Страници: 1 [2]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Разкази  (Прочетена 3979 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен ironia
Hero Member
*****
Публикации: 523

« Отговор #15 -: (Събота) 08 Юни 2013, 18:46 »

Това ще е по-интересно, ако докато четете си представяте, че всъщност го изиграва ... Мария Силвестър като в моноспектакъл Smiley


Снежна тишина

"... искам те, в миг на съзерцание"

 

Вечерта беше топла и прохладна, без да се натрапва.

Един ден, който измина толкова неусетно, че можеше да се усъмниш, дали времето съществува.

Всичко си има начало. Често се замисляме за алтернативите и многото "ако", след като нещо се случи и е ... Факт или минало "свършило". Понякога съжаляваме, друг път, но по-рядко, решаваме: Пак така бих постъпила! Пак това ще избера!

Но интересното е, когато в един момент се запиташ: А сега накъде?

Ето, дори в това докато пиша откривам знак и асоциирам с филма на Рангел Вълчанов... и се сещам за друго заглавие ... Фатална нежност!

Аз обаче не искам да пиша за миналото, а за това какво ли следва? Какво разбрах и струват ли си "усилията", старанието, онова необяснимо желание, което те кара да постигнеш нещо ...

 

- Кой се обажда?

 

... непозната! Вие всъщност не ме познавате.

 

Разбира се, че се подразних от този иначе невинен въпрос, целящ просто да установи ..."баси, как се казваше тая мацка? "

 

И моето желание беше невинно, дори не държах да ми е запомнил името. Веднъж си забравих очилата. Дали го направих нарочно? Разбира се. Това бяха специални очила, в които всъщност бяха монтирани камери и така можех да го "наблюдавам" през цялото време. Щях да знам кога е радостен, кога тъжен. Дали прави секс с готини мадами или каквото падне и върже.

Но и в същото време той като погледне към тях все едно вижда мен и моите очи.

А аз се влюбих всъщност в погледа му май? Или усмивката ... не помня точно.

 Подразних се и когато ми отговори "непознат номер".

Изненадах се, когато на смелата ми покана да отидем на театър и да гледаме "Животът е прекрасен", той ми отговори, че си има приятелка, с която живеят заедно и е малко неудобно да дойде с мен на театър. Ето защо уважаеми актьори и публика има по-малко зрители!

Защото, когато мъжете и жените се събират да живеят заедно се прекратяват посещения на обществени места и културни мероприятия, освен ... наградите на БГ-радио. Ако следващата година са в Долни Богоров на всяка цена ще присъствам.

После се ... натъжих. Стана ми мъчно за мен самата. Защото разбрах, че съм "болна". А не знаех как се лекува любов.

 

Мислех да си остана само с мечтите  и "Ако някой ден ..."

Мечтите топлят, но дума от любим глас повече. Да, обичах и гласа му.

Надявах се. Мечтаех. Пак се надявах. И пак мечтаех.  Толкова много се надявах ... че ще се излекувам. Защото, ако не се излекуваш умираш.

Да бе да. Никой не е умрял от любов! ... ще кажете.

Сигурни ли сте?

Виждали ли сте хора с мъртва душа?

Аз съм виждала. Иначе в живо тяло, но с мъртва душа.

 

Кога Душата е мъртва ли? Когато не може вече да обича. Когато спре да обича. Когато я принудят да не обича ... защото БОЛИ като обичаш!

Защо да боли?

Защото плачеш! А човек плаче, когато тялото не може да удържи емоцията в сърцето и душата и мозъка "натиска" копчето "Сълзи". Има :"горчиви" (оставящи горчив вкус в устата), "задушаващи" (не можеш да дишаш и да си поемаш равномерно въздух)- опасни са, могат да причинят смърт на организма, и други разни ...

 

Сънувах го два пъти. Бях толкова ... щастлива от този Факт. Сякаш бях малко дете качило се за първи път на виенско колело. Замаяно от гледката. Забравило страха. Сякаш летяло толкова високо като птиците. Това е щастието...

 

Веднъж му написах "стой далеч от мен!" ... Боже! Какво си въобразявах?!

Че е научил "обратния" език на жените? Че веднъж целунал ме, няма да пожелае друга да целуне? Ей на това му казват : на-И-вно-ст!

Все едно, -нали си го представяте?- (какво ли сравнение ще роди лейката ми куха?)- ... значи, имаме един мъж на средна възраст. Средна възраст от около ... 35 години 1 месец 27 дни (часовете не ги знам, защото не съм го питала, но знам, че асцедента му е Дева ... ако не е излъгал. Ха! Ми да. Най-лесно може да се излъже за асцедента. Никой няма да пита майка ми в колко часа съм родена. А и тя вече не си спомня много добре. Така че моят е не по "час" а по "характерни особености" на някоя друга проклета зодия. В конкретния случая, си признавам: "Рак") това в скобите не беше толкова важно да се уточнява, но носи някаква дори и минимална информация ... Средно възрастния мъж среща също такава подобна средно-възрастна жена... Искам някак си да го опиша, все едно не съм била аз. Все едно го наблюдавам отстрани това.

Аз съм ... да речем отегчената от многобройни истории приятелка на средновъзрастната жена... И се срещнали ... тия двамата ... Пешо и Пешка (ха! още едно откритие. Виждате ли от къде идва думата "пешка"? Ми да! ) Той в началото ... нали ... такъв един резервирано се държал. Резервирано, резервирано ... нееееее няма да напиша "колко да е "резервирано"" даже не си го помислям... колкото да поръча два броя Мохито ...ей, виждате ли отново? Мохито ми пили, после ми реват! Бабите и дядовците им, особено бабите, сигурно, ако са чуели подобна дума, са щели да решат, че е или препарат някакъв против "мухи" или някакво ново копито за конете ...

... и пият си те Мохито ... тя е пълно Дърво! Пън по-скоро , или отсечено дърво, така да се каже... или много ... "спечена" както биха казали младежите... той ... един такъв ведър. Актьорче го дава. Завършил бил НАТФИЗ! Е, и?! Нещо автограф ли да му иска? Тя когато си е лафила със завършили НАТФИЗ-а и си е поркала водката с тях, той ... сигурно си е стоял в къщи при мама и е похапвал вкусна капама по Староселски.

И си говорят значи. Той повече, тя по-малко. Много изненадващ Факт за нея самата, но той няма как да го знае, защото никога преди не е разговарял с нея или да  са излизали заедно, за да види к`во се случва след три рома! Просто ... тая ... как й беше името? Опра, не! Мария Силвестър! Такава същата, само че без сините очи и това неустоимо излъчване, но иначе едно към едно като визия!

 ... защо реших да напиша това? Кому е нужно да разказвам? Защо се опитвам да формулирам някакви интересни изречения от мои мисли ... какъв е смисълът?

Сякаш ... не мога да повярвам, че ми се е случило ... може би си измислям? Може би съм сънувала? Това са добри оправдания, ако някога той забрави за мен. Сигурно вече е "в сила".

Кога ли ще умре Душата ми? Колко й остава? Колко болка преживя ... тя беше ... "добра душа" или поне се опитваше, колкото може. Мъчно ми е ... за нея. Как ще живея без нея? Обичах я!а я погубих ...
Активен

"Няма радост на света, която да замени радостта, която ти е отнета" Байрон
Неактивен ARRI
Hero Member
*****
Публикации: 1831
Пол: Мъж

« Отговор #16 -: (Неделя) 09 Юни 2013, 00:17 »

Лелеее, подгони ме параноята...като стигнах до очилата с вградената камера....и хората с мъртвата от любов душa...И защо точно Мария Силвестър, а не Луиза Григорова.....Втората е по-голяма актриса и ''откачалка'' от Силвестър....А по 6тобалната система, давам 10ка на творбата.....
Активен

Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги.Оруел
Неактивен ironia
Hero Member
*****
Публикации: 523

« Отговор #17 -: (Неделя) 09 Юни 2013, 11:15 »

Благодаря ти за мнението Smiley Много си мил/а!

Мария Силвестър е ... някак по-впечатлителна и съм я гледала повече в "естествена среда", импровизираща, без заучени реплики и е много ... вдъхновяваща Smiley

Една от хубавите черти на любовта е, че ме вдъхновява да пиша  Laugh
Активен

"Няма радост на света, която да замени радостта, която ти е отнета" Байрон
Неактивен ARRI
Hero Member
*****
Публикации: 1831
Пол: Мъж

« Отговор #18 -: (Неделя) 09 Юни 2013, 16:26 »

Една от хубавите черти на любовта е, че ме вдъхновява да пиша  Laugh

Личи си, че имаш талант за писане. Публикувала ли си нещо, или само из нета ...... ? И продължавай да се влюбваш и да пишеш, защото си заслужава човек да прочете тези прекрасни текстове.....

Поздрави ARRI
 hi

Активен

Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги.Оруел
Неактивен ironia
Hero Member
*****
Публикации: 523

« Отговор #19 -: (Понеделник) 22 Юли 2013, 22:03 »

Сълзите на вятъра

Не можеше да си спомни как се казва. Докторът без никакво колебание започна да пише нещо на някакъв лист. Дълго писа. А само това я попита ...

 

- Харесвам името "Елена", и "Мария", и "Анастасия", но аз се казвам ... Вероника- извади със спокойно движение личната си карта и я постави на масата пред доктора.

 - Кога сте родена?- повдигна картата към себе си, така че тя да не вижда датата.

 Вероника се усмихна като малко дете, което знае отговора, но в следващия момент се поколеба ... и просто повдигна рамене.

 
- Какво значение има?

- Имате ли близки, които искате да знаят, че постъпвате в болница?

- Близки? Не съвсем ... познати лица минаващи като на екран. Понякога бързо и отминават. Друг път, се застояват усмихнати и приказливи. Трети, неочаквано се фокусират сякаш от далечината и изчезват, разсейвайки се като ... дим от цигара.

- Някакъв телефон за връзка с някой, когото искате да чуете?

 Тя извади от едната преграда на портфейла визитни картички, поне десетина в купче.

 - "Близо"- кабелен оператор, върши ли Ви работа?

 Докторът затвори очи. Остави химикалката до листа. Свали си очилата с тънки рамки и с пръсти си покри, и стисна очите. Пое си дъх и сравнително спокойно-безразлично произнесе. Дори леко й се усмихна . Разбиращо.

 - Вижте, ако не съм Ви симпатичен или с нещо Ви дразня, мога да помоля друг колега да Ви приеме и да разговаря с Вас. Ако кажа "тук съм, за да Ви помогна" ще е кухо клише. За това ще Ви помоля за нещо малко. Да ми се доверите. Аз не съм Ви родител или възпитател, да Ви накажа или упрекна, ако някъде сте сгрешили. Не съм и очевидно ясните Ви вече мухльовци, които искат просто да преспят с Вас. Аз съм ле-кар! Тук съм да ле-ку-вам хората. Това само по себе си предполага, че дори да не успея, ще съм опитал да Ви помогна ...

 - Разбирам. Но и Вие разберете, че това е ефект вероятно от изпитите хапчета. Това беше съвсем умишлено. С пълно съзнание и вменяемост взех решение, ако не край, то поне да забравя живота си до сега. Не желая да ме хипнотизирате, да си припомням. Не желая да разбирам какво съм преживяла и защо. Само искам да забравя и никой да не ми припомня. Толкова ли е трудно? Няма какво да ми лекувате. Здрава и права, но просто нещастна жена съм!

 - Обвинена сте в опит за убийство!

 Тя си запуши ушите и започна да трепери.

- Ако не ми позволите да Ви помогна, отивате в затвора.

 - Мисля, че имам дете. Ще мога ли да го виждам?

- Разбира се. Щастливо и гордо ще обяснява на приятелите си как майка му е в лудница и на последния му рожден ден е получил торта направена от съседката й по легло.

- Жесток сте.

- Да, така е. За това исках да уча психиатрия. За да се гавря с нещастните хора.

 - Някога обичал ли сте истински? Така че дъхът Ви да спира като видите или погледнете някоя жена? Да Ви е достатъчно само да я гледате отстрани, но отвътре да изгаряте от желание, да я целунете ...

 
- Съжалявам, че ще Ви разочаровам, но НЕ! Може да звучи ужасно, но такъв тип чувства предполагам, че е по-здравословно да се "изпитват" само по филмите и в романите.
Иначе ... просто не е препоръчително от медицинска гледна точка. Скапва се психическото здраве на човек!- направи физиономия на отвращение и съжаление едновременно.

 Доближи се до една купа с плодове и взе една наполовина изгнила ябълка. Показа и изгнилата част и продължи:

- Ето, погледнете тази ябълка. Понеже дъхът ми спира като я видя и ми харесва просто да си я гледам, аз не я докосвах дори. Само я гледах с цялата си любов. Но с времето тя е просто един плод, взе че изгни. Какво да я правя сега? Да си я запазя, защото я обичам или да я изхвърля, за да не се развъдят винарки?

- Сарказма Ви е неуместен. Исках ... искам, да намеря смисъл. Друг, щом не е любовта или да обичаш. Какъв е смисълът тогава?

- Не знам. За мен е един, но за Вас може да е съвсем друг. Може би се разбира или след като преодолееш нещо или след като постигнеш нещо. С една дума като пре-живееш определено време, разбираш какъв е бил смисъла да учиш, да работиш точно това или друго.  Да направиш трето, да си се запознал с определени хора за четвърто, да си пропуснал пето и т.н. Накрая като видиш общия резултата и ... следите, които си оставил или напротив, тогава разбираш смисъла.

 - Звучите ...толкова ... рационално-ледено. Прав сте. Но жалко, че ползвате сърцето си само като орган от тялото. И колкото и да е невероятно с него може да се обича. Моля, не ми благодарете. Просто ви поощрявам в начинанието да пробвате. Боли, но е поносимо.
Гледаше го право в очите и имаше чувството, че не може да свали поглед, без да знае защо.

Той по-скоро замислено се взираше в нея. Сякаш искаше нещо да разбере без да говорят.

Колко боли? А болката забравя ли се?

 - Не.

Той се стресна от ясния й отговор на глас.

- Моля?

- Попитахте ме имам ли нещо против да продължим утре.

Гледаше през прозореца как дъжда се усилва, но за сметка на проясняващото се небе. Беше интересно това просветляване след дъжд. Сякаш се изсипваше всичко мрачно на земята. Да попие в дълбините и да не тегне над главите на хората.

Един санитар с отворен чадър я придружаваше до отсрещната сграда където бяха спалните помещения. Друг зад тях й носеше багажа.

Беше толкова крехка. Сякаш всеки момент ще се слее с дъжда и ще изчезне.

След около половин час отвори прозореца, за да влезе мириса на окъпан свят. И така загледан в сградата отсреща, чу шепота й сред стихващия вече дъжд, който се бе превърнал в нежно падащи закъснели капки вода.

 - Здравей. Мога ли да остана в мислите ти?

Той се усмихна и се обърна към вратата. В рамката на която стоеше тя. Мокра и усмихната.
« Последна редакция: (Понеделник) 22 Юли 2013, 22:43 от ironia » Активен

"Няма радост на света, която да замени радостта, която ти е отнета" Байрон
Неактивен bojinkata
Hero Member
*****
Публикации: 6217
Пол: Мъж
мислите определят съдбата ти

« Отговор #20 -: (Понеделник) 22 Юли 2013, 22:10 »

Имаш перо! Поздравления!
Активен

bojinkata
Неактивен ARRI
Hero Member
*****
Публикации: 1831
Пол: Мъж

« Отговор #21 -: (Понеделник) 22 Юли 2013, 22:16 »

 

Предполагам, че сега не си влюбена, а по-скоро разлюбена....Разказа нещо ми се вижда тъжен.....
Активен

Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги.Оруел
Неактивен ironia
Hero Member
*****
Публикации: 523

« Отговор #22 -: (Понеделник) 22 Юли 2013, 22:24 »

Благодаря ви!!!  Kiss Kiss Kiss

Много ме стоплихте Smiley Ще се старая! (тук следва емотикон с козируване Smiley)

ARRI ... нищо не е както изглежда Wink Просто разказ  Kiss
Активен

"Няма радост на света, която да замени радостта, която ти е отнета" Байрон
Неактивен ironia
Hero Member
*****
Публикации: 523

« Отговор #23 -: (Събота) 03 Август 2013, 14:08 »

Клише

За някои хора "обичам те" е клише, но от приятните да чуеш клишета.

Едно друго е: "Такъв е живота", с онзи подтекст: "сори, нищо лично"

 

Направи си чай. Не можеше да разбере, защо чашата с вода беше по-гореща, до степен да не може да я хване, отколкото  самата вода, която беше хладка и докато изстинеше чашата, за да  си я надигне, можеше спокойно да си добави лед към вече студения чай. Може би проблема беше в чашата ... ще пробва с друга.

 

- Хайде да си говорим- усмихна й се лъчезарна жена, на която не помнеше името.

 

Теменужка?! Отиваше й името на цвете. Така щеше да си мисли за нея, за да не изпада в конфузната ситуация, да си признава, че не помни имена. Беше чела някъде, че като повтаряш често името на човека, обръщайки се към него така ще го запомниш. Но тя го забравяше просто в мига на споменаването му.  Преди да е направила и елементарна асоциация с лицето на друг човек, но със същото име.

Най-лесно беше, когато няколко човека имаха едно и също име. Тони например. Сега, дали са Антония или Антоанета нямаше значение. Поне десет Тони-та познаваше и нямаше проблеми. И ... Боби за момче- Борис, Борислав, Боян.. все са Боби. Ето, колко по-лесно би било всички жени да се казват "Тони", а мъжете "Боби". Пак се отнесе ... а Теменужка я гледаше очакващо.

 

- За какво искаш да си говорим?

- Ми не знам! За любовта например- погледна я колебливо и умолително

- Не ми се говори за любовта.

- Добре. Тогава може би ще ти е интересно да разбереш, че ... (доближи се до ухото й и продължи шепнейки) Виктория флиртува с него!- усмихна се заговорнически, прехапа устни и сякаш засрамено погледна към чашата си с кафе.

 

Запали си цигара спокойно и сякаш остави думите да отминат като загубен полъх на вятъра.

 

- Такъв е живота. Теб това притеснява ли те?

- Не. Но мислех, че сте заедно. Чух, когато веднъж ти прошепна в ухото "обичам те".

Отново се усмихна с онази невинност на малко дете, което знае къде му е подаръка за рождения ден.

- А! Ето го и него. Идва насам. Моля те, нека това което ти казах си остане между нас.

- Ееее "между нас"?! Защо ми го каза тогава? Не ти ли е интересно, ако има някакво развитие на ... интригата?

- Не!- отвърна нацупено Теменужка и се отдалечи от масата.

 

- Замислено  ... слънце?! Грее но не топли. Всичко наред ли е?

- И надиагонал и наред и подред ...

- Да пробвам пак. Как спа снощи?

- Легнала. А ти?

- Първо съвпадение. И аз! Какво сънува?

- Сън.

- Второ съвпадение. Страхотно. При трето получавам безплатен ... ритник. За какво си говорехте със събеседничката ти преди малко?

- И ти ли не й знаеш името?- засмя се радостно

- Сигурен съм, че ми го каза, но го забравих- и той се усмихна отзивчиво.

- Каза ми, че някаква Виктория флиртува с теб. Не те питам, вярно ли е, само те информирам за какво си говорехме.

- Това ядосва ли те? Ревнуваш ли?

- Малко. Чудя се какво да мисля и как да постъпя. Буквално се "чудя" и кол*бая. Веднъж една жена беше написала, че когато се раздели с някой, дори да не е било по нейно желание,тя не се бори за него, а губи интерес. Чудя се дали да загубя интерес или да приема, че ... "такъв е живота", жените са моногамни, а мъжете полигамни.

- Не ми вярваш явно. -  произнесе тъжно и замислено, сякаш по-скоро на себе си.

- Нали ти казвам- кол*бая се. Помогни ми.

- Скъпа, проблемът с доверието е много ... сложен или комплицитен. Това е едно много съкровено решение за човек, когато ... решаваш да се влюбиш в някого, например. Или да ти е приятел. Или да имаш дете ... Тогава всъщност вярваш в себе си и в това, което си решил, а не в конкретния човек, че няма да те излъже, нарани или че е съвършен робот без недостатъци. С две думи от теб зависи ЗАЩО си с някого и ЗАЩО го обичаш!

- Не знам дали ще мога да се справя с това. А, ако не се справя ще те разочаровам... За това е по-добре да загубя интерес. Така няма да ми се налага да взимам "съкровени" решения!- последните думи ги натърти и стана от масата.

Той думна по масата с юмрук и произнесе през зъби:

- Върни се! Не съм приключил.

Тя се спря и се обърна с изненадан поглед. Той ...той, никога не беше повишавал тон. Той никога не беше усещал това отчаяние и ярост, както в момента затворил очи без ясна мисъл какво точно да й каже.

- Моля те, обясни ми, защо го правиш да е толкова трудно? Какво пречи да си прекарваме времето заедно и приятно. Споделяйки, шегувайки се, понякога изнервени може да се позаядем, но просто да сме заедно. Защо ти е толкова трудно да го приемеш и да го искаш?! Не разбирам. Обясни ми?!- беше я хванал за ръцете и й говореше с нежен умоляващ глас.

- Такъв е живота, нищо лично ...- отговори му с празен поглед и се опита да стане и да освободи ръцете си.

Той се опита да я задържи за миг, но размисли и просто я пусна. Произнесе сякаш на себе си

- защото не искаш да те боли отново ... нали?- усмихна се горчиво и въздъхна.
Активен

"Няма радост на света, която да замени радостта, която ти е отнета" Байрон
Неактивен bojinkata
Hero Member
*****
Публикации: 6217
Пол: Мъж
мислите определят съдбата ти

« Отговор #24 -: (Събота) 03 Август 2013, 16:24 »

Все по-добра!
Активен

bojinkata
Неактивен ARRI
Hero Member
*****
Публикации: 1831
Пол: Мъж

« Отговор #25 -: (Събота) 03 Август 2013, 18:56 »

Цветя и аплодисменти.....

 




То вярно, че нещата никога не са такива каквито изглеждат, но пак нещо ми е тъжно...страх от болка усещам(четя).... Grin....Предишния път беше разлюбена, а сега те е страх да не те боли пак....Хм..... Undecided....
Активен

Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги.Оруел
Неактивен alexxx39
Full Member
***
Публикации: 182
Пол: Мъж

« Отговор #26 -: (Вторник) 08 Октомври 2013, 18:04 »

ARRI  да не си учил психология Grin
Активен
Страници: 1 [2]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2016 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални