Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Стихове за Живота  (Прочетена 4058 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен Борислава
Jr. Member
**
Публикации: 87

« -: (Вторник) 15 Януари 2013, 08:25 »

 Здравейте,приятно ми е да Ви срещна и тук!Ще споделя някои свои стихчета,провокирани от ежедневието.


 Както и да го погледнем-то си е игра
всичко е естествено,няма тук беда
на сериозно вземеш ли се,знай
в ролята измислена ще си до край
в лабиринт заплетен ще се луташ и терзаеш
истинската си същност никога не ще познаеш
Мини през него по детски,с охота
разбира се,че става дума за Живота!

        *     *     *
Любовта те подтиква да разбиеш стената
градена против болка,донесла самотата
кара те да се отпуснеш,отново да живееш
"Аз съм тук"да кажеш,всичко да посмееш
Отърсваш се кален,от собствени мисли поробен
Живота е скучен само ако не знаеш на какво си способен!

     *     *     *

Искаш ли да си Щастлив
позволи си да мечтаеш
не Живота ти е крив
хайде спри да го ругаеш
Грабвай четката вълшебна
нарисувай си душата
сваляй маска непотребна
на себе си прости вината
И мечтай,мечтай,без време
скъсай волския хомот
хайде,дявол да го вземе
сътвори си Ти Живот!

     *     *     *

Знаеш дефиницията за болка,но не си я почувствал
Горчивите сълзи описваш,но не си ги вкусвал
В тишината се криеш,за да не се събудиш
От страх себе си да не загубиш
не си позволяваш дори да се влюбиш
Имаш цялото познание,когато си статичен
само емоцията може да те направи различен
Не се губи в лабиринта измамен
Душа не нахраниш ли-оставаш си гладен!

      *     *     *


Родени от Съзнание,неподозиращо дори
че създало е свят със свойте мечти
чувства,емоции превъплътени
в хора щастливи или уморени
в природа жива,картини прекрасни
в болка,тъга,спомени ужасни
в хора със свои собствени мечти
неподозиращи,че и те самите са Творци.

     *     *     *

Като дете изгубено,пътя поема душата
до болка изплашена търси Светлината
Крехка,ненаучена,лута се,греши
трупа в раницата страх,самотата и тежи.

Но как иначе да стане силна,всичко разбираща
ако сама не почувства болката раздираща
Как да знае що е глад,ако някой и сервира
как да съчувства,ако страданието не разбира

Бяга,върви,изморява се,пада
търси смисъл или мъничка награда
други души среща-отблъскват се или привличат
дома намерят ли,разбират,че всъщност всички си приличат!

     *     *     *



Активен
Неактивен bojinkata
Hero Member
*****
Публикации: 6217
Пол: Мъж
мислите определят съдбата ти

« Отговор #1 -: (Вторник) 15 Януари 2013, 11:51 »

Добре дошла в клуба. Чудесни стихчета. hi
Активен

bojinkata
Неактивен Наско
Hero Member
*****
Публикации: 525

« Отговор #2 -: (Сряда) 16 Януари 2013, 13:47 »

БЪЛГАРИЯ В ДУМИ

Вожд. Харизма. Път. Прогрес.
Банско. Писти. Интерес.
Дюни. Бонуси. Кумец.
Референдум. Ток. АЕЦ.

Колорадо. Аспен. Гаф.
Изявление. Масраф.
Ролекс. Линкълн. Кръст. Синод.
Литургия. Храм. Възход.

Дянков. Доходи. Числа.
Приходи. Бюджет. Тесла.
Босфор. TB. Листопад.
Рейтинг. Медии. Диктат.

Мечки. Рожен. Стадион.
Мач. Победа. Шампион.
Тигри. Футбол. Еърбъс.
Перник. Мъка. Земетръс.

Криза. Майчински. Позор.
Цаца. Избор. Про*урор.
Гаф. Принуда. Прецедент.
Клетва. Хумор. Президент.

Инфраструктура. Тръба.
Газ. Печалба. Веселба.
Път. Обама. Интервю.
Слава. Блясък. Дежа вю.

Урни. Битка. Мат’риал.
Яне. Марешки. Парцал.
Лято. Избори. Сефте.
Бюлетина. Ром. Кюфте.

Ясен Ведрин
Активен

Неактивен Psyhea
Hero Member
*****
Публикации: 2732
Дата на регистрация 2012-12-12!

« Отговор #3 -: (Неделя) 27 Януари 2013, 14:10 »

Ти не си от онези – безличните,

дето ще скрият главата си в пясъка.

Често бунтуваш се, дишаш наистина,

виждаш в живота солта, а не блясъка!

Ти не си от онези – страхливите,

дето избягват гнева на проблемите!

Не съжаляваш за грешки отминали!

Знаеш, че губил си, но и си вземал!

Ти не си от онези – безкрилите,

дето пълзейки се чувстват предпазени!

Често кипиш сред човешко безсилие!

Често душата си с рани наказваш!

Ти си от тези, които остават,

даже когато взривява се утрото!

Ти си от тези, които признават,

че не биха повярвали в ЧУДОТО!
Активен
Неактивен Psyhea
Hero Member
*****
Публикации: 2732
Дата на регистрация 2012-12-12!

« Отговор #4 -: (Сряда) 30 Януари 2013, 00:14 »

И ПАК ТРЪГНИ...



Когато си на дъното на пъкъла,

когато си най-тъжен, най-злочест,

от парещите въглени на мъката

си направи сам стълба и излез!

 

Когато от безпътища премазан си

и си зазидан в четири стени,

от всички свои пътища прерязани

нов път си направи и пак тръгни!

 

Светът когато мръкне пред очите ти

и притъмнее в тези две очи,

сам слънце си създай и от лъчите му

с последния до него се качи!

 

Трънлив и сляп е на живота ребуса,

на кръст разпъва нашите души.

Загубил всичко, не загубвай себе си,

единствено така ще го решиш!

                              Дамян Дамянов
Активен
Неактивен Наско
Hero Member
*****
Публикации: 525

« Отговор #5 -: (Сряда) 20 Март 2013, 08:54 »

ПРОЩАВАМ ТИ !

За всеки нож в гърба ти давам хляб,
и малко мед, за да ти бъде сладко...
Гася с усмивка силният си гняв,
и гледам те смирено, мили братко...

За всяка дума, дето ме раняваше
и ровеше в сърцето ми дълбоко,
а ти отгоре щедро посоляваше...
Напук на всичко смея се широко!

Боли ли ме? Боляло е преди...
Но крехките ми нявга рамене
товарът на горчивите ми дни
днес с чиста лекота ще понесе!

... За всяка твоя користна лъжа,
дарила ми криле на пеперуда...
За всяко мое тупване в прахта,
разбирайки, че всичко е заблуда...

За всяка болка, дето причини ми...
Прощавам ти! Спокойно нека спиш!
Отмих грехът ти, трупан със години,
но ти на теб дали ще си простиш?

Павлина Соколова
Активен

Неактивен ironia
Hero Member
*****
Публикации: 523

« Отговор #6 -: (Петък) 29 Март 2013, 01:35 »

ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА 2    


Веднъж някакъв гаден и долен селяк,
стопроцентов негодник и пълен простак,
престъпник корав, пандизчия бивш даже –
абсолютна отрепка, така да се каже,
взел, че хвърлил око на бялата шия
на младата булка на своя комшия.
Шията – как да е, но и другите части
обект били на най-долните страсти.
А и булката явно имала тяло,
от което на всеки сърце му би спряло;
била надарена със приказни форми,
далеч надминаващи всякакви норми.
Такова момиче, казвам ти, братко,
се виждали вече действително рядко
и то само във филми, които безспорно
известни сред нас са със думата “порно”.
Впрочем се сещам – такива създания
се срещат и в някои специални издания,
прочути със своите пищни корици,
представящи снимки предимно на цици.
Такива моми стават често мераци
и на културни, и на простаци.
От всичко дотук вече ясно личи,
че слаби са думите, трябват очи,
да се види точно защо силният пол
пред тая мома съвсем губел контрол.
А селякът наш не бил изключение
и също изпитвал огромно влечение,
че отколе щом видел такваз обиколка
усещал в гърдите си пареща болка.
Издебнал я той, като премитала двора
(мъжът й отсъствал, нямало хора),
грабнал я, скъсал й новата риза,
захвърлил престилката – част от чеиза…
Тя ритала, блъскала, взела да вряка –
напразно, в обора я вкарал селяка,
а какво й се случило после в обора –
сами се сетете, не е за пред хора.
Прибрал се след време във вкъщи съседа,
влязъл, невлязъл в стаята – гледа:
жена му чорлава, боса, полугола
седи и горчиво реве насред хола;
ризата – скъсана, полата я няма;
косата й цялата пълна със слама.
“Какво се е случило, миличко, тука?”
Разказала тя без да спре да хълцука.
Бесен изскочил тогава на двора
съпругът злочести и грабнал топора,
на два скока влязъл в дома на селяка
и що да види – оня седи и го чака –
косите си скубе, плаче и страда.
“Коли ме, му вика, така ми се пада!
Тресни ме здраво, братко, с балтията!”
Спрял се тогава учуден комшията:
“За трескане лесно, но кажи ми бе – на –
не ли лош човек, а бараш чужда жена?!”
Станал селякът, извадил мастика,
нарязал туршия, налива и вика:
“Баща ми ни биеше, мама избяга,
сестра ми започна със всеки да ляга.
Утрепах баба си, лежах във затвора,
ала в затвора не попаднах на хора
и не успях да стана човек, ами зер
излязох изглежда дваж по-голем дзвер.
А пък много хубава тая комшийка.”
- признал си селякът и боднал туршийка,
после гаврътнал мастичка на екс –
“Аз пък, ще знаеш, не мога без секс!”
“Прав си, рекъл съседа, така е…
Човекът се обърква, но щом се покае,
Би следвало също да има и прошка!
Я, що не заколиш да хапнем кокошка!”
Опекли кокошка, пили мастика,
говорили за футбол, жени, политика;
разказали също по някой свой виц и
по някоя случка, като били войници;
били сръбнали и така се напили,
че си един другиму всичко простили.
По едно време съседът даже забравил
защо бил дошъл, но се стил; добавил:
“То и мойта жена е точно от тия,
все палаво гледа, една шафрантия,
па току все слага едни тесни блузки,
изпъчи гърдите, понамаца бузки
и с едни поли кат’ заврътка ханша –
прощавай, ама прилича на зоза от бранша,
а и все модерна, все – висок ток.
Тъй й се пада! Нека туй е урок!
Така вече не може, всички разбраха!
Аз после във къщи ще й тегля пердаха!”
“Недей, рекъл селякът, бе няма нужда…”
- съжалил човекът невестата чужда.
Пили мастика, продължили със вино,
идеите за бой отишли на кино.
А през това време момата злочеста,
героинята наша, горката невеста,
плакала жално, после тежко ридала,
като се уморила, взела, че спряла.
Съблякла си дрехите, влязла по душа,
измила се, значи, изплакнала гуша
и преди минути много страдала уж,
пък сега се наконтила, сложила руж,
нямало вкъщи какво да се прави,
отишла да види мъжа що се бави.
Влязла в дома на селяка и – леле –
пийват си двамата с кисело зеле.
А простакът даже кокошка опекъл.
Щом я видял, мъжът й й рекъл:
“Влизай, влизай, миличко, смело напред,
ха запознай се с тоя наш весел съсед!”
“Ние с Вас се знаеме вече, нали?”
То одеве се май малко попрекали.
Надявам се Вие да ми простите дано.”
- казал селякът и й сипал вино.
“Ще прости, рекъл мъжът, то се знае.
Всички грешиме, не всеки се кае.”
При вида на тая весела гледка
бая се учудила наш’та съседка,
ала после седнала, пила винце и яла,
разказала нещо и от сърце се посмяла.
Пели, гуляли, до зори чак се пило,
така всичко отлично се подредило.
От този ден бившият зъл гаден селяк
се променил толкова много, че чак
станал вече пример за подражание
за добри маниери и културно държание.
Сприятелили се много със своя комшия,
често си пийвали мастичка с туршия;
и комшийката също му станала близка.
Той все пак й купил една нова ризка.
Знаем защо това било направено –
заради случка, отдавна забравена.
Активен

"Няма радост на света, която да замени радостта, която ти е отнета" Байрон
Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2016 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални