажен Съм..
И наказан и възнаграден..                                                                              
Да живея тук сега.Да  дишам.  
 В сърцата Ваши,вечно да туптя..                                                                                                                          
Де ме усещате понякога като въздишка,                                                                                                                
а понякога като отронена сълза.                                                                                                                              
Да Ви обичам,да Ви мразя..                                                                                                                                            
Да Ви презирам и боготворя..                                                                                                                                    
Че с нозете си, не друг,а Себе газя                                                                                                                    
И  не другиму,а Себе си благодаря..                                                                                                                  
Така да бъде..Нека!                                                                                                                                        
Избрах го в сетния си час..                                                                                                                                    
Дори и него Вам обрекох,                                                                                                                      
Че другите,това съм  Аз!                                                                                                                      
Откривайки Ви, Себе си откривах.
Във всеки чужд,Аз виждах мен.      
И не друг,а само Аз погивах        
На илюзията страшна в плен.                                                                                                  
Залутан в своите въжделения...                                                                                                          
Изгубвах Себе-то на много пъти..                                                                                                              
Потънал в мрак и съжаление.  
Не виждах изход във ума си.
Ту сигурно пристъпвах кат смъртта..                                                                                                                      
Ту пък ,колебелив като живота..
Надсмиващ се над собствената суета..
И надсмял над всеобщата Голгота..
И пак Ви казвам..Тез думи Аз на Себе Си говоря..
И всичко туй на Себе си мълвя..  
Затворникът не ще да види пак Простора,
и няма да прегърне свойта свобода!  
Докато Сам не почне да зазижда      
духът сред каменни стени,
не ще да чува и не ще да вижда                            
И глухи..Слепи,ще са неговите дни.    
Че тъй едничко можеш да узнаеш..
Кква е тайната. Къде заровен е Кивота?  
И само туй  е начин да познаеш,  
и смисълът и пълнотата на живота.
Когато Сам във него приковеш се..  
И доброволно му се отдадеш..      
Когато Сам от всичко отречеш се..    
И   Сам на Себе си се предадеш!
И когато Себето във други разпознаеш...
И в страховете им,щом видиш своя страх
то ти на Себе,първо ще признаеш,
че  страхът човешки,не е грях.  
И ако в радостта на враговете си ликуваш..  
Ако в  болката им чужда  плачеш..  
Ако мигове безбройни скъташ..
Тогава знай,че си живял богато!
Но в капан ще паднеш безизходен..
Ще те  на кръст разпънат,хиляди въпроси..
Защо като затворник си,а уж свободен?
И кой си ти?Какво си?
Там нейде имаше и свобода..
И сякаш трепет във Душата вкаменена..
Мъгляво бъдеще,неясен спомен..
И сякаш сън,от мястото където бе родена.  
Напусто търсих Бога аз,
напусто време разпилявах..
Напразно чаках Неговият глас
и на празни думи се надявах.
Затуй сега затворникът говори..                                                                                                                                
Затуй безгласно Ви крещи.          
Не Го търсете,във небивали покои!
Но потърсете Го във чуждите Души!!  
Че Него дирех  и издирвах..
 В дар Нему, Себе си да принеса..                                                                    
И скитах  и не го намирах..                                                                                                                                  
Но търсейки Го мисъл в мен назря..                                                                                                            
Живота свой на Вас обрекох  
И дадох му аз името Душа..
И в дар Себе си на Вас принесох,
наместо Богу дар да поднеса!.  
И хвърлих се от Нищото,
и глух и сляп и ням..
Разкъсал собствената плът във Всичкото,
за да мога Ваша да създам.
Да бъда роб на всички Вас.                                                    
И пълновластен господар..                    
И лошия, опропастил живота Ви      
И добрият,що го е спасил.                  
Да стана жертва...                                              
Но да бъда и насилник.                                  
Да бъда ваш палач ..                    
Но и да остана ваш закрилник.                                                                                                                            
Да ви се раздавам и ограбвам до безсилие..                                                                                                            
Да бъда всичко и да бъда нищо.                                        
И прекрачил през предела на усилията,                                                                                                                
да разбера ,че съм изчерпал всичко.
Едва тогаз безумецът ще проумее                                                                                                
мъдростта на миналите бъднини.
И може глупаво да се засмее..                                        
Да отхвърли смисълът дори.  
Но за сетен път,наивно ще опита,                                                                                                                          
Мига във Времето да застопори..                                                                                                                      
И за сетен път духът му ще отлита ..                                                                                
И ще потъва в непознати дълбини.                                                                                                            
Там дето в мрака  приютени,                                                                                                                                          
са всичките му срутени мечти.                                                                                                                            
Там дето тръпнат,за да бъдат възродени.                                                                                                    
Там дето сам потули ги..Уви!  
Но  щом събудил се е в Майа..    
Преминал е през толкова лъжи
Безумецът,тогава вече знае                                                                                                                                              
И кой е Той,и Другите кои били.
И тъй достигнал края,                                                                                                                                              
В Искрата,Себе разпознал,                                                                                                            
разгърнатият Аз в безкрая,                                                                                                                                                
на другите искра раздал.                                                                                                                        
                                           Psyhea                        
« Последна редакция: (Четвъртък) 04 Април 2013, 17:26 от Psyhea » Активен
Неактивен Борислава
Jr. Member
**
Публикации: 87

« Отговор #17 -: (Четвъртък) 04 Април 2013, 17:21 »

 Прекрасно и истинно е Психея hi

  Същото нещо написах скоро,но с други думи.За сега обаче си трайкам,защото е на път да стане рап-парче Wink
Активен
Неактивен Psyhea
Restricted
*
Публикации: 3138
Дата на регистрация 2012-12-12!

« Отговор #18 -: (Четвъртък) 04 Април 2013, 17:26 »

Радвам се,че ти харесва.
Активен
Неактивен user
Hero Member
*****
Публикации: 723
Пол: Жена

« Отговор #19 -: (Четвъртък) 04 Април 2013, 18:51 »

Браво Психея Kiss
Активен
Неактивен meander
Hero Member
*****
Публикации: 1798
Пол: Мъж
"Муха влиза само в отворена уста"

« Отговор #20 -: (Четвъртък) 04 Април 2013, 21:38 »


БЪЛГАРИ

Българи с древни души скитат в мене.
Българи стари, велики, добри.
В бедност поставяни все на колене.
С подлост поробвани горди души.

Българи – нашето име ще нося
винаги в храма на свойто сърце.
Наш`те достойнства, дори да сме боси,
дават ни святост и силни криле.

Българин значи да бъдеш обичан.
Сам да градиш от мечти своя свят.
Българин значи да бъдеш различен.
Българин значи – духовно богат.
Копи пейста забравих от каде е. Roll Eyes
Активен

Ако кажеш истината, не ти се налага да лъжеш.
Ако не знаеш какво да правиш, ела на себе си.

     „Ползата от книгата за този, който няма собствен ум,
       е като ползата от огледало за слепия.”
Неактивен Страшку
Hero Member
*****
Публикации: 856
Пол: Мъж
Заяц ты меня слышишь?

« Отговор #21 -: (Вторник) 09 Април 2013, 15:31 »

Тази Psyhea е много емоционална,
волята и бързо приижда.
Натурата и май е ирационална,
без да мисли обижда.

Среден пръст ми показа,
с червена роза аз го скрих.
Усетих нейната омраза,
но въпреки това се извиних.

Дървена кратуна ме нарича тя,
усещам скрито озлобление.
Въпреки това благодаря,
изпадам в явно размишление:

С какво заслужих това отношение?  ...може би е породено от лишение?
Като донори мъжете възприема?  ...изобщо аз ли съм проблема? 
Активен

Човешкото развитие е пътят от примитивното през сложното към простото.
Неактивен old4
Hero Member
*****
Публикации: 1105
Пол: Мъж

« Отговор #22 -: (Вторник) 09 Април 2013, 15:48 »

изобщо аз ли съм проблема?  

Не си и ти проблема
направо е дилема
на кръстопът застана
и гората май тя хвана
но умно е детето
ще помисли ще умува
и ще дойде да лудува
да оставим я на мира
та форума да прогресира  Cool

« Последна редакция: (Вторник) 09 Април 2013, 17:50 от old4 » Активен
Неактивен Наско
Hero Member
*****
Публикации: 525

« Отговор #23 -: (Понеделник) 15 Април 2013, 10:28 »

В кварталното капанче

Това е. Комедийна драма.
Артисти двама – аз и ти.
Приятел, измисли 100 грама,
пък аз ще ти измисля стих.

Какво да кажа? Още дишам.
Умът си търси залъгалка.
И пиша, пиша, пиша, пиша
с изписаната химикалка.

От мен и слънцето се крие.
Без него тъмно, съответно.
Разреждам тъмното с ракия,
а то не ще да става светло.

Коя сме, казваше, година?
Все за умиране е рано.
Приятел, страшното отмина,
но безнадеждното остана.

Които искат, нека мрат.
А ние ще им палнем свещи.
По кучешки живеем, брат,
обаче лаем по човешки.

По европейски! Вотр санте!
(Очите бърша със ръкава).
Менте е стихчето, менте!
Щото и ракията такава.

Това е поздрав от пишещ брат до всички непукисти
Активен

Неактивен meander
Hero Member
*****
Публикации: 1798
Пол: Мъж
"Муха влиза само в отворена уста"

« Отговор #24 -: (Неделя) 21 Април 2013, 16:59 »

 Kiss
 Толкова ми е женско -

до ръбчето на ноктите,
до връхчето на миглите,
до ъгълчето на устните...

Женственост се взривява във всяка моя клетка

и разсипва кадифени нотки в гласа ми,
и запалва с топла усмивка очите ми,
и излива особена мекота в движенията ми...

Жената завладява съществото ми,

за да разпилее нежност,
за да стопли с ласка,
за да отдаде обич...

Жена съм!

http://vitaldesire.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/12/24/niakak-jensko.1034786
 hi
Активен

Ако кажеш истината, не ти се налага да лъжеш.
Ако не знаеш какво да правиш, ела на себе си.

     „Ползата от книгата за този, който няма собствен ум,
       е като ползата от огледало за слепия.”
Неактивен Psyhea
Restricted
*
Публикации: 3138
Дата на регистрация 2012-12-12!

« Отговор #25 -: (Вторник) 14 Май 2013, 20:54 »


да оставим я на мира
та форума да прогресира  Cool



Форумът не прогресира,
а наопаки..замира!
И не Психея бе виновна,
за илюзията поголовна.
Бавно,бавно ще изтлее
въглена на чародея...
И когато всичко стане пепел
истината ще се открои в сърцето.
Но всеки сам ще трябва да открие
малката искра надежда,
битието свое щом покрие
с"чуждите" премеждия.
                     

Активен
Неактивен meander
Hero Member
*****
Публикации: 1798
Пол: Мъж
"Муха влиза само в отворена уста"

« Отговор #26 -: (Вторник) 14 Май 2013, 21:06 »

 Grin
Искри прехвърчат. Развя се знаме.
„За Свободата!” – някой се изкряска.
Щом с нас са Ботьов, Левски, Даме,
ни смърт, ни болка ще ни стряска.

Извадих сабя. Там гръмна кремъклия.
Сега, за теб Българийо ще изгоря.
В мига, когато щях с врага си да се сбия
и интернета неочаквано ми спря.

Забравих от каде го копнах.
 blush
Активен

Ако кажеш истината, не ти се налага да лъжеш.
Ако не знаеш какво да правиш, ела на себе си.

     „Ползата от книгата за този, който няма собствен ум,
       е като ползата от огледало за слепия.”
Неактивен Наско
Hero Member
*****
Публикации: 525

« Отговор #27 -: (Сряда) 15 Май 2013, 09:19 »

ПРЕДИЗБОРНО

Прости ми, че след цял един мандат,
доведох те до просешка тояга.
Аз мога да съм само депутат!
Избирай ме! Отново и веднага!

Не е за мен да бъда вън от власт.
Така обикнах жълтите павета.
Родих се във провинцията аз,
но свикнах със софийските кафета.

Допадат ми луксозните коли
и в “Радисън” уискито да пия.
За бедните най-много ме боли,
но болката стоически я крия!

За мене парламентът е морал.
Закони да кова. Да побелея.
Живота си за благото отдал -
и аз от него някак да се сгрея.

Да ходя, тук и там. С имунитет.
В народни въжделения. Човечен.
От залата – в поредния банкет,
с “Армани” непринудено облечен.

На хиляди да бъда светъл глас.
Присъствие, доверие и воля.
Пристигне ли предизборния час -
избирайте ме! Много ви се моля!

За мене са държавните дела!
Един живот свещен – за политика!
А болката от вашите тегла
аз виждам… Не е нужно да се вика!

И щом завърша новия мандат
пред теб, народе, сит ще коленича.
Аз мога да съм само депутат!
Отива ми! И много ми прилича!

Ясен Ведрин
Активен

Неактивен meander
Hero Member
*****
Публикации: 1798
Пол: Мъж
"Муха влиза само в отворена уста"

« Отговор #28 -: (Сряда) 11 Септември 2013, 17:10 »

 hi
Монолог на Снежанка

Не беше вълк, поне не беше сив,
не помня, май очите ми затвори,
усещах някак си, че е красив,
целуна ме, преди да проговоря.
Забравих за джуджета и за принц,
за вещица и ябълки отровни,
с вретеното табутата пробих
и се изгубихме в нощта съдбовна.
Заради мен той дивата гора
превърна в кът от рая на земята
и бе любов, и огън, и любов,
и още май треперят ми краката.
Да, вярно, понахапа ме с очи,
и с зъби,
нежно с нокти ме издраска,
но той е Вълк, забравихте нали,
до сетен дъх ще помня тази ласка.
Не е виновен! В нежната му паст,
бих скочила, дори и да ме вържат,
не си живяла, щом не знаеш как
обича Вълк...
а приказките лъжат!

Чопнах го(копирах го)  от тук-
http://elinora.blog.bg/lichni-dnevnici/2013/09/11/prikazkite-lyjat.1147591
 hi
Активен

Ако кажеш истината, не ти се налага да лъжеш.
Ако не знаеш какво да правиш, ела на себе си.

     „Ползата от книгата за този, който няма собствен ум,
       е като ползата от огледало за слепия.”
Неактивен Bobi
Hero Member
*****
Публикации: 666

« Отговор #29 -: (Вторник) 17 Септември 2013, 09:18 »

Днес от някъде дойде ми
 стихче да ви посветя
 нека всеки го приеме
 със усмивка-на шега


 Кой ще сложиме начело
 този,който ни събра
 Страшку със сърцето смело
 с вечно търсеща душа

 Строг не е ,но справедлив
 той баланса все намира
 и завидно търпелив
 грешките ни коригира


 Митко с мъдрост синя е облечен
 ключ държи към тайната врата
 в този форум е обречен
 да ни бъде той Баща


 Олда-старчето добричко
 остри реплики подмята
 и подвиква ни на всички
 "Абе слезте на Земята"


 Мира бори егрегори
 куп вибрации ни праща
 интелигентно умее да спори
 данък обществено мнение не плаща


 Ето и Божинката намига
 Джентълмен е той от класа
 свеж със инфото пристига
 на политик не препоръчвам да е с него на една маса


 На Психея прямотата харесвам
 пише точно както и говори
 ВА и Абсолют в пространството омесва
 на кой му стиска с нея да спори


 Танграта няма тема,от която не разбира
 карате,йога,танци във едно събира
 знания,силен дух и воля има
 дано си намери и Кака да го топли на зима


 Умна,скромна и красива Ирония
 несправедливо обвинена в какафония
 философски гледа на таз Вселена
 следи да пишем в правилната тема


 Таz със поглед към небето
 ама не звезди да сваля
 дебне кой ни прави на решето
 мечтае самолети да поваля


 Алекс приза печели
 за най-дълго изречение
 докато точката нацели
 си е цяло приключение

 Вещичката май се позагуби
 сменя джанти на метлата
 "Ай сиктир бе,вий сте луди
 аз не стъпвам по земята"


 Млад е Арри-още бръчки няма
 на милото си Бабче е първа отмяна
 дай му ,Боже,живот късметлийски
 че е момчето от древен род Тракийски


 Мийндър мъдростта народна пази
 но малцина го разбират
 подсказки праща на талази
 ма тиквите им не увират


 Пишейки поета си отмаря
 и стиха е веч готов
 а Боби мантричката си повтаря
 "Хора,Всичко е Любов"


Активен
Страници: 1 [2] 3 4 ... 12   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2018 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални