Страници: 1 [2]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Изгаряне на тялото или погребване в земята?  (Прочетена 3737 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Неактивен ironia
Hero Member
*****
Публикации: 523

« Отговор #15 -: (Вторник) 07 Май 2013, 13:33 »

Не мисля, че може да се нарича точно "божествена частица", това което "остава" след погребване на тялото.
Може би в известна степен има логика като имаме "материал"(кости и череп) как от него може да се ползва при определени обстоятелства. От пепел няма как.
Но тук идва моралният момент като при клонирането и възможността престъпници и хора с кофти "божествена частица" да имат възможността отново да са живи.
За кой ли път ще дам пример с автомобил. Да няма двигател и да не пали, само ламарина и гуми, но съборетина как ще "тръгне"?
И вече зловещата част, как разни скелети се зареждат случайно с "божествената частица" и ето ти Z-та световна война по действителен случай.

Понеже е тематично, как тогава ще обясним възкресението? Или по-ясно казано. Вярващите, на които телата не са погр*бани как ще възкръсват?  Embarrassed

Цитат
Според Кабалата и в костите има душа.
Така че... това е връзката, която чувстваме с близките на гроба.
Снимката с алените макове ме подсети за една мисъл на класическият индийски поет Галиб: “Кой знае колко красиви човешки същества лежат под тази земя, та всяка пролет тя отново разцъфва в рози и лалета”.

и още:

Цитат
Всички религии гледат на човешката смърт като на ключов момент в човешкото съществуване, като врата от временното към вечното битие. Затова в погребението на човека се отразява религиозната доктрина на всяко общество. Каква е същността на човека, защо се ражда на тази земя – отговори на тези въпроси всяка религия дава чрез своя погр*бален обряд. Т.нар. “огнено погребение”, характерно за древните езичници, както и за много източни езически култури днес, отразява възгледа за човешкото тяло като затвор, временно обиталище на човека, чиято същност е душата. Тялото се изгаря, за да може душата по-лесно да се освободи от оковите на материята и да се издигне в друга сфера на съществуване. Християнското разбиране за човека е различно.

Бих искала да се спра кратко на този въпрос, защото само така може да разберем, защо Църквата не приема кремацията като израз на християнска вяра.

Връзката между душата и тялото на човека според християнството е много силна, тъй като човек не е нито само тяло (както казват атеистите), нито само душа (както казват източните религии, вярващи в прераждането) – човекът, създаден от Бога, е психосоматична цялост. И точно в това е трагедията на смъртта – разпадането на човешката природа, отделянето на душата от тялото. Душата страда и не иска да се отдели от своето тяло, от своята естествена цялостност. Св. Йоан Дамаскин казва: «Страшна е тайната на смъртта, как душата не иска да се отдели от тялото си, от своята хармонична и най-естествена връзка». Това противоестестествено за човека състояние е преодоляно от Христос, който бидейки едновременно Бог и човек умря, но победи смъртта, която не можа да задържи Бога в своята власт. След Него това е възможно вече за всички хора, които Бог ще възкреси в края на историческото време.

И така, това означава, че тялото ни не е затвор, обвивка на душата, но е елемент на човешката личност. Душата се намира навсякъде в тялото и с действието си го оживотворява. И спасението, в което християните вярваме, не е само за душата ни, но и за тялото. Нещо повече, според учителите на нашата Църква «човешкият образ е по-висш от ангелския образ, тъй като ангелите са само дух, но дух, който не животвори, а човекът има душа и дух, които оживотворяват тялото му».

Древните християни са почитали изключително много мощите на мъчениците. Дори когато те са били изгаряни, вярващите са събирали останките, поставяли са ги в специални съдове и са им отдавали поклонение. Защото според учението на Църквата “и в най-малката част на тялото обитава неограничено Благодатта”. Тялото на човека е жива църква, в която той служи на Бога. А мощите на тези, които са му служили искрено, след това стават основа на ръкотворните храмове, в които се събираме на молитва всички ние.

И така, Църквата не може да приеме кремацията, защото уважава човешкото тяло и го счита за храм на Светия Дух, част от човешката личност. Дори след разделянето на душата и тялото личността на човека не се разпада, но душата продължава да носи спомените на тялото и очаква своето съединение с него. От друга страна, науката днес е доказала, че костите носят пълна информация за личността на починалия, но не и пепелта. Изгарянето на тялото, като неестествен процес, може да се възприеме като своеобразно “насилие” над душата. Гръцката църква отказва да извършва църковно опело на хора, приживе пожелали да бъдат кремирани.

Още повече че хората, които биха пожелали кремация, са или индеферентни към християнските истини, или пък изповядват близки до езическите възгледи - а именно, че тялото е затвор за душата. И в двата случая тези хора имат право на избор, неотменим елемент в демократичното общество. Но Църквата е длъжна ясно да заяви християнското учение за човека и същността на смъртта. Оттам нататък всеки е свободен да вземе своето решение. Въпросът не е догматичен в тесния смисъл на думата. Възкресението на мъртвите ще се осъществи, независимо дали са били погр*бани или изгорени, независимо от участта на човешкото тяло след смъртта му. Но погребването на тялото, връщането му в пръстта, от която е взето, според библейските думи, е свързано с догматичното (тоест основополагащо, неизменно) учение на Църквата.

Днес основният аргумент в полза на кремирането е изцяло в духа на модерното време – по-практично е, по-икономично, по-екологично... Един християнин, обаче, по съвсем естествен начин ще мисли за смъртта си в други категории – като за уникална, съдбовна среща със своя Създател. И ако дори Този Създател е бил положен в гроб (какъвто е големият парадокс на християнството), то какво остава за Неговите последователи, които искаме да участваме не само в Неговата смърт, но и във Възкресението Му.

http://dveri.bg/k9afp
Активен

"Няма радост на света, която да замени радостта, която ти е отнета" Байрон
Неактивен galaxsis
Hero Member
*****
Публикации: 677

« Отговор #16 -: (Сряда) 25 Февруари 2015, 22:03 »

Изгарянето на тялото на ваши близки и починали е за предпочитане, ако не искате фрагментираното им астрално тяло да се присъедини към вашето (това, което езотериците наричат карма ).
Тоест ваш роднина....близък..е имал силни емоционални стресове, чувствени преживявания....проблеми с алкохол, цигари....наркотици.....наследствени заболявания, които вие сте длъжни да наследите от него, поради простата причина, че ви липсва знанието как да се освободите генетично от всичко това.
В Индия например се практикува масово изгаряне на тялото. В по низшите касти официално е въведено мъртвите да се изгарят. Причината е, че съзнанието им не е достигнало еволюционно израстване и освобождаване от карма / т.е., освобождаване от фрагменти на разпаднало се астрално тяло, на техен близък/роднина./
Единствено на Йогите е позволено да погребват телата им, поради това, че са постигнали свършено познание и съзнание относно творението и силите, които действат.
За тези, които се интересуват по задълбочено от тези неща, препоръчвам изследванията на Д-р Samuel Sagan - Паразитиране на човешкото тяло. Техниката Isis.
Също един въпрос за размисъл?
Защо арх.Михаил се скара със  Сатана за тялото на Моисей?
Активен
Неактивен galaxsis
Hero Member
*****
Публикации: 677

« Отговор #17 -: (Понеделник) 12 Октомври 2015, 07:48 »

https://www.youtube.com/watch?v=SSFIbZ_71Qw

Обърнете внимание най-вече на Киевско Печарската Лавра в Киев.
Лаврата се смята за един от водещите центрове в православното християнство в Източна Европа.
Съдържа подземно пещерни системи, съхраняващи мощите и телата на монаси и светии, църкви от мрежи, килии, тунели, крипти..

http://www.pc-freak.net/www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/ukr/kievo_pecherska_lavra.htm

"""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""

Също обърнете внимание на погребението в крипти и по точно на това на Отто Von Habsburger

« Последна редакция: (Понеделник) 12 Октомври 2015, 08:14 от galaxsis » Активен
Неактивен mira
Hero Member
*****
Публикации: 1507
Пол: Жена
живота е изумително приключение

« Отговор #18 -: (Петък) 27 Ноември 2015, 19:51 »

Тук е мястото да споделя разказаното ми от първа ръка от един човек, който умее да прави астрални проекции /не, не е Митко, ако това сте си помислили, а е друг човек, който по една или друга причина не иска да пише тук/…

С две думи:
Излязъл е през нощта с астралното си тяло и е отишъл на гробището. Там не е срещнал абсолютно никого другиго като него самия – жив човек, излязъл от тялото си или пък блуждаещото астрално тяло на някой починал човек. Затова пък цялото гробище е било като „сиво северно сияние“…./цитирам буквално/. По оградата, по телената ограда на самото гробище се е преливала тази сива светлина…
Аз още осмислям казаното от него, нямам готов отговор какво е това сиво нещо и защо е именно по протежение на телената ограда тази сива преливаща се енергия, затваряща кръг около гробището…
Активен

Добрите решения идват с опита, а голяма част от опита идва с лошите решения...
Страници: 1 [2]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by SMF 1.1.20 | SMF © 2011, Simple Machines  Theme KurtLarVaDisi
© Copyright 2012 - 2016 XCOMBG.NET

конспирация манипулации езотерика окултизъм НЛО извънземни духове сънища окултен конспиративен видения духове нематериален паранормални